Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………2020 г. гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд,
двадесет и четвърти
състав
в открито заседание,
проведено на дванадесети октомври 2020 г.,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
при участието на секретаря Нина Атанасова,
като разгледа докладваното от съдия Милачков
административно дело №1911 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на Я.И.Т. *** лично и като пълномощник на К.И.К. и К.К.К. ***, срещу Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № МД-АУ-420-1/19.06.2020 г., АУЗД № МД-АУ-421-1/19.06.2020 г. и АУЗД № МД-422-1/19.06.2020 г., издадени от ст. инспектор в Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна. Посочените три АУЗД са обжалвани пред Директора на Дирекция „Местни данъци“ и не са отменени.
Жалбоподателите твърдят, че обжалваният акт е незаконосъобразен, издаден в противоречие с материалния и процесуалния закон. Твърдят, че не следва да заплащат начислените данък сгради и ТБО за техния наследодател, тъй като към датата на открИ.е на наследството, същите не са били установени с влязъл в сила индивидуален административен акт. Молбата е да бъдат отменени обжалваните АУЗД.
В съдебно заседание се явява жалбоподателката Я.Т. и поддържа жалбата си на сочените в нея основания. За всички жалбоподатели адв. Стефанов е представил подробни писмени бележки, в които е развил тезата си за незаконосъобразност на обжалваните АУЗД, с позоваване и на съдебна практика.
Ответникът по жалбата чрез процесуалния си представител юрисконсулт И поддържа становище, че жалбите са неоснователни и следва да се отхвърлят. Моли на дирекцията на бъдат присъдени направените по делото разноски.
След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 ДОПК, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирани лица и при наличие на интерес от обжалване, поради което е допустима.
Обжалват се актове за установяване на задължение по декларация № МД-АУ-420-1/19.06.2020 г., АУЗД № МД-АУ-421-1/19.06.2020 г. и АУЗД № МД-422-1/19.06.2020 г., издадени от ст. инспектор в Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна мълчаливо потвърдени от директора на Дирекция „Местни данъци”-Община Варна, с който на жалбоподателите са установени задължения за данък върху недвижимите имоти и ТБО в общ размер от 776,25 лв. главница и 220,68 лв. лихви.
От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателите са наследници на И. К.К., с равни части от наследството, на основание чл.9 от ЗН. Наследството е открито на 30.10.2019 г.
Приживе И. К. е подал декларация по чл.14 от ЗМДТ, с която е декларирал придобИ.ето на апартамент, офис и земя на адрес гр. Варна, ***.
На 24.01.2013 г. е подадена коригираща декларация № ДК14001713, с която се декларира „склад“ на същия адрес. Причината за коригиращата декларация е, че до този момент склада и апартамента са били декларирани, като един обект с обща квадратура.
По неизяснени причини, след отделянето на склада, като самостоятелен обект, той е заличен от партидата на И. К. и за периода от 01.01.2014 г. до неговата смърт, в извлеченията за дължими от К. ***, не са били посочвани такива за склада.
При обработка на декларация по чл.14 от ЗМДТ, с вх. № **********/15.05.2020 г. от наследниците на И. К., този факт бил установен от орган по приходите и били издадени процесните АУЗД, в които са начислени данък върху недвижимото имущество и ТБО за процесния склад за период 2015-2019 г.
Горните факти съдът приема за безспорни между страните.
Спорният въпрос е дали наследниците отговарят за задълженията на наследодателя си, които не са били установени по надлежния ред към датата на открИ.е на наследството му.
На този въпрос, отговор е даден от законодателя в чл.60 от ЗН. Там ясно е записано, че наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават. Изводимо от горното, след като по делото е безспорно установено, че към датата на открИ.е на наследството И. К. е бил собственик на процесния склад и за него не са били заплащани данъци и такси в периода 2015-2019 г., то задължението за заплащане на тези суми пада върху наследниците му.
Не се споделя възражението на процесуалния представител на жалбоподателите, че тези задължения не са били в масата на наследството, тъй като към датата на неговото открИ.е, не са били установени по надлежния ред. Съдът приема, че задълженията за данък върху недвижимото имущество и ТБО произтичат по силата на закона и не е необходимо да бъде издаван нарочен акт, за да станат те изискуеми, респективно дължими. В чл.28 от ЗМДТ ясно е посочено, че „данъкът върху недвижимите имоти се плаща на две равни вноски в следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим.“ Законодателят не е предвидил издаването на друг акт, който да обуславя изискуемостта на въпросния данък. Идентична е разпоредбата на чл.20 от Наредбата на ОбС Варна за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Варна, във връзка с чл.69, ал.1 от ЗМДТ.
Цитираното в писмените бележки решение №1444/19.02.2004 г. по адм.д. №7396/2003 г. по описа на ВАС е неотносимо към настоящият казус, тъй като касае задължения за неоснователно изплатени суми от пенсия, които суми се определят с нарочен административен акт.
Както беше посочено по-горе данъкът върху недвижимите имущества и ТБО са дължими по силата на закона. Пак там са определени и сроковете за заплащането им, поради което съдът намира, че както размера на дължимите данъци и такса, така и лихвите в процесните АУЗД са правилно определени. Същите и не се оспорват по размер от жалбоподателите.
При този изход на спора и предвид направеното искане съдът намира, че на основание чл.161 ДОПК на ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, изчислено съобразно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 300 лв.
Водим от гореизложеното и на основание чл.160 ал.1 и ал.2 ДОПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Я.И.Т. *** лично и като пълномощник на К.И.К. и К.К.К. ***, срещу Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № МД-АУ-420-1/19.06.2020 г., АУЗД № МД-АУ-421-1/19.06.2020 г. и АУЗД № МД-422-1/19.06.2020 г., издадени от ст. инспектор в Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна.
ОСЪЖДА Я.И.Т. *** лично и като пълномощник на К.И.К. и К.К.К. *** да заплатят солидарно на Община Варна сумата от 300 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните.
СЪДИЯ: