РЕШЕНИЕ
№ 98
гр. Карлово, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Анна Г. Георгиева
при участието на секретаря Снежанка В. Данчева
като разгледа докладваното от Анна Г. Георгиева Административно
наказателно дело № 20215320200260 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 21-0281-000127 от 26.02.2021 г. на
Началник Група при РУ „Полиция“- Карлово към ОД на МВР- Пловдив, на В.
ИВ. В., ЕГН **********, от гр. К.-, С. област, ул.”В.” № *, вх. *, ет.*, ап.* е
наложено административно наказание на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП-
глоба в размер на 750 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
три месеца, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, както и са отнети 12
контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 на МВР.
Недоволна от наказателното постановление е останала жалбоподателят
и го обжалва, като с жалбата моли съда да отмени същото като
незаконосъобразно. Твърди допуснато нарушение на императивните правила
на чл.34 ал.1 от ЗАНН, непълно описание на нарушението и обстоятелствата
по извършването му, и прекомерност на наказанието.
1
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява и представлява. Не
взема становище по същество.
Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, не
изпраща представител. Депозирано е писмено становище, с което се счита
жалбата за неоснователна, а атакуваното наказателно постановление за
правилно и законосъобразно, поради което се прави искане за оставянето му в
сила.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост,
обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намери за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана от съда е неоснователна.
След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез
показанията на свидетеля Ж. като актосъставител и К. като свидетел при
съставяне на акта, както и приобщените по делото писмени доказателства-
наказателно постановление № 21-0281-000127 от 26.02.2021 г., разписка за
връчването му, АУАН серия АА бл. № 766887 от 03.02.2021 г., писмо относно
връчване на покана и декларация, фотоснимка към клип № 15759/20.09.2020
г., покана за явяване за съставяне на АУАН, разписка за получаването й,
декларация по чл.188 от ЗДвП, справка от ЦБ КАТ, справка за
нарушител/водач, протокол за използване на АТСС, протокол от проверка на
мобилна система за видеоконтрол TFR-1М, преглед на одобрен тип средство
за измерване, заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., заповед № 8121з-
825/19.07.2019 г., заповед № 8121К-14578/31.12.2019 г., заповед № 8121К-
14581/31.12.2019 г., фотоснимка на полицейски автомобил, справка от РУ-
Карлово, извадка от ЦАИС, съдът намира за установено следното:
На 20.09.2020 г., автопатрул на РУ- Карлово в състав- свидетелите Ж. и
К., осъществявал по контрол безопасност на движението на втори клас път №
II-64 в гр. Б., при км.10+600м., с полицейски автомобил, оборудван с мобилно
автоматизирано техническо средство № TFR1- М612. Техническото средство
2
било настроено съобразно максималноразрешената за участъка за движение в
населено място скорост 50 км/ч. В 07,54 ч. било констатирано движение от
юг на север на лек автомобил марка „Тойота ******“ с рег. № *******.
Техническото средство отчело скорост на движение от 110 км/ч. на
посоченото превозно средство, която скорост след приспадане на толеранса
от минус 3 км/ч. била изчислена на 107 км/ч. при разрешена за населено
място 50 км/ч.
Нарушението било заснето с мобилната система за видеоконтрол TFR1-
М612, монтирана в служебния патрулен автомобил. Същата била преминала
последваща проверка през месец юни 2020 г., за което бил издаден Протокол
от проверка № 4-33-20/08.06.2020 г., при която било установено съответствие
с одобрения тип. Със Заповед № А-616/11.09.2018 г. на председателя на
ДАМТН, обнародвана в ДВ бр. 82 от 05.10.2018 г. и оповестена на
електронната страница на ДАМТН в т.31 от заповедта е определена
периодичността на последващите проверки на скоростомерите- една година
За мобилната система за видеоконтрол на 20.02.2010 г. било издадено
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 със срок
за валидност до 24.02.2020 г., което към дата на проверката се явява одобрен
тип, предвид разпоредбата на чл.30 ал.5 от Закона за измерванията, според
който когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се
в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, като
процесното, имайки предвид резултатите от последващата проверка, се
считат от одобрен тип.
Бил съставен протокол за използване на автоматизирано техническо
средство или система по чл.10 ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.,
Съгласно приложения по делото протокол за използване на АТСС с рег. №
281р-15661, на 20.09.2020 г. АТСС № TFR1-М 612 било разположено втори
клас път № II-64 в гр. Б., при км.10+600м., с посока на движение на
заснеманите МПС и в двете посоки, при ограничение на скоростта 50 км/ч.
Начало на работа на АТСС била в 07,40 часа и край- 09,30 часа, за който
период били заснети 52 бр. нарушения. Техническото средство било годно за
експлоатация до месец юни 2021 г.
Съгласно справка ЦБ КАТ лек автомобил марка „Тойота ******“ с рег.
3
№ ******* бил собственост на В. ИВ. В., ЕГН **********, от гр. К.-.
На 22.01.2021 г. била изпратена покана на В.В. за явяване за съставяне
на АУАН, получена лично от нея на 03.02.2021 г.
На 03.02.2021 г. В. декларирала по реда на чл.188 от ЗДвП, че на
20.09.2020 г. собственият ѝ автомобил е бил управляван лично от нея.
С АУАН серия АА бл. № 766887 от 03.02.2021 г. оправомощено
длъжностна лице приело, че жалбоподателката е осъществила нарушение на
чл.21 ал.1 от ЗДвП, тъй като на 20.09.2021 г., в 07,54 часа, в гр. Баня, на път
II-64, км.10+600м., с посока на движение юг- север управлявала собствения си
лек автомобил марка „Тойота ******“ с рег. № ******* със скорост 110 км/ч.,
при максимално разрешена скорост за движение в населено място 50 км/ч.,
като след отчетен толеранс от 3% в полза на водача, наказуемата скорост била
107 км/ч. Нарушението било установено с техническо средство TFR1-М №
612. На водача била показана снимка към клип с № 15759.
Така съставения АУАН бил предявен на жалбоподателката, която го
подписал без възражения и получила екземпляр от същия.
На 26.02.2021 г. оправомощено длъжностно лице издало атакуваното
наказателно постановление, с което при идентични с акта обстоятелства по
нарушението, на жалбоподателката било наложено административно
наказание на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП- глоба в размер на 750 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, за нарушение на
чл.21 ал.1 от ЗДвП, както и били отнети 12 контролни точки на основание
Наредба № Iз-2539 на МВР.
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателката на
02.04.2021 г., а жалбата срещу него е депозирана на 08.04.2021 г.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът кредитира
като последователни, безпротиворечиви помежду си и изцяло относими към
предмета на доказване по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира че при
съставяне на процесния АУАН и атакуваното наказателно постановление са
4
спазени всички изисквания относно задължителното им съдържание,
съобразно чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН. Съдът не констатира при съставянето
им да са допуснати нарушения от категорията на съществените, които да са
накърнили правото на защита на жалбоподателя.
Неоснователни са направените с процесната жалба възражения, че
АУАН е съставен след срока по чл.34 ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл.34
ал.1 от ЗАНН, не се образува административно- наказателно производство, а
образуваното се прекратява, ако не е съставен акт за установяване на
нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или
ако е изтекла една година от извършване на нарушението. В конкретния
случай съдът намира, че с оглед спецификата на нарушението по чл.21 ал.1 от
ЗДвП, нарушителят следва да се счита за известен не от момента на изготвяне
на справка за собствеността на лекия автомобил, а от депозиране на
декларацията по чл.188 от ЗДвП, която касае именно лицето, което е
управлявало процесното МПС, и което житейски логично би могло да е
различно от собственика на автомобила. При това положение, съдът намира,
че именно на датата на представяне на декларацията по чл.188 от ЗДвП са
станали известни всички съставомерни факти за конкретното нарушение и
нарушителят, поради и което именно това е началната дата, от която започва
тече тримесечния давностен срок по чл.34 ал.1 ЗАНН за съставянето на
АУАН. В конкретния случай декларацията по чл.188 от ЗДвП е от дата
03.02.2021 г., когато е съставен и АУАН г., след като е станало известно, че
собственикът на автомобила го е управлявал на инкриминираната дата. При
това положение се явява спазен, както тримесечния срок от откриване на
нарушителя, така и едногодишния срок от извършване на нарушението,
доколкото същото е извършено на 20.09.2021 г. Наказателното
постановление, също е издадено в срока по чл.34 ал.3 от ЗАНН.
Неоснователни са и направените възражения за непълнота в изложените
обстоятелства по нарушението. Както в АУАН, така и в атакуваното
наказателно постановление са изложени всички относими към нарушението
по чл.21 ал.1 от ЗДвП обстоятелства. Ясно и точно е посочена датата, мястото
и обстоятелствата по нарушението, а именно че жалбоподателката като водач
на МПС го е управлявала със скорост 110 км/ч., като при отчитане на
толеранс в полза на водача 3 км/ч. същата е 107 км/ч., при максимално
5
разрешена за населено място скорост от 50 км/ч. Индивидуализиран е
нарушителя.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства установяват по
безспорен и категоричен начин всички относими към фактическия състав на
нарушението по чл.21 ал.1 от ЗДвП елементи.
Приложена е и относимата към нарушението санкционна норма на
чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП, предвиждаща налагане на наказание на водач, който
превиши разрешената максимална скорост в населено място, като за
превишаване над 50 км/ч.- с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 км/ч.
превишаване над 50 км/ч. глобата се увеличава с 50 лв. При посочената в
конкретния случай наказуема скорост от 107 км/ч. се явява правилно
определено наложеното административно наказание по вид и размер, а
именно глоба в размер на 750 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от три месеца. Посочения размер се явява и съобразен с изискванията на
чл.27 ал.2 от ЗАНН, доколкото се явява фиксиран, съобразно обстоятелствата
по нарушението.
Правилно е приложена и разпоредбата на чл.6 ал.1 т.6 от Наредба № Iз-
2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на
контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им,
списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни
точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно
допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение
за провеждане на допълнително обучение /Обн. ДВ, бр. 1 от 04.01.2013 г., в
сила от 04.02.2013 г./, която предвижда за превишаване на разрешената
максимална скорост с над 50 км/ч. в населено място или при извършване на
обществен превоз на пътници и опасни товари (чл.182 ал.1 т.6 и ал.3 т.6
ЗДвП) отнемане на 12 контролни точки.
По изложените по- горе мотиви съдът прие, че атакуваното наказателно
постановление е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Ето защо и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-0281-000127 от
26.02.2021 г. на Началник Група при РУ „Полиция“- Карлово към ОД на
МВР- Пловдив, с което на В. ИВ. В., ЕГН **********, от гр. К.-, С. област,
ул.”В.” № *, вх. *, ет*, ап.** е наложено административно наказание на
основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП- глоба в размер на 750 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от три месеца, за нарушение на чл.21 ал.1 от
ЗДвП, както и са отнети 12 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539
на МВР.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от страните в 14-
дневен срок от съобщаването му пред Административен съд- Пловдив.
МТ
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
7