РЕШЕНИЕ
№ 205
гр. Бургас, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на пети октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Кирил Гр. Стоянов
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно
гражданско дело № 20222000500262 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.дело № 262/2022г. по описа на Апелативен съд –
Бургас е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, чрез
пълномощника юрисконсулт Т., против решение № 74/26.04.2022г. по гр.дело
№337/2021г. по описа на Окръжен съд – Ямбол. Иска се отмяната му като
неправилно и незаконосъобразно. Поддържат се доводите, изложени пред
предходната инстанция, за липса на процесуална легитимация на ищците по
делото съгласно ТР №1/2016г. по т.д №1/2016г. на ОСГНТК на ВКС и се
възразява, че съдът не е отчел правилно степента на близост между тях и
загиналия, която не се отличава с изключителност, обосноваваща
присъждането на обезщетение. Изтъква се, че в приетата съдебно –
психологическа експертиза, не са установени данни за процеса на
преминаване на скръбта на всеки от петимата и не може да бъде установено
конкретното психологическо състояние на всеки от тях. Признава се за
доказано причиняването на процесното ПТП от страна на водача на „РЕНО
МАСТЕР“, по което съдът се е произнесъл, но не е определил процента на
съпричиняване от негова страна. Предвид неоснователността на главните
искове счита за неоснователни и претенциите за законна лихва. Твърди, че не
са представени на застрахователя изискуемите документи, а искането за
присъждане на обезщетение противоречи на добрите нрави.
Отговор на въззивната жалба е подаден от Л. П. А., Б. П. А., Б. П. С., Д.
1
П. Г. и З. П. Д., чрез техния пълномощник адв.М.. Считат я за неоснователна
и молят да бъде оставена без уважение. Намират, че съдът правилно е
установил фактическата обстановка по делото - установен е механизмът на
настъпване на ПТП, валидността на договора за застраховка „Гражданска
отговорност“ и основателно е приета съдебно-медицинската експертиза
относно получените увреждания, приложена е, на основание чл.300 ГПК,
влязлата в законна сила присъда на наказателния съд и правилно е установена
родствената връзка между ищците и техния загинал брат, установена на
изключителна близост от показанията на разпитаните свидетели. Съгласно
съдебно – психологичната експертиза всички са преживели стресова реакция
със среден интензитет, депресивни мисли, съчетани с обостряне на
затихналата болка от скорошната загуба на близки. Намират въззивната
жалба за неоснователна и в частта, относима към законната лихва.
Отговор на въззивната жалба е подаден и от „Дженерали застраховане“
АД, чрез юрисконсулт Т.. Счита я за основателна в частта, касаеща
дължимостта и размера на присъдените обезщетения и моли да бъде уважена.
Оспорва я в частта, с която се твърди, че виновен за настъпилото ПТП е и
водачът на „РЕНО МАСТЕР“. Такава претенция не е предявена в
производството - не е предявен обратен иск против въззиваемия
застраховател. Счита, че съдът не е компетентен да се произнася по квотите
на отговорност на двамата водачи, а дори да е налице съпричиняване от тяхна
страна, то отговорността им би била солидарна. Прави възражение за
прекомерност на разноските за процесуално представителство.
Бургаският апелативен съд, в рамките на заявените въззивни
оплаквания и въз основа на собствен анализ на събраните по делото
доказателства, приема следното:
С обжалваното решение окръжният съд е осъдил ЗК “Лев инс“ АД, на
основание чл.432 от КЗ във връзка с чл.429 от КЗ да заплати 3 000 лв. за
ищцата Л. П. А. и сумата от по 2 500 лв. на всеки от останалите ищци,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от смъртта на брат им, настъпила в
резултат на ПТП от 13.02.2019г., причинено от автомобил, управляван от
водач, застрахован при ответника по застраховка "Гражданска отговорност",
ведно със законната лихва върху присъдените главници, считано от датата на
уведомяване на застрахователя с молба-претенция - 12.08.2020г. до
окончателното плащане на сумите, като исковете, за разликата над уважените
размери главница до претендираните такива от 50 000 лв. от всеки един от
ищците, отхвърлил като неоснователни.
За да постанови решение в този смисъл съдът, съобразно
доказателствата по делото, приел за установени релевантните факти на
увреждането на емоционално-психичната сфера на всеки един от ищците и
въз основа на неоспореното застрахователно правоотношение с прекия
причинител на вредата, приел за ангажирана отговорността на ответното
дружество и настоящ въззивник.
2
По отношение на възражението за съпричиняване на пострадалия, по
чл.51, ал.2 ЗЗД, съдът основал изводи за неоснователност въз основа на
заключение на медицинската експертиза, сочеща на настъпване на смъртта
независимо от поставения предпазен колан.
По отношение възражението за съизвършителство от страна на водача,
застрахован при третото лице, съдът разграничил основанията за отговорност
при множество на извършителтие от хипотезите на чл.51, ал.2 ЗЗД като
приел, че дори и в най-благоприятната за ответника хипотеза, т.е. при
наличие на съизвършителство между водачите на двете МПС в чл.53 ЗЗД е
установена солидарна отговорност за причинителите на вредата, ако
увреждането е причинено от неколцина, което означава, че всеки от тях
отговаря към увреденото лице за всички причинени от деликта вреди в
пълния им размер, а не съобразно приноса му и се позовал на разрешенията,
дадени в Решение №123/19.06.2012г. на ВКС по гр.д.№171/2011г., IV г.о. че в
производството по иска за обезщетение за причинените вреди съдът не е
длъжен да изследва съотношението между вината на съпричинителите, тъй
като съгласно чл.53 ЗЗД те отговарят солидарно, а съгласно чл.122, ал.1 ЗЗД
кредиторът може да търси изпълнение на цялото задължение от всеки от
солидарните длъжници.
По отношение на законната лихва съдът я присъдил считано от датата
на уведомяване на застрахователя с молба-претенция - 12.08.2020г.
Предявеният иск е с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ.
Пред настоящия съд не се оспорват установените пред окръжния съд
факти и обстоятелства от значение за правилното решаване на спора между
страните, поради което и съобразно съгласието на настоящия състав с
възприетите от фактическа страна положения въззивният съд препраща на
основание чл.272 ГПК към съответната част от мотивите на обжалвания
съдебен акт.
Спорни са правните изводи въз основа на така приетите за доказани по
несъмнен начин факти и обстоятелства.
На първо място се оспорва материално правната легитимация на
ищците, като въззивникът се позовава на постановките залегнали в ТР
№1/2016г. по т.д.№1/2016г. на ОСГНТК на ВКС и възразява, че ищците не са
доказали особено близка връзка с пострадалия, което да обоснове правото им
на обезщетение.
Особеността на близката връзка между ищците и техния починал брат е
установена по делото с помощта на свидетелски показания, депозирани от
лица от близкото им обкръжение. Свидетелите са възприели непосредствено
травмирането на ищците от внезапната загуба на техния най-малък брат. С
помощта на експертно становище е проследено отзвучаване на силната болка
от загубата на близък родственик,общото времетраене и интензитет.
След като по несъмнен начин са установени родствени връзки на
близост, които не са прекъснати от житейски причини (разделно живеене в
отдалечени места, разрив в отношенията, отчужденост) или са само формални
3
(отношения на близост не са създадени въобще,напр. роднините въобще не се
познават) ищците са преживяли болка и страдание от смъртта на своя брат.
На основание чл.52 ЗЗД обезщетението, като паричен еквивалент на
вредите от преживяното следва да бъде присъдено по справедливост.
Размерът от 2 500лв. за всеки от тях и в размер 3 000 лв. за ищцата Л. П. А.,
предвид установената от психолога по-остра степен на травматична стресова
реакция у последната, е в пълно съответствие с доказаните по делото вреди,
които са в причинна връзка с настъпване на застрахователното събитие.
На следващо място се възразява относно дължимостта на законната
лихва и по началния момент.
Несъмнено задължението за заплащане на лихва в размер на законния
процент е дължимо на основание чл.409 КЗ. За начална дата от която се
дължи лихва следва да се определи подаването на искането на ищците до
застрахователя, доколкото не се твърди и не се установява ищците след
надлежно уведомяване да са изпаднали в забава да представят поискани им
допълнителни документи (в своя отговор по чл.131 ответникът оспорва
искането единствено поради неговата неоснователност изцяло на основание
липса на покана). Затова и въззивният съд, воден от разясненията, дадени в
множество безпротиворечиви решения на ВКС по въпроса, присъжда
законната лихва от 12.08.2020г.
Решението е оспорено и по отношение отсъствието на изводи за
„размера на съизвършителство“ на увреждането от страна на водача на
„РЕНО МАСТЕР“, застрахован при застрахователя -трето лице, привлечено
от ответника.
Въззивното оплакване е неоснователно.
Въззивният съд следва да посочи, че по делото не се установява от
представените и неоспорени доказателства водачът, застрахован при третото
лице да е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата или да
е имал друго поведение, което да е в причинна връзка с настъпилата смърт на
пострадалия при разглежданото ПТП.
Напротив, категоричните изводи в заключението по назначената
експертиза са в посока, че водачът на автомобил „Рено Мастер“ се е движил с
86 км/час, скорост под максимално допустимата от 90 км/час, навлязъл е в
кръстовището по технически правилен начин и поради навлизането на
автомобил „Ман“ в опасната зона за спиране не е имал техническа
възможност да предотврати удара (л.150 и сл. от делото). От тук и извод за
недоказано от страна на ответника, който носи доказателствената тежест,
съизвършителство при деликта. Формулираният от окръжния съд в
съобразителната част на решението извод в обратната насока, относно
допуснати нарушения на чл.20 ЗДП от страна на водача на автомобил „Рено
Мастер“, не е съобразен с доказателствата по делото и е необоснован, поради
което неправилен.
Независимо, че двете превозни средства са участници в ПТП, за да е
налице съизвършителство е необходимо поведението на водача на всяко от
4
тях да има причинно-следствен принос в настъпването на произшествието, а
оттам и на вредните последици.
Ето защо въззивният съд намира за неоснователно въззивното
оплакване за неправилно определен дял в съизвършителството на водача на
амтомобила застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при
третото лице.
По изложените съображения въззивният съд достига до крайни изводи,
съвпадащи с изложените в обжалваното решение и го потвърждава.
Мотивиран от изложеното Апелативен съд- Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 74/26.04.2022г. по гр.дело №337/2021г.
по описа на Окръжен съд – Ямбол.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му с касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5