Решение по дело №452/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на „Фреш Кредит“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [жк], бл.161, партер, представлявано от управителя П. С. С., чрез адвокат Е. К. против заповед № 5133/13.11.2024 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите. В жалбата се прави искане да се отмени заповедта, като незаконосъобразна и неправилна, респективно като такава за която е отпаднала необходимостта, предвид липсата към настоящия момент на посочената клауза в договорите, както и да се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът – П. на Комисията за защита на потребителите, редовно уведомен, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Административен съд - Бургас намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

Въз основа на искане на председателя на КЗП от „Фреш Кредит“ ЕООД – кредитор е представен договор за потребителски кредит № 0021235/01.07.2024 г. сключен с Н. Д. С., заедно с цялото досие към него (л.27-34 от делото).

С писмо рег. № Ц-03-9198/17.10.2024 г. на председателя на КЗП (л.41 от делото) от дружеството са изискани допълнителни документи и информация, както следва: 1.Документи за направените плащания по договора за кредит; 2.Становище, в което да бъде изяснено как е изчислен годишният процент на разходите по кредита и какви допускания са взетите предвид, съобразно чл.11, ал.1, т.10 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), тъй като договорът не съдържа тази информация; 3.Информация за общия брой сключени договори за потребителски кредит през периода от 01.01.2024 г. до 30.09.2024 г.; 4.Информация за сключените договори през периода от 01.01.2024 г. до 30.09.2024 г., по които са предоставени обезпечения с разбивка: брой договори за потребителски кредит, обезпечени с поръчителство от две физически лица, отговарящи на условията по чл.3, ал.1, т.1 от договора и брой договори за потребителски кредит, обезпечени с неотменим банкова гаранция, съгласно чл.3, ал.1, т.2 от договора. В отговор от дружеството е постъпило писмо изх.№ 245/23.10.2024г. (л.42 от делото).

С писмо рег.№ Ц-03-9198/29.10.2024 г. на директора на РД Монтана при КЗП (л.35 от делото) на главния директор на ГД „Контрол на пазара“, КЗП е изпратена докладна записка относно извършена проверка на дружеството по раздел III „Нелоялни търговски практики“ от ЗЗП (л.36-40 от делото). Посочено е, че при преглед на представения договор за потребителски кредит № 0021235/01.07.2024 г., е установено, че на Н. С. е предоставен на 01.07.2024 г. кредит в размер на 1000 лева със срок до 01.01.2025 г., който следва да се издължи с 6 броя месечни вноски, всяка в размер на 186,00 лева и обща дължима сума 1 116,00 лева. Едновременно с този договор същият длъжник е подписал и договор за гаранционна сделка с „Гаранционен фонд България“ ЕООД – поръчител, съгласно който се задължава спрямо кредитора „Фреш кредит“ ЕООД да отговаря на всички задължения за длъжника/потребителят, за което същият му дължи възнаграждение в размер на 690 лева, платимо на месечни вноски от 115 лева. Посочено е още, че в договора с кредитора „Фреш кредит“ ЕООД годишният процент на разходите (ГПР) по кредита е посочен само в цифри, но не са посочени изчерпателно и точно всички разходи, които потребителят ще направи и които са отчетени при изчисляването му. Освен това в договора липсва ясно разписана методика, как е формиран ГПР в размер на 45,7% и включена ли е в него дължимата сума по договора за гаранционна сделка/допълнителна услуга. Констатирано е също така, че потребителят е заплащал неизвестни за него допълнителни суми, които не фигурират никъде в предоставените от кредитора документи, както по този начин е поставен в невъзможност да разбере, какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него кредит, което противоречи не само на изискването за добросъвестност и професионална компетентност, но и на целите на ЗПК да гарантира правата на кредитополучателите. Посочено е, че липсата на пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които потребителят ще дължи във връзка с кредита, го възпрепятства да направи информиран и икономически обоснован избор за сключване на договора. Съответно при липсата на яснота какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него кредит не може да вземе информирано решение относно цената и икономическите последици от сключването на договора. Обоснован е извод, че при упражняване на дейността си търговецът прилага нелоялна търговска практика, по смисъла на по чл.68г, ал.1 от ЗЗП, във връзка с чл.68в от ЗЗП.

С решение по т.88, обективирано в протокол № 37 от редовно заседание на КЗП проведено на 04.11.2024 г. (л.20-24 от делото), е прието единодушно, че при извършване на дейността си „Фреш Кредит“ ЕООД прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68е, ал.2 предл.3, във връзка с чл.68г, ал.4, във връзка с чл.68в от ЗЗП, свързана с предоставяне на невярна информация за действителната цена на кредита.

Със заповед № 5133/13.11.2024 г. на председателя на КЗП (л.16-19 от делото), на основание чл.68л, ал.1, във връзка с чл.68в и чл.68г, ал.1 от ЗЗП, съгласно чл.5, ал.1, т.1 и чл.8, ал.1 и ал.2, т.9 от Устройствения правилник на КЗП и предвид решение на КЗП по т.88 от протокол № 37/04.11.2024 г. е забранено на „Фреш Кредит“ ЕООД да използва нелоялна търговска практика по смисъла на чл.68г, ал.1 от ЗЗП, във връзка с чл.68в от ЗЗП, а именно да не посочва в договора за потребителски кредит по ясен и разбираем за потребителя начин годишния процент на разходите (ГПР), като посочва ГПР само с цифри, без да посочва ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, в т.ч. кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият. В мотивите на заповедта е отбелязано, че ГПР в конкретния договор е посочен в размер на 45,70 %, като не са отразени взетите предвид допускания, използвани при изчисляването му, съобразно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, във връзка с което от кредитора е изискано да предостави становище, в което да се изясни как е изчислен ГПР по кредита и какви допускания са взети предвид. Коментирано е постъпило писмо от кредитора, в което е посочен начинът на изчисляване на ГПР с формула, но не е предоставена информация за взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР. Отбелязано е, че потребителят е заплащал неизвестни за него допълнителни суми, които не фигурират никъде в предоставените от кредитора документи, във връзка с което е посочена приложената към писмото таблица, в колона „платена т.11“ на която са отразени плащания за допълнителна услуга, но е отразена и друга сума, без да става ясно за какво се дължи и събира същата. Направен е извод, че в договора не са посочени изчерпателно и точно всички разходи, които потребителят ще направи и са отчетени при изчисляването му, като се касае за трайно наложила се търговска практика за заплащане на допълнителни разходи по договор за гаранционна сделка. Посочено е още, че липсва ясно разписана методика, как е формиран ГПР в размер на 45,7% и включена ли е в него дължимата сума по договора за гаранционна сделка/допълнителна услуга. Обоснован е извод, че потребителят е поставен в невъзможност да разбере, какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него кредит, както е поставен и в неизгодно положение да тълкува всяка една клауза в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, а сложната математическа формула не му дава необходимата пълна, точна и максимално ясна информация, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор за сключване на договора, което води до вземане на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на тази нелоялна търговска практика.

Заповед № 5133/13.11.2024 г. е връчена на „Фреш Кредит“ ЕООД с констативен протокол № К-2764716/29.11.2024 г. (л.14 от делото) и е обжалвана с жалба вх.№ Ц-03-13258/12.12.2024 г., подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Уредбата на нелоялните търговски практики се съдържа в глава ІV, раздел ІII от Закона за защита на потребителите „Нелоялни търговски практики“.

Заповед № 5133/13.11.2024 г. е издадена от компетентен орган – председателя на КЗП, съобразно правомощията му по чл.68л, ал.1 от ЗЗП, в която норма е предвидено, че когато КЗП установи, че търговската практика е нелоялна, председателят на комисията издава заповед, с която забранява прилагането на търговската практика.

В хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване правото на защита на дружеството и незаконосъобразност на издадената заповед.

Обжалваната заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма, като в нея се съдържат фактическите и правни основания мотивирали административния орган да наложи процесната забрана.

Заповедта е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби на закона.

Съгласно разпоредбата на чл.68в от ЗЗП са забранени нелоялните търговски практики.

Съгласно чл.68г, ал.1 от ЗЗП търговска практика от страна на търговец към потребител е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители.

Съгласно §13, т.23 от ДР на ЗЗП „търговска практика“ е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребителя.

Съгласно §13, т.28 от ДР на ЗЗП „добросъвестност и професионална компетентност“ е степента на специални познания, умения и грижи, които може да се очаква да бъдат притежавани и проявени от търговеца спрямо потребителя съгласно почтените пазарни практики и/или принципа за добросъвестност в сферата на дейност, упражнявана от търговеца.

Съгласно §13, т.25 от ДР на ЗЗП „Съществено изменение на икономическото поведение на потребителите“ е използването на търговска практика, която намалява значително способността на потребителя да вземе информирано решение, което води до вземане на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на тази търговска практика.

Според административния орган договор за потребителски кредит № 0021235/01.07.2024 г. е сключен между Н. С. и „Фреш кредит“ ЕООД при липсата на ясно разписана методика, как е формиран ГПР, посочен в договора в размер на 45,7% и включена ли е в него дължимата сума по договор за допълнителна услуга сключен към него. Прието е, че това е довело до плащане от страна на кредитополучателя на суми допълнителни и неизвестни за него, които не фигурират в предоставените от кредитора документи и които го поставят в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него кредит.

В разпоредбата на чл.11, ал.1 от ЗПК е очертано съдържанието на договора за потребителски кредит.

Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

В чл.19, ал.1 и ал.2 от ЗПК е определено, че ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит и се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания по аргумент от ал.2. Съответно в чл.19, ал.4 от ЗПК е предвиден горен праг на ГПР – не по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Съответно в § 1, т.1 и 2 от ДР на ЗПК са дадени легални дефиниции на понятията „Общ разход по кредита за потребителя“ и „Обща сума, дължима от потребителя“. Общият разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на Кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Общата сума, дължима от потребителя е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.

В чл.3, б.“ж“ от Директива 2008/48/ЕО също е регламентирано, че „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.

В случая с процесния договор кредитополучателят е усвоил кредит в размер на 1000 лева, дължим на шест месечни погасителни вноски, всяка в размер 186 лева, с дата на първо плащане 01.08.2024 г. и обща сума за погасяване 1116,00 лева. Към договора е приложен Погасителен план (Приложение № 1), в който е отразени падежите и размерите на всяка месечна погасителна вноски. В договора е определен ГПР, който е посочен в размер на 45,70%, но липсва разяснение относно начина на формирането му, с посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляването му по определения в ЗПК начин, т.е изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК не е изпълнено. Същевременно съгласно чл.3, ал.1 от договора за получателя на кредита възниква задължение в срок от 48 часа от подписването му да осигури обезпечение по кредита. Съответно ако не представи обезпечение в указания срок, съгласно ал.2 се презюмира наличието на съгласието му, кредитодателят да сключи от негово име и за негова сметка договор за поръчителство – гаранционна услуга за обезпечаване на задълженията, срещу определена сума, описана като „възнаграждение на поръчителя“. В случая, във връзка с тази клауза е сключен договор за допълнителни услуги към договор за потребителски кредит № 0021235/01.07.2024 г., със стойност на възнаграждението в размер на 690 лева, което се заплаща „разсрочено на равни месечни вноски“. Приложен е график на плащанията към договор за потребителски кредит (л.30-гръб от делото), в който е посочена месечна вноска разделена на главница по кредита и лихви, както и вноските за възнаграждение за гарант 6 броя, всяка в размер на 115 лева. В хода на административното производство от дружеството е изискана информация за взетите предвид допускания при формиране на ГПР, но такава не е предоставена, като с изх.№ 245/23.10.2024 г. (л.42 от делото) е постъпила справка за извършени плащания по договор № 0021235/01.07.2024 г., в която в табличен вид са отразени дати на плащане, платена главница, платена лихва, като е налична и колона „Платена т.11“ със суми в различен размер, платени от кредитополучателя. Относно начинът на формиране на ГПР, от жалбоподателя е посочена стандартна формула за изчисляване на размера съгласно Приложение № 1 към чл.19, ал.2 от ЗПК.

Видно е, че в случая кредиторът не е изпълнил задължението си да представи пълна и максимално ясна информация за разходите, които ще се дължат във връзка с кредита, предвид изискването на чл.10, ал.1, т.10 от ЗПК, в частност досежно начина на определяне на ГПР в посочената величина по ясен и разбираем за потребителя начин, като се инкорпорират всички разходи, които длъжникът ще направиш и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В случая ГПР е посочен само в абсолютна стойност, без ясно разписана методика на формирането му. Включването на сумите за дължимото възнаграждение по договора за допълнителна услуга в графика на плащанията по договора за потребителски кредит, обосновава извод, че реално се касае за допълнителни разходи по кредита, което като краен резултат води до оскъпяването му. Този разход е разсрочен и съвпада с падежите на задълженията (главница и лихва) по договора за кредит, т.е. той се кумулира към погасителните вноски. Това от своя страна означава, че този разход попада в приложното поле на §1, т.1 от ДР на ЗПК и чл.3, б.“ж“ от Директива 2008/48/ЕО, при което следва да се включи в ГПР, който се отразява в договора за кредит, в каквато насока е процедирал и административният орган обосновавайки извод, че на кредитополучателя фактически не е предоставена пълната информация какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него кредит.

Доводите на жалбоподателя, че договорът за поръчителство, съответно дължимата сума по него, не е условие за сключване на договора за кредит, а е допълнителна услуга с цел улесняване на потребителя не се възприемат от съда. Предвиденият в чл.3, ал.1 от договора 48-часов срок за обезпечаване на кредита с поръчителство на две физически лица или банкова гаранция е трудно изпълним, поради което и към момента на сключването на договора за кредит е въведена сигурност за сключването на договор за поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице – поръчител. Именно поради тази причина още в деня на сключването на договора за кредит е бил сключен и договорът за предоставяне на поръчителство. Възнаграждението в полза на гаранта е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора и от начинът, по който е формулирана клаузата от процесния договор става ясно, че за да бъде потребителят одобрен за отпускането на кредита, той задължително следва да бъде обезпечен по един от посочените три начина. В конкретния случай договорът за гаранция има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна неплатежоспособност на длъжника и сключването на тази гаранционна сделка е условие за сключването на договора за потребителски кредит и за усвояването му, а разходът за възнаграждение на гаранта е предварително известен на кредитора. Това възнаграждение е свързано с допълнителни разходи за потребителя, които оскъпяват кредита, а сключването на договора за гаранция е условие, наложено от кредитора, поради което съдът счита, че е част от ГПР, но не е включено в него.

В случая обстоятелството, че възнаграждението, дължимо по договора за гаранция (поръчителство), не е включено в ГПР не се оспорва от жалбоподателя. Напротив, в жалбата се излагат доводи в насока, че това възнаграждение не следва да се включва в него и е задължение от самостоятелен характер, което не е свързано с условията по кредита. С оглед характера на гаранционната сделка, тя е пряко свързана с договора за кредит, като възнаграждението по този договор значително оскъпява кредита, тъй като размерът му е почти 2/3 от главницата и е за сметка на потребителя. Съдът счита, че това възнаграждение представлява косвен бъдещ разход по кредита, поради което следва да бъде изрично посочено и включено в ГПР, което в случая не е сторено. Начинът по който е процедирал кредиторът поставя конкретния потребител в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него кредит и представлява нелоялна търговска практика, която накърнява добрите нрави, тъй като не съответства на принципа на добросъвестност и поставя в неблагоприятно положение икономически по-слабата страна по договора – потребителя на услугата. Също така, това е в противоречие и със забраната на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като при включване на възнаграждението по договора за поръчителство в ГПР същият би надхвърлил петкратния размер на законната лихва. Определяйки отделно стойността на поръчителството и то в отделен договор, фактически се стига до заобикаляне на посочените законови разпоредби.

Според т.19 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО, за да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. С оглед осигуряване на възможно най-пълна прозрачност и сравнимост на предложенията за сключване на договор, тази информация следва да включва по-специално годишния процент на разходите, приложим за кредита и определян по еднакъв начин навсякъде в Общността. Съответно съгласно съображение по т.31 от същата за да се даде възможност на потребителя да познава своите права и задължения по договор за кредит, този договор следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин. Параметрите по кредита, сред които е ГПР, са водещ фактор при вземането на решение за сключване на договора за кредит и именно този показател показва в точност процентното изражение на разходите. В случая начинът по който е процедирало дружеството по представения договор за потребителски кредит представлява нелоялна търговска практика по чл.68г, ал.1 от ЗЗП, тъй като противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и на забраната на чл.68в ЗЗП.

Неоснователно е искането на жалбоподателя за отмяна на заповедта, тъй като е отпаднала необходимостта от нея, предвид липсата към момента на посочената клауза от договора. Видно от самата заповед в нея се съдържа разпореждане за предварително изпълнение по отношение на което не се твърди и по делото не са установява да е обжалвано и отменено, поради което преустановяването на нелоялната търговска практика не би могло да доведе до незаконосъобразност на заповедта. В този смисъл следва да се има в предвид и че с издаването на заповедта се цели не само преустановяване на противоправното поведение на адресата й, но и задължението да се въздържа от това поведение и за в бъдеще, поради което дори и към момента договорите за потребителски кредит подписвани от дружеството да са с различно съдържание, то не е отпаднала необходимостта от наложената забрана.

С оглед на изложеното жалбата на „Фреш Кредит“ против заповед № 5133/13.11.2024г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, е неоснователна и на основание чл.172, ал.2 от АПК, следва да бъде отхвърлена.

Мотивиран от горното, Административен съд - Бургас, Х-ти състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Фреш Кредит“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [жк], бл.161, партер, представлявано от управителя П. С. С. против заповед № 5133/13.11.2024 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.