РЕШЕНИЕ
№ 65
гр. Разград, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Емил Д. Стоев
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Диана Здр. Станчева
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско
дело № 20253300500139 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Профи кредит България“ ЕООД чрез пълномощник
против Решение № 5/ 13. 01. 2025 г. по гр. д. № 714/ 2024 г. по описа на РС Кубрат в частта,
с което е отхвърлен, като неоснователен и недоказан предявения иск срещу М. М. Р. да бъде
осъдена да заплати сумите: 642.03 (шестстотин четиридесет и два лева, три ст.) лева –
главница; 994.00 (деветстотин деветдесет и четири) лева – договорно възнаграждение,
дължимо за периода от 15.04.2023 г. до 09.05.2024 г. ; 313.94 (триста и тринадесет лева,
деветдесет и четири ст.) лева – лихва за забава, дължима за периода от 16.09.2022 г. до
09.05.2024 г.; 150.95 (сто и петдесет лева, деветдесет и пет ст.) лева – законна лихва,
начислена от 09.05.2024 г. до 29.07.2024 г., всички претендирани като неплатени задължения
по Договор за потребителски кредит № *********/******* г., ведно с законната лихва върху
всяко от вземанията, считано от датата на подаване на исковата молба до изплащането им.
Изложени са доводи, че обжалваното решение е необосновано и незаконосъобразно,
тъй като съдът е обсъдил събраните по делото доказателства в нарушение на закона и е
достигнал до необосновани правни изводи, че клаузата за дължимо възнаграждение за
закупен пакет допълнителни услуги е нищожна, което е довело до извод за недействителност
на целия договор.
Въззиваемата не е подала писмен отговор.В съдебно заседание не се явява и не
1
заявява становище по жалбата.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните
и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него,
разгледана по същество се явява неоснователна.
Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети
за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са
основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към
решението на първоинстанционния съд и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК.
От събраните пред районния съд писмени доказателства безспорно се установява, че
страните по делото са сключили Договор за потребителски кредит (ДПК) „Профи кредит
Стандарт“ № *********/ ******* г., по силата на който на ответницата е отпусната в заем
сумата от 2 300.00 лв., при годишен лихвен процент (ГЛП) – 41 %, лихвен процент на ден –
0.11%, и годишен процент на разходите (ГПР) – 49.11 %, със срок на кредита: 36 месеца и
размер на вноската по кредита: 110.89 лв. Посочена е в договора също общо дължима сума
по кредита: 3 991. 96 лв. Съгласно договора са дължими и възнаграждение за закупена
допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 920.00 лв. и възнаграждение за закупена
допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 1 150.00 лв. Така общото задължение по кредита
и по закупените допълнителни услуги възлиза на сумата от 6 061.96 лв., а общият размер на
вноската – 168.39лв. Приложени са и Общи условия към ДПК, според които, както са
регламентирани в чл. 15, допълнителните услуги се изразяват в следното: Приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителски кредит; Възможност за отлагане на определен
брой погасителни вноски; Възможност за намаляване на определен брой погасителни
вноски; Възможност за смяна на дата на падежа; Улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства. Не се спори, че въззиваемата до 08.02.2024 г. е платила
сумата от общо 841.95 лева – 5 месечни вноски, след което е изпаднала в забава.
Въззивникът е претендирал пред районния съд в производството по чл. 410 ГПК, че
въззиваемата му дължи сумите: 2100.08 лева - неплатена главница по Договор за
потребителски кредит № *********/******* г., сключен между заявителя и М. М. Р.; 994.00
лева – непогасено договорно възнаграждение дължимо за периода от 15.04.2023 г. до
09.05.2024 г.; 789.52 лева – неплатено възнаграждение за използвана допълнителна услуга
Фаст; 990.30 лева – неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги
Флекси; 40.00 лева – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането;
500.00 лева – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава
повече от 90 календарни дни; 313.94 лева – лихва за забава дължима за периода от
16.09.2022 г. до 09.05.2024 г.; 150.95 лева – законна лихва начислена от 09.05.2024 г. до
29.07.2024 г. С Разпореждане № 1025/ 01.08.2024 г., съдът е разпоредил за плащане от
ответницата нейни задължения по Договор за потребителски кредит № *********/*******
г., както следва: 1 458.05 лева (хиляда четиристотин петдесет и осем лева, пет ст.) неплатена
главница, ведно със законната лихва от 30.07.2024 г. до изплащането на сумата, изискуем
2
дълг по Договор за потребителски кредит „Профи кредит Стандарт“ № *********/*******
г.; 29.17 лева (двадесет и девет лева, седемнадесет ст.) – държавна такса; 150.00 лева (сто и
петдесет лева, нула ст.) – юрисконсултско възнаграждение, и е издал за същите Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 287/ 01.08.2024 г., влязла в законна
сила на 01.10.2024 г.; със същото Разпореждане № 1025/ 01.08.2024 г., съдът е ОТХВЪРЛИЛ,
на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, Заявление с вх.№ 2580/30.07.2024 г. за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК подадено от ищцовото
дружество срещу М. М. Р. в частта за заплащане на сумите: за разликата от 1458.05 лева до
претендираните със заявлението 2100.08 лева – главница, ведно със законната лихва върху
тази сума считано от датата на подаване на заявлението – 30.07.2024 г., до изплащане на
вземането; 994.00 лева – непогасено договорно възнаграждение дължимо за периода от
15.04.2023 г. до 09.05.2024 г.; 789.52 лева – неплатено възнаграждение за използвана
допълнителна услуга Фаст; 990.30 лева – неплатено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги Флекси; 40.00 лева – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно
събиране на вземането; 500.00 лева – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране
на вземането при забава повече от 90 календарни дни; 313.94 лева – лихва за забава дължима
за периода от 16.09.2022 г. до 09.05.2024 г.; 150.95 лева – законна лихва начислена от
09.05.2024 г. до 29.07.2024 г., всички претендирани като неплатени задължения по Договор
за потребителски кредит № *********/******* г., както и по съразмерност за деловодни
разноски в размер на разликата до 99.94 лева – платена държавна такса, и до 260 лева,
претендирано от заявителя юрисконсултско възнаграждение, като е приел, че искането за
разпореждането им за плащане е в противоречие със закона и с добрите нрави, и е основано
на неравноправни клаузи в цитирания договор. Предявени са осъдителни искове, предмет на
настоящото съдебно производство, които са отхвърлени като неоснователни и недоказани с
обжалваното решение.
При тези фактически данни, следва да се приеме, че въззивната жалба е
неоснователна.
По съществото на правния спор въззивният съд дължи произнасяне в рамките на
обжалваната част и доводите, заявени с въззивните жалби, от които е ограничен, съгласно
нормата на чл. 269, предл.2 от ГПК.
По отношение на сключения между страните договор за потребителски кредит следва
да се прилагат правилата на Закон за потребителския кредит. Предвиденото в договора
дължимо от кредитополучателя възнаграждение в общ размер на 2070 лева за закупени
пакет от допълнителни услуги не представлява такса или комисиона за допълнителни услуги
по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Посочените в чл. 15 от Общи условия към договора
допълнителни услуги: Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит;
Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; Възможност за намаляване
на определен брой погасителни вноски; Възможност за смяна на дата на падежа; Улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства, по естеството си са свързани с
усвояване и управление на кредита, а според императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2
3
ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани
с усвояване и управление на кредита. Клаузата противоречи на закона и на осн. чл. 26, ал. 1
от ЗЗД е нищожна. В §1, т. 1 от ДР на ЗПК е предвидена възможност за заплащане на
разходи по кредита за допълнителни услуги, свързани с кредита, но процесното уговорено
възнаграждение не е от тази категория. Допълнителни услуги според чл. 10а, ал. 1 ЗПК са
такива услуги, които са свързани с договора за потребителски кредит, но нямат пряко
отношение към насрещните престации на страните, например, издаването на различни
референции, удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на
текущото задължение и др. Дейностите, предмет на споразумението и за които въззивникът
претендира, че се дължи възнаграждение за допълнителни услуги са във връзка с изпълнение
на задълженията на страните по договора и за тях не се дължи заплащане от
кредитополучателя на осн. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
Поради това, че за разпоредбите на потребителския кредит, съобразно чл. 24 от ЗПК
се прилагат разпоредбите на чл. 143-148 от ЗЗП, то посочената клауза се явява на основание
чл. 143, т. 19 от ЗЗП и неравноправна клауза. Явно е, че целта на договора за заплащане на
възнаграждение за закупени допълнителни услуги Фаст и Флекси при уговорени ГПР 49, 11
%, ГЛП 41, 00 %, реално представлява прикрито допълнително възнаграждение за кредитора
по кредита извън договорната лихва и увеличаване на годишния процент на разходите,
което съставлява заобикаляне на забраната по чл.19 ал.4 и ал.5 ЗПК . Посоченият в договора
ГПР не съответства на действителния прилаган по договора, определен съгласно чл. 19, ал. 1
от ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита, предвид включените в погасителния план
суми, относно възнаграждение за закупени допълнителни услуги. След като действително
прилаганият ГПР е различен от посочения в договора и неправилно е отразена общата
дължима сума от потребителя, последният е бил въведен в заблуждение относно
действителната финансова тежест по договора, което следва да се окачестви като нелоялна и
заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива
2005/29/ЕО, както и за нарушаването на изискването за добросъвестност. В аспекта на
изложеното се налага извод за значително неравновесие между правата и задълженията на
кредитора и потребителя, обосноваващо евентуалната неравноправност на договорните
клаузи по смисъла на чл. 143, ал. 1 от Закона за защита на потребителите. Налице е
нарушение на разпоредбата в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК във вр. с чл. 19, ал. 1 и 3, т. 1 от ЗПК,
което води до недействителност на договора на осн. чл.22 ЗПК.
Освен това договорената клауза е неравноправна, което също води до нейната
нищожност. Доводът на въззивника за неправилност на обжалваното решение, поради
наличието на свобода на договаряне по чл. 9 ЗЗД е неоснователен. Обстоятелството, че няма
законова забрана страните по облигационната сделка да уговарят помежду си начини за
уреждане на взаимоотношенията си при наличие на неоснователно разместване на блага и
предвидената в чл. 9 ЗЗД свобода на договаряне не обосновават извод, че конкретната
договорна клауза е действителна. Въззивникът, чиято е тежестта на доказване на
съществуването на вземането, отричано от въззиваемия, следва според разпоредбата на чл.
4
154, ал. 1 ГПК да проведе пълно доказване, че е доставял услугите. В случая такова
доказване не е проведено. По делото няма данни въззиваемата да се е възползвала от т. нар.
допълнителна услуга. Съгласно чл. 143 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя при определени хипотези, регламентирани в
цитираната правна норма, като изброяването не е лимитативно. Задължението на длъжника
за заплащане на възнаградителна лихва, претендирано от заявителя, е недължимо. В случая
заявителят може да има вземане само за неплатена главница по правилата на
неоснователното обогатяване, предвид констатираната недействителност на договора за
потребителски кредит, съгл. чл. 23 от ЗПК.
Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че оплакването за неправилна
преценка на доказателствата, което според въззивника е довело районния съд до неправилен
извод, че предявения иск е неоснователен в обжалваната част, е необосновано, поради което
в това отношение не е налице порок на решението в обжалваната част. Районният съд е
извършил подробно обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, въз
основа, на което е стигнал до законосъобразни правни изводи. С оглед на това, решението на
районния съд в обжалваната част, като обосновано и законосъобразно, следва да бъде
потвърдено.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5/ 13. 01. 2025 г. по гр. д. № 714/ 2024 г. по описа на РС
Кубрат в частта, с което е отхвърлен, като неоснователен и недоказан предявения иск срещу
М. М. Р. да бъде осъдена да заплати сумите: 642.03 (шестстотин четиридесет и два лева, три
ст.) лева – главница; 994.00 (деветстотин деветдесет и четири) лева – договорно
възнаграждение, дължимо за периода от 15.04.2023 г. до 09.05.2024 г. ; 313.94 (триста и
тринадесет лева, деветдесет и четири ст.) лева – лихва за забава, дължима за периода от
16.09.2022 г. до 09.05.2024 г.; 150.95 (сто и петдесет лева, деветдесет и пет ст.) лева – законна
лихва, начислена от 09.05.2024 г. до 29.07.2024 г., всички претендирани като неплатени
задължения по Договор за потребителски кредит № *********/******* г., ведно с законната
лихва върху всяко от вземанията, считано от датата на подаване на исковата молба до
изплащането им.
В останалата необжалвана част решението е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6