Решение по дело №8199/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 5506
Дата: 9 декември 2019 г. (в сила от 30 юни 2020 г.)
Съдия: Орлин Руменов Чаракчиев
Дело: 20193110108199
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е    

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                         

5506/09.12.2019 г.

гр. В.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                              

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ

 

при участието на секретаря Ани Динкова,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 8199 по описа на съда за 2019 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявен от Д.Д.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „Е.П.” АД, ЕИК *, с адрес: гр. Б., ул. „Ц. С.“ № * със седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата 782,80 лв., представляваща преизчислено количество ел. енергия за периода от 03.02.2019 г. до 03.05.2019 г., за обект, находящ се в гр.В., ж.к. Вл.В.“, бл. *, с титуляр на партидата - Д.Т., с клиентски № * и абонатен № *.

В исковата молба ищецът, чрез адв. Б. Ф., сочи, че е потребител за ел. енергия в процесния обект на потребление. Поддържа, че през месец май 2019 г. дружествотоЕл.С.“ АД и ответникът уведомили ищеца с писма за това, че количеството ел. енергия за периода от 03.02.2019 г. до 03.05.2019 г. е преизчислено в резултат на проверка на СТИ от 03.05.2019 г. и констатирано неизмерване, а за него е издадена фактура № * г. в размер на 782,80 лв. Твърди, че протоколът от проверката е съставен на основание вече отменените ПИКЕЕ. Поддържа, че той или негов представител не е подписвал протокола, поради което оспорва констатациите в него. Сочи, че неподписването на протокола за проверката от представител на полицията влече незаконосъобразност на процедурата. Ищецът оспорва да е потребил процесното количество ел. енергия, както и същото да му е доставено. Сочи, че едностранният характер на корекционнната процедура в ПИКЕЕ противоречи на чл.82 от ЗЗД изискваща виновно поведение у длъжника за ангажиране на отговорността му на договорно основание, поради което на основание чл. 15, ал.3 от ЗНА не следва да бъде приложена. Сочи, че липсата на установен начален момент на неотчитането е още едно основание за незаконосъобразност на процедурата. По изложените съображения моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Е.П.” АД, ***, чрез процесуалния му представител – адв. Л.М., с който искът се оспорва като неоснователен. Потвърждават се обстоятелствата, че ищецът е в договорни отношения с ответника за продажба на ел. енергия за посочения обект на потребление, че е извършена проверка на СТИ на потребителя, резултатите от която са обективирани в констативен протокол, че е извършено коригиране на количеството потребена електрическа енергия, за което е издадена съответна фактура за процесната сума 782,80 лв. По съществото на спора поддържа становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че страните се намират в продажбено правоотношение относно продажбата на ел. енергия, като правата и задълженията им се уреждат от Закона за енергитиката, ПИКЕЕ, ОУ на ДПЕЕЕМ наЕн. С.“ АД и ОУ на ДПЕЕ на „Е.П.” АД. Поддържа, че е налице основание за възникване на вземането на ответното дружество за потребена ел. енергия. Поддържа, че е налице основание за възникване на вземането на ответното дружество за потребена ел. енергия, а именно чл. 38 от ОУ на ДПЕЕЕМ. Посочва, че на 03.05.2019 г. е извършена техническа проверка на процесното СТИ, за което е съставен констативен протокол, подписан от член на домакинството и един свидетел. Сочи, че липсва задължение за уведомяване на абоната за проверката.  За проверката бил съставен констативен протокол, в който е отразено установеното неправомерно въздействие върху функцията на СТИ – прикачен проводник-мост между вход и изход на токовите клеми на СТИ, осъществено чрез меден проводник със сечение 6мм2. По този начин консумираната ел. енергия не преминава през СТИ, не се измерва от СТИ и съответно не се заплаща. Бил получен отказ от органите на полицията да присъстват на проверката и да подпишат протокола. На 07.05.2019 г. дружествотоЕл. С.“ АД съставило справка за корекция, за количество ел. енергия от 3960 кВТч за периода 03.02.2019 г. – 03.05.2019 г. Въз основа на справката отвтеникът издал фактура № *. за сумата 782,80 лв. Твърди, че за прилагане на корекционната процедура не е необходимо неправомерното въздействие върху схемата на измерване да е пряк резултат от поведението на потребителя. Поддържа, че принципът на изготвяне на сметката въз основа на реално енергийно потребление е приложим само при нормално развитие на отношенията. Сочи, че процесното вземане се дължи от ищеца на основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 38 от ОУ на ДПЕЕЕМ. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

В о.с.з. страните поддържат изразените позиции по спора чрез процесуалните си представители.

След преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Страните по делото не спорят, че ищецът е абонат на ответното дружество за обект находящ се на адрес: гр.В., ж.к. Вл.В.“, бл. *, с титуляр на партидата - Д.Т., с клиентски № * и абонатен № *.

От представения по делото КП за техническа проверка № * г., се установява, че на тази дата, при проверка на СТИ обслужващо обект с титуляр на партидата - Д.Т., с клиентски № * и абонатен № *, находящ се в гр.В., ж.к. Вл.В.“, бл. *, служители на „Ен. Пр. Мр.” АД са констатирали неправомерно въздействие върху функцията на СТИ. Установено е наличие на извършено неправомерно присъединяване – прикачен проводник – мост между вход и изход на токовите мрежи на СТИ, осъществени чрез меден проводник със сечение 10мм2. Констатирано е, че така консумираната енергия не преминава през СТИ и не се измерва, съответно заплаща.

От справка № * за корекция при неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на електрическата енергия издадена на дата 07.05.2019 г. от Енергоразпределение север” АД се установява, че въз основа на горния протокол за проверка на СТИ за процесния обект на потребление –, е коригирано количеството потребена енергия за минал период 03.02.2019 г. до 03.05.2019 г. с общо допълнително 3960 кВТч. Справката е одобрена от Началник отдел КЕК на 08.05.2019 г.

Въз основа на извършената корекция ответникът е издал фактура № * г. на стойност 782,80 лв. с получател Д.Т., досежно корекцията на ел. енергия за периода 03.02.2019 г. до 03.05.2019  г.

С писмa от 08.05.2019 г. и 14.05.2019 г. „Ен. С.” АД и ответника са уведомили ищеца за извършената проверка на СТИ и корекциионна процедура.

От заключението на вещото лице инж. Н.В. по допуснатата и приета от съда СТЕ, кредитирано като обективно и компетентно дадено се установява, че свързването на процестното СТИ към ел. мрежата е извършено на базата на одобрен проект и в съответствие с действителните нормативни уредби. Схемата на свързването е така проектирана и изпълнена, че цялата потребена ел. енергия от абоната, да може да бъде измервана за целия период на ползването, в т.ч. на процесния. Освен това и техническите параметри на присъединителната линия на абоната и съоръженията към нея позволяват консумираната енергия да бъде измерена и доставена до потребителя. С оглед обаче на констатирания неправомерно монтиран мост (шунт) между входящ и изходящ фазов проводник, същият не е могъл да измерва цялата потребена ел. енергия, в т.ч. и за периода на корекцията. Експертът е посочил, че целта на вмешателството е  консумираната ел. енергия да не се измерва от СТИ. Вещото лице е установило, че извършените математически изчисления по корекционната процедура са математически верни и са в съответствие с утвърдената методология. Посочено е, че присъединителното съоръжения електромер е с ток 63А, а служебно начисленото количество ел. енергия възлизва на 3960 кВТч. В заключението е посочено също, че това количество енергия може да бъде реално доставено на абоната отчитайки пропускателната способност на неправомерно присъединения кабел и на присъединителното съоръжение електромер.

Съдът, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните правни изводи:

Допустимостта на предявеният отрицателен установителен иск е обусловена от правния интерес на ищеца да препятства прекъсването на подаваната електрическа енергия до фактически ползвания от него обект на потребление, чрез установяване спрямо ответника посредством силата на пресъдено нещо на обстоятелството, че не дължи в негова полза търсената сума по издадената фактура за потребена ел. енергия за минал период.

По делото не се спори, че ищецът е битов потребител на ел. енергия по смисъла на § 1, т.2а от ДР на Закона за енергетиката (ЗЕ), както и че имотът, който се обслужва от процесния електромер, е бил присъединен към ел. мрежа. Следователно страните по делото са страни и по договор за продажба на електрическа енергия, сключен при публично известни общи условия (чл. 98а от ЗЕ).

Спорно е обаче налице ли са предпоставките за възникване на договорното право на ответника служебно да коригира сметката на ищеца за ел. енергия за минал период, в частност на посоченото в отговора на исковата молба основание - чл. 38 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на Електроразпределение Север АД, одобрени от ДКЕВР с Решение ОУ-060/07.11.2007 г., изм. и доп. с Решение ОУ-004/06.04.2009 г. Провеждането на пълно и главно доказване по отношение на посочените спорни правнорелевантни факти е възложено в тежест на ответника, с оглед на обстоятелството, че срещу него е предявен отрицателен установителен иск.

Във връзка с горното съдът на първо място  съобрази, че с разпоредбите на чл. 83, ал.1, т.6 и чл. 83, ал.2, изр.2 от ЗЕ (в редакцията след ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) по законодателен ред е възложено на ДКЕВР правомощието да приеме подзаконов нормативен акт регламентиращ установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. В издадените въз основа на законовата промяна ПИКЕЕ, обн. ДВ. бр.98 от 12.11.2013 г., е уредено правомощие за корекция при липса на установено виновно поведение от страна на абоната, при липса на точен измерител на количеството електрическа енергия, както и при неяснота относно точния период на установената грешка при измерването и т.н. – т.е. с новите Правила са въведени хипотези на обективна отговорност за потребителите в  изключение от общия правен принцип.

Поради съществено нарушение на процедурата по приемане с Решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г. Правилата са отменени с изключение на чл. 48 - 51. Решението е обнародвано с ДВ бр. 15/14.02.2017 г. С Решение № 13691/08.11.2018 г. на петчленен състав по адм. дело № 4785/2018 г. на ВАС  е потвърдено Решение № 2315/21.02.2018 г. на тричленен състав на ВАС по адм.д. № 3879/2017 г., с което са отменени и чл. 48., чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от ПИКЕЕ, обн. ДВ., бр. 98/12.11.2013 г. Към датата на корекцията Правилата са били окочнателно и в цялост отменени с решение № 13691/08.11.2018г. по адм. дело № 4785/2018г. на ВАС.

С оглед на горното и при наличието към датата на извършване на проверката на законовата разпоредба на чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ, която изрично делегира правомощие на комисията за приемане на правила за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, то не съществува и законно основание такава санкция да се уговаря в Общите условия обвързващи страните в правоотношението по продажба на ел. енергия. Следователно въведената с чл. 38 от ОУ на ДПЕЕЕМ обективна отговорност за абоната е лишена от законово основание (съществува пряко закона), а уреждането ѝ посредством клаузи в договора създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от тези договори. Поради това посочената клауза е неравноправна по смисъла на чл. 143, т.6 и т.18 от Закона за защита на потребителя (ЗЗП) и нищожна на основание чл. 146, ал.1 от ЗЗП и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Съответно тя не обвързва страните и не намира приложение в техните правоотношения. В този смисъл е и трайно установената съдебна практика на ВКС на РБ. В редица решения на касационната инстанция, постановени след допускане до касационно обжалване на въззивни решения именно по въпроса дали едностранната корекция на сметки е допустима и дали клаузите от ОУ, регламентиращи тази възможност са нищожни (напр. Решение № 79/11.05.2011г. на ВКС, постановено по т. д. № 582/2010 г., Решение № 189/11.04.2011г. на ВКС по т. д. № 39/2010г., Решение № 165/2009г. по г. д. № 103/2009г. на ВКС, Решение № 104/2010г. по т. д. № 885/2009г., Решение № 29/15.07.11г. по т. д. № 225/10 г. на ВКС, ІІ т.о.; Решение № 12/11.02.2013 год. по т. д. № 1080/2011 год. на ВКС на РБ, Второ т. о. и др.) е прието, че клаузите от ОУ, регламентиращи възможността доставчика едностранно да коригира сметките на абонатите за потребена ел. енергия за минал период са неравноправни, поради което са нищожни – чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите.

Горното обосновава извод за нищожност, съгласно чл. 146 от ЗЗП, на клаузите на чл. 38 от ОУ на ДПЕЕЕМ, въз основа на която служебно е начислено допълнително количество ел. енергия за минал период по партидата на абоната – ищец. Доколкото ответникът е въвел като основание за начисляване на процесната сума нищожна договорна клауза, то съдът приема, че тя не се дължи. Респективно предявеният отрицателен установителен иск е основателен и следва да се уважи.

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските сторени от ищеца за заплатена държавна такса в размер на 58,00 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение от 300,00 лв., съгласно представените доказателства - списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.Д.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, не дължи на “Е.П.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***,80 лв., представляваща преизчислено количество ел. енергия за периода от 03.02.2019 г. до 03.05.2019 г., за обект, находящ се в гр.В., ж.к. Вл.В.“, бл. *, с титуляр на партидата - Д.Т., с клиентски № * и абонатен № *., на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

 

ОСЪЖДА “Е.П.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Д.Д.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 358,00 лв., представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                                             

РАЙОНЕН СЪДИЯ: