Решение по адм. дело №1552/2024 на Административен съд - Пловдив

Производство по реда на чл.197 ал. 2 от ДОПК.

Жалбоподателят В. Т. С., [ЕГН], от [населено място], [улица], ет.2, ап.1, чрез адв. Т. Б., оспорва Решение № 159 от 28.06.2024 г. на директора ТД на НАП – Пловдив, с което е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ с изх. № [рег. номер]-022-0043771/05.06.2024 г., издадено от А. Л., на длъжност публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП [населено място].

Недоволен от така постановеното решение, жалбоподателят счита същото за незаконосъобразно и настоява за отмяната му, респ. за отмяна на наложените обезпечителни мерки, с аргумент, че законодателят не е предвидил кумулативно изпълнение върху вземанията за неправилно изплатена пенсия едновременно чрез удръжки от пенсията и по реда на ДОПК. Твърди се, че, в случай, че пенсионният орган е решил да събере вземанията си по реда на ДОПК , а не по реда на чл.114 ал.3 от КСО, тъй следва да издаде административен акт за прекратяване на тези удръжки от пенсията, в който да изложи мотиви за това си решение и за прехвърляне на вземането по реда на ДОПК към ТД на НАП – Пловдив, който административен акт подлежи на административно и съдебно обжалване по реда на чл.117 и чл.118 от КСО. Това обаче не е сторено от органа и не са представени доказателства в тази насока.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. От процесуалния представител на последния е постъпила молба, с която се изразява становище по основателността на жалбата. Претендират се разноски по делото и се прави възражение за прекомерност на исканото юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – директор ТД на НАП – Пловдив, в становището по жалбата, депозирана от процесуалния му представител юриск. Б., счита жабата за неоснователна и настоява за отхвърлянето й по подробно изложени доводи. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави въз0ражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е подадена при наличието на правен интерес и в предвидения процесуален срок, поради което съдът намира същата за ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съображенията за това на настоящия състав на съда са следните:

С ПНОМ изх. № [рег. номер]-022-0043771/05.06.2024 г., издадено от А. Л., на длъжност публичен изпълнител при ТД на НАП - [населено място], е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги в търговска банка (доставчик на платежни услуги Централна кооперативна банка) в размер на 36 225.13 лв. (главница – 19 838.49 лв. и лихви – 16 386.64 лв.) за обезпечаване събирането на установеното и изискуемо публично вземане от В. Т. С. по изпълнително дело № *********/2023 г. по описа на същата дирекция.

От страна на публичния изпълнител е изпратено Запорно съобщение с изх. № [рег. номер]-003-0032678/05.06.2024 г. на основание чл.202 ал.1/ал.7 от ДОПК до обслужващата – ЦКБ,

Изрично е посочено, че на основание чл.213 ал.1 т.3 и т.5 и ал.2 от ДОПК се запорират суми на посочения субект, с изключение на: 1/ в размер до 250 лв. за всеки член на семейството; 2/ трудовото възнаграждение, обезщетение по трудово правоотношение, всяко друго възнаграждение за труд, пенсията или стипендията – в общ размер до минималната работна заплата месечно и петдесет на сто от трудовото възнаграждение за разликата между средната брутна месечна работна заплата, определена общо за икономическите дейности за предходно тримесечие, за което са публикувани официални данни на НСИ, и минималната работна заплата; 3/ обезщетения по социално осигуряване, включително за безработица; социални помощи, предоставени от държавния или общински бюджет; суми по дарение от физически и юридически лица, получени от лица с трайни увреждания с намалена работоспособност над 50 на сто и други категории лица в неравностойно социално положение; вземани яза издръжка, определин от съда.

В отговор, с писмо изх. № 157-Е-С07-**********/05.06.2024 г. директорът на ЦКБ АД е уведомил публичния изпълнител, че банката признава за основателно вземането, върху което е наложен запорът и сметката е блокирана до пълния размер на дължимата сума, като към датата на налагане на запора по сметката е наличен авоар, формиран от получени по сметката преводи с произход „трудово възнаграждение“ от текущия месец с месечен размер под минималната работна заплата за страната и сумата е несеквестируема, съгласно чл.213 ал.1 т.5 от ДОПК.

С решението си ответникът е потвърдил оспореното ПНОМ. За да стори това, е приел, че са налице материалноправните предпоставки за налагане на обезпечителни мерки – обезпечителна нужда и затруднения при събиране на публичните задължения в размер на 35 678.19 лв., от които, главница 20 574.93 лв. и лихви 15 103.26 лв. към 14.02.2024 г. Посочено е, че вземането произтича от Разпореждане за присъединяване изх. № [рег. номер]-105-0066154/14.02.2024 г., с което към изп. д. № *********/2023 г., образувано със Съобщение за доброволно изпълнение изх. № [рег. номер]-149-0001984/02.02.2023 г., връчено на лицето по електронен път на 07.02.2023 г., за задължения установени с декларации – обр.6, с което към изпълнителното дело е присъединено публично вземане, установено с Разпореждане № РНП-2-4-145-*********/09.11.2021 г. на НОИ – ТП - Пловдив, връчено на лицето на 15.02.2024 г.

Предвид липсата на доброволно плащане на установеното и изискуемо публично задължение от страна на длъжника, обезпечителната мярка се явява необходима и наложителна, с оглед гарантиране интересите на публичния взискател. Прието е, че обезпечението съответства на размера на вземанията по изпълнителното дело – в тази връзка са направени необходимите справки за имуществото на длъжника, от които са установени доходи, получавани от НОИ, налични МПС, както и декларирани от лицето банкови сметки. В тази връзка и е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в "ЦКБ“ АД. Мотивирано е също така, че постановлението съдържа всички законоустановени в чл.196 от ДОПК реквизити и е издадено при спазване процедурата, предвидена в глава двадесет и четвърта, раздел първи от ДОПК, както и че преценката за избор на обезпечителната мярка е от изключителната компетентност на публичния изпълнител, който от своя страна е предприел действия по обезпечаване на изисускуемото публично задължение.

В мотивите административният орган се е позовал на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 год. по Тълкувателно дело № 2 от 2013 год. на ОСГТК на Върховния касационен съд. Съгласно чл.446 ал.1 от ГПК трудовото възнаграждение и въобще всяко възнаграждение за труд, както и пенсията са частично секвестируеми, т.е. наложеният върху тях запор обхваща само секвестируемата част. На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, а не изпълнителното действие, което нарушава/несъвместимо е с несеквестируемостта. Наложеният запор върху трудово възнаграждение или друго възнаграждение за труд, както и върху пенсия не обхваща нито вземането на длъжника от третото задължено лице до размера на минималната работа заплата, нито пропорционално определената несеквестируема част от това вземане – т. 3 от посоченото ТР на Върховния касационен съд.

Наложеният запор върху трудово възнаграждение или друго възнаграждение за труд, както и върху пенсия, не обхваща вземането на длъжника от третото задължено лице до размера на минималната работа заплата, нито пропорционално определената несеквестируема част от това вземане – т. 3 от диспозитива на процесното ТР на Върховния касационен съд.

Въз основа на цитираните части от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 год. по Тълкувателно дело № 2 от 2013 год. на ОСГТК на Върховния касационен съд, органът е достигнал до извода, че налагането на запор върху вземане от трето задължено лице на пенсия, която представлява частично секвестируемо имущество е допустим и законосъобразен способ по чл.215 от ДОПК за принудително изпълнение.

И най-сетне се сочи, че изрично в запорното съобщение, изпратено до „ЦКБ“ АД, е отразено, че на основание чл.213 ал.1 т.3 и т.5 и ал.2 от ДОПК не се запорират, посочените по-горе подробно суми.

От решаващия орган е отчетено и обстоятелството, че банката е информирала НАП, че по сметката е наличен авоар – трудово възнаграждение от текущия месец с месечен размер под минималната работна заплата, което налага извода, че е съобразено условието, посочено в запорното съобщение, а именно – несеквестируемия размер остава на разположение на лицето, като няма насочено принудително изпълнение върху този размер и ПНОМ изх. № [рег. номер].022.0043771/05.06.2024 г.

С решението е указана и възможността на лицето, че във всеки един момент може да се възползва от възможността, предоставена от чл.199 ал.1 и ал.2 от ДОПК.

В съдебно заседание на 22.05.2025 г. е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/ със задача: - изчисление размера на задължението към няколко различни дати в периода 20.06.2023 г. – 18.11.2024 г., както и изплатените от лицето суми за периода от 01.01.2016 г. до 29.02.2020 г., както и да се установи дали лихвата за просрочие е изчислена върху цялото задължение или е изчислена за всяко едно месечно задължение. Същата, при нужда, ще бъде коментирана по-долу в настоящото изложение.

В хода на съдебното производство към делото са приобщени: - представените с жалбата доказателства; предоставени от ответника в с. з. от 10.10.2024 г. доказателства; - заверено копие на разпечатка от ИС „Събиране“; - доказателства, представени от ТП на НОИ – Пловдив с молба вх. № 19 237/21.11.2024 г. и с писмо вх. № 4285/13.03.2025 г.; - доказателства, приети в с. з. от 26.06.2025 г. , постъпили от ТП на НОИ – Пловдив; от ТД на НАП – Пловдив, както и становище от ТП на НОИ – Пловдив с вх. № 11450/08.07.2025 г.

От приложените по административната преписка доказателства се установява, че с Разпореждане № РНП-2-4-15-01037537/09.11.2021 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Пловдив, е разпоредено В. С. да възстанови недобросъвестно получена сума за пенсия за осигурителен стаж и възраст, социална пенсия за инвалидност, добавка по чл.84 от КСО и чл.84 от КСО в размер на 61 898.71 лв.( главница – 40 276.89 лв. и лихви – 21 621.82 лв.). С Решение № 1040-15-2-/06.01.2022 г., директорът на ТП на НОИ – Пловдиве заличил като погасено по давност задължение на В. С. в размер на 28 014.74 лв., от които 15 698.41 лв. главница и лихви за минало време – 12 317.22 лв., и е останала за събиране сумата от 33 882.97 лв., от които 24 578.48 лв. главница и 9 304.49 лв. лихви.

С Разпореждане изх. № [рег. номер]-105-0066154/14.02.2024 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, на основание чл.271 ал.2 от ДОПК, е допуснато присъединяване на публичен взискател - НОИ – ТП – Пловдив за вземания от неправилно изплатена сума за пенсии за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2018 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.

Разпоредбата на чл.197 ал.1 от ДОПК предвижда, че постановлението за налагане на обезпечителни мерки може да бъде обжалвано в 7-дневен срок от връчването му пред директора на компетентната териториална дирекция, който се произнася с мотивирано решение в 14-дневен срок.

Разпоредбата пък на чл.197 ал.2 от ДОПК сочи, че решението по ал.1 може да се обжалва пред административния съд по местонахождението на териториалната дирекция, чийто директор го е издал, в 7-дневен срок от връчването му на жалбоподателя и на публичния взискател. Непроизнасянето на решаващия орган в сроковете по ал.1 се смята за потвърждение на постановлението, което може да се обжалва в 14-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне.

От своя страна, разпоредбата на чл.197 ал.3 от ДОПК определя условията, при които съдът отменя наложената обезпечителна мярка в зависимост от това дали тя е предварителна или окончателна обезпечителна такава. С оглед на систематическото, граматическото и логическото тълкуване на тези разпоредби се налага изводът, че предмет на съдебна проверка са законосъобразността на двете постановления, издадени от публичните изпълнители и решението на ответника, с което са потвърдени.

В случая, както постановленията за обезпечителните мерки, така и последващото решение са издадени от компетентни органи и в кръга на предоставената им материална и процесуална компетентности. Решението на ответника е издадено в срока по чл.197 ал.1 от ДОПК. С оглед разпоредбата на чл.197 ал.1-3 от ДОПК в настоящото производство съдът преценява законосъобразността на постановленията за налагане на обезпечителни мерки. В тази връзка съдът намира, че те са издадени в предписаната от закона форма – по аргумент от чл.196 от ДОПК, като съдържа посочените в ал.1 реквизити: името и длъжността на органа, който го издава /А. Л. – публичен изпълнител при ТД на НАП [населено място]/; наименованието на акта, номера и датата на издаването му /Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № [рег. номер]-022-0043771/05.06.2024 г./; фактическите и правните основания за издаването му /"... като взех предвид, че ще се затрудни събирането на установеното и изискуемо публично вземане по изпълнително дело № *********/2023 г. по описа на същата дирекция в размер на 36 225.13 лв., в това число лихва 16 386.64 лв., главница 19 838.49 лв. ", съответно чл.200 от ДОПК и чл.202 ал.1 във връзка с чл.195 ал.1-3 от ДОПК/; име на лицето, неговия идентификационен номер, адрес по чл.8 от ДОПК и адрес за кореспонденция; размера на публичното задължение и лихвите; вида на обезпечителната мярка и имуществото, върху което се налага / запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги в търговска банка; забрана за разпореждане с имуществото, върху което е наложена обезпечителната мярка /"На основание чл.196 ал.1 т.7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс не може да се разпореждате с имуществото, върху което е наложена обезпечителната мярка"/; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва постановлението /"Постановлението за налагане на обезпечителни мерки може да се обжалва в 7-дневен срок от връчването му, пред Териториалния директор на ТД на НАП Пловдив, чрез публичния изпълнител. "; подпис на органа, който го е издал, с означение на длъжността му.

В този смисъл, съдът намира, че така изброените реквизити от чл. 197, ал. 1 от ДОПК са налице.

Не се констатират и нарушения на административнопроизводствените правила. Следва в тази връзка да се посочи, че нуждата да се обезпечи изпълнението на конкретно публично вземане възниква поради опасността публичният изпълнител да не открие в деня на изпълнението секвестируеми права на длъжника, годни да удовлетворят публичния взискател. Ето защо, в нормата на чл.195 ал.2 от ДОПК е посочено, че обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение. В конкретния казус, налагането на мерките е основано именно на обстоятелство, че ще бъде затруднено събирането на публичното задължение и с цел предотвратяване извършването на сделки, и действия с имуществото на длъжника, т. е. органите по приходите са приели, че е налице хипотезата на чл.195 от ДОПК. В процесното постановление за налагане на обезпечителни мерки са изложени мотиви в тази насока, основани на събраните доказателства по преписката, с оглед изискването възведено в чл.196 ал.1 т.3 от ДОПК. В тази връзка следва да се посочи, че процесната обезпечителна мярка е наложена на основание разпоредбата на чл.195 ал.1 от ДОПК, регламентираща случаите на налагане на обезпечителни мерки на установено по размер и изискуемо публично задължение. В настоящия случай, противно на твърденията на жалбоподателя, тези предпоставки са били налице при налагане на обезпечителните мерки и в постановлението на публичния изпълнител са изложени мотиви в тази насока. Както правилно е приел публичният изпълнител, в процесния случай е налице установено и изискуемо публично вземане на длъжника В. С. в общ размер на 36 225.13 лева, от които главница 19 838.49 лева и лихва 16 386.64 лева към 05.06.2024 г. по посоченото изпълнително дело.

Така, към момента на постановяване на процесното постановление, без всякакво съмнение са били налице предпоставките за налагане на обезпечителни мерки, тъй като е било налице установено и изискуемо публично вземане на длъжника във връзка с неплатени публични задължения по декларации - обр.6, в общ размер на 2385.84 лв., в т. ч. лихва в размер на 562.79 лв. и главница в размер на 1 823.05 лв. по изпълнително дело № *********/2023 г., непогасено в законоустановения срок за доброволно изпълнение, като съгласно разпоредбата на чл.142 ал.1 от АПК, субсидиарно приложим на основание препращащата норма на § 2 от ДР на ДОПК, това е моментът на преценка на законосъобразността на административния акт. Съгласно изричното правило на посочената норма, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му.

По отношение на следващото възражение, че върху вземането на жалбоподателя от трето лице – ТП на НОИ [населено място] не може да бъде наложена обезпечителна мярка, тъй като тези парични средства представляват имущество, върху което е изключено да бъдат налагани обезпечителни мерки, следва да бъде съобразено, че що се отнася до вида и размера на доходите и имуществото, върху които не може да се предприеме принудително изпълнение за публични вземания, респ., не могат да бъдат налагани обезпечения, то те са изрично определени в чл.213 от ДОПК и при налагането на обезпечителната мярка запор върху пенсията на задълженото лице, следва да се прилага разпоредбата на чл.213 ал.1 т.3 и т.5 от ДОПК, съгласно която принудително изпълнение не може да се насочи върху пенсия в размер до 250.00 лева месечно, както и суми, посочени в чл.213 ал.2 от с. к. Изрично в запорното съобщение, изпратено до „ЦКБ“ АД е цитираната разпоредбата на чл.213 ал.1 т.3, т.5 и ал.2 от ДОПК, която, видно от постъпилия отговор от банката, е била съобразена. Разпоредбата на чл.446 ал.1 от ГПК, от своя страна, определя като несеквестируем доходът от трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чийто размер е под минималната работна заплата. Тези изводи се подкрепят и от събраните по административната преписка доказателства - лицето е получило през текущия месец месечно трудово възнаграждение в размер под минималната работна заплата, поради което, сумата е несеквестируема, поради което наложените обезпечителни мерки правилно са наложени, при спазване принципа на секвестируемост. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 год. по Тълкувателно дело № 2 от 2013 год. на ОСГТК на Върховния касационен съд

Предвид изложеното се установява, че оспореното ПНОМ и последващото решение са издадени в съответствие с материалноправните разпоредби.

При това положение, с оглед липсата на материалноправни и процесуалноправни нарушения, новелата на чл.197, ал. 3 от ДОПК предвижда, че съдът може да отмени обезпечителната мярка, само ако длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа. В случая такива доказателства не са представени от жалбоподателя.

По отношение възражението на жалбоподателя за кумулативно изпълнение върху вземането за неправилно изплатена пенсия, съдът намира за необходимо да отбележи следното:

Разпоредбата на чл.114 ал.5 от КСО е процесуално правна – предписва ред за принудително изпълнение на разпореждания за възстановяване на неоснователно получени суми, които не са погасени доброволно в срока по ал.3 на същата разпоредба. От формулировката на разпоредбата следва извода, че способите за принудително изпълнение на тези задължения са три - по чл.110 ал.1 т.5 от КСО / чрез запор върху банкови сметки/, по реда на ДОПК /когато предмет са вещи или вземания към трети лица/, или чрез прихващане, в случаите, когато дължимите суми могат да бъдат прихванати от изискуеми вземания на осигурения към ДОО. Спорния момент в тълкуването на разпоредбата се фокусира върху условието „когато могат да бъдат прихванати” и материално правните разпоредби, определящи предмета на прихващане, т.е. кои вземания на осигурените към ДОО могат да бъдат прихванати.

Отговорът на поставения по делото основен въпрос се съдържа в нормите на чл.162 ал.2 т.4, чл. 163 ал.1 от ДОПК, чл.114 ал.1 ал.5 вр. с чл.110 ал.5 и ал.10 и чл.114а от КСО. Съгласно чл.162 ал.2 т.4 от ДОПК, незаконосъобразно извършените осигурителни разходи са публични държавни вземания. По силата на чл.163 ал.1 от ДОПК публичните държавни вземания се събират по реда на ДОПК, освен ако в закон е предвидено друго. Закон, който да предвижда друго, а именно да урежда по друг начин същата правна материя, са нормите на чл. 114 ал.5 вр. с чл.110 ал.5 и ал.10 и чл.114а ал.1 от КСО. По силата на чл.114 ал.1 от КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили заедно с лихвата по чл.113 от същия кодекс. За възстановяване на тези суми се издава разпореждане, като в тези случаи не се съставя ревизионен акт. Разпореждането за възстановяване на недобросъвестно получени суми подлежи на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването му, след което е годно изпълнително основание за провеждане на принудително изпълнение, чрез налагане на запор върху банковата сметка на длъжника по реда на чл.110 ал.5 т.1 от КСО, чрез прихващане по реда на чл.114 ал.5 от КСО, или чрез изпълнение върху движими, недвижими вещи и вземания към трети лица, по реда на ДОПК по аргумент от чл.114 ал.5 вр. с чл.110 ал.5 и ал.10 от КСО. На основание чл.110 ал.10 от КСО ДОПК се прилага само, за изпълнение върху движимите или недвижимите вещи на длъжника, и върху вземанията му към трети лица. За изпълнение върху парични средства, чрез запор върху банковите сметки се съдържат правила в чл.110 ал.5 и сл. от КСО, като на основание чл. 114а ал.1 от същия кодекс върху паричните обезщетения и помощите могат да се налага запори за задължения към държавното обществено осигуряване, както и да се извършва прихващане на суми по реда на чл.114 от КСО. Съвместния прочит на чл.110 и чл.114 ал.5 от КСО води до извода, че прихващането като способ на принудително изпълнение е приложим само за сумите по разпорежданията за възстановяване на неоснователно получени суми, като предмет на прихващане могат да бъдат обезщетенията и помощите по КСО на основание чл.114а ал.1 предл. последно от същия кодекс. Нормата на чл.114а ал.1 от КСО е материално правна, специална спрямо чл.213 ал.2 т.1 от ДОПК, предвид изключването на общия ред при действието на закон, който предвижда друго /по аргумент от чл.163 от ДОПК/, и позволява запор и прихващане върху обезщетения и помощи по КСО, когато целта на изпълнението е събиране на задължения към държавното обществено осигуряване.

В отговор на въведеното оплакване за разполагаемата сума за съществуване, следва да се каже, че прихващането е способ различен от запора, поради което праговете за несеквестируемост на сумите по банковите сметки и на дохода от трудова дейност, установени от чл.213 ал.1 т.3 и т.5 от ДОПК не се прилагат. При прихващане на насрещни вземания, суми не постъпват в банковата сметка и поради това не са предмет на запор, а техният размер не попада в ограниченията на посочените разпоредби на ДОПК. Запорът се изпълнява върху суми в размер над 250 лв., налични по банковата сметка за съответния период, поради което оплакването за несеквестируем размер е относимо към оспорване действията на органа по изпълнението, не и към законосъобразността на прихващането по чл.114 ал.5 от ДОПК. Последното е законосъобразно ако е извършено за събиране на вземанията по разпореждания за възстановяване на неоснователно получени суми и има за предмет парични обезщетения и помощи, изплащани на основание КСО. Съответно, следва да е издадено от лицето по чл.114 ал.5 от КСО и след като е настъпила изискуемостта на двете насрещни вземания. В настоящия случай, разпореждането за възстановяване на недобросъвестно получени суми не е изпълнено в 14-дневния срок от връчването му, лицето няма насрещно вземане, установено от КСО, което му се дължи, следователно, налице е случай, който не е обхванат от материално правната хипотеза на чл.114а от КСО, към който може да бъде приложен реда за прихващане, така както изисква чл.114 ал.5 предл. последно от КСО.

В случая, вземането за незаконосъобразно извършени осигурителни разходи, съгласно чл.162 ал.2 т.4 от ДОПК е публично вземане, поради което, на основание чл.163 ал.1 от ДОПК подлежи на събиране от публичен изпълнител по реда на кодекса.

С оглед на изложеното, атакуваното решение е законосъобразно, което обосновава и извода на настоящия състав – за отхвърляне жалбата като неоснователна.

Предвид характера на спора, съдът намира, че не следва да обсъжда приетата по делото ССчЕ, тъй като същата е неотносима. Оспорването на размера на различните прихванати суми за погасяване на задълженията не е предмет на настоящото съдебно производство, в което се оспорва само и единствено законосъобразността на издаденото ПНОМ от 05.06.2024 г.

При този изход на спора и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват на ответната страна и същите се констатираха в размер на 500.00 (петстотин) лв., съобразно разпоредбата на чл.161 ал.1 от ДОПК във връзка с чл.8 ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004 за възнагражденията за адвокатска работа.

Съдът намира за неоснователна претенцията на жалбоподателя за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 500.00 лв., тъй като разпоредбата на чл.8 ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. указва, че за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението [рег. номер]., а в случая данъчната администрация е поискала юрисконсултско възнаграждение в размер на 500.00 лв., което е значително под минималния размер, определен с наредбата.

Воден от горното и на основание чл.160 ал.1 предл. първо от ДОПК, Административен съд - Пловдив, ХІ състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. Т. С., [ЕГН], от [населено място], [улица], ет.2, ап.1, срещу Решение № 159 от 28.06.2024 г. на директора ТД на НАП – Пловдив, с което е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ с изх. № [рег. номер]-022-0043771/05.06.2024 г., издадено от А. Л., на длъжност публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП [населено място].

ОСЪЖДА В. Т. С., [ЕГН], от [населено място], [улица], ет.2, ап.1, да заплати на Национална агенция за приходите сумата от 500.00 (петстотин) лева, представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

Решението не подлежи на обжалване.