РЕШЕНИЕ
№ 20681
гр. С, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20231110150286 по
описа за 2023 година
Предявени са искове от “Т С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С,
ул.Я № 23Б, представлявано от А А и И Е, с които е поискало да бъде установено по
отношение на ответника Н. А. П., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.С бл....., че дължи на
ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д.№ 22473/2023 г. по описа на СРС, а именно: сумата от 776.13 лв.,
представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за имот, отчитан с абонатен № ..., ведно със законна лихва
върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение – 28.04.2023 г. до окончателното плащане на дължимото, както и
сумата от 188.38 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до
05.04.2023 г.
Претендира се установяване на задължения и за дялово разпределение, а именно 6.14
лв. главница за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2021 г. и 1.63 лв. обезщетение за забава за
периода от 16.05.2020 г. до 16.06.2020 г.
В исковата молба се твърди, че ответникът е потребител на топлинна енегрия по
смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственик на процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на
които ответникът не е изразил несъгласие. Сочи се, че чл.32, ал.1 от Общите условия,
въвежда задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за
потребена такава енергия в 30-дневен срок от периода, за който се отнасят. С това,
ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „Д” ООД, като начисляваните месечни суми са
прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на
база реален отчет на ИРУ.
1
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такък, който съдържа доводи
по основателността на предявените искове.
Ответникът с подаденото в заповедното производство възражение признава исковете
по основание и размер. В настоящето исково производство моли единствено задълженията
да бъдат разсрочени.
В съдебно заседание ищецът се представлява от упълномощен представител.
Ответницата се явява лично и поддържа отговора на исковата молба.
По делото са събрани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 22473/2023 г. по описа на СРС е
видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е
била издадена заповед за изпълнение за следните суми: сумата от 776.13 лева,
представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 28.04.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата 188.38 лева, представляваща мораторна лихва за период от
15.09.2020 г. до 05.04.2023 г., сумата 6.14 лева, представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за период от 01.08.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за
период от 28.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 1.63 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 16.05.2020 г. до 05.04.2023 г. С възражение от 01.08.2023 г.
ответницата не оспорва, че дължи, но отбелязвя, че има погасени по давност суми, както и
че има призната нетрудоспособност и зтруднения в придвижването.
Предявените в настоящето производство искове са с правно основание чл.422
вр.чл.415, ал.1 ГПК чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.149, чл.154 и чл.155 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД и
имат за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на
чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по заповедното
производство се установява идентичност на претендираните вземания в двете производства,
поради което исковете се явяват процесуално допустими като предявени в срока по чл.415,
ал.1 ГПК, и касаещи вземания, за които преди това е проведено заповедно производство.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
За да бъде уважен главният иск следва да се установи наличието на валидно
правоотношение между страните, както и доставка на топлоенергия в количество и по цени,
формиращи цената на иска. Ответницата не оспорва, че се намира в облигационни
отношения с ищцовото дружество за доставка на топлинна енергия в процесния имот през
исковия период.
Освен съществуването на договора, за да бъдат уважени исковете, ищецът следва да
установи и размера на претендираните задължения на ответницата.
По делото са представени издадените от ищеца общи фактури след края на всеки от
отоплителните сезони, включени в исковия период, както и справка за задълженията за
абонатен № ..., под който се води партидата на процесния имот. Видно от приетите като
писмени доказателства документи за главен отчет, в края на отоплителните сезони е
извършван реален отчет на индивидуалните разпределители в имота, за снетите от които
данни е налице подпис на представител на абоната.
Тези писмени доказателства не са оспорени от ответницата, поради което съдът ги
кредитира при преценка на размера на предявените искове.
По така изложените съображения съдът приема, че през исковия период, а именно от
м.05.2019 г. до м.04.2021 г. в процесния имот, находящ се в гр.С, ж.к.С бл...., е доставена и
2
потребена топлинна енергия на обща стойност от 776.13 лв. /съобразно отразеното във
фактурите, приложени на л.28-31 от делото/.
С предявения иск ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на
плащане по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на
оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено
плащане на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. По делото не са
представени документи, доказващи плащане. Липсват и твърдения в тази насока. Нещо
повече - в отговора на исковата молба от 26.10.2023 г., именуван заявление, се отправя към
съда искане единствено за разсрочване на задължението на месечни вноски от по 100.00 лв.,
предвид влошеното здравословно състояние на ответницата и разходите, които има в тази
връзка.
В същото време обаче, във възражението, подадено от Н. П. в заповедното
производство, е направено възражение за погасяване на част от вземанията по давност което
съдът намира за неоснователно по следните съображения: По отношение на характера на
вземанията за топлинна енергия и периодът от време, с течението на който те се погасяват
при бездействие от страна на топлоснабдителното предприятие, ВКС прие в свое ТР на
ОСГТК № 3/2011 г., че става въпрос за периодични плащания, за които се прилага
разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД.
С разпоредбата на чл.114 ЗЗД, уреждаща давността ясно е определен началният
момент, от който давността започва да тече и това е денят, в който вземането е станало
изискуемо. По делото са представени Общи условия, одобрени с решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на ДКЕВР, в които е фиксиран падеж на задълженията, а именно 45-дневен
срок от изтичане на периода, за който се отнасят /чл.33 от ОУ/. С оглед на това към
28.04.2023 г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК и на която дата на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.116, б.“б“ от ЗЗД, е
прекъсната давността, погасени по давност се явяват включените в исковия период
задължения от м.май 2019 г. до м.февруари 2020 г. /с падеж на плащане 14.04.2020 г./ в
размер на 650.00 лв., определен по реда на чл.162 от ГПК, имайки предвид отразеното във
фактурата от 31.07.2020 г., че за м.май 2019 г. задължението е 21.54 лв., а за периода от
01.07.2019 г. до 31.03.2020 г. 694.84 лв. /л.28 от делото/. Доколкото в справката за абонатен
номер ********** е отразено, че от задълженията за отоплителен сезон 2019/2020 г. в общ
размер на 935.72 лв. са погасени 374.71 лв. и е останала неплатена сума от 561.01 лв., то
следва да се приеме, че от непогасените по давност 650.00 лв., намалени с извършеното
плащане от 374.71 лв., остават дължими 275.29 лв. Към тази сума следва да се добава и
задължението за отоплителен сезон 2020/2021 г. в размер на 215.12 лв.
По така изложените съображения, съдът намира предявения иск за главница за
основателен и доказан до размера от 490.41 лв. и за периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2021 .г
За разликата до пълния предявен размер от 776.13 лв. и за периода от 01.05.2019 г. до
29.02.2020 г., искът следва да се отхвърли.
Задължението за заплащане на сметките е с определен срок и се извършва
ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено плащане в
сроковете по чл.33, ал.1 и 2 от ОУ. Предвид своя акцесорен характер и изхода по главния
иск, искът за заплащане на обезщетение за забава също се явява доказан за периода
15.09.2020 г. – 05.04.2023 г., но в размер на 107.61 лв., Размерът на същата съдът определи
със специализиран изчислителен модул, справка от който е приложена по делото, като сбор
от лихвата 72.38 лв., определена върху непогасената по давност главница, и тази за
отоплителен сезон 2020/2021 г. в размер на 35.23 лв. /съобразно отразеното в справката,
приложена на л.32 от делото/. За разликата до пълния предявен размер от 188.38 лв. искът
следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
По изложените по-горе съображения за основателност на иска за главница, съдът
3
намира, че следва да се присъди и законната лихва върху главницата считано от датата
подаване на исковата молба – 28.04.2023 г. до окончателното й изплащане.
По отношение претендираните суми за дялово разпределение, а именно: 6.14 лв.
главница за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2021 г. и 1.63 лв. обезщетение за забава за
периода от 16.05.2020 г. до 16.06.2020 г., следва да се отбележи, че от данните по делото се
установи, че тази услуга се извършва от ФДР „Д“ ЕООД. Ищцовото дружество не анажира
доказателства за активната си материална легитимация по иска, а именно за основанието, на
което му се дължи възнаграждение на него за извършена от трето лице услуга. Макар и
събирането на тези суми да е възложено на ищеца, съобразно договорено между него и ТЛП,
то това не обвързва съда и не може да промени носителя на материалното право. Ищецът не
установи да е изкупил тези вземания от ТЛП /по реда на чл.99 от ЗЗД/, или да е настъпило
частно или универсално правоприемство между него и ФДР, поради което съдът приема, че
липсва валидно възникнало вземане на ищеца от ответника за услугата дялово
разпределение. Ето защо, предвид обстоятелството, че ищецът е претендирал сумите в
заповедното производство, исковете му се явяват процесуално допустими, но по същество
неоснователни, поради което и следва да се отхвърлят.
В отговора на исковата молба, ответницата е направила искане за разсрочване на
задължението си към ищеца, като заявява, че може да плаща по 100.00 лв. месечно. В тази
насока декларира намалена трудоспособност и необходимост от средства за лечение.
Съдът по исковото производство съобразно т.14 от ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. на
ОСГТК на ВКС, дължи произнасяне по така направеното искане от ответника. При
определяне размера на сумата, която ответницата следва да изплаща месечно, съдът взе
предвид от една страна възрастта на ответницата – 85 г., нарушението й задравословно
състояние, както и липсата на данни за друг източник на доходи, освен пенсия. С оглед на
това и на изявлението на ответницата, че може да плаща по 100.00 лв.. месечно, съдът
намира, че следва да разсрочи задължението й на вноски от по 100.00 лева - всеки месец до
30-то число на месеца, считано от влизане в сила на настоящото решение до окончателното
изплащане на задълженията по вземанията, признати с решението.
С оглед изхода на делото ищцовата страна има право на разноски, за което е
направила изрично искане в исковата молба.
В съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в
настоящето исково производство да разпредели разноските и във воденото преди това
заповедно такова. От страна на ищеца е представен списък по чл.80 от ГПК, вписаните в
който разноски са и реално извършени. Ищецът е заплатил общо 200.00 лв. за държавна
такса и общо 150.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение по двете дела. Съобразно
уважената част от исковете, от тези разходи в тежест на ответницата следва да се постави
сумата от 215.27 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. А. П., ЕГН **********, с
адрес гр.С, ж.к.С бл......, че дължи на “Т - С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А и И Е, следните суми, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№
22473/2023 г., а именно: сумата от 490.41 лв., представляваща стойността на ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2021 г. за имот, отчитан с
абонатен № ..., ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 28.04.2023 г. до окончателното
4
плащане на дължимото, както и сумата от 107.61 лв., представляваща законна лихва за
забава за периода от 15.09.2020 г. до 05.04.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата
над уважения размер до пълния предявен размер на иска за главница от 776.13 лв. и за
периода от 01.05.2019 г. до 29.02.2020 г. и за разликата над уважения размер до пълния
предявен размер на иска за обезщетение за забава от 188.38 лв.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Т С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А и И Е, за признаване за установено по отношение
на Н. А. П., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.С бл....., че дължи на ищеца следните суми за
дялово разпределение на имот с абонатен № ..., за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 22473/2023 г. по описа на СРС, 128
състав, а именно: главница от 6.14 лв., дължима за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2021 г. и
1.63 лв. обезщетение за забава за периода от 16.05.2020 г. до 16.06.2020 г.
ОСЪЖДА Н. А. П., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.С бл...., да заплати на “Т - С”
ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А
и И Е, сумата от 215.27 лв., представляваща направени от ищеца разноски по настоящето
дело и по ч.гр.д.№ 22473/2023 г. по описа на СРС.
РАЗСРОЧВА, на основание чл. 241, ал.1 ГПК, изпълнението на дължимите
съгласно настоящото решение суми за главница, лихви и разноски, като ПОСТАНОВЯВА
Н. А. П., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.С бл....., да заплаща на “Т - С” ЕАД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А и И Е, сумата от
100.00 лв. месечно, платима до 30-то число на месеца, считано от датата на влизане в сила
на настоящото решение до пълното изплащане на дълга.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „Д“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се приложи заверен препис по частно
гражданско дело № 22473/2023 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5