Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Харманли, 06.10.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд - Харманли, в публично
съдебно заседание десети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА АВРАМОВА
СМИТ
при
участието на секретаря Антония Тенева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 131 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от М.Г.К.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез пълномощник - адв. Г.М., против наказателно
постановление № 19-0271-002102 от 13.01.2020 г., издадено от ВПД Началник РУ - Харманли към ОД на
МВР - Хасково, с което са й наложени на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП
административни наказания - глоба в размер от 200 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 103 от ЗДвП и на
основание чл. 183, ал. 2, т. 3предл. 1 от ЗДвП административно наказание –
глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, както и отнемане
на 8 контролни точки по реда на Наредба № Iз-2539.
В жалбата са изложени
съображения, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно,
неправилно и необосновано, както и постановено при допуснати съществени
процесуални нарушения. На първо място, се изтъква, че жалбоподателката не е
извършила вмененото й нарушение, тъй като по времето и мястото, посочени в НП
се е намирала в дома си в присъствието на свидетели. Сочи, че тези обстоятелства
са били известни на административнонаказващия орган във връзка с направено от
жалбоподателката възражение, което обаче не било взето предвид при ангажиране
на отговорността й. На следващо място се сочи, че при определяне размера на
наказанията административнонаказващият орган не се е съобразил с наличните
смекчаващи отговорността на жалбоподателката обстоятелства. По наведените в
жалбата доводи се моли за отмяна на наказателното постановление или
алтернативно за намаляване размера на наложените наказания до предвидения в
закона минимум.
В съдебно заседание
жалбоподателката М.Г.К. се представлява от адв. Г.М., който поддържа подадената
жалба по изложените в нея съображения.
Административнонаказващият
орган РУ - Харманли към ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не изпраща
представител.
Районна прокуратура –
Харманли, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира
следното:
На 10.12.2019 г. свидетелят А.В.А. – полицейски служител в РУ –
Харманли съвместно с колегата си Р.Г.Р изпълнявали служебните си задължения по
контрол на движението по пътищата в гр. Харманли. В 00:05 часа на ул. „***“ до
кръстовището, образувано от ул. „****“, свидетелят А. подал сигнал със стоп
палка по образец за извършване на проверка на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с
рег. № ****. Автомобилът се движел по ул. „****“ и управлявал от младо момче,
което не спряло на посоченото от полицейския служител място, както и на
поставен на кръстовището знак „Стоп“, а продължило движението си, ускорявайки
скоростта в посока ул. „***“. Полицейските служители извършили обход на
мястото, но не установили автомобила. След справка чрез ОДЧ констатирали, че
лекият автомобил е собственост на жалбоподателката М.Г.К.. За случая свидетелят
А.А. изготвил докладна записка № 271р-35177/10.12.2019 г.
Междувременно на 09 срещу 10.12.2019 г. жалбоподателката М.К. се
намирала в дома си в гр. Харманли, ж. к. „***“ бл. * заедно със свидетелите П.Г.Ч.
и Д.М.Ж.. През цялото време били заедно и празнували кръщенето на децата на
свидетелката Ж., като никъде не излизали и малко след полунощ си легнали.
На 27.12.2019 г. жалбоподателката М.К. била извикана в сградата на
РУ – Харманли, където написала обяснения по случая. Впоследствие свидетелят С.Ю.А.,
на длъжност „автоконтрольор“ при РУ - Харманли, в присъствието на свидетелите Х.А.А.
и А.В.А., съставил и връчил на жалбоподателката М.Г.К. АУАН серия АА с бл. №
299291, който тя подписала с възражение, че не била на посоченото място.
На 13.01.2020 г. било
издадено наказателно постановление № 19-0271-002102 от ВПД Началник на РУ -
Харманли към ОД на МВР - Хасково, с което била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката за нарушение на
чл. 103 от ЗДвП за това, че не спряла плавно на посоченото място или в
най-дясната част на платното за движение при подаден сигнал за спиране от
контролен орган, за което на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП й били
наложени административни наказания - глоба в размер на 200 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца, както и за нарушение на чл. 6, т. 1
от ЗДвП за това, че съобразила поведението си с пътен знак Б2, за което на
основание чл. 183, ал. 2, т. 3, предл. 1 от ЗДвП й било наложено
административно наказание – глоба в размер на 20 лв.
Изложената фактическа
обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателствени средства
– показанията на свидетелите С.Ю.А., Х.А.А., А.В.А., П.Г.Ч. и Д.М.Ж., както и
от обясненията на жалбоподателката М.Г.К.. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели,
които са последователни, взаимно допълващи се и относими към предмета на
доказване по делото. Дава вяра и на обясненията на жалбоподателката, които
освен средство за защита са и източник на гласни доказателства. Приетите
от съда фактически положения се установяват и посредством събраните писмени
доказателства, съдържащи се в приложената административнонаказателна преписка.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, с оглед на
което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по
следните съображения:
На жалбоподателката са вменени нарушения на чл. 103 от ЗДвП и чл.
6, т. 1 от ЗДвП. Първата разпоредба въвежда задължение за водача на пътно
превозно средство при подаден сигнал от контролните органи да спре плавно в
най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на
службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Втората от своя страна
изисква участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите
на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението
по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка. Съобразно § 6, т. 28 от ЗДвП участници в движението са водачите,
пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на пътя. В случая административнонаказателната отговорност на жалбоподателката
и за двете нарушения е ангажирана в качеството
й на водач по смисъла на § 6, т. 25 от ЗДвП, т.е. като лице, което управлява
пътно превозно средство. В съставения АУАН и издаденото НП е отразено, че на
10.12.2019 г. в 00:05 часа в гр. Харманли жалбоподателката е управлявала
собствения си лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ****. Същевременно от
събраните по делото доказателства това обстоятелство не се установява по
безспорен начин. Така в обясненията си, дадени в съдебно заседание,
жалбоподателката М.К. категорично заяви, че на посочените дата и място не е управлявала
автомобила. Изнесените от нея твърдения намират опора в показанията на свидетелите
П.Г.Ч. и Д.М.Ж., които потвърдиха пред съда под страх от наказателна
отговорност, че през въпросната вечер жалбоподателката е била заедно с тях в
дома си. Изложеното не се опроверга и от показанията на свидетеля А.А.,
съобразно които процесният автомобил се е управлявал от младо момче. В тази
насока показанията на разпитаните полицейски служители са еднопосочни относно
факта, че АУАН е съставен на жалбоподателката понеже е отказала да посочи кой е
управлявал автомобила. Това обаче не означава, че автоматично следва да се
ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателката в
качеството й на собственик на въпросния автомобил при наличие на данни, че друг
го е управлявал. Тежестта за установяване на конкретното деяние,
съставляващо административно нарушение, неговият извършител и предмета на
нарушението принадлежи на административнонаказващия орган, който следва да
проведе пълно доказване по спорните факти, което в настоящия случай не е
направено. Съобразно разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗАНН административнонаказателната отговорност е лична, поради което
административното наказание следва да се носи от извършителя на нарушението,
който следва да бъде безспорно и категорично установен. След като в случая не е
доказано кой е конкретният извършител на вменените на жалбоподателката
административни нарушения следва, че наказателното постановление е издадено в
противоречие с изискванията на чл. 52, ал. 4, чл. 53 и чл. 54 от ЗАНН, което
обуславя неговата отмяна.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-0271-002102 от 13.01.2020 г.,
издадено от ВПД Началник РУ -
Харманли към ОД на МВР - Хасково, с което на М.Г.К., ЕГН: **********, с адрес: ***,
са й наложени на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП административни
наказания - глоба в размер от 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца за нарушение на чл. 103 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 2,
т. 3предл. 1 от ЗДвП административно наказание – глоба в размер на 20 лв. за
нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, както и отнемане на 8 контролни точки по реда
на Наредба № Iз-2539.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд – Хасково на основанията,
предвидени в НПК и по реда на глава дванадесета от АПК в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: