Р Е Ш Е Н И Е
Номер 19.02.2021г. Град София
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Първо ГО, 30 състав
На двадесет и втори януари Година 2021
В публичното заседание
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА
и секретар ДИАНА БОРИСОВА
като разгледа докладваното от съдия Банкова гр. дело N 2813 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищeцът Б.И.И. поддържа, че на 30.05.2008г. e учредил, заедно с трима други съсобственици, право на строеж в полза на ответника, за построяването на жилищни сгради – блок А и блок Б, подземни гаражи и магазини, подробно описани в исковата молба. На 20.04.2017г. между страните било сключено споразумение, съгласно което ответникът се задължил да се снабди с протокол – образец №15 за блок А в срок не по-късно от 6 месеца, считано от 01.09.2017г., за блок Б – до 01.07.2018г. и да подаде документи за въвеждане в експлоатация на двата блока не по-късно от 01.09.2018г. За забавеното изпълнението на всяко едно от тези задължения била уговорена неустойка в размер на 1000лв. на месец, но не повече от 400 000лв. Ищецът твърди, че към датата на подаване на исковата молба ответникът продължава да е в забава за изпълнението на посочените задължения – едва на 27.02.2020г. той поканил ищеца за подписване на акт-образец №15 за процесните сгради, поради което предявява искове за присъждане на дължимата му неустойка по чл.1, т.2-4 от споразумението, а именно – по т.2 – за 24 месеца забава – 24 000 лв., по т.3 – 20 месеца забава или 20 000лв. и по т.4 – 18 месеца – 18 000лв, ведно със законната лихва от датата на исковата молба.
В едномесечния срок по чл.131 от ГПК ответникът “Л.б.“ ЕООД подава писмен отговор, в който оспорва предявените искове. Признава сключването между страните на процесните договор за учредяване право на строеж и споразумение от 20.04.2017г. Поддържа, че фактическите действия по извършване на СМР в степен, съответна на приемането на строежа с протокол – образец №15 по отношение на блок А били извършени преди изтичането на уговорения срок, а още на 02.02.2018г. съставения протокол – образец №15 бил изпратен на възложителите за подпис, което от своя страна било условие за по-нататъшното процедиране. Поддържа също така и че самата клауза за неустойка по отношение на задължението на дружеството по чл.1.1, ал.2 от споразумението е недействителна, т.к. задължението е с невъзможен предмет – невъзможно било подписването на отделен протокол – образец №15 за всеки от блоковете, т.к. в самото разрешение за строеж не било предвидено етапно строителство, а и било констатирано, че е невъзможно цялостното функционално обособяване и присъединяване към инфраструктурните мрежи, респ. въвеждането в експлоатация, на сградата на блок А, отделно от останалите предвидени за изграждане в парцела сгради.
На следващо място, излага, че
одобреният инвестиционен проект е следвало да претърпи преработка по време на
строителството, за което ищецът бил нееднократно уведомяван и е предоставил
изричното си съгласие. Едва след одобрение на така извършеното изменение със
заповед от 24.06.2019г. било възможно съставянето на протокол – образец №15 за целия строеж.
Доколкото ищецът се е ползвал от резултатите от извършената преработка на
проекта, счита, че срокът по чл.1.1, ал.3 от споразумението е неприложим в
отношенията между страните към датата на исковата молба.
Що
се касае до претендираната неустойка по чл.1.1, ал.4
от споразумението – същата е неоснователна, поради неоснователността на
претенциите по отношение неизпълнението на задълженията за снабдяване с протокол – образец №15 в уговорените срокове,
поради пряката обвързаност между последните и подаването на документация за
снабдяване разрешение за експлоатация. По изложените по-горе причини във връзка
преработката на проекта и необходимостта от
подписване на протокол – образец №15 за строежа като цяло, ответникът
счита, че е бил в обективна невъзможност да изпълни задължението си по чл.1.1,
ал.4 от споразумението в уговорения срок.
