РЕШЕНИЕ
№21
гр. Велико Търново,9.2.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – осми състав, в съдебно заседание на
двадесет и първи януари две хиляди и
двадесет и първа а година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана
Костова
при участието на секретаря П. И.,
изслуша докладваното от съдия Костова адм. д. № 334 по
описа за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156
и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба, подадена
от "Керека Трейд гр. гр. В.Т.против
PA № Р- 04000419001178-091-001/14.01.2020 г., издаден от В.Г.П.- главен инспектор по приходите,
възложил ревизията и В.Г.К.- главен инспектор по приходите при ТД па НАП Велико
Търново,в обжалваната част, с която за месеци 11/2018 г. и 01/2019 г. са
определени допълнителни задължения за ДДС общо в размер на 45857,40 лв. и лихви
в размер на 2368,32 лв, потвърден с Решение
№46/31.03.2020г. на Директор Дирекция“ Обжалване и данъчно осигурителна
практика“ гр. В. Търново.
Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на ревизионния акт поради издаването му в нарушение на принципите на обективност, законност и служебно начало, въведени в данъчния процес, при допуснати съществени нарушения на процесуални правила, установени с ДОПК и противоречие с материалноправните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ и правилника за прилагането му /ППЗДДС/. Развива подробни доводи за несъответствие на фактическите констатации на органите по приходите със събраните в хода на ревизията доказателства. Конкретните съображения за това са , ч в административната преписка се съдържат доказателства за произхода на доставената стока, съответни превозни документи за нейното транспортиране, документи за плащане, от които може да се формира еднозначен извод за наличие на реална доставка. В открито съдебно заседание се представлява от *** П., който поддържа така подадената жалба, с направените в нея оплаквания за незаконосъобразност на издадения РА.В указания от съда срок по чл. 149, ал. 3 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК представя подробна писмена защита. Претендира заплащането на направените по делото разноски, за което представя списък на същите по чл. 80 от ГПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК.
Ответникът, директорът на Дирекция "ОДОП" – В. Търново, чрез пълномощника си по делото ***Н. оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Твърди валидност, процесуална и материална законосъобразност на оспорения ревизионен акт, като се позовава и на мотивите, изложени в решението по чл. 155 от ДОПК. Намира, че в хода на съдебното производство оспорващото дружество не е оборило фактическите констатации на ревизиращите органи и изградените въз основа на тях правни изводи. С тези аргументи моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира разноски в размер на 1977 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК. В указания от съда срок представя подробна писмена защита.
.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:
На жалбоподателя е извършена
ревизия за установяване на задължения по ЗДДС, която е възложена със Заповед за възлагане на ревизия
(ЗВР) № Р- 0400041 000 1178-020-001
/26.02.2019 -r., връчена по електронен път на
ревизираното дружество на 01.03.2019 г., която е изменена със Заповеди за
изменение на ЗВР № Р- 04000419001178-020-002/30.05.2019 г. и №
Р-04000419001178-020-003/27:09.2019 г. Ревизията е спряна, на основание чл. 34,
ал. 1, т. 2 от ДОПК, със Заповед № Р- 04000419001178-023-001/13.06.2019 г., във
връзка с административна процедура за обмен на информация между компетентни
приходни органи на Република България и Република Гърция и възобновена със
Заповед № Р-04000419001178-143-001/09.09.2019 г.
Ревизията е за определяне на задълженията на ревизираното дружество по ЗДДС за
периода от 01.11.2018 г. до 31.01.2019 г. За резултатите от ревизията е
съставен Ревизионен доклад (РД) № Р-04000419001178-092- 001/T1.11.2019 г., който съгласно чл. 120,
ал. 2 от ДОПК е неразделна част от обжалвания РА Ж
Р-04000419001178-091-001/14.01.2020 г. Срещу РД, след подадена молба от
ревизираното лице с вх. № 20592/02.12.2019 г. и издадено от орган по приходите
Уведомление за продължаване на срока № Р-04000419001178-РУС-001/02.12.2019 г.,
е подадено възражение по реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК, с вх. № 7/02.01.2020
г., по описа на ТД на НАП В. Търново, което е обсъдено в обжалвания акт от
органите по приходите, но не е прието за основателно. С обжалвания РА №
Р-04000419001178-091-001/14.01.2020 г. на „КЕРЕКА ТРЕЙД" ЕООД за
ревизираните периоди месеци 11/2018 г. и 01/2019 г. са определени допълнителни
задължения за ДДС (разлика между декларирани и установени задължения) в размер
на 45857,40 лв. и лихви в размер на 2368,32 лв., които са предмет на обжалване
в настоящото производство. Декларираният от дружеството резултат за данъчен
период месец 11/2018 г. - ДДС за възстановяване в размер на 20552,95 лв. е
променен на ДДС за внасяне в размер на 1623,05 лв., а за месец 01/2019 г. е
променен от ДДС ;за възстановяване в размер на 22480,04 лв. на ДДС за внасяне в
размер на 1201,36 лв. За данъчен период месец 12/2018 г., в който не са
установени допълнителни задължения за ДДС, РА не е обжалван и е влязъл в сила.
|
|
Обжалваното задължение в размер
на 45857,40 лв.
представлява начислен от органите по приходите ДДС, съгласно чл. 86; във връзка
с чл. 7 от ЗДДС, на основание неизпълнение разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗДДС. Данъкът е начислен за непризнати при ревизията, декларирани от
ревизираното дружество, вътреобщностни доставки (ВОД)
по фактури, издадени от ревизираното дружество „КЕРЕКА ТРЕЙД" ЕООД към PIGASOS IMPORT EXPORT M.I.K.E. Гърция с YIN EL800821154:
Ревизионният акт е бил обжалван от данъчния субект по реда на чл. 152 и сл. от ДОПК и потвърден с Решение №46/31.03.2020г. . на директора на Д "ОДОП" – гр. В. Търново при ЦУ на НАП, връчено на задълженото лице по електронен път, което е подало жалба до Административен съд в законоустановения 14 дневен срок.
За доказване компетентността на органа, издал ЗВР и последващите й изменения както следва:, Заповед № 6/3.1.2017г. на ТД на НАП стр. 73 от т.1 , Заповед № 1176/7.11.2019г. стр. 76 Заповед № 90/3.2.2017г. а за издателите на РД и РА Заповед №1938/30.10.2019г. на ЦУ на НАП стр. 69 от папка 1, Заповед № 1933/22.10.2019г. на ЦУ на НАП стр.70 от т.1 на преписката, Заповед № 46-6261/23.8.2019г. на ЦУ на НАП стр. 71, болничен лист на Йорданка Димитрова.
В хода на ревизионното
производство на ревизираното лице е връчено искане за представяне на писмени
доказателства и обяснения с рег. № с № Р-04000419001178-040-001/05.03.2019 С
това ИПДПОЗЛ
от „КЕРЕКА ТРЕЙД" ЕООД са изискани изрично документи, доказващи ВОД на
стоки, съгласно чл. 45 от ППЗДДС; фактури за покупки и съпътстващите ги
документи; платежни документи; договори, свързани с получените и извършените
доставки; фактури за получени транспортни услуги и др. В отговор на това
ИПДПОЗЛ от дружеството са представени справки и писмени обяснения с вх. №
4409/13.03.2019 г., като в писмените обяснения е посочено, че контактът между
„КЕРЕКА ТРЕЙД" ЕООД и PIGASOS
IMPORT EXPORT M.I.K.E. е осъществен през месец 10/2018 г. чрез С.Р.С. (управител на „КЕРЕКА ТРЕЙД"
ЕООД) и управителя на гръцкото дружество - И.М., при което между дружествата е
нямало сключени търговски договори, а
заявките се осъществявали чрез лични срещи и по телефон. След уточняване
на заявките, стоките били транспортирани от склад на „ЛУКСОР АУТО" ЕООД,
намиращ се на адрес в гр. София, ул.
„Орел" № 5 до склад на „КЕРЕКА ТРЕЙД" ЕООД в с. Керека, община
Дряново, стопански двор. След уточняване на всички подробности, стоките се
транспортирали до склад на гръцкия контрагент, в случая по фактури №
**********/ 24.01.2019 г. и № **********/30.01.2019 г. с МПС Рено Мастер (per. № ...), лично от С.. С..ов, като
при получаването на стоката присъствал лично и управителя на гръцкото дружество
- И.М., който се подписвал на международните товарителници. С
ИПДПОЗЛ'№Р-04000419001178-040-002/ 28.03.2019 г. от жалбоподателя са изискани изрично копия на фактури за наем
на МПС с per. № ... за м. 01/2019 г.;
документи за правоспособност на управителя С.Р.С. СУМПС и копие на талона на
наетия автомобил; заповеди за командировка- и отчети; документи, удостоверяващи
нощувка, закупени горива в чужбина за ревизирания период; товарителници за
превоз на стоки с наетото МПС за периода- 01.11.2018г. - 31.01.2019 г.;
разходна норма за гориво на автомобила; сертификати за хранителните стоки. В
отговор на това ИПДПОЗЛ, с вх. № 6764/11.04.2019 от ревизираното лице са
представени: копие на фактура № 502/31.01.2019 г. за наем на МПС' с per. № ... за м. 01/2019 г.; Свидетелство за управление на МПС
на управителя С.. С..ов; копие на талона на наетия
автомобил; информация за командировка и отчети; документи, удостоверяващи
извършени разходи в чужбина; товарителници; сертификати за хранителните стоки.
От органа по приходите е
извършена и проверка в счетоводството на жалбоподателя, като с Протокол сер. АА № 0999983/20.03.2019 г. е документирано това
посещение, при което на ревизиращите органи са представени извлечения от
банковата сметка на дружеството в Обединена Българска Банка; копия от
процесиите фактури № **********/24.01.2019 г. и № **********/30.01.2019 г.;
копия,от 2 броя международни товарителници от 24.01.2019 г. и 30.01.2019 г.
(ЧМР, екземпляр за изпращача) с посочен превозвач „КЕРЕКА ТРЕЙД" ЕООД и
поставен щемпел за получател; копия от 2 броя потвърждения от същите дати, за
получени стоки на територията на държава-членка на ЕС; Договор за наем на МПС
Рено Мастер-с per. № ...; пътни листи на
„КЕРЕКА ТРЕЙД" ЕООД за МПС с per.
№...с
номера № 11/09.11.2018 г.,№ 12/22.11.2018 г.,№ 13/22.01.2019 г., №
14/24.01.2019 г.,:№ 15/28.01.2019 г. и № 16/30.01.2019 г„В хода на
ревизията е извършена насрещна проверка на прекия доставчик на „КЕРЕКА
ТРЕЙД" ЕООД - „ЛУКСОР АУТО" ЕООД, документирана с ПИНП № П-
22220219039096-141-001/ 23.04.2019 г., при което във връзка с ИПДПОЗЛ № П- 22220219039096-040-001
/ 06.03.2019 г., са представени копия на фактури, издадени на
жалбоподателя. „КЕРЕКА ТРЕЙД4
ЕООД, Във фактурите е посочено място на сделката - гр. София, начин на плащане
- по банков път, като за доказване реалността на доставката са представени копия на Протоколи между двете дружества със
съдържание, идентично на съдържанието на фактурите, в които е посочено, че ги е
съставил - Р.С., а получател е С.. С..ов, както и 2
броя Приемо-предавателни протоколи от 08.11.2018 г. и
19.11.2018 г. Представени са също: фактури от предходен доставчик „МС СМАРТ
ИНВЕСТ" ЕООД с ЕИК *********, което при извършена служебна проверка се
установява, че е на АНДЖИ ВЮ ЕООД с
прекратена регистрация по ЗДДС на 09.05.2016 и ЕИК ********* , Договор за наем
на недвижим имот от 27.09.2018 г., сключен между Р.А.- наемодател и „ЛУКСОР
АУТО" ЕООД - наемател, с предмет на договора наем на складово помещение с
площ от 45 кв.м., находящо се в гр.С.; Рамков договор
за доставка на стоки от 01.11.2018 г. сключен между „МС СМАРТ ИНВЕСТ" ЕООД
с ЕИК ********* -продавач и „ЛУКСОР АУТО" ЕООД - купувач, за продажба на
стоки: кафе „Лаваца", сладкарски изделия „Киндер" и „Фереро Роше"; банкови извлечения за плащане по фактурите. Не
са представени товарителници, платежни документи за извършени плащания към
предходния доставчик „МС СМАРТ ИНВЕСТ" ЕООД. Съгласно представени писмени
обяснения от представляващия Р.С., транспортът по сделките бил за сметка на
„КЕРЕКА ТРЕЙД" ЕООД и бил извършен с бус „Рено
Мастер" с регистрационен номер ...Ги шофьор управителя С.. С..ов. Съответно, транспортирането на стоките до склада на
„ЛУКСОР АУТО" ЕООД от предходния доставчик „МС СМАРТ ИНВЕСТ" ЕООД,
било за негова сметка, като стоките-до момента на тяхната реализация били
съхранявани в склада на „ЛУКСОР АУТО" ПООД в гр.с.
|
|
Във
връзка с представеното копие на Договор за наем на недвижим имот от 27.09.2018
г. сключен между Р.А.- наемодател и „ЛУКСОР АУТО" ЕООД - наемател, е
извършена насрещна проверка на физическото лице, съставен е ПИНП № П-
22221019055238-141 -001 /18.06.2019 г., от който се установява, че лицето не е
открито и не е представило документи във връзка с ИПДПОЗЛ №
П-22221019055238-040- 001/ 22.03.2019 г.
С Протокол № Р-040004.19001178-ППД-001/ 16.10.2019 г. за целите на
ревизията са приобщени документи, събрани в хода на проверка на „КЕРЕКА
ТРЕЙД" ЕООД, приключила с Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) №
П-04000418226171-004-, както и копия от процесиите фактури № **********/ 09.11.2018 г. и № **********/22.11.2019 г.; копия от 2
броя международна товарителница (ЧМР, екземпляр за изпращача) с посочен
превозвач „ФАЙЕР ЛАЙТ" ЕООД с ЕИК ********* и поставен щемпел за получател
на стоката; копия от 2 броя потвърждения за получени стоки на територията на
държава- членка на ЕС; Протоколи № 260301054203/19.11.2018 г. и №
260301058691_1/23.11.2018 г. за извършени проверки от органи на НАП на стоки с
висок фискален риск за напускане на страната при ГКПП Капитан Петко войвода; копия
на фактури № 859/20.11.2018 г. и № 860/23.11.2018 г., издадени от „ФАЙЕР
ЛАЙТ" ЕООД с ЕИК *********, за извършен транспорт на кафе с един и същ
маршрут В. Търново-Солун, но на различни стойности 600,00 лв. и 360,00 лв; копия на фактури № 101/09.11.2018 г. и № 103/22.11.2018
г„ издадени от „ЛУКСОР АУТО" ЕООД с ЕИК ********* на „КЕРЕКА ТРЕЙД"
ЕООД, за закупено кафе Лаваца, общо 3960 кг. В
писмени обяснения е посочено, че мястото на товарене е с. Керека, община
Дряново и място на разтоварване -Гърция, гр. Солун, ул.. Разплащанията по двете
фактури щели да бъдат извършени в срок до 21.01.2019 г и всички тези документи
са единствените с които разполага дружеството, за което е попълнена декларация
на Управителя. Предвид представената от ревизираното дружество информация за
превозвач, представените международни товарителници и копия на фактури №
859/20.11.2018 г. и № 860/23.11.2018 г., издадени от „ФАЙЕР ЛАЙТ" ЕООД, за
транспортни услуги на „КЕРЕКА ТРЕЙД" ЕООД, е извършена насрещна проверка
на „ФАЙЕР ЛАЙТ" ЕООД, документирана с Протокол за извършена насрещна
проверка (ПИНП) № П- 16002419059753-141-001/07.05.2019 г. По повод на връчени на дружеството ИПДПОЗЛ №
П-16002419059753-040-001 /05.04.2019 г. и № П-16002419059753-040-002/23.04.2019
г., на органите по приходите с вх. № 6963/15.04.2019 г., вх. №
6963-1/19.04.2019 г., вх. № 6963-2/02.05.2019 г. и вх. № 6963-3/17.05.2019 г.,
са представени копия на: посочените фактури; 2 броя международни товарителници
от 09.11.2018 г. и от 22.11.2018 г.; 2 броя заявки за транспорт; пътни листи с
№ 434103 и № 434104 за автомобил Мерцедес Спринтер с
регистрационен № ...; Свидетелство за регистрация на МПС Мерцедес 313 ЦДИ Спринтер К.Д 43 с посочения регистрационен номер;
Граждански договор № 1/18.11.2018 г., сключен между „ФАЙЕР ЛАЙТ"
ЕООД и Х.И.; фактури от 31.10.2018 г. и 30.11.2018 г„ издадени от „ИНДУСТРИ
ПАРК" ООД на „ФАЙЕР ЛАЙТ" ЕООД с предмет на доставка 'дизелово гориво;
банкови извлечения. В писмени обяснения на Й. Т. - управител на „ФАЙЕР
ЛАЙТ" ЕООД е посочено, че документи за платени магистрални такси не са
запазени, стоките били товарени от с. Керека, складова база" Стопански
двор на „КЕРЕКА ТРЕЙД" ЕООД, и съответно лично предадени от Управителя на
водача Х.И.. За придружаване на стоката на последния са били предадени ЧМР, инвойс, приемо- предавателен- протокол и потвърждение за получаване
на стоката . напускането на територията на страната е ставало през ГКПП Капитан
Петко Войвода, без заплащане на такси, а стоките се разтоварвали в Гърция, гр.
Солун, Кроон Полетихнико 39
и се "приемали от представител на гръцката фирма PIGASOS IMPORT EXPORT
M.I.K.E . Документите, които .се подписвали при предоставяне на
стоките били: ЧМР, инвойс и потвърждение за
получаване на стоките. Не са представени Заповеди за командировка, отчет за
командировка, пътни такси, винетни стикери и други разходо-оправдателни документи. В хода на ревизията е
извършена насрещна проверка на Х.И.И., за резултатите
от която съставен ПИНП П:0400Т519(ЗИ32Г:141"-001'/21";06:2019г.,
в който е посочено, че лицето не е открито и не е представило документи във
връзка с изготвено ИПДПОЗЛ № П-04001519084321-040-001/16.05.2019 г., което е
връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, чрез прилагане към досието.
Във
връзка с декларираните от „КЕРЕКА ТРЕЙД" ЕООД процесии вътреобщностни
доставки, е извършен обмен на информация и е получен отговор от приходната
администрация на Република Гърция с № VAT
JBG_030498_EL_F23 2/2019 АР 20190904 AF R1 R, От отговора е -видно, че собственикът и касиерът на
гръцката фирма PIGASOS IMPORT EXPORT M.I.K.E. не могат да бъдат открити на декларирания адрес,
като декларираните помещения са 23
кв.м,. където не е имало икономическа дейност. На главния вход на помещенията
било поставено писмено искане за изслушване/разпит пред ревизорите, но
собственикът или касиерът на компанията не отговорили на искането на ревизорите
в рамките на законовите срокове. След изтичането на законовите срокове и поради
липсата на каквото и да било съдействие от страна на гръцкия данъкоплатец,
гръцката данъчна администрация е приложила законовите разпоредби и е отписала
от база данни VIES от 12.07. 2019 г., по инициатива на данъчните
органи, PIGASOS IMPORT EXPORT M.I.K.E. Така не са представени никакви доказателства за реалното получаване на
фактурираната стоката именно от PIGASOS IMPORT EXPORT M.I.K.E. по процесиите фактури, издадени от жалбоподателя.
В хода на ревизията са
отправени Искания за извършване на действия от други контролни органи - ОД на
МВР В. Търново и Габрово. Съгласно получен отговор с вх. № 7241/17.04.2019 г.
от ОД на МВР Габрово, сектор „Пътна полиция", няма информация за нарушения
на ЗДвП от МПС с per. № ... за периода от
01.07.2018 г. до 31.03.2019 г. От ОД на МВР В. Търново е получен отговор с вх.
№ 8659/17.05.2019 г., в който е посочено, че за Управителя на дружеството са
налице данни за задгранични пътувания за периода 01.11.2018 г. - 31.01.2019 г.
единствено на 21.11.2018 г. - излизане от РБ през ГКПП Русе, Дунав мост в 10:58
ч. и влизане в РБ през ГКПП Русе, Дунав мост в 19:02 ч. От ОД на МВР Габрово е
получен отговор с вх. № 9323/28.05.2019 г., съгласно който за Х.И. е налице
информация за извършени преминавания през ГКПП Капитан Петко Войвода с товарен
автомобил Мерцедес с регистрационен номер ..., както следва; на 10.11.2018 г. -
излизане от РБ в 21:07 ч. и влизане в РБ в 23:45 ч.; на: 19.11.2018 г. -
излизане от РБ в 04:05 ч. и влизане в РБ в 07:04 ч.; на 23.11.2018 г. -
излизане от РБ в 04:55 ч. и влизане в РБ в 08:31 ч. От ОД на МВР Габрово е
получен и отговор с вх. № 17622/18.10.2019 г и докладна записка,че не са установени преминавания през границите
на Република България на МПС с per. № .... От
органите по приходите е извършена проверка в информационната система на Агенция
„Митници" за преминаване на МПС през ГКПП на РБългария,
като е установено, че за МПС Рено Мастер е регистрационен номер ... няма данни
за регистрирани влизания или излизания от България през периода 01.11.2018 г. -
28.02.2019 г. (Приложение № 22 към РД). Всички тези събрани по надлежния ред
доказателства, органът по приходите еобсъдил и е
приел, че не са налице предпоставките на чл. 53, ал.1 от ЗДДС за извършена ВОД,
облагаема с 0 ставка по ДДС. В мотивите си органа по приходите е приел, че
липсват доказателства, че стоката е получена от гръцкото дружество, тъй като в
ЧМР липсват основани реквизити като подпис на получателя, а представените
потвърждения не са годно доказателствено средство,
тъй като не е ясно от кого са подписани.. Посочените мотиви подробно са
споделени и в потвърдителното решение на ДОДОП.
В съдебната фаза на производството от страна на ответника по жалбата са представени и приети писмените доказателства, съдържащи се в административната преписка, изпратена с писмо изх. №1740/4.06.2020г. и отделно представените с молба, на хартиен носител и на технически носител – CD, съдържащ ЗВР, ЗИЗВР, заповедите и са спиране и възобновяване на ревизионното производство, РД и ревизионния акт във вид на електронни документи. Същите не са оспорени от жалбоподателя в определяния от съда срок. От жалбоподателя са представени оригинали на ЧМР по реда на чл. 190 от ГПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК.
От трето неучастващо в производството лице ЦУ на НАП ГД „Фискален контрол“ за извършена проверка на 19.11.2018г. са представени Протокол за проверка от 19.11.2018г. , ЧМР, Фактура № 106/9.11.2018г. на жалбоподателя, Протокол за проверка от 23.11.2018г, ЧМР , Фактура № 107/22.11.2018г.
От процесуалния представител на ответника е оспорена истинността
/автентичност на подписите и вярност на съдържанието/, на подробно изброени в
становище документи /л. 49 от делото/, включващи спорните фактури и приложените
към тях документи. В открито производство по реда на чл. 193
от ГПК във вр. § 2 от ДР
на ДОПК за доказване истинността на съдържанието на цитираните документи, а
от там и действителното извършване на доставките по процесните
фактури, по искане на жалбоподателя са изслушани показанията на свидетели.
Първият от тях е Х.И. , който е извършил превоза до РГърция
за сметка на фирма ФАЙЕР
ЛАЙТ" ЕООД , който подробно обяснява начина , по който е извършена
доставката, като след предявяване на същия на документи намиращи се в папка 1,
на листи 151 и 156, както и в папка 2 стр. 139,, 139
гръб, 140, 143, 143 гръб, 151 ,стр.156 на гражданския
договор за изпълнител и предал са положени от него. От том 2 на стр.139 и 139
гръб , подписът в средата също е разпознат като негов, на стр.140 на
потвърждението няма подпис, на стр. 143 на фактурата няма негов подпис, а на стр. 143 гръб в средата е негов подписа.
Твърди, че поради допълнителна уговорка между страните – жалбоподателя и на гръцката фирма стоката е била разтоварена
не в Солун, а в гр. Орестиада. Свидетелят г. Т.,
разпознава подписа си върху документи , намиращи се в папка 2 , на листи 114 и
114 гръб, който се е подписал за наемодател на Бус
Рено Мастър с ДК№ ..., който е бил предаден на
жалбоподателя.
Съдът като взе предвид констатациите в обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и представените по делото доказателства, прави следните изводи:
Жалбата е подадена от лице с надлежна легитимация, срещу ревизионен акт, обжалван и потвърден от решаващия орган, след изчерпване на фазата на административния контрол, в преклузивния срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. Същата отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК и като такава е процесуално допустима за разглеждане по същество.
След извършена служебна проверка на основание чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът намира, че оспорваният РА е издаден от оправомощени органи, съгласно чл. 119, ал. 2, от ДОПК, в приложимата му редакция, в рамките на тяхната компетентност, определена със съответната заповед на директора на ТД на НАП – гр. В. Търново и съответните ЗВР. Заповедите за възлагане на ревизия и за изменението на ЗВР също са издадени от компетентен орган, в кръга на правомощията му. В съдържанието на ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА е отразено, че са издадени чрез информационна система "Контрол" като електронен документ, подписан с електронен подпис. Не се спори, че електронните документи ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани с квалифициран електронен подпис от съответните органи по приходите на посочените в тях дати. След справка в публичния регистър на електронните подписи на доставчика на удостоверителни услуги и съгласно представените на електронен носител удостоверения се установява се, че органът възложил ревизията,ръководител на ревизията и члена на ревизиращия екип са имали валидни квалифицирани електронни подписи за съответните периоди, в който са издадени посочените по-горе електронни документи, а самите електронни подписи в същите не са оспорени от жалбоподателя. Съобразно това настоящият състав приема, че изброените заповеди, РД и РА са подписани от лицата, които са посочени в тях, с квалифициран електронен подпис, представляват валидни електронни документи и не са налице основания да се считат за нищожни. С ревизионният акт са определени задължения за периода и на лицето, на което е възложена ревизията, поради което същият не страда от пороци, засягащи неговата валидност.
Не се откриват данни и за нарушения, водещи до формална или процесуална незаконосъобразност на РА. Съобразно периодите на спирането му, производството е приключило в срока, установен от чл. 114, ал. 2 от ДОПК, надлежно определен от органа, възложил ревизията. Ревизионният доклад е съставен и връчен на данъчния субект в определените от чл. 117, ал. 1 и ал. 4 от ДОПК срокове. Ревизионният акт е издаден в определения от чл. 119, ал. 2 от ДОПК срок, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му, с извършено позоваване на изготвения ревизионен доклад.
От преписката не се установява при извършването на ревизията, събирането и обсъждането на доказателствата, и формирането на фактическите и правните им изводи, да са нарушени принципите на данъчния процес за служебно начало, обективност, законност и независимост, добросъвестност при спазване на правото на защита на ревизираното лице, от страна на ревизиращите органи по приходите при упражняване на техните процесуални права. Жалбоподателят не твърди, че са му ограничени по някакъв начин субективните права- същият е имал възможност да представи писмени доказателства, да даде обяснения, да прави възражения. Той е бил и редовно уведомяван за извършените от ревизиращите процесуални действия, като са му връчена надлежно по електронен път всички документи от значение за спора като ЗВР, ЗИЗВР, РД, РА, решение ДОДОП. Единственото възражение от страна на жалбоподателя е, че след като надлежно по реда на ДОПК са събрани съответните доказателства, органът по приходите е формирал погрешен извод като е игнорирал институти на гражданското и търговско право. Не се спори от жалбоподателя и се установява от представената от ответника административна преписка, че органите по приходите са попълнили преписката с необходимите доказателства за установяване на релевантните факти от значение за признаване или непризнаване на ВОД. Следователно не се установява да са допуснати съществени процесуални нарушения при извършването на ревизията.
По отношение съответствието на РА, в обжалваната му част с материално-правните разпоредби на ЗДДС:
Както се посочи, с РА е начислен данък върху добавената стойност за ВОД за данъчни периоди месеци 11/2018 г. и 01/2019 г. за ДДС общо в размер на 45857,40 лв. и лихви в размер на 2368,32 лв по доставки с получател PIGASOS IMPORT EXPORT M.I.K.E
Съгласно разпоредбата на чл. 138 от Директива 2006/112/ЕО, държавите-членки освобождават от облагане с ДДС доставката на стоки, изпратени или превозени до местоназначение извън съответната им територия, но на територията на Общността, от или за сметка на продавача или клиента, придобиващ стоките за друго данъчно-задьлжено лице или за данъчно незадължено юридическо лице, действащо в това си качество в държава-членка, различна от тази, в която е започнало изпращането или превоза на стоката.
За да бъде доставката облагаема с нулева ставка ДДС за признаване на вътреобщностни доставки според чл. 7, ал. 1 ЗДДС е необходимо кумулативно да са изпълнени следните предпоставки: доставчикът и получателят да са регистрирани лица за целите на ДДС, да е установено, че стоката е напуснала територията на страната и е пристигнала в друга държава-членка по местоназначение при получателя. Само при изпълнението на посочените предпоставки данъчната ставка е нула, както разпорежда и чл. 53, ал. 1 ЗДДС. Разпоредбата на чл. 131 от Директива 2006/112 ЕО (Директивата) оправомощава държавата-членки да определят условията, при които тези доставки се облагат с нулева ставка (наречени освобождавания в Директивата). Съгласно чл. 53, ал. 2 на от ЗДДС, документите, удостоверяващи извършването на вътреобщностната доставка, се определят с правилника за прилагане на закона. Тези документи са определени с разпоредбата на чл. 45 от ППЗДДС - по т. 1. документ за доставката, в случая фактура за доставката, в която е посочен идентификационният номер по ДДС на получателя, издаден от държава членка на ЕС и по т. 2. - документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава - членка, като в зависимост от лицето, извършило транспорта, разпоредбата на чл. 45, т. 2, буква "б" от ППЗДДС определя следните документи, доказващи транспортирането на стоките: транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка - когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика.
Механизмът, създаден с този режим, се състои, от една страна, в освобождаване на извършената чрез вътреобщностно изпращане или вътреобщностен транспорт доставка в държавата членка, от която се изпращат или транспортират стоките, и същевременно допускане на право на приспадане или възстановяване на платения по получени доставки ДДС в тази държава, а от друга страна, в облагане на вътреобщностното придобиване в държавата членка по пристигане на стоката. По този начин механизмът гарантира ясно разграничение на данъчния суверенитет на съответните държави членки и позволява да се избегне двойното данъчно облагане, а следователно и да гарантира данъчния неутралитет, присъщ на общата система на ДДС - Решение по делото Teleos и др., точка 25, Решение по делото Collйe, точка хх и Решение от 22 септември 2012 г. по дело VSTR, С-587/10, т. 28. Определянето на дадена вътреобщностна доставка или придобиване следва да се извърши въз основа на обективни елементи като наличието на физическо движение на съответните стоки между държавите членки - Решение по делото Teleos и др., точка 38 и точка 40.
Първият правно релевантен факт се установява с представянето на фактура за доставката, в която се посочва издаденият при регистрацията за целите на ДДС от друга държава-членка идентификационен номер по ДДС на получателя. Следващите два правно релевантни факта са изпращането или транспортирането на стоката, които са посочени алтернативно, а необходимите доказателства за установяването им са определени в зависимост от това от кого е извършен транспортът. Така очертаният национален регламент е в унисон с тълкуванията на СЕС, според които освобождаването на ВОД става приложимо само когато правото на разпореждане като собственик с тази стока е прехвърлено на приобретателя и продавачът докаже, че посочената стока е изпратена или транспортирана в друга държава членка и вследствие на това изпращане или транспортиране, същата стока е напуснала физически територията на държавата членка на доставката /решение на СЕС от 27.09.2007 г. по дело № С-409/04 Teleos и т. 31 от решение на СЕС от 06.09.2012 г. по дело № С-273/11 Mecsek Gabona Kft/. Директива 2006/112/ЕО оставя в правомощията на държавите членки да определят условията, при които освобождават ВОД от ДДС, като разпределението на доказателствената тежест в процеса се регулира изцяло от националното право и е в зависимост от обичайната практика, установена за сходни операции /т. 35 - 38 от решение на СЕС от 06.09.2012 г. по дело № С-273/11 Mecsek Gabona Kft.
В настоящия случай за да докаже факта по прехвърляне собствеността на стоката /чл. 45, т. 1 от ППЗДДС/, от ревизираното дружество са представени фактури за доставки, в които и посочен издаденият при регистрацията за целите на ДДС от Гърция идентификационен номер по ДДС на гръцкото дружество. Досежно транспортирането, доколкото по делото не е спорно, че същото е извършено от трето лице, но за сметка на доставчика или от самия Управител на дружеството жалбоподател, са представени ЧМР, които са изискани в оригинал от жалбоподателя на основание чл. 190 от ГПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК. Същите са оспорени по реда на чл. 193, ал.1 от ГПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, от съда е открито производство по посочения текст, като на жалбоподателя е указано, че в негова тежест е да установи автентичността на оспорените писмени доказателства. Следователно спорен по делото е въпросът за наличие на документи за изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на РГърция. Както се посочи по- горе данъчната администрация не е спорила, че транспортът е извършен от трето лице за сметка на доставчика, поради което на основание чл. 45, т. 2, б. "б" от ППЗДДС, е бил необходим транспортен документ удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка. Както се посочи по- горе в оспорените 2 броя международна товарителница (ЧМР, екземпляр за изпращача) от 09.11.2018 г. и от 22.11.2018 е посочен превозвач „ФАЙЕР ЛАЙТ" ЕООД с ЕИК ********* и поставен щемпел за получател на стоката; копия от 2 броя потвърждения за получени стоки. Както осе посочи по- горе на превозвача е извършена насрещна проверка, при която същият е представил идентични копия на ЧМР, 2 броя заявки за транспорт; пътни листи с № 434103 и № 434104 за автомобил Мерцедес Спринтер с регистрационен № ...; Свидетелство за регистрация на МПС Мерцедес 313 ЦДИ Спринтер К.Д 43 с посочения регистрационен номер; Граждански договор № 1/18.11.2018 г., сключен между „ФАЙЕР ЛАЙТ" ЕООД и Х.И.; фактури от 31.10.2018 г. и 30.11.2018 г„ издадени от „ИНДУСТРИ ПАРК" ООД на „ФАЙЕР ЛАЙТ" ЕООД с предмет на доставка 'дизелово гориво; банкови извлечения. С оглед разпита на св Х.И. в о.з. се доказва единствено, че върху оспорените ЧМР подписът в средата за превозвач е негов, но не са събрани никакви доказателства досежно автентичността на подписа на лицето, подписало за получател на процесните доставки. По отношение на превозните документи следва да се съобрази правната уредба на международната товарителница в Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/, ратифицирана с Указ № 1143 на Държавния съвет от 29.07.1977 г., ДВ, бр. 61 от 05.08.1977 г., в сила за България от 18.01.1978 г. В приложното поле на конвенцията се включват договорите за автомобилен превоз на стоки, когато мястото за приемане на стоката за превоз и предвиденото място за доставянето и се намират в две различни държави, от които поне една е договаряща се страна /чл. 1 от конвенцията/. По силата на чл. 4 от конвенцията договорът за превоз на товари се установява с товарителница, а съгласно чл. 9 до доказване на противното товарителницата удостоверява условията на договора и получаването на товара от превозвача, а нередовността й, на основание чл. 4 от същата Конвенция не засяга нито съществуването, нито действието на този договор. От това следва, че непопълването на отделни колонки или неправилното им попълване, е ирелевантно при преценка на относимите към правния спор факти и не води до загуба на доказателствената сила на процесиите товарителници. Товарителницата съдържа и необходимия минимум от изискуеми реквизити по чл. 53 ЗАвПр, предадена е по реда на чл. 51 вр. с чл. 65 ЗАвПр и съгласно чл. 61 ЗАвПр удостоверява условията на договора и получаването на това до доказване на противното. При тези нормативни изисквания съобразно практиката на ВАС липсата на подпис в кл. 24 – от получателя, положил печата си, не е съществен реквизит, при липсата на който да се оборва доказателствената стойност на документа. Но изрично следва да са налице други доказателства, които да удостоверяват отделянето по смисъла на чл. 24, ал.2 от ЗЗД на родово – определените вещи, напр. приемо- предавателни протоколи, каквито по делото не са представени. В конкретния случай е оспорен подписа на получателя както върху ЧМР, така и върху потвържденията и след като тяхната автентичност не е доказана/ касателно гръцкото дружество/ то същите като неистински следва да бъдат изключени от доказателствения материал.
Верността на представените товарителници следва да се прецени с оглед останалите събрани при извършените насрещни проверки данни и въз основа на съвкупния анализ на всички доказателства да се прецени установено ли е транспортирането на стоките до териториите на други държави- членки. Независимо, че доставчикът не е длъжен да контролира целият процес на превозване на стоката при превоз за сметка на получателя, определящо е доказването на предаването на стоките на превозвачите и получаването им от получателите. В хипотезите, при които не е установено предаването на стоките от доставчика не би могло да се приеме, че на последния това не е известно и поведението му да се квалифицира като добросъвестно. След като доставчикът не е взел всички разумни мерки в рамките на своите възможности, за да се увери, че осъществяваната от него вътрешнообщностна доставка не го довежда до участие в измама, то е допустимо компетентните органи на държава - членка да задължат даден доставчик да заплати впоследствие ДДС върху стоки, предмет на фиктивни ВОД - т. 2 от диспозитива на Решение на СЕС от 27.07.2007 г. по дело С-409/2004 г.
В този
смисъл настоящата инстанция приема, че всички останали писмени доказателства
водят до оформяне на извода за липса на транспорт на посочените в двете фактури
стоки: фактура №106/9.11.2018г. и фактура № 107/22.11.2018г. . На първо място
съществува противоречие между писмени обяснения на Й. Т. - управител на
„ФАЙЕР ЛАЙТ" ЕООД, в което е
посочено, че документи за платени магистрални такси не са запазени, стоките
били товарени от с. Керека, складова база и
място на разтоварване -Гърция, гр. Солун, ул.. В свидетелските си показания,
Хр. И., чийто подпис е потвърден както върху ЧМР като превозвач и в сключения
граждански договор с „ФАЙЕР ЛАЙТ" ЕООД, но същият посочва, че мястото на
разтоварване на стоките не е гр. Солун, а град близо до границата Орестиада, от където е взета стоката. Съдът не кредитира
неговите показания досежно факта, че за получател се
е подписало лице с представителна власт, доколкото същият не посочва името му.
Освен това подписът на получателя е оспорен, и начинът за доказване на неговата
автентичност е било със СГЕ или с разпит на самото лице, положило подписа.ЧМР
от 9.11.2018г. и от 23.11.2018г. са подписани от св. И. в качеството му на
превозвач, а тези от 24.11.2019г. и 30.1.2019г. подписът е на представляващият
дружеството жалбоподател Управителя С..ов. След като не е използвано от жалбоподателя
нито едно от посочените доказателствени средства, то
съдът, както се посочи по- горе намира, че
четирите ЧМР за тези две фактури
са неистински, респ. неавтентични. Освен това е от представените копия на
фактури № 859/20.11.2018 г. и
и
№ 860/23.11.2018 г., издадени от„ФАЙЕР ЛАЙТ" ЕООД с ЕИК *********, за
извършен транспорт на кафе с един и същ маршрут В. Търново-Солун, но на
различни стойности 600,00 лв. и 360,00 лв, който факт
е още една индиция за липсата на реално извършен
транспорт до гр. Солун. Освен това, в подкрепа на този извод е и факта, че
дружеството жалбоподател, не притежава лиценз за Общността за извършване на
международен превоз на пътници и товари, каквито са изискванията на чл. 7 ЗАвт. Пр. и Наредба № 11 от 31.10.2002г. за международен
автомобилен превоз на пътници и товари. Самият жалбоподател не твърди, че
притежава такъв лиценз, а съгласно Конвенцията за международен превоз на стоки,
ЧМР може да издава само превозвач, който притежава лиценз за международен
превоз. Това е още едно обстоятелство, което лишава 2- те ЧМР, подписани от
Управителя на дружеството като превозвач от материална доказателствена
сила. Този извод важи и досежно доставката по процесна фактура № 109/24.1.2019г. и ф- ра 110/30.1.2019г. доколкото за нея е декларирано, че
транспортът се е осъществил от
Управителя на жалбоподателя. В производството се доказа автентичността на
оспорения от ответника договор за наем на МПС с рег. № ЕВ 5565 ВК, който в о.з.
беше потвърден от св. Т., положил
подписа си за Наемодател. Въпреки този факт на наето МПС, при проверка в
регистрите на ОД на МВР гр. Габрово, както и в ИС Агенция „Митници“ се
установява, че за периода от 1.11.2018г. до 31.1.2019г. посоченото МПС не е
напускало територията на страната. Освен това основното трудово правоотношение
на управителя С..ов е „МАНДРА САРАЯ“ООД, от която е
изискана справка дали С..ов, назначен на длъжност
„Шофьор“ е отсъствал в посочения период, От там е получена информация, че
същият има пълен работен месец вкл. И на датите на твърдените ВОД по фактури №
109/24.1.2019г. и 110/30.1.2019г..Тези доказателства опровергават дадените му в
хода на данъчната ревизия обяснения, че сам е осъществил превоза на съответните
стоки, като от страна на жалбоподателя не са представени Заповеди за
командироване, отчети към тях, приложени към отчетите документи за извършени
разходи . Представените пътни листи с №14/21.1.2019г. и 16/30.1.2019г. , както
и копие на пътна книжка не установяват часовете на тръгване и пристигане. Както
се посочи по- горе тези доказателства противоречат на официалните справки от ОД
на МВР и ИС Агенция „Митници“, че на посочените дати наетото МПС не е напускало
територията на страната, поради което съдът ги намира за неистински- не
отразяват реално извършен транспорт. .
Не
формират друг извод и представените в административната преписка Протоколи № 260301054203/19.11.2018 г. и № 260301058691_1/23.11.2018 г. за
извършени проверки от органи на НАП на стоки с висок фискален риск за напускане
на страната при ГКПП Капитан Петко войвода; издадени на основания чл.19 от
Наредба Н-2/30.1.2014г. за условията и реда за осъществяване на фискален
контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на РБългария и изискванията към фискалните контролни пунктове.
Тези протоколи не са достатъчни сами по себе си да обосноват транспортиране и
разтоварване на стоката в РГърция, за което законодателят изисква ЧМР или съответно
потвърждения. Посочените стоки са напуснали страната, но това не означава , че
същите са били разтоварени в друга страна членка на Общността. В подкрепа на
този извод на съда е фактът в справките от ОД на МВР и ИС на Агенция „Митници“,
са посочени часовете на излизане и обратно влизане в РБългария,
които са твърде близки, поради което навеждат съмнения, че е осъществен
транспорт до гр. Солун.
Представените копия на фактури № 101/09.11.2018 г. и №
103/22.11.2018 г„ издадени от „ЛУКСОР АУТО" ЕООД с ЕИК ********* на
„КЕРЕКА ТРЕЙД" ЕООД, за закупено кафе Лаваца,
общо 3960 кг могат да установят произхода на стоката, което обстоятелство не се
включва в предмета на доказване по настоящото дело.
Следва да се отбележи, че по част от процесните
фактури липсват плащания, което също е индиция за
липса на ВОД.
Съгласно чл. 31, б. "а" и чл. 67 от Конвенцията на ООН за договорите за международна продажба на стоки, счита се, ако друго не е уговорено, че продавачът е изпълнил задължението си за доставка с предаване на стоката на превозвач, когато се изисква превоз. Разпоредбата на чл. 67 от Конвенцията сочи, че при липса на други уговорки, рискът от погиване на стоките преминава върху купувача при предаване на стоката на първия превозвач, когато стоката е маркирана и снабдена с превозни документи. С приемане на стоката от превозвача се осъществява прехвърлянето на правото на разпореждане - първо условие за ВОД. С изпращане или транспортиране на стоката се осъществява второто условие за ВОД. Именно наличието на физическо движение на стоката между държавите-членки е обективен елемент, отличаващ ВОД от доставка на територията на страната – Решение по дело Teleos, т. 30-40.
Съгласно Решение на СЕС от 6.09.2012 г. по д. С-273/11, според което разпоредбата на чл. 138, § 1 от Директива 2006/112/ЕО следва да се тълкува в смисъл, че на продавача може да се откаже ползването от правото на освобождаване на ВОД, при условие че бъде установено, с оглед на обективни фактори, че той не е изпълнил полагащите му се задължения в областта на доказването или че е знаел или е трябвало да знае, че осъществената от него операция е била част от извършена от приобретателя измама, и че не е взел всички зависещи от него разумни мерки за избягване на собственото си участие в тази измама. В т. 53 от същите мотиви е казано ясно, че националната юрисдикция е задължена да извърши глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по това делото, за да определи дали доставчикът е действал добросъвестно и е взел всички мерки, които могат разумно да се изискват от него, за да се увери, че осъществяваната операция не го довежда до участие в данъчна измама. В случая, с оглед на гореизложеното съдът намира, че жалбоподателят не е взел всички мерки, които разумно могат да се изискват от него, за да се увери, че осъществяваната операция не го довежда до участие в данъчна измама. Отделно от това, жалбоподателят не е изпълнил своите задължения в областта на доказването, изрично заложени от националното право и в зависимост от обичайната практика, установена за сходни операции, което е кумулативно изискване за признаване на претендираното право на освобождаване.
Неоснователен е довода в жалбата, че отговорите съдържащи се във формуляри СКАК не са официални документи. Формулярът е получен по реда на Регламент 904/2010 ЕС и представлява официален документ, тъй като отговорите са предоставени от компетентен орган в посочената държава, при наличието на съответно споразумение между РБългария и другата страна от ЕС въз основа на Хагската конвенция, по силата на което те взаимно си признават издадени от компетентните органи документи. В този смисъл е и трайната практика на ВАС, поради което правилно формуляр СКАК, който е официален документ, чиято материална доказателствена сила обвързва съда и следва да се цени в настоящото производство. Същият доказва, че PIGASOS IMPORT EXPORT M.I.K.E е „липсващ търговец“. Следователно правилно отчетник жалба в писмената си защита е посочил т.50 от Решение от 7.12.2010г. по дело С-285/2009г. на ЕС , че отказът да се допусне освобождаването при неспазване на предвиденото национално правно задължение , в конкретния случай да се посочи действителният получател на ВОД, има възпиращо действие , което цели да осигури резултатността на това задължение и да предотврати измамите и избягването на данъци В т. 52 от това решение е посочено, че при особени случаи, при които въпреки взаимната помощ и административно сътрудничество между данъчните органи на съответните държави членки има основателни причини да се предполага, че в държавата членка по местоназначение може да не бъде платен ДДС за ВОП , което съответства на посочената доставка, държавата – членка , от която се изпращат или транспортират стоките, е длъжна да не допуска освобождаване в полза на доставчика на стоките и да го задължи да внесе данъка, за да се избегне опасността, сделката да остане изцяло необложена.
Следователно при преценка на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност настоящата инстанция намира за оборена доказателствената сила на писмените доказателства по чл. 45 ЗДДС относно установените в тях обстоятелства на получаване на фактурираните стоки на територията на Гърция. Тези обстоятелства се приемат за неустановени предвид начина и времето на оформяне на същите документи и оборване на данните за извършения превоз - като превозвач и превозни средства и при липсата на каквито и да било други събрани годни доказателства за преминаване на стоките от територията на РБ на територията на РГърция. Дали доставчикът или негови представители, съответно служители, са знаели или не, че предадените от него стоки не са транспортирани и получени в Гърция, в случая и за целите на данъчното облагане се явява без значение, тъй като се явява недоказана основна предпоставка за възникване и наличие на ВОД. По установения начин на заплащане и предаване на стоките - натоварване и транспортиране, не може да се приеме, че доставчикът е действал добросъвестно и е положил грижата на добрия търговец, така че да се увери, че стоките се превозват, изпращат и получават извън територията на РБ.
При този изход на делото дължимото съгласно чл. 161, ал. 1, изр. последно от ДОПК, юрисконсултско възнаграждение в полза на администрацията, възлиза на 1977- хиляда деветстотин седемдесет и седем – лева , определено съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и защитения материален интерес.
Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, осми състав на Административен съд Велико Търново
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от "Керека Трейд гр. гр. В.Т.против PA № Р- 04000419001178-091-001/14.01.2020 г., издаден от В.Г.П.- главен инспектор по приходите,
възложил ревизията и В.Г.К.- главен инспектор по приходите при ТД па НАП Велико
Търново ,в обжалваната част, с която за месеци 11/2018 г. и 01/2019 г. са
определени допълнителни задължения за ДДС общо в размер на 45857,40 лв. и лихви
в размер на 2368,32 лв, потвърден с Решение
№46/31.03.2020г. на Директор Дирекция“ Обжалване и данъчно осигурителна
практика“ гр. В. Търново.
ОСЪЖДА Керека Трейд гр. гр. В.Т.да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. В. Търново при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 1977- хиляда деветстотин седемдесет и седем – лева
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ::