Р Е Ш Е Н И Е
№ ………..
гр. София, 02.06.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на двадесет
и шести април две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гражданско дело № 13359/2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 298791/04.12.2020 г., предявена от Н.Л.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, против ПРОКУРАТУРАТА
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес: гр. София, бул. „********.
Ищецът
Н.Л.С. твърди, че на 08.08.2016 г., в 03.00 ч., със Заповед за задържане на
лице с peг. № 2328/08.08.2016 г., е бил задържан за 24 часа, на основание чл.
72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. На същата дата – 08.08.2016 г., с постановление по
досъдебно производство ЗМ № 2340/2016 г. на 06 РУ-СДВР, пр.пр. № 29378/2016 г.
на СРП, ищецът бил привлечен като обвиняем за това, че на 07.08.2016 г., в с.
Владая, от паркинг, противозаконно отнел чуждо МПС – лек автомобил марка
„Хюндай”, модел „Санта Фе”, собственост на Л.Д.К., от владението на дъщеря му Д.Л.К.,
без нейно съгласие, с намерение да го ползва, като деянието е извършено в пияно
състояние и при условията на чл. 195, ал. 1, т. 4 НК - чрез използване на
техническо средство - престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 2, пр. 1 и т. 3, вр.
ал. 1, НК, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 2 НК. Престъплението, за които
ищецът бил обвинен, било тежко умишлено по смисъла на чл. 93, т. 7 НК,
наказуемо с лишаване от свобода до 10 години.
Ищецът твърди, че във връзка
с това незаконно обвинение, в интервала между 02.00 ч. и 04.15 ч. през нощта на 08.08.2016 г., били извършени
две шумни претърсвания и изземвания – едното в къщата, в която ищецът живеел
със своя баща и второто в имот на баща му в с. Владая. На тези процесуално-следствени
действия присъствали много полицаи, стреснали ищеца, възрастните му родители, и
съседите им в село Владая, и станали повод за подозрителното и враждебно
отношение към ищеца.
С постановление на прокурор
от СРП от 08.08.2016 г. по пр.пр. № 29378/2016 г. по описа на СРП, ищецът бил
задържан под стража за срок от 72 часа, а на 09.08.2016 г. било направено
искане до СРС да бъде взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. Въз
основа на искането на СРП, било образувано НЧД № 14250/2016 г. по описа на СРС,
НО, 3-ти състав, по което с определение от 10.08.2016 г., спрямо ищеца била
взета мярка за неотклонение „Парична гаранция” в размер на 400 лв. Срещу
определението на СРС бил подаден частен протест, но същото било потвърдено - с
определение от 18.08.2016 г. по ВНЧД № 3651/2016 г. по описа на СГС, НО, V
въззивен състав.
През 2017 г., Софийска
районна прокуратура внесла в Софийски
районен съд обвинителен акт за обвиненията, повдигнати на ищеца, и било
образувано НОХД № 4103/2017 г. по описа на СРС, НО, 20 състав.
По НОХД № 4103/2017 г. на
СРС, НО, 20 състав били проведени осем открити съдебни заседания, на които
ищецът присъствал лично. С присъда от 26.03.2019 г., СРС признал ищецът за
невиновен и го оправдал по повдигнатото му обвинение.
С решение № 382 от
18.06.2020 г. по ВНОХД № 1357/2020 г., Софийски градски съд, НО, 2 въззивен
наказателен състав, потвърдил присъдата на СРС и същата влязла в сила на
18.06.2020 г.
Ищецът твърди, че от
незаконното обвинение е претърпял неимуществени вреди. Близки, познати и съседи
на ищеца от селата Владая и Рударци, започнали да гледат на него като
престъпник, хората го сочели с пръст, шушукали и му се подигравали зад гърба
му, избягвали го, което отношение не се е променило, въпреки че бил оправдан. Много
приятели и познати на ищеца му заявили, че не желаят да имат каквито и да било
контакти с лице, което е обвинено в кражба на автомобил и прекратили отношенията си с него. Момичетата също
започнали да го избягват и ищецът изгубил надежда, че някога ще успее да сключи
брак, да има семейство и деца. Ищецът бил принуден да се прехранва с бране на
билки по горите, от което получавал крайно оскъдни и нередовни доходи.
Притеснявал се за възрастните си родители, които също понесли негативи и ищецът
се чувствал виновен пред тях. Стресът, който ищецът изживял по време на
процеса, му причинил и здравословни проблеми. Ищецът започнал да страда от
хипертонични кризи, сърцето му излизало от ритъм, често получавал сърцебиене,
задух, уморявал се лесно, кръвното му налягане било постоянно високо. Ищецът
продължавал да живее в постоянно напрежение, да страни от хората, да изпитва
неудобство да разговаря с тях, да погледне жена. Изживените стрес, отрицателни
емоции, душевни болки и страдания, психически срив, постоянни притеснения във
връзка с незаконното обвинение се отразили неблагоприятно и на характера на
ищеца. Той се затворил в себе си, изолирал се, ограничил контактите си само до
своите родители, чувствал се демотивиран, периодично изпадал в депресии, станал
апатичен, без приятели и без приятелка, станал тревожен, притеснителен, което
преди процеса не му се случвало. Ищецът станал емоционално лабилен, податлив на
стрес, склонен към тревожни преживявания, започнал да получава пристъпи на
силно главоболие, перманентно да страда от безсъние, ръцете му започнали да
треперят при всяка напрегната житейска ситуация, чувствал се отхвърлен от
обществото, отчаян и потиснат. Наказателното дело съсипало подредения живот на
ищеца, непоправимо засегнало цялостната му самооценка, а също и авторитета му в
обществото.
Предвид изложеното, ищецът
моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му
заплати сумата от 26 000 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди. Сумата се претендират ведно със законната лихва, считано
от 18.06.2020 г. до окончателното плащане. Ищецът претендира и направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК,
ответникът ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ е депозирал отговор на исковата
молба. Ответникът оспорва иска с възражението, че е неоснователен. Ответникът
оспорва размера на претенцията за неимуществени вреди, като сочи, че по делото
липсват доказателства, които да ги установяват. Твърди, че не са представени
доказателства, установяващи наличието на причинна връзка между твърдените от
ищеца неимуществени вреди и воденото срещу него наказателно производство.
Излага съображения, че досъдебното производство е приключило в разумен срок, а
в съдебната фаза органите на прокуратурата нямат ръководна роля. Сочи, че претенцията
е прекомерна, не е съобразена с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и с трайната съдебна
практика.
Съдът приема следното от
фактическа страна:
На 07.08.2016 г. е било
образувано досъдебно производство (ДП) срещу неизвестен извършител – ДП №
2340/2016 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр.пр. № 29378/2016 г. по описа на
СРП, на основание чл. 212, ал. 2 от НПК (със съставянето на протокола за разпит
на свидетел) – видно от НОХД № 4103/2017 г. на СРС, НО, 20 състав, и приложеното към него ДП № 2340/2016 г. на 06 РУ-СДВР,
пр.пр. № 29378/2016 г. на СРП
На 08.08.2016 г., в
интервала между 02.00 ч. и 03.05 ч. през нощта, били извършени две претърсвания
и изземвания – едното в къщата, в която ищецът живеел със своя баща в с.
Владая, ул. „*******, и второто в имот на баща му в с. Владая, ул. „*******-
видно от Протоколите за претърсване и изземване, съставени в досъдебното
производство.
В 3.00 часа на 08.08.2016
г., със Заповед за задържане на лице, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, ищецът е бил задържан за срок до 24 часа (л. 15 от ДП).
На същата дата – 08.08.2016
г., ищецът Н.Л.С., е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по
чл. 346, ал. 2, т. 2, пр. 1 и т. 3, вр. ал. 1, НК, вр. чл. 195, ал. 1, т.
4, пр. 2 НК. За този факт страните не спорят и същият е отделен като безспорен
и ненуждаещ се от доказване в отношенията между страните по делото (с
определението от 03.02.2021 г.), а и се установява от материалите по
наказателното дело. Постановлението за
привличане на обвиняем е било предявено на С. и защитника му на същата дата
08.08.2016 г., в 17.05 часа (л. 54 от ДП).
С постановление от
08.08.2016 г. на прокурор от СРП, Н.Л.С. е задържан под стража за срок от 72
часа, на основание чл. 64, ал. 2 от НПК (л. 53 от ДП) и на 10.08.2016 г., СРП е
внесла в Софийски районен съд искане за вземане на мярка за неотклонение
„Задържане под стража“.
С
определение от 10.08.2016 г. по НЧД № 14250/2016 г. на СРС, НО, 3 състав, по
отношение на ищеца е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на
400 лева. Определението на СРС от 10.08.2016 г. е било потвърдено - с
определение от 18.08.2016 г. по ВНЧД № 3651/2016 г. на СГС, НО, V въззивен
състав.
На
13.12.2016 г., Н.Л.С. е привлечен в качеството му на обвиняем по ДП ЗМ №
2340/2016 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр.пр. № 29378/2016 г. по описа на
СРП, за извършено престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 2, пр. 1 и т. 3, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2, вр. чл. 346, ал. 1 от НК,
след което е разпитан на 27.01.2017 г.
На 08.03.2017 г., Софийска районна
прокуратура е внесла обвинителен акт по повдигнатото обвинение и е било
образувано НОХД № 4103/2017 г. по описа на СРС, НО, 20 състав.
На 16.05.2017 г., СРС, след като е
констатирал допуснато на досъдебната фаза в обвинителния акт отстранимо
съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до нарушаване на
процесуалните права на подсъдимия, е прекратил съдебното производство по НОХД №
4103/2017 г. по описа на СРС, НО, 20 състав и е върнал делото на СРП за
отстраняване на нарушението (л. 18). С определение № 3257/25.07.2017 г. по ВНЧД
№ 3409/2017 г. на СГС, НО, XVI въззивен състав, е отменено определението на СРС
от 16.07.2017 г. и делото е върнато за
разглеждане от същия съдебен състав.
С присъда от 26.03.2019 г. по НОХД №
4103/2017 г. на СРС, НО, 20 състав, Н.Л.С. е бил
признат за невиновен за това, че за времето от 19.20 часа до 19.40 часа на
07.08.2016 г., в с. Владая, от паркинг до стадиона на селото, противозаконно
отнел чуждо МПС – автомобил марка „Хюндай”, модел „Санта Фе”, с рег. № *******,
с номер на рама KMHSH81WP7U241862, на стойност към датата на извършване на
деянието в размер на 12 500 лева, собственост на Л.Д.К., от владението на Д.Л.К.,
без нейно съгласие, с намерение да го ползва, като деянието е извършено в пияно
състояние, а отнемането е извършено при условията на чл. 195, ал. 1, т. 4, пр.
2 от НК - чрез използване на техническо средство – оригинален контактен ключ за
автомобила, и е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по
чл. 346, ал. 2, т. 2, пр. 1 и т. 3, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2, вр.
чл. 346, ал. 1 от НК (л. 107 от НОХД № 4103/2017 г. на СРС).
Срещу
присъдата от 26.03.2019 г. е постъпил протест на Софийска районна прокуратура и
е било образувано ВНОХД № 1357/2020 г. по описа на Софийски градски съд, НО, ІІ
въззивен състав. Прокурорът от СГП не е поддържал протеста на СРП (в о.с.з. на
27.05.2020 г.), тъй като намерил присъдата за правилна и законосъобразна.
С
неподлежащо на обжалване и протестиране решение № 381/18.06.2020 г. по
ВНОХД № 1357/2020 г. на СГС, НО, ІІ въззивен състав, присъдата на Софийски
районен съд е била потвърдена изцяло и е влязла в сила на 18.06.2020 г.
Видно
от приложеното наказателно дело, Н.Л.С. е дал обяснения на 08.08.2016 г. – по
време на претърсването и изземването, както и след него (л. 24 и 45 от ДП),
след което е разпитан в качеството му на обвиняем на 08.08.2016 г. (л. 55 от
ДП) и 27.01.2017 г. (л. 135 от ДП).
По
НОХД № 4103/2017 г. на СРС, НО, 20 състав са били проведени девет открити
съдебни заседания, а по ВНОХД № 1357/2020 г. на СГС – едно открито съдебно
заседание, на всяко едно от които Н.Л.С. е присъствал лично, с изключение на
заседанието от 10.05.2018 г., за което същият е представил предварително молба
и амбулаторен лист (л. 71-73 от НОХД № 4103/2017 г.).
По
настоящото дело са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Л.Н.С.,
който е баща на ищеца. Свидетелят заявява, че воденото наказателно дело се е
отразило „психически“ на сина му, който се е стресирал, вдигнал е кръвно,
получил е нощни припадъци, не е спял нощно време, поради което на ищеца му се е
наложило да посещава психолози и лекари. Свидетелят сочи, че преди 08.08.2016
г. ищецът е бил весел, душа на компанията. След това „цялото село“ е разбрало,
че срещу него се води дело, поради което хората, включително и приятелите му, са
започнали да го отбягват, не е могъл да си намери приятелка и да започне работа.
Това го е принудило да се изхранва, като бере гъби и билки с баща си. Едва след
като съдът го е признал за невиновен, ищецът се е успокоил, успял е да започне
да работи, намерил си е приятелка и му се е родило дете.
Видно
от писмо с изх. № 11-00-53#1/ 21.01.2021 г. на НАП, в информационната
система на НАП липсват данни за вписване на ищеца като собственик или
представляващ юридически лица, както и данни същият да е бил назначен на трудов
договор на длъжност „управител“ или да е осигуряван като такъв. Представена е и
справка за актуално състояние на всички трудови договори, сключени от ищеца (л.
95-98). Представена е и справка от дирекция „Информационни системи за
дългосрочни и краткосрочни плащания“ към НОИ относно трудовите договори,
сключени от ищеца (л. 107-110).
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3, предл.
първо ЗОДОВ.
Отговорността на Прокуратурата на Република България се претендира
на основата на разпоредбите на чл. 46, ал. 1 от НПК и чл. 52, ал. 3 от НПК,
съгласно които прокурорът повдига и поддържа обвинението за престъпление от общ
характер и осъществяващо ръководство и надзор върху разследващите органи в
рамките на досъдебното производство. Следователно Прокуратурата на Република
България (като централизирана и единна система) е пасивно материално
легитимирана да отговаря по предявения иск, тъй като осъществява ръководство и
надзор върху разследващите органи в рамките на досъдебното производство (чл.
52, ал. 3 от НПК), включително и върху действията по повдигане на обвинение и
по разследване на същото (чл. 219, ал. 1 НПК).
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и
съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано. Следователно, основателността на иска с правно основание чл. 2, ал.
1 ЗОДОВ предполага кумулативната наличност на следните предпоставки: спрямо
ищеца да е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ
характер; ищецът да е бил оправдан с влязла в сила присъда по повдигнатото му
обвинение; да е претърпял посочените в исковата молба неимуществени вреди и
между незаконното действие на правозащитните органи и неблагоприятните
последици /вредите/ да е налице причинно следствена връзка. Посочените елементи
от фактическият състав трябва да се докажат от ищеца, съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест – чл. 154, ал.1, изр.1-во от
ГПК.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, държавата отговаря за всички имуществени
и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това дали са причинени от виновно длъжностно лице.
От така цитираната разпоредба следва, че държавата носи пълна имуществена
отговорност - осигурява пълна обезвреда на претърпените вреди, пропуснатите
ползи, болките и страданията, които са претърпели гражданите от
незаконосъобразното поведение на държавните органи и служители. Отговорността
на държавата по ЗОДОВ е гаранционна и обективна, което означава, че не е
необходимо вредите да са причинени виновно от длъжностните лица.
По
делото е безспорно установено, че на 08.08.2016
г., на Н.Л.С. е било повдигнато обвинение за извършено престъпление, като същият е
бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 2,
пр. 1 и т. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 от НК.
Безспорно се установи също така, че с влязла в сила на 18.06.2020 г., присъда от 26.03.2019 г.
по НОХД № 4103/2017 г. на СРС, НО, 20 състав, ищецът е бил признат за невинен и
оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление чл. 346, ал. 2,
т. 2, пр. 1 и т. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 от НК.
При това положение, съдът приема, че са налице първите две от
посочените по-горе предпоставки за уважаване на иска чл. 2, ал. 1, т. 3, предл.
І ЗОДОВ. Причините за оправдаване не са предвидени като елемент от разглеждания
деликтен състав по ЗОДОВ (незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако
лицето бъде оправдано), за разлика от хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл.
ІІ ЗОДОВ, при която основанията за прекратяване на наказателното производство са
релевантни и само наличието на някои от тях могат да доведат до ангажиране на
отговорността на държавата.
За да бъде ангажирана отговорността на ответника, остава да бъде
установено наличието на причинна връзка между вредите, чието обезщетяване се
претендира и обвинението в престъпление, за което ищецът е бил оправдан.
Съдът
приема, че от събраните по делото гласни доказателства се установи, че
провежданото наказателно производство срещу ищеца му се е отразило
неблагоприятно. От показанията на свидетеля Л.Н.С. се установи, че воденото
наказателно производство е променило ищеца Н.Л.С., същият се е стресирал, вече
не е бил весел, „душа на компанията“, не е могъл да си намери работа, нито да
създаде семейство, преди да бъде признат за невиновен. Всички хора в селото,
дори приятелите му, започнали да го отбягват.
Съдът
кредитира показанията на разпитания по делото свидетел относно претърпените
негативни последици върху психиката на ищеца, като ги цени при условията на чл.
172 ГПК , а именно с оглед на другите събрани данни по делото, като има предвид
възможната заинтересованост на Л.Н.С. от изхода на делото. Личните му
впечатления са логични и последователни, изнесените с тях факти относно
терзанията и преживяванията на ищеца са житейски оправдани, предвид ситуацията,
в която се е намирал към този момент. Доколкото претендираните неимуществени
вреди се изразяват в засягане на емоционалното и душевно състояние на индивида,
то напълно нормално е за такъв тип вреди да свидетелстват близки до ищеца хора.
Съдът приема, че негативните последици върху личността и психиката
на обвинено в извършване на престъпление лице се подразбират от естеството на
упражнената спрямо ищеца наказателна репресия. В случая за процесния период – от
08.08.2016 г. до 18.06.2020 г., ищецът е имал неблагоприятни психични
изживявания, съставляващи неимуществени вреди, подлежащи на репариране от
държавата. В практиката си ВКС приема, че обезщетение за неимуществени вреди по
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ се дължи и когато не са ангажирани доказателства за
тях, тъй като е нормално такива вреди да са търпени (решение № 427 от
16.06.2010 г. на ВКС по гр.д. № 273/2009г., III г.о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК). С решение № 457 от 25.06.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 1506/2009 г., IV ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК е прието, че
доказването на релевантните за спора факти е съвкупността от процесуални
действия на съда и страните, насочени към разкриване на обективната истина.
Предмет на доказване са фактите от обективната действителност и връзките между
тях /т. нар. опитни правила/. Именно с помощта на опитните правила - такива на
житейския опит, на отделни професии или клонове на науката, изкуството и
техниката, се разкриват връзките между фактите. Тогава, без необходимостта от
гласни или писмени доказателства, посредством един логически извод се разкриват
явления от действителността. Ето защо, при наличие на една оправдателна присъда
по воденото срещу ищеца наказателно производство, без съмнение за него са
произтекли неимуществени вреди, чийто размер следва да се определи от съда по
справедливост.
Негативните емоции и страдания на лицето при обвинение за деяние,
което ищецът не е извършил, не се нуждаят от конкретни доказателства по
отношение на своя размер и подлежат на обезщетяване в реален, а не в символичен
паричен еквивалент, както е посочено в Решение № 483 от 9.06.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 1091/2009 г., IIІ ГО. В този смисъл е и напр. решение от
02.02.2006г. на Европейския съд по правата на човека, Първо отделение, по
делото Й.срещу България (I.. v. Bulgaria), образувано по жалба № 41211/98 г., в което е посочено, че
имайки предвид предмета на иска, предявен от жалбоподателя, този подход - да се
изискват отделни доказателства за неимуществените вреди, претърпени от
жалбоподателя, изглежда необосновано
формалистичен и позволяващ голям брой искове, подобни на този на жалбоподателя,
където фактите не могат да бъдат обективно, външно доказани … да бъдат отхвърляни като неоснователни.
С оглед на изложеното, съдът приема, че провежданото наказателно
производство се е отразило неблагоприятно на правната сфера на ищеца, като
неблагоприятните изменения са настъпили в пряка причинно-следствена връзка с
провежданото спрямо ищеца наказателно производство по обвинение за извършено
престъпление по чл. 346,
ал. 2, т. 2, пр. 1 и т. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 от НК.
Представените
справки от НАП и НОИ установяват, че за
периода от 08.08.2016 г. (привличането на ищеца като обвиняем) до
05.02.2021 г. (датата на издаване на справката от НОИ), Н.Л.С. е сключил
трудов договор с „А.“ ЕООД, ЕИК*******, за 16 дни (26.07.2017 г. –
10.08.2017 г.) и с „В.– БГ“ ЕООД, ЕИК*******, за 3 месеца (05.08.2019 г.
– 04.11.2019 г.). Следователно за период от 5 години и 6 месеца ищецът е
получавал трудово възнаграждение общо 3 месеца и 16 дни. Както беше посочено, в
информационната система на НАП липсват данни за вписване на ищеца като
собственик или представляващ юридически лица, както и данни същият да е бил
назначен на трудов договор на длъжност „управител“ или да е осигуряван като
такъв, поради което настоящият съдебен състав намира, че въпреки противоречието
между горепосочените справки и твърденията на свидетеля Л. С. (а и на ищеца),
получаваното трудово възнаграждение общо за 3 месеца и 16 дни за периода
08.08.2016 г. – 05.02.2021 г. не е достатъчно, за да не бъде променен
начина му на живот и със сигурност е рефлектирало отрицателно върху него.
При това положение съдът приема, че са налице са предпоставките за
ангажиране на отговорността на ответника по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Недоказани останаха твърденията на ищеца, че стресът, който е
изживял по време на процеса, му е причинил и здравословни проблеми – започнал
да страда от хипертонични кризи, сърцето му излизало от ритъм, често получавал
сърцебиене, задух, уморявал се лесно, кръвното му налягане било постоянно
високо. Амбулаторен лист № 10 от 09.05.2018 г. (л. 84), като единствен
представен медицински документ по делото, установява само, че към момента на
издаването му Н.С. е страдал от „хипертонично сърце без (застойна) сърдечна
недостатъчност“, но липсват доказателства за пряка причинно-следствена връзка с
воденото наказателно производство.
Що се отнася до размера на обезщетението за претърпените от
ищеца неимуществени вреди съдът намира
следното:
Съгласно чл. 52 ЗЗД, приложим предвид §1 от ЗР към ЗОДОВ, обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.
Понятието „справедливост” като морално-етично понятие включва
„съотношението между деянието и възмездието, достойнството на хората и неговото
възнаграждаване, правата и задълженията”. Осъждането, само по себе си, има
ефекта на овъзмездяване, а като база за паричния еквивалент на причинената
неимуществена вреда служи още и икономическия растеж, стандартът на живот и
средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в
страната към датата на деликта. Съгласно ППВС № 4/68г., т. 8, при преценка за
справедливост на обезщетение съдът следва да отчете и конкретните
обстоятелства, включително характер на увреждането, състоянието, причинителят и
др. Т.е. критериите за определяне на този размер са видът и обемът на
причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените вреди, общовъзприетото понятие за справедливост и общото
икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер
на обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи
съвкупно като обезвреда за цялостните последици за ищеца, като се вземат
предвид конкретните обстоятелства по делото,
в каквато насока е константната съдебна практика на всички съдилища в
Република България.
Съдът, при определяне на обезщетението, което да репарира
причинените неимуществени вреди следва да отчете характера и степента на
увреждането, начина и обстоятелствата, при които е получено, последици, тежест
на обвинението, неговата продължителност, каква мярка за неотклонение е била взета
по отношение на неоснователно обвиненото лице и с каква продължителност, какви
други мерки за процесуална принуда са били упражнени, колко, с каква
продължителност и с какъв интензитет действия по разследването с участието на
обвиняемия са били извършени, ефектът на всички тези действия върху ищеца,
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и
социално положение (решение № 532/24.06.2010 г. по гр.д. №1650/2009 г. III ГО,
ГК, решение №356/09.12.2014 г. по гр.д. №2946/2014 г. IV ГО, ГК).
В решение № 480/23.04.2013 г. по гр. д. №85/2012 г., IV г. о.,
ВКС, е подчертано, че обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл.
2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими
интереси. Вредите се изразяват в нравствените, емоционални, психически,
психологически терзания на личността; накърнената чест, достойнство, добро име
в обществото. Като база за определяне паричния еквивалент на неимуществените
вреди следва да служи още икономическият растеж, стандартът на живот и
средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в
страната към датата на увреждането, както и обстоятелството, че осъждането само
по себе си също има ефект на репарация. Размерът на обезщетението не следва да
бъде и източник на обогатяване за пострадалия.
В решение № 28/06.02.2018 г. по гр. д. № 1639/2017 г. на ВКС, IV ГО (и в цитираните в него решения на ВКС)
е прието, че при исковете по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ, правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение,
дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан
по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността
на наказателното производство; вида на взетата мярка за неотклонение, другите
наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; както и
по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца, конкретните негови
преживявания и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него
наказателно преследване върху живота му - здравословно състояние, семейство,
приятели, професия, обществен отзвук и пр.
При съблюдаване на всички тези критерии съдът съобрази, че
процесното наказателно производство е продължило малко над 3 години и 10 месеца, както и че производството е образувано
срещу ищеца за престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 2, пр. 1 и т. 3, вр.
ал. 1, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 от НК, който предвижда
наказание лишаване от свобода от една до
десет години, тоест се явява тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК.
От друга страна, съдът съобрази още и възрастта на ищеца към
момента на образуване на досъдебното производство – 42 г. (трудоспособна възраст, през която същият основно не е получавал трудово
възнаграждение), както и
обстоятелството, че образуването на наказателно производство за такъв тип
престъпление естествено води до накърняване честта и доброто име на личността,
като последиците на това отзвучават дълго.
Първоначално ищецът е бил задържан за срок до 24 часа (на
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР) и за 72 часа (на основание чл. 64, ал.
2 от НПК). След това, спрямо ищеца не е налагана най-тежката мярка за
неотклонение „задържане по стража“, но съдът приема, че приложената по
отношение на Н.С. мярка „парична гаранция“ също му е причинила значителни
неудобства (решение № 449/16.05.2013 г. по гр.д. № 1393/2011 г. по описа
на ВКС, ІV ГО).
При отчитане на всички тези критерии съдът приема, че
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди е в размер на 8
000 лева. Следва да се отбележи, че размерът на обезщетението е съобразен с
критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, който включва освен обективно установените
по делото факти и обществената мяра за справедливост, произтичаща от
конкретните икономически условия и обективирана в съдебната практика като
ориентир за размерите на обезщетенията. Настоящия състав приема, че сумата от 8
000 лева в пълна степен отговаря на така посочените критерии за справедлива
компенсация за претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Предвид изложените съображения, съдът приема за справедливо
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 8 000 лева, до който предявеният иск е
основателен и доказан, а за разликата до пълния предявен размер от 26 000 лева, искът е неоснователен и
недоказан и следва да се отхвърли.
Посочената сума следва да се заплати, ведно със законната лихва,
която е дължима от увреждането, а то е настъпило при осъществяване на
фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ – от влизане в сила на оправдателната присъда – 18.06.2020 г., до окончателното й
погасяване. От този момент държавните органи изпадат в забава (т. 4 от ТР
№3/22.04.2005г.).
Относно
разноските: Съгласно чл. 10, ал. 3,
изр. първо ЗОДОВ, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 10 лева - платена държавна
такса. По делото не са представени доказателства нито за уговорено, нито за
платено адвокатско възнаграждение (включително и с договора от 15.02.2021 г.,
приложен на л. 106 от делото), поради което и такова не се присъжда.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с
адрес: гр. София, бул. „********, да заплати на Н.Л.С., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата от 8000 лева – обезщетение за
неимуществените вреди, причинени на ищеца от незаконното му обвинение в
извършване на престъпление по ДП № 2340/2016 г. на 06 РУ-СДВР, пр.пр. № 29378/2016
г. на СРП, за което е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 4103/2017 г.
на СРС, НО, 20 състав, ведно със законната лихва, считано от 18.06.2020 г. до
окончателното изплащане, както и на основание чл. 10, ал. 3, изр. І ЗОДОВ,
сумата от 10 лева – платена държавна
такса, като
ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 8 000 лева до пълния предявен размер от 26 000 лева, като
неоснователен.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: