Р Е Ш Е Н И Е № 260598

 

гр.Пловдив,23.12.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и трети декември,през две хиляди и двадесета година в състав:

 

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СВЕТЛАНА ИЗЕВА

                                             ЧЛЕНОВЕ:  РАДОСТИНА СТЕФАНОВА

                                                            СИЛВИЯ АЛЕКСОВА

 

като разгледа  докладваното от председателя гр.д.№ 2198/20г.по описа на ПдОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

           

 

Производство по реда на чл.435,ал.2 от ГПК.

Образувано по жалба на В.Д.Д.,ЕГН-********** против Постановление от 13.08.20г.,постановено по изп.д.№ 80/16г.по описа на ЧСИ ********** и район на действие ПдОС,с което са приети описаните в него такси и разноски по изпълнението по въвод във владение на недвижим имот,сторени от взискателя по непаричния предмет на делото-купувачът Т.С.Ш. в общ размер на 1113,36лв.,дължими от длъжника В.Д.Д..

Жалбоподателят-длъжник в изпълнителното производство моли да се отмени постановлението на ЧСИ като незаконосъобразно по изложените в жалбата съображения,които съображения се отнасят до  сумите по т.5,т.9,т.31 от ТТРЗЧСИ-разноски за ключар и за носачи,т.3,т.31,т.4-за справки,т.4-писмо за съдействие от 2-ро РПУ,т.22-за въвод по  чл.498 от ГПК,т.31 за пътни разноски за връчване на ПДИ.

            Няма постъпило възражение от взискателя Т.С.Ш..

Становището на съдия-изпълнителя,изложено в приложените по реда на чл.436 от ГПК мотиви е ,че жалбата е допустима,но разгледана по същество-неоснователна.

ПдОС,след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна против обжалваем акт по чл.435 от ГПК на съдия-изпълнител,поради което е процесуално допустима.

По отношение на основателността на жалбата  следва да се има предвид следното:

Изпълнителното производство по изп.д.№  80/16г.е образувано по инициатива на взискателя Е. К. К. против В.Д.Д. въз основа на изп.лист от 02.11.16г.на ПдРС за парично вземане,обезпечено с договорна ипотека.В хода на производството  взискателят е насочил изпълнението върху ипотекирания имот,който е изнесен на публична продан,завършила с  влязло в сила на 10.05.17г.постановление за възлагане на купувача-Т.С.Ш..Производството по изп.дело е прекратено по молба на взискателя К. по главния предмет-събиране на неудовлетворения остатък от  присъдените вземания.

Впоследствие с молба от  19.09.20г.,купувачът,на когото е възложен с постановлението имота,е поискал въвод в същия по реда на чл.498 от ГПК.Тъй като взискателят К. е поискала прекратяване на производството по изп.дело на осн.чл.433,ал.1,т.2 от ГПК преди купувачът Т.Ш. да поиска въвод и доколкото разпоредбата на чл.498 от ГПК не предвижда преклузивен срок за упражняване на правото на купувача да иска въвод в имота,ЧСИ е пристъпил  към принудително изпълнение с разпореждане от 11.02.20г.В случая купувачът Ш. се явява взискател по  другия,непаричен предмет на изп.дело-въвода по специалния ред на чл.498 от ГПК.

Въводът е насрочен от ЧСИ за 17.03.20г.,като на длъжника е изпратена ПДИ,получена лично от него на 14.02.20г.,от която дата е започнал да тече и даденият двуседмичен срок за доброволно изпълнение.Този срок е изтекъл на 28.02.20г.,без Д. да е предала доброволно владението върху имота.Насроченият въвод не се е състоял и е бил отсрочван на два пъти заради мораториума във връзка с въведеното в страната извънредно положение,като и през този период длъжника не е изпълнил доброволно задължението си за предаване на владението върху имота.За пренасрочените други дати за въвода не са начислявани нови такси от страна на ЧСИ,видно от самото изп.дело.

Въводът се е състоял на 17.07.20г,за което е съставен протокол от ЧСИ.На въвода е присъствал взискателят Ш.,а длъжникът,редовно уведомен,не се е явил.На място е заварен синът на длъжника Е. Д. и членове на неговото семейство.Д. е отворил имота и предал ключовете от входната врата,видно от отбелязаното в протокола за въвода.По разпореждане на ЧСИ взискателят е сменил заключващото устройство на входната врата с помощта на нает ключар.В имота са намерени множество движими вещи,описани в протокола,включително кухненско обзавеждане и друга едра мебел.За  тях в протокола е отбелязано,че Д. е заявил за налична уговорка с взискателя да ги изкупи на цена от 2000лв.Взискателката Ш. е отказала да ги изкупи и е поискала имотът да ѝ бъде предаден в състоянието,описано в Постановлението за възлагане,(т.е.без каквито и да било дв.вещи на длъжника и свързаните с него лица).Така всички дв.вещи-както дребните,така и едрите,са демонтирани и изнесени от  имота с помощта на наетите носачи.Въводът не е бил обжалван.Пред ЧСИ взискателят Ш. е представила копия от ф-ри и касови бонове за платените от нея разноски за изнасяне на дв.вещи,вкл.демонтажа им,както и за ключар.

С молба от  11.08.20г.Ш. е поискала като взискател по непаричния предмет на делото-въвода,събиране от длъжника на платените разноски чрез налагане на запор върху вземания на Д. по друго изп.дело пред друг ЧСИ.С атакуваното постановление са начислени и приети платените от взискателя разноски.

Твърденията на жалбоподателката,че не е могла да се яви на въвода поради влошено здравословно състояние и че продадения имот е на разположение на купувача,на когото  ще се предаде ключа при желание от негова страна,съдът намира от една страна за недоказани,а от друга-за неотносими,доколкото влошеното здравословно състояние не е основание за непредаване на владението върху имота доброволно.Длъжникът е разполагал с възможността да упълномощи свой представител,който да извърши  действията,невъзможни за длъжника с оглед здравословното му състояние.Това не е направено нито в дадения от ЧСИ срок за доброволно изпълнение,нито след това в периода на двукратното отлагане на насрочения въвод.Отделно от това длъжникът е могъл да изпълни в дългия период от три години след възлагането на имота,което  налага извода,че той не е имал намерение да предаде владението върху имота на взискателя доброволно.

Жалбоподателката твърди също,че чрез сина си В. Д. е уведомила ЧСИ,че ключът и апартамента ще бъдат предадени на датата на въводите,поради което счита,че не е станала причина да се извърши въвода.Дори и да се приеме,че действително ЧСИ е уведомен,както се твърди от Д.,(а за това няма доказателства),това не означава,че същата не е станала причина за въвода.Единствено ако бе изпълнила доброволно предаването на владението върху имота,и то в дадения ѝ за това срок,би могло да се счита,че не е станала причина за въвода,като такъв изобщо не би бил насрочван,нито биха били направени свързаните с него разноски.

Твърди се в жалбата,че разноските по т.9,свързани със запор върху вземането на жалбоподателката по друго изп.дело при друг ЧСИ не се дължат като произтичащи от незаконосъобразни действия от страна на ЧСИ ****.Не е конкретизирано кои  са тези незаконосъобразни действия.Съдът намира,че запорът е законосъобразно наложен за събиране на  разноските по въвода.

Що се отнася до разноските за ключар-действително след като синът на длъжницата е предал ключа от апартамента,не е било необходимо да се сменя бравата на входната врата.Това предаване обаче е станало в деня на въвода,когато взискателят вече е ангажирал ключарски услуги и е направил разноски за тях.Съдът приема,че частичното доброволно изпълнение (предаването на ключа от имота) в деня на въвода не освобождава длъжника от заплащането на разноските по въвода,доколкото самият въвод е предизвикан от поведението на длъжника-неизпълнението в срока ,даден с ПДИ да предаде владението на взискателя.

На следващо място длъжникът атакува разноските,които са направени за справки от ЧСИ-справка ГРАО,външна справка ГРАО,разноски по т.3-ИКАР,КАИС за имота,по т.4 за ППИ до взискателя за въвода,за ПДИ до ******,по т.31-ДТ справка ИКАР за длъжника, с един и същ довод-тези разноски били направени абсолютно излишно и незаконосъобразно.Настоящата инстанция не споделя това становище.За насрочването и провеждането на въвода е необходимо ЧСИ да извърши редица подготвителни действия,като изготвяне и връчване на призовки до страните,справки,свързани с уточняването на точното място на изпълнение и др.,които са необходими за законосъобразното провеждане  на въвода.Разноските за тези действия са авансово заплатени от взискателя,видно от представените по изп.дело ф-ри и сметки от ЧСИ и се дължат от длъжника,поради което изложените от жалбоподателя аргументи за това,че са направени незаконосъобразно и излишно,са неоснователни.

Относно разноските по т.22 за въвод по чл.498 от ГПК в размер на 661,86лв.жалбоподателката също намира,че са направени незаконосъобразно,като твърди отново,че не е станала причина за въвода и затова не следвало въобще да има такова производство,както и че таксата не е начислена правилно.Съдът  вече е изложил мотиви по-горе защо приема,че жалбоподателката е станала причина за въвода като не е предала доброволно владението върху имота в определения ѝ за това срок,нито по-късно.Що се отнася до изчислението на таксата настоящата инстанция не намира данни за неправилно изчисляване от страна на ЧСИ.Таксата е пресметната в размер на 1% с ДДС върху цената на имота-55 155лв.,което прави точно 551,55лв.без ДДС,или 661,86лв.с ДДС.И тези доводи на жалбоподателката съдът намира за неоснователни.

Досежно разноските по т.31,представляващи пътни разноски за връчване на ПДИ до длъжника в ****** в размер на 30лв.,за които  Д. твърди,че не е получила ПДИ,а тя била предадена на кмета на селото,следва да се отбележи,че ЧСИ е изпратил до длъжника една единствена призовка чрез Кметството на ******.Останалите са били връчвани с посещение на адреса на длъжника.За направените разноски по това връчване е достатъчно,че призовката е получена в кметството и е посетен адреса на длъжника от служител на кметството.Това,че призовката е върната невръчена поради ненамирането на лицето на адреса,не освобождава длъжника от заплащането на разноски за това действие.

Предвид изложеното по-горе съдът намира жалбата за неоснователна,а атакуваното постановление на ЧСИ за правилно,поради което същото следва да се потвърди.

Водим от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 13.08.20г.,постановено по изп.д.№ 80/16г.по описа на ЧСИ ********* и район на действие ПдОС,с което са приети описаните в него такси и разноски по изпълнението по въвод във владение на недвижим имот,сторени от взискателя по непаричния предмет на делото-купувачът Т.С.Ш. в общ размер на 1113,36лв.и дължими от длъжника В.Д.Д..

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: