Р Е Ш
Е Н И Е
№ 189/02.04.2018 г.
гр.
Монтана
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в публично заседание на тридесети
март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:
Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Бисерка Бойчева
при секретаря А*** А*** и с участието на прокурор Емил Александров при
Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от съдия Соня
Камарашка касационно административно - наказателно дело № 130 по описа на съда за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Предмет на касационното административно – наказателно
производство е Решение №472 от 21.12.2017 г. по АНД № 2060 по описа за 2017г.
на Районен съд – Монтана, с което е потвърдено
наказателно постановление № 164 от 18.10.2017г. на Председател на
комисията за регулиране на съобщенията, с което на „БТК” ЕАД с ЕИК * със
седалище и адрес на управление в град София, бул.”Ц*** шосе”№* , представлявано
от А*** Д***
, в качеството му на изпълнителен директор е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 5 000.00лв. /пет хиляди лева/ на основание
чл.336 във връзка с чл.335 от ЗЕС.
Касационният жалбоподател „БТК” ЕАД с ЕИК * , редовно
призован не се явява, не се представлява. В жалбата навежда доводи, за
допуснати от въззивния съд нарушение на материалния закон, процесуалните
правила и явна несправедливост на наказанието, като иска отмяна на обжалваното
решение и постановяване на друго такова по съществото на делото за отмяна на
процесното НП, а в условията на алтернативност се иска намаляване на наложената
имуществена санкция до минималния размер от 500.00 лв.
Ответника по касационната жалба Комисия за регулиране на
съобщенията – София, редовно призован, не се явява представител в съдебно
заседание и не изразява становище по касационната жалба.
Окръжна прокуратура – Монтана, с
оглед задължителното участие в настоящето производство, чрез представителя си в
съдебно заседание, дава
мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна и атакуваното решение следва
да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във
въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно,
при което същата е допустима.
Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
След обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и становищата на
страните, прие следното: касационните основание, които са заявени и поддържани
пред настоящата инстанция са за неправилно приложение на материалния закон, допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и явна несправедливост на
наложеното наказание – чл.63,ал.1 от ЗАНН във вр. чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3
от НПК.
За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдил издаденото наказателно
постановление, съставът на Районен съд – Монтана е приел от фактическа страна,
че касационният жалбоподател "БТК" ЕАД на 12.07.2017 г. не е осигурило на г-жа А*** П*** –
краен потребител на универсална услуга, предоставяна чрез телефонен пост с
номер +35995592265, 24 часа на денонощие, 7 дни в седмицата възможности за
приемане и осъществяване на национални и международни повиквания от към
географски и негеографски номера на адреса на ползване на услугата – с.Г*** К***
, общ.Чипровци, обл.Монтана на ул.”Д*** ” №* .
Съставен бил АУАН № ВР-268 от 18.09.2017год. в който за нарушена е посочена
разпоредбата на чл.335
от ЗЕС, във връзка с чл.4, ал.1, т.1 от Наредба № 6 от 13.03.2008 г. за
универсалната услуга по Закона за електронните съобщения. В срока по чл.44 от ЗАНН жалбоподателят е депозирал писмени възражения от
делото, които са приети за неоснователни и е издадено процесното НП.
Районният съд е установил описаната фактическа
обстановка въз основа на събраните по делото гласни доказателства и от
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени такива. Съдът е посочил, че
наказателното постановление е издадено
от компетентен орган и в хода на административно наказателното производство не
са допуснати нарушения на административно - производствените правила, водещи до
неговата отмяна. Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното
постановление, са проверени от районния съд с допустимите по закон
доказателствени средства. Решението е постановено от фактическа страна на база събраните
доказателства, които кореспондират помежду си, като съдът е изпълнил
задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи дали е извършено
нарушение (което в хода на съдебното производство се е доказало по несъмнен
начин) и обстоятелствата, при които е осъществено. След преценка на
доказателствения материал, е приел за безспорно установено, че санкционираното
с обжалваното НП деяние съставлява административно нарушение по приложения от
наказващия орган административно-наказателен състав, което е извършено виновно
от привлеченото към административно наказателна отговорност лице. Така
мотивиран, съдът е потвърдил наказателното постановление, като законосъобразно.
Касационният съд намира, че
обжалваното решение е постановено при отсъствието на наведените касационни
основания – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание. Основното
възражение на касатора е за това, че той нямал задължението за предоставяне на
универсална услуга, като счита, че единствено дължи предоставяне на фиксирана
електронна съобщителна услуга. Според съдържанието на НП, задължението на
касатора за предоставяне на универсална услуга е обосновано с пар.7 от ПЗР
на ЗЕС във вр. с т.2.5 от Решение № 1317 от 2006 г. на КРС за
продължаване изпълнението на предвидените в Закона за далекосъобщенията (отм.)
и в Индивидуална лицензия № 100-0001/28.01.2005 г. задължения, свързани с
предоставянето на универсална далекосъобщителна услуга. Касационният съд
намира, че пар.7 от ПЗР
на ЗЕС е правилно приложен с обжалваното НП – нормата предвижда
запазване на задълженията, включително за предоставяне на универсална услуга,
до влизане в сила на решенията на комисията, с които се налагат специфични
задължения на предприятията, определени за такива със значително въздействие
върху съответния пазар по реда на този закон. В цитираното в НП решение на КРС
№ 1317 от 2006г., се предвижда продължаване на изпълнението на задълженията на
БТК за предоставяне на универсална услуга, т.е. към посочената в НП дата на
деянието няма влязло в сила по смисъла на пар.7 от ПЗР
на ЗЕС решение на КРС, което да предвижда обратното. С оглед
последното, касационният съд намира за несъстоятелно възражението на касатора,
че той не бил субект на задължението за предоставяне на универсална услуга.
Именно в качеството си на предприятие задължено да предоставя универсална
услуга, касаторът дължи изпълнението й, включително по начина посочен в
цитираната в НП разпоредба на чл. 4, ал.1,
т.1 от Наредба № 6 от 13.03.2008 г. за универсалната услуга по ЗЕС,
която предвижда осигуряване на крайните потребители 24 часа на денонощие, седем
дни в седмицата възможности за приемане и осъществяване на национални и
международни повиквания от/към географски и негеографски номера, както и
приемане и предаване на факсимилни съобщения. В хода на въззивното производство
не са били опровергани от страна на наказаното ЮЛ изложените в НП и установени
с цитираните в него протоколи, фактически констатации за неосигурени на абоната
А*** П*** възможности за приемане и осъществяване на национални повиквания на
12.07.2017 г. – "БТК" ЕАД не доказва положителния юридически факт за
предоставянето на такива възможности. При тези обстоятелства, правилен е
съдържащия се в обжалваното НП правен извод за осъществено от "БТК"
ЕАД нарушение на чл. 4, ал.1,
т.1 от Наредба № 6/13.03.2008 г., респективно за осъществен състав
на административно нарушение по чл. 336
вр. с чл. 335 от ЗЕС.
Настоящият касационен състав споделя изводите на
въззивният съд за неоснователност на твърденията на касаторът за маловажност на
санкционираната деятелност по смисъла, вложен в чл.28 от ЗАНН. Доколкото в
цитирания нормативен акт липсва дефиниция на посоченото понятие, по силата на
препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН субсидиарно приложение намира чл.93,
т.9 от НК. Съгласно посочения законов текст, „маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение, с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. В случая
липсват данни, които да обосновават по-ниска степен на обществена опасност на
процесното нарушение от обичайните нарушения от същия вид. С оглед многобройните други такива
нарушения извършени от "БТК" ЕАД и констатирани с НП цитирани в
обжалваното НП, то степента на обществена опасност на извършеното административно
нарушение е висока, поради което правилно и в съответствие със същата е
наложена имуществена санкция в максималния предвиден в разпоредбата на чл. 335 от ЗЕС размер от 5000.00 лв. /пет хиляди лева/. С оглед последното, касационният
съд намира, че не са съществували основания за изменение на НП. Процесуални
нарушения при издаването му също не се констатират, поради което имайки предвид
гореизложеното относно материалната му законосъобразност, касационният съд
намира, че обжалваното НП е потвърдено от Районен съд – Монтана при правилно
приложение на материалния закон, липсата на допуснати процесуално нарушение от
кръга на съществените и липсата на явна несправедливост на наложеното административно
наказание.
Настоящият касационен състав намира, че при
постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на материалния
закон, тъй като е приложена диспозицията на материално правната норма, както и
на процесуалните правила.
Въззивният съд е анализирал наличните доказателства, като правилно е
приложил закона, анализирайки правилно и законосъобразно административно
наказателните разпоредби по ЗЕС.
В обобщение на изложеното касационата инстанция не констатира наличието
на поддържаните от касатора основания за отмяна на проверяваното решение на
Районен съд – Монтана, други такива не бяха установени и при служебно дължимата
проверка по чл.218, ал.2 от АПК, поради което решението следва да бъде оставено
в сила като правилно и законосъобразно.
По изложените съображения на основание чл.221, ал.2
от АПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият касационен състав на
Административен съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №472 от 21.12.2017 г. по АНД № 2060 по описа
за 2017г. на Районен съд – Монтана, с което е потвърдено наказателно постановление № 164 от 18.10.2017г. на Председател
на комисията за регулиране на съобщенията, с което на „БТК” ЕАД с ЕИК * със
седалище и адрес на управление в град София, бул.”Ц*** шосе”№* , представлявано
от Атанас Д*** , в качеството му на изпълнителен директор е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 5 000.00лв. /пет
хиляди лева/ на основание чл.336 във връзка с чл.335 от ЗЕС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: