Р Е Ш Е Н И Е № 1550
15.08.2019 г.,
гр. Пловдив
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI
наказателен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Йорданка Туджарова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 2959/2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Г.Ж.Г., ЕГН: **********, с
адрес: ***, чрез адв. Н. против
Наказателно постановление № 45-07-3/21.03.2019 г., издадено от С. Г. Л. –
главен директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“
- София, с което на основание чл. 143, ал. 1, т. 3 от Закона за гражданското
въздухоплаване (ЗГВ) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3 000 (три хиляди) лева за нарушение по
чл. 143, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗГВ.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност и за
незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление (НП).
Жалбоподателят оспорва приетата за установена от административнонаказващия
орган (АНО) фактическа обстановка, като твърди, че към момента на проверката не
е управлявал въздухоплавателно средство, с процесния мотоделтапланер не бил
извършван полет, а същият бил сглобен, за да бъде заснет на снимки. Поддържа да
е направена погрешна правна квалификация на деянието. Моли наказателното
постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно призован,
жалбоподателят не се явява лично, представлява се от адв. Н., който поддържа
жалбата. Допълнително навежда довод за незаконосъобразност на НП, като твърди
актосъставителят да не е бил надлежно упълномощен към датата на съставяне на
АУАН да извършва такава дейност.
Въззиваемата страна се представлява от главен
юрисконсулт Д., която оспорва жалбата и поддържа наказателното постановление.
Взема становище от събраните по делото доказателства по категоричен начин да е
доказано извършването на нарушението от страна на жалбоподателя. Поддържа
актосъставителят да е бил компетентен да съставя актове за установяване на
административни нарушения по ЗГВ. Моли наказателното постановление да бъде
потвърдено.
СЪДЪТ, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от Г.Ж.Г., спрямо когото е наложено
административното наказание, т.е от лице с надлежна процесуална легитимация.
Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 08.04.2019
г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена на
15.04.2019 г. (пред Районен съд – Пловдив и препратена за окомплектоване на
административнонаказващия орган), поради което седемдневният срок по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна,
поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по
следните съображения:
От фактическа страна
съдът приема за установено следното:
На 22.09.2018 г. свидетелите П.В.Х. (***) и Ч.Х.Н..(***),
заедно с Е.З. въз основа на постъпил сигнал извършили проверка на летателна
площадка Белозем, намираща се в близост до гр. Белозем. При проверката те
констатирали мотоделтапланери, с които се изпълнявали полети. След
приземяването на всеки мотоделтапланер проверяващите изисквали от лицето, което
го управлявало, да представи удостоверение за летателна годност и за
регистрация на въздухоплавателното средство, както и свидетелство за своята
правоспособност. Жалбоподателят Г.Ж.Г. не притежавал свидетелство за
правоспособност за управление на въздухоплавателни средства. По време на
процесната проверка от 22.09.2018 г. той управлявал мотоделтапланер G-MTPI.
Свидетелите Х. и Н. видели да се извършва полет с посоченото въздухоплавателно
средство, а след приземяването му установили, че то било управлявано от
жалбоподателя Г.. Тогава била извършена проверка за редовността на документите,
които следвало да притежава лицето, управляващо въздухоплавателно средство. В
хода на проверката се установило, че жалбоподателят Г. не притежавал и никога
не му било издавано свидетелство за правоспособност за управление на
въздухоплавателно средство. Г. потвърдил това и пред контролните органи.
На същата дата свид. Х. съставил Акт за установяване
на административно нарушение (АУАН) № 2 против жалбоподателя Г. и в
присъствието на свидетели - Ч. Н. и Е.З.. Препис от акта бил връчен срещу
разписка на жалбоподателя.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено и обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
Съдът кредитира показанията на свидетелите П.В.Х. и Ч.
Х. Н.. От тях се установява двамата свидетели да са участвали в извършената на 22.09.2018
г. проверка на летателна площадка Белозем. Изяснява се, че при пристигането си
на място свидетелите са установили извършването на полети с мотоделтапланери,
поради което след приземяването на всеки от тях извършвали проверка за
наличието на удостоверение за летателна годност и за регистрация на
въздухоплавателното средство, както и на свидетелство за правоспособност на
лицето, което го управлявало. Изяснява се още, че едно от проверените лица бил
именно жалбоподателят Г., като свидетелите го видели както да управлява, така и
при кацането му с мотоделтапланер, но при поканата им да представи
свидетелството си за правоспособност той заявил, че не притежава такова, като
до края на проверката не било представено на контролните органи свидетелство за
правоспособност. От показанията на свидетелите Х. и Н. се изясняват и
обстоятелствата по установяването на самоличността на жалбоподателя и
съставянето на АУАН. Противоречието дали жалбоподателят е бил втори или трети
по ред при кацането си не е дотолкова съществено, че да се отрече
доказателствената стойност на показанията на свидетелите, нито то засяга
установяването на съставомерно обстоятелство по делото. В показанията си
свидетелите Х. и Н. възпроизвеждат обстоятелства, които непосредствено са
възприели като очевидци, не се установяват основания, по които те да се считат
за предубедени или заинтересовани, а показанията им са подробни,
обстоятелствени и вътрешно непротиворечиви, поради което бяха кредитирани от
съда.
Дава се вяра и на показанията на свидетелите *** и Л.Ж.Ж..
От тях се установява, че и двамата са присъствали на летателната площадка
Белозем, когато на 22.09.2018 г. е била извършена процесната проверка, както и
че са видели и жалбоподателя Г. да е бил там. Свидетелят С. пояснява да е видял
и актосъставителя Х. по време на проверката. От показанията на С. и Ж. се
установява още, че и двамата познават жалбоподателя, за него знаят, че е
любител на авиацията, но нямал издадено свидетелство за правоспособност, както
че и двамата не са го виждали да извършва полет с притежавания от него
мотоделтапланер или с друго въздухоплавателно средство. Посочват и че въобще не
са виждали мотоделтапланера, притежаван от Г., в режим на полет през целия ден,
когато е била извършена проверката, включително да не е бил управляван и от
други лица.
От Заповед № 45-01-477/27.09.2018 г. на главния
директор на ГД „Гражданска въздухоплавателна администрация“ (лист 11-13 от делото)
се установява, че с т. I, 13 от
посочената заповед свид. П.В.Х. е бил упълномощен да съставя актове за
установяване на административни нарушения по ЗГВ, както и датата на издаване на
заповедта.
От Заповед № 45-01-558/04.12.2017 г. на главния
директор на ГД „Гражданска въздухоплавателна администрация“ (лист 32-34 от
делото) се изяснява, че свид. Х. не е бил упълномощен да съставя актове за
установяване на административни нарушения по ЗГВ с посочената заповед.
От докладна записка с рег. индекс 45-09-500/23.05.2018
г. (лист 35 от делото) се установява отправеното предложение от началника на
отдел ЛЕ и ЛАП при ГД „ГВА“ до главния директор за допускане на свид. П.В.Х. до
самостоятелна работа като пълноправен инспектор в отдел ЛЕ и ЛАП, считано от
23.05.2018 г., като бъде снабден с личен печат и му бъде издадена инспекторска
карта.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
От събраните и проверени по делото доказателства по
категоричен начин се установява, че от обективна страна на посочените в НП
време и място – 22.09.2018 г. около 11:00 часа на летателна площадка Белозем, в
близост до гр. Белозем, жалбоподателят Г.Ж.Г. е управлявал въздухоплавателно
средство - мотоделтапланер G-MTPI, без да притежава свидетелство за правоспособност.
Датата и мястото на извършване на нарушението са доказани от показанията на
свидетелите Х., Н. и Ж.. Установено по делото е и че от обективна страна към
датата на проверката – 22.09.2018 г., жалбоподателят Г. не е притежавал
свидетелство за правоспособност за управление на въздухоплавателно средство.
Това обстоятелство не е и спорно между страните по делото. Спорът се
концентрира около това дали жалбоподателят е извършвал полет с процесния
мотоделтапланер G-MTPI по време на
проверката. От показанията на свидетелите очевидци Х. и Н. по категоричен начин
се доказа, че именно жалбоподателят Г. е управлявал описаното въздухоплавателно
средство при извършената от тях проверка на летателна площадка Белозем, като те
непосредствено са видели Г. по време на полета, след това да каца с мотоделтапалнера,
а накрая са установили и самоличността му. Именно това му поведение осъществява
изпълнителното деяние на нарушението. Следователно оборена се явява изложената
в жалбата защитна версия, че с мотоделтапланерът не бил извършван полет, а
единствено се използвал за направата на снимки, докато е на земята. Този извод
на съда не се оборва от показанията на свидетелите С. и Ж., тъй като това, че
те не са видели жалбоподателят да извършва полет, не означава, че такъв
обективно не е бил осъществен. Следва да се обърне внимание, че двамата
посочени свидетели въобще не са видели процесното въздухоплавателно средство в
режим на полет на деня на проверката, въпреки че се доказа с него да е бил
осъществен полет. Това отново потвърждава извода, че възприятията на С. и Ж. не
са пълни, както и че показанията им по никакъв начин не опровергават
твърденията на свидетелите Х. и Н.. Нарушението, за което е наказан
жалбоподателят, е формално, поради което то е било довършено с факта на
осъществяване на изпълнителното му деяния и без необходимост от настъпването на
някакъв допълнителен резултат. От субективна страна към момента на извършването
му жалбоподателят е формирал съзнание за това, че управлява въздухоплавателно
средство, както и че не притежава свидетелство за правоспособност, но въпреки
това е пристъпил към осъществяването му.
Макар по делото да се доказа извършването на административно нарушение от жалбоподателя Г., настоящият съдебен състав намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено поради допуснати съществени и неотстраними процесуални нарушения при неговото издаване, които са опорочили процедурата по ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и влекат незаконосъобразност на НП. На първо място съдът намира за основателно възражението АУАН да не е съставен от компетентно лице. Съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗГВ нарушенията, с изключение на тези по чл. 143, т. 17 - 19 и чл. 144, т. 16 и 17, се констатират с актове, съставени от определени от главния директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ лица, а в случаите по чл. 145, ако нарушението е извършено на борда на въздухоплавателното средство - от командира на въздухоплавателното средство. Процесната хипотеза не попада сред изброените изключения, поради което приложими са общите правила, че АУАН е следвало да бъде съставен от определено от главния директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ лице. За установяване на обстоятелството дали актосъставителят Х. е бил определен от главния директор на ГД „ГВА“ за извършването на тази дейност на два пъти съдът изиска доказателства от наказващия орган – със съдебно разпореждане от 20.05.2019 г. (лист 7 от делото) и с протоколно определение от 20.06.2019 г. (лист 28 от делото). Представената Заповед № 45-01-477/27.09.2018 г., с която свид. Х. е бил определен да съставя актове за установяване на административно нарушения, е неотносима към настоящия казус, тъй като е издадена след съставянето на процесния АУАН. Установи се, че действащата към датата на съставяне на акта упълномощителна заповед е Заповед № 45-01-558/04.12.2017 г. С нея обаче свид. Х. не е бил определен сред лицата, които могат да съставят АУАН. По делото въпреки двукратно отправените указания не се представи и друго доказателство за определянето на актосъставителя да извършва такава дейност съобразно изискванията на чл. 148, ал. 1 от ЗГВ. Тук следва да се посочи, че определянето по смисъла на цитираната разпоредба представлява индивидуален административен акт – властническо волеизявление на главния директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“, облечено в съответната форма, с което на конкретно лице се делегират също така конкретно посочени правомощия. В тази връзка представената докладна записка, с която се прави предложение свид. Х. да бъде допуснат до работа като инспектор, не представлява определянето му по смисъла на чл. 148, ал. 1 от ЗГВ да съставя АУАН за нарушения по ЗГВ. По делото не се спори за това, че Х. е заемал длъжността *** към датата на съставяне на акта. Заемането на тази длъжност обаче не е равнозначно на правомощие за съставяне на АУАН и такава компетентност не следва пряко от закона. Ако действително компетентността произтичаше пряко от заемането на длъжността „инспектор“, то неясно остава защо са били издавани приложените по делото упълномощителни заповеди, след като наказващият орган твърди, че те са излишни. Все в тази връзка неясно остава и защо 5 дни след съставянето на АУАН се издава нова упълномощителна заповед, в която този път се включва сред определените лица и свид. Х.. Компетентността за съставяне на АУАН не произтича и пряко от Устройствения правилник на „Гражданска въздухоплавателна администрация“. На първо място следва да се подчертае, че с устройствения правилник, издаден от министъра на транспорта, не може да се предвижда нещо различно от действащата регламентация на ЗГВ, нито едни и същи процедурни правила могат да се преуреждат по различен начин. Макар за инспекторите по въздухоплаването да е предвидено правомощие да съставят АУАН, то отново същото не следва пряко от заемането на съответната длъжност, тъй като те съставят актове в рамките на обхвата на контролната си дейност. Налага се извод, че заемането на длъжността инспектор по въздухоплаването не е равнозначно на придобиване на компетентност по чл. 148, ал. 1 от ЗГВ, а само предпоставка за това. Завършването на фактическия състав изисква след като лицето заеме тази длъжност, да бъде определено от главния директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ в съответствие с разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от ЗГВ. Тъй като към момента на съставянето на процесния АУАН този фактически състав не е бил завършен спрямо свид. Х., то същият не е бил надлежно определен да съставя актове за установяване на административни нарушения. Крайният момент, до който въззиваемата страна следваше да докаже твърденията си и можеше да ангажира доказателства за тях, е приключването на съдебното следствие пред въззивната инстанция, така Решение № 1470 от 20.07.2016 г. по к.а.н.д. № 1381/2016 г. на Административен съд – Пловдив. По делото се проведе пълно съдебно следствие и както се посочи, двукратно беше указано на наказващия орган да представи доказателство за компетентността на актосъставителя. Предвид гореизложеното възражението на жалбоподателя срещу материалната компетентност на актосъставителя се явява основателно, допуснатото нарушение е съществено и неотстранимо и съставлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.
Съдът намира, че в случая е допуснато и друго
самостоятелно съществено процесуално нарушение, изразило се в неправилна правна
квалификация на деянието. Основателно в жалбата се възразява, че конкретното
правило за поведение, с което се регламентира задължението за притежаване на
свидетелство за правоспособност, е уредено в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от
ЗГВ, която гласи, че „членовете на екипажа на въздухоплавателно средство, регистрирано
в Република България, трябва да притежават свидетелства за правоспособност,
издадени или признати за валидни от Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна
администрация“. Същевременно съгласно чл. 38, ал. 1 ЗГВ екипаж на
въздухоплавателно средство е авиационният персонал, на който е възложено
изпълнението на полета. За авиационния персонал законът изрично постановява
задължение за притежаване на свидетелство за правоспособност, като при
изпълнение на полет към тях са приравнени лицата, които са в процес на обучение
за придобиване на правоспособност. Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН
задължителен реквизит на съдържанието на НП са законните разпоредби, които са
нарушени, а в хода на самото производство следва да се установи дали в
обективната действителност са се осъществили фактите, описани в хипотезата на
съответната разпоредба. В тази връзка нарушението също се цени като съществено
от съда.
По гореизложените съображения настоящият съдебен
състав намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно –
издадено при допуснати съществени и неотстраними процесуални нарушения, а
жалбата е основателна, поради което наказателното постановление трябва да бъде
отменено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 45-07-3/21.03.2019
г., издадено от С. Г. Л. – главен директор на Главна дирекция „Гражданска
въздухоплавателна администрация“ - София, с което на Г.Ж.Г., ЕГН: **********, с
адрес: *** на основание на основание чл. 143, ал. 1, т. 3 от Закона за гражданското
въздухоплаване е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3 000 (три
хиляди) лева за нарушение по чл. 143, ал. 1, т. 3, предл. 1 от Закона за гражданското
въздухоплаване.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в
Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс
пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС