Решение по дело №216/2024 на Административен съд - Ямбол

Касационното производство е по реда на чл. 63в от ЗАНН, вр. чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. С. Г. от [населено място], чрез адвокат Г. от ЯАК, против Решение № 83 от 28.04.2024 г. по а.н.д. № 20232330201233 по описа на ЯРС. Със съдебния акт е потвърдено Наказателно постановление № **-****-****** от 20.10.2023 г. на Н. С. „Пътна полиция“ в ОД на МВР-Ямбол, с което на касационния жалбоподател, за извършено от него нарушение на чл. 40, ал. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 и чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 20 лева и 50 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец.

Претендира се отмяната на решението на Ямболски районен съд, ведно със санкционния акт, по съображения за неправилно приложение на закона и като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Оспорва се съставомерността на вменените нарушения, като се сочи, че същите не са извършени. Излагат се и доводи за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Не е заявена претенция за разноски.

В съдебно заседание касаторът Г. С. Г., редовно призован, не се явява, но се представлява от адвокат Г. Г., редовно упълномощен, който поддържа жалбата на посочените в нея основания и отправеното искане за отмяна на първоинстанционния съдебен акт. Не се претендират разноски.

Ответникът по касация – Началник сектор „Пътна полиция“–Ямбол към ОДМВР–Ямбол, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура–Ямбол намира решението на районния съд за правилно и законосъобразно. Сочи, че при допуснатите административни нарушения, санкционирани по надлежния ред, съдът правилно е потвърдил наказателното постановление. По тези съображения се иска касационната инстанция да остави жалбата без уважение.

А. съд–Ямбол, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след извършена на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в предвидения от закона срок и като такава се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата се преценя като неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол е Решение № 83 от 28.04.2024 г. по а.н.д. № 20232330201233 по описа на ЯРС. Със съдебния акт е потвърдено Наказателно постановление № **-****-****** от 20.10.2023 г. на Н. С. „Пътна полиция“ в ОД на МВР-Ямбол, с което на Г. С. Г., за извършени от него нарушения на чл. 40, ал. 1 и на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 и чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 20 лева и 50 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец.

За да постанови този резултат, съдът приел от фактическа страна, че на 08.10.2023 г. на Г. Г. е съставен АУАН от служител в Сектор ПП при ОД на МВР-Ямбол за това, че на 08.10.2023 г., в 08:40 часа, в [населено място] по улична отсечка пред бл. 4 в [жк], при управление на л.а. „Ш. А.“ с рег. № [рег. номер], при извършване на маневра заден ход, без да е убеден, че пътят зад автомобила му е свободен, е ударил паркирания л.а. „Т. К. с рег. № [рег. номер], при което е настъпило ПТП с материални щети за втория автомобил. Г. напуснал местопроизшествието, без да уведоми пътната полиция или собственика на пострадалия автомобил. Очевидец на ПТП бил съсед и приятел на собственика на ударения лек автомобил, който провел разговор с жалбоподателя за станалото ПТП, а впоследствие оставил бележка на предното стъкло на ударения автомобил, като по-късно се явил на мястото на инцидента и станал свидетел по съставянето на акта. АУАН бил подписан от жалбоподателя без възражения. На 20.10.2023 г. Началникът на Сектор ПП при ОД на МВР-Ямбол издал НП, с което наложил на Г. за извършени от него нарушения на чл. 40, ал. 1 и на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП административни наказания „глоба“ в размер на 20 лева и глоба от 50 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 и чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.

Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно.

Първоинстанционният съд е установил значимите за спора факти въз основа на събраните доказателства. Преценил е, че при издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, материалният закон е приложен правилно и не са налице предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН.

Изведените в първоинстанционния акт изводи на ЯРС напълно се споделят от касационната инстанция. За да постанови съдебния си акт, решаващият съд е събрал всички необходими доказателства при спазване на процесуалните изисквания. Оценката на доказателствения материал е обективна и не противоречи на правилата на формалната логика. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като в хода на ангажиране отговорността на Г. не са допуснати съществени процесуални нарушения. При съставяне на АУАН и при издаване на НП са спазени заложените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН изисквания – актовете съдържат всички изискуеми от посочените разпоредби реквизити, като са описани са пълно, ясно и прецизно нарушенията и обстоятелствата, при които те са извършени, ясно е посочен и субектът на административнонаказателната отговорност, както и датата и място на извършване на деянието, включително и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. Изложената в АУАН фактическата обстановка изцяло кореспондира с описаната в НП, като подробно са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените правни норми. Изложените в тази насока съображения от решаващия съд се споделят изцяло от настоящия съдебен състав.

Възраженията, направени с касационната жалба, са неоснователни. Доказателствата по делото недвусмислено сочат, че при движение на заден ход, неубеден, че пътят зад него е свободен, касаторът Г. ударил паркираното МПС, след което напуснал местопроизшествието, без да уведоми собственика на паркирания автомобил или Сектор ПП при ОД на МВР-Ямбол. Както правилно е приел ЯРС в своя акт, първото нарушение е извършено поради проявена небрежност, а второто умишлено, доколкото от свидетелските показания на А. се установява, че след проведен между него и Г. разговор за настъпилото ПТП, последният напуснал местопроизшествието, без да уведоми собственика на ударения лек автомобил или полицията. С поведението си Г. е нарушил правилата на чл. 40, ал. 1 и на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, разписващи задължение за водача преди да започне движение назад, да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, съответно - да спре, за да установи какви са последиците от произшествието, без да създава опасност за движението по пътя. При това положение напълно обосновано отговорността на жалбоподателя е ангажирана по реда на чл. 175, ал. 1, т. 5 и чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП, предвиждащи наказание „глоба“ от 20 лева за водач, който нарушава правилата за движение назад (чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП), съответно – наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца“ и „глоба“ от 50 до 200 лева за водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие. В случая наказанията са правилно определени по вид и размер в минимума, предвиден в санкционните норми, като са отчетени тежестта на нарушенията, формата на вината, подбудите за извършване на деянията, материалното състояние на дееца, обстоятелството дали са извършени други нарушения от същия вид, за които са наложени административни наказания, отношението на нарушителя към извършените нарушения и настъпилите последици, както и оказаното съдействие за изясняване на обективната истина по делото. Правилен е изводът на решаващия съд, че не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН с оглед спецификата на казуса и обстоятелството, че ако не е имало очевидец на случващото се, нарушителят едва ли щеше да бъде установен.

По тези съображения съдът намира, че не са налице сочените в жалбата касационни основания, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Предвид липсата на заявени претенции за разноски от страните такива не следва да се присъждат.

 

Водим от горното, ЯАС, втори касационен състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В С. Решение № 83 от 28.04.2024 г. по а.н.д. № 20232330201233 по описа на ЯРС.

 

Решението е окончателно.