Решение по дело №409/2024 на Административен съд - Смолян

Производството е по чл. 63в от ЗАНН във вр. с глава 12 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Ц. И. И., [ЕГН] срещу Решение №5/ 30.08.2024г. по АНД №119/ 24г. по описа на РС-[община], с което е изменен ЕФ, издаден за нарушение по чл. 21 ал.2 ЗДвП. По съображения за незаконосъобразност и неправилност на решението в частта му, с която е определена глоба от 400 лв., в жалбата се иска отмяна на въззивния акт в обжалваната част и отмяна на ЕФ. Твърди се, че районният съд е постановил решение в противоречие с дадените му в Решение №1003/25.07.24г. от АС- [област] указания, където е прието, че ЕФ е издаден при допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Релевират се доводи, че въззивния съд не е съобразил неистинността на официален документ за проведено обучение, което ако беше сторено би довело до извод, че актосъставителят не е преминал обучение за работа с АТСС; не е отчетена неистинността на часовия график и на отчета относно наряда на Й.; снимката за разположение на АТСС не съдържа данни за място, дата и час на заснемане и самоличност на служителя, извършил заснемането; няма доказателства АТСС да е било разположено след знака за ограничение на скоростта; протоколът за използване на АТСС не е подписан от контролиращо лице, което означава, че не е доказано кое е лицето, боравило с техническото средство. В жалбата се твърди, че тези съображения са били изложени пред въззивния съд и неправилно са сметнати за „несъществени“, а те на практика са накърнили правото на защита на нарушителя и съставляват съществени нарушения на процесуалните правила.

В с.з. касационният жалбоподател редовно призован не се явява и не изпраща представител. Депозирана е писмена молба вх.№3011/25.11.2024г. от пълномощника на жалбоподателя, в която се излагат подробни съображения с искане за отмяна на решението и отмяна на ЕФ.

Ответникът по касация – ОД МВР-[област] редовно призован не изпраща представител в с.з. Депозирано е писмено становище вх.№ 3010/ 25.11.2024г. от пълномощника, с което се иска отхвърляне на жалбата. Релевират се доводи, че решението на въззивния съд е правилно и законосъобразно; иска се атакувания акт да бъде оставен в сила; претендират се разноски за юрисконсулт.

Представителят на Окръжна прокуратура заема становище за неоснователност на жалбата и пледира решението да се остави в сила.

С атакуваното решение, № 55 от 30.08.2024г. по АНД №119/2024г. по описа на РС - М. е изменен ЕФ, издаден на Ц. И. за нарушение по чл. 21 ал.2 вр. ал. 1 ЗДвП като съдът е намалил размера на глоба от 800лв. на 400лв. Съображенията се свеждат до това, че при издаване на ЕФ не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правата на дееца и нарушението е извършено, но не е налице повторност, както се сочи в ЕФ, тъй като предходно издаденият ЕФ е за друг състав на нарушение – процесният е за допуснато нарушение на скорост извън населено място с пътен знак, а ЕФ № К 4559338 е за нарушение в населено място без пътен знак. Прилагайки разпоредбата на чл. 63 ал.7 т. 1 ЗАНН въззивният съд е изменил НП като е намалил глобата на 400 лв. на основание чл. 182 ал.2 т. 5 ЗДвП.

Настоящото касационно производство се разглежда от АС-[област] съобразно указанията в Определение №11773/01.11.2024г. по адм.д. №10314/24г. по описа на Върховен административен съд.

При проверката по реда на чл. 218 АПК Административен съд-[област] взе предвид следното:

Споделят се изводите на въззивния съд, че при издаване на ЕФ не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, както и че нарушението е извършено от обективна и субективна страна. Изводите на въззивния съд се основават на доказателствената съвкупност, която е достатъчна и липсва потенциал за събиране на нови доказателства. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че съдът е ползвал за изводите си писмени доказателства, които са неистински официални документи, като се визират двата протокола от 20.04.2022г., според които Й. се е запознал с организационно- техническите правила за работа с процесното мобилно автоматизирано техническо средство. Към тези правила има ръководство за работа, одобрено със Заповед от 12.01.2022г., с което Й. също е запознат. Неистински официален документ има, когато му е придаден вид, че е издаден от компетентно длъжностно лице. Във всички случаи при този документ липсва действителния подпис на компетентното длъжностно лице, сочено като автор. В жалбата не се твърди протоколите да са подписани от лице, различно от посочения в тях автор, нито е оспорен положения подпис за „изготвил“. В този смисъл, твърденията за неистинност са несъстоятелни. Това обосновава извод, че като официални документи, които не са оспорени от към съдържание и авторство, те имат силата, посочена в чл. 179 ГПК и удостоверяват, че Й. е запознат с правилата за работа с техническото средство и ръководството за работа с такъв тип средства за измерване на скоростта. Релевантно е, че запознаването с правилата и с ръководството, е преди датата на нарушението, което установява неговата компетентност да борави с мобилната система. Твърдението, че запознаването на служителите в РУ-К. с тези два документа е станало на „бъдещи дати“ не следва да бъде обсъждано, доколкото издаването на документ от едно лице предхожда запознаването с него от други лица.

Установените с техническото средство нарушения не могат да бъдат манипулирани от оператора, тъй като последният няма пряк достъп до тях, като липсата на достъп важи също и до процесите на съхранение и експорт на данни. Всички заснети МПС с превишена скорост се съхраняват в устройството на техническото средство, което автоматично разпознава символите на номера на автомобила и измерва скоростта и разстоянието. Това произтича от посоченото в § 6, т. 63 ДР ЗДвП и § 1, т. 1 ДР ЗАНН относно същността на електронния фиш, който е електронно изявление, създадено чрез административно-информационна система въз основа на данни от АТСС, а не въз основа на данни, въведени от оператора. Операторите, които могат да боравят с АТСС са служителите, определени със заповед на ръководителя на съответната структура, сред които е мл. автоконтрольор 1-ва степен, мл.инспектор К.Й.. Съобразно съдопроизводствените тежести, по делото не се доказа Й. да не притежава необходимите знания, умения и компетентности да борави с мобилното автоматизирано техническо средство за контрол.

По отношение на твърдението в касационната жалба, че часовия график и отчета са неистински документи, съдът съобрази следното: Часовият график за работа на нарядите за датата 06.09.2023г. е изготвен и подписан от командир на отделение и утвърден от началник на РУ- [община]. Същият е официален документ и по делото не е установена неговата неистинност. Ежедневната форма на отчет, подписана от Й. също е официален документ, чиято материална и формална доказателствена сила също не е оборена по делото. Отчетът и часовият график съдържат подписи на длъжностните лица, които са ги издали, съгласували и утвърдили, и доказват, че на 06.09.202023г. в 10,53 ч. Й. е бил на мястото на контрол, посочено в графика.

По отношение на протоколът за използване на АТСС, същият е подписан от оператора, използвал техническото средство, а именно от Й.. Документът удостоверява, че на 06.09.2023г. в периода между 9,30 ч. и 13,30 ч. този служител е извършвал контрол на приближаващи се ППС по първокласен път [област] – М., в който участък разрешената скорост е 60 км./ч., въведена с пътен знак. Установени са множество нарушения с това техническо средство, едно от които е в 10,53 ч. с МПС Л. с рег. № [рег. номер]. Според прегледа на фиша от АИС АНД, след приспадане на толеранса от 3 км.ч. водачът е управлявал със 101 км./ч. Протоколът съдържа реквизитите, посочени в НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015 г, включително пътния знак, въвеждащ ограничението и има снимка на уреда съобразно с чл. 10 ал.3 от наредбата. Констатациите в протокола не са оборени, а това, че не е подписан от лицето, което приема протокола и сваля изображенията, не обуславя извод, че Й. не е боравил с техническото средство на посоченото място на контрол, в който смисъл са доводите в жалбата. Протоколът по чл.10 от Наредбата е годно доказателство за обстоятелствата по нарушението, установено с АТСС и заедно със снимката на знака, снимката на техническото средство и клипа, който е веществено доказателство по чл. 189 ал.15 ЗдвП, обосноват извод за извършено превишение на скоростта. Съобразно стойността на превишението - 41 км./ч., предвиденият в чл.182 ал.2 т.5 ЗДвП размер на глобата е 400 лв.

По отношение на повторността и приложението на чл. 182 ал.4 ЗДвП, вр. пар. 6 т. 33 ДР ЗДвП вр.пар.1 ал.2 ДР ЗАНН съдът съобрази, че под „нарушение от същия вид“ законодателят няма предвид абсолютно идентично нарушение. Нарушението от същия вид е нарушението, което осъществява признаците на основния състав, той в случая е движение със скорост над допустимата по чл. 21 ЗДвП. С ЕФ № К 4559338 жалбоподателят е наказан за нарушение на скорост по чл. 21 ал.1 ЗДвП, въведено без пътен знак. Процесния ЕФ е за същия вид нарушение, а именно за нарушение на скорост, но ограничението е въведено с пътен знак. Ирелевантно за материално-правният институт на повторността е обстоятелството дали предходното нарушение е във или извън населено място и дали ограничението на скоростта произтича от закона или е въведено с пътен знак. Според пар.1 т.6 ДР ЗАНН „нарушение от същия вид…“ е това нарушение, което осъществява признаците на същия основен състав на административното нарушение, независимо дали осъществява признаците на квалифициран или привилегирован състав. В този смисъл, изводите на въззивния съд, че не е налице повторност не почиват на закона и на доказателствата по делото. Поради това, че няма жалба от ОД МВР и предвид задължението на съда да не влошава положението на жалбоподателя, то решението в частта, с която е ЕФ е потвърден за 400 лв. не може да бъде променяно.

При обсъждане на посочените в жалбата пороци по реда на чл. 218 ал.1 АПК съдът намира, че не са налице сочените в нея основания за отмяна на решението. Жалбата като неоснователна следва да се остави без уважение, а решението следва да се остави в сила като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода от делото в полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсулт за настоящата инстанция в размер на 100 лв., тъй като разноски са претендирани и са представени доказателства за реализирането им.

Водим от горното Административен съд [област]

 

Р Е Ш И

 

ОСТАВЯ В С. Решение № 55 от 30.08.2024г. по АНД №119/ 2024г. по описа на Районен съд - [община].

ОСЪЖДА Ц. И. И., [ЕГН], [населено място], [улица]да заплати на ОДМВР [област] разноски за настоящата инстанция в размер на 100лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.