РЕШЕНИЕ
№ 21164
гр. София, 21.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря ХРИСТИНА Н. КОЕМДЖИЕВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20231110126216 по описа за 2023 година
намери следното:
Производството е образувано по искова молба от “Т С ЕАД против В.
Й. М., Г. Д. Г. и Л. Д. Г. с искане да бъде признато за установено по
отношение на ищеца, че ответниците дължат на топлофикационното
дружество следните суми: за В. Й. М.: 1147,09 лв. - главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2019г. до
м.04.2022г., ведно със законната лихва от 23.02.2023г. до окончателното
изплащане на вземането, и 167,64 лева - мораторна лихва за периода от
15.09.2020г. до 07.02.2023г., както и суми за дялово разпределение: 19,88 лева
- главница за периода от м.01.2020г. до м. 10.2022г., ведно със законната
лихва от 23.02.2023г. до окончателното изплащане на вземането, и 3,72 лева
лихва за периода от 05.03.2020г. до 07.02.2023 г.; за Г. Д. Г. – 286,77 лв. -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/
за периода от м.05.2019г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от
23.02.2023г. до окончателното изплащане на вземането, и 41,91 лева -
мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 07.02.2023г., както и суми за
дялово разпределение: 4,97 лева - главница за периода от м.01.2020г. до
м.10.2022г., ведно със законната лихва от 23.02.2023г. до окончателното
изплащане на вземането, и 0,93 лева - лихва за периода от 05.03.2020г. до
07.02.2023г.; за Л. Д. Г. 286,77 лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2019г. до м.04.2022г.,
ведно със законната лихва от 23.02.2023г. до окончателното изплащане на
вземането, и 41,91 лева - мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до
07.02.2023г., както и суми за дялово разпределение: 4,97 лева - главница за
периода от м.01.2020г. до м.10.2022г., ведно със законната лихва от
23.02.2023г. до окончателното изплащане на вземането, и 0,93 лева - лихва за
периода от 05.03.2020г. до 07.02.2023г. Ищецът твърди да е налице
1
облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.
150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че
съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от публикуването им на интернет
страницата на продавача. Ответниците в срока по чл. 131 ГПК са подали общ
писмен отговор, с който не оспорват твърденията на ищеца, твърдят частично
направено плащане.
В съдебно заседание страните са редовно призовани. Ищецът изпраща
представител, поддържа исканията си, твърди частично направено плащане.
Ответниците не се явяват, не изпращат представител, не взимат становище.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Предявени са първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД,
във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на
спорното право се обуславя от осъществяването в обективната
действителност на следните материални предпоставки (юридически факти):
1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да
прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2)
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на
купувача.
С оглед направените от ответниците признания, съдът намира, че
всички правнорелевантни факти, от които произтичат задълженията, са
осъществени. Наличието на плащане съдът намира за установено, с оглед
представеното доказателство – касов бон (л. 83 in dosso по делото). Поради
изложеното исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят, с
изключение на иска за главница, представляваща предоставена топлинна
енергия, който е основателен за остатъка от 1555,92 лева, от които В. Й. М.
следва да заплати 1037,28 лева, а Г. Д. Г. и Л. Д. Г. – по 259,32 лева за всекиго
от тях.
По отношение на разноските, съдът счита, че въпреки отхвърлянето на
исковете, такива следва да се присъдят в тежест на ответниците. Налице е
постоянна задължителна съдебна практика на ВКС, обективирана в
определения, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК - опр. №
843/17.11.2014 г. по ч. гр. д. № 6176/2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о., опр. №
300/20.04.2012 г. по ч. гр. д. № 245/2012 г. на ВКС, ГК, IV г. о., Определение
№ 595 от 22.11.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2217/2017 г., I т. о., ТК и
цитираните в последното актове, приемаща, че, когато ответникът е дал повод
за завеждане на делото и в хода на производството е направено оттегляне или
отказ от иска, обусловени от новонастъпили обстоятелства, независещи от
ищеца, а възникнали в резултат действия на ответника, извършени след
2
подаване на исковата молба и водещи до отпадане необходимостта от съдебна
защита на заявеното като спорно право, например извършено плащане на
претендираната сума, ищецът има право на направените разноски.
Настоящият случай е точно такъв. Направеното от ответниците плащане е
направено на 24.10.2023 г. – след входирането на исковата молба по
настоящото дело. Когато причината за завеждането на делото се намира в
извънпроцесуалното поведение на ответника и пак поради негово
процесуално или извънпроцесуално поведение последващо се стигне до
прекратяване на производството, поради отпадане на правния интерес от
продължаването му, той следва да понесе отговорността за разноските. От
ищеца са доказани разноски в размер на 80,30 лева, които са заплатени от
страните, видно от касовия бон, и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лева, което все още се дължи. Съобразно квотите си, В. Й. М. следва да
заплати 66,66 лева, а Г. Д. Г. и Л. Д. Г. – по 16,66 лева за всекиго от тях.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Й. М., ЕГН: ********** със служебен адрес да заплати на
„Т С ЕАД, ЕИК: със седалище и адрес на управление: гр. по иск с правно
основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС
сумата от 1037,28 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. – 30.04.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ
така предявения иск за сумата от 109,81 лева, като погасен чрез плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т С ЕАД, ЕИК: против В. Й. М., ЕГН:
********** иск с правно основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД за осъждане на
ответницата да заплати на ищеца сумата от 167,64 лева – мораторна лихва
върху главницата за предоставена топлинна енергия за периода от 15.09.2020
г. до 07.02.2023 г., като погасен чрез плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т С ЕАД, ЕИК: против В. Й. М., ЕГН:
********** иск с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във
вр. чл. 110, ал. 2 ЗС за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата
от 19,88 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена услуга
дялово разпределение за периода от 01.01.2020 г. до 31.10.2022 г., като
погасен чрез плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т С ЕАД, ЕИК: против В. Й. М., ЕГН:
********** иск с правно основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД за осъждане на
ответницата да заплати на ищеца сумата от 3,72 лева – мораторна лихва върху
главницата за незаплатена услуга дялово разпределение за периода от
05.03.2020 г. до 07.02.2023 г., като погасен чрез плащане.
ОСЪЖДА Г. Д. Г., ЕГН: ********** със служебен адрес да заплати на
„Т С ЕАД, ЕИК: със седалище и адрес на управление: по иск с правно
основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС
сумата от 259,32 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. – 30.04.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ
така предявения иск за сумата от 27,45 лева, като погасен чрез плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т С ЕАД, ЕИК: против Г. Д. Г., ЕГН:
********** иск с правно основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД за осъждане на
ответницата да заплати на ищеца сумата от 41,91 лева – мораторна лихва
3
върху главницата за предоставена топлинна енергия за периода от 15.09.2020
г. до 07.02.2023 г., като погасен чрез плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т С ЕАД, ЕИК: против Г. Д. Г., ЕГН:
********** иск с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във
вр. чл. 110, ал. 2 ЗС за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата
от 4,97 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена услуга
дялово разпределение за периода от 01.01.2020 г. до 31.10.2022 г., като
погасен чрез плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т С ЕАД, ЕИК: против Г. Д. Г., ЕГН:
********** иск с правно основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД за осъждане на
ответницата да заплати на ищеца сумата от 0,93 лева – мораторна лихва върху
главницата за незаплатена услуга дялово разпределение за периода от
05.03.2020 г. до 07.02.2023 г., като погасен чрез плащане.
ОСЪЖДА Л. Д. Г., ЕГН: ********** със служебен адрес да заплати на
„ със седалище и адрес на управление: по иск с правно основание чл. 318,
ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС сумата от 259,32 лева –
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2019 г. – 30.04.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ така предявения иск
за сумата от 27,45 лева, като погасен чрез плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т С ЕАД, ЕИК: против Л. Д. Г., ЕГН:
********** иск с правно основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД за осъждане на
ответницата да заплати на ищеца сумата от 41,91 лева – мораторна лихва
върху главницата за предоставена топлинна енергия за периода от 15.09.2020
г. до 07.02.2023 г., като погасен чрез плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т С ЕАД, ЕИК: против Л. Д. Г., ЕГН:
********** иск с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във
вр. чл. 110, ал. 2 ЗС за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата
от 4,97 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена услуга
дялово разпределение за периода от 01.01.2020 г. до 31.10.2022 г., като
погасен чрез плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т С ЕАД, ЕИК: против Л. Д. Г., ЕГН:
********** иск с правно основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД за осъждане на
ответницата да заплати на ищеца сумата от 0,93 лева – мораторна лихва върху
главницата за незаплатена услуга дялово разпределение за периода от
05.03.2020 г. до 07.02.2023 г., като погасен чрез плащане.
ОСЪЖДА В. Й. М., ЕГН: ********** да заплати на Т С ЕАД, ЕИК: на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 66,66 лева – разноски в
производството.
ОСЪЖДА Г. Д. Г., ЕГН: ********** да заплати на „Т С ЕАД, ЕИК: на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 16,66 лева – разноски в
производството.
ОСЪЖДА Л. Д. Г., ЕГН: ********** да заплати на Т С ЕАД, ЕИК: на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 16,66 лева – разноски в
производството.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач – Н
ЕАД – на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по реда
4
на глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5