Р Е Ш Е Н И
Е №261367
гр. Пловдив, 28.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, XIII граждански състав, в публично
заседание на пети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ БОЕВА
при секретаря Елена Неделчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 14073 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът е
сезиран с иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, във вр. чл.45, ал.1 ЗЗД, предявен
от „Аутотехника“ ООД против Община Пловдив, а при условията на евентуалност –
иск с правно основание чл. 50 ЗЗД.
Ищецът
твърди, че развива търговска дейност в сферата на отдаване на лизинг и под наем
на леки автомобили. В края на месец август *** г., ищецът предоставил на свой
клиент – П. В. Х., лек автомобил марка и модел „Тойота Ярис“, с рег. № *****.
На ***** г. Х. паркирал лекия автомобил в гр. ****, на ул. „*****“ № **.
Впоследствие, когато се върнал при автомобила, същият установил, че върху
покрива на колата е паднало голямо дърво. Поради тази причина преместването на
автомобила било невъзможно и Х. се свързал с представители на ищеца, които пък
поискали съдействие от Районна служба „***“. С помощта на служители на
районната служба, дървото било отстранено, а автомобилът върнат на ищеца.
Последният извършил ремонт на автомобила на стойност 7185,42 лева. Сумата се
претендира от Община Пловдив, доколкото се твърди същата да има задължение да
поддържа зелената система и декоративната растителност на територията на
Общината. Поради изложеното, според ищеца е налице противоправно поведение на
служител на ответника, довело до нанасяне на имуществени вреди на лекия
автомобил, собственост на ищеца. Поради тази причина моли съдът да постанови
решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на
7185,42 лева, представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди върху
лекия автомобил, причинени при падане на дърво, собственост на Община Пловдив,
ведно със законната лихва от датата, следваща датата на увреждането – **** г.,
до окончателното изплащане на вземането. Претендират се разноски в
производството.
С молба
– уточнение вх. № ***/**** г. по описа на Районен съд Пловдив, ищецът е описал
увредените детайли и части на автомобила. Направил е изменение на предявения
иск, като е увеличил неговия размер на сумата от 9739,62 лева, от които сумата
в размер на 7185,42 лева, представляваща стойността на подменени части и сумата
в размер на 2445,20 лева – стойността на труда за ремонтиране на автомобила.
Посочва се, че се ангажира отговорността на Община Пловдив в качеството й на
възложител на работа, а при условията на евентуалност – в качеството й на
собственик на вещ, от която е причинена вреда.
В срока
по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от Община Пловдив, с който се
взима становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Излагат
се доводи, че от представените по делото доказателства, не се установява дали
дървото е разположено в частен имот или на територията на общински терен.
Възразява се за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат, доколкото
водачът на лекия автомобил не е спазил правилата за паркиране, регламентирани в
ЗДвП Наредбата на Община Пловдив за реда
за спиране, престой и паркиране на пътните превозни средства. Според ответника
липсват и доказателства досежно размера и вида на настъпилите щети,
метеорологичната обстановка и атмосферните условия. В тази връзка се прави
възражение, че е възможно щетите да са настъпили вследствие на „непреодолима
сила“, което изключва отговорността на Общината. Посочва се, че по делото не е
установено и дали за процесния автомобил е сключена застраховка „Каско“, респ.
дали ищецът не е получил обезщетение по същата.
С протоколно определение от 15.02.2021 г.,
постановено по делото, ищецът е изменил размера на предявения иск, като същият
е увеличен на сумата от 10 292,81 лева, а законната лихва се претендира от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени
средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
От
свидетелство за регистрация част на МПС - част I /л.4/, се установява, че лек автомобил Тойота Ярис, с
рег. № **** е собственост на „Аутотехника“ ООД.
Видно от
служебна бележка рег. № *** от **** г., издадено от МВР Първа районна служба
„Пожарна безопасност и защита на населението“ - град ***** /л.5/, на ****** г.
в 08:44 часа е получено съобщение за възникнало произшествие – техническа помощ
/отстраняване на паднало дърво върху лек автомобил/, намиращо се на адрес: гр. ****,
ул. „****“ № **, при което са нанесени щети на лек автомобил марка „Тойота“,
модел „Ярис“, с ДК № ******, собственост на „Аутотехника“ ООД. В бележката е
отбелязано, че произшествието е ликвидирано /отстранено е падналото дърво от
автомобила/ от екип на Първа РСПБЗН – ******.
По
делото е издадена проформа фактура № *****/**** г. /л.8/, с получател ищецът,
от която се установява стойност на възложен ремонт на процесния лек автомобил,
а именно: сумата в размер на 7185,42 лева с ДДС. Представена е и калкулация за
труда за ремонт на автомобила /л.18/.
От
представените Уведомление от ЗК „***“ АД /л.75/, ЗАД „***“ АД /л.77/, „****“ АД
/л.80, 87/, „*****“ ЕАД /л.85/, ЗД „****“ АД /л.86/, ЗАД „*****“ АД /л.88/, ЗАД
„*****“ /л.89/, „****“, клон *** /л.91/, ЗАД „*****“ /л.92/, ЗК „****“ АД
/л.93/, „****“ АД /л.95/, „*****“, клон **** /л.97/, се установява, че по
отношение на процесния автомобил не е сключена застраховка „Каско“, респ. не е
предявявана претенция за заплащане на обезщетение. Посоченото обстоятелство е
отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване с протоколно определение от
27.02.2020 г.
По
делото е представено Удостоверение рег. № ****/*** г., издадено от ОДМВР ***,
сектор Пътна полиция /л.128/, от което се установява, че на ***** г. за времето
от 08:40 до 08:52 часа има регистриран подаден сигнал на тел. 112 за паднало
дърво в гр. ****, ул. „***“ № ***.
От
представеното писмо изх. № ****/**** г. на НИМХ, филиал **** /л.134/, се
установява, че на **** г. между 07:00 часа и 14:00 часа температурата е била
между 17.8 градуса и 30.6 градуса, с тих вятър до 4 м/с и без валежи или
особени явления.
Свидетелката
П. Б., служител на ищцовото дружество, си спомня, че през август месец ** г.
постъпил сигнал за паднало дърво върху автомобил в гр. ****. След като клиент
уведомил дружеството, същото предоставило пътна помощ и автомобилът бил откаран
в сервиз. След няколко дни свидетелката посетила сервиза, за да провери
състоянието на автомобила. Последният бил смазан, вътре имало разположени
стъкла от удара. Автомобилът бил ударен напречно, таванът бил в провиснало
състояние. Същият не бил в движение. Съдът дава вяра на показанията на
свидетелката Б., доколкото същите са преки, непосредствени и съответстват на
събрания по делото доказателствен материал.
По
делото е изготвена САТЕ, неоспорена от страните. Съобразно заключението на
вещото лице, от техническа гледна точка установените увреди отговаря и е
напълно възможно да са следствие от събитие – падане на дърво върху автомобила.
От направените калкулации на установените вреди, се определя, че стойността на
ремонта за правилно възстановяване на автомобила възлиза на 10 292,81
лева. Вещото лице е посочило вероятния механизъм на настъпване на увредите чрез
3D скици.
Изготвена
е и СТЕ с вещо лице – агроном, което е посетило мястото, където се е намирало
дървото. Според вещото лице, към настоящия момент на терена в гр. ***, ул. „***“
№ **, няма останал ствол от паднало дърво, а представлява почва, на
повърхността на която има видим корен от дърво с дължина около 10/15 см и обиколка
2.5/3.0 см. Процесното дърво по данни на Община Пловдив е било в относително
добро състояние, като е имало повреди по стъблото или изсъхнали клони в
короната, които не са повече от 50%. Същото е било на възраст от около 35-40
години. Експертът не се ангажира с заключение какво е състоянието на дървото
към ***** г., доколкото последните данни за същото датират от две години преди
този момент – **** г.
Съдът
кредитира заключенията по допуснатите САТЕ и СТЕ като компетентно изготвени, с
необходимите знания и умения и обосновани.
При така установените правнорелевантни
обстоятелства, чрез събраните в настоящата съдебна инстанция доказателства и
доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема
следното от правна страна:
За уважаване на предявения иск с правна
квалификация чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал.1 ЗЗД следва да са се проявили в
обективната действителност следните материалноправни предпоставки (юридически
факти), а именно: 1) противоправно бездействие от страна на служители на
ответната община по отношение на стопанисването на озеленените площи на
територията на Община Пловдив; 2)настъпване на процесния инцидент при твърдения
в исковата молба механизъм; 3)реално претърпяване на твърдените имуществени
вреди, както и техния размер; 4) причинна връзка между деянието и вредите; 5) вина,
която съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД се предполага. От
събраните по делото доказателства и
доказателствени средства се установи механизмът на осъществяване на процесното
произшествие. Причината за настъпването на вредите върху МПС-то е паднало
дърво, находящо се на ул. „*** № **“ в гр. ****. Така от представената служебна
бележка от РС ПБЗН – **** се установи, че на **** г. в 08:44 часа е получено
съобщение за възникнало произшествие – техническа помощ /отстраняване на
паднало дърво върху лек автомобил/, намиращо се на адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***,
при което са нанесени щети на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ярис“, с ДК
№ *****, собственост на „Аутотехника“ ООД. Служителите на РС ПБЗН – **** са
ликвидирали произшествието, като падналото дърво върху автомобила е отстранено.
Посоченото съответства на изложеното от свидетелката Б. и от приобщената и
кредитирана от съдебния състав САТЕ. Последната установява и увредите на
автомобила, настъпили вследствие на падналото дърво, и тяхната стойност.
За ангажиране на отговорността на
ответната община следва да се установи, че е налице противоправно бездействие
от нейни служители на установено от закон или подзаконов нормативен акт
задължение за активно поведение. Поддържането на декоративната растителност в
рамките на населените места е задължение на съответната община съгласно чл. 61
и следващите от ЗУТ, която чрез своите служби и длъжностни лица следва да
вземе мерки за състоянието на последната
да не застрашава живота и здравето на гражданите.
Безспорно е, че ул. „***“ в гр. *** е
на територията на Община Пловдив, поради което съгласно параграф 7, т. 4 от
Закона за местното самоуправление и местната администрация е собственост на
общината. По силата на приращението съгласно чл. 92 ЗС собственост на общината
са и насажденията върху улицата. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 10.03.1993
г. за опазване на озеленените площи и декоративната растителност, общината и
нейните служби следва да организират и осъществяват постоянно опазване на
декоративната растителност, каквато е цялото декоративно растително
разнообразие - дървета, храсти, цветя и треви, включени в озеленените площи, в
насажденията по алеи, улици и площади и в недвижимите имоти на държавата,
общината, юридически и физически лица. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба за
развитие, поддържане и опазване на зелената система на Община Пловдив, общината
има задължения да стопанисва, изгражда и поддържа зелената система за терените
общинска собственост. Със заповед от 07.08.2017 г. кметът на Община Пловдив е
упълномощил кметовете на отделните райони в общината да назначават комисии за
определяне на фитосанитарното състояние на декоративната дървесна растителност
на територията на съответния район (улично озеленяване, междублокови
пространства, градини, паркове и други) и да организират извършване на резитба
и/или премахване на изсъхналите и болни дървета, както и на дърветата,
застрашаващи сигурността на гражданите.
Предвид установените задължения на
ответната община да извършва активни действия по поддържането на декоративната растителност
в населените места, неизпълнението на този регламент от нейните служители води до
възникване на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника по реда на
чл. 49 ЗЗД. Съдът намира, че е налице причинна връзка между установеното
бездействие и настъпилия инцидент, в резултат от който са настъпили вреди на МПС-то,
собственост на ищцата. Възраженията на ответника за липса на причинна връзка се
обориха от всички събрани по делото доказателства, които еднопосочно установиха
причината за настъпването на вредите. Неоснователно е и възражението на
ответника, че инцидентът е следствие от случайно събитие. По делото се събраха
доказателства, от приобщеното писмо от НИМХ, че на процесната дата **** г.
времето е било топло, тихо, нямало е силен вятър или дъжд, които биха могли да
доведат до падане на дървото. Случайно събитие би могло да бъде налице, ако се
установи, че са били спазени всички изисквания относно изпълнението на
задълженията за поддържане на озеленените площи или декоративна растителност,
но събитието е настъпило само и единствено поради въздействието на непреодолима
сила. Вредоносният резултат при непозволено увреждане не може да бъде следствие
от случайно събитие, когато се предхожда от виновно поведение. В този смисъл
решение № 204 от 10.03.2010 г., постановено по гр.д. № 4284 от 2008 г. на ВКС, IV г.о. В решението се приема още, че на предприятията по
озеленяване е възложено и периодичното поддържане и оформяне на короните на
дърветата съгласно чл.14 от Наредба № 1 от 1993 г. за опазване на озеленените
площи и декоративната растителност, като е създадена специална процедура за
разрешаване на това в ал. 2 от посочения текст.
Предвид изложените съображения съдът
намира предявения иск за доказан по своето основание. Ищецът има право да
получи обезщетение за претърпените в следствие на инцидента вреди и то се
равнява на действителната стойност на
разходите, необходими за ремонт на МПС-то. От заключението на
експертизата се установява, че общият размер на разходите, необходими за части,
материали и труд, за възстановяване на автомобила по пазарни цени възлиза на 10 292,81
лева лв., каквато е и претенцията на ищеца
Относно
възражението за съпричиняване:
Обезщетението за вреди от непозволено
увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното
настъпване. Процесуалното задължение (доказателствената тежест) за установяването
на твърдения правнорелевантен факт принадлежи на страната, която навежда това
частично правоизключващо възражение, като доказването трябва да е пълно
(несъмнено, безспорно) съобразно правилата, предписани в правната норма на чл.
154, ал. 1 ГПК.
С отговора ответникът е въвел в процеса
възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като в случая се твърди виновно поведение от
страна на водача на процесния автомобил. За обосноваване на същото обаче
не се ангажираха доказателства, респ. направеното възражение се явява
неоснователно и обезщетението не следва да бъде намалявано.
Като законна последица от уважаването на
иска следва да се присъди законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда - **** г., до окончателното изплащане на вземането.
Доколкото
не се сбъдна процесуалното условие за разглеждане на предявения при условията
на евентуалност иск, а именно: отхвърляне на главния иск, съдът не дължи
произнасяне по същия.
По разноските:
При
този изход на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал.1 ГПК има
ищцовата страна. Такива следва да бъде присъдени съобразно представения списък
за разноските и доказателства за тяхното заплащане в размер на 2152,42 лева.
Според съдебния състав не се дължи присъждане на разноските в размер на 79,20
лева – за нотариална такса за изготвяне на констативен протокол, доколкото
същите не представляват разноски по производството по смисъла на чл. 78, ал.1 ГПК.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Община
Пловдив, БУЛСТАТ: *********, адрес: гр. ***, пл. „***” № * ДА ЗАПЛАТИ на „Аутотехника“ ООД, ЕИК: *********, на основание чл.49 ЗЗД, във вр. чл.45, ал.1 ЗЗД сумата от 10 292,81
лева (десет хиляди двеста деветдесет и два лева и осемдесет и една стотинки),
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди на притежавания от ищеца
лек автомобил „Тойота Ярис“, с рег. № ****, в резултат на падане на дърво на
адрес: гр. ****, ул. „***“ № ** на дата *** г., намиращо се в причинно-следствена
връзка с противоправното и виновно неизпълнение от страна на ответника на
задължението му да се грижи за поддържането и обезопасяването на дървесната
растителност в града, ведно със
законната лихва, считано от датата депозиране на исковата молба в съда - ***
г., до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК
Община Пловдив, ЕИК: *********, адрес: гр. ***, пл. „****” № * ДА ЗАПЛАТИ на „Аутотехника“ ООД, ЕИК:
*********, сумата в размер на 2152,42 лева /две хиляди сто петдесет и два лева
и четиридесет и две стотинки/, разноски в настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано от страните
в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд
Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Катя Боева
Вярно с оригинала.
ЕН