Р Е Ш Е Н И Е
№….........../20.03.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти февруари през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 12990 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени от М.З.З., ЕГН **********, М.В.З., ЕГН **********, и З.В.З., ЕГН **********,
последните двама действащи чрез своята майка и законен представител М.З.З.,***, срещу З.
„Е.“ АД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление:***,
активно субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане
на ответника да заплати на ищцата М.З.З. сумата от 23 000 лв., на ищеца М.В.З. – сумата от
3500 лв. и на ищеца З.В.З. – сумата
от 4000 лв., които суми
представляват обезщетения неимуществени вреди, претърпени от всеки от ищците в
резултат от настъпило на 04.12.2017 г. на автомагистрала „Хемус“ пътнотранспортно
произшествие по вина на водача на лек автомобил „Шевролет Каптива“
с рег. № ***, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“
при ответното дружество, обективирана в застрахователна полица № BG/***, ведно със
законната лихва върху всяко от обезщетенията, считано от 04.12.2017 г. до
окончателното изплащане на задълженията.
По твърдения в
исковата молба, на 04.12.2017 г. на автомагистрала „Хемус", около
03.40 часа, при управление на лек автомобил „Шевролет Каптива"
с peг. № ***, в който пътували ищците, водачът В.С.З.,
застрахован при ответното дружество по „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, обективирана в застрахователна полица № BG/***,
с период на действие от 07.03.2017 г. до 06.03.2018 г., изгубил контрол над
автомобила, излязъл извън платното за движение и се блъснал в крайпътен
билборд. За настъпилото пътнотранспортно произшествие бил съставен констативен
протокол за ПТП с пострадали лица от 04.12.2017 г.
След катастрофата ищцата М.З. била откарана до Спешен
център при МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД, където били проведени клинични прегледи,
рентгенографии и била поставена диагноза - контузия
на други и неуточнени части на стъпалото. На лявото й стъпало била поставена
гипсова имобилизационна превръзка, свалена на
18.12.2017 г., като до тогава ищцата се придвижвала с патерици. За период около
един месец след ПТП ищцата била на
легло, не можела изобщо да стъпва на контузеното си стъпало и не можела да спи
от болки, нито да променя позицията си по време на сън, била отпаднала и
уморена. Не била в състояние и да се обслужва пълноценно сама, поради което
била наета жена, която в делничните дни да й помага в ежедневните дейности,
включително грижата на двете й деца, а през уикендите помощ й оказвали нейната
майка и леля. Невъзможността й да се грижи за двете й деца допълнително я
натоварило психически. Активното й лечение продължило около два месеца, в
периода 04.12.2017 г. до 26.01.2018 г., в който ищцата ползвала отпуск за
временна неработоспособност. Оздравителният процес бил съпроводен с
непрекъснати болки и страдания в областта на лявото стъпало, които продължавали
и понастоящем, макар с по-малък интензитет, като се засилвали при физическо
натоварване. ПТП се отразило негативно и на психиката на ищцата, която получила
посттравматично стресово разстройство, изразяващо се в повтарящо се преживяване
на катастрофата чрез постоянни натрапчиви мисли за инцидента, сънища във връзка
с него, страх да пътува и страх от осъзнатата преходност на живота и реалната
невъзможност да контролира събитията.
В резултат на ПТП
пострадалите деца – ищците М.З. и З.З., също
претърпели неимуществени вреди, изразяващи се в леки охлузвания, психически
стрес, затормозяване, повтарящо се преживяване на катастрофата чрез постоянни
натрапчиви мисли за нея. След инцидента децата започнали да изпадат в неудържим
плач без видима причина, да сънуват кошмари и да бълнуват без възможност да се
успокоят, отказвали да си играят с други деца и станали нервни, която промяна
била забелязана от близките им, определящи ги преди катастрофата като
любвеобилни деца. Животът на децата коренно се променил, същите изпитвали силен
страх от преминаващи автомобили, както и от возене в превозни средства; нощем
сънували кошмари и се събуждали с викове и плач; настроението им станало
променливо и непостоянно, без продължителни моменти на спокойствие.
За настъпилото ПТП
при ответното дружество З. „Е.“ АД били заведени няколко щети, както следва:
щета № **********, по която било изплатено застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди на ищцата М.З. в размер на 7000 лв., щета № **********, по
която било изплатено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди на
детето М.З. в размер на 500 лв., и щета № **********, по която било отказано
изплащането на застрахователно обезщетение в полза на детето З.З., с аргумент, че няма данни същото да е пътувало в
процесния автомобил към момента на катастрофата.
Ищците считат, че справедливото обезщетение за
претърпените от тях неимуществени вреди възлизало на 30 000 лв. за ищцата М.З.
и на по 4000 лв. за всяко от децата, респ. неизплатените обезщетения били в
размер на 23000 лв. за М.З., 3500 лв. за
М.З. и 4000 лв. за З.З.. С оглед забавата на
ответника при изплащане на дължимите суми, същият дължал и законна лихва,
считано от датата на увреждането – 04.12.2017 г., до окончателното изплащане на
задълженията.
По изложените съображения по същество молят за уважаване
на предявените искове и претендират сторените по делото разноски, вкл.
адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищците, чрез процесуалния им представители адв. Я.Я., поддържат исковата
молба и формулираното искане по същество. Представят списък на разноските по
чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът депозира отговор на исковата молба, в който оспорва
предявените искове като недопустими, доколкото ищците нямали претенции към
водача на лекия автомобил. Оспорват същите и като неоснователни. Не оспорват,
че е било налице застрахователно правоотношение по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил „Шевролет Каптива“ с peг. № ***, обективирана в застрахователна полица № BG/***,
с период на действие от 07.03.2017 г. до 06.03.2018 г. Не оспорва също
механизма на ПТП, описан в съставения за целта протокол, като изтъква, че
причина за инцидента било заспиването на водача. Не оспорва също, че по образуваните
застрахователни претенции било изплатено застрахователно обезщетение на ищцата М.З.
в размер на 7000 лв., а на М.З. – 500 лв. Поддържа, че доколкото ищците нямали
претенции към виновния водач, същите нямали право на обезщетение и от
застрахователя. Оспорва травматичните увреждания на ищцата, изразяващи се в
изкълчен глезен, да представляват средна телесна повреда, като в тази връзка
твърди, че срещу водача не е било водено наказателно производство. Счита за
преувеличени посочените в исковата молба болки и страдания и намира, че
изплатената сума от 7000 лв. напълно репарирала претърпените от ищцата
неимуществени вреди. Оспорва също твърдяното обездвижване на ищцата и
необходимостта от чужда помощ, както и негативните последици за нейната
психика. Релевира възражение за съпричиняване, обосновано с твърдения, че
пасивното поведение на ищцата и нейната незаинтересованост били довели до
заспиването на водача, като същата можела да го задържи буден или да го помоли
да отбие за почивка. Твърди също, че ищцата не била спазвала лекарските
предписания и не се придържала стриктно към назначеното й лечение, както и че
същата страдала от съпътстващи заболявания, допринесли за травмата и
продължителността на възстановителния период. Оспорва детето З.З. да е било в автомобила по време на ПТП. Оспорва също
твърденията за промяна в поведението на децата вследствие на инцидента и
отражението на катастрофата в тяхната психика.
По същество моли за
отхвърляне на предявените искове, евентуално – за редуциране на обезщетението
поради приноса на ищцата М.З., и претендира разноски, вкл. юрисконсултско
възнаграждение.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния му представител юрк. Йордан Славов, поддържа отговора на исковата молба и искането
по същество, както и претенцията за разноски.
След като съобрази доводите на страните
и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
С
изготвения и обявен за окончателен доклад по делото като безспорни и ненуждаещи
се от доказване са отделени следните обстоятелства: 1.) че е налице
застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил „Шевролет Каптива“
с peг. № ***, обективирана
в застрахователна полица № BG/***, с период на
действие от 07.03.2017 г. до 06.03.2018 г.; 2.) че на 04.12.2017 г. на
автомагистрала „Хемус“, около 03.40 часа, при управление на лекия автомобил, в
който пътници били ищците М.З. и М.З., водачът изгубил контрол над автомобила,
излязъл извън платното за движение и се блъснал в крайпътен билборд; 3.) че за
настъпилото застрахователно събитие ответникът е изплатил застрахователно обезщетение
на ищцата М.З. в размер на 7000 лв., а на М.З. – 500 лв.
Видно от приложения констативен
протокол за ПТП с пострадали лица от 04.12.2017 г., съставен от мл. автоконтрольор Росен Златев, дежурен ПТП при ОД на МВР -
Варна, извършил посещение на мястото на произшествието (л. 10), причина за
настъпване на пътнотранспортното произшествие е заспиване на водача по време на
движение. В протокола е отразено, че пострадала е М.З.З.
с диагноза „контузия на ляв крак“. Документът съдържа и схема на ПТП, според
която ударът е бил в предната дясна част на автомобила.
Приобщена към доказателствения материал
по делото е и представената от ищцовата страна
медицинска документация, а именно: лист за преглед на пациент от 04.11.2017 г.,
издаден от МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД (л. 12), според който ищцата М.З. е
постъпила в лечебното заведение с травма от ПТП и е поставена гипсова
имобилизация за десет дни, искане за рентгеново изследване на ляв глезен (л.
13), издадено от МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД, според което няма данни за
фрактура; амбулаторен лист № 2109/14.12.2017 г. (л. 18), според който
поставеният на ищцата гипс е свален и е предписано локално лечение; амбулаторен
лист № 2191/22.12.2017 г. (л. 20) и амбулаторен лист № 25/05.01.2018 г. (л.
21), в които е отразено наличието на оток и болезнено ограничени движения в
ставите на ляво стъпало и е предписана терапия, амбулаторен лист №
54/09.01.2018 г. (л. 24), според който все още са ограничени движенията нагоре
в глезенната става и е налице пигментация по гърба на
стъпалото на кожата; резултат от извършена лицева и странична графия на ляво стъпало от 05.01.2018 г. (л. 22), според
който не са налице травматични промени на костите на лявото стъпало.
От приложените болнични листове (л. 14,
19, 23) се установява, че ищцата М.З. е ползвала отпуск за временна
неработоспособност в периода от 04.12.2017 г. до 26.01.2018 г. при домашен –
амбулаторен режим на лечение.
От приложения лист за преглед на
пациент № 32634 от 05.12.2017 г. (л. 17) се изяснява, че ищецът М.В.З. е
постъпил в лечебното заведение с основна диагноза „мозъчно сътресение“,
оплаквания от главоболие и обективно констатирано добро общо състояние, със
следи от прежулване на шията от колана в колата, получени от катастрофата.
Назначена е консултация с неврохирург и предложен скенер и хоспитализация,
отказани от родителите.
Приобщени са и нотариално заверени
декларации, подписани от М.З.З. и В.С.С. (л. 25 и 26), в които родителите са декларирали, че
децата им М.В.З. и З.В.З. са се возили в лекия автомобил при настъпилото
пътнотранспортно произшествие.
Видно от приложената покана с изх. №
300/18.05.2018 г. (л. 27), ищците са отправили до ответното дружество
застрахователни претенции за заплащане на застрахователни обезщетения за
вредите от настъпилото ПТП, получени от ответното дружество на 21.05.2018 г.
(л. 29), като М.З. е претендирала обезщетение за неимуществени в размер на
30000 лв. и за имуществени вреди от 34 лв., а децата М.З. и З.З., действащи чрез своята майка и законен представител – по
4000 лв. обезщетения за неимуществени вреди. В отговор, обективиран в
уведомителни писма от 21.08.2018 г., 24.08.2018 г. и 28.08.2018 г. (л. 30-32) „З.Е.“
АД е определило застрахователно обезщетение за неимуществени вреди на ищцата М.З.
в размер на 7000 лв., а на ищеца М.З. – 500 лв. Изплащането на застрахователно
обезщетение на ищеца З.З. е отказано с аргумент, че
липсват доказателства за претърпените вреди, като в уведомлението е отразено,
че от страна на застрахователя е поискана допълнителна информация от ОД на МВР
– Варна, според която „по данни на В.З. децата, возили се автомобила, не са пострадали вследствие на
ПТП“ (л. 31).
От приетото и неоспорено от страните
заключение на допуснатата съдебномедицинска експертиза (л. 70 и сл.) се
установява, че в резултат от ПТП ищцата М.З. е получила
тежка контузия на ляво стъпало с премачкване на тъканите по гърба на стъпалото,
обусловила временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Съгласно
заключението полученото увреждане е свързано с много силни болки и страдания,
които след обездвижването постепенно намаляват, а след свалянето на гипсовата
имобилизация и започване на рехабилитацията отново се засилват и са с различна
интензивност, в зависимост от напредъка на възстановяване на движенията в
обездвижените стави, като след приключване на лечението е възможна поява на
болка в ставите на стъпалото при по-големи физически натоварвания и промяна на
времето. По време на гипсовата имобилизация ищцата не можела да стъпва на
стъпалото и се придвижвала посредством две патерици, а след свалянето на гипса
помощни средства са използвани още около 20 дни. Проведеното лечение се
изразява последователно в обездвижване на 10 дни, раздвижване на обездвижените
стави и локално прилагане на лекарствени средства, като ищцата е спазвала
стриктно същото. Според заключението възстановителният период е продължил в
рамките на обичайния такъв - около два месеца, и е завършил с оздравяване. При
изслушването на вещото лице по реда на чл. 200 ГПК (л. 84-гръб) д-р Р.М.
пояснява, че контузията на лявото стъпало при ищцата представлява голям оток с
промяна цвета на кожата на гърба на стъпалото, изразяващо се в директна травма,
предвид констатираните размачкани тъкани по гърба на стъпалото.
От приетото и неоспорено от страните
заключение на съдебно-психиатричната експертиза (л. 74 и сл.) и изслушването на
д-р Т.А. в открито съдебно заседание (л. 85-86) се установява, че преживяната
катастрофа се е отразила на психиката на ищцата М.З. с прояви на дезадаптация спрямо последиците на стресогенното
събитие – първоначално със симптомите на остра стресова реакция (проявила се в
първите няколко дни непосредствено след инцидента и изразяваща се в напрежение,
тревожност, натрапливо възстановяване на събитието, афективни колебания – плач, вина, безсъние, кошмарни
сънища), която впоследствие е преминала в разстройство в адаптацията,
продължило в рамките на 2-3 месеца (психично състояние със същата симптоматика
като острата стресова реакция и разлика в тяхната продължителност), и
едновременно с тези състояния - специфична фобия спрямо ситуации, напомнящи ПТП.
Според експерта проявите на фобията продължават и понастоящем, като тази фобия
е много силно изразена при ищцата и страхът е разпространен и към околните,
предвид обстоятелството, че по време на ПТП в автомобила са били и децата на
пострадалата и последната е изпитала изключителен страх не само за себе си, но
и за тях. Съгласно заключението фобията е преодолима след психотерапевтична
помощ или без такава, но в последния случай пълното възстановяване би отнело
повече време. Обичайният възстановителен период може да трае години и зависи от
стресогенния фактор и личността на пострадалия. В
психологическия профил на ищцата няма данни за прояви, които биха
предразположили или утежнили появата на симптомите, като няма данни и за
коренна промяна на ищцата вследствие на ПТП, а констатираните психични
състояния са типична последица от преживяното събитие.
По делото са
събрани и гласни доказателствени средства посредством разпита на ангажираните
от страните свидетели (л. 87 и сл.).
От
показанията на св. В.З. (съпруг на М.З. и баща на З. и М. Захариеви), разпитан
по инициатива на ответника, се установява, че свидетелят е управлявал
автомобила по време на ПТП и вероятно е заспал, за да изгуби контрол над
превозното средство. По данни на свидетеля ищцата М.З. е била на предната дясна
седалка до него, а децата – в столчета на задната седалка, като М. е бил зад
майка си, а З. – зад свидетеля. Ударът бил от страната на ищцата, като левият й
крак бил заклещен от ламарините на колата, които били отместени с помощта на
свидетеля, след което установили, че кракът е премазан. Свидетелят се обадил на
тел. 112, както и на майката на ищцата, която пристигнала преди линейката и органите
на МВР.
От
показанията на ангажирана от ищците св. Цвета Боцановска
(майка на М.З. и баба на З. и М. Захариеви), пристигнала на място на
произшествието, се потвърждават обстоятелствата, че в автомобила е било цялото
семейство на ищците, че децата са били на столчета на задната седалка, както и
че ищцата М.З. е била с травма на крака. Свидетелката излага, че децата били
силно уплашени и плачели, като се разстроили още повече, виждайки как отвеждат
майка им на носилка в линейката. Обяснява, че на кракът на ищцата бил гипсиран
до коляното и не можела да се придвижва без помощни средства, като изпитвала
силни болки и приемала болкоуспокояващи, имала проблеми със съня. С гипса била
около десет дни, след което почти два месеца ползвала патерици и допълнително
раздвижвала крака и посещавала рехабилитационни
процедури, наложило се да носи ортопедични обувки. Не можела да се обслужва
сама, вкл. при обличане, и разчитала на чужда помощ. Децата не посещавали
учебни заведения известно време, защото били неспокойни и раздразнителни,
трудно заспивали, като за грижите за тях помагала свидетелката и друго лице –
баба Ваня, чиито услуги били ползвани периодично и преди инцидента. След като
свалили гипсовата имобилизация на майка им, децата се успокоили. По данни на
свидетелката ищцата била международен състезател по сърф, но след инцидента
преустановила спортните си занимания, като понастоящем отново опитва да кара
сърф, но не с предишния интензитет. Ищцата започнала да изпитва страх при управление
на автомобил, наложило се да смени колата си с по-голяма и сигурна и избягвала
шофирането извън града, а когато се возела в чужд автомобил, предпочитала да
седи на задната седалка.
От
показанията на св. Борислав Златев (без дела и родство със страните), също
разпитан по инициатива на ищцовата страна, се потвърждава промяната в начина на
живот на ищцата М.З. и в частност смяната на автомобила й, предпазливостта при
шофиране, временното прекъсване на спортните й занимания и невъзможността за
продължително физическо натоварване, както и че същата се придвижвала с помощни
средства около два месеца след имобилизацията и изпитвала силни болки в крака.
От неговите показания се потвърждава също, че инцидентът се отразил негативно
на децата М. и З., които станали по-затворени.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Предявени са активно субективно и
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432,
ал. 1 КЗ.
На основание чл. 498, ал.3 вр. ал. 1 КЗ, абсолютна процесуална предпоставка за
предявяване на иск по чл. 432, ал.1 КЗ от увреденото лице е отправяне от него
към застрахователя или негов представител по чл. 503, ал.1 КЗ на писмена
застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ, по която застрахователят не е
платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или увреденото лице
не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. Не е спорно по делото, че такава извънсъдебна
процедура е проведена, както и че по образуваната при „Застрахователно
дружество Евроинс“ АД застрахователна преписка на
ищцата М.З. е изплатено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7000 лв. и на ищеца М.З. – 500
лв., с размера на които обезщетения увредените лица не са съгласни, а по
претенцията на ищеца З.З. застрахователят е отказал
да плати. При така установените факти и с оглед наличието на останалите
процесуални предпоставки за възникване и надлежно упражняване на правото на
иск, съдът намира производството по делото за допустимо.
Основателността на исковете по чл. 432, ал. 1 КЗ е обусловена от наличието
на следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: 1.) валидно
възникнало застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите; 2.) виновно противоправно поведение на водача
на застрахования автомобил, осъществено в периода на застрахователно покритие; 3.)
настъпили неимуществени вреди за ищците, както и 4.) пряката
причинно-следствена връзка между противоправното поведение и вредите. Съгласно
правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани
в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищците е да проведат пълно и
главно доказване на тези факти. В тяхна тежест е да установят също и размера на
претендираните застрахователни обезщетения.
Безспорно по делото е
наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за лек автомобил „Шевролет Каптива“ с peг. № *** с период на действие от 07.03.2017 г. до
06.03.2018 г. Следователно ответното дружество е обезпечило деликтната
отговорност по чл. 45 ЗЗД на собственика и водачите на посочения автомобил,
причинили имуществени и неимуществени вреди на трети лица при управлението на
моторното превозно средство в периода на покрит риск.
Безспорно е също, че на 04.12.2017 г. на автомагистрала „Хемус“, около
03.40 часа, при управление на лекия автомобил водачът изгубил контрол над превозното
средство, излязъл извън платното за движение и се блъснал в крайпътен билборд.
От писмените и гласни доказателствени средства (протокол за ПТП и свидетелски
показания на св. В.З.) се изяснява, че причина за произшествието е заспиването
на водача, поради което съдът намира за доказано неправомерното негово
поведение. Вината му се предполага до доказване на противното, на основание чл.
45, ал. 2 ЗЗД, като обратно доказване по делото не е проведено, респ. е установен
и субективният елемент на деликта. Обстоятелствата,
че срещу водача не е водено наказателно производство и ищците нямат претенции
към него, са ирелевантни в случая, доколкото отговорността на делинквента по
чл. 45 ЗЗД е алтернативна с тази на застрахователя му при пряк иск по чл. 432,
ал. 1 КЗ и увреденото лице има правото на преценка от кого да потърси
репариране на претърпените вреди (в този смисъл – Тълкувателно решение № 1/2016
г., ОСГТК на ВКС).
От всички свидетелски показания, които съдът кредитира напълно като ясни,
точни, последователни, непротиворечиви помежду си и кореспондиращи с останалия
доказателствен материал, се установява, че при ПТП в автомобила са били и
тримата ищци. В тази насока се съдържат данни и в изходящото от ответната
страна уведомление от 24.08.2018 г., в което е отразено, че и двете деца са се
возили в автомобила.
От представените медицински документи, заключенията на съдебномедицинската
и съдебно-психиатрична експертизи и свидетелските показания по делото се
доказват също и претърпените от всеки от ищците неимуществени вреди – телесни
увреждания на ищцата М.З. и съпътстващите ги болки и страдания, отражението на
инцидентна в психичното здраве на пострадалата и в нейния начин на живот; уплаха и стрес от ПТП, преживени от ищците З.З. и М.З., както и леки увреждания на последния и
предизвикания от тях дискомфорт.
От същите доказателствени средства се установява и пряката
причинно-следствената връзка между виновното противоправно поведение на водача
на лекия автомобил, довело до реализацията на пътнотранспортното произшествие,
и претърпените от ищците, като пътници в автомобила, неимуществени вреди.
С оглед наличието на всички елементи от правопораждащия
процесните вземания фактически състав, предявените искове са доказани по
основание и за застрахователя е възникнало задължение да заплати на увредените лица
обезщетение за претърпените неимуществени вреди от реализираното в периода на
покрит риск застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие. За да
определи размера на дължимите обезщетения, съдът съобрази следното:
Според чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, като понятието „справедливост” не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението -
ППВС № 4/1968 г.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая справедлив еквивалент на
претърпените от ищцата М.З. неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 ЗЗД е
сумата от 10 000 лв. Същата
определя, съобразявайки установените по делото обективни факти, а именно:
характера на травматичните увреждания (тежка контузия на ляво стъпало с премачкване на тъканите
по гърба на стъпалото, обусловила временно разстройство на здравето, неопасно
за живота), причинените болки и страдания в резултат на увреждането
непосредствено след ПТП и след това, вкл. тяхната продължителност и интензитет
(много силни
болки, които след обездвижването постепенно намаляват, а след свалянето на
гипсовата имобилизация отново се засилват в процеса на раздвижване), неудобствата, притесненията и негативните емоции, свързани с проведеното
лечение, неговия период и съпътстващите го ограничения и дискомфорт
(гипсова имобилизация за 10 дни, раздвижване, рехабилитация и ползване на
помощни средства за придвижване в следващите два месеца), възрастта на
пострадалата (32 г. към датата на ПТП) и нарушения неин житейски ритъм, вкл.
свързан със собственото й обслужване и грижите за децата, психическото
отражение на злополуката в съзнанието й (първоначална остра стресова реакция, преминала
впоследствие в разстройство в адаптацията, продължило в рамките на 2-3 месеца,
и специфична фобия от ПТП), както и продължителността на
оздравителния процес (около два месеца). При определяне на посочения размер на
обезщетението, по-нисък от претендирания такъв, съдът отчита също, че ищцата не
е претърпяла оперативно лечение и не е била хоспитализирана, че оздравителният
процес на травмата е напълно приключил, че е възстановена и от психичната
травма, а специфичната фобия е преодолима, дори без намесата на специализирана
психотерапевтична помощ, както и че всички негативни последици за психиката й
са обичайни такива за преживения инцидент. Взема предвид още, че ищцата се е
завърнала към спортните си занимания и управлението на автомобил, както и че
постепенно е възстановила ритъма си на живот от преди произшествието.
Съдът намира за неоснователно
релевираното от ответника възражение за съпричиняване, тъй като в случая не са
били налице обективни данни, които да предполагат, че водачът ще заспи, за да може
пасивното поведение на ищцата да бъде основание за намаляване на дължимото
обезщетение на претърпените от нея вреди поради допринасяне настъпването на
вредоносния резултат по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
От така определеното обезщетение от 10000 лв. следва да бъде приспадната
доброволно заплатената от застрахователя сума от 7000 лв., респ. неизплатената
част от обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 3000 лв. До размера на
тази сума предявеният от М.З. иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ следва
да бъде уважен, а за разликата до претендираните 23 000 лв. – отхвърлен като
неоснователен.
Обезщетението за претърпените от ищеца М.З. неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания от претърпените леки телесни увреждания (прежулване на
шията от колана в автомобила) и негативните отражения в психиката на детето
(стрес и уплаха от случилото се), съдът определя в размер на 500 лв. Справедлив
паричен еквивалент на неимуществените вреди за ищеца З.З.,
от друга страна, настоящият съдебен състав счита, че е сумата от 300 лв.
Разликата между размера на вредите, претърпени от двете деца, следва от липсата
на данни детето З. да е получил някакви телесни увреждания от ПТП. Имайки
предвид възрастта на децата към датата на инцидента ( 5 г. и 3 г.) и
подобряването на състоянието им след свалянето на гипсовата имобилизация на
майката (според свидетелските показания на св. Цвета Боцановска),
тоест 10 дни след ПТП, както и неналичието за последващи негативни последици
при тях, съдът намира, че така определеният размер на обезщетенията напълно
репарира вредоносните последици за децата.
Доколкото на ищеца М.З. е изплатено обезщетение в размер на дължимата сума
от 500 лв., предявеният от него иск следва да бъде отхвърлен изцяло. Искът на З.З. следва да бъде уважен за сумата от 300 лв., а за
разликата до пълния предявен размер от 4000 лв. – отвърлен.
На основание чл. 429, ал. 3 във вр. ал. 2, т. 2
КЗ застрахователят дължи и законна лихва върху неизплатените обезщетения на
ищците М.З. и З.З., считано от предявяване на
застрахователната претенция от увредените лица – 21.05.2018 г., до окончателното
изплащане на задълженията (доколкото няма данни застрахователят да е уведомен
от застрахования или от увредените лица в по-ранен момент). Съдът не споделя
доводите на ищците за дължимост на лихвата от увреждането (04.12.2017 г.), тъй
като приложимият КЗ (в сила от 01.01.2016 г.) предвижда
специални разпоредби, уреждащи отговорността на застрахователя и неговата
забава, които се различават от тези, предвидени в ЗЗД относно отговорността на делинкветна. Макар отговорността на застрахователя спрямо
увреденото лице да е функционално обусловена от отговорността на застрахования,
включително и по отношение на лихвите за забава, дължими от последния на
увредения, чл. 429, ал. 3, изр. 2 КЗ изрично лимитира
включените в застрахователното обезщетение лихви за забава, като ги ограничава
до тези, които текат от момента на по-ранната измежду посочените в разпоредбата
дати - уведомяването на застрахователя за застрахователното събитие от
застрахования или от увреденото лице или предявяването на претенцията за
обезщетение към застрахователя от увредения, но не и от датата на настъпване на
застрахователното събитие (така – решение № 128 от 04.02.2020 г. на ВКС по т.д.
№ 2466/2018 г., I т.о.).
По изложените съображения исканията на ищците М.З. и З.З.
за присъждане на законна лихва за периода от 04.12.2017 г. до 20.05.2018 г.
също следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на делото, в полза на ищците М.З. и З.З. следва да бъдат присъдени разноски по делото, като
такива се претендират за внесени държавни такси, депозити за вещи лица (които
разноски са извършени само във връзка с претенцията на М. З.) и адвокатски
възнаграждения съответно в размер на 1500 лв. и 700 лв., доказателства за
заплащането на които са представени по делото – договори за правна защита и
съдействие (л. 80 и 82), вено с отбелязвания, че уговорените възнаграждения са
изплатени изцяло в брой. Съдът намира за основателно възражението на
процесуалния представител на ответника за прекомерност на претендираните
възнаграждения, с оглед фактическата и правна сложност на делото, поради което
същите следва да бъдат намалени до предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 4 и т. 2 от
Наредба № 1/2004 г. минимум от 1220 лв., съответно 510 лв. Така, съразмерно с
уважената част от исковите претенции, в полза на ищцата М. З. следва да бъдат присъдена сумата от
331,30 лв. (при общ размер на разноските от 2540 лв., от които 920 лв. за
държавна такса, 400 лв. за вещи лица и 1220 лв. за адвокатско възнаграждение),
а в полза на З.З. – сумата от 50,25 лв. (при общ
размер на разноските от 670 лв., от които 160 лв. за държавна такса и 510 лв. за
адвокатско възнаграждение).
Предвид частичното отхвърляне на исковите
претенции, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника също следва да
бъдат присъдени разноски по делото. Общият размер на същите възлиза на 400 лв.,
от които 300 лв. за депозит за вещи лица (които разноски са извършени само във
връзка с претенцията на М. З.) и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение,
определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ
(за защита на ответника по всички искове), като от същите в полза на ответника
следва да бъде присъдена сумата от 350,05 лв., съразмерно с отхвърлената част
от исковете (при редуциране разноските за вещи лица до 260,87 лв. според
отхвърлената част на иска на М. З. и редуциране на юрисконсултското
възнаграждение до 89,18 лв. според отхвърлената част на всички искове).
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на М.З.З.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от
3 000 лв. (три хиляди лева), представляваща неизплатена част от
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от
настъпило на 04.12.2017 г. на автомагистрала „Хемус“ пътнотранспортно
произшествие по вина на водача на лек автомобил „Шевролет Каптива“
с рег. № ***, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“
при ответното дружество, обективирана в застрахователна полица № BG/***, ведно със
законната лихва, считано от 21.05.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 3 000 лв. (три
хиляди лева) до пълния предявен размер от 23 000 лв. (двадесет и три хиляди
лева), както и искането за присъждане на законна лихва за периода от 04.12.2017
г. до 20.05.2018 г.;
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на З.В.З., ЕГН **********,
действащ чрез своята майка и законен представител М.З.З.,
ЕГН **********,***, сумата от 300 лв.
(триста лева), представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в резултат от настъпило на 04.12.2017 г. на автомагистрала
„Хемус“ пътнотранспортно произшествие по вина на водача на лек автомобил
„Шевролет Каптива“ с рег. № ***, застрахован по
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество,
обективирана в застрахователна полица № BG/***, ведно със законната лихва, считано от
21.05.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 432,
ал. 1 КЗ, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над сумата от 300 лв. (триста лева) до пълния предявен размер
от 4000 лв. (четири хиляди лева), както
и искането за присъждане на законна лихва за периода от 04.12.2017 г. до
20.05.2018 г.;
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.В.З., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен
представител М.З.З., ЕГН **********,***, срещу
„Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, осъдителен
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 3500 лв. (три хиляди и петстотин лева),
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от
настъпило на 04.12.2017 г. на автомагистрала „Хемус“ пътнотранспортно
произшествие по вина на водача на лек автомобил „Шевролет Каптива“
с рег. № ***, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“
при ответното дружество, обективирана в застрахователна полица № BG/***, ведно със
законната лихва, считано от 04.12.2017 г. до окончателното изплащане на
задължението;
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на М.З.З.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 331,30
лв. (триста тридесет и един лева и тридесет стотинки), представляваща сторени в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски, съразмерно с уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 и ал.
5 ГПК;
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на З.В.З., ЕГН **********,
действащ чрез своята майка и законен представител М.З.З.,
ЕГН **********,***, сумата от 50,25 лв. (петдесет лева и двадесет и пет
стотинки), представляваща сторени в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част
от иска, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 5 ГПК;
ОСЪЖДА М.З.З., ЕГН **********, М.В.З., ЕГН **********,
и З.В.З., ЕГН **********, последните двама действащи чрез своята майка и
законен представител М.З.З.,***, да заплатят на „Застрахователно дружество Евроинс“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 350,05 лв. (триста и петдесет лева и пет
стотинки), представляваща сторени в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената
част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК във вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата
за заплащането
на правната помощ;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: