Р Е Ш Е Н И Е
№...................
гр.
София, 06.01.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети ноември
през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: вИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа
докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 355 по описа
за 2020г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 30.09.2020г.,
постановено по гр.д. № 88990/2017г. на СРС, ГО, 55 състав, са отхвърлени
предявените искове с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, както следва: иск,
предявен от “П.” АД срещу “Г.П.– М” АД за заплащане на сумата от 809, 78 евро –
мораторна неустойка за периода от 13.06.2015г. до 01.09.2015г., дължима на
основание чл. 11, ал. 4 от договор за продажба на акции от 19.11.2013г. на “П.И.”
АД, както и за присъждане на законна мораторна лихва за забава върху сумата от
11 401, 20 евро от 01.09.2015г. до 03.11.2015г. и върху сумата от 3 731, 80
евро за периода от 03.11.2015г. до 22.01.2016г.; иск, предявен от “К.Х.” АД
срещу “Г.П.– М” АД за заплащане на сумата от 809, 78 евро – мораторна неустойка
за периода от 13.06.2015г. до 01.09.2015г., дължима на основание чл. 11, ал. 4
от договор за продажба на акции от 19.11.2013г. на “П.И.” АД, както и за
присъждане на законна мораторна лихва за забава върху сумата от 11 401, 20 евро
от 01.09.2015г. до 03.11.2015г. и върху сумата от 3 731, 80 евро за периода от
03.11.2015г. до 22.01.2016г.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК
въззивна жалба от ищците “П.” АД и “К.Х.” АД, в която са изложени
оплаквания за неправилност на постановения съдебен акт поради допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост
на същия. Сочат, че районният съд правилно е приел, че предметът на делото се
свежда до преценка за обхвата на представителната власт на пълномощника на
продавачите Е.Д., дадени му с пълномощно от 14.05.2015г. и конкретно – учредена
ли му е била власт да подпише анекс от 22.01.2016г., съответно последиците от
това. Правилен бил изводът, че права да сключва последващи анекси към договора
за продажба на акции не са били предоставени на Е.Ж.Д.нито с това пълномощно,
нито с предходните от 2013г. Оспорва се обосноваността на приетото, че макар и
сключен без представителна власт, анексът от 22.01.2016г. валидно обвързвал
продавачите, тъй като преводите на паричните суми били надлежно осчетоводени от
получателите в счетоводните им регистри след постъпването им и зачитането им
като плащания по споразумение от 19.05.2015г. не променял факта, че
получателите са знаели какво е основанието на превода. В тази връзка жалбоподателите
обръщат внимание на заключението на допълнителната съдебно-счетоводна
експертиза, съобразно което при ищците не е отразен анекс от 22.01.2016г., не
са отразени разноски по търговско дело и лихви в общ размер 3 404, 35 лева, а
са отразени дължими неустойки в размер на 3 402, 38 лева. Жалбоподателите
поддържат, че документът не е отразен именно защото търговските дружества не са
знаели за него, тъй като същият е бил подписан от лице без представителна
власт. Навеждат съображения за неправилност на изводите на първоинстанционния
съд, че още през м.01.2016г. ищците били известени, че преводът е по спорния
анекс, но не са възразили, което има за последица потвърждаване на извършените
от пълномощника действия без представителна власт. Считат за необосновано и
приетото, че обстоятелството, че в счетоводните си книги продавачите са
отразили плащанията с друго основание, не променя извода на съда по
приложението на чл. 301 от ТЗ. В жалбата са изложени и твърдения, че ищците,
веднага след узнаване за сключването на процесния анекс, са уведомили
насрещната страна, че лицето, действало като техен пълномощник при подписването
на документа, не разполага с представителна власт за това действие. Поддържат и
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в отказ на
първоинстанционния съд да допусне събирането на гласни доказателствени средства
чрез разпит на свидетел за установяване на спорни по делото обстоятелства, за
които ищците носят доказателствената тежест. По тези съображения е направено
искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което
предявените искове да се уважат в пълните им размери.
Насрещната страна “Г.П.– М” АД не изразява становище
по подадените въззивни жалби.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Съдът е сезиран с предявени обективно кумулативно и
активно субективно съединени искове с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният
съд е приел за установено, че страните са обвързани от валидно договорно
правоотношение от 19.11.2013г. с предмет – продажба на акции от капитала на “П.И.”
АД, притежавани от “П.” АД и “К.Х.” АД. Купувачите “Г.П.” АД и Г.И.Г.поели
задължение да заплатят уговорената продажна цена на вноски с определени размери
и падежи. Размерът на втората вноска бил променен със споразумение от
19.05.2015г., като били определени плащания на две части на определени дати. В
мотивите е прието също, че плащанията на двете вноски по договора било
установено, като главното задължение на ответника било погасено изцяло.
Първоинстанционният съд е формирал изводи, че представеният по делото анекс от
22.01.2016г. е подписан от лице без представителна власт по отношение на
продавачите, като в тази връзка е изложил съображения, че пълномощното от
14.05.2015г. в полза на Е.Д., било ограничено до конкретни посочени действия в
него, а именно – за подписване на споразумението от 19.05.2015г. Независимо от
изложеното е прието, че анексът от м.01.2016г. обвързвал валидно ищците, тъй
като изпълнението по същия от страна на купувача /плащане на остатък от
продажна цена, лихви и такси чрез банков превод/ било известно на продавачите
още през м.01.2016г., но те не са възразили, което има за последица
потвърждаване на извършените от пълномощника действия без представителна власт
– аргумент от чл. 301 от ТЗ, доколкото не е налице изискуемото от закона
незабавно противопоставяне, осъществено веднага след узнаването. С оглед
изложеното и предвид характера на анекса от 22.01.2016г. за уреждане чрез
взаимни отстъпки на спора между страните, е приел, че с плащането на сумата от
по 9 000 лева на всеки продавач, купувачът погасил изцяло своите задължения по
договора за продажба на акции. Предвид несбъдването на вътрешно-процесуалното
условие, съдът не е разгледал релевираното от ответница възражение за прихващане
с дължима неустойка по § 4 от анекса от 22.01.2016г.
Съобразно релевираните в исковата молба фактически
твърдения, обосноваващи предявените искове с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, възникването на предявеното спорно акцесорно материално право се обуславя
от осъществяването на следните материални предпоставки: 1/. наличието на
облигационна връзка – двустранна правна връзка, валидно договорно задължение,
от което да възниква задължение за изпълнение; 2/. че кредиторът /ищецът/ е
изпълнил задълженията си по сключения договор/че е бил готов да ги изпълни/;
3/. че ответникът не изпълнил паричната престация в уговорения между страните
срок; 4/. че между страните е била валидно уговорена по размер неустойка в
случай на забавено изпълнение на задължението на купувача.
Между страните по делото на етапа на въззивното
производство не е спорно обстоятелството, че на 19.11.2013г. бил сключен
договор за продажба на акции на “П.И.” АД, по силата на който “П.” АД и “К.Х.”
АД, от една страна като продавачи, прехвърлили на “Г.П.” АД и Г.И.Г., от друга
страна като купувачи, притежаваните от тях общо 1 061 000 броя обикновени
поименни акции от капитала на “П.И.” АД. Срещу прехвърлянето на посочените
акции купувачите поели задължение да заплатят цена в общ размер на 750 000 евро
/като конкретният размер на продажната цена, дължима от всеки един от
купувачите била определена в съответствие с броя на прехвърлените в негова
полза акции/, платима както следва: първо плащане в общ размер на 700 000 евро,
от които ответното дружество дължи 699 300 евро, а купувачът физическо лице –
700 евро, като тази вноска била дължима след прехвърляне на собствеността върху
акциите и вписване в Търговския регистър по партидата на дружеството. Втората
вноска била дължима в срок до 3 работни дни след предоставяне от страна на
продавачите на съответните документи, удостоверяващи успешно реализиране на
конкретно описани в договора процедури по ЗУТ относно недвижим имот,
индивидуализиран в договора. Окончателното плащане било в общ размер на 50 000
евро. Според уговореното в чл. 11, ал. 4 от договора при забава на купувачите
да извършат дължимите плащания на договорената цена, продавачите имат право да
получат неустойка за забава в размер на 0, 1 % върху неплатената сума за всеки
ден забава, но не повече от 20 % от същата сума. Не е спорно, че първата
дължима вноска по продажната цена била заплатена изцяло и в срок от купувачите.
Със споразумение от 19.05.2015г. към договор за
продажба на акции страните изменили определеното в чл. 2, ал. 2, т. 2 от
договора за продажба на акции окончателно плащане в размер на 50 000 евро, като
намалили същото на 48 367 евро. Купувачите поели задължение да платят тази
вноска разсрочено – първо плащане в срок до 22.05.2015г. в размер на 20 000
евро общо и в срок до 12.06.2015г. – остатъкът в размер на 28 367 евро., като
сумите следвало да се разделят на две равни части за всеки един от продавачите.
По делото не е спорно и обстоятелството, че с платежни
нареждания от 03.07.2015г. ответникът е изплатил в полза на всяко едно от
ищцовите дружества сумата от по 10 000 лева, като плащането било частично
и извършено със забава. Падежът за
изпълнение на първата вноска по споразумението от 19.05.2015г. бил определен в
срок до 22.05.2015г. На 10.08.2015г. дружеството купувач превело по банков път
на всеки един от продавачите сумата от по 15 000 лева, с което била изцяло
погасена първата вноска по споразумението от 19.05.2015г., както и част от
втората вноска, като плащането било извършено със забава – падежът на
изпълнение на втората вноска по процесното споразумение бил определен в срок до
12.06.2015г. Остатъкът от задължението към 10.08.2015г. и към датата на
подаване на исковата молба бил в общ размер на 22 802, 40 евро или по 11 401,
20 евро за всеки един от ищците. Към датата на образуване на производството
ответното дружество дължило освен посочената главница, и неустойки за забава по
чл. 11, ал. 4 от договора, както следва: върху сумата от 10 000 евро /първа
вноска по споразумението от 19.05.2015г. с падеж 22.05.2015г./ за периода от
23.05.2015г. до датата на частичното плащане – 03.07.2015г. в размер на 410
евро за всеки един от ищците; върху сумата от 4 887, 08 евро /остатък от първа
вноска по споразумението от 19.05.2015г. с падеж 22.05.2015г./ за периода от
03.07.2015г. /датата на частичното плащане/ до 10.08.2015г. /частичното плащане
на сумата от 15 000 лева/ в размер на 185, 71 евро за всеки един от ищците;
върху сумата от 2 782, 30 евро /част от втора вноска по споразумението от
19.05.2015г. с падеж 12.06.2015г./ за периода от 13.06.2015г. до 10.08.2015г.
/частично плащане в размер на 15 000 лева/ в размер на 161, 37 евро за всеки
един от ищците и върху главницата от 11 401, 20 евро за периода от 13.06.2015г.
до 01.09.2015г. /датата на подаване на исковата молба/ в размер на 1 680, 58
евро за всеки един от ищците. Ищците са оттеглили всички искове поради плащане
в хода на процеса, с изключение на претенцията за неустойка за забава върху
главницата от 11 401, 20 евро за сумата от 809, 78 евро за всеки един от тях,
ведно със съответната законна мораторна лихва от датата на подаване на исковата
молба до 22.01.2016г.
По делото е представен анекс № 1 към споразумение от
19.05.2015г. към договор за продажба на акции, сключен на 22.01.2016г., по
силата на който ответникът от една страна и “П.” АД и “К.Х.” АД от друга страна,
са констатирали, че до подписване на анекса, купувачът е заплатил на
продавачите сума в общ размер на 80 000 лева или 40 903, 36 евро, която сума е
разделена на две равни части по 40 000 лева или по 20 451, 68 евро. Посочено е,
че остатъкът за плащане от купувача съгласно споразумението от 19.05.2015г. към
датата на подписване на анекса възлиза на сумата в общ размер на 14 595, 65
лева или 7 462, 64 евро, ведно с лихва в размер на 1 356, 35 лева. Констатирано
е също, че купувачите са инициирали производство по настоящото исково дело, по
което били направили разноски за държавна такса в размер на 2 048 лева.
Търговско дружество “Г.П.” АД се задължило в срок от два работни дни, считано
от сключването на анекса, да заплати на ищците сума в размер на 18 000 лева или
9 203, 25 евро, която сума включва остатъкът от задължението по споразумението
от 19.05.2015г. в размер на 14 595, 65 лева, платената от ищците държавна такса
по исковото производство в размер на 2 048 лева и лихва за забава в размер на 1
356, 35 лева. Продавачите по договора се задължили в срок от два работни дни от
получаване на плащането да подадат молба пред съда за отказ от предявените
искове, както и да поискат заличаване на наложените обезпечителни мерки. Уговорено
е в § 4 от анекса, че при неизпълнение на задължението на продавачите, то
същите ще дължат неустойка в размер на 0, 2 % от сумата по § 1 /от сумата от 18
000 лева/ за всеки ден забава, но не повече от 10 % от същата сума. При
сключването на този анекс продавачите /ищцовите дружества/ били представлявани
от пълномощник – Е.Д. Ж., който се е легитимирал с пълномощно с рег. № 5169 от
14.05.2015г. с нотариална заверка на подписите, съответно с пълномощно с рег. №
5171 от 14.05.2015г. с нотариална заверка на подписите. По делото са приети
като доказателства цитираните два броя пълномощни, от които се установява, че
упълномощителите “П.” АД и “К.Х.” АД са предоставили следния обем права на
пълномощника: да представлява дружеството с правото да сключи и подпише от
името и за сметка на упълномощителя споразумение към договор за продажба на
акции на “П.И.” АД, подписан на 19.11.2013г. и анекс към него, при условия
каквито намери за добре, както и да получи от името и за сметка на дружеството
екземпляр от подписаното споразумение. Ищците са релевирали доводи за липса на
представителна власт на лицето, подписало от името и за сметка на продавачите процесният
анекс от 22.01.2016г. по съображения, че двете пълномощни касаят учредяването
на представителна власт за сключване единствено на споразумението от
19.05.2015г. По този начин е оспорeно
възникването и наличието на валидно облигационно отношение между страните,
породено от представения анекс № 1 от 22.01.2016г. Първоинстанционният е
приел възражението за основателно, като е изложил подробни съображения,
обосновали този извод. Извършил е тълкуване на текста на пълномощното и е
направил извод, че представителната власт е предоставена за конкретно действие,
а именно за сключването на споразумението от 19.05.2015г. Допълнителни
аргументи за това са и всички останали пълномощни по делото, от които е видно,
че за всяко отделно действие – прехвърляне на акциите чрез джиро, отразяването
в книгата на акционерите, откриване и опериране със специална разплащателна
сметка, подписване на договора за продажба на акции и анекса към него от същата
дата, са били предоставяне нарочни пълномощни. Предвид липсата на конкретни
оплаквания от страните във въззивното производство срещу приетите за установени
от СРС факти относно обема на учредената представителна власт в полза на Е.Ж.Д.с
процесните две пълномощни от 14.05.2015г., настоящият съдебен състав препраща
на основание чл. 272 от ГПК към мотивите на решението на СРС в тази част.
По отношение на основното спорно по делото
обстоятелство относно приложението на нормата на чл. 301 от ТЗ настоящият
съдебен състав приема следното:
В случая по делото се установи, че ищцовите дружества
не са били надлежно представлявани при сключването на процесния анекс от
22.01.2016г. Действията без представителна власт винаги могат да бъдат
потвърдени от мнимо представляваните дружества, като не е необходимо това
потвърждаване да бъде изрично, а може да се извърши и чрез конклудентни
действия, особено ако се касае до действия от името на търговци, каквито са и
двете страни по договора. Това следва от разпоредбата на чл. 301 ТЗ, според
която когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт,
се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави
веднага след узнаването. Нормата на чл. 301 от ТЗ не сочи действията, извършени
от името на търговец без представителна власт и въведената презумпция поначало
не се прилага само към валидирането на сделки, но и към действия, които по
естеството си са свързани със сключването, изпълнението или прекратяването на
търговска сделка, т.е. презумпцията по чл. 301 от ТЗ намира приложение
независимо дали липсата на представителна власт засяга сключването на сделка от
името на търговец или изпълнението на сключена от търговеца сделка. И в двете
хипотези извършените без представителна власт действия пораждат правни
последици за търговеца, ако той не извести своевременно насрещната страна, че
те не го обвързват, като противопоставянето трябва да е веднага след узнаване
от негова страна за същите, или ако е манифестирал мълчаливо одобрението им,
чрез намерение да се ползва от целения с тях правен резултат чрез различни по
вид правни и/или фактически действия. За да се преодолее извършеното от
ненадлежен пълномощник действие, е необходимо противопоставянето да се извърши
веднага след узнаването му или от узнаването на факти за извършени действия, от
които може да се направи категоричен извод, че те са предприети за реализиране
на права или изпълнение на задължения по дадена търговска сделка. Узнаването за
извършено от името на търговеца действие от лице без надлежна представителна
власт и липсата на противопоставяне имат различни проявни форми и зависят от
представените по делото доказателства.
По делото са представени два броя платежни нареждания
за кредитен превод от 22.01.2016г., установяващи, че ответникът “Г.П.” АД е
заплатил на всяко едно от ищцовите дружества сумата от по 9 000 лева, с посочено
основание за плащане – “пл. по параграф от анекс 1 от 22.01.2016г. към
споразумение от 19.05.2015”. Ищците не оспорват обстоятелството, че наредените
чрез банков превод парични суми действително са постъпили по техните
сметки.
Както бе посочено по-горе, според
разпоредбата на чл. 301 от ГПК, когато едно лице
действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът
потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. В определение № 193 от 04.05.2017г. на ВКС по гр. д. № 60258/2016г.,
II ГО, е прието, че действията на трето лице /извън законния представител на
търговеца/ могат да ангажират дружеството при отсъствие на упълномощаване за
договаряне и за получаване на плащания, като това произтича от самата
разпоредба на чл. 301 ТЗ.
Според константната съдебна практика,
намерила израз в решение № 202 от 06.02.2012г. по т.д. № 87/2011г. на ВКС, II ТО,
за разлика от гражданското право /при което извършените правни действия от
чуждо име без представителна власт или извън границите на представителната
власт изобщо не пораждат правни последици до изричното им потвърждаване от
мнимо представлявания - чл. 42, ал. 2 ЗЗД/, при
търговските сделки законодателят е приравнил мълчанието на мнимо
представлявания търговец на съгласие, респ. потвърждаване на сделката, при
липса на изрично противопоставяне веднага след узнаването на извършените
действия. Състоянието на висяща недействителност при търговските сделки отпада
от момента на узнаването и непротивопоставянето на търговеца, от чието име е
сключена сделка без представителна власт, или при евентуалното й потвърждаване.
Следва да се има предвид още, че презумпцията по чл. 301 ТЗ намира приложение както в хипотеза на
извършени от мнимия представител правни действия /включително такива касаещи
правните последици от прекратяването /развалянето/ на един договор/, така и при
извършени от него фактически действия по изпълнение на сделката /така решение № 36 от 30.03.2011г. по гр.д. №
384/2009г. на ВКС, IV ГО и решение № 57 от 07.06.2011г. по т.д. №
463/2010г. на ВКС, II
ТО/.
В конкретния случай узнаването на процесния
анекс е несъмнено поради факта, че купувачът е извършил плащане на уговорената
в него парична сума, като сумите са били преведени и получени по банковите
сметки на ищците. Във въззивното производство по искане на жалбоподателите
съдът е допуснал събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на
свид. М.Т., чиито показания следва да се кредитират като логични, вътрешно
непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото. Свид. Т.
е била прокурист на “П.” АД от 2006г. до края на 2015г., и в качеството й на
адвокат е участвала в целия процес по продажба на собствеността на акциите от
капитала на “П.И.” АД. След прекратяване на отношенията между свидетелката и
ищцовите дружества в края на м.12.2015г., тя продължавала да поддържа контакт с
техните служители, включително и с главните счетоводители на дружествата.
Свидетелката излага, че след като по банковите сметки на “П.” АД и “К.Х.” АД
постъпили процесните плащания през м.01.2016г., с нея се свързали главните
счетоводителки и на двете дружества, които попитали дали има представа какъв е
този анекс, посочен в преводните нареждания. Тя им обяснила, че не знае за
такъв анекс. Тъй като счетоводителките не успели да осъществят връзка с
ответника, те решили да отнесат счетоводно плащанията за погасяване на
начислените неустойки и лихви по договора за продажба на акции и споразумението
от 19.05.2015г.
С оглед изложеното се налага извод, че ищците
са узнали не само за преведените суми, но и за правното основание, на което са
извършени преводите, още през м.01.2016г. Поради това и е следвало незабавно да
се противопоставят на действието, извършено от лице без представителна власт.
За да се избегне мълчаливото потвърждаване по чл. 301 ТЗ, е необходимо не само
страната по търговската сделка да има воля за противоставяне на действието без
представителна власт, но и да манифестира тази своя воля спрямо другата страна,
т.е. да доведе до знанието на другата страна изявлението, съдържащо воля за
противопоставяне. В случая изрично противопоставяне от страна на ищцовите
дружества е налице едва през м.02.2017г. с изпратени от тях отговори на
нотариални покани от ответника, с които последният кани насрещната страна да
изпълни поетите ангажименти по процесния анекс. Друг извод не следва от
обстоятелството, че според заключението на допълнителната съдебно-счетоводна
експертиза ищците са отразили счетоводно получените плащания в размер на по 9
000 лева на основание, различно от посоченото в преводните нареждания. И това е
така, тъй като законът в нормата на чл. 301 от ТЗ изисква противопоставянето да се извърши веднага след
узнаването за съответната сделка или от узнаването на факти за извършени
действия, от които може да се направи категоричен извод, че те са предприети за
реализиране на права или изпълнение на задължения по дадена търговска сделка. Счетоводното
отнасяне на постъпилото плащане не е от естество да заличи последиците от
узнаването на основанието, на което същото е извършено.
По изложените съображения настоящият съдебен състав
приема, че презумпцията на чл. 301 от ТЗ не е успешно оборена от ищците, върху
които тежи процесуалното задължение за нейното оборване. Поради това следва да
се приеме за безспорно установено и доказано, че макар и процесният анекс от
22.01.2016г. да е подписан от лице без представителна власт по отношение на
продавачите, то последните мълчаливо са се съгласили с настъпването на правните
последици от неговото сключване, поради което страните са обвързани от неговите
правни последици.
Доколкото с анекса от 22.01.2016г. страните са
постигнали съгласие, че с точното изпълнение на задълженията по същия, те
приемат, че отношенията между тях са окончателно и изцяло уредени и няма да имат
каквито и да било претенции една към друга, т.е. в същия се съдържат взаимни отстъпки, въз основа на които се
погасяват задълженията на ответника по договора за продажба на акции,
включително и за акцесорните вземания за неустойка, както и че “Г.П.- М” АД е
изпълнил точно и в срок уговорената в анекса престация, се налага извод, че
предявените искове с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД са неоснователни.
Неоснователни са и заявените акцесорни вземания за законна мораторна лихва
върху първоначално предявената главница.
Поради несбъдване на вътрешно-процесуалното условие, съдът
не следва да разглежда и да се произнася по предявеното от ответното дружество
евентуално възражение за прихващане с неустойка по § 4 от анекса от
22.01.2016г.
Като е достигнал до същите крайни изводи
първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на спора право на разноски има
въззиваемата страна, но предвид липсата на искане в този смисъл, такива не
следва да се присъждат.
С оглед цената на всеки един от предявените искове и
предвид ограничението по чл. 280, л. 3 от ГПК настоящото решение не подлежи на
касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 228370 от 30.09.2019г.,
постановено по гр.д. № 88990/2017г. по описа на СРС, ГО, 55 състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.