РЕШЕНИЕ
№ 3882
гр. В., 08.12.*** г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Х.а
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
***311010*** по описа за *** година
За да се произнесе взе предвид следното :
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба предявена от ищцата
Б. Н. З., ЕГН **********, с постоянен адрес село З., ул. „Ф.“ № *, обл. В., чрез А. д. „ Д. и Г.“,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : гр.В., ул. „Б.“ № ***, офис *, представлявано от
адвокат Р. Д. Д.-управител, чрез адв.Р.Д. против ответниците П. П. Б. - Ц., ЕГН **********, с
адрес: гр. В., ж.к. „В.“, бл. **, вх. *, ет. *, и Х. Д. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. „В.“, бл.
**, вх. *, ет. *.
Исковата си молба ищцата основава на следните твърдени правно релевантни факти
и обстоятелства: Б. З. твърди, че с ответниците по иска се намира в роднинска връзка, а именно
ответницата й е дъщеря, а ответникът съпруг на дъщеря й. Ищцата сочи, че живее в село З. , а
ответниците във В., в квартал „В.“. Твърди се от ищцата, че е на възраст, в която се нуждае от
постоянни грижи, а здравословното й състояние не й позволява да полага ежедневни грижи за
домакинството си. Б. З. сочи, че страда от заболяване на ставите, което я затруднява да се
придвижва самостоятелно, има проблем с гръбнака - смачкан прешлен. Установени били и други
заболявания на ищцата, свързани с напредналата й възраст, а лекарствата й не били по здравна каса
и се налагало сама да си купува. На следващо място в исковата си молба ищцата е посочила, че
получава пенсия по инвалидност в размер на 209 лева. През месец май *** г. твърди ищцата, че с
ответниците се разбрали да йм прехвърли половината от имота, в който ищцата живеела, срещу
задължението от тяхна страна да й осигурят нормално съществуване през останалата част от
живота й - да я гледат и издържат . С нотариален акт № ** , т. ** , рег. № ****, дело № ***/**** г.
на нот. Т. М. /(нот. с рег. № *** по описа на НК и район на действие РС В. ) твърди ищцата, че
прехвърлила на ответницата и нейна дъщеря една втора идеална част от УПИ *** , идентичен с
1
имот № **, кв. *, находящ се в село З., община В., област В.,ул. „Ф.“ № *, целият с площ от ***
кв.м. , при граници : УПИ *** и от две страни улица, заедно с ***кв.м на етаж първи от
построената в имота жилищна сграда на два етажа, при граници - улица ,УПИ *** и улица, срещу
задължението от нейна страна да поеме гледането и издръжката на ищцата, като й осигури спокоен
и нормален живот, какъвто водила до тогава, докато е жива. За съжаление, заявява ищцата,
няколко месеца след сделката ответницата спряла да посещава ищцата. За тези години,твърди
ищцата, ответницата никога не била полагала грижи за нея, а издръжка й били осигурявали
няколко пъти. Ищцата заявява, че все повече остарявала и все по-често й се налагало да моли
чужди хора да й помагат, къде с пазаруване, къде с почистване или готвене в къщи , налагало се
понякога и да иска заем до следващата пенсия , т.к. парите не успявали да й стигнат до края на
месеца.
Отделно от изложеното по-горе, ищцата акцентира върху факта, че задължението за
издръжка и гледане породено от сключения между страните алеаторен договор изисква постоянно
и непрекъснато изпълнение от страна на длъжника - ответниците по иска. Ако това изпълнение е
непостоянно и непълно и води до невъзможност прехвърлителят да живее спокойно, несмущавано
и без намаление на жизнения стандарт , то това неизпълнение сочи ищцата, че е значително и
обосновавало развалянето на договора. Длъжникът по алеторния договор следвало да осигури на
прехвърлителя грижи и такава издръжка, която да е достатъчна той да посрещне всички свои
нужди.
С оглед на горните твърдения, ищцата е отправила искането си до съда да бъде постановено
Решение, с което да бъде развален договора за прехвърляне на недвижим имот срещу
издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № **, т. **, рег. № ****, дело № ***/****г.
на нотариус Т. М. , нот. с рег. № *** по описа на НК и район на действие РС В., сключен между
Б. Н. З., ЕГН ********** от една страна и П. П. Б. - Ц., ЕГН **********, по време на брака на
П.Б., в режим на СИО със съпруга й Х. Д. Ц., ЕГН **********, с предмет ЕДНА ВТОРА идеална
част от: УПИ № ****, идентичен с имот № ***, кв. *, находящ се в село З., община В., област
В.,ул. „Ф.“ № * , целият с площ от *** кв.м., при граници: УПИ -*** и от две страни улица , заедно
с ***кв.м на етаж първи от построената в имота жилищна сграда на два етажа, при граници:
улица,УПИ *** и улица, поради неизпълнение на задълженията от страна на ответниците , на
основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
Отправено е искане до съда за присъждане в полза на ищцата на сторените по делото
съдебно - деловодни разноски.В подкрепа на твърденията и искането си ищцата е обективирала
доказателствени искания.
В срока по чл.131 ГПК ответниците П. Б. -Ц. и Х. Ц., чрез надлежно упълномощен
процесуален представител - адвокат от АК В. Г. Я. са депозирали писмен отговор на исковата
молба.
Ответниците оспорват предявения иск като желаят отхвърлянето му ведно с
присъждане на разноските по делото, навеждайки следните възражения:
Видно от изложението в отговора, ответницата не отрича, че ищцата й е майка, твърдейки
че винаги е била нейното семейство. За нея в годините назад били полагани грижи, каквито
полагал човек, който се грижи за майка си.Твърди се от ответниците, че ищцата живяла при тях ,
до преди тя самата да сключи договор за гледане и издръжка с Г. Д. М., някъде през 2004 - ***
година , за който договор ответниците Ц. узнали доста по-късно. По силата на този договор, сочат
2
ответниците , ищцата придобила парцел с къща в село З., обл.В., ул. „Ф.“ №* , съгласно
нотариален акт № *, т. **, рег. № ****, дело № **** от **** г. - недвижим имот – ½ идеална част
от дворно място, цялото с площ от *** кв.м., съставляващо УПИ № *** , с планоснимачен номер
74, в кв. 4, по плана на селото, при граници: УПИ -*** и от две страни улици, заедно с ½ идеална
част от построената в същото дворно място жилищна сграда на два етажа със застроена площ от
144 кв.м. , при съответното задължение за издръжка и гледане на Г. Д. М., съгласно описаното в
нотариалния акт.
На 29.06.*** г. сочи ответницата,че майка й и ищца по делото и прехвърлила своята една
втора идеална част от имота срещу издръжка и гледане. Тези обстоятелства ,според ответната
страна, не били известни на Г.М. и накъде през 2007 г. той изгонил ищцата заедно с багажа й и
ищцата отишла в дома на ответницата. Ответницата твърди, че приела майка си и я гледала около
половин година в дома си майка си, без да има проблем да я обгрижва и без такъв договор.
Ищцата обаче искала да живее при мъжа си - Г.М.. Освен това имала и задължение за гледане и
издръжка и осъзнавайки, че щяла да изгуби прехвърления й имот, тя искала категорично да живее
в къщата в село З., въпреки че при ответниците й било по-добре, според ответницата. Тогава
единствената причина, поради която Г.М. приел обратно ищцата била, че тя и ответниците
подписали декларация , под настояване на ищцата, с която се задължили, в случай, че ищцата
почине преди М., ответниците да поемат изцяло неговата издръжка и да го гледат до края на
живота му. По този начин, ответниците заявяват, че решили чисто от човешка гледна точка да
гледат и ищцата и Г.М..
На следващо място в отговора на искова молба се сочи , че в периода от 2007 година до
2019 година ищцата и Г.М. били в много добри отношения, ответниците често ходели до село З. и
т.к. ищцата и М. гледали животни /кокошки и коза/, ответниците на два -три дена, а някога и по-
често, ходели да йм носят храна, месо, мляко и други продукти както и фураж за животните
.Фуражът сочат ответниците че струвал 20 -30 лева, бил купуван от тях и те просто го давали на
ищцата и на М. безвъзмездно, за да се радват и да си гледат животните.
Наведените възражения от ответниците са , че това е било изричното желание на ищцата и
воля, на които дъщеря й и съпругът на дъщеря й нямало как да се противопоставят, поради което
именно ищцата била тази, която съвсем съзнателно препятствала изпълнението на договора за
гледане и издръжка още от самото начало, като се стигнало до там, че години по-късно поискала
изрично само паричен еквивалент, което било обективирано в нотариално заверена от ищцата
декларация.
Твърди се, че ответникът Ц. ходел до село З. по-често от съпругата си и ответница по иска,
с колата йм - „***“, а ако отивал сутрин винаги минавал да йм купи и закуски /банички и др./
отделно от храната , която носел. Ищцата в него момент , според ответниците, все се заяждала
като например, че баничките били мазни и др. В годините назад сочи още ответницата, че винаги
приготвяла домашна храна - готвени ястия, но ищцата или ги отказвала или направо ги
изхвърляла. Случвало се да й купят месо - прасе или агне, което да разделят на половина с тях.
Отделно от горното, твърди ответницата, че ответникът всеки път, когато отивал на работа, все
работел нещо по двора или къщата /бил строител по професия/. Дори когато имали проблем с
тоалетната ищцата и Г.М., отв. Ц. наел частна фирма да я поправят, правил всякакви ремонти по
ел.инстанция и В и К и всички части или труд , които били винаги за сметка на отв.Ц., а ищцата
дори нямала представа колко струвало това на ответниците. Сочи се още, че през 2020 г.
кметицата на село З., която познавала съпрузите Ц., се обадила на ответника и му казала, че в
3
къщата нямало ток, т.к. изгорял кабел на стълба. По този повод отв.Ц. отишъл до селото и пак наел
фирма, сменили кабела по трасето, като само кабела струвал 250 лева, а отделно Ц. платил и труда.
Възраженията на отв.Ц. са, че винаги реагирали на всякаква нужда на ищцата, без значение
колко струва и колко им коства, а и в интерес на истината за съпрузите Ц. било по - лесно ищцата
да живее в дома йм, разходите им за гледането й щели да паднат наполовина ако не и повече, но
винаги се били съобразявали с нея, дъщеря й гледала на нея добре и както ищцата искала, така да
бъдело, за да не се тревожела за нищо.
В отговора на искова молба са наведени твърденията, че след като Г.М., в края на 2019 г.
починал, отв. Ц. ходили да помогнат с почистването на къщата, като тогава и зетя на отв.Ц.
отишъл с тях. Г.М. обичал да събира вещи от контейнерите и къщата имало „планина от натури“.
В тази връзка отв. Ц. сочат, че наели бус за да почистят и изхвърлили боклуците, като на курс
плащали по 70 лева, което се случило през 2020 г. През пролетта буса извършил 4 курса, а през
есента на същата 2020 г. още 3 , като това струвало на ответниците 500 лв.
Отделно на няколко пъти отв.Ц. наели човек срещу заплащане да окоси и почисти
дворното място, старали се винаги ищцата да се чувства добре и уютно на мястото, на което си
избрала да живее.В отговора на искова молба се изразява незнание относно причините поради
които в периода 2013-2014 г., ищцата без знанието на ответниците, теглила т.нар. бързи кредити,
като след няколко вноски спряла плащанията . За тези кредити ответниците разбрали от
заплашителните писма, изпращани от колекторски фирми, като се наложило ответникът да търси
кредиторите и така ответниците платили всичките кредити на ищцата за което похарчили на 3600
лв.
Отделно от изложеното по - горе, ответниците са обобщили, че ищцата не знаела
стойността на парите, т.к. от *** г. не се била грижила за нищо в къщата, а ответниците били
винаги насреща - поемали всички нейни нужди, а и на мъжа, с когото ищцата живеела на семейни
начала. Отделно от това ищцата живеела в къщата в село З. с около 30 котки, като голяма част от
къщата била пълна освен с котките и с планини от боклуци поради което там не можело да се
диша и живее.
През всички тези години от 2007 г. до 2019 г. ответниците Ц. сочат, че са а осигурявали в
пълен обем издръжката и гледането на ищцата, дори и в повече, гледайки и мъжа, с когото ищцата
живеела на семейни начала, а когато последният починал ответниците платили 901 лева за
погребението му.
Твърди се от ответниците, че след като починал Г.М., незнайно как, ищцата продала
другите 1/2 ид.ч. на руснаци, въпреки че според ответниците този имот йм се полагал, т.к.
осъществили владение и поддръжка за над 12 години , а и издръжка и гледане на собствениците. С
продажбата на въпросната една втора идеална част от имота, заявяват ответниците,че ищцата ги
ощетила, т.к. после влезли в конфликтна ситуация, принудили се да правят делба, която също
струвала пари и за целта на продажбата, ищцата завела искова молба в съда за разваляне на
договора, която впоследствие сама оттеглила , т.к. си била взела парите, доколкото било известно
на ответницата.
На следващо място ответниците са навели и твърдението, че за периода до месец май 2019
г. ищцата сама изразила волеизявление в нотариално заверена декларация, че е получавала 200
лева месечна издръжка, както и плащане на разходите за битови сметки и дърва за огрев. От тогава
и до сега, оспорват по същество ответниците иска, като сочат, че ищцата продължавала да
4
получава месечна издръжка от 200 лева на два пъти в месеца по 100 лева. Отново по нейно
желание, вкл. и за месеците за които към отговора не са приложени документи, твърди отв.Ц., че
майка й получавала от ответниците пари на ръка и това било винаги в присъствието на двамата
ответници и свидетел , именно за да не йм прави проблем с плащанията, а и се оказвало трудно
съхраняването на всеки документ за извършено плащане.Изразени са подозрения от ответниците,
че в момента отново имало купувач, който проявява интерес към имота и обещава нещо на ищцата,
поради което последната подлъгвайки се извършвала същите действия - подаване на искова молба
в съда за разваляне на договора /даже текста на договора бил същия, за което се прилага копие към
отговора на исковата молба/.Сочи се още, че по груби сметки на отв.Ц., за целия период от *** г.
до момента на подаване на отговора на искова молба, че похарчили над 60 000 лева и хиляди
часове труд , време горива и т.н., ищцата вече ги ощетила с продажбата на 1/2 ид.ч. от дворното
място, а сега се опитвала след повече от 16 години гледане и издръжка от страна на съпрузите Ц. ,
да продаде и останалата част от имота, като по този начин да ги лиши от всичко. Независимо от
това, че ищцата искала само пари и гледането й да се замести с парично изражение, отв. Ц.
твърдят, че същата в целия период и до сега била обгрижвана, както продължавали да й носят
храна, да й готвят , да правят ремонти, да поддържат дома й, да плащат всички видове сметки и
всякакви разходи а и ответницата заявява,че все пак ищцата й е майка и не би я оставила в нужда.В
обобщение,ответниците намират случващото йм като „безцеремонна гавра с техните повече от 16
години труд и усилия“.
Оспорени са твърденията на ищцата , че е във влошено здраве и са и предписани лекарства,
като се подчертава, че доказателства в тази насока не са представени.
Изрично е заявено възражение затова, че се твърди цялостно неизпълнение на
договора за издръжка още от датата на сключването му.
Не се оспорва факта, че ответниците не живеят с ищцата в едно домакинство, но се
оспорват твърденията на ищцата , че ответниците не са и осигурявали необходимата издръжка и
грижи.Наведено е възражение, че ищцата не е оказвала необходимото съдействие за
изпълнение на договора за издръжка и гледане, като отказвала да приеме дължимата й
престация по отношение на гледането, създавала поредица от условности и препятствия,
двукратно в две нотариални декларации изявила желание за заместване на гледането в
паричен еквивалент, като обаче потвърдила, че е получила същия в периода в
декларациите.
Ответниците считат, че ищцата е тази, която е изпаднала в забава по отношение на
това, че не оказвала необходимото съдействие за изпълнение на договора по отношение на
гледането от една страна, а от друга - изначално нямало как да живее в едно домакинство с
ответниците, след като тя самата също дължала издръжка и гледане на по-възрастния от нея Г.М.,
по друг алеаторен договор сключен помежду им и следвало да бъде в едно домакинство с М. ,
използвала ответниците всички 12-13 г. за да осъществява грижа и издръжка на М.. Във връзка с
твърдяната забава на ищцата ответниците се позовават на част от съдебната практика,
обективирана в Решение № 494/ 16.11.2011 г. по дело № 642/2011г. на ВКС , Четвърто г.о. ГК.
С оглед изложеното по-горе, ответниците желаят да бъде отхвърлен предявения иск
като неоснователен и недоказан ведно с присъждане на разноските по делото.В подкрепа на
възраженията наведени в отговора на искова молба ответниците са направили доказателствени
искания.
5
В проведеното по делото второ и последно открито съдебно заседание от 18.11.*** г.
ищцата, представлявана от адв.Р.Д. поддържа предявената искова молба, счита че искът е
основателен и доказан , поради което и моли за уважаването ведно с присъждане на адвокатско
възнаграждение по чл.38 ЗАдв.
Ответникът Х. Ц. явил се лично, представляван от адв.Г.Я., ответницата Ц. ,представлявана
от адв.Г.Я., в хода на устните състезания, чрез процесуалния си представител – адв.Я., поддържат
становището си за неоснователност и недоказаност на иска,желаят отхвърлянето на иска ведно с
присъждане на сторените от тях разноски .
СЪДЪТ, след като съобрази становищата на страните, приложимия закон, въз основа
на събраните по делото доказателства, на основание чл.235 и чл.236 ГПК,приема за
установено от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА по делото следното :
Ищцата по делото Б. Н. З. , ЕГН ********** е майка на ответницата П. П. Б. – Ц. , ЕГН
********** .
На 29 май *** г. , в гр.В., пред нотариус Т.М. – нот.с рег.№ *** –НК, с район на действие
РС В., ищцата Б. З. и ответницата и нейна дъщеря - П. Б. - Ц. сключили процесния алеаторен
договор, чието разваляне ищцата желае .Спор няма по делото , че договорът е сключен по време
на брака на ответницата Ц. със съпруга й Х. Д. Ц., ЕГН ***, а и поради този факт искът е насочен
както към отв.Ц. , така към отв.Ц. .
От неоспорения от никоя от страните и представен с исковата молба в заверено за вярност с
оригинала копие на нотариален акт за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и
издръжка № **, том **, рег.№ ****,дело № ***/**** г., акт вписан в АВ СВ на 2.6.*** г. ( л.8 – ми
от делото ) се установява, че на 29.05.*** г. ищцата Б. З. е прехвърлила на дъщеря си – отв. П. Б. –
Ц. изцяло своята една втора идеална част от следния , придобит чрез прехвърляне срещу
задължение за гледане и издръжка недвижим имот , а именно : УПИ *** , идентичен с пл.№ **
, кв.* , находящо се в с.З. , община В., обл.В. , на ул. „ Ф. „ № *, цялото с площ *** кв.м. , при
граници : УПИ № *** и от две страни улици, с данъчна оценка 2 177,30 лв. , заедно с 144,00 кв. м
на етаж първи по удостоверение за данъчна оценка , от построената в него жилищна сграда на два
етажа , с данъчна оценка 5 504,50 лв. – с.З. , община В., ул. „Ф.„ № * , при общи граници : улица ,
УПИ № *** и улица , с обща данъчна оценка на прехвърляния имот съгласно Приложение № 2
ЗМДТ – 7681,80 лв.,срещу задължението на П. Б. – Ц. да поеме гледането и издръжката на
майка си Б. З. като й осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила досега , докато е жива .
Прехвърлителят Б.З. ,видно от отразеното в нотариалния акт, е заявила пред нотариуса , че
запазва за себе си правото да ползува , живее и обитава прехвърляния недвижим имот ,
пожизнено и безвъзмездно , а приобретатетелят П.Б. – Ц. заявила, че е съгласна и приема
прехвърлянето на недвижимия имот, подробно описван в нотариалния акт, при условията
на същия – да поеме гледането и издръжката на майка си Б.З., като й осигури спокоен и
нормален живот , какъвто е водила досега – докато е жива, ведно с вещната тежест в полза на
майка си Б.З. , както и вещната тежест за запазено право на пожизнено и безвъзмездно
ползване от предходния прехвърлител – Г. Д. М., ЕГН **********, съгласно нотариален акт
№ ***, т. **, дело *****от ****г.
Установено е от приложеното на л. 150 – ти ( представено от ответниците ) заверено за
вярност с оригинала копие на неоспорения от страните нотариален акт за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № *, том *, рег. № ****, дело №
6
****/**** г., че ищцата по делото освен качество прехвърлител на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка от 29.05.*** г., е имала качество приобретател по договор за
гледане и издръжка, сключен седем месеца преди процесния на 02.11.*** год. От цитирания
нотариален акт е видно, че на 2.11.*** г. , в гр.В., пред нот. О. Ш. – нот. с рег.№ *** нотариус с
район на действие РС В. се установява факта, че ищцата Б. З. и лицето Г. Д. М. ЕГН ********** ,
са сключили договор за гледане и издръжка по силата на който прехвърлителя Г.М. е
прехвърлил на приобретателката Б.З. собствения си недвижим имот, придобит чрез покупка,
регулация и прекратена СИО , а именно една втора ид. ч. от ДВОРНО МЯСТО цялото с площ
от *** кв.м , находящо се в с.З., община В., обл.В. , ул. „ Ф. „ № * , съставляващо урегулиран
поземлен имот № *** , идентичен с планоснимачен номер ** , в кв.*, по плана на селото при
граници :УПИ № **** и от две страни улици, заедно с една втора ид.ч. от построената в същото
дворно място ЖИЛИЩНА СГРАДА на два етажа със застроена площ от ***кв.м ,срещу
задължението на приобретателката Б. З. да поеме гледането и издръжката на прехвърлителя,
като му осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водил до сега , докато е жив. В нотариалния
акт е вписана и данъчната оценка на прехвърляемата част от недвижимия имот 2439,60
лв.Съгласно т.2 от договора за гледане и издръжка , обективиран в цитирания нот.акт ,
прехвълителят Г.М. си е запазил правото на пожизнено и безвъзмездно ползване и обитаване
на прехвърляемата част от имота, а съгл. т.3 от договора приобретателката Б. З. е заявила , че е
съгласна и приема имота, описан в пункт първи по договора при посочените в същия пункт и в
пункт 2 –ри условия .
Сравнявайки двата договора за гледане и издръжка , цитирани по – горе, съдът стига до
извода от фактическа страна, че на 2.11.*** г. Б. З. ,родена на *** г. е поела задължението за
гледане и издръжка на Г. Д. М. ,роден на *** г. срещу получаване на процесния имот
представляващ една втора идеална част от дворно място в с.З., цялото от *** кв.м , находящо се
на ул.Ф. * в селото и една втора ид.ч от построената в същото място жилищна сграда на два етажа
със застроена площ от ***кв. м. От данните в нотариалния акт ,обективиращ договора сключен
между Б.З. и Г.М. се изяснява, че прехвърлената една втора идеална част от имота Г.М. е
притежавал по силата на сделка покупко – продажба , приложената регулация и прекратена СИО .
Т.е. към момента на прехвърлянето на имота Г.М. е бил едноличен собственик на прехвърлената
една втора идеална част от дворното място и сградата в с.З. , ул.Ф. 2 . На 29.05.*** г. Б. З. е
прехвърлила на дъщеря си – отв. П. Б. – Ц. изцяло своята една втора идеална част от
придобития на 2.11.*** г. чрез прехвърляне срещу задължение за гледане и издръжка недвижим
имот, като ответницата е приела имота срещу задължението за гледане и издръжка на ищцата, но
и с ограниченото вещно право на ползване на лицето Г.М. .
В приложената по делото на л. 151 – ви под формата на заверено за вярност с оригинала
копие на декларация , с нотариална заверка на подпис от 4.10.2007 г. на нот.С.К. е отразено
личното волеизявление на ответницата П. Б. – Ц., направено в писмен вид и подписано пред
нотариус, че се задължава да поеме изплащането на издръжката на Г. Д. М. , ЕГН ********** ,
докато последният е жив, в случай , че майка и Б. Н. З. ЕГН **********, почине преди него.
От приобщените на листи 152 – 157 заверени за вярност с оригнала копие на съобщение по
чл.131 ГПК, адресирано до Х. Ц. на 26.6.2019 г. по гр.д.№ ****/****г., искова молба до РС В. от Б.
З. против П. Б. –Ц. и Х. Ц. с искане за разваляне на договора за гледане и издръжка сключен между
страните по настоящото дело, Заявление от 11.7.2019 г. до РС В. 14 –ти състав от Б.З. , че желае да
направи отказ от гражданско дело № ****/****г. на Гражданско отделение **-ти състав , става
7
ясно , че през 2019 г. ищцата Б.З. е предявила иск за разваляне на процесния договор , а на
11.07.2019 г. се е отказала от иска . Настоящото гр.дело № ****/**** г. е идентично като искане, с
това което е било водено през 2019 г., като в периода от 2019 г. – *** г . не се твърди ищцата да е
подавала друга искова молба против ответниците и липсват доказателства за наличие на висящи
искови производства помежду им.
С оглед опровергаване на твърденията на ищцата, в срока по чл.131 ГПК ответниците са
ангажирали писмени доказателства – приобщените на листи 55 и 56 Декларация от Б. Н. З. от
*** г. с рег.№ ***/*** г. на С.К. - нотариус с рег.№ 446 на НК и нотариално заверена Д екларация
от Б. Н. З. от *** г. с рег.№ ***/*** г. на Д.Б. -нотариус с рег.№ *** на НК.От текста на
подписаната декларация от *** г. се констатира , че Б.З. е декларирала , че в периода от
29.05.*** г. до *** г . получавала по 200 лв. месечно за издръжка от дъщеря си П. Б. – Ц., в
изпълнение на сключения между тях договор за гледане и издръжка от м. май *** г. по взаимно
споразумение и от двете страни, съвместното съжителство било обективно невъзможно .В
подписаната след около почти десет години по –късно декларация от *** г. ищцата е заявила, че
след подписване на договора за гледане и издръжка с дъщеря й П. Б.- Ц., получава всеки месец :
сумата от 200 лв., която внасяла в общия бюджет с Г.М., с когото живеела на семейни начала ;
плащане на разходи за консумация на ел.енергия, закупуване на дърва за отопление при
необходимост . На последно място в цитираната декларация се съдържа и текста , под който
ищцата е положила подписа си : „ поради нетърпимост и несходство в разбирания и
характери, грижите към мен и моето семейство от страна на дъщеря ми се изразяват в
парично обезщетение /посочено по-горе/ като споразумение на сключения договор „.
Ответниците са навели възражения затова, че с предявяване на настоящия иск ищцата цели
да отчужди имота , така както било сторено с другата половина от същия , в полза на
рускоговорящи лица.Съмненията на ответниците доколко са основателни е ирелавантно по делото
, но от приложената скица на имот с ид.№ *** на лист 20 – ти по делото се установява, че към дата
на издаване на скицата 16.6.*** г. имотът , с посочения идентификатор по действащи КК и КР ,
одобрени със Заповед № РД – 18- 17/ 6.3.2015 г. на ИД на АГКК , с адрес на посмеления имот село
З., ул. „Ф. „ , е с площ от *** кв. м , трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин
на трайно ползване – за ниско застрояване/ до 10 м / , с предишен идентификатор *** , номер по
предходен план – кв. **, парцел IV – **, граници – имоти с ид.№,№ **** , *** , ***, собственици
по данни от КРНИ : 1. „И. ** „***, ЕИК ***–ид. ч. *** кв.м от правото на собственост съгл.
нот.акт ***,.т. ***, рег.№ ***, дело ***от *** г. на СВ В., ид.ч 100 кв.м от правото на собственост
съгласно нот. акт № ***, т. . ***, рег.№ ***, дело ***от ***г. на СВ В., 2.П. П. Б. – Ц. - ид.ч. ½ от
правото на собственост съгл. нот.акт ***, т.***, рег. № ***, дело ***/***г. на СВ .
При тези писмени данни , след надлежно извършена справка в ТР относно актуалното
състояние на дружество „И. ***“ ***, справка в съдебно-деловодните системи на РС В. – САС и
ЕИСС, съдът установи, че дружество „И. ***“ ***е регистрирано в ТР, със седалище и адрес на
управление в гр.В., представлявано поотделно от съдружниците – Д. А. К. и И. А. К. – двамата
граждани на Р. Ф . През 2018 г. във ВРС е било образувано ч.гр.д.№ ***/***г. по описа на РС В.,
**–ми състав с искане от И. К. за допускане на обезпечение на бъдещ ,предявим иск, който към
*** г. К. е смятала да предяви против Б. З. за връщане на сумата от 24 000 лв. ведно с дължимите
се лихви и разноски , заплатена по предварителен договор за покупко –продажба на недвижим
имот - идеална част от ПИ с ид.№ *** в с.З., ул.Ф. * , целият с площ от ***кв.м. ведно с ид.ч. от
сграда в имота на два етажа със застроена площ ***кв.м. , с която сума Б.З. се обогатила
8
неоснователно.С Определение № 10963/2.10.2018 г. искането на И.К. с правно осн. чл. 390 ГПК и
за обезпечаване на бъдещ предявим против Б.З. иск с правно осн. чл.55 ЗЗД и налагане на
обезпечителна мярка възбрана е било оставено без уважение , а с Определение от 25.10.2018 г.
постановено по в.гр.д. № ***/***г. ОС В. частично е отменил първоинстанционния акт.С
Определение № 14350/7.12.2018 г. РС В. е отменил допуснатато с Определение № 2744 /
25.10.2018 г. на ВОС по в.ч.гр.д. № ***/***г. обезпечение на бъдещ иск с правно осн. чл.55 , ал.1
ЗЗД ,без данни определението от 7.12.2018 г. да е било обжалвано .
Вписването в КК КР на нотариалния акт от 27.12.2018г. по силата на който „ИРИС
69“ ООД става собственик на 598,5 кв.м от целия недвижим имот – място и сграда в с.З., на
ул.Ф. 2 , данните от деловодната система САС при РС В. за движението по ч.гр.д.№ *** г.
доказват твърденията на ответниците, че ищцата е отчуждила идеална част от недвижимия
имот в полза на лица ,които са граждани на Р. Ф. , както и че след отправяне на искане за
обезпечаване на бъдещ иск и произнасяне на въззивния Окръжен съд В. отношенията между Б. З. и
И. К. са приключили. Справката от САС съдът цитира само и единствено за да може да изясни в
пълнота фактическата страна на спора , да прецени дали производството по настоящото дело е
допустимо, а и за косвена преценка на взаимоизключващите се фактически твърдиня на двете
страни по делото, които , оказва се от записите за образувани и водени дела с участието на Б. З., не
са пълни .
При така изложеното по-горе , на база записите в деловодната система на РС В. „САС „,
съдът приема за установено, както и на база представените от ответниците с отговора на искова
молба копия от книжа по гр.дело № *** г. по описа на РС В., 14 –ти състав, че през 2019 г.
действително както твърдят ответниците ищцата е предявила иск за развалянето на процесния
договор, производството по предявената искова молба е водено под номер *** г. и прекратено
поради отказ от иска на 09.09.2019 г. Така установения факт обуславя извод, че производството
водено под настоящия номер, независимо че е второ по ред заведено ,СЛЕД отказ от иска
направен от ищцата през 2019 г.
Възражение за недопустимост на иска ответниците не са направили, но за
допустимостта на иска съдът е длъжен да следи служебно.Настоящият съдебен състав
възприема мотивите на ВКС обективирани в Решение № *** от *** г. на ВКС по гр. д. №
***/2*** г., IV г. о., ГК, докладчик съдията М.Ф. : „В наследственото имущество се включва и
правото на иск да бъде развален договор поради неизпълнение, което е било допуснато приживе на
кредитора-прехвърлител. Неговият наследник може да упражни правото да развали договора по
отношение на неизправния длъжник в обема на притежаваните от първия права. В случаите,
когато приживе наследодателят-кредитор изрично е заявил пред съд отказ от заведен иск за
разваляне на договора, съгласно правилото на чл. 233 ГПК, кредиторът не може да предяви
отново същия иск. Наследникът след смъртта му е обвързан от този отказ. Не съществува
пречка обаче да бъде предявен иск за разваляне на договора както от кредитора, така и от
негов наследник в съответствие с правата си, по отношение на неизпълнение на договора за
последващ отказа от иск период от време до смъртта на кредитора. „
Водим от мотивите на ВКС, обекитвирани в Решение № ****** г. по гр.д.№ ***/2*** г. РС
В. приема, че исковото производство по настоящото гр.дело № ***/*** г. е допустимо , но само за
частта от периода от време , след направения от ищцата отказ от иск по гр.дело № *** г., т.е. след
30.10.2019 г. , датата на която е влязло в законна сила прекратителното определение на РС В. по
гр.дело № ***/19 г. по описа на РС В., 14-ти състав.
9
Приемайки, че при релевирани твърдения за неизпълнение на договора за гледане и
издръжка за периода от м.октомври 2019 г. насам , искът по чл. 87, ал.3 ГПК е допустим, съдът
следва да се произнесе по същество на спора , като съобрази и обсъди всички относими и
допустими доказателства.
Страните по делото както ищцата, така и ответниците , са пропуснали да посочат пред
съда, че против Б. З. е било заведено на 13.9.*** г. гр.д. № ***/*** г. по описа на РС В.,31 –ви
състав от Г. Д. М.,ЕГН **********. От отразеното в деловодната система на РС В. по вече
унищоженото дело № ***/*** г. се изяснява на пръв поглед ирелевантното обстоятелството, че
още в първото открито съдебно заседание на ***.*** г. съдът на осн. чл.109 , ал.4 ГПК /отм./ е
приел за безспорно , че ответницата Б.З. в срок от 5 години преди завеждане на делото се грижи
срещу заплащане за възрастна болна жена, на адреса на който е призована .В същото о.с.з. съдът е
допуснал въпрос по реда на чл.*** ГПК ответницата ,която е следвало да се яви в следващото о.с.з.
Вярно ли е, че не й е било известно,, че след прехвърлителната сделка ищецът е постъпил в
болница, допуснат е въпрос по реда на чл. *** ГПК към ищеца Вярно ли е, че още преди
прехвърлянето на имота срещу задължението за издръжка и гледане е знаел, че ответницата ще
прехвърли имота на дъщеря си? По гр.дело № ***/*** г. ВРС, 31- ви състав е постановил Решение
№ 1418/14.5.2007г.,по силата на което съдът разваля по реда на чл.87, ал.3 ЗЗД сключения по нот.
акт № *, т.*, рег. №***, н.д.№ ***/*** год. на нотариус с район на действие ВРС договор, по силата
на който Г. Д. М. с ЕГН ********** с.З., обл. В. е прехвърлил в полза на ответницата Б. Н. З. с
ЕГН ********** от гр.В., бул."Х. Б." № *, вх.*, ет.*, ап.** правото на собственост върху 1/2 ид. от
дворно място цялото с площ от *** кв.м., находящо се в с.З., обл.В., ул."Ф." №2, УПИ №***
идентичен с планоснимачен № **, кв.* по плана на селото, заедно с 1/2 ид.ч. от построената в него
жилищна сграда на два етажа със обща застроена площ от *** кв.м. по иска предявен от Г. Д. М. с
ЕГН ********** с.З., обл.В., срещу Б. Н. З. ЕГН ********** от гр.В., бул."Х. Б." № *, вх.*, ет.*,
ап.**. Решението на РС В. е било обявено на 14.5.2007г., срещу него е постъпила Въззивна жалба с
рег.№ 9541 от 13.6.2007г. от Б. З. , а след връщане на делото от ОС В. на 12.11.2007 г . е вписан
резултат „Обезсилва решението и прекратява делото на осн. чл. 119 , ал.2 от ГПК пред ВОС „.
Т.е., оказва се , че ако прехвърлителя Г.М. не се бил отказал пред ОС В. от иска си
против приобретателката Б. З., то още към 2007 год. или 2008 г. би се формирала СПН между
страните по договора, обективиран в нот. акт № *, т.*, рег. №***, н.д.№ ***/*** год. и
прехвърлената от Г.М. в полза на Б.З. една втора ид.ч. би останала в неговия партримониум
.
Сравнявайки датите на договорите и вида и характера на делата с предмет разваляне на
договора за прехвърляне на право на собственост върху една втора ид.ч. от недвижим имот и
сграда в с.З., ул.Ф. 2 срещу задължението за гледане и издръжка , съдът извежда извод, че ищцата
черпи правото си на собственост върху тази една втора идеална част от имота от алеаторния
договор сключен между нея и лицето Г.М. , с когото страните не спорят, че е живяла на семейни
начала, че по силата на този договор между З. и М. от дата 2.11.*** г.М. си е запазил правото на
ползване върху прехвърлената част, през *** г. М. предявил иск по чл. 87, ал.3 ЗЗД против З.,
искът бил уважен, а след това поради отказ от иска направен пред въззивния съд през 2007 г.
Решението на РС В. е обезсилено. Междувременно , след като ищцата е придобила качество
приобретател на една втора ид.ч от дворно място и сграда , няколко месеца по-късно същата на
20.5.*** г. е прехвърлила на дъщеря си – отв.Ц., по време на брака й с отв.Ц. същата идеална част
от имота . В периода от 20.5.*** г. до датата на завеждане на гр.д.№ *** г. ищцата не е отправяла
10
искане до РС В. за разваляне на процесния договор , а настоящата молба е предявена в съда на дата
11 май *** г . При тези данни по делото , възниква логичния въпрос в периода от 20.5.*** г. до
11.5.*** г. в продължение на 16 години , в допустимата част на иска ( за периода от м.октомври
2019 г. до 11.5.*** г.) Б. З. нуждаела ли е се е от ежедневни грижи и издръжка, каква е била
въобще необходимата издръжка за нея , осигурявана ли е и насрещната престация от ответниците
Ц. ?
Двете страни по спора са изложили диаметрално противоположни твърдения затова кой и
как е изпълнявал договора сключен между Б. З. и дъщеря й П. Б. – З. - ищцата е твърдяла пълно
неизпълнение на договора от страна на дъщеря й зет й , а Ц. , че ищцата сама е отказвала да
приема грижите йм и всячески осуетявала изпълнението.В полза на двете страни са допуснати и
гласни доказателства, а писмени доказателства са ангажирани само от ответниците.
Установено е по делото, че ищцата е представлявана от адв. Д. при условията на чл.38 от
Закона за адвокатурата, както и че на дата 8.7.*** г.ищцата е заплатила дължимата се по делото
държавна такса за водене на иска по чл. 87, ал.2 ЗЗД .
Искане за освобождаване от заплащане на държавни такси и разноски по реда на чл. 83
ГПК по настоящото дело ищцата не е правила , респ. липсва произнасяне на съда по незаявено
искане.
По делото липсват каквито и да писмени доказателства за здравословното състояние на
ищцата , а за обективното й състояние, съдът може да съди само от факта , че е родена през 1938 г.
и отчасти от показанията на разпитаните по делото свидетели.
В проведеното по делото открито съдебно заседание от 18.11.*** г. съдът е допуснал до
разпит в качество на свидетели лицата - В. Р. Г. и А. Б. (водени от ищцата ) и С.А. П. и И. Н. Н. (
водени от ответниците). Единствен от четиримата допуснати свидетели И.Н. е имал възможността,
но я е използвал , да не дава показания, т.к. е зет на ответниците Ц.. Четиримата свидетели са
предупредени от съда за наказателната говорност, която носят по смисъла на чл.290 НК и обещали
да кажат истината .
Разпитана в качество на свидетел В. Р. Г. разказва пред съда, че познава ищцата Б. З. още
от тогава, когато Б. отишла да живее в село З.. Свидетелката обяснява, че Б. живеела с дядо Г. –
мъжът й , бил жив още , имали се съсели били, като отначало само се поздравявали, а после
почнали да си говорят и свидетелката да ходи у тях от време на време , защото Б. не била много
добре. От показанията на св.Г. става ясно, че свидетелката не е виждала нито ответника Ц. в
селото , нито ответницата Ц., а само един път през 2019 г. чула ищцата да говори по телефона с
дъщеря си . Твърди се от св.Г., че ищцата е на около 80 - ет години, била в трудно положение
повече от 10 -15 г., някъде 2019 г. починал мъжът й - дядо Г., а до тогава Б. сама се грижела за
мъжа си , доколкото може . Никой не помагал на Б. , сама доколкото можела се справяла ,
преживявала от една пенсия, била слабичка, едва вървяла и в момента била болна, не можела да
върви на дълъг път,твърди свидетелката В. Г.. По наблюденията на свидетелката Г. ищцата била
оставена сама да живее в къщата, без грижи на дъщеря си , а свидетелката и синът на свидетелката
(преди синът на свидетелката да почине- до преди три месеца ) и други комшийки й помагали –
кой с каквото може – носели й храна, купували й лекарства , но жената дори не можела да наготви.
Имало случай , разказва св.Г., когато Б. паднала , като по предположения на свидетелката някой я
завел на лекар. Твърди се още от св.Г., че ищцата още докато бил жив дядо Г. се грижела сама за
него, но не й стигали силите и покойният син на свидетелката също йм помагал. На конкретно
11
поставяни въпроси свидетелката е дала отговор, че не била питала какви болести има ищцата, но
ищцата Б. една си вървяла , била болничка , все за лекарства отивала да закупува , понякога и
свидетелката й ги купувала или друга комшийка. Същата свидетелка обяснява, че не знае каква
пенсия има ищцата, нито какви сметки плаща , знае , че в съдения парцел имало други комшии -
наскоро правили ремонт. Б. и мъжът й имали животни, Г. гледал животните – кокошки патки .
Втората водена от ищцата свидетелка А.Б. , също без родство и дела със страните обяснява,
че познава ищцата от около 2015 - 2016 г., т.к. свидетелката работела с нейна приятелка Т. З.Т.З.
имала офис за бързи кредити и покрай Т.З. св.Б. се запознала с ищцата , т.к. ищцата посетила
офиса – отишла за кредити , искала да тегли кредити и понеже пенсията й била малка , неможела и
после - поне два три пъти на месеца ищцата ходела отново до офиса за да иска заем.Приятелката на
свидетелката била много съжалителна и се отнасяла с уважение към възрастните хора и давала на
заем различни суми на ищцата , които ищцата казвала, че ще върне като получи пенсия , но самата
свидетелка не била виждала и един лев да е върнат .Така покрай своята приятелка свидетелката се
запознала с ищцата и един ден, видели Б. пред офиса – била паднала , счупила си рамото, казала че
не може да движи ръката си , била звъняла на дъщеря си и тя отказала , обяснила че е на работа и
не може да й обърне внимание.При тези обстоятелства св. Б. и приятелката й З. закарали ищцата
до Спешното отделение, където изчакали докторът да прегледа Б. З. и тогава дошла една дама,
която почнала да се кара на ищцата къде ходи, защо не внимава , че била паднала, държала й тон и
после св.Б. попитала коя е тази жена, че й държи такъв тон, а ищцата отговорила,че е дъщеря й ,
след което свидетелката и приятелката й , разбирайки, че въпросната дама е дъщерята на
ищцата,оставили ищцата в спешния център и си тръгнали .След болницата , сочи св.Б., че Б. пак се
обадила, понеже рамото й било счупено на две – три места и с ръката имала проблем и ребрата и
нямало как да се сложи гипс , били и изписали ортеза, но дъщерята не поела ангажимент , че ще
купи предписаното , поради което и свидетелката и приятелката й купили ортезата и някакви
лекарства –каквото трябвало . Възстановяването на Б.З. според св.Б. било доста дълго, Б. била
възрастен човек и пак като се движела,но имала болки . Св. Б. сочи пред съда, че приятелката и
доста често носела на ищцата лекарства и храна , а ищцата имала животни – една козичка и
пилета.Понеже З. не можела да дои , жената която ходела да дои козата се разболяла и нямало кой
, по този повод свидетелката отишла с приятелката си у З. и лично издоила козата.След това З.
раздала животните по комшиите – козата при една комшийка , пилетата при друга, а св.Б. и З.
помагали на ищцата , дори ходели да събират храна за козичката . Твърди се от св.Б. , че ищцата
живее в с. З. , на ул. Ф. 2 , живеела тогава / вероятно когато са се запознали –около 2015-16 г./, с
никакъв дядо, но свидетелката не го била виждала , после той починал и ищцата останала сама.
Къщата на ищцата сочи още св.Б. че е двуетажна, срутена почти , като това описание свидетелката
е направила заявявайки ,че е влизала вътре – състоянието било плачевно , дори с приятелката й
мили прозорците малко светилна да влезе .От останалата част от показанията на св.Б. се изяснява,
че приятелката й е била тази, която екупила на ищцата две перални, че ищцата е ползвала автобус
от с.З. до В. и обратно, знаела разписанието, била над 80 -ет годишна, но свидетелката не знае
какво е здравословното й състояние , знаела от ищцата ,че ищцата имала дъщеря, която по думите
на ищцата не й помагала, а в месеца на 2-3 пъти заемала от госпожа З. малки суми пари по 20 -30
лв. един път 50 лв., които така и не връщала, обяснявала че „ дължи на някой „ . От същите
показания се изяснява, че св.Б. и нейната приятелка помагали на ищцата след като починал мъжът
с когото живеела ищцата, самата свидетелка ходила около 10 -тина пъти до дома на ищцата, знаела
,че син на съседка на Б. й помага, както и че ищцата продала половината си имот, но пак имала
12
дългове , а за това ищцата да е оставала без ток – не знае . В края на показанията си свидетелката
Б. е отговорила ,че последния месец З. не е искала пари, като и че имотът през последната година е
„по-добре, но пак има болуци „ .
Водените от ответниците свидетели дават показания в коренно противоположен смисъл от
изложеното от свидетелите допуснати в полза на ищцата .
Разпитан в качество на свидетел С.П. обяснява пред съда, че същият живее в О. и от О. до
З. са около 30 км.Св.П. се познавал покрай работата си в мола с ответника Ц. ( дядо И.) и понеже
последният го помолил да окоси тревата в село З., свидетелят се съгласил срещу
заплащане.Дворът в който работил свидетеля по негови думи не бил голям около 300 квадрата,
като за косенето на този двор свидетеля бил поканен от дядо И. ( отв.Хр.Ц.) и И.Н., за които
предполага че са роднини. Първия път , когато св.П. отишъл да коси тревата било м. април, после
ходил още пет пъти . Свидетелят свързва посещението си във въпросния двор с възложеното му
косене, като заявява, че докато бил там в имота имало възрастна жена която говорила с дядо И. ,
после отишла на пазар и ги питала пак ли идват да чистят, като свидетелят виждал дядо И. да дава
по 50 лева на въпросната жена всеки път .Самият свидетел не бил говорил с въпросната жена
докато били там, т.к. гледал да си свърши работата и да си замине.На конкретно поставени
въпроси от процесуалния представител на ищцата свидетелят е отговорил, че знае, че тази баба
била някаква роднина на дядо И., но него това не го интересувало. Същият свидетел обяснява пред
съда колко е била голяма тревата която косил, както и че имало трудности по привеждането на
двора в чист вид .
Вторият воден от ответниците свидетел И.Н. сочи пред съда, че е в брак с дъщерята на
ответниците – също на име Б.. Бракът свидетелят сключил със съпругата си 2008 г. и от 2009 г.
познавал ищцата, като отношения с последната самият той нямал .Същият свидетел обяснява пред
съда, че заедно с отв.Х. Ц. са ходили в село З. за да бъде обгрижвана ищцата, като това било
постоянно от 2*** г.насам .Единствен от четиримата свидетели разпитани по делото св.Н. излага
показания пред съда от които се установява, че както ответницата, така и ответника – заедно и
поотделно непрестанно са се грижили за ищцата, както по времето в което живеела заедно с Г.,
така и след 2019 г.,когато Г. починал.На конкретно поставени въпроси /л.182 – 183 / св.Н. ясно е
отговорил, че годината 2019 си спомня много добре, т.к.2019 -2020 г. били много тежки за него,
тогава му била правена операция .Свидетелят Н. хронологично описва грижите на ответниците –
съпрузите Ц. полагани за ищцата, сочи че била носена необходимата й храна, при всяка нужда
ответниците П. и И. били тези , които откликвали на нуждите на Б..Свидетелят не отрича ,че не е
влизал в дома, в който живее ищцата в с.З., като обяснява, че нямал желание , а и не бил толкова
близък с Б. З..П. и И. били хората , които правели всичко за ищцата ,заявява свидетелят .Същият
твърди , че лично ходил с ответника в дома на ищцата за да може да се потвърди, че получавала
пари от Х. Ц. , т.к. ищцата трудно можела да бъде накарана да подпише нещо.
Св.Н. сочи, че ходил с ответника в с.З. при ищцата за да има ответника свидетел, да му
помогне , ако има нещо , т.к. ответникът бил 70 – ет годишен. От показанията на св.Н. се изяснява
, че ищцата живее в двор , обрасъл с трева и боклуци ,получавала минималната пенсия, както и
пари /превеждани по сметка и в брой /, че ходили да косят тревата с ответника и С. ( св.С. П. )
.Твърди се от св.Н., че ищцата е получавала храна и пари от ответниците, че е имало проблеми с
прекъсване на тока й , че ответниците са били тези които са предприели действия по
възстановяване на ел.захранването в къщата на ищцата ,както и че по настояване на кметицата на
селото предприели действия по разчистване на двора на ищцата .
13
От същите показания се изяснява, че волята на ищцата е била да си живее в с.З., до 2019 г.
живяла с Г. , гледали животни , а след смъртта на Г. ищцата продължила да живее сама , а
ответниците били тези ,които погребали Г. .Според свидетеля Н. в един момент ищцата отказала да
приема храна от ответниците, защото смятала че ще я отровят .Отделно от горното свидетелят
обяснява, че ищцата теглила и бързи кредити , без да имат представа ответниците затова , като
самите те се наложило да платят 3000 -4000 лв. за да покрият тези кредити на ищцата. Свидетелят
Н. разказва пред съда ,че ищцата прехвърлила половината имот на някакви руснаци, които той не
познавал. В края на показанията си свидетелят обяснява пред съда, че по договор трябвало да се
дава издръжка на ищцата от 200 лв. , като мисли, че договорът изтичал докато тя е жива .Запитан
за здравословното състояние на ищцата, свидетелят е отговорил, че не знае ищцата дали страда от
някакви заболявания , не знае дали пие лекарства , но предполага , че след като той самият е с 30
години по-млад от нея и не е здрав, че и тя има заболявания .
Отделно от гласните доказателства, по делото ответниците са ангажирали многобройни
писмени доказателства / л. 55 – 157 , л. 166 -177 / от които се установява, че ответниците
регулярно са плащали потребяваните години наред комунални услуги от ищцата, доставяли й
дърва за огрев, плащали й издръжка в брой срещу разписки и чрез записи.
При така възприетото от фактическа страна, на база събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение, съдът прави следните изводи от ПРАВНА СТРАНА:
Предявеният иск съдът е квалифицирал по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, с предмет разваляне на
договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане против
двамата ответника за 1/2 идеална част от процесния имот в с.З..
По така предявените искове с посочената по-горе правна квалификация, съдът
съобразно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 т. 5 от ГПК и чл. 154 ГПК, с приетия по делото
окончателен доклад разпределил доказателствената тежест между страните както следва:
Съгласно общото правило за разпределяне на доказателствена тежест възведено в нормата на
чл.154 ГПК, съдът е указал на двете страни по спора, че всяка страна следва да установи и докаже
фактите и обстоятелствата от които черпи за себе си положителни права.
За да разпрели правилно тежестта на доказване между страните , още с проекта за доклад,
съдът е обявил на страните, че се придържа към създадената трайна съдебна практика на
касационната инстанция, в частност Решение № 284 от 01.10.2014 година , постановено от ВКС,
Четвърто гражданско отделение, със съдия-докладчик М. Г. по гр.д.№ № *** по описа за ***
година, по реда на чл.290 - 293 ГПК. В цитираното решение за да бъде даден отговор на
поставения касационен въпрос: как, кога и в какъв обем следва да се престира издръжка и гледане
от приобретателя по алеаторен договор, с който е уговорена цялостна издръжка и гледане на
прехвърлителя до края на живота му; за последиците при неприемане от страна на кредитора на
изпълнението по такъв договор и за задължението на длъжника при неоказано съдействие от
страна на кредитора да трансформира изпълнението в паричен еквивалент, ВКС е отчел че по тези
въпроси е налице константна практика на ВКС, а именно: обективирана в решение № 178 от
20.06.2*** г. по гр. д. № 1542/2011 г. ВКС, III г.о., решение №363/ 26.05.2010г. по гр.д.
№756/2009г. ВКС, III г.о., решение №165/01.03.2010г. по гр.д№71/2009г. ВКС, III г.о. , решение
№70/05.07.2011г. по гр.д. №612/ 2010г. ВКС, III г.о., ТР №96/66г. на ОСГК.Позовавайки се на
цитираното Решение, съдът е указал на страните, че по предявения иск с искане да бъде развален
алеаторния договор до размера на притежавана от ищцата квота от вещното право на собственост
14
върху процесния недвижим имот , ищцата следва да установи и докаже, че тя на 29.05.*** г. е
сключила с дъщеря си , по време на брака на дъщеря й -отв.П. Ц. с отв. Ц. договора за прехвърляне
на недвижим имот срещу задължението на ответниците като насрещна престация да се грижат и
издържат прехвърлителката.Т.е. в тежест на ищцата е било възложено да установи, че тя лично е
изпълнила пълно и точно задълженията си по договора - прехвърлянето на имота.Ответниците е
следвало да установят и докажат точното изпълнение на поетите задължения, а именно, че
кредитора / прехвърлителката и ищца е получила желаните от нея грижи и натурална
издръжка непрекъснато и ежедневно, но не извън договорения обем.
Съдът е указал на ответниците, че дължимата престация по своя характер е единна и
неделима, дори и при множество длъжници /ТР№6/2***г. ОСГК/, с оглед пасивната легитимация
по иска .Указано е било още с доклада по делото на ответниците, че при договора за издръжка и
гледане задължението на приобретателя има продължително изпълнение, а когато по
изключение бъде трансформирано в неговата парична равностойност - то е периодично. Ето
защо, съдът е възложил в тежест на ответниците да установят и докажат пълното и точно
изпълнение на задължението си за гледане и издръжка на прехвърлителката от сключване на
договора до момента.
При наведените от ответниците вече в срока по чл. 131 ГПК възражения , че кредиторът не
е оказвал необходимото съдействие, за всеки от длъжниците възниква само правото да
трансформира задължението си за гледане и издръжка в паричен еквивалент, но не и да се
освободи от даване на престация. Нещо повече, за да е изправна страна, длъжникът трябва да
продължи изпълнението и да престира в пари, без да чака решение за трансформация, защото
нуждата на кредитора от средства за съществуване не може да остане неудовлетворена.В тази
връзка съдът е възложил в тежест на ответниците да ангажират доказателства, от които да се
опровергаят твърденията на ищцата, че са преустановили напълно изпълнението на поетото
задължение за издръжка и гледане на ищцата както и възраженията си за отказ на прехвълителката
да приеме изпълнение в натура и/или че са извършвали парична престация.В тежест на
ответниците съдът е възложил още да установят и докажат още, че неизпълнение на
договора след сключването му не е съществено както и че са предоставили гледане и
издръжка в уговорения обем, необходим да осигури спокойното и нормално съществуване на
прехвърлителката.
При така разпределената тежест на доказване , на база съвкупния и поотделен анализ
на всички писмени и гласни доказателства по делото , съдът намира , че предявения иск с
правно осн. чл. 87, ал.3 ЗЗД е останал напълно неоснователен и недоказан По същество на
спора, съдът излага следните мотиви от правна страна :
Договорът за прехвърляне на процесния имот от ищцата Б.З. на отв.П. Б. – Ц. ,по време на
брака на ответницата с ответника Х. Ц., срещу поето насрещно непарично задължение от
съпрузите Ц. за гледане и издръжка, е действителен и е породил целените от страните правни
последици. При прехвърлянето на правото на собственост върху обекта, предмет на този
алеаторен договор, възниква изискуемостта на насрещното правно задължение за
приобретателя – трайно, постоянно, със собствени усилия да извършва действия по обгрижване
на прехвърлителя и да му доставя необходимата за неговото нормално битово и социално
съществуване издръжка. Тези две правни задължения – 1/ . за гледане и 2/. за издръжка, дори и
да възникват от един правопораждащ факт, са отделни, макар и паралелни и взаимообвързани,
поради което ако не бъде изпълнявано някое от тях точно в качествено, количествено или
15
темпорално отношение, кредиторът (респ. неговият наследник) може да упражни възникналото в
неговия патримониум преобразуващо право с едностранно волеизявление да прекрати с обратна
сила процесния двустранен договор – по съдебен ред, чрез предявяване на конститутивен иск с
правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
Водим от изложеното по-горе, с оглед данните по делото за предходно образувано и
приключено с влязло в сила прекратително определение идентично производство, съдът намира ,
че конститутивния иск, предявен от ищцата против ответниците е допустим, но само за периода, в
който ищцата твърди, че ответниците след м.10.2019 г. не изпълняват задълженията си към нея.
Именно в тежест на ответниците съдът е възложил да установят при условията на пълно и главно
доказване какво са изпълнили по договора от 29.05.*** г. За да даде правилен отговор на въпроса
налице е изпълнение на потите от ответниците престации към ищцата, съдът се ръководи от
възприетото от трайната съдебна практика становище, че обемът и съдържанието на поетите
задължения с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка следва
да се определят от постигнатото между страните съгласие, като при тълкуването на волята на
страните съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД се изхожда от правилото, че ако не са уговорени
ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, се дължат цялата необходима издръжка и
всички необходими грижи ( така : Решение № ***от *** г. по гр. д. № ***/***г., *** г. о. на ВКС,
Решение № ***/0*** г. по гр. д. № ***/***г., ***г. о. на ВКС, Решение № ***/*** г. по гр. д. №
***/***г. на ***г. о. ВКС, Решение № ***/*** г. по гр. д. № ***/***г. ***г. о. на ВКС) .Ако в
договора задължението на приобретателя е описано като „издръжка и гледане“, издръжката
включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други според нуждата на прехвърлителя /без
оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си/ и полагане на грижи
за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и възможностите
му да се справя сам ( Решение № ***/*** г. по гр. д. №***/***г. ***г. о. на ВКС). Длъжникът по
договор за гледане и издръжка, поема задължение, което изисква от него трайно поведение –
гледането и издръжката трябва непременно да продължат до смъртта на прехвърлителя – кредитор.
Следователно престацията, която се дължи, взета в своята цялост, е продължителна, а
изпълнението трябва да е ежедневно, непосредствено и непрекъснато, а не епизодично (
Решение № ***/*** г. на ВКС по гр. д. № ***/***г., на ***г.о., Решение № ***/*** г. на ВКС по
гр. д. № ***/***г., на I г.о., Решение № ***/*** г. на ВКС по гр. д. № ***/***г., на ***г. о./.
Задължението е неделимо, поради което е недопустимо да се дели по обем и на периоди /Решение
№ ***/*** г. на ВКС по гр. д. № ***/***г., на I г.о., Решение № ***/*** г. на ВКС по гр. д. №
***/****г., на ***г.о) .Освен това длъжникът по задължението за гледане и издръжка трябва да
достави на кредитора непосредствено задоволяване на неговите нужди, или дължи гледане и
издръжка в натура. Натуралната престация на приобретателя включва всички действия по
осигуряване на нормален бит и домакинство, за здравословното състояние и личната хигиена на
прехвърлителя, както и такава с нравствен елемент – уважение, внимание. Обемът на
задължението за издръжка зависи от нуждите на прехвърлителя, тя се дължи в пълен обем,
независимо от това, че прехвърлителя разполага и със свои средства и би могъл да се издържа от
тях.Това е така, тъй като дължимата издръжка по алеаторния договор не се подчинява на
правилата за издръжката, уредени в Семейния кодекс.
В случая,съдът приема , че е доказано волеизявление на съдоговорителите досежно обема
на уговореното задължение – както вече бе посочено, постигнато е било съгласие
приобретателите да осигуряват цялостна издръжка и гледане на прехвърлителката Б. З.–да й
16
осигурят спокоен и нормален живот, ведно с вписаната в нотариалния акт в т.2 вещна тежест
върху имота – запазено право на пожизнено и безвъзмедно ползване на предходния
прехвърлител Г. Д. М. .
Релевантно при преценката изпълнявани ли са поетите от ответниците – съпрузите Ц.
задължения е и обстоятелството какъв е бил обичайният живот на ищцата, от значение е
стандартът й на живот към момента на сключване на договора и налице ли е промяна в нуждите
й след този момент. Следователно, според съда, не е уговорен конкретен обем от грижи и
издръжка, поради което при изпълнение на непаричното задължение ответниците Ц. е следвало
да задоволят обичайните битови и социални нужди на прехвърлителката Б. З. , съобразени със
здравословното й състояние и възраст.
Безспорно е по делото, че ищцата Б. З. е родена през ***г., като на тази възраст съдът
счита, че здравословното състояние на ищцата , след сключване на договора е обуславяло нуждата
от спокойна и нормална атмосфера на живот, добри взаимоотношения, помощ при водене на
домакинството, осигуряване на медицинска помощ при необходимост.
В процесния договор не е уговорено задължение за допълване на издръжката или за
подпомагане на ищцата в издръжката й, а е поето задължение за цялостна издръжка. Обемът на
задължението за грижи зависи единствено от нуждата на прехвърлителя от грижи и от
възможността му да се справя сам, тоест не се дължат грижи, които последният е в състояние да
положи сам за себе си и за своето домакинство, а задължението на приобретателя да предоставя
издръжка и да полага грижи е лично и е корелативно свързано с правото на прехвърлителя да го
изисква и получи.
В разглеждания случай , както бе посочено и по-горе, по искане на страните са събрани
гласни доказателства чрез разпита на свидетелите допуснати в полза на ищцата и на
ответниците.На първо място : въз основа на взаимно подкрепящите се показания на свидетелите
водени от ищцата и от показанията на св. Н. се установява, че ищцата е живеела в с.З. в къща с
двор, заедно с лицето Г.М., за който от писмените доказателства се изяснява, че е роден през 1929
г., а от гласните, че е починал през 2019 г. Съдът намира за установено и доказано на база
показанията на свидетели допуснати в полза и на ищцата и на ответниците, че дворът в който
живее ищцата не е бил в състояние което да се нарече нормално, пригодно за живеене – обрасъл с
трева и пълен с боклуци, които става ясно от гласните доказателства, че са били насъбрани от
покойния Г.Михаелев, с когото ищцата живяла на семейни начала. Всички разпитани по делото
свидетели сочат еднозначния факт , че ищцата живее сама в с.З., възрастна е , на около осемдесет
години и се издържа само от получавана пенсия, но през последните години дворът на ищцата
изглежда по-добре .
Противоречията между показанията на двете групи свидетели – водените от ищцата и
водените от ответниците относно това кой , кога и как се е грижил за ищцата и въобще същата
получавала ли е някаква помощ било то от роднини , близки , съседи се дължи на факта ,че всеки
от свидетелите възпроизвежда пред съда факти , които е възприел пряко ,в различен период от
време. При взаимната противречивост между показанията на свидетелите водени от ищцата и
показанията дадени от св.Н., при съпоставка с писмените доказателства, съдът кредитира изцяло
като преки и обективни основно показанията на св.Н. .Именно от показанията на св.Н. става ясно ,
че ответниците и преди и сега трайно и постоянно са откликвали на нуждите и желанията на
ищцата и на лицето, с което живеела на семейни начала –Г., а след кончината му организирали и
17
погребението му . Единствените пряко и постоянно ангажирани с нуждите на ищцата според
показанията на св.Н. са не други , а ответниците – тези които са престирали издръжка и в натура и
в пари и продължават да престират дължимата се грижа в пари поради отказа на ищцата да приема
храна от тях за да не я отровят . Съдът кредитира показанията на св.Н. , т.к. точно те
кореспондират с целия писмен доказателствен материал ангажиран от отв.Ц., като на база на тези
гласни доказателства и отчасти от показанията на св. Ст.П. , приема, че ответниците са доказали не
епизодично и частично, а пълно и точно изпълнение на поетите по договора за издръжка и гледане
насрещни престации – както в натура , така и в пари . Съдът кредитира и показанията на
допуснатите в полза на ищцата свидетели , като счита, че същите независимо че противоречат на
изложеното от водените от ответниците свидетели, доказват отношението на ищцата към
ответниците , което би могло да се дължи както на характерови, така и на възрастови особености .
В подкрепа на извода , че личностните качества на ищцата са оставили впечатления у водените от
ищцата свидетели ,че ищцата е оставена без грижи да се справя сама , е писмения доказателствен
материал , ангажиран от ответниците доказващ стандарт на живот, различен от този, който водят
хората на пенсионна възраст в страната, данните за движенията по предходни дела, факта на
извършване на разпоредителна сделка с ½ от същия имот от страна на ищцата и въпреки това
твърденията на ищцата пред съседи и познати , че средствата й не достигат, твърдения които се
повтарят от водените от ищцата свидетели , които пресъздават споделеното от ищцата за
социалното й положение .
Съвкупния и поотделен анализ на доказателствения материал , мотивира съда да изведе
извода, че от 2019 г. до сега ако ищцата не е била обгрижвана от ответниците , действително сама,
на възрастта в която е , едва ли би могла да води един нормален живот, при установен само на база
на показанията на свидетелите един единствен доход - от пенсия , за който доход няма и данни от
показанията на водените от ищцата свидетели в какъв размер е. Показанията на св.Н. съдът
кредитира като логични, убедителни и последователни, като от тях се установява, че
приобретателите Х. и П. Ц. са полагали грижи за прехвърлителката, като са й осигурявали храна,
съдействали са за поддържката на имота в с.З., в който ищцата е живяла , живее и желае да
продължи да живее . Действително всички свидетелски показания обективират субективни
възприятия относно полаганите от приобретателите грижи, но не и по отношение на
обстоятелството, че ищцата е живеела в имота в село З., първоначално с Г.М. , а след неговата
смърт – сама. Водените от ищцата свидетели не познават и никога не са виждали ответниците,
поради което и няма как да дадат отговори на въпросите за времето , в което те не са били за
кратко при ищцата, как и дали ответниците са полагали грижа за Б.З. . Доказателства за това, че
единствено ответниците са се грижели за прехвърлителката през периода 2019 и до сега, вкл. и
към края на съдебното дирене в първа инстанция , са представените разписки в срока по чл.131
ГПК за регулярно плащане на всякакви комунално – битови разходи на ищцата, а и даването на
пари в брой .
При така изложеното ,съдът намира, че твърденията на ищцата залегнали в настоящата
искова молба , аналогични и на предходната от 2019 г. за пълно и или частично неизпълнение на
договора за гледане и издръжка от страна на приобрететелите са напълно недоказани .
Съдът изрично се спира върху същността на договора за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане , т.к. същият изисква преди всичко от длъжника да се
приспособи към кредитора. Заедно с това той трябва да търпи последиците и на физическите и
психическите болезнени прояви, които могат да се проявят с течение на времето у прехвърлителя.
18
Алеаторността на облигационното правоотношение прави неизвестно при сключването на
сделката, както неговата продължителност, така и промяната с течение на времето на нуждите на
прехвърлителя, включително и неговото физическо, психическо и емоционално състояние ( така :
Решение № ***от *** г. на ВКС по гр. д. № ***/***г., IV г.о. ) Следователно, за да подсигури
„спокоен и нормален живот”, какъвто прехвърлителката Б. З. е водила до момента на сключване
на процесния алеаторен договор – 2006 г., ответниците е следвало да полагат трайно, постоянно и
непрекъснато грижитеу от които се е нуждаела Б.З. . Доказателствата по делото и писмените и
гласните (в частта основно на показанията на св.Н. ) мотивират съда да изведе извод, че
ответниците Ц. са правели всичко необходимо и по силите им, дори и в повече, за да може ищцата
да води начин на живот, какъвто е водила до *** г. Данните по делото свързани с начина на
придобиване на имота предмет на договора, чието разваляне ищцата желае, твърденията на
ищцата, че е в тежко здравословно и финансово състояние са взаимоизключващи се. Доказано е по
делото , че договорът за гледане и издръжка ответниците са изпълнявали от *** г. насам и
продължават да го изпълняват, като дори са уважили волята на ищцата да се грижат за общото
домакинство, което е водила с покойния Г.М..
С оглед изложеното съдът счита, че искът на ищцата следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан, а в полза на ответниците да се присъдят разноските по делото , така
както повелява нормата на чл. 78 , ал.3 ГПК. Съдът не присъжда разноски в полза на ответниците,
т.к. от единственото приложено по делото с отговора на искова молба заверено за вярност с
оригинала копие на пълномощно за процесуално представителство дори няма размер на договорен
адвокатски хонорар.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло иска, предявен от ищцата Б. Н. З., ЕГН **********, с постоянен
адрес село З., ул. „Ф.“ № * , обл. В., чрез Адвокатско дружество „ Д. и Г.“, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление : гр.В., ул. „Б.“ № ***, офис *, представлявано от адвокат Р. Д. Д.-
управител, чрез адв.Р.Д. против ответниците П. П. Б. - Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к.
„В.“, бл. **, вх. *, ет. *, и Х. Д. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. „В.“, бл. **, вх. *, ет. *, с
искането да бъде развален договора за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и
гледане, обективиран в нотариален акт № **, т. **, рег. № ****, дело № ***/*** г. на нотариус
Т.М. , нот. с рег. № *** по описа на НК и район на действие РС В., сключен между Б. Н. З., ЕГН
********** от една страна и П. П. Б. - Ц., ЕГН **********, по време на брака на П.Б., в режим
на СИО със съпруга й Х. Д. Ц., ЕГН **********, с предмет ЕДНА ВТОРА идеална част от:
УПИ №***, идентичен с имот № **, кв. *, находящ се в село З., община В., област В.,ул. „Ф.“ № *
, целият с площ от *** кв.м., при граници: УПИ -*** и от две страни улица , заедно с ***кв.м на
етаж първи от построената в имота жилищна сграда на два етажа, при граници: улица,УПИ
*** и улица, поради неизпълнение на задълженията от страна на ответниците , на основание
чл. 87, ал. 3 ЗЗД, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Окръжен съд В.
в двуседмичен срок, считано от получаване на преписа.
19
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните - на ищцата чрез адв.Р.Д., а на ответниците
– чрез адв.Г.Я..
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
20