РЕШЕНИЕ
№ 311
гр. Варна, 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Дарина Ст. Маркова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело
№ 20243001000316 по описа за 2024 година
Производството е с правно основание чл. 258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Г. Й. И. и М. К. О., и двамата с
адрес в гр. Варна, срещу решение № 153/04.04.2024г. постановено по т.д. №
146/2023г. по описа на Варненския окръжен съд, с което съдът е отхвърлил
исковата претенция на Г. Й. И. и М. К. О. срещу „Юробанк България“ АД-гр.
София за установяване в отношенията между страните несъществуването на
ипотечно право на предпочитателно удовлетворение върху недвижим имот,
собственост на ищците, а именно - апартамент със застроена площ от 103,48
кв.м., находящ се в гр. Варна, ул.“Л К“ № ХХ, вх. Х ет. Х, вляво от
стълбището, състоящ се от входно антре, дневна с ниша, килер, дрешник, три
стаи, вестибюл, баня-тоалетна, балкон – лоджа, ведно с прилежащото му
избено помещение, находящо се под ап.4, ведно с таванско помещение, заедно
с 5,5858% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото, в което е построена сградата, попадащо в кв. 729 по плана на 3-ти
микрорайон на града, учредено от ищците в полза на ответника „Юробанк
България“ АД-гр. София с нотариален акт за договорна ипотека ХХХХХ,
том ХХ, рег. № ХХХХ, дело № ХХХ от ХХ.ХХ.ХХХХг. на нот. П П с рег. №
224 на НК, вписан с акт № ХХ, том XXХХ, дело № ХХХХХ/ХХХХ г., вх. рег.
№ 25144/02.09.2008г. на Службата по Вписвания-Варна, поради
неподновяване на ипотеката в срока по чл. 172 ал.1 ЗЗД като неоснователни,
1
на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК.
Във въззивната жалба се поддържат оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено в
противоречие с процесуалния и материалния закон. Основно възражение на
въззивника е, че при постановяване на съдебното решение, съдът е разгледал
едностранчиво правния въпрос, с който е сезиран и се е позовал единствено на
доказателства, депозирани от ответната страна. Сочи се нарушение на правото
им на участие в процеса поради нередовност на призоваването за последното
с.з., проведено на 19.03.2024 год. В нарушение разпоредбата на чл. 146, ал. 2 и
3 ГПК, съдът не е указал на страните за кои от твърдените от тях факти не
сочат доказателства и не е дал възможност на ищците да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада на първата
инстанция, което се извежда като съществено процесуално нарушение.
Претендира се отмяна на решението.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен
отговор от „Юробанк България“ АД, чрез адв. К., с който се изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба с подробно изложени
съображения за това. Страната не споделя доводите на въззивника за
нередовност на призоваването и нарушено право на защита в процеса.
Претендира въззивната жалба да се отхвърли като неоснователна. Моли за
присъждане на разноски в производството.
Жалбата е процесуално допустима.
Въззивниците са освободени от внасяне на държавна такса в
производството. Жалбата отговаря на останалите изисквания на чл. 260, т. 1, 2,
4 и 7 и чл. 261 от ГПК за редовност.
В провелото се по делото о.с.з. въззивниците не се явяват, не се
представляват. Въззиваемата страна, представлявана от адв. М, поддържа
депозирания отговор на въззивната жалба, оспорвайки последната, като прави
изрично волеизявление, че не претендира възнаграждение за адвокат.
Страните не представят списъци по см. на чл. 80 ГПК, не правят искания по
доказателствата.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Производството пред Варненския окръжен съд по т.д. № 146/2023г. е
образувано след като с влязло в сила решение № 372/12.12.2022г. по в.т.д.
318/2022г. на ВАпС е обезсилено решение № 109/24.03.2022 год., постановено
по т.д.№ 1367/2020 год. по описа на ВОС и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на ВОС и произнасяне по предявения отрицателен
установителен иск съобразно петитума, уточнен във въззивната инстанция с
молба вх.№ 4813/03.08.2022 год. и № 4814/03.08.2022 год., както и съобразно
основанията, наведени с уточнителна молба вх.№ 8484/05.05.2021 год. на
2
ищците пред ВОС.
В исковата молба се излага, че на 02.09.2008г. между Г. И. Й. и М. К. О.,
от една страна, и „Юробанк България“ АД (в качеството му на правоприемник
на БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ), от друга, е сключен договор за жилищен
кредит в размер на 138 000 евро, предоставени за покупка и ремонт на
недвижим имот, придобит от кредитополучателите по силата на покупко-
продажба, обективирана в нот.акт ХХХХХ, том ХХ, рег. No ХХХХ, дело No
ХХХ /ХХХХг., вписан с акт No ХХ, том LXXVII, дело No ХХХХХХ/ХХХХг.
на СВп- Варна. За обезпечаване на кредита е подписан процесният договор за
учредяване на ипотека, обективиран в нотариален акт за договорна ипотека
ХХХХХ, том ХХ, рег. № ХХХХ, дело № ХХХ от 02.09.2008г. на нот. П П с
рег. № 224 на НК, вписан с акт № ХХ, том XXII, дело № ХХХХХ/ХХХХ г., вх.
рег. № 25144/02.09.2008г. на Службата по Вписвания-Варна. Както ВАпС е
приел в мотивите към решението по в.т.д. № 318/2022г. на ВАпС, исковата
претенция е с предмет несъществуването на ипотечното право на две
преюдициално въведени основания - неподновяване на ипотеката в срока по
чл. 172, ал.1 ЗЗД и погасяване на обезпеченото вземане по давност.
Междувременно в хода на процеса е постановено влязло в сила
Решение No 182 /28.02.2019 г. по т.д. 1499 / 2017г. по описа на ВОС, с предмет
осъдителни искове на „Юробанк България“ АД срещу Г. И. Й. и М. К. О. за
сумите, дължими от тях по Договор за жилищен кредит No 2512/R/ 2008г. от
02.09.2008 г., обезпечен с процесното ипотечно право, поради
първостепенният съд е прекратил производството В ЧАСТТА по предявените
от ищците срещу „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, в условията на
евентуалност искове с правно основание чл. 124 от ГПК да бъде прието за
установено между страните несъществуването на ипотечното право на
предпочитателно удовлетворение върху недвижимия имот, поради погасяване
на обезпеченото с ипотеката вземане по Договор за жилищен кредит No
2512/R/ 2008 г. от 02.09.2008г. по давност, като недопустимо, на основание
чл.299, ал.2 от ГПК. Така постановеното определение е потвърдено с
Определение No 750 / 20.10.2023г., постановено по в.т.д. 556 / 2023г. на
Апелативен съд – Варна, недопуснато до касационно обжалване с
определение No 467 /28.02.2024г., постановено по ч.т.д. 329 / 2024г. на ВКС.
Следователно – предмет на съдебно установяване е единствено
претенция за несъществуване на ипотечното право поради неподновяване на
ипотеката в срока по чл. 172, ал.1 ЗЗД.
Не се спори между страните, че в хода на процеса е извършена
публичната продан на ипотекирания имот по изп.дело № 941/2021 год. по
описа на ЧСИ № 719 С Я. Постановлението за възлагане е влязло в сила на
22.03.2023 год., респ. е вписано в АВп на 04.04.2023 год. /така справка №
560084/02.05.2023 год., л.49; Решение № 359/22.03.2023 год., постановено оп
ВГД № 561/2023 год. по описа на ОС – Варна, л. 137/. Купувачът е въведен във
3
владение с протокол от 11.05.2023 год.
Горното обуславя извод за недопустимост на предявения иск.
Разбирането за относимостта на правния интерес, като процесуална
предпоставка за всички искове, и най - вече за установителните такива
предвид действието на съдебното решение по тях, следва от общото
съображение, че правораздавателната дейност трябва да се използва само
когато това е наистина необходимо за целения от страната правен резултат.
Правният интерес е обусловен от правните възможности, с които разполага
ищецът при положително разрешаване на повдигнатия от него съдебен спор. В
случая е предявен установителен иск с цел да бъде установено, че ответникът
не е титуляр на учредено ипотечно право. Ако този иск бъде уважен, то
правната последица би се свеждала до това, че имотът, предмет на
установителния иск, не може да служи за обезпечаване вземането на
ответника, респ. на неговите частни правоприемници.
С постановлението за възлагане обаче имотът е преминал в
патримониума на обявения купувач. Изпълнителното производство относно
процесния имот, послужил като обезпечаване на вземането на банката, е
приключило. Това обстоятелство обосновава единствения извод, че
учредената от ищеца договорна ипотека е погасена, съгласно разпоредбата на
чл. 175 ЗЗД – с извършването на публичната продан се погасяват всички
ипотеки върху имота.
Според разрешението в т. 1 ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело №
2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, пропускането на срока за обжалване по чл. 436 ГПК
осуетява отменяването на публичната продан като изпълнително действие,
поради насочване на изпълнението върху неипотекирано несеквестируемо
имущество, а постановлението за възлагане може да бъде оспорвано по исков
ред само при нарушение на чл. 490 ГПК и при невнасяне на цената. Законът
не предвижда отстраняване на купувача по публичната продан от имота при
несъществуване на ипотечното право (чл. 496 ГПК).
Твърдяното несъществуване на ипотечното право не обуславя извод и
за привидност на кредитора по смисъла на т.1 от Тълкувателно решение № 4
от 11.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 4/2017 г., ОСГТК, тъй като не засяга
изпълняемото право. При наличие на вземане кредиторът има право да се
удовлетвори от цялото имущество на длъжника – чл. 133 ЗЗД.
4
Доводът на ВОС, че несъществуването на ипотечното право би
засегнало интереса на ищците, тъй като ипотеката се трансформира в право на
ипотекарния кредитор да се удовлетвори от получената цена до размера на
обезпеченото вземане, е неоснователен. Несъществуването на ипотечното
право би засегнало само останалите хирографарни кредитори.
При реализирани вече права на взискателя в изпълнителното
производство чрез проведената публична продан на ипотекирания имот,
правният интерес на ищеца за отричане на ипотечното право на кредитора е
отпаднал. В случая, липсата на правен интерес от предявения отрицателен
установителен иск се основава на извод, че за ищците ще е невъзможно да
придобият права, дори при позитивно за тях решение. В този смисъл и
Определение № 68 от 25.02.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 465/2021 г., IV г. о.
За пълнота следва да бъде посочено, че съдебната практика,
признаваща правен интерес от воденето на иск за отричане на учредени
ипотечни права след проведена публична продан, касае единствено случаите,
когато ипотеката е учредена от трето лице – ипотекарен гарант /прим.решение
№ 123/31.03.2015 г. по гр. д. № 4298/2014 г. на ВКС, IV г. о./.
С оглед на изложеното, съдът намира, че постановеният съдебен акт
следва да бъде обезсилен, ведно с прекратяване на производството по
предявения иск.
Разноски:
С оглед липсата на искане по чл. 78 ГПК, в т.ч. списъци по см. на чл.
80 ГПК, респ. изричното волеизявление, че възнаграждение за адвокат не се
претендира от въззиваемата страна, съдът намира, че не следва да извършва
разпределение на разноските по делото.
Мотивиран от горното и на основание чл. 272 ГПК, Варненският
апелативен съд, Търговско отделение, втори състав
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 153/04.04.2024г. постановено по т.д. №
146/2023г. по описа на Варненския окръжен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения иск на Г. Й. И. и М. К. О.
срещу „Юробанк България“ АД-гр. София за установяване в отношенията
между страните несъществуването на ипотечно право на предпочитателно
удовлетворение върху недвижим имот, собственост на ищците, а именно -
5
апартамент със застроена площ от 103,48 кв.м., находящ се в гр. Варна, ул.“Л
К“ № ХХ, вх.Х, ет. Х, вляво от стълбището, състоящ се от входно антре,
дневна с ниша, килер, дрешник, три стаи, вестибюл, баня-тоалетна, балкон –
лоджа, ведно с прилежащото му избено помещение, находящо се под ап.4,
ведно с таванско помещение, заедно с 5,5858% ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата,
попадащо в кв. 729 по плана на 3-ти микрорайон на града, учредено от
ищците в полза на ответника „Юробанк България“ АД-гр. София с
нотариален акт за договорна ипотека ХХХХХ, том ХХ, рег. № 7933, дело
№ 642 от 02.09.2008г. на нот. П П с рег. № 224 на НК, вписан с акт № 14, том
XXII, дело № 19752/2008 г., вх. рег. № 25144/02.09.2008г. на Службата по
Вписвания-Варна, поради неподновяване на ипотеката в срока по чл. 172 ал.1
ЗЗД като неоснователни, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд на РБ, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6