Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 30.03.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на десети
март
две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 8612 по описа
за 2018 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от М.С.К. срещу З. „А.” АД,
с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание
чл.226, ал.1 от КЗ / Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от
01.01.2016 г./във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във
връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че е брат на
загиналия, вследствие ПТП Т.М.Т.на 37 години. Твърди, че на 10.05.2014 г. в
с.Иново, обл. Видин на ул. „Бдин“ по пътя Видин-Брегово се движил л.а.м.
„Мерцедес Е300“ с ДК № *******, управляван от Е.Г.С., който нарушил правилата
за движение по пътищата, като не бил внимателен и предпазлив към уязвим
участник на движението-велосипедистът Т.М.Т., при избиране на скоростта не се
съобразил с всички особености на пътя, като при необходимост да намали и да
спре при възникнала опасност за движението, нарушил забраната в населено място
да шофира със скорост до 50 км/ч, като се движел със скорост от 79 км/ч, като
навлязъл в съседна пътна лента, непропускайки да премине другия участник в
движението, не подал сигнал за предприета маневра и навлизайки в кръстовище не
спрял и не пропуснал другия участник в движението, в резултат на което
реализирал ПТП и причинил смъртта на Т.М.Т..
Поддържа се, че вината на водача на процесния
лек автомобил е установена с влязло в сила споразумение от 24.07.2014 г. по
н.о.х.д. № 222/14 г. по описа на ОС-Видин.
Поддържа се, че за увреждащия
л.а.м. „Мерцедес Е300“ с ДК № ******* е имало сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ със застрахователна полица № 11113002595442 от 31.10.2013 г., със срок
на валидност от 31.10.2013 г. до 31.10.2014 г. с ответното дружество.
Поддържа се, че ищецът е живеел
със своя брат в едно домакинство преди настъпване на ПТП, били сплотено и
задружно семейство, взаимно се подкрепяли и си помагали. Връзката между двамата
братя е била изключително силна и дълбока, били са в постоянни близки
отношения, разбирали се много, помежду им имало чувство на обич и взаимна
привързаност.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 200 000 лв.
частичен иск от 280 000 лв., застрахователно обезщетение за претърпените от
него неимуществени вреди от смъртта на брат му Т.М.Т., която е в пряка
причинно-следствена връзка с ПТП осъществено на 10.05.2014 г. в с. Иново, общ.Видин, виновно причинена
от водача на л.а.м. „Мерцедес Е300“ с ДК № *******, чиято отговорност е била
застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при З. „А.”
АД със застрахователна полица № 11113002595442 от 31.10.2013 г., със срок на
валидност от 31.10.2013 г. до 31.10.2014 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на увреждането-10.05.2014 г. до окончателното
изплащане. Претендират се разноските по делото, включително и адвокатско
възнаграждение определено по реда на чл.38, ал.2 от Закона с адвокатурата.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника чрез процесуалния му представител юрисконсулт С.,
надлежно упълномощена с пълномощно приложено към делото.
Няма възражения по допустимостта
на исковата молба, но оспорва претенцията изцяло по основание и размер.
Оспорва материалната легитимация
на ищеца да получи обезщетение за неимуществени вреди от причинената смърт на
брат си с твърдението, че за получаване на обезщетение не е достатъчна формална
връзка на родство. Оспорва съществуването на трайна и дълбока емоционална
връзка на ищеца с починалия му брат, както и твърдението че двамата са живели в
едно домакинство. При условията на евентуалност оспорва иска по размер като
прекомерен и неоснователно завишен. При условията на евентуалност заявява
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналия Т.М.Т.с
твърдението, че същият като участник в движението не е съобразил собственото си
поведение с това на останалите участници в движението и конкретно с процесния
лек автомобил. Оспорва като погасена по давност претенцията за заплащане на
законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от датата
на настъпване на събитието 10.05.2014 г. до 27.06.2015 г.
Признава наличието на
застрахователно правоотношение.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която оспорват всички
възражения на ответника. Заявява доказателствено искане.
В срока за допълнителен отговор
ответникът поддържа изцяло становището си и оспорванията в отговора. Оспорва
изцяло изложените в ДИМ твърдения и възражения..
В съдебно
заседание ищецът поддържа иска чрез своя процесуален представител. Подробни
съображения излага в писмени бележки по делото, с които представя и съдебна
практика. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Ответникът
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва иска и моли съда
да постанови решение, с което да ги отхвърли по съображения изложени в писмени
бележки по делото. Претендира разноските по делото, за което представя списък.
Софийски градски съд, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа
страна:
Със споразумение одобрено от съда
с протоколно определение от 24 юли 2014 г. по н.о.х.д. № 222/2014 г. по описа
на Видински окръжен съд, Е.Г.С. е признат за виновен в това, че на 10.05.2014
г. в с. Иново, обл. Видин, на ул. „Бдин“, по пътя гр. Видин-гр. Брегово, при
управление на л.а.м. „Мерцедес Е 300“ с рег. № *******, нарушил правилата за
движение, визирани в чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП, като не бил внимателен и предпазлив
към уязвим участник в движението-велосипедиста Т.М.Т., чл.20, ал.2 ЗДвП-при
избиране на скоростта, която не съобразил с всички особености на пътя, като при
необходимост да намали и да спре при възникнала опасност за движението, чл.21,
ал.1 от ЗДвП като нарушил забраната в населено място да шофира със скорост до
50 км/ч, движейки се със 79 км/ч, чл.25, ал.1 ЗДвП, като навлизайки в
кръстовище, не спрял и не пропуснал другия участник в дижението, с което по
непредпазливост причинил смъртта на Т.М.Т..
С удостоверение за наследници
изх. № 71/26.05.2014 г. на Община Видин, с. Иново, се установява, че починалият
при ПТП Т.М.Т.е брат на ищеца, както и че ищецът е и неговия единствен
наследник по закон, предвид обстоятелството, че починалият не е бил женен, няма
деца, няма и живи родители.
Видно от приетите по делото
актове за раждане, двамата братя са родени от една майка, като бащата на
починалия Т.е неизвестен. От извършената служебна справка по реда на Наредба №
14, се установява, че двамата братя са регистрирани на едни и същи постоянни и
настоящи адреси, а именно: с. Иново, ул. „******.
Между страните не е било спорно,
че е налице договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
сключен със застрахователна полица № 11113002595442 от 31.10.2013 г., със срок
на валидност от 31.10.2013 г. до 31.10.2014 г., сключен между ЗАД „АРМЕЕЦ“ и
собственика на л.а.м. „Мерцедес Е300“ с ДК № *******
От приетото по делото заключение
на САТЕ, неоспорено от страните се установява, че причините за настъпване на
пътно-транспортното произшествие, са движението на лекия автомобил със скорост
от 78 км/ч, която е над максимално разрешената от 50 км/ч, при движение в
населено място. Установява се, че водачът на автомобила е имал добра видимост
от над 100 м към мястото на произшествието и е имал техническа възможност да
наблюдава действията на велосипедиста и да предприеме спиране и по-рано още в
началото на маневрата завой на ляво от страна на велосипедиста. Друга причина
за настъпване на произшествието са и действията на велосипедиста, който
предприел маневра завой на ляво без да се съобрази с посоката и скоростта на
насрещно движещия се автомобил, както и че е бил под въздействието на алокохол
от 4,72 промила.
От заключението на приетата по
делото СМЕ се установява, че в материалите по делото данните за степента на
алкохолно опиване на пострадалия Т.М.Т.са противоречиви. Ситуацията и
свидетелските показания насочват към лека степен на алкохолно опиване, от друга
страна много високи концентрации на алкохол в кръвта и урината, кореспондират с
тежка степен на алкохолна инотоксикация. Въздействието на алкохола е намалило
възможностите за предотвратяване на инцидента от страна на пострадалия.
Свидетелят Й.В.М.установява, че
познава Т.откакто се помни, израснали заедно като деца. Свидетелят установява,
че Т.и брат му израснали без родител и били много задружни и неразделни.
Двамата братя живеели винаги на края на селото в една къща заедно с майка си.
Баща нямат. Хората се шегували, че двамата братя са като близнаци, тъй като
непрекъснато били заедно, ръка за ръка. Смъртта на Т.се отразила много тежко на
М.. Той се затворил в себе си и това продължава до днес, не е толкова
контактен, споделя колко му е тежко, но никога не навлиза в подробности. В
момента М. е сам-самичък, майка му също починала. Свидетелят засякъл ищеца
няколко пъти на гроба на Т.. М. има дете на три години.
Разпитан свидетелят П.Л.П.
установява, че е бивш кмет на с. Иново в периода от 1995 г. до 2011 г. Познава
ищеца и неговия брат от деца. Били бедно семейство, за това им давали общинска
земя да си насадят нещо, за да могат да си нахранят животните. Семейството им
било много трудолюбиво, но бедно. Първо починала майката и след това станал
инцидента с Т., който преди това живеел в едно домакинство с майка си и брат
си. И досега М. скърби, ходи постоянно на пътя, където е станала катастрофата и
оставя цветя. Т.и М. били като близнаци, само двамата си били и си помагали.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
последователни.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
От
правна страна предявеният иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005
г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от
01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
Отговорността на застрахователя
е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на
делинквента. За да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застраховате. Наред с
това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Безспорно делото се
установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 10.05.2014
г. между прекия причинител и ответника и по отношение на увреждащото МПС.
Съобразно чл.300 ГПК влязлата в
сила присъда, на
която се приравнява и одобреното от съда споразумение, на наказателния съд е задължителна за съда,
разглеждащ гражданско правните последици от конкретно деяние, но само относно
това, дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е
виновен, поради което съдът приема, че деянието, авторството и виновното
поведение на водача Е.Г.С. и настъпилата в пряка причинно-следствена
връзка с това поведение смърт на Т.М.Т., са
установени в настоящия процес със споразумение одобрено от съда с протоколно определение от 24 юли 2014
г. по н.о.х.д. № 222/2014 г. по описа на Видински окръжен съд.
Безспорно с
обсъдените по-горе писмени и гласни доказателства, се установяват елементите на непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно и противоправно, както и установена
вреда-причинена
смърт на брата на ищеца.
От друга страна и с оглед
заключението на САТЕ и СМЕ, основателно е възражението за съпричиняване от
страна на пострадалия. Безспорно се установява, че с поведението си същият е
допринесъл за настъпване на инцидента, като предприел маневра завой на ляво без да се съобрази с
посоката и скоростта на насрещно движещия се автомобил, както и че е бил под
въздействието на алокохол, което без съмнение е намалило възможностите за предотвратяване на
инцидента от страна на пострадалия. В случая е без значение дали пострадалият е
бил в лека или тежка степен на алкохолно опиване, тъй като безспорно се
установява, че водачът на лекия автомобил е имал техническата възможност да
предотврати произшествието, независимо от поведението на велосипедиста, а
именно: в случай, че бе спазил изискването за разрешената скорост от 50 км/ч в
населено място, при която би могъл да предприеме аварийно спиране в момента, в
който се е намирал на разстояние 29-30 м до мястото на удара. Безспорно се
установява, че водачът на автомобила е имал добра видимост над 100 м към мястото
на произшествието и е имал техническа възможност да наблюдава за действията на
велосипедиста и да предприеме спиране и по-рано още в началото на маневрата
завой на ляво от страна на велосипеда.
При това положение възражението
на ответника за принос от страна на пострадалия се явява основателно.
Съдът като съобрази броя, вида и
тежестта на извършените нарушения от двамата участници, като съобрази и че
отговорността на водача на моторно превозно средство е по-голяма, съответно
по-големи са и изискванията към него, намира че приносът на пострадалия е в
размер на 1/3.
Пряката причинна връзка между
неправомерното поведение на водача и смъртта на брата на ищеца е установена с
одобреното от съда споразумение, което има силата на влязла в сила присъда.
По силата на сключения договор,
застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени.
Ищецът притежава
материално правна легитимация по предявения от него иск, с оглед приетото в
Тълкувателно решение № 1/2016 от 21 юни 2018 г., постановено по т.д. № 1/2016
г. на ОСНГТК на ВКС. С решението се прие, че материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969
г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което
е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка
с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
Обезщетение следва да
се присъди само тогава, когато от доказателствата по делото може да се направи
несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и
главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет
и продължителност) морални болки и страдания.
Настоящият съдебен
състав намира, че ищецът доказа горните обстоятелства. Доказаха се конкретни
житейски обстоятелства, които сочат на силна връзка между двамата братя.
Безспорно се установи, че същите са родени, израсли в един дом, който споделяли
заедно включително и до смъртта на Т.. Двамата братя израснали без баща,
живеели само със своята майка, били бедно семейство, което довело до
необходимостта им взаимно да си помагат и да работят заедно, за да осигуряват
прехраната на дома. Братята били винаги заедно, поради което и двамата
свидетели сочат, че били като близнаци. Ищецът е бил единствения близък на починалия, който е
нямал свое семейство, и между него и брат му са поддържани постоянни отношения
на взаимна обич, материална и морална подкрепа и емоционална близост.
Ето защо съдът
намира, че горното сочи на търпени болки и страдания от ищеца по-големи по
интензитет от нормално присъщите за тази родствена връзка, поради което ответникът в
качеството си на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, по която застраховано лице е делинквентът, следва да обезщети
ищеца за действително претърпени от него неимуществени вреди от смъртта на брат
му.
Настоящият съдебен състав
намира, че паричният еквивалент на понесените неимуществени вреди, причинени от
смъртта на брата на ищеца, с който той е имал трайна емоционална връзка, при
съобразяване на възрастта на починалия (38г.), неговата жизнеспособност,
обстоятелството че починалият е бил несемеен, живял е в едно домакинство с брат
си, както и предвид обществените отношения, вкл. и застрахователните лимити към
момента на ПТП-10.05.2014 г., възлиза на 45 000 лева. С оглед приетото
съпричиняване в размер на 1/3 на вредите от починалото лице, искът е
основателен за сумата от 30 000 лева.
Предвид горното искът
ще следва да бъде отхвърлен като неоснователен за разликата над сумата от 45 000 лв. до
частично претендирания размер от 200 000 лв., а за разликата над сумата от 30
000 лв. до сумата от 45 000 лв., следва да бъде отхвърлен на основание чл.51,
ал.2 от ЗЗД, предвид претия принос.
Настоящият съдебен
състав намира, че не следва да се прилага разпоредбата на параграф 96, ал. 1 от
ПЗР на ЗИД на КЗ /ДВ бр. 101/2018 г., в сила от 07.12.2018 г., с която е
въведен лимит до 5 000 лева за обезщетяване на братя и сестри за неимуществени
вреди от смъртта на техен роднина. Тази уредба противоречи на правото на ЕС-на
чл. 1, § 2 от Втора директива 84/5, кодифицирана в Директива 2009/103/ЕО на ЕП
и Съвета от 16.09.2009 г., относно застраховка ГО, с която са въведени
минимални застрахователни суми за неимуществени вреди в случай на телесно
увреждане несравнимо по-високи от посочения законов лимит на националното
право, посочен по-горе. В тази връзка Съдът съобразява и Решение на СЕС от
24.10.2013 г. по дело С-277/12, постановено по преюдициално запитване на
национален съд на страна-член на ЕС, според което "чл. 3 параграф 1 от
Директива 72/166 и член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5 трябва да се
тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" при използване на
МПС покрива обезщетение за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна
уредба на ГО за смъртта на близки членове на семейството, настъпила при ПТП,
само до определена сума, която да е по-малка от посочените в чл. 1, параграф 2
от Втора Директива 84/5"-т. е. 350 000 евро".
Във връзка с
неприлагането на въведения лимит, съдът съобразява и практиката на ВКС,
обективирана в Решение № 70 от 03.06.2019 г., т.д. № 755/2018 г. на ВКС, Второ
търговско отделение, Решение от 06.02.2019 г., т.д. № 2429/2017 г., ВКС, Второ
търговско отделение.
Предвид
основателността и доказаността на главната претенция, основателен и доказан е
акцесорния иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна
лихва, считано от датата на увреждането върху главницата за неимуществени
вреди.
Съгласно разпоредбата
на чл. 223, ал. 2 КЗ /отм./, застрахователят изплаща и обезщетение за лихви за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото лице. На
основание чл. 45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за
обезщетение за забава, считано от датата на увреждането. На това основание
функционалната отговорност на застрахователя покрива и задължението за лихви
към увредения от датата на деликта. Разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. второ КЗ /отм./ е неприложима, тъй като тя регламентира отговорността за лихви за
забава, присъдени в тежест на застрахования, какъвто не е настоящият случай.
Разпоредбата на чл. 271, ал. 5 КЗ /отм./ е приложима само в хипотезата на
доброволно уреждане на претенциите между застраховател и увредено лице, какъвто
не е настоящият случай - увреденият е потърсил застрахователното обезщетение по
съдебен ред- чл. 273, ал. 1, предл. второ КЗ /отм./.
С оглед на горното
лихва върху главницата се дължи, считано от датата на увреждане-10.05.2014 г.
Основателно е обаче
възражението на ответника, че част от вземането за лихва е погасено по давност.
На основание чл.111, б.“в“ от ЗЗД, вземанията за лихви се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок. Ето защо съдът присъжда лихва за три
години назад, считано от датата на предявяване на исковата молба, които не са
погасени по давност, а именно от 27.06.2015 г. до окончателното изплащане на
задължението.
Предвид горното искът
за присъждане на лихви за периода от 10.05.2014 г. до 26.06.2015 г. следва да
бъде отхвърлен като погасен по давност.
По разноските в
процеса:
При този изход на делото разноски се дължат и на двете
страни.
Ищецът е освободен от държавна
такса и разноски на основание чл.83, ал.2 от ГПК.
От
приложения договор за правна помощ и съдействие от 20.06.2018 г. се установява,
че адвокат В.Н.Н. е осъществявал безплатна правна помощ на ищеца на основание
чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, поради което и на основание чл.38, ал.2 от ЗА
ответникът ще следва да бъде осъден на заплати на адвокат Н. адвокатско
възнаграждение, съответно на уважената част от иска.
При
материален интерес от 200 000 лв., минималният размер на дължимото адвокатско
възнаграждение възлиза на сумата от 5530 лв.-чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
От тази
сума ответникът ще бъде осъден да заплати сумата от 829,50 лв., която е
съответна на уважената част от иска (30 000 лв.)
Ответникът е направил разноски в
общ размер на сумата от 1010 лв., от която юрисконсултско възнаграждение в
размер на 400 лв. на основание чл.78, ал.8 от ГПК, 550 лв.-депозит вещи лица и
60 лв.-депозит свидетел.
От общата
сума и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да бъде осъден да
заплати на ответника разноски в размер на 858,50 лв., която сума е съответна на
отхвърлената част от иска (гражданс170 000 лв.)
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса върху уважения размер на
иска от 1200 лв., както и сумата от 32,25 лв.-заплатени възнаграждения на вещи
лица от бюджета на съда, съответна на уважената част от иска.
Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, I-6 състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „А.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г. във връзка с
чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД на М.С.К., ЕГН **********,*** сумата от 30 000 лв. /тридесет хиляди лв./,
застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от
смъртта на брат му Т.М.Т., която е в пряка причинно-следствена връзка с ПТП
осъществено на 10.05.2014 г. в с. Иново,
общ.Видин, виновно причинена от водача на л.а.м. „Мерцедес Е300“ с ДК № *******,
чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” при З. „А.” АД със застрахователна полица № 11113002595442 от
31.10.2013 г., със срок на валидност от 31.10.2013 г. до 31.10.2014 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 27.06.2015 г. до окончателното
изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск за неимуществени
вреди за разликата над сумата от 45 000 лв. до претендирата сума от 200 000 лв.
частичен иск от 280 000 лв., а на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД, поради приет
принос за разликата над сумата от 30 000 лв. до сумата от 45 000 лв.
ОТХВЪРЛЯ като погасен по давност
искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на лихва за забава за периода от
10.05.2014 г. до 26.06.2015 г.
ОСЪЖДА З. „А.” АД, дружество вписано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата на адвокат В.Н.Н.,*** адвокатско възнаграждение в размер
на 829,50 лв. /осемстотин двадесет и девет и 0,50 лв./
ОСЪЖДА М.С.К., ЕГН **********,***
да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на З. „А.” АД, дружество вписано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** сумата от 858,50 лв. /осемстотин петдесет и
осем и 0,50 лв./ разноски направени от ответника пред настоящата съдебна
инстанция.
ОСЪЖДА З. „А.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК
в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса върху уважения
размер на иска от 1200 лв. /хиляда и двеста лв./, както и сумата от 32,25 лв.
/тридесет и два и 0,25 лв./-заплатени възнаграждения на вещи лица от бюджета на
съда, съответна на уважената част от сика.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: