Решение по дело №37/2020 на Районен съд - Плевен

         Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Плевен, 09.09.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Плевенският районен съд, ХI граждански състав, в публичното заседание на осми септември през две хиляди и двадесета година в състав:                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА

при секретаря Петя Иванова като разгледа докладваното от съдията Ширкова гр. д. № 37 по описа за 2020 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.

Исковата молба е подадена от “Л.К.К.“ ***със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя ***против Н.В.Д. с ЕГН ********** *** с предявени искове с правно основание чл.240 вр. чл.79 ЗЗД по реда на чл.422, ал.1 от ГПК за установяване на дължимост на главница в размер на 954,69 лева, представляващо извършено от ищеца плащане по активирана гаранция и сумата от 105,07 лева, представляващо неплатено възнаграждение по договор за гаранция. Ищецът твърди, че между „***от една страна като заемодател и Н.В.Д. и ***като заематели бил сключен договор за заем №8532/16.12.2015г., с който заемателят предоставил на  Н.В.Д. и ***сумата от 1000 лева, със срок на погасяване 12 месеца. Твърди, че погасяването следвало да става на равни месечни вноски всяка в размер на по 102,47 лева за период 16.01.2016г. – 16.12.2016г., като общата сума, подлежаща на връщане била в размер на 1229,64 лева.

Твърди, че като обезпечение на вземането бил сключен договор за гаранция от същата дата, по силата на който заемателите дължат солидарно на гаранта възнаграждение в размер на 984,12 лева, разсрочено на 12 ежемесечни премии всяка на стойност 82,01 лева, което възнаграждение е обезпечено с издадена в полза на гаранта запис на заповед. Твърди, че към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение кредитополучателите били заплатили на дружеството заемодател 274,95 лева или две погасителни вноски и частично плащане на трета, а към ищцовото дружество са заплатили сумата от 879,05 или десет месечни премии и частично заплащане на 11. Твърди, че с уведомление от 21.01.2019г. до ищеца заемодателят активирал гаранцията с претенция в размер на 954,69 лева. Твърди, че на 24.01.2019г. заплатил с превод сумата от 954,69 лева. Твърди, че за тази сума, както и за сумата за възнаграждение в размер на 105,07 лева подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, но ответникът не бил намерен на адреса и бил уведомен по реда на чл.47 ГПК.  С оглед на това е предявил настоящия иск да бъде признато за установено, че ответникът му дължи претендираните суми.

В едномесечния срок ответникът чрез определения си особен представител представя писмен отговор, в който оспрова молбата. Навежда доводи, че няма доказателства, че сумата е усвоена от кредитополучателите, нито че е налице частично плащане, каквито твърдения има в исковата молба. Във връзка с оспорването, съдът е допуснал и назначил съдебно-счетоводна експертиза, в която вещото лице да даде заключение по тези въпроси, след като се запознае с материалите по делото и счетоводството на ищцовото дружество.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното: Съдът е определил правно основание на претенцията чл.422 ГПК вр. чл.415 ал.1 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 2200/2019г. по описа на Районен съд ***. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, или заповедта е връчена при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл.422 от ГПК. Видно е, че ищецът е предявил иска в законовия едномесечен срок от получаване на разпореждането, с което му е указано, че може да предяви такъв иск.

Разгледана по същество, исковата молба е основателна.

Установява се от представените с исковата молба доказателства – договори и Общи условия, че на 16.12.2015г. между „***гр.***като заемодател и Н.Д. и ***като заематели бил сключен договор за заем за сумата от 1000 лева, по силата на който заемополучателите са получили сумата от 1000 лева със задължение да я върнат с главница и лихва в общ размер на 1229,64 лева на 12 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 102,47 лева. По делото е представен и тристранен договор от същата дата 16.12.2015г., сключен между „***гр.***като заемодател, Н.Д. и ***като заематели и „Л.К.К.“ ****** като гарант, по силата на който гарантът се е задължил да изплати задълженията на заемателите при неизвършване на дължимите и изискуеми плащания по заем в техния пълен размер. Видно е, че за представената гаранция страните са уговорили, че заемателите ще заплащат на гаранта възнаграждение на 12 ежемесечни премии в размер на 82,01 лева всяка.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението на която е прието по делото.

Установява се от заключението, че страните са уговорили в договора за кредит лихва в размер на 40 %, която е в рамките на допустимия от закона размер.

Установява се от заключението, че по кредита заемополучателите не са заплатили изцяло дължимите суми, като са погасили главница в размер на 69,14 лева на 01.02.2016г. и 62,97 лева на 31.05.2016г. и остава дължима главница в размер на 867,89 лева.  Погасили са 142,84 лева и остава дължима такава в размер на 86,80 лева.

В заключението си вещото лице е установило, че дружеството - гарант, което е ищец по делото и е гарантирало изплащането на кредита е изплатило на заемодателя на 24.01.2019г. сумата от 954,69 лева, която е била дължим остатък по договора за кредит за главница и лихва, от които  867,89 лева главница и 86,80 лева лихва.

Вещото лице е установило в счетоводството на дружеството гарант, че заемополучателите са заплатили част от дължимите възнаграждения по договора за гаранция. Задължението по договора за гаранция е уговорено в размер на 984,12 лева, дължимо на 12 месечни вноски по 82,01 лева. От заключението се установява, че заемополучателите са заплатили 879,05 лева и остава дължим остатък 105,07 лева.

При така приетото изготвено по делото заключение, съдът счита, че следва да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество гарант сумата от 954,69 лева, от които 867,89 лева главница и 86,80 лева договорна лихва, която сума е платена от гаранта на заемодателя, както и сумата от 105,07 лева остатък от незаплатено възнаграждение по договора за гаранция.

При този изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникъот следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество направените в хода на заповедното производство деловодни разноски в размер на 325,00 лв., както и направените в настоящия процес деловодни разноски в размер на 535 лв., от които 25 лв. внесена държавна такса, 200 лв. внесен депозит за вещо лице и 310 лв. внесен депозит за назначаване на особен представител.

По изложените съображения Плевенският районен съд

Р      Е      Ш      И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника   Н.В.Д. с ЕГН ********** ***, че същият дължи на ищеца „Л.К.К.“ ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, сумата от 1059,76 лв., от които 954,69 лв. представляващи платена сума по активирана гаранция поради неплащане на задълженията на ответника по договор за паричен заем № 8532 от 16.12.2015г., и 105,07 лв. представляващи неплатена част от възнаграждение по договор за гаранция от 16.12.2015г.,  ведно със законната лихва, считано от 06.02.2019г. до изплащане на вземането, за които суме и ездадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1436/14.02.2019г. по ч.гр.дело 2200/2019г. по описа на РС ***.

ОСЪЖДА Н.В.Д. с ЕГН ********** ***, да заплати на „Л.К.К.“ ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, сумата от 325,00 лв., представляваща направени деловодни разноски в заповедното производство, и сумата от 535,00 лв., представляваща направени деловодни разноски в исковото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в        двуседмичен срок от връчването му.

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: