Решение по к. адм. дело №153/2025 на Административен съд - Силистра

Производството е образувано по касационна жалба на Н. Р. Н., чрез адв. В.М. против Решение № 376 от 17.03.2025 г. постановено по АД № 305 от 2024 г. по описа на Административен съд – Силистра, в частта, с която искът е отхвърлен за размера над 720 лева -обезщетение за неимуществени вреди за период от 60 дни съгласно ЗИНЗС. Въвеждат се оплаквания за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Счита се, че обезщетението не е справедливо определено. В съдебно заседание претенцията се поддържа от адв. В.М..Моли се за отмяна на решението в отхвърлителната част и за уважаване на оценяемия иск до пълния размер до 7200 лева. Претендират се и разноски по делото.

Постъпила е касационна жалба и от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ в частта, в която с цитираното по-горе решение Дирекцията е осъдена да заплати на Н. Н. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 720 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане, както и разноските по делото. Твърди се, че решението е незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон и не са налице елементите от фактическия състав за присъждане на обезщетение. Излагат се твърдения, че съдът е стигнал до погрешни изводи и не е съобразил действителната фактическа обстановка и установените по делото обстоятелства,не е преценил в пълен обем доказателствената тежест на събраните доказателства за липса на фактически състав по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, поради което не е следвало да се ангажира отговорността на ГД "Изпълнение на наказанията". Моли се за отмяна на решението в частта,в която искът е уважен,и за редуциране на присъдените във въззивното производство разноски съобразно уважената част от иска.Претендира се и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура-Силистра изразява становище, че решението на Силистренския административен съд е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства при съблюдаване на материалния и процесуалния закон. С оглед на това се предлага съдът да остави жалбите без уважение.

Административен съд-Силистра, втори касационен състав намира, че касационните жалби са предявени от надлежни страни, за които решението в обжалваните му части е неблагоприятно, подадени са в срок, поради което са допустими за разглеждане по същество.

Разгледани по същество, същите са неоснователни.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел следната фактическа обстановка:

Ищецът Н. Н. е бил задържан от 14.06.2024 г. до предявяването на исковата претенция на 15.08.2024 г. чрез мярка за неотклонение „задържане под стража“ в качеството му на обвиняем по досъдебно производство № 1886 ЗМ 241 / 2024 г. по описа на РУ на МВР-Силистра. В посочения период ищецът е бил настанен в килия № 9 с площ от 8.10 кв. м, оборудвана с 6 бр. метални легла (три легла на два етажа), 1 бр. метална масичка и 1 бр. метално столче. За времето от 14.06.2024 г. до 30.07.2024 г. ищецът е бил настанен в килията заедно с Д. Р. И. (разпитан като свидетел в с.з. на 17.02.2024 г.), а през останалото време е бил сам. В килиите няма санитарен възел и течаща вода. В ареста има един санитарен възел с обща баня и тоалетна, който се намира в северния край на коридора пред килиите като при сигнализиране на дежурния по всяко време на денонощието задържаните са били извеждани да ползват тоалетната и мивката в банята. В килиите няма пряка слънчева светлина. Осветлението се осигурява от две крушки от по 100 вата, монтирани в решетките на отвора за достъп на светлина в горната част на вратите на килиите. Вентилацията се осигурява посредством аспирационна система, свързваща четирите климатика, находящи се в коридора,с разклонения във всяка от килиите. Видно от справката на л. 109-110 е обстоятелството, че от 14 юни до 15 юли броят на задържаните лица в ареста е варирал от 12 до 15,т.е. над капацитета от 11 задържани лица,а от 24 юли броят на задържаните спада под капацитета и в периода от 30.07.2024 г. до 14.08.2024 г. е имало само 7 задържани.

Съдът е събрал гласни доказателства - разпитал е двама свидетели – съпругата на жалбоподателя Д. Н. и Д. Р. И., който е пребивавал заедно с ищеца в една килия в периода от 14.06.2024 г. до 30.07.2024 г.

Преценил е и писмени доказателства относно здравословното състояние на ищеца, в това число и заключението по назначената експертиза и е установил,че към момента на задържането му ищецът е бил с влошено здраве-имал е хипертония, наднормено тегло и патологични дегенеративни промени в гръбначния стълб. Според вещото лице, условията, при които е пребивавал ищецът в ареста, са причинили физически неудобства и стрес, в резултат на които според наличните медицински данни, е получил силни болки в гърба и кръста, повишени стойности на артериалното налягане, както и конюктивит. Според назначения специалист липсват убедителни доказателства за заболяване на белите дробове и на храносмилателната система.Този доказателствен процес сочи, че,съдът е събрал относимите към предмета на спора доказателства и е изяснил фактическата обстановка.

По отношение твърденията на ищеца, че за процесния период, вследствие на неправомерно действие и бездействие чрез поставянето му в неблагоприятни условия по смисъла на чл.3 ЗИНЗС и неосигуряване на достатъчна жилищна площ в следствения арест за него са настъпили вреди,съдът е преценил, че не е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника по делото. Ищецът е потвърдил,че площта на килията е 8.10 кв. м и в нея в продължение на месец и половина са пребивавали двама, а в остатъка от периода е бил сам.Площта от 4 кв. м. за всеки от лишените от свобода в килията отговаря на установеното в чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС. В тази площ се включва осигуряване на спално място, както и другите, определени в чл. 21, ал. 1 от ППЗИНЗС принадлежности, които в случая се изчерпват с една масичка и едно столче.

Първоинстанционният съд е приел за доказано, че ищецът е бил поставен в неблагоприятни за физическото му здраве и психическото му състояние условия по време на задържането му в следствения арест в гр. Силистра, което е предпоставка за презумиране на настъпили неимуществени вреди. При отчитане на кумулативния ефект на описаните отделни аспекти на конкретните условия, при които е поставен ищецът в следствения арест през заявения период, съдът е приел, че те действително са причинили у него негативни преживявания, емоционално и морално страдание, които надвишават неизбежното ниво, присъщо на изпълнението на мярката за неотклонение "задържане под стража".

По делото действително няма данни за извършени умишлени действия или бездействия на длъжностни лица, довели до целенасочено поставяне на ищеца в неблагоприятни условия, до унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения и до емоционални и физически страдания, т. е. нарушения по чл. 3,ал.1 от ЗИНЗС.

За ангажиране отговорността на държавата по чл. 284 от ЗИНЗС е ирелевантно обстоятелството, че съществуват обективни трудности за привеждане на арестантските помещения в съответствия с изискванията и европейските стандарти за условията в арестите.(т. 205 от Решение на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по делото "Н. и други срещу България").

По изложените съображения, първата инстанция обосновано е приела претенцията за доказана по основание на почти всички заявени твърдения, с изключение на оплакването за недостатъчна жилищна площ.

В обобщение и въз основа на гореизложеното, касационната инстанция приема, че двете касационни жалби са неоснователни и следва да се отхвърлят.

По отношение претенцията на ГД“Изпълнение на наказанията“ за неправилност на решението,следва,на основание чл.221,ал.2,изр.последно от АПК да се препрати към мотивите на съда в оспореното решение.

В случая исковата претенция е за период от 60 дни, през които лицето е било задържано в килия без естествена светлина, без възможност за проветряване и без свободен достъп до тоалетна и течаща вода, в резултат на което освен предполагаемото емоционално и морално страдание, ищецът в първата инстанция и жалбоподател в настоящата,е преживял и физическо ограничение, причинено от влошаване на здравния му статус.

ЕСПЧ приема, че присъжданото обезщетение по повод принудително задържане при влошени условия, трябва да се съобрази със съответната правна система , традиции и жизнен стандарт.Минималната работна заплата за страната за процесния период е 933 лева(ПМС 193 от 2023 г.),т.е. по 42 лева на ден.Тази ставка е аналог на труд, който се полага. В случая присъденото обезщетение,което покрива само неимуществените вреди като нарушен душевен комфорт, е ¼ от сума, която се дължи за реално отработено време. В тази връзка справедливото дневно обезщетение от 12.00 лв.на ден,или 720 лева за целия период от 60 дни действително е адекватно да го възмезди за претърпените неимуществени вреди. За разликата над 720, 00 лв. до пълния предявен размер от 7200 лева, искът правилно е бил отхвърлен.

Законосъобразно, от датата на увреждането,но не по-рано от претендирания период, който в случая е от завеждане на исковата молба от 15.08.2024 г. ,върху присъдения размер на обезщетението е начислена и законната лихва.

За да обоснове основателността на претенцията, съдът се е съобразил с цялата действала национална нормативна уредба и приложимата международна регламентация, уредена в Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание.

В обобщение, като е приложил стандартите за защита на правото по ЕКЗПЧОС по отношение на ищеца, съдът е постановил решението си в съответствие с материалния закон и без наличие на нарушение на съдопроизводствените правила. Писмените и гласни доказателства са оценени в тяхната взаимовръзка и обусловеност.

Не могат да бъдат споделени и доводите на касатора ГДИН за незаконосъобразност на съдебното решение.

Не са налице данни, че първоинстанционният съд е направил субективна преценка за наличието на вреди. В чл. 284,ал. 5 ЗИНЗС е установена презумпцията, че в случаите по чл. 284, ал. 1 от цитирания закон настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното, каквото доказване в случая не е проведено от ответната страна с оглед наличните по делото доказателства. Освен това,още преди въвеждането на коментираната презумпция в съдебната практика е възприето становището, че за нарушения на абсолютните права, каквото безспорно е правото по чл.3 от ЕКПЧ, нарушението винаги предполага настъпване на вреди (в този смисъл Решение № 228/11.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6664/2014 г.). Следователно, неприемливо е съждението на касатора за субективна преценка от страна на съда досежно наличието на неимуществени вреди в случая, произтичащи от нарушение на чл. 3 ЗИНЗС.

По повод възражението в частта на отхвърляне на искането на ГДИН за присъждане на разноски касационната инстанция на осн.чл.221,ал.2 от АПК препраща към мотивите на оспореното решение.Единствената хипотеза, в която ищецът отговаря за разноски при приключване на производството по чл. 284 и следващите от ЗИНЗС с решение по същество, е когато искът се отхвърли изцяло- чл. 286, ал. 2, изр. 1 ЗИНЗС, но тази хипотеза в случая не е налице.

По изложените съображения решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора страните не си дължат разноски и следва да се отхвърлят исканията им за присъждане на такива, направени пред касационната инстанция.

Водим от изложеното и на основание чл. 221,ал. 2,предл. първо от АПК, Административен съд-Силистра, втори касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 376/17.03.2025 г. по адм. дело № 305/2024 г. на Административен съд-Силистра.

ОТХВЪРЛЯ искането на касатора Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София за присъждане на направените пред касационната инстанция разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ искането на Н. Р. Н. с постоянен адрес:с. Айдемир, обл. Силистра, [улица],подадено чрез адв.В.М., за присъждане на направените пред касационната инстанция разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.