Присъда по дело №2337/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 116
Дата: 2 юни 2022 г. (в сила от 18 юни 2022 г.)
Съдия: Габриел Росенов Русев
Дело: 20225330202337
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 20 април 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 116
гр. Пловдив, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Габриел Р. Русев
СъдебниИван Милков Кърчев

заседатели:Мария Петрова Високалийска
при участието на секретаря Марина П. Малинова
и прокурора Здр. Люб. Ал.
като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Наказателно дело от общ
характер № 20225330202337 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия С.Т.Б., роден **, с настоящ адрес **, т., б.г.н, с
начално образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН ********** за
ВИНОВЕН в това, че в периода от 30.12.2021 г. до 01.01.2022 г.
включително, в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление,
като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, е отнел чужди движими
вещи – пари на обща стойсност 355,58 лева, от владението на различни лица с
намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това заплашване,
както следва:
-на 30.12.2021 г., в гр. Пловдив е отнел чужди движими вещи – пари –
100 евро (с равностойност от 195, 58 лева) и 110 лева или общо пари на
стойност 305,58 лева, от владението на Л.П.Р. от гр. Пловдив, с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това заплашване;
-на 01.01.2022 г., в гр. Пловдив е отнел чужди движими вещи – пари –
50 лева, от владението на М.С.И. от гр. Пловдив, с намерение противозаконно
да ги присвои, като употребил за това заплашване - престъпление по чл. 198,
ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1 т. 3 от НК, поради което и на основание
чл. 303, ал. 2 от НПК вр. чл. 58А, ал. 1, вр. чл. 54 от НК му НАЛАГА
1
наказание ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 57, ал. 1, т.3 вр. чл. 59, ал. 2 от
ЗИНЗС, и чл. 65, ал.1 от НК така наложеното наказание да бъде изтърпяно
при първоначален ОБЩ режим в Поправителен дом.
ПРИСПАДА на основание чл. 59, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2 от НК времето,
през което подсъдимият С.Т.Б. е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК от
04.01.2022 г. до влизане в сила на присъдата, като един ден задържане се
зачита за един ден лишаване от свобода.
ПОСТАНОВЯВА вещественото доказателство - 1 бр. велосипед, червен
на цвят, с бяла вилка и надпис „МТВ“ ДА СЕ ВЪРНЕ на подсъдимия С.Т.Б.,
ЕГН **********, след влизане на присъдата в сила.
ПОСТАНОВЯВА вещественото доказателство – 1 бр. сгъваем джобен
нож – на съхранение при домакина на 04 РУ гр. Пловдив ДА СЕ ОТНЕМЕ в
полза на държавата, като след влизане в сила на присъдата ДА СЕ
УНИЩОЖИ по надлежния ред.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия С.Т.Б. /със
снета по делото самоличност/ да заплати сумата от 1092 /хиляда деветдесет и
два/ лева, представляваща направени разноски в хода на досъдебното
производство по сметка на ОД на МВР – Пловдив.

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред ПОС, по реда на Глава ХХІ от НПК.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда от 02.06.2022г. по НОХД № 2337/ 2022г. по описа
на Районен съд- Пловдив, Наказателно отделение, 24 наказателен състав

Районна прокуратура- Пловдив е внесла обвинителен акт срещу С.Т.Б.,
за извършено престъпление по чл.198 ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 от
НК, за това, че в периода от 30.12.2021 г. до 01.01.2022 г. включително, в гр.
Пловдив, при условията на продължавано престъпление, като непълнолетен,
но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си, е отнел чужди движими вещи – пари на обща
стойсност 355,58 лева, от владението на различни лица с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това заплашване, както
следва:
-на 30.12.2021 г., в гр. Пловдив е отнел чужди движими вещи – пари –
100 евро (с равностойност от 195, 58 лева) и 110 лева или общо пари на
стойност 305,58 лева, от владението на Л.П.Р. от ***, с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това заплашване;
-на 01.01.2022 г., в гр. Пловдив е отнел чужди движими вещи – пари –
50 лева, от владението на М.С.И. от ***, с намерение противозаконно да ги
присвои, като употребил за това заплашване.
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на
диференцираната процедура, предвидена в глава 29 от НПК по чл.371 т.2 от
НПК. С определение по реда на чл. 372, ал. 4 НПК съдът е приел, че
самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства и е обявил, че ще го ползва, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В открито съдебно заседание, в хода на съдебните прения,
представителят на Районна прокуратура- Пловдив, поддръжа повдигнатото
обвинение и моли подсъдимият да бъде признат за виновен и да му се наложи
наказание „лишаване от свобода“, за срок от една година, което да изтърпи
при първоначален общ режим.
В открито съдебно заседание, пострадалите Л.П.Р. и М.С.И., не се
явяват и не се представляват.
В открито съдебно заседание, подсъдимият се явява лично. Сочи, че се
признава за виновен. Изразява съжаление за стореното от него. Моли съда да
измени реда на съдебното следствие, което да протече по глава 29 от НПК,
като признава всички факти и обстоятелства посочени в обстоятелствената
част от обвинителния акт, не желае да се събират доказателства за тези факти
и моли съда да ползва самопризнанието при постановяване на присъдата. В
последната си дума, моли за минимално наказание.
В открито съдебно заседание, защитникът на подсъдимия желае
1
разглеждането на делото по реда на глава 29 от НПК по чл.371 т.2 от НПК.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становището на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият С.Т.Б. е роден **, с настоящ адрес **, б., б.г., с начално
образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН **********.
На 30.12.2021 г., около 05.00 часа, пострадалият свид. Л.Р. се прибирал
от нощен клуб, като се движел ходейки пеша по ул. „Райко Даскалов“ в гр.
Пловдив. Свид. Р. достигнал Римския стадион, до страничния вход на Джумая
джамия гр. Пловдив, когато към него се насочил подс. С.Б., който управлявал
велосипед- червен на цвят, с бяла вилка и надпис „МТВ“. Подс. Б. спрял свид.
Р. и го попитал дали има пари, които да му даде. Свид. Р. се притеснил, но се
опитал да избегне и да игнорира подс. Б., не му отговорил и продължил по
пътя си. Подс. Б. слязъл от колелото си и последвал свид. Р., като отново му
казал да му даде пари. Свид. Р. решил да му даде 10 (десет) лева, за да го
отпрати. Свид. Р. извадил портфейла си и дал на подс. Б. банкнота от 10
(десет) лева. Подс. Б. попитал свид. Р. дали има още пари, а свид. Р. му
отговорил, че има. Тогава подс. С.Б. застанал пред свид. Р. и извадил от
вътрешен джоб на якето, с което бил облечен, сгъваем джобен нож, като
насочил острието му към свид. Р. и му казал: „Давай всичко, че ще те
мушкам“. Свид. Р. възприел отправената му заплаха, притеснил се и веднага
дал на подс. Б. всичките пари, които носел със себе си, а именно сумата от
100.00 (сто) евро в две банкноти от по 50.00 (петдесет) евро и сумата от
110.00 (сто и десет) лева в три банкноти от по 20.00 (двадесет) лева и една
банкнота от 50.00 (петдесет) лева. Тогава подс. Б. взел парите, като преди да
си тръгне дал на свид. Р. банкнотата от 10.00 (десет) лева, която свид. Р.
преди това му дал доброволно, както и една от банкнотите от 20.00 (двадесет)
лева, които му бил отнел чрез употреба на заплашване непосредствено преди
това, като му казал да пие едно кафе. Свид. Р. взел подадените му банкноти и
тръгнал в посока Централна поща, без да се обръща назад, а подс. Б. се
оттеглил в неизвестна посока с отнетите от свид. Р. пари.
На 01.01.2022 г., около 21.40 часа, пострадалият свид. М.И. се
придвижвал по ул. „Райко Даскалов“ в гр. Пловдив в посока квартирата си на
ул. „**“, като си бил поставил слушалки и слушал музика. Свид. И. достигнал
подлеза на аптека „Марица“, минаващ под бул. „6-ти септември“. Веднага
след свид. И. в подлеза влязъл подс. С.Б., който се приближил в гръб до свид.
М.И. и го заговорил. Свид. И. не чул какво му се говори, тъй като слушал
музика и затова извадил слушалките от ушите си. В това време подс. С.Б.
извадил сгъваемия си джобен нож и насочил острието му към свид. И., като
му казал да му даде парите си или ще го намушка. Свид. И. се притеснил, но
продължил движението си към северния изход на подлеза. Подс. Б. въвял до
него, държащ в ръката си нож, и настоятелно искал от свид. И. да му даде
пари. Свид. И. се притеснил да не бъде намушкан и извадил портфейла си,
2
който отворил и видял, че вътре има само една банкнота от 50.00 (петдесет)
лева. Подс. С.Б. също видял банкнотата и казал на свид. И. да му я даде, а
свид. И., страхувайки се за здравето си, му я дал. След това подс. Б. се
оттеглил. В хода на досъдебното производство производството било
проведено действие по разследването – разпознаване на лице, при което свид.
Л.Р. бил разпознал като извършител на престъпното деяние от 30.12.2021 г.
подс. С.Б..
В хода на досъдебното производство било извършено и разпознаване на
лице с разпознаващ свид. М.И., който разпознал като извършител на
престъпното деяние от 01.01.2022 г. подс. С.Б..
В хода на досъдебното производство била изготвена комплексна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза отнсоно непълнолетния
подс. С.Б., от заключението по която се установявало, че подс. Б. не страда от
психиатрично заболяване, което качествено да повлиява на цялостното му
функциониране. Б. не се води на психиатричен учет, но е провеждал прегледи
при психиатър по повод поведенчески прояви и екипна оценка за ТЕЛК, като
е диагностично уточнен с хиперкинетично разстройство на поведението. Към
момента на извършване на инкриминираните деяния, както и след това, подс.
С.Б. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното, както и да
ръководи постъпките си. Б. може да участва в наказателното производство и
да дава достоверни обяснения.
От обясненията на подсъдимия дадени в хода на досъдебното
производство и в съдебното такова се установява, че преди нова година е бил
с колелото си на главната улица в гр. Пловдив, като е видял мъж, който
вървял сам. Поискал му сума пари, като след получаване на сумата от 10.00
лева, извадил носения от него нож от джоба на грейката му, показал му го,
заплашил го с него като му поискал още пари, каквито след заплахата
получил от мъжа. Един ден след Нова година бил на главната улица, като при
виждането на мъж решил да му поиска пари и го сторил. Извадил отново
носения от него нож, като заплашил мъжа с него, и след това мъжът му дал
притежаваните от него пари. Подсъдимият изрично признава вината си в хода
на досъдебното производство и в досъдебното. Съжалява за случилото се. На
първо място следва да се посочи, че обясненията на подсъдимия имат двояка
функция- първо представляват защитна теза, чрез прокарване на защитна
версия и линия, и второ представляват годно гласно доказателствено
средство, за установяване на обективната истина по делото. Поради това,
съдът следва да цени обясненията на подсъдимия с голяма доза критичност и
да ги подложи на обстоен, задълбочен и прецизен анализ, като ги съпостави,
както поотделно, така и с останалите събрани по делото доказателства. Съдът
намира, обясненията на подсъдимия за логични, последователни, взаимно
допълващи се и кореспондиращи с останалите събраните по делото
доказателства. Всъщност, подсъдимия не отрича, а признава описаната в
обвинителния акт на Районна прокуратура- Пловдив, фактическа обстановка,
а и същата не се опровергава от други събрани по делото доказателства. В
3
пълен унисон са с показанията на свид. И. и свид. Р., както и с извършените
по делото разпознавания, следствен експеримент и другите събрани по делото
писмени доказателствени средства. Ето защо, обясненията на подсъдимия
следва да се кредитират като годно гласно доказателствено средство и да им
се предаде доказателствена тежест.
От показанията на свид. Л.Р.- пострадал се установява, че след като се е
прибрал в България за коледните празници, на 30.12.2021г. около рано
сутринта се е движел по пешеходния мост, прибирайки се към дома си.
Когато се е намирал до Джумая гр. Пловдив, подсъдимият е спрял до него с
колело, като му е поискал пари, като е слезнал от колелото. Свид. Р. му е дал
сумата от 10.00 лева, за да се оттърве от него. След това подсъдимият е
продължил да настоява да му даде пари, като е извадил нож и го е заплашил с
него, след което свид. Р. му е дал носените от него пари. След което
подсъдимият се е оттеглил. Съдът дава вяра на показанията на свидетеля, тъй
като същите са логични и последователни, а и се подкрепят и са в унисон с
другите събрани по делото доказателства. Показанията му са правдиво
звучащи, с липса на индиции за предубеденост, изцяло са в синхрон с
обясненията на подсъдимия, проведеното разпознаване на лица и извършения
следствен- експеримент. Всъщност, показанията му не се опровергават от
други събрани по делото доказателства. Ето защо, съдът им предава
доказателствена стойност.
От показанията на свид. М.И.- пострадал се установява, че на
01.01.2022г. след като е вървял по главната улица в гр. Пловдив и слушайки
музика със слушалки, мъж на около ** години- подсъдимият, заедно с
неустановено лице, го последвал в подлеза и го заплашил с нож, като му казал
да му даде парите си. Уплашен от това и след настояване от страна на
подсъдимия, свид. И. му дал парите, които носел- една банкнота от 50.00
лева. Съдът дава вяра на показанията на свидетеля, тъй като същите са
логични и последователни, а и се подкрепят и са в унисон с другите събрани
по делото доказателства. Показанията му са правдиво звучащи, с липса на
индиции за предубеденост, изцяло са в синхрон с обясненията на подсъдимия,
проведеното разпознаване на лица и извършения следствен- експеримент.
Всъщност, показанията му не се опровергават от други събрани по делото
доказателства. Ето защо, съдът им предава доказателствена стойност.
От показанията на свид. А.Н.- ** и свид. В.С. се установява, че са
провели ОИМ с цел установяване на извършителя на престъплението, като
при проверка и установяване на подсъдимия, в двора на къщата му забелязал
велосипед, като при проведена беседа подсъдмият е признал, че е заплашил с
нож момче, за да му даде пари- сумата от 50.00 лева. Съдът дава вяра на
показанията на свидетелите, тъй като същите са логични и последователни, а
и се подкрепят и са в унисон с другите събрани по делото доказателства.
Показанията им са правдиво звучащи, с липса на индиции за предубеденост,
изцяло са в синхрон с обясненията на подсъдимия. Всъщност, показанията им
не се опровергават от други събрани по делото доказателства. Ето защо,
4
съдът им предава доказателствена стойност.
От показанията на свид. С.С. се установява, че на инкриминираната
дата, подсъдимият е отишъл в компютърната зала, в която работи. От там
двамата с колелото на подсъдимия отишли на главната улица в гр. Пловдив.
След като подсъдимият видял мъж „един батко“ му казал да му даде пари,
като видял и, че подсъдимия държи нож в себе си. Подсъдимият бил
заплашил мъжа с ножа, за да му даде пари. От изготвената съдебно-
психиатрична експертиза и съдебно- психологична експертиза на свидетеля
се установява, че не страда от психиатрично заболяване, което качествено да
повлиява на цялостното му функциониране. Не се води на психиатричен учет.
Към момента на извършване на инкриминираните деяния, както и след това, е
могъл да разбира свойството и значението на извършеното, както и да
ръководи постъпките си. Може да участва в наказателното производство и да
дава достоверни обяснения. Съдът дава вяра на показанията на свидетеля, тъй
като същите са логични и последователни, а и се подкрепят и са в унисон с
другите събрани по делото доказателства. Показанията му са правдиво
звучащи, с липса на индиции за предубеденост, изцяло са в синхрон с
обясненията на подсъдимия, проведеното разпознаване на лица и извършения
следствен- експеримент. Всъщност, показанията му не се опровергават от
други събрани по делото доказателства. Ето защо, съдът им предава
доказателствена стойност.
От показанията на свид. Т.Б.- ** на подсъдимия се установява основно
личността на подсъдимия, като се установява и знание за извършено от
подсъдимия престъпление. Съдът дава вяра на показанията на свидетеля, тъй
като същите са логични и последователни, а и се подкрепят и са в унисон с
другите събрани по делото доказателства.
От изготвената и приета по делото комплексна- съдебно- психиатрична
експертиза и съдебно- психологична експертиза на подсъдимия се
установява, че че подс. Б. не страда от психиатрично заболяване, което
качествено да повлиява на цялостното му функциониране. Б. не се води на
психиатричен учет, но е провеждал прегледи при психиатър по повод
поведенчески прояви и екипна оценка за ТЕЛК, като е диагностично уточнен
с хиперкинетично разстройство на поведението. Към момента на извършване
на инкриминираните деяния, както и след това, подс. С.Б. е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното, както и да ръководи постъпките си.
Б. може да участва в наказателното производство и да дава достоверни
обяснения.
В конкретния случай, след като прецени, че доказателствените
материали от досъдебното производство еднопосочно подкрепят признанието
на подсъдимия, съдът основа фактическите си изводи на него и на
подкрепящите го по съдържание и насоченост доказателства- обясненията на
подсъдимия, показанията на свид. М.И., свид. Л.Р., свид. А.Н., свид. В.С.,
свид. С.С., и свид. Т.Б., както и изготвените и приети по делото комплексна-
5
съдебно- психиатрична експертиза и съдебно- психологична експертиза на
подсъдимия.
Събраните по делото гласни доказателствени средства се подкрепят от
събраните по делото писмени доказателствени средства- протоколи за
разпознаване на лица от 04.01.2022г. ведно с фотоалбуми, протокол за
следствен експеримент от 05.01.2022г., ведно с фотоалбум, характеристични
справки, заповед за задържане по ЗМВР, справка за съдимост, протоколи за
доброволно предаване, протокол за оглед на ВД от 25.03.2022г., ведно с
фотоалбум, както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателствени средства. Съдът, изгради своите фактически изводи и въз
основа на предявените по реда на чл.284 от НПК, веществени доказателства.
В посочените доказателствени материали не се съдържат противоречия,
относно времето, мястото и начинът на извършване на престъплението, както
и досежно неговия автор. Доказателствените източници еднопосочно и
безпротиворечиво установяват фактическата обстановка, изложена в
обстоятелствената част на обвинителния акт и призната от подсъдимия в
съдебното производство и по аргумент на противното по чл. 305, ал.3 НПК,
не се налага по-детайлното им обсъждане.
След произнасяне на определението по чл. 372, ал. 4 НПК, с което е
изразил становището си по съответствието на самопризнанията на
подсъдимия с годните доказателства и доказателствени средства, събрани в
досъдебното производство, съдът не следва да извършва доказателствен
анализ на материалите, които установяват фактите по обвинителния акт.
Решаващият аргумент за това се извежда от същностната характеристика на
съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, което допуска
изключение от принципите за непосредственост и устност в наказателния
процес. В рамките на компетентността си, съдът е разгледал делото в
съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК, като е извършил преценка,
че така изброените доказателствени материали, имат отношение към
самопризнанието на подсъдимия и го подкрепят.
Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка,
намира за установено от правна страна следното:
Възприетата от съда несъмнено установена фактическа обстановка
сочи, че в случая сме изправени пред хипотеза на доказано обвинение по
категоричен и несъмнен начин. Извършените от подсъдимия действия
съдържат в себе си характеризиращите това престъпление белези от
обективна и субективна страна.
Подсъдимият, от обективна страна е извършил престъплението по
чл.198 ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК, за това, че в периода от
30.12.2021 г. до 01.01.2022 г. включително, в гр. Пловдив, при условията на
продължавано престъпление, като непълнолетен, но като е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките
6
си, е отнел чужди движими вещи – пари на обща стойсност 355,58 лева, от
владението на различни лица с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това заплашване, както следва:
-на 30.12.2021 г., в гр. Пловдив е отнел чужди движими вещи – пари –
100 евро (с равностойност от 195, 58 лева) и 110 лева или общо пари на
стойност 305,58 лева, от владението на Л.П.Р. от ***, с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това заплашване;
-на 01.01.2022 г., в гр. Пловдив е отнел чужди движими вещи – пари –
50 лева, от владението на М.С.И. от ***, с намерение противозаконно да ги
присвои, като употребил за това заплашване.
Престъплението от обективна страна засяга обществените отношения
осигуряващи неприкосновеността на правото на собственост, държане и
владение на чужди движими вещи, както и правото на свободно формиране
на воля. Престъплението представлява такова срещу собствеността. От
обективна страна премет на престъплението може да бъде само чужда
движима вещ с определена стойност. Вещта следва да бъде отнета от
владението на другиго- т.е. към момента на осъществяването на деянието
упражняването на фактическата власт на вещта да е осъществявано от лице
различно от субекта на престъплението и след извършване на престъплението
дееца да установи свое владение върху вещта като упражнява фактическата
власт необезспокоявано като има възможност да се разпорежда фактически и
юридически с вещта. Престъплението има два предмета- пострадалото лице и
отнетата вещ. Следва отнемането да е без правно основание, т.е. да е
противозаконно. За улеснение и за сломяване съпротивата на пострадалия,
като метод, способ, средство следва да бъде излолзвана сила или заплашване с
цел отнемането на вещта. Изпълнителното деяние на това престъпление се
осъществява винаги чрез действие. Касае се за сложно, съставно, резулатно,
увреждащо престъпление, което е довършено с установяване фактическата
власт върху предмета на престъпението- вещта от страна на дееца.
Изпълнителното деяние се състои от два функционално свързани помежду си
акта- принуда и кражба.
На 30.12.2021 г. с използването, изваждането, показването, насочването
към пострадалия на нож, подсъдимият е осъществил първият акт от
изпълнителното деяние на престъплението- заплашване, с което е сломил
съпротивата у жертвата на престъплението. Ножът е служил като средство за
сломяване на съпротивата у пострадалия и е улеснил подсъдимия, в
създаването на страх и излагане на опасност на здравето и живота на
заплашения. След вече сломената съпротива у пострадалия, подсъдимият е
отнел от него- чужди движими вещи – пари – 100 евро (с равностойност от
195, 58 лева) и 110 лева или общо пари на стойност 305,58 лева, от
владението на Л.П.Р. от ***. Чрез отнемането на посочените пари от
пострадалия, подсъдимият е установил трайна фактическа власт върху тях, по
начин, по който му позволява свободно да се разпорежда с тях в своя полза
7
или в полза на трето физическо или юридическо лице. Отнемането на вещите
е извършено противозаконно, с намерене за присвояване. Вещите предмет на
престъплението не принадлежат на дееца, което е наличие и на другия
обективен признак- вещите са чужди за дееца. Вещите са движими- не са
трайно закрепени за земната повърхност и според естеството си подлежат на
преместване в пространството чрез промяна на местонахождението им. Към
момента на деянието владението се е упражнявало от различно от дееца лице-
от пострадалия. Очевидно е, че действията на подсъдимия следва да бъдат
квалифицирани като престъпление срещу собствеността грабеж.
На 01.01.2022 г., с използването, изваждането, показването, насочването
към пострадалия на нож, подсъдимият е осъществил първия акт от
изпълнителното деяние на престъплението- заплашване, с което е сломил
съпротивата у жертвата на престъплението. Ножът е служил като средство за
сломяване на съпротивата у пострадалия и е улеснил подсъдимия, в
създаването на страх и излагане на опасност на здравето и живота на
заплашения. След вече сломената съпротива у пострадалия, подсъдимият е
отнел от него- чужди движими вещи – пари – 50 лева, от владението на
М.С.И. от ***. Чрез отнемането на посочените пари от пострадалия,
подсъдимият е установил трайна фактическа власт върху тях, по начин, по
който му позволява свободно да се разпорежда с тях в своя полза или в полза
на трето физическо или юридическо лице. Отнемането на вещите е
извършено противозаконно, с намерене за присвояване. Вещите предмет на
престъплението не принадлежат на дееца, което е наличие и на другия
обективен признак- вещите са чужди за дееца. Вещите са движими- не са
трайно закрепени за земната повърхност и според естеството си подлежат на
преместване в пространството чрез промяна на местонахождението им. Към
момента на деянието владението се е упражнявало от различно от дееца
лице- от пострадалия. Очевидно е, че действията на подсъдимия следва да
бъдат квалифицирани като престъпление срещу собствеността грабеж.
