№ 1422
гр. София, 12.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20231100500936 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от В. Й. С. срещу решение № 12354 от
07.11.2022 г., постановено по гр. д. № 39858/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 40
с-в.
С обжалваното решение районният съд е признал за установено по предявените по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по отношение на В. Й. С., че дължи на „Топлофикация София“ ЕАД
следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № 18315/2022г. на СРС, 40- ти състав, а именно: 2 448,88лв. - цена на
доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. до имот, находящ се
в гр. София, ж. к. ****, аб. № 288340, ведно със законната лихва от 05.04.2022 г. до
изплащане на вземането, 265,32лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия
за периода от 15.09.2020 г. до 29.03.2022 г., 66,87лв. - цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от
05.04.2022г. до изплащане на вземането, и 11,73 лв. - мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 29.03.2022 г.
Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, че решението е неправилно,
незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие със събраните
доказателства. Моли се решението да бъде отменено, а предявените искове да бъдат
1
отхвърлени, като се присъдят направените пред двете инстанции разноски.
В установения от закона срок, въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД, е
депозирал отговор на въззивната жалба. С него се излагат съображения за неоснователност
на въззивната жалба. Претендира се присъждане на сторените пред въззивната инстанция
разноски.
Третото лице - помагач не е взело становище по въззивната жалба.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата
и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа
и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а
разгледана по същество - неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността
на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1
от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен
до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на
приложимите материално правни норми, както и до проверка правилното прилагане на
релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение
не е въведено като основание за обжалване. Не се установи при въззивната проверка
нарушение на императивни материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил
фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства,
които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е
необходимо да ги повтаря.
Единственото оплакване във въззивната жалба е, че СРС не е съобразил изтеклата
погасителна давност за част от процесния период, като е приел, че същият касае м. 05.2019г.
– м. 04.2021г., вместо м. 05.2018г. до м. 04.2019г.
Настоящият въззивен състав намира наведените с въззивната жалба доводи в тази
връзка за неоснователни.
Със заявлението по чл. 410 ГПК ищецът е посочил период м. 05.2019г. до м. 04.2021г.
В съответствие със заявлението е издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – за
период м. 05.2019г. до м. 04.2021г. Въззивникът правилно е разбрал началния период на
претендираните суми за топлинна енергия, като в подаденото в заповедното производство
възражение е посочил, че счита вземането за периода „01.05.2019г. – 29.02.2020г.” за
погасено по давност.
Исковата молба изцяло съответства на сумите и периодите, претендирани в
заповедното производство. Ето защо, неоснователни са оплакванията във въззивната жалба,
че в случай, че ищецът бил посочил като начален период м.05.2019г., то СРС е следвало да
му даде указания. Такива се дължат единствено при разминаване между посоченото в
заповедното производство и претендираното с исковата молба. В настоящия случай такива
несъответствия липсват. Това, че в отговора на исковата молба ответникът е посочил,че са
2
погасени вземанията за „периода м. 05.2018г. – 28.02.2019г.” по никакъв начин не променя
горните изводи.
Приложима в случая е кратката три годишна давност. Съгласно Решение №
168/22.12.2009 г. на ВКС, ТК, ІІ отд. по гр.д.№ 408/2009 г. и др./, вземанията на търговски
дружества – доставчици, произтичащи от неизпълнено задължение по договор, поради
еднородния и падежиран характер на задължението са периодични плащания и се погасяват
с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност по чл.111, б.”в” от ЗЗД.
Исковият период обхваща времето от м. 05.2019г. до м. 04.2021г. Заявлението е
подадено на 05.04.2022г.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от приложените по настоящето дело ОУ /в сила от м. 08.2016г./,
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата в 45 – дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят.
Сумата за м. 05.2019г. не е погасена по давност, тъй като същата е станала изискуема
на 15.07.2019г., съобразно чл. 33 от приложените по делото общи условия, а заявлението е
подадено на 05.04.2022г. Следователно не са погасени по давност и вземанията, следващи м.
05.2019г., поради което неоснователни са възраженията на жалбоподателя.
От приетата и неоспорена по делото СТЕ, която съдът изцяло кредитира като
обективно и компетентно изготвена и е приета от страните без възражения, се установява, че
за процесния период – м. 05.2019г. до м. 04.2021г. дължимата сума за потребена топлинна
енергия възлиза именно на претендираните от ищеца 2448.88 лв.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението следва да се
потвърди.
По разноските за въззивната инстанция:
На въззиваемия на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 273 ГПК следва да се бъдат
присъдени сторените във въззивното производство разноски в размер на 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 12354 от 07.11.2022 г., постановено по гр. д. №
39858/2022г. по описа на Софийски районен съд, 40 с-в.
ОСЪЖДА В. Й. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. ****, да заплати на
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 273 ГПК разноски за въззивната
инстанция в размер на 100 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
3
„Топлофикация София“ ЕАД - „Техем сървисис” ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4