Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

гр. София 06.07.2016 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийският градски съд, първо гражданско отделение,      І-6 състав

в публичното заседание на тринадесети юни

две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА

при секретаря Антоанета Стефанова                      и в присъствието на

прокурора                                                като разгледа докладваното от

съдия Алексиева                                              гр. дело № 7688 по описа

за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:        

 

Производството е по реда на чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от Д.Р. Р. срещу З. „А.Б.”, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ / Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 03.11.2012 г. около 18,10 часа, на бул. „С.В.“ преди кръстовището с ул. „Цар Асен ІІ“, средна част на северно платно в гр.Шумен, при управление на автобус „Отойол М 50.14“ с рег. № *******по линия № 9А, Д.С.С.по непредпазливост, нарушавайки правилата за движение по пътищата, движейки се с несъобразена с конкретната видимост скорост, допуска настъпването на ПТП, в резултат на което е причинена средна телесна повреда на ищеца, явяващ се участник в пътното движение в качеството си на пешеходец. Поддържа се, че по случая е образувано н.а.х.д. № 1093/2013 г. по описа на ШРС, по което с решение № 619/02.10.2013 г., частично изменено от ШОС с решение № 133/19.12.2013 г. е прието, че деянието на водача Дочо Стаматов е извършено при условията на независимо съпричинителство от страна на пострадалия.

Твърди се, че вследствие на процесното ПТП, ищецът получил съчетана травма със засягане на основни жизнени процеси, състояща се в претърпян травматичен шок, размазване на двете ходила и пръсти на стъпалото, счупване на ребро-ІХ в дясно и множество открити рани, отоци и хематоми по гърба на двете ходила, по лицето и тялото. Твърди се, че в резултат на получените увреждания ищецът претърпява ампутация на десен палец на ниво проксимална фаланга и последвала пластика на свободната кожа. Поддържа се, че ищецът търпи постоянни болки в ходилата, ограничени и болезнени движения, корекцията извършена на пръстите и възстановяването все още не е приключило. Твърди се, че ищецът е претърпял и имуществени вреди-разходи за лечение в размер на 444,50 лв.

 Поддържа се, че отговорността за ПТП е на водача Д.С.С., която отговорност е била застрахована при ответното дружество със З.ължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица № 01111890920931, със срок на действие от 30.11.2011 г. до 29.11.2012 г.

Моли Съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 60 000 лв., застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие ПТП осъществено на 03.11.2012 г. в гр. Шумен, виновно причинено от водача Д.С.С.управлявал автобус „Отойол М 50.14“ с рег. № *******по линия № 9А, чиято отговорност е била застрахована по З.ължителна застраховка „Гражданска отговорност” при З. „А.Б.” със застрахователна полица № 01111890920931, със срок на действие от 30.11.2011 г. до 29.11.2012 г. и настъпилите във връзка с него и в пряка причинно-следствена връзка от същото телесния увреждания в условията на ексцес, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.04.2014 г. до окончателното изплащане, сумата от 444,50 лв.-застрахователно обезщетение за имуществени вреди, претърпени от същото събитие и представляващи заплатени разходи за лечение, ведно със законната лихва от датата на исковата молба-22.06.2016 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноските по делото.

Такава е исковата претенция, съобразно допуснатото от съда изменение на иска в открито съдебно заседание от 13.06.2017 г.

В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника чрез процесуалния му представител юрисконсулт Г.., надлежно упълномощен с пълномощно приложено към делото. Оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва да са настъпили усложнения в състоянието на ищеца. Твърди се, че за обезщетяването на ищеца и получените увреждания и предстоящите операции на ищеца между страните била подписана спогодба, сключена в рамките на висящ граждански процес пред СГС по гр.д. № 2790/2013 г., І-13 състав, като делото е прекратено с определение влязло в сила на 07.05.2014 г. след плащане на застрахователно обезщетение в размер на 40 000 лв. и след отказ от иска. Твърди се, че проведените операции не са във връзка с усложнения. Поддържа се, че ищецът има множество съпътстващи заболявания, както и че силното алкохолно опиване към момента на ПТП е една от причините лекарите непосредствено след ПТП да не могат да започнат бързо лечение, което би било адекватно с оглед другите съпътстващи заболявания. Оспорва иска по размер като многократно завишен. Оспорва претенцията за лихва от 24.04.2014 г. с твърдението, че ексцес не е настъпвал на сочената дата. По отношение на претенцията за имуществени вреди във връзка с лечението ответникът поддържа възраженията сочещи принос на ищеца за настъпване на вреди за него.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която заявява неоснователност на възраженията на ответника.

В срока за допълнителен отговор ответникът поддържа изцяло становището си, оспорванията и доказателствените искания в отговора.

В съдебно заседание ищецът поддържа исковете чрез своя процесуален представител. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК. Претендира се адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Ответникът, в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва предявените искове. Претендира разноски, като представя списък на разноските по чл.80 ГПК.

Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, че по отношение на увреждащото МПС- автобус „Отойол М 50.14“ с рег. № *******е била налице валидна З.ължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество със застрахователна полица № 01111890920931, със срок на действие от 30.11.2011 г. до 29.11.2012 г.

Установява се, че във връзка настъпилото застрахователно събитие на 03.11.2012 г. в гр. Шумен на бул. „С.В.“, от което ищецът е претърпял вреди, е било образувано гр.дело № 2790/2013 г. по описа на СГС, І-13 състав, производството по което е прекратено с влязло в сила на 07.05.2014 г. Определение от 11.04.2014 г. на основание чл.233 от ГПК, поради отказ от иска и поради постигната извънсъдебна спогодба между страните. От приетото по делото доказателство договор за спогодба от 04.04.2014 г. се установява, че между ищеца Д.Р. Р. и ответното дружество-застраховател е постигнато споразумение в следния смисъл: З. „А.Б.“ ще заплати на Д.Р. Р. общата сума от 40 000 лв., представляваща сбора от обезщетение за неимуществени вреди, обезщетение за забава и разноски по гр.д. № 2790/2013 г. по описа на СГС. Страните са се споразумели, че в случай на изплащане на уговорените суми, не си дължат една спрямо друга разноски за воденото дело и приемат за изцяло и окончателно уредени отношенията си за неимуществени вреди, лихви за забава и разноски предмет на гр.д. № 2790/2013 г. по описа на СГС, І-13 състав, както и за усложненията от тези неимуществени вреди във връзка с ПТП от 03.11.2012 г. в гр. Шумен на бул. „С.В.“.

Между страните не е спорно, че сумата от 40 000 лв. е била изплатена на ищеца, тъй като в уговорените срокове и с молба от 09.04.2014 г. ищецът е заявил отказ от исковете.

От приетото и неоспорено от страните заключение на СМЕ пред настоящия съдебен състав се установява, че причините за настъпилите усложнения от получените травматични увреждания на ищеца от претърпяното ПТП на 03.11.2012 г. е, че при липса на палец, какъвто е конкретния случай, тежестта на човешкото тяло при ходене, се поема от ІІ, ІІІ и ІV пръсти на ходилото. С течение на времето тези пръсти поемайки тежестта на тялото получават дегенеративни промени, изразяващи се в постоянна флексионна контрактура /сгъване на пръстите в посока на ходилото/. Тези анатомични промени се окачествяват като заболяване на опорно-двигателния апарат-дигитус малеус /“пръст-чукче“/. При тези анатомични промени се променя физиологията на нормалното ходене, като тежестта на тялото се концентрира латерално /външно/ към другите пръсти на ходилото, което се изразява със стеснение на нормалната широчина на ходилото, придружено с накуцваща походка, болеви симптоми и ограничени движения в глезенната става на същия крайник. Вещото лице сочи, че единствено радикално лечение е да се извърши ампутация на дясното ходило по методи на Сайнц Лисфранк, Пирогов и поставяне на протеза на Ото Бок.

Пред настоящият съдебен състав е разпитана свидетелката П.С.Р.а - съпруга на ищеца. Свидетелката установява, че през 2014 г. ищецът получил контрактура на 2 и 3 пръст на десен крак, на увредения крак. През м. април 2014 г. го оперирали, като изправили с игли пръстите. Сухожилието го удължили същата година, м. юни. Ищецът ходил на физиотерапия, но нямало някакъв особен ефект. След това болките продължили, кракът останал обездвижен. Спрял да шофира, нямал никаква чувствителност на крака. Ищецът постоянно е с много силни болки и някъде от около 2014 г. до сега пие нестероидни препарати – „Дексофен“, „Аналгин“, правят му се масажи. Миналата година пак получил контрактура на 4 пръст, на същия крак. Понеже имал много силно възпаление се наложило да се ампутира пръста. Сега започвало едно разрастване на кост от самото смачкване, което трябва да се оперира наново, но то е на място, където има изградена пластика и ще бъде малко по-сложно, като ищецът чака да му се обадят, защото е планова операцията. След ПТП ищецът имал подобрение след операцията и пластиките, но от 2014 г. пак започнали проблемите. Кракът се бил стабилизирал и ищецът го движел. Ищецът не е добре, защото е постоянно с болки. Единственото му излизане е на 500 м от къщи. Постоянно сутрин се правят масажи, а вече се поставят инжекции. Ищецът страда от диабет от 2010-2011 г., но в лека форма.

При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема следното от правна страна:

Предявен е пряк иск на увреденото лице за заплащане на обезщетение при ексцес срещу застрахователя на делинквента по застраховка "Гражданска отговорност" с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./, във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.

С т. 10 на ППВС № 4/1975 г. е прието, че след присъждане на обезщетение за вреди от непозволено увреждане пострадалият има основание да търси ново обезщетение за влошаване на здравословното състояние, ако то се намира в причинна връзка с увреждането и ако при присъждането на първоначалното обезщетение влошаването не е било предвидено и съобразено.

В съдебната практика се приема, че при ексцес за пострадалия възниква ново вземане за обезщетение, различно от първоначално предявеното, което произтича от новото състояние на пострадалия, свързано с появата на ново страдание и/или съществено утежняване на старите страдания, което (ново състояние) се отклонява съществено от прогнозата при определяне на първоначалното обезщетение. Обезщетението е за новите вреди, които се добавят към вече обезщетените.

С оглед на горното съдът намира, че предявеният иск е неоснователен.

Ищецът и с подписаното на 04.04.2014 г. споразумение е приел, че с получаване на уговорената между страните сума е напълно обезщетен за вредите от застрахователното събитие, включително и за усложненията от тези неимуществени вреди. С оглед това волеизявление на двете страни по спогодбата, следва да се приеме, че обезщетението за влошаването е било предвидено и съобразено.

При сключено извънсъдебно споразумение между пострадалия и застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, с което те са постигнали съгласие за изплащане на обезщетение за вредите от застрахователното събитие, изрично заявявайки, че платената сума ги покрива изцяло, увреденото лице няма основание да търси репариране на същите вреди отново по съдебен ред както от застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, респ. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), така и от делинквента по чл. 45 и сл. от ЗЗД. Валидно сключеното споразумение е израз на волята на страните за уреждане на възникналото правоотношение относно обезщетението за претърпени вреди от непозволеното увреждане. Функционалната връзка на деликта с основанието за плащане на застрахователното обезщетение обуславя извода, че с изплащането от застрахователя на обезщетението, предмет на сключеното споразумение, се погасява както прякото право на увредения срещу застрахователя, така и деликтното му право срещу причинителя на вредата.

Така мотивиран съдът намира, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

По разноските в настоящия процес:

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на ответника направените от него разноски в размер на 200 лв.-депозит вещо лице и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.78, ал.8 от (Изм. – ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.) във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, съобразно която за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв.

Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Д.Р. Р., ЕГН **********,***, с адрес за призоваване: гр. София, ул. „*********, полуетаж 4, офис 4, адвокат Н.Д. против ЗАД „А.Б.” АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./, във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 60 000 лв. /шестдесет хиляди лв./, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от ексцес, намиращ се в пряка причинна връзка с получените увреждания при ПТП настъпило на 03.11.2012 г. в гр. Шумен, виновно причинено от водача Д.С.С.управлявал автобус „Отойол М 50.14“ с рег. № *******по линия № 9А, чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ЗАД „А.Б.” със застрахователна полица № 01111890920931, със срок на действие от 30.11.2011 г. до 29.11.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.04.2014 г. до окончателното изплащане, да заплати и сумата от 444,50 лв. /четиристотин четиридесет и четири и 0,50 лв./-застрахователно обезщетение за имуществени вреди, претърпени от същото събитие и представляващи заплатени разходи за лечение, ведно със законната лихва от датата на исковата молба-22.06.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Д.Р. Р., ЕГН **********,***, с адрес за призоваване: гр. София, ул. „*********, полуетаж 4, офис 4, адвокат Н.Д. да заплати на ЗАД „А.Б.” АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 500 лв. /петстотин лв./ направени от ответника разноски пред настоящата инстанция, съобразно отхвърлената част от исковете.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

 

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: