Присъда по дело №1320/2021 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 51
Дата: 16 юли 2021 г. (в сила от 2 август 2021 г.)
Съдия: Валери Цветанов Цветанов
Дело: 20214430201320
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 8 юли 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 51
гр. Плевен , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на шестнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Валери Цв. Цветанов
СъдебниГаля Йорданова Ангелова
заседатели:ЕЛЕОНОРА АНГЕЛОВА
ЙОТКОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ П. АНТОВА
и прокурора Мария Цветанова Георгиева (РП-Плевен)
като разгледа докладваното от Валери Цв. Цветанов Наказателно дело от
общ характер № 20214430201320 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и Закона
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА М. Т. М. роден на *** в гр.Плевен, обл.Плевен, живее в
гр.Гулянци, ***, *** гражданин, със средно образование, неженен, работи,
неосъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 23.09.2020г. в гр.
Гулянци, обл. Плевен, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и
значението на деянието и да ръководи постъпките си, отнел чужда движима
вещ - 1 /един/ брой лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег.номер ***
на стойност 580,00 лева от владението на М. Й. Д. с ЕГН:**********, като за
това употребил сила, поради което и на основание чл.198, ал.1, вр. чл.63, ал.1,
т.3 от НК и чл.54 ГО ОСЪЖДА на наказание ДЕВЕТ МЕСЕЦА лишаване от
свобода, като на основание чл.69 ал.1 вр. чл.66 ал.1 от НК отлага
изтърпяването на наложеното наказание с ДВЕГОДИШЕН изпитателен срок,
и на основание чл.58а ал.1 от НК вр.чл.373 ал.2 от НПК НАМАЛЯВА така
1
определеното наказание с една трета или на подсъдимия М. се налага
наказание в размер на ШЕСТ месеца лишаване от свобода, като на основание
чл.69 ал.1 вр. чл.66 ал.1 от НК отлага изтърпяването на наложеното наказание
с ДВЕГОДИШЕН изпитателен срок.

ПРИЗНАВА М. Т. М. роден на *** в гр.Плевен, обл.Плевен, живее в
гр.Гулянци, ***, *** гражданин, със средно образование, неженен, работи,
неосъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това,че на 23.09.2020г. в гр.
Гулянци, обл. Плевен, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и
значението на деянието и да ръководи постъпките си, противозаконно
повредил чужда движима вещ - 1 /един/ брой лек автомобил марка „***“
модел „***“ с рег.номер ***, собственост на М. Й. Д. като счупил предно
обзорно стъкло на стойност 120,00 лева, поради което и на основание чл.216,
ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.4 от НК и чл. ГО ОСЪЖДА на наказание ШЕСТ
МЕСЕЦА лишаване от свобода, като на основание чл.69 ал.1 вр. чл.66 ал.1 от
НК отлага изтърпяването на наложеното наказание с ДВЕГОДИШЕН
изпитателен срок, и на основание чл.58а ал.1 от НК вр.чл.373 ал.2 от НПК
НАМАЛЯВА така определеното наказание с една трета или на подсъдимия
М. се налага наказание в размер на ЧЕТИРИ месеца лишаване от свобода,
като на основание чл.69 ал.1 вр. чл.66 ал.1 от НК отлага изтърпяването на
наложеното наказание с ДВЕГОДИШЕН изпитателен срок.
На основание чл.23 ал.1 от НК на подсъдимия М. Т. М. се определя
едно общо най – тежко наказание измежду наложените му, а именно – ШЕСТ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл.69 ал.1 вр. чл.66
ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наложеното наказание с
ДВЕГОДИШЕН изпитателен срок, считано от влизане на присъдата в сила.
ОСЪЖДА подсъдимия М. Т. М. да заплати направените в досъдебното
производство разноските по делото в размер на 384,30 лева, по сметка на ОД
на МВР – Плевен.
ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира в 15- дневен срок от
днес пред Плевенски окръжен съд.
Председател: _______________________
2
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите


МОТИВИ:

Срещу подсъдимия М. Т. М. от гр.Плевен, е повдигнато обвинение за
това, че:
На 23.09.2020г. в гр. Гулянци, обл. Плевен, като непълнолетен, но
могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи
постъпките си, отнел чужда движима вещ - 1 /един/ брой лек автомобил марка
„***“, модел „***“ с рег.номер *** на стойност 580,00 лева от владението на
М. Й. Д. с ЕГН:**********, като за това употребил сила - престъпление по
чл.198, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК.
На 23.09.2020г. в гр. Гулянци, обл. Плевен, като непълнолетен, но
могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи
постъпките си, противозаконно повредил чужда движима вещ - 1 /един/ брой
лек автомобил марка „***“ модел „***“ с рег.номер ***, собственост на М. Й.
Д. като счупил предно обзорно стъкло на стойност 120,00 лева - престъпление
по чл.216, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.4 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението срещу подсъдимия М. Т. М. и моли
съда да му определи наказание по вид лишаване от свобода за всяко едно от
извършените престъпления към предвидения в закона минимален размер,
като на основание чл.23 от НК бъде определено едно общо най-тежко
наказание.
Подсъдимият М. Т. М. разбира обвинението за какво е, признава изцяло
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, отнася се
критично към извършеното и моли съда за снизходителност при определяне
на наказанието.
Упълномощеният защитник на подсъдимия М. адв.П.Е. навежда правни
доводи, че обвинението срещу подсъдимия за извършеното престъпление по
чл.198 ал.1 от НК е доказано по несъмнен начин и моли съда да определи
минималното предвидено в закона наказание. По отношение на обвинението
за извършено престъпление по чл.216 ал.1 от НК. Адв.Е. навежда правни
доводи, че предвид стойността на повредената вещ деянието следва да се
квалифицира по чл.216 ал.4 от НК като маловажен случай.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Свидетелят М. Й. Д. от гр.Гулянци, обл. Плевен живее в гр.Гулянци, в
дома на *** си - св. С. Д.а, с *** си и *** си. Притежавал лек автомобил марка
„***“, модел „***“ с рег.номер ***, който закупил от *** Д., но собствеността
1
все още не била прехвърлена.
На 23.09.2020г. се прибирал с лекия си автомобил от град Плевен и
около 17,00 часа се движел по улиците на град Гулянци по посока към дома
си. Пътувайки срещнал подсъдимия М., който се приближил и му казал да
слиза от колата.
Д. предварително бил уведомен от *** си, за възникнал между нея и
подсъдимия М. конфликт, свързан с дължима от нея парична сума за
резервация и покупка на международни самолетни билети, които тя в
последствие отказала.
Поради тази причина св.Д. отказал да слезе от автомобила, като заявил
на подсъдимия М., че има проблем с *** му, а не с него. Тогава подсъдимият
М. се качил в автомобила на св.Д., придружен от *** си - св. Ф. М.а за да се
придвижи до дома на св.С. Д.а и да уредят взаимоотношенията си.
Св.Д. оставил подсъдимия М. и *** му пред дома си и продължил с
автомобила си до аптеката, за да купи лекарства. Когато се върнал пред
къщата видял *** си и М. да спорят. Спрял автомобила до тях на улицата, а
подсъдимият М. започнал да му вика да слиза от колата, че ще я вземе докато
му бъдат възстановени парите, но св.Д. отказал. Тогава подсъдимият М.
отворил вратата, започнал да го дърпа и да крещи да излезе от колата.
Започнал да удря с юмруци и след няколко удара счупил предното стъкло на
лекия автомобил. След това отново продължил да дърпа и да удря св.Д., като
докато не го издърпал извън колата. След като го издърпал подсъдимият М. се
качил в автомобила, седнал на шофьорското място и отпътувал.
За случая били сигнализирани служители на РУ - Гулянци. Незабавно
се отзовали на подадения сигнал и започнали извършване на проверка, в
резултата на която процесния автомобил бил установен паркиран пред дома
на подсъдимия М..
В хода на досъдебното производство е назначена съдебно - оценителна
експертиза, видно от заключението на същата, стойността на отнетата
движима вещ лек автомобил марка „***“, модел „***“ е в размер на 580,00
лева, а стойността на причинената от престъплението материална щета на л.а.
марка „***“, модел „***“ е в размер на 120,00 лв.
В хода на досъдебното производство е изготвена и съдебно-
психиатрична експертиза на непълнолетния подсъдимия М. Т. М.. Видно от
заключението на същата подсъдимият М. към момента на извършване на
инкриминираното деяние е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, но с присъща за възрастта му
неуравновесеност на възбудените и задръжни процеси, прибързаното вземане
на решения и лесното им превключване в действия. Подсъдимият М. е бил в
2
състояние правилно да възприема и запаметява по време на инкриминираното
деяние и понастоящем да възпроизвежда факти от значение за разкриване на
обективната истина по делото т.е. да дава достоверни показания.
Горната фактическа обстановка се установява от направените
самопризнанията на подсъдимия М. Т. М., обявени от съда по реда на чл.372,
ал.4 от НПК, както и от всички събрани доказателства в досъдебното
производство, приобщени към доказателствения материал по делото по реда
на чл.283 от НПК – показанията на разпитаните свидетели М. Й. Д., С. Г. Д.а,
Ф. Т. М.а, Й.Б.Г., заключението на вещото лице от изготвената съдебно-
оценителна експертиза, заключението на вещото лице от изготвената
съдебно-психиатрична експертиза, справка за съдимост.
Видно от така установената фактическа обстановка, подсъдимият М. Т.
М. е осъществил от обективна и субективна страна при условията на реална
съвкупност съставите на престъпления по чл.198, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 от
НК и по чл.216, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.4 от НК.
От обективна страна подсъдимият М. На 23.09.2020г. в гр. Гулянци,
обл. Плевен, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението
на деянието и да ръководи постъпките си, отнел чужда движима вещ - 1
/един/ брой лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег.номер *** на
стойност 580,00 лева от владението на М. Й. Д. с ЕГН:**********, като за
това употребил сила. Престъплението по чл.198, ал.1 НК се намира в раздел II
„Грабеж” на глава V от Особената част на Наказателния кодекс –
„Престъпления против собствеността”. Обект на това престъпление са
обществените отношения, които осигуряват нормалните условия за
упражняване правото на собственост върху движими вещи и обществените
отношения, които осигуряват на човека възможност свободно да формира
своята воля и да избира поведение. В практиката на ВКС последователно се
застъпва, че грабежът е сложно престъпление, включващо две прояви
/принуда и противозаконно отнемане на чужда вещ/, всяка от които сама по
себе си осъществяваща състав на престъпно деяние, като дадени в определена
обективна и субективна връзка придобиват своеобразна обществена опасност.
При това умишлено съставно престъпление съотнасянето и зависимостта
между отделните посегателства се изразява в това, че принудата е средство,
начин и условие за извършване на кражбата, поради което тя предхожда или
се извършва едновременно с отнемането на вещта /по аргумент от Решение
№179 от 15.05.2015г. на ВКС по н.д. №390/2015г., III н.о., НК, докладчик
председателят Ц.П., Решение №334 от 27.06.2013г. на ВКС по н.д.
№642/2013г., III н.о., НК, докладчик съдията Ц.П., Решение №161 от
15.04.2009г. на ВКС по н.д. №17/2009г., II н.о., НК, докладчик председателят
Л.С., Решение №568 от 23.12.2009г. на ВКС по н.д. №590/2009г., III н.о., НК,
докладчик съдията Ц.П. и др./ От изложеното може да се заключи, че за да се
приеме за осъществен основният състав на престъплението грабеж от
3
обективна страна следва да са налице следните предпоставки: 1/ принуда; 2/
противозаконно отнемане на чужда вещ и 3/ наличие на обективна и
субективна връзка между тях. Съпоставяйки конкретиката на случая с
изложените правни доводи относно характера на престъплението, съдът
намира следното:
Съдът счита, че подсъдимият М. е субект на престъплението грабеж,
тъй като е наказателно отговорно лице, което не е имало фактическа власт
върху движимите вещи - предмет на престъплението и не е било техен
собственик.
От събраните по делото доказателства, обсъдени подробно по – горе, се
установява, че подсъдимият М. e употребил сила, като посредством тези си
действия отнел процесната вещ. Така очертаната принуда в проявната й
форма сила е предшествала и съпътствала отнемането на вещите, като по този
начин е изиграла и функцията на средство за отнемане на същите и за
преодоляване на предполагаема съпротива на лицето, от чиято власт те се
отнемат. Описаната по – горе престъпна деятелност е имала за своя
последица занижаване на физическата защита на вещта, като употребената
спрямо владелеца сила е довела до прекъсване фактическото държане на
вещта от него и установяване от подсъдимия на собствена фактическа власт
върху тях. Подсъдимият М. е отнел процесната вещ, прекъсвайки по този
начин фактическата власт на досегашния държател върху нея и установявайки
свое владение върху предмета на престъплението. От обективна страна
подсъдимият М. чрез своите действия е отнел чужда движима вещ с
определена стойност от владението на свидетеля Д., като е имал намерение да
прекрати фактическата власт върху вещта, която до момента на деянието се е
упражнявала от този свидетел. Подсъдимият е употребил също така сила, за
да отнеме движимата вещ, като употребената принуда е била от естество да
сломи съпротивата на свидетеля и да не може да я задържи в свое владение.
Употребената сила е било насочена към прекъсване фактическото държане на
вещите от Д.. Такава употреба на сила в случая е налице, защото за
прекратяване на съществуващото владение не е било достатъчно деецът да
вземе вещта, а извършването му е наложило принудителното преодоляване на
връзката на владелеца с тази вещ и съответно и на съпротивата му. Между
двата акта, съставляващи изпълнителното деяние на грабежа, съществува
функционална връзка, тъй като използваната сила се явява начин, метод за
парализиране на съпротивата на владелеца, който не е имал намерение да
отстъпва някому автомобила и отнемането му съвпада по време с принудата.
Съобразно практиката на ВКС /обективирана в Решение №30 от 06.02.2015г.
на ВКС по н.д. № 1745/2014г., III н.о., НК, докладчик съдията М.Ц. за
съставомерността на деянието по чл.198 НК поначало е необходимо
упражняването на принуда - сила или заплашване, дори и с минимална
интензивност. Само когато принудата е значителна и се характеризира с
бруталност, арогантност или жестокост и излиза извън рамките на
4
обичайните случаи на употреба на физическо или психическо насилие, с цел
отнемане на вещите, тя би могла да се отчита, но само и единствено като
отегчаващо отговорността обстоятелство. Ето защо, без значение в случая се
явява фактът, че употребената от подсъдимия М. сила се е изразила в дърпане
и удряне на пострадалия Д.. Нещо повече, както е посочил в труда си
„Наказателно право на РБ” проф. А.Г. при грабежа „важен е не видът на
принудата, а нейната насоченост. Тя трябва да води винаги и само до
занижаване на физическата защита на вещта.” В случая безспорно
поведението на подсъдимия е било насочено именно към занижаване на
физическата защита на вещта. Именно по този начин е била пречупена волята
на пострадалия.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия М. с пряк
умисъл - той е съзнавал, че лекият автомобил се намира във владението на
другиго, че е чужд. Още с използването на силата подсъдимият е целял да
установи своя фактическа власт върху предмета на престъплението и е
извършил деянието с намерението да го присвои. Предметът на грабежа е вещ
и подсъдимият е имал намерение да се разпореди с нея в свой интерес (имал е
намерение противозаконно да я присвои и да ползва автомобила за свои
цели). Подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на деянието и е
целял настъпването на обществено - опасните последици.
Причините за извършване на престъплението от страна на подсъдимия
се свеждат до незачитане на обществените отношения осигуряващи
неприкосновеност на честта, достойнството и здравето на личността, както и
до стремежа на подсъдимия към придобиване на облаги по лесен, но
неправомерен начин.
От обективна страна Подсъдимият М. на 23.09.2020г. в гр. Гулянци,
обл. Плевен, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението
на деянието и да ръководи постъпките си, противозаконно повредил чужда
движима вещ - 1 /един/ брой лек автомобил марка „***“ модел „***“ с
рег.номер ***, собственост на М. Й. Д. като счупил предно обзорно стъкло на
стойност 120,00 лева.
От субективна страна деянието е извършено виновно, при форма на
вина – пряк умисъл. Подсъдимият М. е съзнавал общественоопасния харктер
на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е целял
тяхното настъпване.
Доводите, с които се претендира преквалифициране на деянието по чл.
216, ал. 1 от НК в такова по ал. 4 като „маловажен случай“ по смисъла на чл.
93, т. 9 от НК не могат да се споделят. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК деянието
представлява маловажен случай, когато степента на обществената му
опасност е по-ниска в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид с оглед липсата или незначителността на вредните последици,
5
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства. Преценката по този въпрос
се извършва на плоскостта на фактическите данни по делото, отнасящи се до
начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му,
вредните последици, данните за личността на дееца и всички други
обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и
моралната укоримост на извършеното. Както многократно е подчертавано в
съдебната практика, маловажността на един случай следва да се преценява с
оглед критериите, посочени в чл. 93, т. 9 от НК, като значение има не само
ниската оценка на щетата, но преди всичко и другите вредни последици от
деянието, както и обстоятелствата, характеризиращи деянието и дееца. В
случая, следва да се отчетат времето (денем), мястото (центъра на
гр.Гулянци, където присъстват много хора), механизма на осъществяване на
престъпното деяние (манифестиращ дързост и упоритост) и настъпилите
сериозни и вредни последици. Тези обстоятелства не могат да позволят извод,
че случаят представлява по-ниска степен на обществена опасност, в
сравнение с други типични, обикновени случаи на престъпления от този вид.
Напротив, деянието е било извършено в светлата част на денонощието, със
съзнание, че в автомобила се намират хора, със средство (удари с юмруци,
които са могли да причинят и физическо нараняване на пострадалия) и при
обстановка, която е създала основателно у пострадалия силна тревожност и
значителна уплаха. Нещо повече, предприетите от подсъдимия действия по
разбиване на стъклото на автомобила се явяват средство за осигуряване на
физически достъп до пострадалия – чрез проникване във вътрешността на
превозното средство и предприемане на действия по противозаконно
отнемане на вещта чрез употребата на сила. Установени фактически данни за
усложнената форма на престъпна дейност, изразяваща се в извършване на
престъплението по чл.216 ал.1 от НК в условията на реална съвкупност с
престъплението по чл.198 ал.1 от НК, също са индиция за високата
обществена опасност на деянието. С оглед изложеното съдът не намира
основания да преквалифицира деятелността на подсъдимия по чл. 216, ал.1 от
НК в по-леко наказуемия състав по чл.216, ал.4 от НК, поради което счете, че
не е налице допуснато нарушение по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК, предпоставящо
реализирането на касационните правомощия по чл. 354, ал.2, т. 2 от НПК.
При определяне размера на наказанията на подсъдимия М. Т. М. съдът
съобрази от една страна като смекчаващи отговорността обстоятелства –
чистото му съдебно минало, доброто му процесуално поведение, насочено
към разкриване на обективната истина по делото и демонстрирането на
критично отношение към извършеното от него деяния. Като отегчаващи
отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимия М. съдът взе
предвид високата степен на обществена опасност на деяния предвид
условията на време, място и обстановка, при които са извършени.
Съдът осъди подсъдимия М. Т. М. при условията на чл.54 от НК при
превес на смекчаващи отговорността обстоятелства на наказание ДЕВЕТ
6
МЕСЕЦА лишаване от свобода, като на основание чл.69 ал.1 вр. чл.66 ал.1 от
НК отложи изтърпяването на наложеното наказание с ДВЕГОДИШЕН
изпитателен срок, и на основание чл.58а ал.1 от НК вр.чл.373 ал.2 от НПК
намали така определеното наказание с една трета или на подсъдимия М. се
налага наказание в размер на ШЕСТ месеца лишаване от свобода, като на
основание чл.69 ал.1 вр. чл.66 ал.1 от НК отлага изтърпяването на
наложеното наказание с ДВЕГОДИШЕН изпитателен срок за извършено
престъпление по чл.198, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК. По отношение на
подсъдимия М. са налице и трите кумулативни предпоставки на чл.66 ал.1
вр.чл.69 ал.1 от НК, а именно – наложеното наказание е до три години
лишаване от свобода, подсъдимият не е осъждан на наказание лишаване от
свобода за престъпление от общ характер и за действителното му поправяне
не е необходимо и наложително той реално да изтърпи наложеното наказание,
поради което съдът отложи изпълнението на наказанието с двегодишен
изпитателен срок.
Съдът осъди подсъдимия М. Т. М. при условията на чл.54 от НК при
превес на смекчаващи отговорността обстоятелства
на наказание ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, като на основание чл.69
ал.1 вр. чл.66 ал.1 от НК отложи изтърпяването на наложеното наказание с
ДВЕГОДИШЕН изпитателен срок, и на основание чл.58а ал.1 от НК вр.чл.373
ал.2 от НПК намали така определеното наказание с една трета или на
подсъдимия М. се налага наказание в размер на ЧЕТИРИ месеца лишаване от
свобода, като на основание чл.69 ал.1 вр. чл.66 ал.1 от НК отлага
изтърпяването на наложеното наказание с ДВЕГОДИШЕН изпитателен срок
за извършеното престъпление по чл.216, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.4 от НК. По
отношение на подсъдимия М. са налице и трите кумулативни предпоставки
на чл.66 ал.1 вр.чл.69 ал.1 от НК, а именно – наложеното наказание е до три
години лишаване от свобода, подсъдимият не е осъждан на наказание
лишаване от свобода за престъпление от общ характер и за действителното
му поправяне не е необходимо и наложително той реално да изтърпи
наложеното наказание, поради което съдът отложи изпълнението на
наказанието с двегодишен изпитателен срок.
На основание чл.23 ал.1 от НК на подсъдимия М. Т. М., съдът определи
едно общо най – тежко наказание измежду наложените му, а именно – ШЕСТ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл.69 ал.1 вр. чл.66
ал.1 от НК отложи изпълнението на наложеното наказание с ДВЕГОДИШЕН
изпитателен срок, считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът осъди на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимия М. Т. М. с
ЕГН ********** да заплати направените деловодни разноски в досъдебното
производство в полза на ОД на МВР – гр.Плевен в размер на 384,30лв.
Съдът счита, че това по вид и размер наказание ще изпълни целите на
7
специалната и генералната превенция, визирани в чл.36 от НК.
По гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.




ПРЕДСЕДАТЕЛ:




8
Съобщи за изтекли лични данни