№ 6168
гр. София, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20231100504813 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение от № 10560 от 30.09.2022 г., постановено по гр.д. № 29504/2021 г. по описа
на СРС, 166 състав, първоинстанционният съд частично е уважил кумулативно обективно
съединени искове с правно основание чл.45 от ЗЗД вр. чл.52 ЗЗД вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, като е
осъдил ответниците Н. В. П., ЕГН**********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. ****,
действащ чрез процесуалния си представител адв. Г. Н. от САК, със съдебен адрес: гр.
София, ул. **** и С. Н. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. ****,
действащ чрез процесуалния си представител адв. Е. Й. от САК, със съдебен адрес: гр.
София, ул. **** в условията на солидарна отговорност да заплатят на ищеца М. Л. К., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. ****, действащ чрез процесуалния си
представител адв. М. С. от САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. **** сумата 5000,00 лева –
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, болки и страдания от противоправно
поведение на ответниците от 14.05.2020 г. в гр. София, ж.к. „Люлин 1 ” пред блок № 034А
изразяващо се в нанасяне на удари с юмруци по лицето, главата и тила на ищеца, ведно със
законната лихва от 26.05.2021 г. до окончателното изплащане на сумата и сумата от 525,01
лева – мораторна лихва за периода от 14.05.2020 г. до 26.05.2021 г. и на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата 825,30 лева – разноски в производството пред СРС като ОТХВЪРЛЯ иска за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над посочената сума до
пълния предявен размер от 9000,00 лева и иска за мораторна лихва за горницата над
посочената сума до пълния предявен размер от 600,00 лева като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
1
Отговорността за разноски е разпределена съобразно уважената и отхвърлената част от
исковете.
В срока по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба подават и двамата ответници по делото.
Молят съда да отмени първоинстанционното решение в частта, с която е уважен иска на
ищеца и ответниците са осъдени да заплатят обезщетение за неимуществени вреди.
Въззивниците твърдят, че съда при непълна и неточна преценка на събрания доказателствен
материал неправилно е приложил материалния закон, по – конкретно нормативната уредба
относно деликтната отговорност. Въззивниците твърдят, че по делото не се доказва от
страна на ищеца наличието на противоправно поведение и участието на ответниците в това
осъщественото противоправно поведение, а именно нанасяне побой на ищеца. Оспорват
определения от съда размер на присъдените неимуществени вреди, тъй като нито
представените писмени доказателства от ищеца, нито заключението на вещото лице по СМЕ
установяват провеждано по – нататъшно лечение, прегледи и терапии, които да оправдават
извършени разходи във връзка с възстановяването. Ответниците оспорват свидетелските
показания, тъй като същите обстоятелства при разпита в досъдебното производство не са
посочени от свидетелите, а се посочват едва в производството пред първоинстанционния съ.
Молят съда, да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част, като постанови
ново, с което изцяло да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл.263, ал.1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната
жалба от ищеца.
Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла
на чл. 266 от ГПК.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното:
Предявени са от ищеца М. Л. К. искове с правна квалификация чл. 45 ЗЗД вр. с чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците Н. В. П. и С. Н. П. при условията на солидарна
отговорност да заплатят сумата 9000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се изпитване на чувство на страх и тревога от
преминаващите хора при излизане на улицата и при качването в кола, проблеми с
концентрацията по време на работа, неспокоен сън, от противоправно поведение на
ответниците, изразяващо се в нанасяне на побой на 14.05.2020 г. в гр. София, ж.к. „Люлин 1”
пред блок № 034А над ищеца в областта на главата, лицето и тила, ведно със законната
лихва от 26.05.2021 г. до окончателното изплащане на сумата и сумата от 600 лв.,
представляващо мораторна лихва за периода от 14.05.2020 г. до 25.06.2021 г. Ищецът М. Л.
К. твърди, че на 14.05.2020 г. при паркиране на лек автомобил с марка „Рено“, модел
„Туинго“, с ДКН ****, в пространството пред блок № 034А, ж.к. „Люлин 1“, ответниците Н.
В. П. и С. Н. П. са го нападнали, докато е бил в колата си, като са му нанесли поредица от
удари с юмруци по главата, лицето, тила и шията, вследствие на което получил множество
2
наранявания, счупване на костите на дясната скула и фрактура на 2 горна челюст. Твърди, че
съседи от близкия блок са станали свидетели на случващото се, като един от тях се е обадил
на спешна помощ и ищецът е бил хоспитализиран в УМБАЛ „Пирогов“, където са му
оказали първа помощ, били са обработени раните му и направени рентгенови снимки и
ехографски преглед. Твърди, че периодът му на физическо възстановяване бил над два
месеца, през които не е могъл да се движи свободно и да ходи дълго време, изпитвал е болки
в цялото тяло, хранел се е с течни храни поради счупването на скулата и отоците на лицето.
Поддържа, че изпитва чувство на страх при излизане на улицата от приближаващите го хора,
както и при стоене в автомобила си от хората в близост до него. Твърди, че в резултат на
побоя са настъпили промени в поведението му, изразяващи се проблеми със съня и
кошмари, изпитване на чувство на тревожност, липса на концентрация.
Ответникът Н. В. П. и С. Н. П. е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, с
които оспорва предявените искове по основание. Оспорва да е нанесъл телесни повреди на
ищеца. Поддържа, че не познава ищеца и няма отношения с него. Моли съда да отхвърли
предявените искове.
Ответникът С. Н. П. е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, с които
оспорва предявените искове по основание. Оспорва да е нанесъл телесни повреди на ищеца.
Поддържа, че не познава ищеца, няма отношения с него и на процесната дата не се е
намирал в района на бл. 33, кв. Люлин 1, гр. София. Моли съда да отхвърли предявените
искове. Претендира присъждане на разноски.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част, а
по отношение на неговата правилност съдът намира следното:
Фактическият състав на деликта е налице, когато са причинени вреди на пострадалия от
противоправното и виновно поведение на лице, с оглед на което за да бъде ангажирана
отговорността на деликвента по чл. 45 ЗЗД е необходимо наличието на следните
предпоставки: 1) деяние (действие или бездействие); 2) което е противоправно, 3) вина
(която с оглед презумцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се презумира); 4) вреди и 5) причинно-
следствена връзка между деянието и настъпилите вреди. Липсата на който и да е от тези
елементи на деянието води до неоснователност на претенцията. Така изброените обективни
елементи от състава следва да се докажат от ищеца, по аргумент от чл. 154, ал. 1 от ГПК и
липсата на една от така изброените предпоставки води до неоснователност на предявения
иск. Единствено субективният елемент от състава на деликта - вината, разбирана като
конкретно психично отношение на лицето - изпълнител към собственото му поведение и
неговите обществено укорими последици, се презумира, съгласно разпоредбата на чл. 45, ал.
2 от ЗЗД.
В процесния случай няма влязла в сила присъда на наказателния съд съгласно чл. 300
3
ГПК, поради което гражданският съд е длъжен с всички допустими по ГПК доказателствени
средства да преценява дали са налице или не основания за ангажиране на деликтната
отговорност на делинквента.
Във въззивната жалба се оспорва както наличието на противоправно поведение,
осъществено от ответниците, така и размера на присъденото обезщетение за неимуществени
вреди.
Съдът следва да извърши преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по
делото доказателства, които носят информация относно релевантните по делото факти, т. е. -
относно механизма на настъпване на увреждането - предвид постановката на разглеждания
въпрос. По същия начин съдът следва да преценява и показанията на свидетел, който е
присъствал при настъпването на увреждането, като обсъди изложеното от него и го
съпостави с всички останали относими обстоятелства, установени с другите доказателства
по делото, и най-вече - с показанията на други свидетели-очевидци, ако по делото има
разпитани такива. При тази преценка следва да се съобразят както евентуални вътрешни
противоречия на свидетелските показания, така и противоречия с останалите доказателства
по делото. Преценката на показанията на очевидеца обхваща всички обстоятелства,
свързани с възможността му да възприеме посочените от него факти - възрастта на
свидетеля, негови физиологични особености, ако има такива, свързани със зрението, слуха
му и пр., психическото му състояние към момента на възприемането на фактите, дали са
налице други обстоятелства от обективен или субективен характер, които са могли да
способстват или да му попречат, и - доколко, да възприеме посочените от него, релевантни
за механизма на увреждането факти, включително - дали свидетелят е пряк участник в
инцидента или е само страничен наблюдател, неговото конкретно местоположение и
отдалеченост от местопроизшествието и пр. Отчитайки спецификата на всички такива
обстоятелства при конкретния случай и изхождайки от правилата на логиката при
формиране на вътрешното си убеждение, съдът следва да направи изводите си, дали,
доколко и кои от релевантните факти (всички или само част тях) от механизма на
настъпването на увреждането свидетелят е възприел непосредствено със сетивата си или
прави логически съждения за настъпването им предвид впечатленията му от други
възприети от него обстоятелства. Преценката обхваща и способността на свидетеля-
очевидец да възпроизведе в показанията си пред съда релевантните по делото факти, при
настъпването на които той е присъствал, като и в тази връзка се отчетат всички установени
по делото обстоятелства от обективен или субективен характер, които са от значение за това
- изминалото време между настъпването на инцидента и разпита на свидетеля, възрастта и
паметово-интелектуалните му способности, обстановката при разпита, включително
поведението на страните и техните пълномощници, начина и поредността на задаване
въпросите към свидетеля и пр. Следва да се вземе предвид и добросъвестността и волята на
свидетеля да каже истината, като съгласно чл. 172 от ГПК извърши преценка, дали и
доколко са налице обстоятелства за възможна негова заинтересованост от изхода на делото.
Следователно, когато правнорелевантни факти се установяват със свидетелски
4
показания, съдът взема предвид начина, по който свидетелите са узнали тези факти, както и
способността и желанието на свидетелите вярно да възприемат фактите и добросъвестно да
ги възпроизведат в показанията си. Заинтересоваността на свидетеля може да се отрази
както на начина, по който той възприема фактите, така и на неговата оценка за тях, а също и
на начина на възпроизвеждането им в показанията пред съда. Това може да се отнася за
всички факти или само за някои от тях, поради което съдът е свободен да прецени дали да се
довери на тези показания и в каква степен. Като преценява данните за заинтересованост на
свидетелите, съдът може да приеме, че заинтересованият свидетел е възприел вярно
правнорелевантните факти и ги възпроизвежда добросъвестно в показанията си, а свидетел,
за когото няма данни за заинтересованост е възприел някои или всички факти погрешно, не е
способен да ги възпроизведе в показанията си или ги възпроизвежда недобросъвестно.
В конкретната хипотеза ищецът претендира обезщетение за претърпени неимуществени
вреди вследствие на непозволено увреждане, извършено от ответника и изразяващо се в
нанесен му побой на 14.05.2020 г. в ж.к. „Люлин“, бл.034А. Показанията на разпитаните по
делото свидетели, които са и съседи на ищеца, непоколебимо посочват като извършители на
твърдените действия – нанасяне на удари с юмруци по лицето, тила и главата на пострадалия
– ответниците по делото. Показанията на свидетелите си кореспондират относно конкретно
извършваните действия и момента на осъществяването им във времето, докато се е
развивало събитието, което дава основание да се сподели извода на първоинстанционния
съд за кредитирането им като достоверни. Несъстоятелни са възраженията на ответниците,
че по делото не са събрани доказателства за противоправното им поведение. Настоящият
състав споделя направения от първоинстанционния съд извод в обжалваното решение, че
ответниците са осъществили по отношение на ищеца - побой на 20.05.2020 г., изразяващ се в
нанасяне на удари с юмруци по лицето, тила и главата в ж.к. Люлин, блок 034, като
извършеното противоправно деяние се доказва от показанията на разпитаните свидетели
Р.Н. и М.Н.. Изложените в този смисъл правни аргументи от първостепенния съд са
законосъобразни и кореспондират на събраните по делото доказателства. В показанията си
свидетелите без затруднения разпознават двамата ответници, като посочват и от къде точно
ги познават, къде живеят и други обстоятелства, които указват на липса на съмнение у
лицата за това че именно тях са видели да нанасят ударите над ищеца. Въпреки че други
доказателства в подкрепа на твърдението на ищеца, че побоят му е бил нанесен от
ответниците по делото няма събрани, може да се направи извода, че ищецът, чиято е
доказателствената тежест в процеса да установи противоправността на деянието като
елемент от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, т. е. в случая да установи че ответниците са му
нанесли побой на посочената от него дата и място, е ангажирал достатъчно доказателства в
тази насока.
Последователно е проведено в съдебната практика разбирането, че при определяне
размера на обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание
всички обстоятелства, които ги обуславят. На обезщетяване подлежат неимуществените
вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането. Техният размер се определя според
5
вида, характера и тежестта на увреждането. Неимуществените вреди нямат парична оценка,
поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Принципът
за справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото
лице за претърпените и предвидими в бъдеще болки и страдания, затова съдът има
задължение да обсъди и съобрази всички доказателства, относими към тези правно-
релевантни факти и правилно да оцени тяхното значение и тежест при определяне размера
на обезщетението. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на
моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която
засегнатите блага са имали за своя притежател. Следователно, понятието, така както е
уредено в разпоредбата на чл.52 ЗЗД не е абстрактно. Обвързването на размера на
обезщетението за неимуществени вреди с възприятието за справедливост се възприема и от
съдебната практика, която се съобразява със задължителните постановки на ППВС №
4/23.12.1968 г. при прилагане разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди се
преценяват вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания, като при
телесни увреждания, какъвто е настоящия случай, такива обективни обстоятелства
представляват начина на извършване и характера на увреждането, произтичащите от него
физически и психологически последици за пострадалия, възрастта му, продължителността
на възстановителния период, проведените оперативни интервенции, прогнозата след
приключване на лечението с преценка на възможността за настъпване на цялостно
излекуване, продължителността и интензитета на претърпените болки и страдания,
възможността на пострадалото лице да се обслужва само и необходимостта от ползване на
чужда грижа, продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни
болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако
увреждането е трайно - медицинската прогноза за неговото развитие, обществено -
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и др.
Целта на възприетия принцип, каквато е и актуалната съдебна практика на ВКС, е
обезщетението за неимуществени вреди в най-пълна степен да възмезди увреденото лице за
конкретно претърпените неимуществени вреди и за предвидимите в бъдеще болки и
страдания, настъпили в резултат на непозволеното увреждане. Затова съдът е задължен в
мотивите на съдебното решение да обсъди и съобрази всички доказателства, относими към
тези правно-релевантни факти и правилно да оцени тяхното значение и тежест при
определяне размера на обезщетението. Същевременно обезщетението не следва да
надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на
конкретно претърпените неимуществени вреди, респ. обезщетението не следва да се
превръща в източник на неоснователно обогатяване. (Решение № 455 от 8.07.2024 г. на
ВКС по гр. д. № 1670/2023 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Гергана Никова; Решение №
50070 от 5.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3499/2021 г., II г. о., ГК, докладчик председателят
Снежанка Н.а).
От заключението на СМЕ, което съдът кредитира като компетентно и обективно
6
изготвено, за изготвянето на което вещото лице е използвало събрания по делото
доказателствен материал и представените документи, се установява че на ищеца са били
причинени следните травматични увреждания – контузия с отток и петнисти
кръвонасядания на ограничена площ в дясната половина на челото и външната трета на
веждата; подобна контузия в крайната лява част на челото, около външния край на лявата
вежда, преминаваща и към скулата и предушната област, съчетани с флуктуиращ отток и
кръвонасядане в основата на долния ляв клепач; контузия с оток и сливащи се петнисти
кръвонасядания по долния десен клепач, зоната под него, скулата и предната половина на
дясната буза; малко охлузване с неправилна форма на 2 см външно от десния ъгъл на устата;
малка цепковидна рана на 5 мм под мигления ръб в средата на долния десен клепач с
неравни и минимално охлузени кожни ръбове; кръвонасядане на лявата ноздра и по гърба на
носа, непосредствено над върха му; повърхностни охлузвания и три еднакви ивичести
оттоци, кръвонасядания, ориентирани отзад напред и отгоре надолу, широки 4 – 5 мм и
дълги до 4 см, с набелязани по – светли надлъжни разделящи участъци изачервявания на
кожата по лявата странична и предно странична повърхност на шията. Посочва се, че са
налице данни за счупване на дясна скулна кост от образното изследване на УМБАЛСМ
„Пирогов“, но и в съдебно заседание посочва, че не може с категоричност да потвърди, че е
налице такова счупване. Вещото лице посочва, че установените и описани в медицинската
документация увреждания имат травматичен характер и се дължат на действието на твърди
тъпи предмети, а именно- на удари с или върху тях. Вещото лице посочва, че от
медицинските документи, с които е разполагал при изготвяне на заключението си, не може
да се установи, че лицето е преминавало каквито и да е терапевтични лечения, медицински
интервенции, операции и т.н., както и да са му предписвани лекарства, които да приема във
връзка с болките. Относно приема на лекарства и медикаменти, доколкото по делото от
свидетелските показания и от страна на ищеца се твърди прием на конкретно лекарство,
вещото лице отбелязва, че същото се продава единствено по лекарско предписание, каквото
в случая не е представено. Следователно, няма как да се приеме и че лицето е приемало
конкретен вид лекарство. Оздравителният период на мекотъканните увреждания според
вещото лице е в порядъка на 2-3 седмици, като по – продължителен период на
възстановяване дава при счупване на скулна кост, в който случай определя 25 – 30 дни.
Следователно и второто възражение на въззивниците е неоснователно. Твърденията, че
е завишен размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, се основават
единствено на липса на представени доказателства за провеждано по – нататъшно лечение и
предписване на медикаментозно лечение, твърдения, които биха имали значение ако се
претендираха имуществени вреди от претърпяното непозволено увреждане, в който случай
сочените доказателства биха доказали извършени разходи във връзка със закупуване на
лекарства, плащания на прегледи и т.н. В настоящия случай, ищецът единствено претендира
неимуществени вреди от непозволеното увреждане. Първоинстанционният съд се е
произнесъл по въпроса за размера на обезщетението за неимуществени вреди, като е
преценил в съвкупност и се е позовал на целия събран по делото доказателствен материал -
както писмените доказателствени средства, така и показанията от разпитаните по делото
7
свидетели са взети предвид от съда при постановяване на крайния съдебен акт. В мотивната
част на решението си, първата инстанция изчерпателно и обосновано е изложил аргументи
за това кои доказателства кредитира като достоверни, в коя тяхна част и в каква степен ги
възприема, респ. кои доказателства не кредитира и конкретно в коя тяхна част и в каква
степен отхвърля като недостоверни. Поради което и оценката на съда относно размера на
присъденото обезщетение е обоснована, като възраженията в тази насока следва да бъдат
отхвърлени.
Предвид изложеното съдът намира, че от събраните по делото доказателства се
установява по несъмнен начин, че са налице обективните и субективни елементи на
проявено от страна на ответниците противоправно поведение, изразяващо се в нанасяне на
побой на ищеца, което води до ангажиране на отговорността му по чл. 45 от ЗЗД.
Първоинстанционното решение в частта, в която е уважен предявения иск следва да се
потвърди В останалата част, в която е отхвърлен предявения иск за заплащане на
обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди съдебното решение като
необжалвано е влязло в сила. Поради изложените мотиви, настоящия състав намира, че
решението, постановено от СРС следва да се потвърди.
По изложените мотиви, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от № 10560 от 30.09.2022 г., постановено по гр.д. №
29504/2021 г. по описа на СРС, 166 състав, първоинстанционният съд частично е уважил
кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.45 от ЗЗД вр. чл.52 ЗЗД вр.
чл.86, ал.1 ЗЗД, като е осъдил ответниците Н. В. П., ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.
София, ж.к. ****, действащ чрез процесуалния си представител адв. Г. Н. от САК, със
съдебен адрес: гр. София, ул. **** и С. Н. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
София, ж.к. ****, действащ чрез процесуалния си представител адв. Е. Й. от САК, със
съдебен адрес: гр. София, ул. **** в условията на солидарна отговорност да заплатят на
ищеца М. Л. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. ****, действащ чрез
процесуалния си представител адв. М. С. от САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. ****
сумата 5000,00 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, болки и страдания
от противоправно поведение на ответниците от 14.05.2020 г. в гр. София, ж.к. „Люлин 1 ”
пред блок № 034А изразяващо се в нанасяне на удари с юмруци по лицето, главата и тила на
ищеца, ведно със законната лихва от 26.05.2021 г. до окончателното изплащане на сумата и
сумата от 525,01 лева – мораторна лихва за периода от 14.05.2020 г. до 26.05.2021 г. и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 825,30 лева – разноски в производството пред СРС като
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над
посочената сума до пълния предявен размер от 9000,00 лева и иска за мораторна лихва за
горницата над посочената сума до пълния предявен размер от 600,00 лева като
8
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9