Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 82
Гр. Перник, 18.04.2023 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд –
Перник, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и втори март през две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХРИСТОВА
КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при съдебния секретар Наталия Симеонова и с участието
на прокурора Бисер Ковачки от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа
докладваното от съдия Мария Христова КАНД № 33/2023 година по описа съда, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на „***“ ЕООД с ЕИК
****, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. **** № 21,
представлявано от управителя – М.З.Т., подадена чрез пълномощника адвокат П.В.
от АК-В. срещу съдебно решение № 678 от 13.12.2022 г., постановено по АНД №
20221720201337/2022 г. по описа на Районен съд – Перник, с което е потвърдено
наказателно постановление № 14-0000775 от 09.08.2022 г., издадено от директора
на Дирекция „Инспекция по труда” Перник, с което на „***“ ЕООД с ЕИК **** в качеството
му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 ДР на Кодекса на труда /КТ/ е
наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева на основоние чл. 416, ал. 5,
във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ за извършено административно нарушение на чл.
62, ал. 1, във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ, за това
че не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето Е.Ц.Т.с ЕГН **********.
Касаторът твърди, че постановеното съдебно решение е незаконосъобразно, неправилно, немотивирано, необосновано, постановено
при съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Моли
съдът да постанови решение, с което да върне делото за ново разглеждане от друг
състав на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на разноски пред двете
съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не
депозира отговор.
В проведеното
съдебното заседание касаторът редовно призован не се явява, изпраща за процесуален
представител адв. А.А., редовно упълномощена с пълномощно представено в съдебно
заседание, която поддържа изцяло касационната жалба. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени решението на Районен съд Перник, като
незаконосъобразно и постановено при съществени процесуални нарушения и да върне
делото за разглеждане от друг състав на районния съд.
В
проведеното съдебно заседание ответника по касационната жалба редовно призован,
се представлява от старши юрисконсулт М., който оспорва касационната жалба,
като моли съда да остави в сила решението на първоистанционния съд, като
правилно и законосъобразно.
В
проведеното съдебното заседание представителят на Окръжна прокуратура Перник предлага
на съда да остави в сила решението на районния съд, като правилно и
законосъобразно.
Административен съд – Перник, като прецени събраните
по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата
на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като
подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа инстанция, за
която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е
неоснователна.
След извършена проверка в пределите на чл. 218, ал.
2 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че решението на районния съд е
валидно и допустимо като постановено от компетентен съд, в предвидената от
закона форма, по допустима жалба. Същото е постановено при правилно прилагане
на материалния и процесуалния закон, а основанията за това са следните:
Предмет на разглеждане пред Районен съд Перник е
било издаденото от директора на Дирекция "Инспекция по труда" -
Перник наказателно постановление № 14-0000775 от 09.08.2022 година, с което е
наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева, на основание чл. 416, ал.
5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ на настоящия касатор.
Административнонаказателната му отговорност е била ангажирана за това, че „***“
ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. **** № 21,
представлявано от управителя – М.З.Т. /касатор/, в качеството си на работодател
е извършил нарушение на трудовото законодателство по смисъла на чл. 62, ал. 1,
във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ за това, че при извършена проверка на място на 28.06.2022 г. по спазване на трудовото законодателство в обект
на контрол: „СМР – изграждане на тротоарна настилка“, находящ се в гр. Перник,
ЦГЧ /централна градска част/ пред кино „****“ стопанисван от „***“ ЕООД с ЕИК ****
е установено, че настоящия касационен жалбоподател, в качеството си на
работодател по смисъла на §1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на
труда, не е уредил отношенията при предоставянето на работна сила, като трудови правоотношения, като не е сключил трудов договор в писмена
форма с лицето Е.Ц.Т.ЕГН **********. Към момента на проверката на място в
обекта на 28.06.2022 г., в 15:20 часа, лицето е заварено да работи на обекта,
като „общ работник“ и собственоръчно е декларирало определено работно време,
почивни дни и работно място. След извършена проверка от инспекторите на
Дирекция „Инспекция по труда“ - Перник, към момента на деянието в
информационната система на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, е
установено, че по отношение на лицето Е.Ц.Т.не е налице регистриран трудов
договор в ТД на НАП, такъв е сключен едва към дата 08.07.2022 г., видно от
приложена по делото справка.
Първоинстанционният съд е проявил процесуална
активност и е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които
правилно е установил фактическата обстановка. Въз основа на тях и след направен
анализ поотделно и в тяхната съвкупност безспорно е приел за установено
нарушение на трудовото законодателство. В изпълнение задължението си за
извършване проверка на издаденото НП, решаващият съд е констатирал, че
описаното в него нарушение е доказано, т. к. от събраните доказателства е
налице трудово правоотношение, а не гражданско за каквото се претедира в
съдебно заседание чрез представянето на граждански договор, за което касатора е
привлечен към административно наказателна отговорност за извършено административно
нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1, във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ,
съдържащ задължение за работодателя да сключи трудов договор в писмена форма,
подписан и от двете страни. С оглед безспорно установеното по делото, че такъв
трудов договор не е бил сключен между страните, към момента на установяване на
нарушението – 28.06.2022 година, решаващият съд е приел, че в случая е налице
извършеното нарушение и има основание за сключване на трудов договор между
страните такъв, какъвто реално е сключен, но на един по-късен етап. Развити са
подробно мотиви в тази насока за същността на трудовото правоотношение и
съотношението му с облигационното правоотношение, съответно е установено, че
възприето от органите на административнонаказателното производство като
източник на отговорността на дружеството жалбоподател е правилно, както и правилна
се явява вменената му административнонаказателна отговорност за такова
административно нарушение.
Първоинстанционният съд е достигнал до правен извод, че при издаването АУАН и
НП не са допуснати нарушения на материалното и процесуално право, поради което
правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на работодателя.
Пред
настоящата съдебна инстанция не са представени писмени доказателства. Съобразно
чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените
в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Настоящата
касационна инстанция намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Съобразно
чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установена от Районен съд Перник
фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото
доказателства.
Първоинстанционният
съд правилно и въз основа на събраните доказателства е установил фактическата
страна на спора.
Правилно
и законосъобразно решаващият съд е приел, че с оглед установеното
несъществуване на трудово правоотношение за страните е възникнало задължение за
сключване на трудов договор. Настоящата касационна инстанция напълно споделя
направените от районния съд правни изводи за правилно прилагане на материалния
закон от административнонаказващия орган при реализиране на отговорността по
реда на чл. 62, ал. 1, във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ на настоящия касатор.
Настоящата касационна инстанция счита, че не следва да повтаря направените
правни изводи.
Първоинстанционният
съд е постановил обжалваното съдебно решение след точен и обективен анализ на
събраните доказателства, като е изпълнил задължението си, преди да разгледа
делото по същество, да прецени спазени ли са процесуалните правила в хода на
административното производство от наказващия орган. Мотивиран така, настоящият
касационен състав намира атакуваното в настоящото производство решение на
Районен съд Перник за законосъобразно, правилно и обосновано. Последният е
постановил обжалваното решение след точен и обективен анализ на събраните
доказателства, като е изпълнил задължението си в хода на съдебното производство
да установи с допустимите от закона доказателства, дали е извършено нарушение и
обстоятелствата, при което е извършено. Мотивиран така, настоящият касационен
състав намира атакуваното в настоящото производство решение на Районен съд
Перник за законосъобразно, в това число правилно и обосновано.
При
субсидиарното действие на НПК, районният съд е изпълнил служебното си
задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно,
всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване
по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно
събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност, и не е допуснал
нарушения на съдопроизводствените правила. Районният съд е събрал необходимите
и относими доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото. В
обжалваното решение е изложил мотиви относно преценката на доказателствата,
която е извършил и въз основа на последните е направил изводи, които настоящият
касационен състав споделя напълно. Събрани
са доказателства за проверка на изложените в АУАН и НП факти, като са приобщени
към делото по надлежния процесуален ред, на базата на които е постановен
законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
За пълнота на
изложението следва да се отбележи, че трудовия договор има за предмет
престирането на работна сила от работника за продължителен, в повечето случаи
неопределен срок, а при гражданския договор се дължи конкретен трудов резултат
за определен срок. При трудовия договор работникът е в зависимост от своя
работодател и е задължен да спазва определения ред и трудова дисциплина,
работно време и т. н., а при договора за изработка изпълнителят дължи само
"изработването на нещо", на уговорения резултат и е независим, стопански
и оперативно самостоятелен при изпълнението. И при двата договора се дължи
възнаграждение, но то се различава по своето естество, като трудовото
възнаграждение е правно регламентирано, има гарантиран минимален размер и се
изплаща ежемесечно, а възнаграждението, което следва да заплати поръчващият, се
договаря свободно между страните и се изплаща след приемане на изработката, по
принцип - еднократно.
В
тази връзка настоящата касационна инстанция намира за неоснователни твърденията
наведени в касационната жалба. В случая административно наказващия орган при
започване на административнонаказателно производство е събрал всички относими
доказателства, поради което не е било необходимо да събира допълнителни такива,
тъй като безспорно е установено нарушението, неговия автор и вината.
С
оглед гореизложените съображения, настоящия касационен състав, при извършената
проверка по реда на чл. 218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно,
допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва
да бъде оставено в сила.
Относно
разноските:
При този изход
на спора ответникът по касационната жалба има право на разноски, но предвид
обстоятелството, че такива не са претендирани пред настоящата касационна
инстанция, същите не следва да се присъждат.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, настоящия
касационен състав на Административен съд – Перник
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение №
678 от 13.12.2022 година, постановено по АНД № 20221720201337/2022 година по описа на Районен съд
Перник.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/п/