Р Е Ш
Е Н И Е
№ ………………../17.01.2020
г., гр.
София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на единадесети
октомври през 2019 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 1061 по описа за 2019
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 487133 от 05.09.2018 г., постановено по гр.д.№ 53810/2012 г. на СРС, 62 състав, е постановено
намаляване на завещателните разпореждания в
саморъчното завещание от 04.04.2005 г. на С.Г.Ч., поч. на 02.03.2010 г., с 5/48 ид.ч.
в полза на В.С.Ч., допуснато е извършването на съдебна делба на ВИЛА, построена
в урегулирано място от 992 кв.м., съставляващо парцел V в кв.З, находящо се във в.з. Буново, общ.Мирково, Соф. област, съгласно Типов договор за отстъпване право на
строеж върху дър жавна земя
от 09 .06. 1972 г., както и на ТРИ ЗЕМЕДЕЛСКИ
ИМОТА в землището на гр.Каблешково, общ.Поморие - две ниви и лозе, с описани в
решението индивидуализиращи белези, между съделителите
В.С.Ч., Б.С.Ч., и С.С.Ч. при посочени квоти, като е
отхвърлен иска за допускане на делба между В.С.Ч., Б.С.Ч., Н.Ч. и С.С.Ч., на АПАРТАМЕНТ № 36, находящ
се в гр. София, район Изгрев, ж.к. Изток, в жилищната сграда на ул.*********,
със застроена площ 77,37 кв.м. и застроен обем 236,67 куб.м., състоящ се от две
стаи, дневна, кухня и други сервизни помещения, при посочени граници, заедно с
мазе № 36, с площ от 3.68 кв.м.и реален обем 10.56 куб.м., при посочени граници,
и с прилежащите 2,593 % ид.ч. от общите части на
сградата и съответните ид. ч. от правото на строеж
върху мястото.
Срещу решението
са подадени въззивни жалби от всички съделители-страни в процеса.
Ищецът В.С.Ч. чрез пълномощник адв.Д.С., обжалва решението изцяло с оплаквания за неправилност
на решението поради нарушение на материалния и
процесуалния закон, липса на мотиви. Оплакванията
конкретно се отнасят до непосочване в решението и необсъждане на всички искания
и възраженията на страните, липса на преценка на доказателствата, липсва на фактическите
констатации и правните изводи на съда. Твърди се,
че съдът не е изложил мотиви по заявените от ищеца оспорвания
на авторството на саморъчно завещание на
наследодателката С.Г.Ч. с дата 04.04.2005
г., и евентуалното искане по чл.30, ал.1 от ЗН за намаляване на завещателните разпореждания по него, не е разгледал и
заявените от ищеца оспорвания на двата договора за издръжка и гледане от баща
му в полза на брат му Б.Ч.-такива за нищожност по чл.26, алл.1
от ЗЗД, по чл.75 и чл.76 от ЗН, и чл.576 от ГПК, за унищожаемост
по чл.31, ал.1 от ЗЗД, а за втория по време-нищожност и поради възражение за
липса на основание на договора, както и
иска за тяхното разваляне по чл.87, ал.3 от ЗЗД поради неизпълнение
до размера на наследствения дял на ищеца доверителя ми (който иск намира за допустим след смъртта на ответникаС.Ч.
в хода на делото); както и не е разгледал и не
се е произнесъл относно оспорванията на авторството
на саморъчно завещание на С.Б.Ч. с дата 16.07.2012 г. и евентуалното искане по
чл.З0, ал.1 от ЗН за това завещателно разпореждане,
както и за унищожаемост на това завещание на основание чл.43, ал.1, б.“б“ от ЗН. Намира за
неправилно, след като е постановено намаляване на завещателните
разпореждания на С.Ч. до делба да е допуснат само вилния имот, но не и
апартамента, без да се обсъди, че вилния имот е предмет и на последващо завещание от починалия по време на
производството съделителС.Ч., и така е лишил ищеца то
полагащия му се дял от наследството на починалите му родители. Оплакванията
относно нарушение на материалния закон се отнасят до неправилно приложението на
чл.29 от ЗН и алгоритъма, който се следва при изчисляване и определяне
наличието или не на накърняване на запазената част от наследството, по която
въпрос съдът е действал и в противоречие със съдебната практика, като не е определил
масата по член 31 ЗН, като имущество и в стойностно изражение, и съответно не е
определил и стойността на запазените и разполагаемите части. Така първоинстанционният съд не е бил дал отговор и на въпросите
по приложението на чл.36 и чл.37 от ЗН в случая .Излага подробни доводи за
основателност и доказаност на всички заявени от ищеца
В.С.Ч. оспорвания и възражения и искове, касаещи двете завещания разпореждания
на родителите му, двата договора за прехвърляне
собственост ан ан делбения апратамент срещу
издръжка и гледане от баща муС.Ч. в полза на брат му-съделителя Б.Ч., по време на брака на последния с Н.Ч.,
вкл. и изразява несъгласие с изводите на приетите две заключения на
съдебно-психиатричната експертиза наС.Ч. и счита, че
заключенията им следва да се обсъдят с другите събрани по делото доказателства,
както и с процесуалното поведение на ответниците,
което е препяствало личен преглед на ответника-съделителС.Ч. приживе, и отказа на първоинстанционния съд да допусне изслушване на тройна
съдебно-медицинска експертиза за същите обстоятелства. Моли да се отмени решението
и въззивния съд да се произнесе по направените искания
и възражения.
Насрещните страни по
тази жалба- ответниците Б.С.Ч., Н. А.Ч. и С.С.Ч., оспорват същата с писмен отговор с възраженията, че
решението в частта, в която не е
допусната делба на апратамента в гр.София, е
правилно, тъй като не били доказани оспорванията на
ищеца относно валидността на двете завещания, също и относно действителността на двата договора за издръжка
и гледане, също и относно дееспособността наС.Ч.. Молят решението в обжалваната част по
недопускане делба на апратамента.
Ответникът Б.С.Ч. самостоятелно, чрез
пълномощник адв.С.Б., обжалва решението в частите, в
които е постановено намаляване на завещателните
разпореждания и е допусната делба на вилния имот между съделителите
В.С.Ч., Б.С.Ч., и С.С.Ч. при посочени квоти. Намира,
че в тези части решението е постановено при неправилно приложение на материалния
закон, тъй като първоинстанционният съд не е формирал
маса на наследството по чл.31 от ЗН, като не е разпределил доказателствената
тежест между страните по тези въпроси и не е събрал доказателства за цената на
масата на наследството, вкл. и служебно, и моли решението в тези обжалвани
части да се отмени и въззивния съд да реши спора по
същество по тези спорни въпроси.
Ответниците
С.С.Ч., Н. А.Ч. и Б.С.Ч., с обща въззивна
жалба, чрез пълномощници адв.
С. К. и адв.Е.К., обжалват решението също в частите,
в които е постановено намаляване на завещателните
разпореждания относно вилния имот и е допусната делба на вилния имот между съделителите В.С.Ч., Б.С.Ч., и С.С.Ч.
при посочени квоти. Намират решението в тези части за неправилно като
постановено при неправилно приложение на правилата за разпределяне на доказателствената тежест, неправилно приложение на
материалния закон, и грешки при формиране решаващата воля на съда.Считат, че
неправилно са определени дяловете на страните в съсобствеността на вилния имот,
като сочат правилните такива да са 14/32 ид.ч. за С.С.Ч., и по 9/32 ид.ч. за В.С.Ч. и
Б.С.Ч.. Претендират разноски по списък по чл.80 от ГПК.
Насрещната страна по
жалбите на ответниците, ищецът В.С.Ч., оспорва същите с писмен отговор чрез
пълномощник адв.Д.С. с възраженията, че въззивната жалба от Н.Ч. е недопустима, тъй като същата е
страна в процеса само по иска за делба на апартамента и няма интерес да обжалва
решението по иска за делба на другия имот-вилния, че с оглед развитието на
процеса пред първата инстанция и липсата на оспорване завещанието наС.Ч. от страна на ответника Б.Ч., последния няма дял от
съсобствеността на вилния имот, и жалбата му срещу решението в тази част е и
недопустима, а вилния имот се явява съсобствен и
делбата му следва да се допусне само между ищеца В.С.Ч. и ответника С.С.Ч., предвид заявените само от ищеца оспорвания на двете завещания
от родителите им и евентуални негови искания за тяхното намаляване и
възстановяване на запазените му части от двете наследства, което да се извърши
по реда на чл.30-37 от ЗН.
Софийски градски съд, действащ като
въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство :
Първоинстанционното решение е валидно, и
допустимо, тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК. В мотивите на обжалвания
съдебен акт са изложени фактически и правни изводи, за основателност на
възражението на ищеца В.Ч. по чл.30, ал.1 от ЗН относно завещанието на С.Ч. и
за съсобственост предвид намаляване на разпорежданията по това завещание, спрямо
вилния имот, също и за основателност на иска за делба на земеделските земи, и
за неоснователност на иска за делба на апратамента
като придобит само от ответника Б.Ч. по договорите за издръжка и гледане, по
време на брака му с Н.А.. Така изложените мотиви на атакуваното решение са ясни
и са съответни на постановения диспозитив. Според
трайната съдебна практика в решения на ВКС по правилното приложение на
процесуалния закон, дори и в мотивите на съдебния акт да не са обсъдени всички
подробно изложени доводи и възражения на страните, съответно и всички събрани
по делото доказателства, такава непълнота не води до нищожност на решението, а
до неговата необоснованост. Налице са в случая достатъчно мотиви, от които да
се проследи как е формирана решаващата воля на първоинстанционния
съд по намаляване на завещанието на С.Ч., по допускане делба на част от
имотите, и отхвърляне иска за делба на апартамента неоснователност на иска.
Недостатъците на мотивите поради тяхната непълнота, въззивният
съд, в съответствие със съдебната практика, намира, че не води и до неговата
недопустимост или нищожност. Съгласието или не съгласието на страната с
изложените мотиви също не е равнозначно на липса на мотиви. Решението би било
нищожно само при пълна неразбираемост на мотивите, каквато в случая не е налице
(ср. решение № 355 от 03.10.2012 г. по гр. д. № 35/2012 г., г.
к., І г. о. на ВКС).
Според изложеното по-горе, с въззивните жалби се
обжалва цялото решение на първоинстанционния съд. Въззивната жалба от Б.С.Ч. е допустима. Делбата на вилния
имот е допусната и с негово участие с решението в обжалваната част, а и всеки съделител има интерес от законосъобразно извършване на
делбата и не може да му се отрече правото да атакува решението по делбата и
определените с него съсобственици и техните дялове и обуславящите това решение
произнасяния по чл.31 от ЗН / аналогично вж. решение № 31 от 14.03.2014 г. по гр.
д. № 4339/2013 г., Г. К., ІІ г. о. на ВКС, макар и по решение по втората фаза
на делбата/.
Въззивната жалба на Н. А.Ч.
обаче, е неудопустима, в частта в която обжалва иска
за делба на вилния имот като част от иска за делба на наследство, същата няма
качеството наследник на общите на останалите страни наследодатели С.Ч. иС.Ч., а е ответник само по иска за делба на апартамента
като необходим другар на ответника-наследник Б.Ч. предвид придобиването на
апартамента от тях двамата по възмездна сделка с наследодателяС.Ч.,
респ. по искането за възстановяване запазената част от наследството на С.Ч. и последващото разпореждане от заветникаС.Ч.
със завещания му апартамент в полза на сина му Б.Ч., чиято съпруга е Н.Ч.. Въззивната жалба от Н.Ч. следователно следва да се остави
без разглеждане като недопустима в частта й срещу иска за делба на вилата.
При произнасянето си
по правилността на решението в останалите
обжалвани части, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, въззивният
съд е ограничен до релевираните своевременно с въззивната жалба
оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими
към спора факти и приложимите материално правните
норми, както и до проверка правилното
прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако
тяхното нарушение не е въведено като
основание за обжалване.
Предметът на въззивното производство съвпада с
този на пръвоинстанционното производство, като спорни
пред въззивния съд, според подадените въззивни жалби, са всички въпроси относно наличие/липса на
съсобственост между страните по делото спрямо посочените в исковата молба
недвижими имоти-апартамент, вилен имот и три земеделски земи, относно
автентичността на завещанията на С.Ч. иС.Ч., завещателната способност наС.Ч., евентуалните
възражения на В.Ч. за намаляване на тези две завещания до възстановяване
запазените му части от наследствата поотделно на всеки едни от двамата
завещатели-негови родители, както и възраженията и заявените искания на ищеца В.Ч.,
касаещи действителността на двата договора за издръжка и гледане по н.а. № 95/2012 г. на нотариус С.С., и н.а.№ 81/2012 г., на нотариус В.Г., основани на общи
за двата оплаквания за тяхната нищожност по чл.26 от ЗЗД- за липса на съгласие
от прехвърлителя поради неполагане на подпис от него,
за нищожност на нотариалното удостоверяване чрез нарушение по чл.576 от ГПК-неспазване изискването за лично явяване на страните и забраната за нотар.действия за противоречаща на закона и добрите нрави
сделка, за нищожност поради противоречие с чл.75, ал.2 от ЗН-прикриващи доброволна
делба без участие на всички наследници, за относителна недействителност по
чл.76 от ЗН-разпореждане от сънаследник с отделен наследствен имот, както и за унищожаемост поради порок на волята на прехвърлителяС.Ч.
поради невъзможност към датата на сделките да разбира свойството и значението
на действията си и да ръководи постъпките си, като само по отношение на втората по време
сделка – тази по н.а..№ 81/2012 г., на нотариус В.Г. за прехвърляне на 3/8 ид.ч. от апартамента, и възражение за нищожност по чл.26 от ЗЗД поради липса на основание, след като 2 месеца по-рано прехвърлителят
е прехвърлил на същия приобретател 5/ 8 ид.ч. от същия имот отново срещу задължение за издръжка и
гледане, както и заявеното от ищеца В.Ч. искане, след смъртта на ответникаС.Ч. в хода на делото, за разваляне по чл.87, ал.3
от ЗЗД на същите два договора за издръжка и гледане поради неизпълнение от приобретателя. Исканията и възраженията на ищеца са
посочени в исковата молба, в становището по отговорите на ответниците
/л.69-73, представено в о.с.з. пред СРС на 11.06.2014 г./, и в допълнителната
молба-становище от 01.06.2015 г. Според ищеца е налице съсобственост между него
и ответницитеС.Ч., Б.Ч. и С.Ч., по наследяване от С.Ч.
и прекратена СИО между нея и ответникаС.Ч., спрямо
апартамента и вилата, и само по наследяване от С.Ч. сплрямо
трите земеделски земи, описани в исковата молба като лична собственост на наследодателката, и иска делбата им да се допусне при
законовите квоти между него и ответниците по исковата
молба, всечки те законни наследници на С.Ч..
Съобразно представените в хода на делото завещания, извършени поотделно от С.Ч.
в полза наС.Ч. за притежаваните от завещателката по 1/ 2 ид.ч. от делбените апартамент и вила, и отС.Ч.
в полза на С.Ч. за притежаваната от завещателя изцяло собственост върху делбената вила, и два договора в нотариална форма за
издръжка и гледане, с коитоС.Ч. е прехвърли приживе
собствеността на делбения апартамент на Б.Ч., по
време на брака му с Н.Ч., ищецът прави изложените по-горе оспорвания,
възражения и искания, според които иска да се допусне делба при законовите
квоти, без съобразяване на завещанията и нотар.сделки,
евентуално, при уважаване възраженията му за намаляване на завещателните
разпореждания, да се допълни накърнената му запазена част от наследствата на
всеки от родителите му с извършените завещания, като се процедира стпоред чл.30-37 от ЗН, и се допусне делбата според
резултата.
Ответниците
С.Б.Ч./починал в хода на делото пред първата инстанция на 28.02.2015 г./, Б.С.Ч.
и С.С.Ч., с писмените отговори по чл.131 от ГПК,
оспорват иска за делба на апартамента и вилата, с възраженията, че същите са
придобити само от ответника С.Б.Ч. поради прекратена съпружеска имушествена общност/СИО/ между него и наследодателката
С.Г.Ч., и по завещание от последната за нейните 1/2 и.ч. от същите имоти в
полза на съпруга йС.Ч., и делбата им не може да се
допусне, като двете завещания и двете сделки по договорите за издръжка и
гледане се намират за валидни и произвели вещно-прехвърлителното
си действие. Относно земеделските земи оспорват иска доколкото не се установява
те да са били придобити от наследодателката С.Ч. и да са надлежно индивидуализирани. Ответницата
Н.Ч. оспорва иска за делба с писмен отговор по чл.131 от ГПК, след
конституирането й като страна в процеса, със същите възражения като тези на
другите ответници.
От събраните по делото писмени доказателства, се установява, че наследодателката С.Г.Ч. е починала на 02.03.2010 г. и
оставила за наследници по закон съпруг С.Б.Ч., и деца Б.С.Ч., С.С.Ч. и В.С.Ч..
Не се спори между страните, че по време на брака между С.Г.Ч. и С.Б.Ч.,
двамата са придобили при режим на съпружеска имуществена общност по необорената презумпцията по чл.21, ал.1 от СК, вр.пар.4 от ДР на СК, в
сила от 01.10.2009 г., и при липсата на твърдения и данни за избран друг режим
на общност, собствеността върху два от имотите, предмет на иска за делба, а
именно на 1/ апратамент № 36 в гр.София, ведно с мазе
и прилежащите ид.ч. от о.ч. нас сградата и от правото
на строеж върху мястото, съгласно доказателственото
копие от договор за продажба на жилищен имот от жилищния фонд при Министерство
на народната отбрана от 28.01.1969 г., и 2/ на вилна сграда, изградена по
отстъпено право на строеж на вила върху държавна земя съгласно типов договор от
09.06.1972 г. върху парцел V, кв.3, с площ от 992 кв.м. във в.з.Буново,
общ.Мирково, обл.София. Съгласно приетото пред въззивния съд заключение на съдебно-техническа експертиза,
неоспорена от страните и възприета от съда като компетентна и обективна,
вилната сграда е на два етажа със сутерен, първия етаж със засторена
площ от 63,35 кв.м. състоящ се от входно антре, две стаи, баня с тоалетна, и
балкон, а втория със застроена площ от
52 кв.м. от вестибюл, две стаи и балкон. С.Г.Ч. е придобила по реституция
по чл.14, ал.2 от ЗСПЗЗ , вр. 27 от ППЗСПЗЗ в полза
на наследниците на Г.С.З., по наследство
и делба на наследство между наследниците на Г.С.З., като лична собственост по
чл.22, ал.1 от СК, собствеността върху поставените й в дял при доброволната
делба три земеделски имота, предмет и на иска за делба, в землището на
гр.Каблешково, обл.Бургас, а именно нива от 7,544 дка
в м. Праматаря, имот № 003156, нива от 4,007 дка в м.Минералния извор, имот №
006270, и лозе от 3,478 дка в м.Банята,
имот № 22251, подробно индивидуализирани и със съседи в доказателственото
копие от договор за доброволна делба с нотар.заверка
на подписите от 16.12.1996 г. с рег.№3009816.12.1996 г. на нотариус при
РС-Поморие, вписан в СлВп при РС-Поморие с вх.№ 76,
т.ІІІ, вх.рег.№ 1275/16.12.1996 г., том 125, парт.501,
и от решение № 158/14.04.1994 г. на ПК-гр.Поморие и скици.
Със саморъчно завещание от 04.04.2005 г., обявено
на 14.06.2012 г. с протокол на пом.нотариус С. Г. при нотариус В.Г. с рег.№ 340 на НК,
район на действие СРС, С.Г.Ч. е завещала на съпруга си С.Б.Ч., притежаваните
към смъртта и собствено жилище ап.*******, София, и вила с вилно място в
с.Буново, общ.Мирково, Софийска област.
Съгласно чл.28 от СК и чл.9, ал.1 от ЗН, след смъртта на С.Ч., преживелият
съпруг получава половината от имуществото, придобито в режим на СИО, и от
останалата половина наследява поравно с децата от брака, или в случаяС.Ч. придобива 1/2 ид.ч.(или 4/ 6 ) от делбените
апартамент и вилна сграда, с правото на строеж /доколкото не се доказа по делото
съпрузите да са придобили и държавната земя, върху която им е остъпено през 1972 г. право на строеж на вилата/ на
собствено основание при прекратена СИО, и Б.С.Ч., С.С.Ч.
и В.С.Ч. придобиват по закон всеки един по 1/ 6 ид.ч.
от същите делбени имоти апартамент и вилна сграда с
право на строеж съответно. Саморъчното завещание от наследодателката
С.Ч., обаче, дерогира наследяването по закон на
притежаваната от нея 1/ 2 ид.ч. от делбените апартамент и вила, и прави заветника
по завещанието и неин съпругС.Ч., наследник по
завещание на тази 1/ 2 ид.ч. ТакаС.Ч.
се легитимира като индивидуален собственик на делбените апартамент и вилна сграда след смъртта на
общия наследодател С.Г.Ч..
С два договора за издръжка и гледане за издръжка и гледане в нотариална
форма по н.а. № 95/21.05.2012 г. на
нотариус С.С., и н.а.№ 81/16.07.2012 г., на нотариус
В.Г., заветникътС.Ч. е прехвърлил правото на собственост
изцяло върху делбения апартамент (5/8 ид.ч. с първата, и 3/8 ид.ч. с
втората) срещу задължение от Б.Ч. да го издържа и гледа, като му осигури
нормален и спокоен живот.С.Ч.-ответник по исковата молба, е починал в хода на
делото на 28.02.2015 г. и оставя наследници по закон децата си Б.Ч., С.Ч. и В.Ч.,
и тримата страни по делото.
Със саморъчно завещание от 16.07.2012 г.,С.Ч. е завещал на дъщеря си С.Ч. делбената вила с отстъпеното право на строеж върху държавна
земя.
ПО ЗАВЕЩАНИЕТО НА С.Ч.
По направените от ищеца В.Ч. оспорвания на завещанието на С.Ч., искане за
възстановяване на запазената му част от нейното наследство и оспорванията на сделките по двата договора за издръжка и
гледане като нищожни и унищожаеми, и по искането за
тяхното разваляне по чл.87, ал.3 от ЗЗД след смъртта наС.Ч.
в хода на делото, въззивният съд намира следното:
Саморъчното завещанието от С.Ч. от 04.04.2005 г.
отговаря на изискванията на чл.24 и чл.25 от ЗН. Установи се в настоящето дело,
че същото е написано и подписано от сочения завещател С.Г.Ч., който извод за
спазване на формата въззивният съд прави въз основа
на преценка на приетите пред СРС
доказателства, вкл. и съдебно-графическа експертиза на теста и подписа на
завещанието от 23.01.2015г. на в.л. И.И., което е
прието от съда при преценката му по чл.202 от ГПК като обективно и компетентно,
и като съобрази, че оспорването на това заключение от страна на ищеца чрез адв.С., не касае частта по авторството на това завещание, а
касае оспорването другата част на експертизата, касаеща
авторството на завещанието наС.Ч. и подписа му под
двата оспорени нотариални акта /според молба на адв.С.
от 16.02.2016 г./. Така съда има
задължението да разгледа евентуалното възражение на ищеца по чл.30 от ЗН за
накърняване запазената му част от наследството на майка му С.Ч. със завещанието
от нея в полза на баща му .
Саморъчното завещание с дата 04.04.2005г от С.Г.Ч.
има характер на завет на посочените в него два недвижими имота, доколкото и
пред въззивния съд не е спорно, че в наследство от С.Ч.
е останало не само имуществото, предмет на това завещание, но и друго
имущество, необхванато от завещанието, а именно трите земеделски земи, които
също са и предмет на иска. Така за преценка дали е налице накърняване
запазената част на ищеца от наследството на майка му, съдът следва да формира
маса на наследството по чл.31 от ЗН, и ако установи накърняване запазената част
на заявИ.искане за това В.Ч., да процедира според
чл.32-37 от ЗН.
В масата на наследството по чл.31 от ЗН на наследодателката
С.Ч. се включва следното имущество и на стойност според приетото от въззивния съд заключение на съдебно-техническата експертиза
на в.л.А.Х., което въззиният съд, при преценката му
по чл.202 от ГПК възприема като обективно и компетентно, а именно: 1/2 ид.ч. от апартамент № 36 в гр.София, ул.********на стойност
91 796 лв., 1/2 ид.част от вила, построена в парцел V
в кв.З, находящо се в гр.София, в.з.Буново, Мирково,
на стойност 17 153лв., и трите земеделски земи/ две ниви и лозе/ на обща
стойност 12 314лв., или общата маса на наследството по чл.31 от ЗН възлиза на 121 263
лв. Друго имущество, което да се включи в тази маса на наследство, няма
предвид становищата на страните пред въззивния съд. Запазената част на В.Ч. от наследството на
майка му, е 5/24 определена по чл.29, ал.2, изр.трето, предл.последно
от ЗН, или стойностно възлиза на 25 263,13 лв. от масата на
наследството по чл.31 от ЗН. Предвид завещанието, обаче, на обща стойност
108 949 лв., в наследството й остават само трите земеделски земи, на
стойност общо 12 314 лв., от които ищецът В.Ч. получава 1/4 ид.ч. по чл.9, ал.1 от ЗН, или стойностно 3078,50лв. Стойността
на останалото в наследство от С.Ч. имущество към датата на смъртта й, и на
завещаното от нея към момента на приключване на устните прения пред въззивния съд, е определена въз основа на приетото от въззивния съд заключение на СТЕ на в..А.Х., което не е
оспорено от страните в нито една от неговите части и съдът го възприема изцяло
при преценката му по чл.202 от ГПК. Така недостигът за ищеца е в размер на 22 184, 63 лв.
с което е налице накърняване на запазената му част от наследството на С.Ч.. Налице
е следователно основание за намаляване на завещателните
разпореждания по завещанието на С.Ч., с полза на направИ.възражение
в делбата за това наследник В.Ч., със съотношението между недостига и
стойността на завещаното имущество 22 184,63/108 949, и възлиза на 20,36% (така съотношението се определя с решение
№ 155 от 06.02.2019 г. по гр. д. № 1230/2018 г., Г. К., ІІ г. о. на ВКС).
Не са налице основания за приложението на чл.34 от ЗН в случая –заветникътС.Ч. да направи избор кой от заветите да се
намали, тъй като същият приживе е прехвърлил собствеността върху завета на 1/2
от апартамента на Б.Ч., при което не цялото имущество, предмет на заветите, е в
патримониума на заветникаС.Ч.
към момента на заявяване от ищеца на възражението му за накърняване на
запазената част от наследството на майка му С.Ч..
Не е налице основание заветникътС.Ч. да задържи
изцяло правата по заветите съгласно чл.36, ал.2 от ЗН, тъй като завещаното му (общо на стойност 108 949 лв. по
цени към смъртта на завещателката 02.03.2010 г. ) надвишава разполагаемата част на завещателката и запазената част от наследството на самияС.Ч. (2х25 263,13 лв.), нито за връщане на предмета на
заветите изцяло в наследството на С.Ч. според чл.36, ал.1 от ЗН, тъй като само
един от наследниците-само ищецът В.Ч., е заявил възражение за накърняване на
запазената му част от наследството на С.Ч., но не и останалите призовани към
наследяване по закон наследници на С.Ч. (така и решение № 25/07.03.2014 г. по гр.д.№
4125/2013 г. на ГК, І г.о. на ВКС, решение № 34/26.02.2015 г. по гр.д.№
6256/2014 г. на ГК, ІІ г.о. на ВКС).
Или за допълването на запазената
част на В.Ч. от наследството на
майка му С.Ч., следва да бъде възстановена същата чрез съразмерно намаляване на
извършените от наследодателката завети със завещанието
от 04.04.2005 г. на 1/2 ид.ч.
от апартамента и вилата, с по 20,36%. При предявяване на искането наследникът,
който твърди, че запазената му част е накърнена с извършените от наследодателя завещателни и дарствени
разпореждания, не е длъжен да посочи начина, по който следва да бъде извършено
възстановяването, а дори и да го посочи, съдът е длъжен да формира крайния си
извод с оглед всички установени по делото и имащи значение за начина на
възстановяване факти. Тази преценка касае правилността на решението, а не неговата
допустимост, тъй като се извършва в рамките на заявеното искане (така решение №
25/07.03.2014 г. по гр.д.№ 4125/2013 г. на ГК, І г.о. на ВКС).
С оглед обстоятелството, че с два договора за издръжка и гледане за
издръжка и гледане по н.а. № 95/21.05.2012
г. на нотариус С.С., и н.а.№ 81/16.07.2012 г., на
нотариус В.Г., заветникътС.Ч. е прехвърлил правото на
собственост изцяло върху делбения апартамент (5/8 ид.ч. с първата, и 3/8 ид.ч. с
втората) срещу задължение от Б.Ч.
да го издържа и гледа, като му осигури нормален и спокоен живот, 1/2 от
собствеността на който апартамент е и предмет на завета, възстановяването на
запазената част на ищеца В.Ч. в размер на 20,36% от 1/ 2 ид.ч.,
не може да бъде извършено чрез намаляване на завета на 1/2 ид.ч.
от апартамента, тъй като последващото разпореждане със
завещаната 1/2 ид.ч от апартамента е извършено от заветникаС.Ч. след изтичане на предвидения в чл. 37 ЗН
едногодишен срок от откриване на наследството (открито със смъртта на С.Ч. на 02.03.2010 г.) и преди заявяване на
възражението на ищеца В.Ч. по чл.30 от ЗН в хода на настоящето дело (така решение № 69 от 01.04.2016 г. по
гр. д. № 5266/2015 г., Г. К., І г. о. на ВКС). Така приобретателите
по двата договора за издръжка и гледане - съпрузите-ответници
Б.Ч. и Н.Ч., следва да заплатят на ищеца стойността на накърнената му запазена
част от 20,36 % от 1/ 2 или от 10,18% от целия апартамент, по цената на апартамента
от 190 139 лв. и към момента на намаляването, определена цената от въззивния съд по заключението на приетата от въззивния съд на
СТЕ, съгласно чл.37, ал.1 от ЗН, или да му заплатят солидарно съгласно чл.32
от СК, сумата 19 356,15 лв. За приложение на чл.37 от ЗН не е
необходимо и ищецът да е направил нарочно искане / а в случая такова иска
според съдържанието на молбата му чрез адв.С. от
01.06.2015 г./ Не е необходимо ищецът В.Ч. да е приел наследството на майка си
по опис, тъй като възражението му за накърнена запазена част е предявено срещу заветникаС.Ч.,
приживе, като последния също е наследник на завещателката,
който се призовава към наследявянето й по закон, а и последващото разпореждане на заветникаС.Ч.
с апартамента е по възмездна сделка, и чл.30, ал.2 от ЗН е неприложим в случая.
По направените от ищеца В.Ч. възражения и оспорвания на двете сделки по
договорите за издръжка и гледане относно тяхната действителност, и искането за
тяхното разваляне по чл.87, ал.3 от ЗЗД, въззивният
съд намира следното:
Възраженията за унижощаемост на двете сделки поради
порок на волята на прехвърлителяС.Ч. поради
невъзможност към датата на сделките да разбира свойството и значението на
действията си и да ръководи постъпките си –възражения по чл.31, ал.2 от ЗЗД, е
недопустимо да се разглежда в делбеното производство,
според установената непротиворечива съдебна практика от ВКС по правилното
приложение на закона. Такова възражение за унищожаемост
н асдлека на прехвърлителя
е недопустимо приживе на прехвърлителя, чиято воля се
твърди да е опорочена, предвид забраната
по чл. 32, ал.1 от ЗЗД, и направено такова възражение за унищожаемост
след смъртта на също е недопустимо в делбеното
производство съгласно ограниченията на стпоровете,
подлежащи на разглеждане в делбата съгласно чл.343 от ГПК, като този по унищожаемост на сделка на наследодателя (извън завещание) не попада сред тях (напр. определение № 528 от 29.10.2013 г. по гр. д. № 4356/2013 г., Г. К., І
г. о. на ВКС). Искането за
разваляне на същите тези два договора по чл.87, ал.3 от ЗЗД поради
неизпълнение, макар и заявено в хода на делбата след смъртта на прехвърлителя, от негов наследник по закон-от ищеца В.Ч.,
също е недопустимо да се разглежда в делбеното
производство според установената непротиворечива съдебна практика, тъй като не
попада в кръга на исканията и възраженията, подлежащи на разглеждане в делбата
според чл.343 от ГПК, и с него се цели тепърва възникване на съсобственост,
каквато няма към момента на иска за делба (решение № 274 от 31.03.1994 г. по гр. д. №
64/1994 г., I г. о. на ВС, решение № 155 от 10.07.2012 г. по гр. д. № 22/2012
г., Г. К., ІІ г. о. на ВКС). Правилно в този смисъл първоинстанционния съд
не е приел с определението си от 21.07.2015 г., че ищецът е предявил и искове
за разваляне на договорите. По тези съображения въззивният
съд няма задължение да разгледа възраженията за унищожаемост
и искането за разваляне на двата договора за издръжка и гледане, и не обсъжда
събраните по делото доказателства по тях.
Другите възражения на ищеца по тези две сделки, касаещи тяхната нищожност,
както и възражението на ищеца по чл.76
от ЗН, е допустимо да се разглеждат в делбата съгласно чл.343 от ГПК, в който
смисъл са и мотивите по посочените в горния абзац съдебни решения на ВС/ВКС, и
т. 1 от ТР № 3 от 19.12.2013 г. по тълк. д. № 3/2013
г., ОСГК на ВКС.
Възражението по чл.76 от ЗН въззивният съд намира
за неоснователно, тъй като и двете страни по договорите за издръжка и гледане
са от кръга на наследниците, призовани към наследяване по закон на С.Ч., респ. Б.Ч.
се явява и наследник по закон на прехвърлителяС.Ч..
Обстоятелството, че по силата на СК, придобитото от Б.Ч. става СИО между него и
съпругата му Н.Ч., също не обосновава приложението на чл.76 от ЗН, тъй като
участието й в съсобствеността не следва от волята на страните по сделките, а от
презумпцията на СК предвид възмездния характер на договора за издържка и гледане.
Възражението за нищожност на двете сделки поради липсата на съгласие-неподписване
от прехвърлителя на нотариалните актове, въззивният съд
намира за неоснователно. И двете приети по делото СГЕ-начална и повторна,
изготвени от две различни вещи лица, дават категоричен извод, че подписите за прехвърлител и изписване трите имена на прехвърлителя
и по двата нотариални акта, са положени от сочения за прехвърлител
по тях С.Б.Ч.. Въззивният съд възприема заключенията
на вещите лица като обективни и компетентни при преценката им по чл.202 от ГПК,
като съобрази, че повторната СГЕ е дала заключение и при изследване на
сравнителен материал от време по-близо към датата на двете сделки, като е
ползвала и безспорен сравнителен материал от почерк и подпис на прехвърлителяС.Ч. и след реално изследване на оспорените
подпис и ръкописно изписване на имена на прехвърлителя
по нотариалните актове, като е направил изследване и на самия сравнителен
материал – в този смисъл и изложеното от вещото лице при изслушването му в
откритото съдебно заседание пред СРС на 27.04.2016 г.
Възражението за нищожност на двете сделки поради порок на нотариалното
удостоверяване чрез нарушение по чл.576 от ГПК-неспазване изискването за лично
явяване на страните и забраната за нотариални действия за противоречаща на
закона и добрите нрави сделка, въззивният съд намира
за неоснователно, тъй като не се доказа в процеса наличието на такива нарушения.
След като нотариалните актове са подписани от страните, вкл. и от прехвърлителяС.Ч. според изложеното в горния абзац, то не
се разколебава нотариалното удостоверяване от нотариусите за личното им
явяване, като се има предвид, че не се и твърди приобретателят
Б.Ч. да не се е явил и да не е подписал нотариалните актове. Сделките по двата
нотариални акта не противоречат на закона и добрите нрави според съдържанието
им, както е изложено в нотариалните актове - че се прехвърлят ид.ч. от правото на собственост върху недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, каквито сделки са и честно извършвани между
роднини, допустими са от закона и не противоречат на добрите нрави.
Възражението за нищожност по чл.26, ал.2 от ЗЗД поради липсата на основание на
втората сделка-тази по н.а.№ 81/16.07.2012 г., на нотариус В.Г., с която прехвърлителятС.Ч. е прехвърлил на сина си Б.Ч. останалите
3/8 ид.ч. от собствеността на делбения
апартамент 36 с принадлежности, се явява неоснователно, тъй като основанието на
сделката е именно разместването на имуществени блага - право на собственост,
срещу насрещна престация - полагане на грижи и
издръжка. Фактът, че прехвърлителят 2 месеца по- рано
е прехвърлил на същия приобретател 5/8 ид.ч. от същия
имот, също срещу насрещно задължение за полагане на грижи и издръжка, не лишава
втората сделка от кауза/основание/. Както е разяснено с решение № 465 от
30.05.2001 г. по гр. д. № 1090/2000 г., II г. о. на ВКС, „прехвърлителят
на вещното право може да иска цялостно гледане и издръжка по всеки един от
сключените алеаторни договори, с които е прехвърлил
свои имоти.... Обстоятелството, че такова задължение е било поето и от приобретателя с първия договор, не означава, че вторият е
сключен без причина, без кауза (основание). Въпросите по обема на тези грижи с
оглед стойността на прехвърлените имоти и тяхното изпълнение са несъотносими към спорния предмет, въведен с предявения иск.
Те биха могли да бъдат предмет на обсъждане по иск с правно основание чл. 87,
ал. 3 ЗЗД“. Настоящият въззивен състав изводите по
това решение на ВКС по приложението на закона, предвид което не уважава и това
възражение на ищеца за нищожност на втория по време договор за издръжка и
гледане.
Възражението на ищеца за нищожност на двата договора за издръжка и гледане поради
противоречие с чл.75, ал.2 от ЗН-прикриващи доброволна делба без участие на
всички наследници, въззивният съд намира за
неоснователно. Както вече бе посочено по-горе в настоящето решение,
разпорежданията между сънаследници не попадат сред
актовете, за които може да се приеме, че нямат действие спрямо сънаследник,
който не участва в тях. Договорите за издръжка и гледане в случая са валидни
сделки, които не нарушават закона и не го заобикалят. Действителността им се
преценява към датата на извършване на самите сделки. Доказателства за уговорка
между страните по тях да се прикрие доброволна делба, няма. Към момента на
извършването им прехвърлителят
се легитимира като изключителен собственик на прехвърленото по прекратена СИО и
по наследяване-завещание, при което делба на прехвърленото имущество между
наследниците не би могла да се реализира без първо да се упражнят правата на
наследниците по закон на възстановяване на запазени части от наследството на С.Ч.,
или преди да се отрекат по друг начин индивидуалните права наС.Ч.
върху същия апартамент.
По отношение на вилата и като последица от признатото от въззивния съд право на възстановяване на ищеца В.Ч. на
запазената му част от наследството на майка му, чрез намаляване на завета на 1/
2 ид.ч. вилата с 20,36%, ищецът В.Ч. придобива 10,18% ид.ч. от цялото право на собственост върху вилата по
упражненото му право по чл.30, ал.1 от ЗН. Възстановяването на запазената част на
ищеца следва да бъде извършено чрез определяне на частта, необходима за
допълване на накърнената запазена част, тъй като наследодателката
С.Ч. е притежавала само идеална част от имота, с която се е разпоредил
посредством завета, и не всикчи наследници с право на
запазена част са направили възражения за това (в този смисъл посоченото по-горе решение № 25
от 07.03.2014 г. по гр. д. № 4215/2013 г., Г. К., І г. о. на ВКС), и придобитото по завета на вилата е
в патримониума на заветникаС.Ч.
към смъртта му.
ПО ЗАВЕЩАНИЕТО НАС.Ч.
Саморъчното завещанието от С.Б.Ч. от 04.04.2005
г. отговаря на изискванията на чл.24 и чл.25 от ЗН. Установи се в настоящето
дело, че същото е написано и подписано от сочения завещател С.Б.Ч., който извод
за спазване на формата въззивният съд прави въз
основа на преценка на приетите пред СРС
доказателства, вкл. и начална и повторна съдебно-графически експертизи на текста
и подписа на завещанието от две различни вещи лица, които заключения въззивният съд при преценката им по чл.202 от ГПК възприема
като обективни и компетентни, като препраща към изложените по-горе съображения
относно приемане на тези две заключения. Възражението за нищожност на това
завещание по чл.42, б.б) от ЗН се явява следователно неоснователно.
По възражението за унищожаемост на това завещание
отС.Ч. от 16.07.2012 г. на основание чл.43, ал.1, б.а) от ЗН, което е допустимо да се
разглежда в делбата съгласно чл.343 от ГПК, въззивният
съд намира същото са неоснователно по следните съображения:
Съвкупната преценка на събраните
писмени доказателства, свидетелски показания и две съдебно-психиатрични
експертизи /СПЕ/, сочи, че съм датата на изготвяне на завещанието-16.07.2012 г.С.Ч.,
макар и да е страдал от мултининфарктна деменция, лакунарен тип, което не
е психично заболяване, е бил със запазено ядро на личността и запазена
способност да разбира смисъла и значението на извършваното завещателно
разпореждане, да защитава интересите си и да осъзнава ползите и вредите от
извършваните правни действия, тъй като не били налице нарушения на базови
психични годности, нито на когнитивните способности,
нито е налице внезапен интелектуален упадък / в.л. Тодор Костов/, като
влошаване на състоянието наС.Ч. се сочи да настъпва
едва от края на 2012 г.-начало на 2013 г. Също и според в.л. М.С. към датата на завещанието 16.07.20102 г. приС.Ч. не са били налице данни за тежки промени в интелектуално-паметовата сфера, които да му пречат да
свойството и значението на действията си, въпреки посоченото страдание от мултининфарктна деменция, лакунарен тип, доколкото промените са били предимно в характеровата
сфера, като се съобразява и бавното протичане на това заболяване приС.Ч. според събраната по делото медицинска документация.
Заключението на в.л.М.С. не е оспорено в процеса от страните, при което въззивният съд намира, че заключението по него, както и
това по началната СПЕ, не установяват неспособност на завещателяС.Ч.
към 16.07.20102 г. да разбира свойството и значението на действията си по
съставяне на завещанието. Този извод на въззивния съд
не се променя от преценката на събраните по делото свидетелски показания, и
писмени доказателства, доколкото същите са били съобразени от вещите лица при
изготвяне на заключенията им, а и от тях също не следва извод за такова
състояние наС.Ч. към 16.07.20102 г. което да сочи че той
към момента на завещанието не е бил в състояние да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи действията си. В епикриза наС.Ч. от 12.08.2011 г. на МБАЛ по неврология и психиатрия“
Свети Наум“ , компютърна томография и допълнително представено психиатрично
изследване, извършено от психиатър в МБАЛ по неврология и психиатрия“ Свети
Наум“, а резултатът от което изследване е вписан в епикризата,
също не води до различен извод. Отразеното в тази епикриза
като диагноза лек към умерен дементен синдром, не
води до извод, че към датата на завещанието 16.07.2012 г.С.Ч. не е бил в такова състояние, че да не не разбира и да не може да контролира действията си, вкл. и
правни такива. Отразеният в епикризата от 12.08.2011
г. резултат от изследване ММС – 19, е коментиран от в.л.М.С. при приемане на
заключението му по СПЕ в откритото съдебно заседание пред СРС на 0.10.2016 г.,
и се установява , че този резултат е на долната границата на лекия дементен синдром/ 30-19/, като диапазона 18-5 сочи на
умерен дементен сидндром, а
под 5 на тежък дементен сиднром.
Пак според в.л.С., деменцията се развива бавно и
постепенно, като данни приС.Ч. за нейното
прогресиране в средата и до края на 2012 г. няма, а такива име вече на по-късен
етап от събраната медицинска документация- вече към началото на 2014 г. предвид
даденото от в.л. Теодосиев при делото по иска за поставяне наС.Ч.
под запрещение. Въззивият съд съобрази и установеното
от приетата по делото психиатрична експертиза наС.Ч.
от 13.05.2012 г., която е медицински документ най-близо по време към датата на
завещанието, която сочи, че при същия няма данни за психоорганичен
упадък, ориентиран е за време, място и личност, без данни за деменция/оглупяване/. Както епикризата
от 2011 г., така и психиатричната експретиза от 2012
г., обсъждани по-горе, са документи издадени от лица с медицинско образование,
като предвид заключението на в.л.С. въззивния съд
приема, че макар и към м.08.2011 г. приС.Ч. да е
установен лек дементен сиднром,
то същият към датата на завещанието 16.07.2012 г. не е прогресирал до степен,
че да е нарушило паметовите му и интелектуални
способности/когнитивни такива така че той да не е можел да разбира свойството и
значението на извъшеното от него разпоредително
действие за след смъртта-завещание. Данни за такава липса на способност да
разбира и ръководи действията си не следва и от доказателствената
сила на протокола от разпита наС.Ч. пред съда в
производството по поставянето му под запрещение-което е било прекратено със
смъртта на същия, проведен на 02.07.2013 г. Същият е дал отговори напоставяните му от съдията въпроси ясно, логично, като
фактите по отговорите му съотвестват и на факти,
установени по настоящето дело от събраните доказателства / за семейното му
състояние, за образованието като юрист, за други факти от жимота
му, за вътрешните отношения в семейството и др./. Така и заключението на
в.л.Теодосиев от м.02.2014 г. също коментира епикризата
от 12.08.2011 г. като недостатъчна да обоснове промени в психичната годност наС.Ч. към онзи момент, тъй като изводът за лек към умерен дементен синром е бил направен
само на база на апаратно изследване, без конскултация
с психиатър, който да прецени психичната му годност към онзи момент, а
установените при него корова атрофия, дегенеративни
промени на съдовите стени и др. промени в мозъка не били белег за дементен процес, а
още по-малко за приемане недееспособност на индивида, нито са винаги в
причинно-следствена връзка с психичната годност и умения на индивида. Ето защо въззивният съд приема, че епикризата
наС.Ч. от 12.08.2011 г. не води до извод, че същият е
имал деменция. Така съвкупната преценка на събраните
по делото доказателства не води до извод, чеС.Ч. по медицински
критерии не е бил в състояние да разбира и ръководи постъпките си изобщо към
датата на завещанието 16.07.2012 г., нито се доказа че той е страдал от такова
заболяване, което трайно да е нарушило способността му да действа разумно и
това състояние да е постоянно от преди датата на завещанието, така че да може
да се предположи без съмнение, че и към датата на завещаниетоС.Ч. поради такова заболяване не е можел да
действа разумно. Другите събрани по делото доказателства също не водят до
извод, вкл. и показанията на свидетелите, в частност тези на свид.С. К., които не носят информация за лични възприятия
на свидетелката К. от физическото и психично състояние наС.Ч.
към м.07.2012 г., а косвено пресъздават чуто от свидетеля от други близки наС.Ч.. Изложеното сочи, че не е налице необходимост от
назначаване от съда на тройна съдебно-психиатрична експертиза, допускането на
такава и не е поискана от въззивника-ищец във въззивното производство, като не може да се приеме,че ответниците в хода на първоинстанционното
дело са създали пречка за събиране на допуснато от съда доказателство- оценка
от вещото лице по назначената СПЕ на психичното състояние на ответникаС.Ч., поради настъпила смърт в хода на делото наС.Ч., доколкото смъртта му е факт, който стои извън
волята и действията на всечки страните в процеса, и
установяване на здравословното състояние наС.Ч. към
момента на съдебното производство пред
съда след допускане на СПЕ м.08.2014 г. няма отношение към дееспособността наС.Ч. към правнорелевантния за
спора момент назад във времето - датата на завещанието 16.07.2012 г.
Изхода по направените възражения относно недействителността на завещанието наС.Ч., които не се уважават, задължават съда да разгледа
евентуалното възражение на ищеца по чл.30 от ЗН за накърняване запазената му
част от наследството на баща муС.Ч. със завещанието
от него в полза на сестра му С.Ч. на вилата.
Саморъчното завещание с дата 16.07.2015г отС.Ч.
има характер на завет на посочения в него вилен имот, доколкото и пред въззивния съд не е спорно, че в наследство от С.Ч. същият е
получил 1/4 ид.ч. от трите земеделски земи, с които
не се е разпореждал нито приживе, нито със завещание. Така за преценка дали е налице накърняване
запазената част на ищеца от наследството на баща му, съдът следва да формира
маса на наследството по чл.31 от ЗН, и ако установи накърняване запазената част
на заявИ.искане за това В.Ч., да процедира според
чл.32-37 от ЗН.
В масата на наследството по чл.31 от ЗН на наследодателяС.Ч.
се включва следното имущество и на стойност към смъртта на завещателя
28.02.2015 г. според приетото от въззивния съд
заключение на съдебно-техническата експертиза на в.л.А.Х., а именно: 1/ 89,82 %
ид.ч. от вилата, построена в парцел V в кв.З, находящо се в гр.София, в.з.Буново, Мирково, на стойност тези
89,82% ид.ч. 28092,10лв.,
и 2/ 1/4 ид.ч. от трите земеделски земи/ две ниви и
лозе/ на обща стойност тази 1/ 4 3171 лв., или общата маса на наследството
по чл.31 от ЗН възлиза на 31 263,10лв. В маса на наследството наС.Ч. не следва да влиза собствеността на вилата на 100 %,
а само на 89,82 %, доколкото въззивният съд приема,
че 10,18 % от собствеността на вила се възстановяват на ищеца В.Ч. по уваженото
му възражение по чл.30 от ЗН от наследството на майка му, при което тези 10,18
% не могат да се считат като притежавани отС.Ч. към
смъртта му и не могат да се включат в масата на наследството му. В противен
случай тези 10,18% биха участвали отново при определяне запазената част от
наследството на ищеца от наследството наС.Ч., с което
биха се накърнили неоснователно интересите на страните по този спор В.Ч. и С.Ч.
(аналогично разрешение
е дадено, макар и по различен случай, за невключване в масата на наследстото по чл.31 от ЗН на такава част, за която съдът е
признал правото на възстановяване на поискалия, от наследството на предходен завещател с решение № 14 от
14.02.2019 г. по гр. д. № 953/2018 г., Г. К., І г. о. на ВКС). Друго имущество, което да се включи
в тази маса на наследство, няма предвид становищата на страните пред въззивния съд.
Запазената част на В.Ч. от наследството на баща му, е 2/9 определена по
чл.29, ал.1 от ЗН, или стойностно възлиза на 6 947,36 лв. от масата на
наследството по чл.31 от ЗН, посочена по-горе. Предвид завета на вилата, обаче,
на стойност 31276 лв. за преминалата по
завещание 89,82% част, в наследството остава само 1/4 от трите земеделски земи,
на стойност тази 1/4 3171 лв., от които ищецът В.Ч. получава 1/3 ид.ч. по чл.5, ал.1 от ЗН, или стойностно 1057лв.
Стойността на останалото в наследство отС.Ч.
имущество към датата на смъртта му, е определена с приетото от въззивния съд заключение на СТЕ на в..А.Х.. Така недостигът
за В.Ч. е в размер на 5 890,36 лв. с което е налице накърняване на
запазената част на В.Ч. от наследството на баща муС.Ч..
Налице е следователно основание за намаляване на завещателното
разпореждане/завет по завещанието наС.Ч., с полза на направИ.възражение в делбата за това наследник В.Ч., със
съотношението между недостига и стойността на завещаното имущество 5890,36/28092,10
и възлиза на 20,97 %. Не е налице основание заветникът
С.Ч. да задържи изцяло правата по завета съгласно чл.36, ал.2 от ЗН, тъй като
завещаното й на стойност 28092,10лв. по цена към смъртта на завещателя 28.02.2015
г. надвишава разполагаемата част на завещателя и запазената част от
наследството на самата С.Ч. (2х6947,36 лв.), нито има основание за връщане на предмета на завета изцяло в
наследството наС.Ч. според чл.36, ал.1 от ЗН, тъй
като само един от наследниците-само ищецът В.Ч., е заявил възражение за
накърняване на запазената му част от наследството наС.Ч.,
но не и другия призован към наследяване по закон наследник Б.Ч., както вече бе
посочено по-горе в настоящето решение при намаляване на завещателните
разпореждания на С.Ч..
Като последица от признатото от въззивния съд
право на възстановяване на ищеца В.Ч. на запазената му част от наследството на баща
му, чрез намаляване на завета на вилата
с 20,97 %, като се съобрази, че това
намаляване е спрямо 89,82% от собствеността на вилата, колкото е можело да
преминат по завещанието към С.Ч. предвид възстановяване на 10,18% от
собствеността на В.Ч. по намаляване предходния завет на вилата от майка му, то
при направеното от съда математическо превръщане на тези 20,97% от 89,82 % към
процент от цяло / от 100 %/, се получава резултат 18,84 % от цяло, или ищецът В.Ч.
придобива 18,84% ид.ч. от цялото право на собственост
върху вилата по упражненото му право по чл.30, ал.1 от ЗН спрямо завещанието наС.Ч.. Възстановяването на запазената част на ищеца следва
да бъде извършено чрез определяне на частта, необходима за допълване на
накърнената му запазена част, в процент като част от цяло, а не с връщане на
имота предмет на завета в наследството, тъй като не всички наследници с право
на запазена част са направили възражения за това (в този смисъл посоченото
по-горе решение № 25 от 07.03.2014 г. по гр. д. № 4215/2013 г., Г. К., І г. о.
на ВКС).
Изложеното сочи, че по силата на уважените от съда възражения на ищеца В.Ч.
по чл.30 от ЗН за възстановяване на запазените му части от две наследства - на
майка му и на баща му, накърнени с направени от всеки от наследодателите завещателни разпореждания в полза на други сънаследници, които са и страни в процеса, на В.Ч. се
възстановява правото на собственост върху ид.ч. от
вилата, съответно 10,18% + 18,84 %, или общо върху 29,02 %. Останалите 70,98% са придобити от С.Ч. по
наследяване по завещание. Следователно искът за делба на вилата се явява
основателен и доказан само между съсобственици и при квоти 29,02% за В.Ч. и
70,98% за С.Ч. и само между тях двамата и при тези квоти следва да се допусне
делбата на вилата. Спрямо съделителя Б.Ч. искът за
делба е неоснователен, тъй като този сънаследник не е упражнил правото си на
възстановяване на запазена част от наследствата на майка му и на баща му, зачел
е прехвърлителното действие на двете завещания, при
което няма участие в съсобствеността на вилата.
Поради несъвпадане изводите на въззиния съд с
тези на първоинстанционния съд относно обема на равото, което следва да се възстанови на ищеца от
наследствата на родителите му по чл.30 от ЗН и съделителите
и дяловете им по отношение допускане делба на вилата, решението в частите, в
които е намалено завещанието на С.Ч. и е допусната делба на вилата, следва да
се отмени изцяло, и се постанови ново от въззивния
съд съобразно изложеното в настоящето решение, вкл. и последицата по чл.37 от ЗН по отношение задължението на ответниците Б.Ч. и Н.Ч.
да заплатят на ищеца В.Ч. в пари недостига от запазената му част от
наследството на майка му, накърнена чрез завета на апартамента.
Поради съвпадане решаващите изводи на двете съдебни инстанции, за липсата
на съсобственост между наследниците спрямо делбения
апартамент, макар и по различни мотиви, изложени от въззиния
съд, решението в обжалваната част, в която е отхвърлен иска за делба на апратамента, следва да се потвърди. Само Б.Ч., при
условията на СИО с Н.Ч., са собственици на този апартамен,
която общност, при наличие на брак, е неделима понастоящем.
По отношение иска за делба на трите земеделски имота, с въззивната
жалба на В.Ч. /който обжалва първоинстанционното
решение изцяло/, не са изложени никакви оплаквания, и жалбата му в тази част е бланкетна. Събраните по делото доказателства сочат, че тези
три земеделски имота са били придобити от общата наследодателка
С.Ч. по наследство и делба на наследство, т.е. изключва се СИО спрямо тях, и
след смъртта й същите, доколкото не са предмет на друго разпореждане приживе
или за след смъртта й, са преминали по наследство към законните й наследници
съпруг и три деца, страни в процеса, а след смъртта на съпругаС.Ч.
в хода на делото, съсобственици по наследяване остават само трите деца, при равни
дялове, или по 1/ 3 ид.ч. за Б.Ч., С.Ч. и В.Ч., Делбата
им следва да се допусне между тях при посочените квоти, както е и приел първоинстанциониня съд с решението. Липсата на оплаквания
срещу решението на първоинстанционния съд в тази част
относно фактите, и при неустановени нарушения на императивни правни норми
относно правата на наследниците, води до извод за правилност на решението в
тази част и за неговото потвърждаване в тази част от въззивния
съд.
По разноските : Пред въззивния съд
само ответниците-въззивници Б.Ч. и Н.Ч. са
представили списък на разноски по чл.80 от ГПК, с които претендират за разноски
за адвокат само. Въззивницата С.Ч. не е представила
списък на разноските. Доколкото въззивната жалба на Н.Ч.
е недопустима относно иска за делба на вилата, а по възражението за
възстановяване запазената част на ищеца от завещанието на майка му същото се
уважава, то същата няма право на възстановяване на разноски пред въззивната инстанция, каквито е направила в размер на 100
лв. по договора за правна защита с адв.Е.К. от
17.01.2019 г. за въззивната инстанция. Съгласно
чл.78, вр. чл.355 от ГПК, доколкото жалбата на ищеца
не се уважава изцяло, въззивникът Б.Ч. би имал право
на възстановяване на разноски пред СГС за адвокат, според исканото със списъка
по чл.80 от ГПК, ако докаже,че е направил такава разноска.
Видно от съдържанието обаче на представения договора за правна защита с адв.Е.К. от 17.01.2019 г. за въззивната
инстанция, не е отразено да е договорен нито заплатен размер на възнаграждение
за адвоката. Така искането му не може да се уважи.
Воден от горните мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №
487133 от 05.09.2018 г., постановено по гр.д.№ 53810/2012 г. на СРС, 62 състав,
В ЧАСТИТЕ, в което е постановено намаляване на завещателните
разпореждания в саморъчното завещание от 04.04.2005
г. на С.Г.Ч., поч. на 02.03.2010 г., с 5/48 ид.ч. в полза на В.С.Ч., и е допуснато е извършването на
съдебна делба на ВИЛА, построена в урегулирано място от 992 кв.м., съставляващо
парцел V в кв.З, находящо се във в.з. Буново,
общ.Мирково, Соф. област, съгласно Типов договор за
отстъпване право на строеж върху дър жавна земя от 09.06.1972 г. между посочени в решението съделители и квоти, ВМЕСТО
КОЕТО ПОСТАНОВЯВА :
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 30, ал. 1 ЗН на В.С.Ч. ***, ЕГН **********,
съдебен адрес ***, офис 7-чрез адв.Д.С., запазената
му част от наследството на майка му С.Г.Ч. в размер на 25 263,13 лв.,
накърнена с направено от нея завещание от 04.04.2005
г. в полза на съпруга йС.Ч., като НАМАЛЯВА с 20,36 % завещателните разпореждания на С.Г.Ч., починала на 02.03.2010
г., извършени със саморъчно завещание от 04.04.2005
г., в полза на съпруга й С.Б.Ч. относно притежаваното от завещателката
право на собственост на 1/2 от посочените в завещанието жилище в гр.София и вила
в с.Буново, и ВЪЗСТАНОВЯВА в полза на В.С.Ч. собствеността върху 10,18
% ид.части от собствеността върху вилната сграда,
описана в завещанието от 04.04.2005 г.
ОСЪЖДА на основание чл.37 от ЗН, Б.С.Ч. с ЕГН **********
и Н. А.Ч. с ЕГН **********, двамата с адрес ***, съдебен адрес ***-чрез адв.Е.К., като последващи приобретатели на завещано имущество, да заплатят солидарно
на В.С.Ч. /с горепосочени лични данни/, сумата 19356,15 лв. /деветнадесет
хиляди триста петдесет и шест лв. и петнадесет ст./ за възстановяване
запазената му част от наследството на майка му С.Г.Ч. като накърнена със
завета на апартамента по завещанието й
от 04.04.2005 г.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 30, ал. 1 ЗН на В.С.Ч. ***, ЕГН **********,
съдебен адрес ***, офис 7-чрез адв.Д.С., запазената
му част от наследството на баща му С.Б.Ч., в размер на 6 947,36 лв.,
накърнена с направено от него завещание от 16.07.2012 г. в полза на С.С.Ч., като НАМАЛЯВА с 20,97% завещателното
разпореждане на С.Б.Ч., починал на 28.02.2015г., извършено със саморъчно
завещание от 16.07.2012 г., в полза на дъщеря му С.С.Ч.
относно притежаваното от завещателя право
на собственост на 89,82% от посочената в завещанието вилна сграда в
с.Буново, и ВЪЗСТАНОВЯВА в полза на В.С.Ч. собствеността върху 18,84 %
ид.части от собствеността върху вилната сграда,
описана в завещанието от 04.04.2005 г.
ДОПУСКА извършването
на делба по наследство на ВИЛНА СГРАДА, построена в урегулирано място от 992
кв.м., съставляващо парцел V в кв.З, находящо се във
в.з. Буново, общ.Мирково, Соф. област, съгласно Типов
договор за отстъпване право на строеж върху държавна земя от 09 .06. 1972
г., с принадлежащото й право на строеж
върху мястото, която сграда е изградена на два етажа със сутерен, първия етаж
със засторена площ от 63,35 кв.м., а втория със
застроена площ от 52 кв.м., между
съсобственици В.С.Ч. /с горепосочени лични данни/ и С.С.Ч.
с ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***-чрез адв.С. К.,
и при квоти : 29,02 % за В.С.Ч.
и 70,98% за С.С.Ч.,
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за делба на този имот спрямо Б.С.Ч..
ПОТВЪРЖДАВА решение № 487133 от 05.09.2018 г., постановено по гр.д.№
53810/2012 г. на СРС, 62 състав, В ОСТАНАЛИТЕ ЧАСТИ.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима поради липса на правен интерес, въззивната жалба на Н. А.Ч. с вх.№
5158243/08.10.2018 г. по регистъра на СРС срещу горепосоченото решение В ЧАСТТА, в която е допусната делба на вилата,
и
ПРЕКРАТЯВА въззивното производството по гр.д.№ 1061/2019 г. на СГС, ГО,
ІІ-Г въззивен състав, по жалбата на Н. А.Ч. срещу
тази част на решението.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на Б.С.Ч., Н. А.Ч. и С.С.Ч. за
разноски за въззивната нистнация. РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на страните,
а само в частта, в която се оставя без разглеждане жалбата на Н.Ч., като имащо
характер на определение в тази част, подлежи на обжалване с частна
жалба пред Апелативен съд-София в 1-седмичен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.