№ 975
гр. Благоевград, 09.09.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети септември през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Вили Дацов
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело
№ 20241200500565 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Срещу Решение № 275/15.04.2024г., постановено по гр.д. № 1314/2023г. по описа на РС
Благоевград, е депозирана въззивна жалба от Община Благоевград, на адрес: гр. Благоевград,
пл. „Георги Измерлиев” № 1, представлявано от Кмета М. П. Б., чрез пълномощникът му- Гл.
юрисконсулт И. С. Я..
Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното решение на първоинстанционния съд. Изложени са доводи, че при
постановяването на обжалвания съдебен акт, съдът неправилно е приложил материалния
закон, като е стигнал до неверни правни изводи. Наведени са с жалбата и оплаквания, които
по съществото си са такива за необоснованост на обжалваното решение от събраните
доказателства, поради неправилния им анализ от първоинстационния съд и поради това че
не са били обсъдени от съда всички събрани в хода на производството пред РС Благоевград
доказателства в тяхната съвкупност.
Сочи се във въззивната жалба, че предмет на спора между страните е имот образуван след
разделяне на имот с идентификатор 07377.107.17 по КККР на с. Б., общ. Благоевград. За
територията, в която попада процесният имот, са съставени два акта за частна общинска
собственост, както следва:
-Акт за частна общинска собственост № * от 28.05.2014г., вписан в Служба по вписванията
при PC Благоевград, Акт № *** от 03.06.2014г., като Поземлен имот с №107014 /едно нула
седем нула едно четири/ по КВС на землище село Б., община Благоевград, с ЕКАТТЕ 07377,
находящ се в м. „Студеното кладенче“, целият с площ от 20 840 /двадесет хиляди
осемстотин и четиридесет/ кв. м. Начин на трайно ползване: нива. Категория на земята при
1
неполивни условия: шеста. Граници на имота: ПИ: 107011, 107015, 035013, 035063, 035064,
035065, 035066, 107005, 000213, 107008, 000213, 107007, 000213, 000196, 078020,
078024,000223, 107003, 000236, 107013, 107012, 107013, 107004, 107009. Твърди се от
жалбоподателят, чрез неговия пълномощник, че имотът е собственост на Община
Благоевград, въз основа на Заповед по чл. 45в/7/ ППЗСПЗЗ № РД-10-121 от 28.07.2008г.,
Площ на имота: 20.840 дка, Начин на трайно ползване: Нива, Вид собственост: Общинска
частна, Категория на земята при неполивни условия: Шеста, Имотът се намира в местността
„СТУДЕНОТО КЛАДЕНЧЕ“, при граници и съседи: №107011, №107015, №035013,
№035063, №035064, №035065, №035066, №107005, №000213, №107008, №000213, №107007,
№000213, №000196, №078020, №078024, №000223, №107003, №000236, №107013, №107012,
№107013, №107004, №107009. Като основание за придобиване е записано чл. 56, ал. 1, чл. 2,
ал. 1, т. 7 от Закона за общинската собственост, във връзка с чл. 25, ал. 1 от Закона за
собствеността и ползването на земеделските земи;
-Акт за частна общинска собственост № * от 13.10.2021г., вписан в Служба по вписванията
при PC Благоевград, Акт № ***/18.10.2021г., като Поземлен имот с идентификатор №
07377.107.17, представляващ поземлен имот 17, в кадастрален район 107, с ЕКАТТЕ 07377,
по КККР на село Б., община Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18-139/13.03.2019г. на
Изпълнителен Директор на АГКК. Адрес: село Б., м. „Студено кладенче“. Площ 17 681кв. м.
Трайно предназначение на територията: Земеделска. Начин на трайно ползване: нива.
Категория на земята: 6 /шеста/. Номер по предходен план КВС: 107017 /едно нула седем
нула едно седем/. Съседи: 07377.107.7, 07377.107.8, 07377.79.196, 07377.107.4, 07377.107.5,
07377.107.1,
07377.35.66,07377.35.65,07377.35.64,07377.107.16, 07377.107.18,
07377.107.11,07377.107.13,07377.107.12,07377.107.236,07377.78.223, 07377.107.3,
07377.107.9, 07377.78.24, 07377.78.20, Основание за придобиване е записано чл. 56, ал. 1, чл.
2, ал. 1, т. 7, чл. 59, ал. 1 от ЗОС; чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ и Протоколно решение
№3/25.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ.
Сочи се с въззивната жалба, че пред РС Благоевград е предявен от М. С. Д., ЕГН
**********, с постоянен адрес: ***, чрез адвокат А. М., срещу Община Благоевград, иск с
правно основание чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС и петитум: да бъде признато
по отношение на Община Благоевград, че М. С. Д. е собственик на 245 кв.м. от имот с
идентификатор 07377.406.3, целият с площ от 514 кв.м., представляващи имот с проектен
идентификатор 07377.406.5, с площ от 245 кв.м., с трайно предназначение на територията-
земеделска, с начин на трайно ползване- нива, на основание изтекла в негова полза
придобивна давност, владение на имота в продължение на 32 години.
Поддържа се с въззивната жалба, че съгласно описаните Актове за частна общинска
собственост, процесният имот е частна общинска собственост, като придобит от Община
Благоевград по начин, определен в закон /чл. 2 ал. 1 т. 7 от ЗОС/, а именно като част от
общинския поземлен фонд по чл. 19 от ЗСПЗЗ.
Сочи се с въззивната жалба, че въз основа на неоспорено от ищцовата страна, Протоколно
2
решение №3 от 25.07.2008г. на комисията по чл. 19 ал. 2 от ЗСПЗЗ, одобрено със Заповед №
РД-10-121/28.07.2008г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ - гр. Благоевград,
комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ е посочила имота като част от имотите по чл. 19 ал. 1 от
ЗСПЗЗ.
Излагат се с въззивната жалба доводи, че изложеното се потвърди от приетата като
доказателство по делото пълна история на поземления имот, предоставена от Общинска
служба „Земеделие“ Благоевград, а така също и от заключението на вещото лице по приетата
от първоинстанционния съд съдебно- техническа експертиза, които не са оспорени от
ищцовата страна. Установява се пред първоинстанционния съд, че имотът винаги е бил с
предназначение „за нива“, с каквото предназначението той е включен и във фонда по чл. 19
от ЗСПЗЗ.
Развити са правни съображения с въззивната жалба, че във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ се
включват земите, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са останали
невъзстановени. Провеждането на реституционната процедура не е от компетентността на
Общината, при което същата действа само и единствено в изпълнение на взето и одобрено
от компетентния орган решение. Видно от приетото като писмено доказателство по делото-
Протоколно решение №3 от 25.07.2008г. на комисията по чл. 19 ал. 2 от ЗСПЗЗ, процесният
имот е включен във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ и същият е общинска собственост. Съгласно
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ земеделска земя, останала след възстановяването на
правата на собствениците, се стопанисва от общината, а след влизане в сила на плана за
земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници,
земите стават общинска собственост. Като административен орган на поземлена
собственост, ОСЗ има задължение не само да признае правото на възстановяване
собствеността на правоимащите лица, които са я сезирали, но и да довърши до край
предвидената в закона процедура като определи границите на възстановените имоти по
картата на възстановената собственост.
Поддържа се с въззивната жалба, че разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ урежда правния
статут на земеделските земите, които не са заявени за реституция в предвидените в закона
срокове, както и земи, които са останали невъзстановени или не са изкупени от ползватели
по реда и при условията на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Именно, тези земи представляват
остатъчен фонд, който се придобива от общината по реда на чл. 19 ал. 1 от ЗСПЗЗ и
съответно, последната има право да се разпорежда с тях. В този смисъл е приетото
Протоколно решение № 3/25.07.2008г., с което са определени имотите по чл. 19 ал. 1 от
ЗСПЗЗ, ведно с представеното приложение за землището на с. Б.. В конкретния казус,
придобиването на правото на собственост върху процесния имот от Общината е станало по
силата на закона.
Доводите наведени с въззивната жалба са основани на безспорната констатация на експерта
по приетата от първоинстанционния съд СТЕ- че имот с проектен идентификатор
07377.406.5, с цялата си площ от 245 кв.м., е бил част от ТКЗС, подлежал е на
възстановяване, бил е заявен за възстановяване, но е останал невъзстановен. Поддържа се от
3
жалбоподателят, чрез неговия пълномощник- че са изпълнени всички законови предпоставки
на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ и имотът правилно и законосъобразно е включен в остатъчния
фонд. Приемайки обратното, първоинстанционният съд е постановил неправилен и
незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен.
Оспорват се с въззивната жалба изводите на първоинстационния съд, въз основа на
изложеното в мотивите към обжалвания съдебен акт, видно от които съставът на РС
Благоевград е приел, че липсват данни процесният имот да е бил заявяван за
възстановяване от наследодателя на ищците или от негови наследници пред ОСЗ -
Благоевград, за да бъде възстановен по установения в ЗСПЗЗ административен ред с
решение на общинската служба. Иначе от доказателствата по делото се установява, че
съседният на процесния имот е възстановен на ищеца, като един от наследниците на
Стоянчо Цветански. Оспорва се с въззивната жалба становището на първоинстанционният
съд, че процесната реална част не е част от този възстановен имот. Поддържа се с
въззивната жалба, че тези изводи на съда са неправилни и не кореспондират със събраните в
хода на процеса доказателства.
Поддържа се с жалбата, че съобразно заключението на експерта по приетата от
първоинстанционния съд СТЕ- за частта, тонирана в жълто/Приложение № 22/, т. е. частта
от 245 кв. м. /имот с проектен идентификатор 07377.406.5/, има подадено заявление за
възстановяване вх. № 48 от 27.01.1992г. от наследници на С. Х. Ц. /за справка стр. 13 от
заключението на експерта/. Назначеният по делото експерт заявява, „че тази част от 245 кв.м.
не е част от възстановения имот №107003 се дължи на грешно заснемане /имота и сградите
в него са отместени на изток/ от страна на поддържащата фирма..“
Поддържа се от жалбоподателят по делото, че тази констатация на експерта не е била
оспорена от страните, а в случай, че първоинстанционният съд не кредитира заключението
на вещото лице в тази част, следвало да изложи своите съображения в крайния акт. В
оспореното съдебно решение липсва каквито и да било обосновка в посока коя част от
заключението се кредитира от съда и коя част не.
Поддържа се с въззивната жалба като безспорно доказано по делото въз основа на събраните
доказателства, че видно от Решение № RE-6 от 19.12.2000г. за възстановяване правото на
собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището
на с. Б., собствеността върху описаната под точка 3- „Нива от 3,604 дка, шеста категория,
местност „Андъко“, имот №107003 по карта на землището, е възстановена на основание чл.
18ж от ППЗСПЗЗ, във връзка с направени измервания на земята, в доказаните реално
съществуващи стари граници. Сочи се от жалбоподателят чрез неговия пълномощник, че
съгласно разпоредбата на чл. 18ж ал. 4 от ППЗСПЗЗ, при установяване на разлика в площта
на имота при заснемане на старите му реални граници и площта, доказана с документи от
собственика, общинската служба по земеделие признава право на собственост- при
измерена площ, по-малка от доказаната- до размера на измерената площ, какъвто е и
настоящия случай. Решението на ОСЗ - Благоевград не е обжалвано е влязло в законна сила.
Като съседи на възстановения имот във възстановителното решение са посочени следните
4
имоти: № 000236 - полски път на кметство с. Б.; № 107002 - нива на Община - Ползвател и
№ 000223 - дере на кметство с. Б..
Поддържа се пред въззивния съд, че въз основа на събраните доказателства по делото,
установява се че процесният имот е част от описания в Решението на ОСЗ- Благоевград от
2000г., като № 107002 - нива на Община - Ползвател. Останалите два имота, описани като
съседни на възстановения имот, са съответно полски път и дере, поради което може да се
направи напълно обоснованият извод, че разликата между заявените 4 000кв.м. и
възстановените 3 604кв.м., възлизаща на 396 кв.м., попада върху имот с № 107002, част от
който е и процесният имот с проектен идентификатор 07377.406.5.
Поради изложеното поддържа се от жалбоподателят- Община Благоевград, че неправилни и
необосновани са доводите на първоинстанционния съд, че не би могло да се приеме, че
процесният имот представлява част от заявения за възстановяване със Заявление за
възстановяване с вх. № 48 от 27.01.1992г. имот, която обаче не е възстановена и поради това
е включена във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ.
Становището на жалбоподателят е, че от приетото по делото заключение на вещото лице се
установява, че в одобрената Карта на възстановената собственост на землището на с. Б. от
1996г., процесният имот попада в границите на имот № 107002, с площ 38.648 дка, записан
като земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ- стопанисван от Общината. Вещото лице е установило със
заключението си, че в обхвата на имот № 107002, до момента на изготвяне на експертизата,
има няколко възстановени имота, които са получили самостоятелни номера и са отделени от
имот № 107002.
Поддържа се с въззивната жалба, че от изложеното фактическа и правна страна, следва
безспорният извод, че предвидената в чл. 45в от ППЗСПЗЗ процедура по включване на имот
в общинския поземлен фонд е изцяло спазена и компетентният държавен орган правилно и
законосъобразно е посочил кои имоти влизат в същия, предават се на Община Благоевград и
съответно стават общинска собственост по силата на закона. Посочената заповед не е била
оспорвана и е влязла в законна сила.
Във връзка с оплакването за необоснованост, изведено с въззивната жалба, застъпено е
становище че така установените по делото факти и направените от назначеното по делото
вещо лице констатации не са взети предвид от районния съд и не са обсъдени при
постановяване на първоинстанционния съдебен акт, което е довело до неговата непълнота и
незаконосъобразност.
С въззивната жалба са развити правни доводи, че съобразно Конституцията на НРБ от 1947г.,
имотите са били изключителна държавна собственост, изключени изцяло от гражданския
оборот; държавни земи, които са били предоставяни за управление на държавни
предприятия, учреждения, ТКЗС, обществени организации, частни лица; и земи собственост
на кооперациите или на частните физически или юридически лица. Процесният имот не е
бил собственост на наследодателите на ищеца към 1951г., липсва документ за собственост,
а така също и липсва такова твърдение в исковата молба. Доколкото с приемане на
5
Конституцията от 1947г. и ЗС от 1951г. е въведена забрана за придобиване по давност на
държавни имоти, твърдяното от ищеца владение до 1991г. няма как да доведе до
придобиване на имота по давност. Същото важи и за евентуално владение след тази дата,
тъй като по силата на чл. 86 ЗС /приет ДВ бр. 92/16.11.1951г. и отм. ДВ бр. 31/17.04.1990г./,
не може да се придобие по давност вещ, която е социалистическа собственост. В периода
1990г. до 1996г. е била в сила забраната на чл. 86 ЗС /доп. ДВ бр. 33/1996г. в сила от
01.06.1996г./, а с § 1 от Закона за допълнение на ЗС /ДВ, бр. 46 от 2006г./ е спряна давността
за придобиване на държавни и общински имоти.
Отделно от това, излагат се правни доводи с въззивната жалба, че съгласно разпоредбата на
чл. 7, ал. 1, пр. 2 от ЗОС, земите от общинския поземлен фонд не могат да се придобиват по
давност. Тази забрана е въведена с измененията в ЗОС с ДВ бр. 54 от 13.06.2008г. и на
практика е през времето, в което е бил в сила наложения мораториум с § 1 от ЗД на ЗС. От
изложеното следва, че дори ищецът да е владял процесния имот от 1991г. до настоящия
момент, то в негова полза не е могъл да изтече давностния срок, тъй като през целия период
са били налице законнови пречки за това.
Поддържа се с въззивната жалба, че тези обстоятелства не са обсъдени в обжалвания
съдебен акт и са останали неизяснени, въпреки че са от съществено значение за правилното
произнасяне по спора. Същевременно видно от обжалваното решение, голяма част от
приетите доказателства по делото са останали необсъдени и невзети предвид при
постановяване на съдебния акт от първоинстанционния съд, което обуславя неговата
неправилност и незаконосъобразност.
Иска се от въззивния състав на ОС Благоевград, да отмени обжалваното Решение №
275/15.04.2024г. на РС Благоевград, постановено по гр. дело № 1314 по описа на съда за
2023г., изцяло като неправилно и незаконосъобразно, и вместо него да постанови решение, с
което да отхвърли предявения от М. С. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес - ***, чрез
адвокат А. М., иск срещу Община Благоевград, с правно основание чл. 124 от ГПК, във вр. с
чл. 79, ал. 1 от ЗС, като неоснователен и недоказан.
Иска се съдът да присъди в полза на Община Благоевград сторените по делото разноски по
представен списък пред първа инстанция и юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер, съгласно Наредба за заплащането на правната помощ, за процесуално
представителство пред въззивната инстанция.
В предвидения по чл. 263 ал.1 ГПК двуседмичен срок, по делото е депозиран писмен
отговор от насрещната страна- М. С. Д., ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. А. М.,
с който се иска въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното
първоинстанционно решение да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.
С писмения отговор се оспорват твърденията наведени с въззивната жалба от
жалбоподателят, чрез неговия пълномощник. Поддържа се, че съгласно приетото по делото
заключение на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, в имота има две
изградени постройки, има трайно материализирана граница от юг /ограда/, от север /сграда и
6
ограда/, от запад ограда, а от изток е приобщен към имот с идентификатор 07377.107.3 и се
ползва като зеленчукова и овощна градина. Поддържа се с писмения отговор на в. жалба, че
част от имот 07377.107.3/тониран в жълто, Приложение №22 към експертизата/
представляващ имота, предмет на делото, не е внасян в ТКЗС, тъй като е част от
застроената част на махала Ц..
В съдебно заседание вещото лице обясни, че в Приложение № 8, с жълти граници е очертан
имотът, който е актуван с акт за общинска собственост и е предаден по чл. 19 като
остатъчен поземлен фонд - нива и за това е актуван от страна на общината. Вижда се, че в
границите на имота има застроени територии, има градини, ливади, частни, те са на парчета
и не представлява нива. Това са части от махала Ц., която е разпръсната. Експерта е пояснил
пред състава на РС Благоевград, че е актувано като нива, защото е предадено по чл. 19 като
нива от остатъчен поземлен фонд. С последващи изменения и заповеди тези части вече са
застроени, почти са отделени и са се появили в кадастралната карта с други планоснимачни
номера и имотът непрекъснато намалява, като е 15 декара в момента. На място се ползват
частни имоти като ниви, овощни градини, ливади, които са оградени с паянтови огради и с
храсти.
Становището поддържано с писмения отговор на в. жалба е че след като имотът, актуван от
Община Благоевград частично е застроен със сгради, същият не попада в хипотезата на чл.
19, ал. 1 от ЗСПЗЗ и неправилно е бил актуван като частна общинска собственост. Няма
каквито и да било данни общината да е владяла имота или още повече имотът да е общинска
собственост, на някое от правните основания в Закона за общинската собственост.
Поддържа се от въззиваемата страна по делото, че в конкретния случай не е налице нито
една от законовите хипотези на чл. 2 ал. 1 от ЗОС.
Сочи се с отговора на в.жалба, че съгласно чл. 5 ал. 1 от ЗОС, Актът за общинска
собственост е официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма,
определени в закона, удостоверяващ възникването, изменението и погасяването на правото
на собственост върху имоти общинска собственост. Съгласно чл. 5 ал. 3 от ЗОС, актът за
общинска собственост няма правопораждащо действие.
Развити са правни доводи от въззиваемата страна, че трайна е практиката на
административните съдилища, че липсата на документ за собственост за даден имот, не е
основание за определянето му като такъв общинска собственост и не дава автоматично
право на органите на местна власт да съставят актове за общинска собственост за същия. За
да бъде съставен такъв акт, следва да са налице достатъчно доказателства, че имотът
отговаря на изискванията на ЗОС и не попада в патримониума на държавата или на частни
лица. Тези данни трябва да бъдат събрани от общинската администрация преди
предприемане на действия по актуването му. Изключена е възможността общината да
придобие в собственост недвижим имот чрез съставяне на акт за собственост преди това да е
сторено от действителния му собственик.
Според пълномощника на въззиваемия- адв. М., категорична е практиката на гражданските
7
съдилища, че актовете за държавна собственост, както и актовете за общинска собственост,
съгласно чл. 5 ал. 3 ЗДС и чл. 5 ал. 2 ЗОС, нямат правопораждащо значение. Те са
официални документи, които удостоверяват правото на собственост на държавата,
респективно на общината, но ако е налице основание за възникване на това право, като
актът не създава права /Определение № 190 от 28.03.2016г. по гр.д. № 1041/2016г. на ВКС,
1-во гр. о./.
Изразява се становище от въззиваемата страна с писмения отговор на въззивната жалба, че
не е спорно по делото, че с Решение № RE-6/19.12.2000г. на ПК Благоевград, на
наследниците на С. Х. Ц., под т. 3 е възстановено право на собственост в стари реални
граници на имот № 107003, м. “Андъко”, в землището на с.Б., община Благоевград, с площ
от 3.604 дка, представлавящ нива, шеста категория. За същия имот № 107003, землището на
с. Б., община Благоевград, м.“Андъко”, е издадена скица № Ф00208/12.01.2001г., съгласно
която имотът е собственост на наследниците на С. Х. Ц.. Скицата е издадена въз основа на
Решение № RE-6/l 9.12.2000г. на ПК Благоевград. Видно от цитираната скица, в имот
№107003 са изградени две сгради, представляващи селскостопански постройки, които
изцяло попадат в имот №107003.
Сочи се от въззиваемата страна, че на 08.12.2008г. между наследниците на С. Х. Ц. е
сключен договор за доброволна делба /договор за доброволна делба №***/2008г., вписан в
СлВп с вх. peг. № ***/08.12.2008г./, съгласно който имот №107003 остава в дял и става
собственост на М. С. Д..
Поддържа се с отговора на въззивната жалба, че М. С. Д., ЕГН **********, е собственик на
съседен до процесния имот, по силата на възстановително решение на ПК -Благоевград и
договор за доброволна делба, като между имот №107003 и спорните 245 кв.м. от имот с №
07377.406.3 липсва ограда.
Сочи се от въззиваемата страна, че още през 2013г. М. С. Д. се е снабдил с удостоверение за
търпимост на селскостопанска постройка за отглеждане на домашни животни
/удостоверение за търпимост № 670/26.11.2013г. на Главния архитект на община
Благоевград/. Строежът “селскостопанска постройка за отглеждане на домашни животни”,
находящ се в имот № 107003, м.“Андъко”, землище с. Б., община Благоевград, е търпим,
съгласно § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Съгласно цитираното удостоверение строежът е
изграден през 1994г.
Твърди се от въззиваемата страна, че за втората селскостопанска постройка също е издадено
удостоверение за търпимост /удостоверение за търпимост № 669/26.11.2013г. на Главния
архитект на община Благоевград/. През 2022г. е издадена нова скица на поземления имот
№15-1158227/06.10.2022г. с площ на имота 3604 кв. м., с. Б., община Благоевград,
м.“Андъко”, при която същата постройка-“селскостопанска постройка за отглеждане на
домашни животни”, частично попада в имот №07377.107.3 и в имот №07377.406.3.
Сочи се още, че М. С. Д. е предприел действия по заснемане на владяния от него имот- 245
кв.м. от имот № 07377.406.3, целият с площ от 514 кв.м., представляващи на място имот с
8
проектен номер №07377.406.5. В резултат на тези действия на въззиваемия, е създаден
проектен имот с идентификатор №07377.406.5, с площ от 245 кв.м. Към обяснителната
записка на правоспособното лице по ЗКИР, вписано в Регистъра на правоспособните лица с
№318, е приложен протокол за трасиране, означаване и координиране на проектни имоти
№07377.406.3 и №07377.406.5 по кадастралната карта на с. Б., община Благоевград.
Съгласно този протокол са трасирани, означени и координирани границите на поземлените
имоти. Изменението на кадастралната карта и кадастралните регистри относно отнемане на
245 кв.м. от имот 07377.406.3 е прието от Агенция по геодезия, картография и кадастър, в
резултат, на което е образуван нов имот с проектен номер №07377.406.5.
Отделно излагат се доводи с писмения отговор на въззивната жалба, че М. С. Д. е владял 245
кв. м. от имот 07377.406.3, спокойно и явно, без което и да било друго лице да е имало
претенции към тази част от имота в продължение на 32 години. Въззиваемият е заградил 245
кв.м. от имот 07377.406.3 и ги обработва. Имотът е ограден с трайна ограда с бетонова
основа и телена мрежа около 1.50 м. на височина. В него има посадени от него овощни
дървета след 1991 година. Само М. С. Д. ползва изградената в имота селскостопанска
постройка, като държи в нея селскостопански инвентар, инструменти, както и вещи от личен
характер. Посочените обстоятелства се установяват от разпитаните по делото свидетели и
приетата съдебно-техническа експертиза.
Така в писмения отговор на жалбата, сочат се свидетелските показания на свидетелката
Елена Стойчева /кмет на с. Б./ която живее в с. Б. от 1982 година. От 1987 година до 1992
година била секретар на Кметството. От 1999 година до 2007 година била кмет с. Б., и от
2015 година до момента заема същата длъжност- Кмет на с. Б.. Посочва, че имотът се
стопанисва от ищеца, а преди това се е стопанисвал от бащата на ищеца. Спорното парче
земя от около 300 кв. м. е част от една обширна територия, която се е ползвала от три
семейства през 1982 година, когато свидетелката е отишла да живее в с. Б. Не е разбрала
някой да е предявявал искания към имота на ищеца, както и не е уведомявана, че земите са
общинска собственост.
Оспорват се с отговора на въззивната жалба наведените доводи от жалбоподателя, че
ищецът не е могъл да придобие собствеността върху спорния по делото недвижим имот по
давност. Сочи се че в исковата молба се твърди изтекла придобивна давност в полза на М. С.
Д. след 1991г., а не преди тази година. С приемането на сега действащата Конституция на РБ
от 1991г., съгласно чл. 17 ал. 3 и 4 от КРБ частната собственост е обявена за неприкосновена,
като режимът на обектите на държавната и общинската собственост се определя със закон.
Спорният имот не е общинска собственост на нито едно от предвидените основания по ЗОС.
Съгласно заключението на вещото лице, неправилно спорният имот е определен като „земя
по чл. 19 от ЗСПЗЗ“, тъй като не са били налице основания за включването на имота в ОПФ,
предвид, че е застроен и част от махала Ц.. Следователно ответникът не може да се позове
на чл. 7 ал. 1 пр. 2 от ЗОС /Решение № 34 от 27.02.2024г. по гр. д. № 591/2023г. на РС Нова
Загора/. Самият ответник е съставил акт за частна общинска собственост за имоти, част от
които е имотът, предмет на делото, а не акт за публична общинска собственост.
9
Навадени са доводи от въззиваемата страна, че М. С. Д. е упражнявал непрекъснато и
необезпокоявано фактическата власт върху 245 кв.м. от имот №07377.406.3, целият с площ
от 514 кв. м., представляващи на място имот с проектен номер № 07377.406.5 с намерението
за своене, като го е считал за собствен, в продължение на 32 години. Поради тази причина се
е снабдил и с удостоверение за търпимост на построените върху имота сгради. Доколкото
няма прехвърлителен акт, владението на М. С. Д. е недобросъвестно, и по отношение на
него се прилага срокът по чл. 79, ал. 1 от Закона за собствеността.
Развити с правни съображения от въззиваемата страна, че според трайно установената
съдебна практика, включително и разрешенията дадени в ТР № 1/2012г., ОСГК на ВКС, в
случаите, в които фактическата власт е получена на правно основание и упражняващият я
има положението на държател, за да започне да тече в негова полза придобивна давност е
необходимо да превърне с едностранни действия държането във владение изключително за
себе си. Действията трябва да бъдат от такова естество, че по явен и недвусмислен начин да
показват отричане правата или владението на собственика, да манифестират намерението за
своене и да са сведени до неговото знание.
Поддържа се, че в случая са налице всички предпоставки за придобиване на имота по
давност- владението следва да бъде постоянно, непрекъснато, явно /не по скрит начин, така,
че да може да бъде узнато от собственика/ и спокойно т. е. да не е установено с насилие,
както и да не е поддържано с насилие.
Излагат се твърдения, че от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен
начин, че М. С. Д. е упражнявал в период по-дълъг от 10 години фактическата власт по
отношение на конкретната вещ (corpus) - имот с проектен номер № 07377.406.5, без
противопоставяне от страна на който и да е субект, имащ претенции като титуляр на правото
на собственост, както и да е демонстрирал по отношение невладеещия собственик на вещта
поведение на пълноправен собственик (animus), т.е. поведение, което безсъмнено сочи, че е
упражнявал собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе си, Владението
на М. Д. е законно, тъй като съдържа всички признаци по чл. 68 от ЗС - постоянно,
непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и с намерение да се държи вещта, като своя
собствена.
Поддържа се с отговора на въззивната жалба, че въз основа на доказателствата събрани пред
РС Благоевград, не е спорно между страните, че за времето от 1990г. до момента на
завеждане на иска, М. С. Д. е упражнявал владението на процесния недвижим имот
спокойно и необезпокоявано, демонстрирайки поведение на собственик. Дори и да се
приеме, че имотът, към момента на влизане в сила на Конституцията от 1991г. и ЗМСМА, е
със статут на държавна - респ. общинска собственосг, при липсата на обективни данни,
обуславящи публичния характер на собствеността, следва че към влизане в сила на ЗДС и
ЗОбС към 31.05.1996г. е със статут на общинска частна собственост. Следователно за
времето до влизане в сила на §1 от ДР на ЗИДС - т. е. до 01.06.2006 г., като такъв имот е
могъл да се придобие на основание давност по чл. 79, ал. 1 ЗС.
Сочи се с писмения отговор на в. жалба, че с Решение на КС № 3 от 24.02 2022г. по к.д. №
10
16/2021г., са обявени за противоконституционни разпоредбите на § 1 ал. 1 от ЗД на ЗС /обн.
ДВ бр. 46/2006г. поел. доп. ДВ бр. 18/2020г. и на § 2 от ЗР на ЗИ на ЗС /ДВ бр. 7/2018г./,
поради което параграфът няма действие, което обуславя извод, че и след този срок такъв
имот е могъл да се придобие на основание давност по чл. 79, ал. 1 ЗС.
Поддържа се от въззиваемата страна, че М. С. Д. е придобил правото на собственост по
отношение на процесния имот на основание - придобивна давност за времето до 01.06.2006г.
и до датата на предявяване на иска. Като се зачете факта на присъединено владение,
упражненото без прекъсване, спокойно, необезпокоявано владение и явно демонстрираното
намерение, че имотът се владее като собствен, следва да бъде направен извод, че към
01.06.2006г. и към датата на съставяне на АОС- 13.10.2021г., собствеността на този имот е
придобита на оригинерното придобивно основание. В този смисъл, общината е загубила
правото на собственост по смисъла на чл. 99 ЗС и не може да противопостави на ищеца
констатираните по-късно посредством акта за частна общинска собственост свои права за
имота.
По изложените съображения, иска се от въззивния съд да остави в сила Решение №
275815.04.2024г., постановено по гр. дело № 1314/23г. по описа на РС-Благоевград като
правилно и законосъобразно и да присъди на въззиваемата страна, сторените по делото
разноски.
Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 във вр. с чл. 262 ГПК
намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от
легитимирана страна с правен интерес от обжалване и насочена срещу съдебен акт,
подлежащ на инстанционен контрол от по-горната съдебна инстанция. Същата отговаря на
изискванията на закона и е редовна.
Депозираният писмен отговор изхожда от надлежната въззиваема по делото страна, същият
е редовен, депозиран в установения законов срок и следва да бъде съобразени от съда при
произнасянето му с въззивното решение.
Поради това че с въззивната жалба и отговора към нея не са направени доказателствени
искания, следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по делото, за което да бъдат
редовно призовани страните и техните пълномощници.
Водим от горното и на основание чл. 267 ГПК във връзка с чл. 262 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото за 03.10.2024г. от 09.30 часа, за която дата
да се призоват страните и техните пълномощници.
Определението не подлежи на обжалване.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12