Подсъдимият е реализирал описаните две деяния при една от формите
на усложнена престъпна дейност- условията на едно продължавано
престъпление по чл. 26, ал.1 НК – деянията осъществяват поотделно един
състав на едно и също престъпление (грабеж); извършени са през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, като всяко последващо се явява от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите. Целият времеви период
на продължаваната престъпна дейност е от 30.12.2021 г до 01.01.2021 г., като
инкриминираните в него две деяния са причинили общ престъпен резултат –
355,58 лв., изчислен съобразно чл. 26, ал. 2 НК.
Подсъдимият е наказателноотговорно лице навършило 14
(четиринадесет) годишна възраст, разбира свойството и значението на
деянието и могъл да ръководи постъпките си, поради което следва да бъде
определен като годен субект на престъпление.
8
От субективна страна, подсъдимият е извършил престъплението при
форма на вина пряк умисъл, по смисъла на чл.11 ал.2 пр.1 от НК. От
интелектуална страна е съзнавал общественоопасния характер на деянието и е
предвиждал сигурното настъпване на общественоопасните последици. От
волева страна е искал и целял настъпването на общественоопасните
последици и вредоносния резултат, като с действията си е целял постигането
на точно определен конкретен резултат. За да определи формата на вината,
съдът обсъди не само субективното, психическо отношение на дееца към
деянието, но и всички налични обективни признаци, съпътстващи
извършването на деянието. Съдържанието на умисъла съдът извлича и от
действията на самия подсъдим. От изричното признание на подсъдимия.
Подсъдимият с поведението си, използвайки нож за сломяване на
съпротивата и отнемане на сумите пари е съзнавал, че с това ще въздейства
върху психиката на жертвата и ще доведе до установяване фактическата власт
върху предмета на престъплението Подсъдимият е искал и целял
установяване на фактическата власт на предмета на престъплението- парите,
чрез използване на принуда под формата на заплашване с нож.
За извършеното от подсъдимия умишлено престъпление по чл.198 ал.1
вр. чл.26 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК, след редукцията му, по аргумент на
чл.63 ал.3 от НК, тъй като подсъдимият към момента на извършване на
деянието е бил непълнолетен, се предвижда наказание „лишаване от свобода“
до три години. Наказанието следва да съответства на конкретните особености
на извършеното престъпно посегателство и неговият извършител, така че
генералната и лична превенция на закона, посочени като цели на наказанието
в чл.36 от НК да бъдат постигнати в максимална степен. Извършеното от
подсъдимия престъпление е с висока степен на обществена опасност на
деянието и на дееца. При индивидуализацията на наказанието съдът отчита
като смекчаващи вината обстоятелства инцидентния характер на извършеното
и оказаното съдействие на органите на реда, за разкриване на обективната
истина, признаването на вината още от досъдебната фаза, младата възраст на
подсъдимия. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът отчита,
предходното осъждане на подсъдимия за извършено престъпление срещу
собствеността, извършеното при условията на чл.26 от НК- продължавано
престъпление, използването на нож с цел сломяване на съпротивата и
немалката стойност на отнените пари от пострадалия Р.- 305.58 лева. При
баланс на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, след като взе
предвид степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите
за извършване на деянието съдът намира, че за да се поправи и превъзпита
подсъдимият към спазване на законите и добрите нрави, да се въздейства
предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други
престъпления и да се въздейства възпитателно и предупредително върху
другите членове на обществото, най- подходящо, адекватно, справедливо,
целесъобразно, законосъобразно и съответно на престъплението наказание,
определено по реда на чл.54 ал.1 НК е „лишаване от свобода” за срок от 12
9
(дванадесет) месеца. Този размер на наказанието според настоящия състав в
максимална степен кореспондира на степента на обществена опасност на
деянието и дееца и отговаря на основното изискване за пропорционалност
между използваната държавна принуда и преследваните цели. При
индивидуализиране на наказанието съдът съобрази вида и характера на
засегнатите обществени отношения. Съдът съобрази и данните за личността
на дееца. При преценка на гореизложените обстоятелства настоящият състав
споделя трайната практика на ВКС, че при индивидуализацията на
отговорността няма място за механичен формален подход при съпоставката
между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като не става въпрос за
математически величини, а за различни фактически констатации, които
следва да бъдат съотнесени към конкретната степен на обществена опасност
на деянието и дееца. В този смисъл при отчитане съотношението между тях
следва се съобразява не само техният брой, но и тяхната специфика и
относителна тежест. В този смисъл /Решение №144/20.02.2019 по дело
№598/2018 на ВКС, Решение №75/21.08.2018 по дело №327/2018 на ВКС,
Решение № 37 от 28.03.2017 г. по н. д. № 93 / 2017 г. на Върховен касационен
съд, 3-то нак. отделение, Решение №90/18.09.2018 по дело №329/2018 на
ВКС, Решение № 208/29 ноември 2018 г., I НО, наказателно дело № 600 по
описа за 2018г./ Тук е мястото, на което следва да бъде посочено, че съгласно
чл.58а ал.1 от НК, при постановяване на осъдителна присъда в случаите по
чл.373 ал.2 от НПК, съдът определя наказанието „лишаване от свобода“ като
се ръководи от разпоредбите на общата част на НК и намалява така
определеното наказание с една трета. Производството по делото е протекло
по реда на глава 29 от НПК и по чл.373 ал.2 от НПК е постановена
осъдителна присъда, съдът е бил длъжен и е намалил така определеното
наказание, като го е редуцирал с една трета, а именно след редукцията
намаленото и наложено наказание на подсъдимия е 8 (осем) месеца
„лишаване от свобода“
Следва на основание чл. 57, ал. 1, т.3 вр. чл. 59, ал. 2 от ЗИНЗС, и чл.
65, ал.1 от НК така наложеното наказание да бъде изтърпяно при
първоначален общ режим в поправителен дом. Неприложим е чл.64 ал. 1 от
НК, тъй като определеното наказание не е по-малко от една година „лишаване
от свобода“ и изпълнението му не е отложено по чл.66 ал.1 от НК.
Определеното наказание е 1 (една) година „лишаване от свобода“, а едва след
редукцията е 8 (осем) месеца. Неприложим е чл.64 ал.1 от НК и по аргумент
на чл.64 ал.4 б. А от НК, тъй като подсъдимият е вече осъждан, а именно това
осъждане е повторно, неговият срок не е по-малък от шест месеца, и не на
последно място за поправянето и превъзпитанието на дееца се налага той да
изтърпи наказанието „лишаване от свобода“.
Следва да се приспадне на основание чл. 59, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2 от НК
времето, през което подсъдимият С.Т.Б. е бил задържан по реда на ЗМВР и
НПК от 04.01.2022 г. до влизане в сила на присъдата, като един ден задържане
се зачита за един ден лишаване от свобода.
10
Следва вещественото доказателство - 1 бр. велосипед, червен на цвят, с
бяла вилка и надпис „МТВ“ да се върне на подсъдимия.
Следва вещественото доказателство – 1 бр. сгъваем джобен нож – на
съхранение при домакина на 04 РУ гр. Пловдив да се отнеме в полза на
държавата, като след влизане в сила на присъдата да се унищожи по
надлежния ред.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК следва подсъдимият да бъде осъден
да заплати сумата от 1092 /хиляда деветдесет и два/ лева, представляваща
направени разноски в хода на досъдебното производство по сметка на ОД на
МВР – Пловдив.
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.
11
Съобщи за изтекли лични данни