Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,
……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ
- 12 състав в публичното заседание на 15.11.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
при участието на секретаря………,
като взе предвид докладваното от съдия П.Колев гр.д.№ 2583 по описа за 2018 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.401, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД.
Ищецът „Българска Агенция за е.з.”
/БАЕЗ/ ЕАД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление:***, п.к. 1301, бул. ******твърди,
че е специализирано застрахователно дружество, което предлага застраховки на
плащания при износ и при сделки на територията на страната, както и застраховки
на различни финансови инструменти.
Твърди, че след подадена Заявка
за застраховане, между БАЕЗ ЕАД като застраховател и „Е.Б.“ЕАД, ЕИК ******,
като застрахован, е сключен застрахователен договор под формата на Рамкова
полица № Б1В051700245/17.05.2017 г. за застраховане на плащанията по договори
за продажба на стоки или предоставяне на услуги срещу търговски риск, възникнал
на територията на Република България, чрез която е осигурено застрахователно
покритие по отношение на вземанията на Застрахования за продажби, осъществени в
периода на валидност на полицата /от 01.04.2017 г. до 31.03.2018 г./ от негови
контрагенти и Допълнително споразумение № 31/10.01.2018 г., от които е
дружеството - длъжник по настоящия иск - ’’Л.Г.” ООД, ЕИК ******. Предмет на
покритите рискове по сключените застрахователни договори са
“неплатежоспособност” и “забавяне на плащането” от длъжника за период по-дълъг
от „периода на изчакване”, съгласно приложимите Общи условия. По силата на
сключените застрахователни договори е определен „период на изчакване” - 6
месеца от датата на получаване от Застрахователя на декларация за просрочено
плащане по чл. 18, ал. 1 от приложимите Общи условия и максимален размер на
застрахователно обезщетение - 85 % /осемдесет и нег на сто/ от претендираната сума
в рамките на определения за съответния длъжник кредитен лимит.
Сочи, че на 30.10.2017 г. между „Е.Б.“
ЕАД, ЕИК ****** и ’’Л.Г.” ООД, ЕИК ****** е бил сключен договор за продажба на
стоки, чрез който „Е.Б.“ ЕАД, ЕИК ******, в качеството си на Продавач са
предоставили на ’’Л.Г.” ООД, ЕИК ******, в качеството си на Купувач, стоки
продавани от „Е.Б.“ ЕАД, ЕИК ******, при условията на отложено плащане. Във
връзка с посочения договор Застрахованият е издал на Длъжника фактури с № №
**********/29.01.2018, **********/30.01.2018, **********/02.02.2018,
**********/05.02.2018 и **********/15.02.2018 на обща стойност 46 004.49 лв.,
като
В съответствие с чл. 16 на Общите
условия към Рамковите полици, с Декларация за реализирани доставки за месец
януари 2018 г. и Декларация за реализирани доставки за месец февруари 2018 г.
Застрахованият е обявил пред БАЕЗ ЕАД осъществените към ’’Л.Г.” ООД, ЕИК ******
доставки, за което застрахователят е издал Сметки за застрахователна премия. По
този начин паричното вземане на „Е.Б.“ ЕАД, ЕИК ****** по фактурите от Справка
за застраховани фактури се явява застраховано, съгласно условията по Рамковата
полица и приложимите Общи условия.
В изпълнение на задълженията си
по чл. 18 от приложимите Общи условия към Застрахователя, с Декларации за
просрочени плащания от 05.04.2018 г. по Претенция № 63285/18.10.2018 г.
входирана през BAEZ.NET и Декларации за просрочени плащания по Претенция №
60200/11.09.2018 г. входирана през BAEZ.NET и с per. № 46447/08.03.2018г. „Е.Б.“
ЕАД, ЕИК ****** е информирало БАЕЗ ЕАД за допуснатото от страна на ’’Л.Г.” ООД,
ЕИК ****** забавяне по отношение изплащането на сумите по процесиите фактури на
определения в тях падеж.
Поради продължилото и след
периода на изчакване неплащане от страна на длъжника, застрахованият е
депозирал пред БАЕЗ ЕАД Претенция за изплащане на застрахователно обезщетение
peг. № 60200/11.09.2018 за сумата от 44,954.89 лева и Претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение peг. № 63285/18.10.2018 за сумата от 1,049.60 лева.
По Претенция 60200/11.09.2018:
Поради настъпило застрахователно
събитие „забавяне на плащането” от страна на ’’Л.Г.” ООД, ЕИК ******, с
платежно нареждане от 05.10.2018 г. БАЕЗ ЕАД е изплатило в полза на „Е.Б.“ ЕАД,
ЕИК ****** застрахователно обезщетение в размер на 38,211.66 лева, съставляващо
съгласно издадения Ликвидационен акт №
116/04.10.2018 г., 85% от непогасеното вземане по фактура № **********/29.01.2018,
издадена от застрахования за извършени от него застраховани доставки.
По Претенция 63285/18.10.2018:
Поради настъпило застрахователно
събитие „забавяне на плащането” от страна на ’’Л.Г.” ООД, ЕИК ******, с
платежно нареждане от 05.11.2018 г. БАЕЗ ЕАД е изплатило в полза на „Е.Б.“ ЕАД,
ЕИК ****** застрахователно обезщетение в размер на 892.16 лева, съставляващо
съгласно издадения Ликвидационен акт№ 127/31.10.2018 г„ 85% от непогасеното
вземане по фактури №**********/30.01.2018,**********/02.02.2018,**********/05.02.2018
и **********/15.02.2018, издадени от застрахования за извършени от него
застраховани доставки.
БАЕЗ ЕАД е изпратило Покана за
доброволно изпълнение per. № 64578/06.11.2018 до длъжника чрез куриерска фирма
SPEEDY, като същата в връчена на 08.11.2018 г.,
съгласно обратна разписка № 1 - 000 6 103 074 213 0 - 002 002 224 07 2
2/06.11.2018 г. по претенция № 63285/18.10.2018 г. и Покана за доброволно
изпълнение peг. № 62304/08.10.2018 до длъжника чрез куриерска фирма SPEEDY,
като същата в връчена на 08.11.2018 г., видно от обратна разписка № 1 - 000 6
103 074 213 0 - 002 002 224 07 2 2/06.11.2018 г. по претенция №
63285/18.10.2018 г..
’’Л.Г.”
ООД, ЕИК ****** не е възстановил на БАЕЗ ЕАД равностойността на изплатеното на
„Е.Б.“ ЕАД, ЕИК ****** застрахователно обезщетение.
Твърди, че по силата на чл. 410,
ал. 1 от Кодекса за застраховането с плащането на застрахователното
обезщетение е встъпил в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата.
Моли да се постанови решение, с
което ’’Л. 1 РУП” ООД, ЕИК ****** да бъде осъден да заплати на БАЕЗ ЕАД:
38 211.66 лева главница за платено застрахователно обезщетение по фактури от
Претенция peг. № 60200/11.09.2018, съгласно Ликвидационен акт № 116/04.10.2018;
892.16 лева главница за платено застрахователно обезщетение по фактури от
Претенция peг. № 63285/18.10.2018, съгласно Ликвидационен акт № 127/31.10.2018;
Мораторна лихва в размер 206.38
лева за периода от 16.11.2018 г. до 04.12.2018 г. върху главницата в общ размер
от 39,103.82 лева, ведно със законната лихва върху главницата за периода от
депозиране на исковата молба до датата на окончателното изплащане на вземането,
направените съдебно - деловодни разноски, както и юрисконсултско
възнаграждение, съгласно чл. 78 ал. 8 от ГПК.
Ответникът оспорва претенцията. Освен възражението за недопустимост на иска поради
липсата на подведомственост на спора, оспорва
съществуването на заплатеното от ищеца вземане, тъй като стоките не са му били
предадени, като
счита, че фактурите не съставляват доказателство за
този факт. Твърди, че съобразно Договора от 30.10.2017 г. собствеността върху
продаваемите стоки се прехвърля от продавача на купувача в момента на заплащане
на цената, като и не я е получил.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като
обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение
между ищеца и „Е.Б.“ ЕАД, ЕИК ****** във
формата на Рамкова полица № Б1В051700245/17.05.2017 г. за застраховане на
плащанията по договори за продажба на стоки или предоставяне на услуги срещу
търговски риск, възникнал на територията на Република България, чрез която е
осигурено застрахователно покритие по отношение на вземанията на Застрахования
за продажби, осъществени в периода на валидност на полицата /от 01.04.2017 г.
до 31.03.2018 г./ от негови контрагенти и Допълнително споразумение №
31/10.01.2018 г., установяващо се от полицата и представените ОУ.
Предмет на покритите рискове по
сключените застрахователни договори са “неплатежоспособност” и “забавяне на
плащането” от длъжника за период по-дълъг от „периода на изчакване”, съгласно
приложимите Общи условия. По силата на сключените застрахователни договори е
определен „период на изчакване” - 6 месеца от датата на получаване от
Застрахователя на декларация за просрочено плащане по чл. 18, ал. 1 от
приложимите Общи условия и максимален размер на застрахователно обезщетение -
85 % /осемдесет и пет на сто/ от претендираната сума в рамките на определения
за съответния длъжник кредитен лимит.
Ответникът не оспорва наличието на сключен на 30.10.2017 г. между него и „Е.Б.“ ЕАД, ЕИК ****** договор за продажба на
стоки, установяващо се и от екземпляра на документа
представен по делото.
Застрахованият е издал на
ответника фактури с № № **********/29.01.2018, **********/30.01.2018,
**********/02.02.2018, **********/05.02.2018 и **********/15.02.2018 на обща
стойност 46 004.49 лв.
По делото е изслушано заключение на ССЕ, неоспорена от страните,
установила следното:
Фактурите за месец януари 2018 г. и за
месец февруари 2018 г, а именно №**********/29.01.2018 г., **********/30.01.2018г.,
**********/02.02.2018г., **********/05.02.2018 и **********/15.02.2018 г. са
осчетоводени при застрахованото дружество.
Част от процесиите фактури за месец януари
2018г. и за месец февруари 2018 г., а именно №
**********/29.01.2018 г., **********/30.01.2018 г., **********/02.02.2018 г.,
**********/05.02.2018 г. са осчетоводени при дружеството ответник.
Фактура № **********/15.02.2018 г. не е
осчетоводена при дружеството ответник.
Фактури с номера **********/29.01.2018 г. № **********/30.01.2018 г., **********/02.02.2018 г. и **********/05.02.2018 г. са
включени в дневниците за покупки по ЗДДС на ответника, подадени в НАП за
данъчени периоди през които по фактурите може да се упражни правото на данъчен
кредит.
Фактура № **********/15.02.2018 г. не е
включена в дневниците за покупки по ЗДДС на ответника, в проверените от
експертизата данъчени периоди, а именно периода на издаване и следващите 12
данъчни периода, през които по фактурите може да се упражни правото на данъчен
кредит.
Обща стойност на задълженията по процесиите
фактури при Л.Г. ООД е в размер на 45 538.84 лв. При обща стойност на процесиите
фактури в размер на 46 004.49 лв. Разликата идва от осчетоводяването на
дублираното плащане в намаление на задължението по ф-ра № ********** - 142.73 лв. и от неосчетоводяването на
фактура № **********-322.92 лв.
Видно от
представената по делото фактура
№ **********-322.92 лв., тя носи подпис на получателя - Л.Г. ООД
При дружеството със застраховани вземания Е.Б.
ЕАД, салдата по процесиите фактури са в размер на 15% от стойността на
фактурите. Общата сума по салда по фактури е в размер на 6 900.67 лв.
Погасяването на вземанията идва от осчетоводяването на постъпилите суми от
застрахователни обезщетения с платец дружеството ищец (46 004.49 - 38 211.66 -
892.16 = 6 900.67 лв.).
В о.с.з на 15.11.2019г. вещото лице поясни, че по
счетоводна сметка 302 Материали се водят собствени складови наличности и
осчетоводяването на процесиите фактури в подсметка 9 Профили, аксесоари, което означава,
че фактурираните стоки са получени реално от ответника и са заведени като
негови собствени.
Съгласно
представените платежи нареждания – от 05.10.2018 г. за сумата 38 211,66лв.
и от 05.11.2018 г. за сумата 892,16 лв., ищецът е извършил плащане на
застрахования.
Ответникът
оспорва единствено доставката на стоките, като се брани и с правни доводи -
липса на подведомственост на спора.
При така установената фактическа обстановка
съдът намери от правна страна следното:
Относно
възражението за неподведомственост на спора поради наличие на арбитражна
клауза:
Съдът
намира възражението за неоснователно.
Арбитражното споразумение или арбитражната
клауза, с оглед правните последици, съставлява самостоятелен процесуален
договор. Имайки предвид именно самостоятелния характер на арбитражната
клауза, следва да се приеме, че правните
последици на тази клауза имат сила само за страните по нея. Принципната
прехвърлимост на арбитражното споразумение в случая не е обуславяща, тъй като
спорът по настоящото дело се свежда до това, дали встъпването на застрахователя
в правото на удовлетвореното от него увреденото лице води до встъпване и в
арбитражната клауза, съставляваща част от материалноправния договор между
застрахования и дружеството-спедитор. Застрахователят твърди да е платил и е встъпил в правата на удовлетворения
кредитор. Касае се за законна суброгация, /наричана още законова субституция,
законова цесия/ по силата на която е придобито материалното право да се
претендира обезщетение, което застрахованият е имал срещу причинителя на
вредата, в случая поради неизпълнение на съответно договорно задължение, и то
към момента, в който е бил удовлетворен от застрахователя. Встъпването обаче в
принадлежащо на застрахования право на обезщетение, не би могло да доведе до
встъпване и в предвидената в договора
арбитражна клауза, тъй като застрахователното дружество не е заместило застрахования в този договор, а от друга страна не е
налице и универсално правоприемство. Арбитражната клауза не съставлява
принадлежност към материалното право, чийто носител, по силата на встъпването в
правото на увредения, става застрахователя. Уговорената между страните по
спедиционния договор компетентност на АС за разрешаване на спорове, отнасящи се
до изпълнение на договора, не съставлява акцесорно право, нито право, имащо
обезпечителен характер спрямо материалното право, на което носител е станал застрахователят(така Р№71/09.07.2015 г. по
т.д.№3506/14 г. на ІІ ТО на ВКС).
По
основателността на иска:
Съгласно нормата на
чл. 410, ал.1 КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата, в това число в случаите
вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение. В съответствие с това в хода на настоящото производство ищецът застраховател
следва да докаже наличието на застрахователния договор, настъпването на
застрахователното събитие - неизпълнение от страната на ответника на задължение по договор със застрахования,
попадащо в приложното поле на застрахователното правоотношение, както и
плащането за застрахователното обезщетение, довело до законната суброгация.
Спорен между страните е единствено факта на
извършената доставка на стоки по договора между ответника и третото
застраховано лице, като това неизпълнение се явява въведеното от ответника възражение
за неизпълнение към Е.Б. ЕАД на паричното задължение.
Съобразно заключението на ССЕ, издадените от продавача фактури Е.Б.
ЕАД, без фактура № **********-322.92
лв., са били
осчетоводени при ответното дружество.
Това мотивира съда да приеме, че стоката
отразена във фактурите е била предадена(без фактура № ********** за 322.92 лв), като относно правното значение на осчетоводяването на фактура по покупко-продажба от
купувача и включването й в дневниците за покупки, представляващо
недвусмислено признание на задължението на купувача, доказващо
неговото съществуване, е налице постановена по реда на реда на чл.290 ГПК практика (напр. по т.д.№ 454/2008 г. , по т.д.№ 593/2009 год., по т.д.№ 380/2008 год.
, по т.д.№ 478/2010 год., по т.д.№ 465/2010 год. и по т.д.№ 1120/2010 год. –
всички на състави на ІІ т.о. ВКС).
Фактура № ********** за 322.92 лв., макар и неосчетоводена от ответника, съдържа подпис на
получател на стоката – ответното дружество. Следователно тя установява
предаване на стоката.
Тъй като
неплащането на продажната цена се явява застрахователно събитие по
застрахователната полица, с плащането по
нея застрахователят е встъпил по реда на чл.410, ал.1, т.1 КЗ в правата на
кредитора. Ответникът не е погасил задължението си – не е платил продажната
цена на получената стока, налагащо извода за основателност на предявения иск за
главница.
С покани
връчени на длъжника на 08.11.2018 г., ищецът го е поканил да изпълни срок от 5 работни дни, изтекъл на 15.11.2018 г.
Следователно за периода от 16.11.2018 г. до 04.12.2018 г. е налице забава, за
която се дължи обезщетение по чл.86 ЗЗД. Лихвата върху главницата 38,211.66 лева е 201,68 лв., а върху 892,16 лв. –
4,70лв. или общо 206,38 лв.
В тежест на ответника следва
да се възложат направените от ищеца разноски – 1624,15 лв. ДТ, 400 лв. за ССЕ,
200 лв. ЮК възнаграждение.
Воден от горното, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА "Л.Г.” ООД, ***, р-н Младост, ж.к. "******* да заплати на Българска Агенция за е.з.” /БАЕЗ/ ЕАД, ЕИК ******,
седалище и адрес на управление *** на осн. основание чл.401, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД, сумите:
38 211.66 лева главница за платено застрахователно
обезщетение по фактури от Претенция peг. № 60200/11.09.2018, съгласно
Ликвидационен акт № 116/04.10.2018;
892.16 лева главница за платено застрахователно обезщетение по фактури от Претенция
peг. № 63285/18.10.2018, съгласно Ликвидационен акт № 127/31.10.2018;
206.38 лева - мораторна лихва за забава в размер за
периода от 16.11.2018 г. до 04.12.2018 г., ведно със законна лихва от 06.12.2018 г., както и
2 224,15 лв. разноски.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: