ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2452
гр.Плевен, 11.12.2019
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - гр.Плевен, шести състав, в закрито съдебно заседание на единадесети
декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Снежина
Иванова
като разгледа
докладваното от съдията административно дело №1363 по описа на Административен
съд – Плевен за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
188 ЗДДС
във вр. чл.
60, ал. 4 от АПК.
Образувано е по жалба
на „КАЙРОС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, c *** ,
представлявано от К.И.Я., чрез адвокат И.Л.Н., вписан в Адвокатска колегия —
Бургас, ***, срещу разпореждане за допускане на предварително изпълнение на заповед за налагане
на принудителна административна мярка № ФК- 608-0340910/04.12.2019 г. на
началник сектор „Мобилни групи“ Бургас,
отдел „Оперативни дейности“ -Бургас, дирекция „Оперативни дейности“ в
главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП .
В жалбата се твърди, че разпореждането за предварително изпълнение е
незаконосъобразно, тъй като не са налице предпоставките по чл. 60, ал. 4 от АПК. Сочените две фактически основания за допускане на предварително изпълнение
- за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия
вид и да се защитят особено важни държавни интереси, а именно интереса на
държавния бюджет за законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите
чрез фискално устройство в проверения търговски обект от задълженото лице,
респективно за правилното определяне на реализираните от същия доходи и размера
на неговите публични задължения, на са определящи за допускане на предварително
изпълнение. Счита, че не е налице хипотеза за предотвратяване и преустановяване
на административни нарушения от същия вид, тъй като не е предвидено от
законодателя като основание за издаване на разпореждане за допускане на
предварително изпълнение на наложената ПАМ, а това основание е предвидено в
нормата на чл. 22 от ЗАНН, но за налагане на принудителни административни
мерки, а не за допускане на разпореждане за предварително им изпълнение, поради
което същото не обосновава извода за необходимостта от такова изпълнение.
Намира, че целта, за която се налага ПАМ на основание чл. 186, ал. 1 от ЗДДС,
ефективно може да бъде постигната без да се налага предварителното изпълнение
на тази мярка. Самата мярка се състои в запечатването на търговския обект, в
който е констатирано нарушението за определен срок, не по-дълъг от 30 дни, като
със запечатването на търговския обект се цели преустановяване на
административното нарушение, а не може да се защити фиска, защото изпълнението
и не се състои в събирането или предотвратяване на разхищаването на средства и
имущество. Счита, че не е налице и втората хипотеза - да се защитят особено
важни държавни интереси, а именно интересът на държавния бюджет за
законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално
устройство. Неиздаването на фискален бон е основание за налагане на ПАМ, а не
за допускане на нейното предварително изпълнение, тъй като това означава, че за
всяка ПАМ, аналогична на процесната, би следвало да има винаги предварително
изпълнение. Посочва, че неправилно административният орган счита, че
превенцията срещу ощетяване на фиска е именно разпореждането за предварително
изпълнение. Предварителното изпълнение означава единствено, че
административният акт ще бъде изпълнен преди да е влязъл в сила. Заповедта за
налагане на ПАМ, с която е постановено запечатване на търговски обект няма по
никакъв начин да обезпечи неощетяването на фиска, защото чрез запечатването на
търговския обект не могат да се събират данъчни задължения, а напротив, така
дейността на търговеца временно ще бъде спряна, а от там и неговите приходи,
които да обезпечат плащането на публични задължения. Посочва, че запечатването на обекта би лишило дружеството
от доходи. моли за отмяна на разпореждането за предварително изпълнение.
Съдът, като обсъди доказателствата по делото, жалбата и като извърши проверка на оспореното
разпореждане, намира за установено следното от фактическа страна:
От приложения по делото Протокол за извършена
проверка АА № 0340910/01.12.2019 година се
установява, че на 01.12.2019 г. в 14:52 часа е извършена проверка на търговски
обект по смисъла на § 1 т.41 от ДР на ЗДДС - бутик „Здраве“, ***, стопанисван от „КАЙРОС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ***, при която е констатирано, че търговецът, в
качеството си на лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги
от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация
за обекта фискално устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите в
същата наредба. Установено е при извършена контролна покупка в размер на 4,10
лева, заплатена в брой, че не е издадена фискална касова бележка. Установено че
има касова разлика в размер на 104, 05 лева между наличните парични средства в
касата и тези, маркирани във ФУ.
Представени са два броя АУАН от 05.12.2019 г. за установените два
нарушения – неиздаване на фискален бон и
разлика в касовата наличност.
Приложена
е заповед №ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 година
на изпълнителен директор на НАП, с която се определя компетентност на
началник на отдел „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на принудителни
административни мерки по чл. 186 от ЗДДС, както
и заповед № 2173/18.05.2018 година на ИД на НАП за преназначаване на К. К. на
длъжността началник сектор в ЦУ на НАП, ГД „ФК“, дирекция „ОД“, отдел „ОД“
Бургас, сектор мобилни групи“ Бургас.
Издадена е заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-608-0340910/04.12.2019 година от
началник сектор „Мобилни групи“ Бургас,
отдел „Оперативни дейности“ -Бургас, дирекция „Оперативни дейности“ в
главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП -запечатване на обект- бутик „Здраве“, ***, стопанисван от
„Кайрос България“ ЕООД и забрана за
достъп до него за срок от 14 дни, на осн. чл.
186, ал. 1, т. 1, б. "б" и чл.
187, ал. 1 от ЗДДС.
Изложени са мотиви относно продължителността на срока, който е определен с
оглед тежестта на извършеното нарушение и последиците от него, вида и характера
на търговската дейност, а така също и от факта, че не е отразена продажбата,
установена е касова разлика в размер на
104,05 лв. между наличните парични средства в касата и тези, маркирани във ФУ,
като е прието че това се дължи и на други
неотчетени приходи и е индиция за системно неизползване на касовия апарат.
Отчетено е, че при декларирани финансови резултати от дейността на дружеството
по години, а именно: данъчна печалба за 2018-та година - 749,55 лв.; 2017г,
-00,00 лв., 2016г. -00,00 лв. и установената касова разлика, местоположението
на обекта и средно- -дневните обороти за този тип дейност, декларираният
финансов резултат е нереално нисък. Прието е при нарушения на чл. 118 от ЗДДС и
чл. 3 от Наредба № 18/13.12.2006 г., изразяващо се в неиздаване на касова
бележка за документиране на продажба, е в размера на дължимият корпоративен
данък, който не се внася върху неотчетените приходи от продажбите. Допуснато е
предварително изпълнение на наложената принудителна мярка, като запечатването
да се извърши непосредствено с връчването на заповедта. Изложени са мотиви -
предварителното изпълнение е наложително за предотвратяване и преустановяване
на административни нарушения от същия вид, с цел да се защитят особено важни
държавни интереси, а именно интересът на държавния бюджет за законосъобразното
регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверения
търговски обект от задълженото лице, респективно за правилното определяне на
реализираните от същия доходи и размера на неговите публични задължения, както
и че съществува опасност от закъснението на изпълнението да последват
значителни или трудно поправими вреди за бюджета. Прието е, че търговецът е
извършил административно нарушение, с което засяга основния ред в търговския
оборот и следва да бъдат предприети мерки за защита на фиска, като се
предотврати веднага възможността неотразяването на продажби чрез неиздаване на
ФКБ да се превърне в системно нарушение, а също така и се коригира неговото
поведение към спазване отчетността и начисляването на дължимите данъци върху
реализираните обороти, като по този начин ще се предотврати възможност на
неотразяване на продажби чрез неиздаване на ФКБ и ще се мотивира за спазване на
отчетността. Посочва се, неиздаването на касов бон обоснова извод на укриване
на приходи, които не могат да бъдат постоянно контролирани и това води до
ощетяване на фиска.
При тези данни съдът прави следните
правни изводи:
Разпоредбата на чл.
188 от ЗДДС
сочи, че принудителната административна мярка по чл.
186, ал. 1 от ЗДДС
подлежи на предварително изпълнение при условията на Административно-процесуалния
кодекс.
Съгласно чл.
60, ал. 4 от АПК,
разпореждането, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение,
може да се обжалва чрез административния орган пред съда в тридневен срок от
съобщаването му, независимо дали административният акт е бил оспорен. Заповедта
за налагане на ПАМ е била съобщена на търговеца на 04.12.2019 година и жалбата
е подадена в 3-дневния срок по чл.
60, ал. 4 от АПК,
тъй като на л. 14 по делото е представен транспортен етикет от Еконт , от който се установява, че
пратката е предаден на 09.12.2019 година от дружеството и получена на
10.12.2019 година в съда т.е. след изтичане в 3-дневения срок, тъй като
съгласно чл.60, ал. 5 от ГПК срокът, който се брои на дни, се изчислява от деня
, следващ този, от който започва да тече срокът или в случая е изтекъл на
07.12.2019 година – събота, неприсъствен ден.
Жалбоподателят
е адресат на оспорената заповед и разпореждането за предварително изпълнение на
принудителната административна мярка, правата му са пряко и непосредствено
засегнати от нея, поради което за него е налице правен интерес от оспорване на
последния акт искането за отмяна на
разпореждането е допустимо.
По съществото искането е неоснователно.
Разпореждането е издадено от компетентен
орган, съгласно разпоредбата на чл.
186, ал.3 от ЗДДС
и посочените по горе заповеди.
Съгласно разпоредбата на чл.
188 от ЗДДС,
принудителната административна мярка по чл.
186, ал.1 от ЗДДС
– запечатване на обект и съпътстващата я забрана достъпа до обекта, подлежи на
предварително изпълнение при условията на АПК. Така формулиран, текстът на
закона препраща към реда и предпоставките за допускане на предварително
изпълнение на административните актове, уредени в чл.
60, ал.1 от АПК.
В последния са предвидени хипотезите, при наличието на които органът, издал
акта, може да разпореди предварителното му изпълнение – когато това се налага,
за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено
важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено
или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на
изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда.
В случая обжалваното разпореждане е
мотивирано, като в него е посочено и обосновано основанието за допускане на
предварителното изпълнение по чл.
60, ал.1 от АПК.
Съдържа достатъчно конкретни факти, относими към предпоставките за допускане на
предварително изпълнение на заповедта. Направени са констатации относно
дейността на търговеца, обстоятелствата относно извършеното нарушение на
императивни норми, водещо до отрицателни последици за фиска, тъй като не се
отразяват чрез фискално устройство обороти и не се отчитат приходи. Посочено е,
че предварителното изпълнение на наложената ПАМ е допуснато, за да се защитят
особено важни държавни интереси, а именно интереса на държавния бюджет за
законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално
устройство в проверения търговски обект от задълженото лице, респективно за
правилното определяне на реализираните от същия доходи и размера на неговите
публични задължения, както и поради съществуваща опасност дължимите данъци да
не бъдат внесени, като от неизпълнението могат да последват значителни или
трудно поправими вреди за бюджета. Обосновано е с обществения интерес приходите
на търговците да бъдат постоянно контролирани, за да се избегне тяхното
укриване, съответно заплащане на дължими данъци.
Съдът приема, че е налице обоснованият
от органа защитим значим държавен и обществен интерес по смисъла на чл.
60, ал.1 от АПК,
налагащ в случая необходимостта да се промени незабавно с издаване и връчване на
акта досегашното фактическо положение, указващо на трайно поведение на данъчния
субект, свързано с отрицателни последици за фиска. Неизпълнението от страна на
търговеца на задължението му да отчита извършваните в обекта продажби на стоки
обективно препятства възможността за проследяване на реализираните обороти и
влияе върху размера на публичните му задължения. С допуснатото предварително
изпълнение се постига превенцията при защита на събирането на публичните
вземания, като се има предвид, че жалбоподателят има данъчна печалба за 2018 година в размер на
749, 55 лева, а установената касова разлика е в размер на 104,05 лева, то е
налице индиция за неотчитане на реализираните продажби и невъзможност да се
установи публичното задължение и определяне на дължимия данък.
Извършена е и
конкретна преценка за продължителността на мярката-за срок от 14 дни, с оглед
размера на намерената фактическа парична наличност и брой на потенциалните
посетители на обекта. Обществените отношения, свързани с коректното отчитане на
продажбите на стоки или услуги във или от търговските обект, са пряко свързани
с фискалните интереси на държавата и предполагат засилена охрана, като
преценката за налагане на мярката и нейната продължителност е в законово очертаните рамки - съобразно целите
на закона (чл. 4, ал. 2 от АПК) и без да се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава (чл. 6, ал. 2 от АПК).
Неоснователни са
доводите на жалбоподателя, че не са налице сочените основания, тъй като с
предварителното изпълнение не се предотвратява или преустановява извършването
на административно нарушение и не се защитава държавния интерес, тъй като
именно по този начин се цели да се приучи търговецът, че следва да спазва
финансова дисциплина и да отчита извършените продажби в обекта. Доводът, че ще
бъде лишен от доход през периода на запечатване на обекта не е подкрепен с
доказателства и съдът го намира за неоснователен.
С оглед гореизложеното, искането за отмяна на
разпореждането за допускане на предварително изпълнение на заповед за налагане
на принудителна административна мярка № ФК- 608-0340910/04.12.2019 г. на
началник сектор „Мобилни групи“ Бургас,
отдел „Оперативни дейности“ -Бургас, дирекция „Оперативни дейности“ в
главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП следва да бъде отхвърлено като неоснователно.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл. 60, ал. 5
и 6 от АПК,
Административен съд Плевен, шести състав
ОПРЕДЕЛИ:
Отхвърля жалба на „КАЙРОС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, c
***, представлявано
от К.И.Я., чрез адвокат И.Л.Н., вписан в Адвокатска колегия — Бургас, ***, срещу разпореждане за допускане на предварително изпълнение на заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК- 608-0340910/04.12.2019 г.
на началник сектор „Мобилни групи“
Бургас, отдел „Оперативни дейности“ -Бургас,
дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно
управление на НАП .
Преписи от
определението да се връчат на страните.
Определението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд с частна жалба в 7 дневен срок от съобщаването
му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/