Съдът
обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след
което приема от фактическа страна
следното:
Установява се от приетия по делото нот. акт №59, том VI, рег.№12351, дело №995/2008г. на нотариус В. Б., че на 30.05.2008г. ищецът, заедно с други три лица, като съсобственици на УПИ V-249 от кв.7 по плана на гр. София, м. „Люлин – център“ са учредили право на строеж в полза на „М.“ ЕООД за изграждане и придобиване на всички обекти в подробно описаните блокове А, Б и В, представляващи жилищни сгради с магазини и подземни гаражи съгласно Разрешение за строеж №308/25.04.2008г. на Главния архитект на гр. София, като са запазили за себе си и взаимно са си учредили право на строеж върху изрично посочени в нотариалния акт отделни обекти, срещу задължението на „М.“ ЕООД за своя сметка и на свой риск да построи така описаните три жилищни сгради, вкл. и обектите, за които съсобствениците на парцела са си запазили и взаимно учредили права на строеж. Приемателят е поел задължението да осигури изпълнението на строителството и да снабди всяка от сградите с удостоверение за въвеждане в експлоатация в срок от 36 месеца, считано от датата на издаване на протокола за определяне на строителна линия и ниво на първата от сградите.
От споразумение от 20.04.2017г. се установява, че същите четири физически лица, като възложители и „Л.б.“ ЕООД /с предишно наименование „М.“ ЕООД/, като изпълнител, са постигнали съгласие за следното: Към момента на подписване на споразумението изпълнението на блок А е конструктивно завършено с акт обр. 14, но довършителните работи не са изпълнени съобразно одобрения инвестиционен проект и постигнатите между страните договорености по сключения между тях предварителен договор; изпълнението на блок В е конструктивно завършено, но не е съставен и подписан акт обр. 14; изпълнението на блок Б не е стартирало. По силата на чл.1.1 от споразумението изпълнителят е поел задължението да осъществи изпълнението строително-монтажните дейности по реализиране на одобрения проект при спазване на следните междинни срокове:
1) За достигане на етап - „груб строеж" и подписване на
Акт-образец №14 за блок „Б" не по-късно от 30.09.2017 год.;
2) За постигане на степен на завършеност - приемане на строежа на
блок „А", удостоверена с Протокол-образец №15 /петнадесет/ - не по късно
от 6 /шест/ месеца, считано от 01.09.2017 г.;
3) За постигане на степен на завършеност - приемане на строежа на
блок „Б" и блок „В", удостоверена с Протокол-образец №15 /петнадесет/
- не по-късно от 01.07.2018 год.;
4) За подаване на документи за въвеждане на блок „А", блок
„Б" и блок „В" в експлоатация - не по-късно
от 01.09.2018 год.
Съгласно чл.6
от споразумението при забава в изпълнението на задължението на изпълнителя,
посочено в чл.1, т.1-4, същият дължи на всеки от възложителите неустойка в
размер на 1000 лв. на месец, но не повече от 400 000лв.
По делото е ангажирано удостоверение за степен на завършеност, издадено от СО – район „Люлин“ на 30.01.2019г., с изричното отбелязване, че същото е валидно и към 28.08.2019г., от което се установява, че към посочената дата строеж „Жилищни сгради „Блок А“ на М+4 и 2М и „Блок Б“ на М+4 и 2М с магазини и подземни гаражи“ в УПИ V – 249, кв. 7 по плана на „Люлин – център“, гр. София е реализиран в груб строеж, съгласно пар.5, т.46 от ДР на ЗУТ.
С
покана от 27.02.2020г. изпълнителят „Л.б.“ ЕООД е приканил възложителите да се
явяват в офиса му за подписване на Протокол – образец №15 за строеж „Жилищни
сгради с магазини и подземни гаражи с КТП - Блок А, блок Б и подземни гаражи
/блок В/ в УПИ – V – 249, кв.7, гр. София ,
местността „Люлин – център“.
Представена е по делото електронна кореспонденция, според която на 20.02.2018г. адв.К.Н. – процесуален представител на ответника, е изпратил по ел.поща на адрес ****** /като за адв. Г. се твърди да е бил представител на ищеца в отношенията му със строителя/ проект за протокол-15 за блок „А“, като е посочил, че е необходимо съдействието на г-н И. за събирането на подписите на всички собственици, а другата стана се ангажира с получаване на подписите на проектанти, консултанти, надзор. Посочено е, че впоследствие ще се наложи съставянето на нов протокол -15.
От
приложената Декларация по чл.154, ал.5 от ЗУТ е видно, че на 13.04.2018г.
ищецът, в качеството си на заинтересована страна по см. на чл.149, ал.2 от ЗУТ,
е изразил съгласието си с инвестиционен проект за съществено изменение по време
на строителството към Разрешение за строеж №308/25.04.2008г., което се състои в
преработка на блок Б и В – подземни гаражи, жилищна сграда и магазини.
От представеното Споразумение №3/03.11.2018г., сключено между ответника и „ЧЕЗ Разпределение България АД“ се установява, че разпределителното дружество е поело ангажимента да изгради съоръженията за присъединяване до границата на собственост за своя сметка, а ответникът е поел ангажимента да проектира и съгласува в съответствие с действащата нормативна уредба и предостави разрешение за строеж на съоръженията за присъединяване на името на ЧЕЗ за своя сметка, както и да достави и монтира 3 бр. главни електромерни табла на обекта.
От Заповед №РА51 – 116/24.06.2019г. на главния архитект на Столична община се установява, че е постъпило заявление, по силата на което възложителят „Л.Б.” ЕООД е поискал допускане на изменение в одобрения инвестиционен проект към издаденото разрешение за строеж, което е в обхвата на съществените отклонения по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 6 и т.7 от ЗУТ, и касае единствено блок Б и подземните гаражи на сградата /посочени от проектанта като блок В/, а именно: променят се схемите на жилищата, вида и големината на новите апартаменти в жилищните етажи; сградата е била характерна с двете си функции в нея - жилищни и търговски, като съгласно изменението отпадат магазините на партерното ниво и в блок Б са развити само жилища и ателиета за индивидуална творческа дейност; променят се разположенията и вида на жилищата на всеки конкретен етаж, съгласно описаното в заповедта; комуникационният възел на сградата е решен със самостоятелна стълбищна клетка; посочени са брой мазета и гаражи, находящи се на първи и втори подземен етаж, намален е броят на обособените гаражи на втори подземен етаж, осигурена е двураменна рампа за нуждите на хората с увреждания. Със заповедта е допълнено посоченото по-горе разрешение за строеж, като е допуснато исканото съществено изменение в одобрения инвестиционен проект при условията на чл.154, ал.2, т.6 и 7 от ЗУТ.
От представената Декларация по чл.154, ал.5 от ЗУТ се установява, че ищецът, в качеството си на заитересована страна, се е съгласил с инвестиционния проект за съществено изменение по време на строителството към разрешение за строеж №308/25.04.2008г.
По делото е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза на вещото лице М.Ч.. От заключението се установява, че въвеждането в експлоатация на строежа е издадено с Разрешение за ползване №СТ-05- 394/09.06.2020 г. на ДИСК, като протоколът обр. 16 за установяване годността за ползване на строежа е от 08.06.2020 г. Процесният строеж е с издадено разрешение за целия строеж - обект „Жилищни сгради-блок А на М +4 +2М и блок Б на М+5 + 2М, с магазини, гаражи и П.Г." V-249, кв.7, по плана на гр.София, район „Люлин"- СО м."люлин - център“. Етапно строителство не е предвидено, а съгласно ДР на ЗУТ, пар.5, т.45. „Етап е част от строежа, със самостоятелно функционално предназначение, за която може да бъде издадено отделно разрешение за строеж и разрешение за ползване“. В пространството между бл. А и бл.Б в одобрените проекти е развит т.н. бл.“В“ - подземни гаражи, като на ниво терен над тях са обособени и паркоместа, като ползването на подходите за гаражите изискват функционално всички сгради в имота да са завършени. В предварителния проект от 2018г. на констативен акт – образец 15 за установяване годността и приемане на етап от строежа – бл.А, е отбелязано в р.V „Официални становища“ на „Софийска вода“, че сградното водопроводно отклонение и канализационното отклонение ще бъдат издадени след изграждането на блок Б; удостоверение за заснемане на жил. сгради и ВиК връзките изд. от АГКК- ще се издадат след цялостно изграждане на строежа - Бл.А, бл.Б и бл.В. Това насочва, че присъединяване към инфраструктурните мрежи и съоръжения, и въвеждане в експлоатация е възможно след изграждане на всички сгради в имота. Въз основа на това и като е взело предвид клаузите на споразумението между страните от 20.04.2017г. относно изискването за изпълнение на проекта в част „Озеленяване“ във връзка с чл.178, ал.3, т.1 от ЗУТ, съгласно която строежите не се въвеждат в експлоатация, когато не са завършени мероприятията, предвидени в част „Вертикална планировка и не е реализирано озеленяване“, както и клаузите на цитираното по-горе споразумение с ЧЕЗ, изискващо издадено разрешение за строеж на съоръженията за присъединяване, вещото лице е дало заключение, че въвеждането на бл. А в експлоатация, ведно с останалите строежи, е не само целесъобразно, но и наложително.
При изслушването в съдебно заседание вещото лице пояснява, че за разлика от т.нар. Акт 16, който представлява разрешение за ползването на строежа, Акт образец 15 е констативен протокол, който установява годността за приемане на строежа от всички специалисти, имащи отношение към същия – проектанти, изпълнители, надзор, както и от възложителите. Той предхожда по време съставянето на Акт обр.16, който вече се подписва от държавна приемателна комисия. Когато е издадено общо разрешение за строеж, както е в случая – за две, три или повече сгради в един парцел, е възможно да се изготви и подпише Акт обр.15 за всяка сграда поотделно, ако има проектна обезпеченост и се следват съответните процедури. В конкретния случай, проектантът изобщо не е предвиждал сградите да се приемат поотделно, т.к. съгласно самия проект под сградите на бл.А и бл.Б, както и в пространството между тях има подземен гараж, като ползването на подходите към гаражите изисква всички сгради в имота да бъдат функционално завършени. Това прави много трудно изготвянето на Акт обр. 15 за сградите поотделно, но не и невъзможно. Що се касае до изпратения за подпис на ищеца проект на Акт образец 15 от февруари 2018г., отново заявява, както е посочено и в самото заключение, че същият е по-скоро израз на добро желание, но не би могъл да изпълни функциите, които законът му възлага, защото е предвидено, че съгласуването с инженерните дружества по част електро и ВиК ще стане едва след приемането на блок Б. Подчертава, че при желание такова съгласуване е възможно да се направи своевременно, но в случая това не е направено.
От
приетото по делото Разрешение за ползване №СТ – 05-394/09.06.2020г. се
установява, че процесният строеж е въведен в
експлоатация на посочената дата.
При
така установените факти по делото, съдът намира следното от правна страна:
Претендираното право произтича от следните обстоятелства: по двустранен договор страните са постигнали съгласие по клаузи, с които отнапред са определили размера на вредите при забава за изпълнение на конкретни задължения по договора.
В тежест на ищеца
е да установи, че между страните
са сключени цитираните в исковата молба три неустоечни
съглашения за обезпечаване вреди от забава при
изпълнението на посочените задължения на ответника по
процесното споразумение; че всяко от
неустоечните вземания е в претендирания размер, както и че ответникът
е в забава за изпълнение на задълженията си, съобразно уговореното между страните.
В тежест на ответника е, при доказване на горните обстоятелства, да докаже, че е изпълнил точно задълженията, посочени в споразумението съгласно уговореното между страните.
Като ненуждаещо се от доказване между страните е отделено обстоятелството, че между тях са сключени договор за учредяване на право на строеж от 30.05.2008г. и споразумение от 20.04.2017г., в което страните са уговорили крайни срокове за изпълнение на отделни задължения във връзка с реализирането на учреденото право на строеж.
От представеното по делото споразумение, подробно обсъдено по-горе, се установяват и конкретните срокове за изпълнение на конкретно посочените задължения на ответника.
Между страните
не се спори, че тези задължения не са били изпълнени в уговорените срокове, не
се и доказва от ответника обратното, въпреки указанията на съда с доклада по
делото, че точното изпълнение на задълженията по споразумението, е в негова доказателствена тежест. Считано от следващия ден, ответникът
е изпаднал в забава на изпълнението по отношение на задълженията си да изпълни
строителството до съответните етапи в посочените срокове.
Ответникът се защитава с възражения, които могат да бъдат обособени в две групи. От една страна се твърди, че съгласно уговорките между страните, постигнати с цитираните клаузи на чл.1.1, т. 2 и 3 неговото задължение не е било да осигури снабдяването на сградите с акт-обр.15, доколкото подписването на такъв не зависи само от строителя, а и от възложителите, и ред други участници в процеса на строителство. Поддържа, че е имал само задължението фактически да изпълни строителството до степен на завършеност, позволяваща приемането на сградите с акт обр.15, което е и направил. Алтернативно, твърди, че е изпратил на ищеца проект на акт обр.15 относно сграда „А“ още през февруари 2018г., с което е изпълнил задължението си, а събирането на подписите на всички останали лица, вкл. и на самия ищец, не може да е негов ангажимент. На последно място, възразява, че доколкото след подписването на процесното споразумение, се е наложило образуването на производство по чл.154 от ЗУТ, с което ищецът е бил наясно и за което е изразил съгласието си, постигнатите по-рано между страните договорки относно срока за въвеждане на строежа в експлоатация са очевидно неприложими в отношенията между тях.
Тези възражения
на ответника, съдът намира за изцяло неоснователни.
На първо място, при тълкуване клаузите на процесното спразумение и по-конкретно чл.1.1, ал.2 и 3, без съмнение се налага изводът, че задължението на ответника е било в указания срок да осигури снабдяването на сградите с акт – обр. 15. От една страна, дори и задължението да беше само за завършване на строителството на комплекса в уговорения обем и до степен, позволяваща съставянето на акт обр. 15, не са ангажирани от ответника никакви доказателства, че в посочените в споразумението срокове, сградите са били фактически завършени в съответната степен. От гледна точка интереса на кредитора, завършването на строежа до въпросния етап, при липса на удостоверяване на този етап чрез предвидения в закона констативен акт, подписан от участниците в строителството и възложителите, е без всякакво значение. Ето защо, съдът приема, че уговорките по чл.1.1, т.2 и 3 от Споразумението са за достигане на етап на строителството, удостоверен с подписан констативен акт образец 15. Последното всъщност косвено се доказва и от изпратения от ответника до ищеца проект на акт обр.15 за сграда „А“ през февруари 2018г., което явно е направено в опит за изпълнение на уговорката по чл.1.1., т.2 от споразумението. Това изпълнение обаче не е валидно. За да се приеме, че с изпращането на този проект ответникът е поставил кредитора в забава и по този начин се е освободил от последиците на собствената си забава, той следва да докаже, че е изпълнил задълженията си по договора за строителство, че е поканил ищеца да приеме изработеното, че го е поканил писмено да участва в подписването на съответния акт, като забавата на кредитора в този случай се преодолява чрез специалната процедура по чл. 170 ЗУТ. Няма никакви данни по делото което и да е от тези обстоятелства да се е осъществило. Дори да се приеме, че изпращането по ел. поща на въпросния проект до упълномощен представител на ищеца, представлява покана в горния смисъл /което е спорно, но ирелевантно в случая, поради което съдът няма да се спира подробно на този въпрос/, от заключението на СТЕ категорично се установява, а и от текста на самия проект е видно, че се предвижда съгласуването с инженерните дружества по част „електро“ и „ВиК“ ще стане едва след приемането на блок „Б“, тоест този проект е бил обвързан с приемането на другата сграда в парцела и не може да има самостоятелно значение. За да се приеме, че е налице валидно изпълнение на задължението на ответника по чл.1.1, т.2 от споразумението и преминаване на отговорността за несъставянето на акт.обр. 15 по отношение на сграда А в уговорения срок върху ищеца, следваше по делото да се установи съгласуването на посочения проект от всички лица, които е следвало да го съгласуват, освен самия ищец, в който случай би могло да се твърди, че последният е изпаднал в забава на кредитора и не може да претендира благоприятни последици от собственото си неправомерно поведение. Обратно, установява се, както вече беше нееднократно отбелязано, че въпросният проект не само не е бил съгласуван с всички участници в строителството, с които е следвало това да бъде направено, но е било и изрично посочено, че това съгласуване ще се извърши едва след приемането на сграда Б.
На последно място от тази група възражения, съдът намира, че от гледна точка освобождаване на ответника от отговорност за забавено изпълнение е без всякакво правно значение какви преработки е претърпял първоначалния проект и дали ищецът е бил съгласен с тях. От значение в случая е, че именно ответникът се е съгласил със същите и е инициирал процедура по чл.154 от ЗУТ, без да счете за необходимо да поиска удължаване на срока за изпълнение по сключеното с ищеца споразумение. Ответникът е търговец, извършващ по занятие строителство на сгради, поради което и съдът намира, че дължимата от него грижа на добрия търговец предполага способността му да съобрази как във времето биха се отразили на строителството предприетите действия по изменение на проекта. Дори и въпросното изменение на проекта да е било наложено от промени в законодателството, които очевидно не могат да бъдат предвидени от която и да било от страните, не е имало никаква пречка ответникът впоследствие да инициира промяна в уговорките между страните относно срока за изпълнение, ако е проявил дължимата грижа към собствените си работи. Доколкото не е направил това, ответникът не може да възразява, че само по себе си образуването на производство по чл.154 от ЗУТ, с което ищецът е бил наясно, дерогира постигнатите по-рано между тях уговорки относно срока на изпълнение. Ответникът е обвързан от собственото си волеизявление.
Втората група
възражения касаят действителността на клаузите за неустойка. Макар изрично
възражение да е докладвано само по отношение на клаузата по чл.1.1, т.2 – касателно блок А, внимателното запознаване с твърденията на
ответника, вкл. и поддържаните в открито съдебно заседание, налага извода, че
възражението обхваща и клаузата по чл.1.1.т. – касателно блок Б. По – конкретно, ответникът поддържа, че
поради особеностите на самия проект, не е било изобщо възможно, при спазване на
разпоредбите на ЗУТ, цялостното функционално обособяване и присъединяване към
инфраструктурните мрежи на двата блока поотделно, поради което и поетото
задължение за снабдяването им с акт-обр.15 се явява
такова с невъзможен предмет.
С доклада по
делото на ищеца са дадени изрични указания, че доказването на фактите, от които
извежда възражението си за нищожност, е в негова тежест. Съдът намира, че
такова доказване по делото не беше проведено.
Основанието за нищожност на сделката поради невъзможен предмет попада в приложното поле на чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Разпоредбата въвежда правилото, според което при невъзможност на предмета, сделката е нищожна. Предметът на сделката се свързва с обекта на правоотношението, към което е насочено поведението на страните по сделката. Предмет на сделката са вещи, действия, бездействия, нематериални правни и имуществени блага. Предмет трябва да има всяка сделка. За да е налице сделка, страните трябва да са постигнали съгласие по нейния предмет. Ако към момента на постигне на съгласието, предметът е фактически или правно невъзможен, сделката е нищожна поради невъзможен предмет. Фактическата невъзможност на предмета означава, че той не съществува в реалната действителност при сключване на сделката и не може да възникне според природните закони и с оглед нивото на развитие на науката, техниката и технологиите към момента на сделката, както и ако предметът е индивидуално определена вещ и тя е погинала преди постигане на съгласието. Налице е начална невъзможност на предмета. Правната невъзможност на предмета означава, че за неговото възникване или за разпореждането с него съществува непреодолима правна пречка. Правната пречка може да се изразява в нормативно уредени забрани за извършване на сделката или ограничения за обособяването на обекта /мотивите на ТР №3/2014г. на ОСГК на ВКС/.
От
една страна, буди недоумение твърдението на ответника, че поради липсата на
предвидена етапност на строителството, поетите от
него задължения по чл.1.1, т.2 и 3 от споразумението, са с невъзможен предмет.
Както съдът вече отбеляза по-горе, ответникът е професионален строител,
извършващ по занятие дейности, свързани със строителството на сгради, което
поставя очевидния въпрос защо той би поел задължение с изначално невъзможен
предмет и добросъвестно ли е такова поведение спрямо другата страна, ако
строителят е наясно с предвижданията на законодателството в съответната сфера.
От друга страна, подобна правна невъзможност на предмета, извеждаща се от
разпоредбите на ЗУТ, не се установи с категоричност по делото. Както вещото
лице изрично е посочило в заключението си, а също и при изслушването в съдебно
заседание, въвеждането в експлоатация на блок А ведно с останалите части от
стоежа е „целесъобразно и наложително“, но изготвянето на Акт обр.15 – констативен протокол за установяване годността за
приемане на строежа, е възможно да се извърши за отделните сгради, построени в
един парцел, ако има проектна обезпеченост. Следователно, липсва правна забрана
или ограничение за извършване на съответното действие. Дори в случая с
конкретния проект вещото лице посочва, че снабдяването с акт-обр.15
за сградите пооотделно би било „много трудно“, което
не е равносилно на правно невъзможно поради законова забрана.
На следващо място, твърденията на ответника за невъзможност на предмета на цитираните клаузи могат да бъдат отнесени към допуснатото със Заповед №РА51-116/24.06.2019г. допълнение на разрешението за строеж, с което е извършено съществено изменение на първоначално одобрения инвестиционен проект и което е довело до невъзможност цялостното функциониране и присъединяването към инфраструктурните мрежи, респ. въвеждането в експлоатация, да се извърши отделно за блок А. Съдът намира, че това възражение изобщо не следва да се обсъжда, доколкото въпросното изменение е извършено след подписването на процесното споразумение между страните. Налага се изводът за поддържане на последваща невъзможност на предмета на въпросните задължения на ответната страна, а в правната доктрина еднозначно се приема, че само изначалната невъзможност на предмета обуславя приложението на чл.26, ал.2 от ЗЗД. Само за пълнота на мотивите, съдът намира, че е уместно отново да се подчертае, че съгласно заключението на вещото лице, снабдяването с акт-обр.15 за сградите пооотделно не е поначало правно недопустимо. Съдът намира, че проектната обезпеченост на възможността ответника валидно да изпълни поетите по-рано задължения по процесното споразумение, е била в негова тежест и ако това не е направено, не е налице основание да се счита, че поетите по-рано задължения от ответника автоматично са отпаднали и ищецът е лишен от обезщетителната функция на уговорената неустойка.
Ето защо, като
съобрази гореизложеното, съдът намира, че при установената забава на
изпълнението на задълженията на ответника по чл.1.1, т.2, 3 и 4 от
споразумението между страните от 20.04.2017г., той дължи на ищеца валидно
уговорената неустойка в чл.6 от споразумението в размер на 1 000 лв.
месечно, която възлиза на следните суми:
1/ За забава в
изпълнението на задължението по чл.1.1., т.2 от общо 24 месеца в периода 01.03.2018г. до
датата на исковата молба /05.03.2020г./ – 24 000 лв.
2/ За забава в
изпълнението на задължението по чл.1.1., т.3 от общо 20 месеца в периода 01.07.2018г. до
датата на исковата молба – 20 000 лв.
3/ За забава в изпълнението на задължението по чл.1.1., т.4 от общо 18
месеца в периода 01.09.2018г. до датата на исковата молба – 18 000 лв.
Исковете са основателни и следва да бъдат
уважени в пълния си предявен размер.
По разноските:
При този изход на спора, на
осн. чл.78, ал.1 от ГПК, ищецът има право
на разноски. Съгласно представения от страната списък
и доказателствата по делото, същите възлизат на сума
в общ размер на 6 520лв., от които 2 520 лв. държавни такси в исковото и обезпечителното производство и 4 000лв. адвокатско
възнаграждение за двете производства.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Л.Б.“ ЕООД, ЕИК ******** със седалище и адрес *** да заплати по искове с пр. осн. чл.92 от ЗЗД на Б.И.И., ЕГН ********** ***, следните суми:
- 24 000 лв. – неустойка за забава от общо 24 месеца в периода 01.03.2018г. до датата на исковата молба / 05.03.2020г./, в изпълнението на задължението по чл.1.1., т.2 от подписаното между страните на 20.04.2017г. споразумение;
- 20 000 лв. - неустойка за забава от общо 20 месеца в периода 01.07.2018г. до датата на исковата молба / 05.03.2020г./, в изпълнението на задължението по чл.1.1., т.3 от подписаното между страните на 20.04.2017г. споразумение;
- 18 000 лв. - неустойка за забава от общо 18 месеца в периода 01.09.2018г. до датата на исковата молба / 05.03.2020г./, в изпълнението на задължението по чл.1.1., т.4 от подписаното между страните на 20.04.2017г. споразумение;
- 6 520 лв. – разноски за държавни такси и адвокатско възнаграждение в настоящото и в обезпечителното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: