№ 51
гр. Велико Търново, 31.01.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи януари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20234000500022 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е въззивна частна жалба от В. И. Н. против Определение № 887/
02.12.2022 г. по гр.д. № 500/ 2022 г. по описа на ОС – Ловеч, с което съдът е върнал
исковата й молба поради неотстранени нередовности и е прекратил производството по
делото на основание чл.129 ал.3 ГПК. Счита обжалваното определение за
незаконосъобразно. Излага, че в указания му от съда срок е посочил ответника по иска
си, който е взискателят по процесното изп. дело, и е заявил петитум, коректен спрямо
фактическата обстановка. По отношение декларацията за имуществено състояние,
подадена във връзка с искането за освобождаване от държавна такса, сочи, че не са
отбелязани доходи от друг източник, защото такива не са налице, като е наясно, че
носи наказателна отговорност за невярно деклариране. Ако съдът не приемал
декларираните обстоятелства, той следвало да я задължи за внасяне на посочена от
него държавна такса и едва при неизпълнение на указанията му да я внесе – да
прекрати делото. Моли обжалваният акт да бъде отменен и делото да бъде върнато за
продължаване на процесуалните действия по него.
Съдът констатира следното: По подадена от В. И. Н. искова молба с предмет иск
с правно основание чл.439 ГПК е образувано гр.д. № 1185/ 2022 г. по описа на СГС.
Тъй като в исковата молба са изложени крайно лаконично, неясно и непрецизно
обстоятелствата, на които ищецът основава претенцията си – посочени са две отделни
изп. дела, за които се твърди, че са образувани по издадени в полза на Банка Пиреос
изп. листи; спомената е цесия, за която ищцата не била уведомена без да се посочва
цесионерът по нея; задълженията по отделните изп. дела не са разграничени, съдът я е
1
оставил без движение и е дал срок за отстраняване на нередовностите. В указания срок
ищецът чрез процесуалния си представител адв. И. П. е депозирал молба – л.27 от
делото, в която е уточнил, че претенцията касае само едното от двете визирани в
исковата молба изп. дела, а именно изп. дело № 153/ 2014 г. по описа на ЧСИ В. П. за
задължение в размер на 78 170.46 лв., включващо главница и лихви в конкретно
посочени размери, дължими по договор за предоставяне на кредитна линия, обезпечен
с ипотека от 15.08.2008 г. СГС е прекратил производството пред себе си, като е приел,
че делото не му е подсъдно по правилата на местната подсъдност и го е изпратил по
компетентност на ОС – Ловеч, пред който съд е образувано гр.д. № 500/ 2022 г. Съдът
е приел, че исковата молба продължава да е нередовна поради липса на изложени
твърдения защо отрицателният иск е предявен срещу „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД – София, след като се твърди и са приложени доказателства, че
кредитор на вземането е „Банка Пиреос България“ АД и поради несъответствие на
заявения петитум с направените в молбата до СГС уточнения. Отделно съдът е указал
на ищцата, че представената декларация за имотно състояние не кореспондира с
приложените от нея писмени доказателства, тъй като не е попълнена графата за
получени доходи от друг източник. В указания срок ищцата е подала молба от
01.12.2022 г., в която е уточнила, че искът е предявен срещу конституирана като
взискател по изп. дело „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, като не е уведомявана
за прехвърляне на вземането от Банката в полза на трето лице. Формулиран е и нов
петитум на иска. Представена е и нова декларация, в която в раздел „Доходи“ е
отбелязано, че ищцата не получава месечен доход. С обжалваното пред настоящата
инстанция определение ОС – Ловеч е приел, че ищцата не е отстранила
нередовностите от иска си, защото не е изложила фактически твърдения относно
пасивната процесуална и материална легитимация на сочения ответник, не е посочила
номера на изп. дело, по което е могла да извърши проверка и да установи релевантните
за иска си факти, а петитумът продължавал да е неясен, защото се цитирали две изп.
дела, а същевременно се посочвала сума – предмет само на едното. Изложил е и
съображения по молбата за освобождаване от държавна такса – че не би могъл да се
произнесе по нея, тъй като не е посочила получаваните от нея доходи от друг източник
и техния размер.
При тази фактическа обстановка ВТАС намира частната жалба за основателна.
Исковата молба с направените пред СГС и ОС – Ловеч уточнения, независимо от
допуснати неточности, е достатъчно ясна и отговаря на изискванията за редовност по
чл.127 ал.1 ГПК. Изложени са достатъчно обстоятелства, обосноваващи исковата
претенция: Ищцата твърди, че е солидарен длъжник по изп. дело № 153/ 2014 г. по
описа на ЧСИ В. П., образувано въз основа на издаден в полза на „Банка Пиреос
България“ АД изп. лист, като взискател по соченото изп. дело е „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД – София, на която вземането е цедирано без длъжникът да е бил
2
уведомен за това. Изложила е, че размерът на вземането е в размер на 78 170.46 лв.,
включващо главница и лихви в конкретно посочени размери, и че задължението е по
договор за предоставяне на кредитна линия, обезпечен с ипотека от 15.08.2008 г.
Търсената от нея защита е ясно заявена – да се приеме, че не дължи горната сума –
предмет на изп. дело № 153/ 2014 г. по описа на ЧСИ В. П. – поради настъпила
перемция и изтекла впоследствие 5-годишна погасителна давност. Не са налице
сочените от първоинстанционния съд нередовности, които страната да не е отстранила
в дадения й срок. Обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, а
делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
По отношение на декларацията за имуществено състояние – същата няма
отношение към редовността на исковата молба, а е относима към искането за
освобождаване от заплащане на държавна такса за производството. Съдът е
компетентен да прецени основателността на искането, изхождайки като от данните в
декларацията, така и от други ангажирани от ищеца или служебно събрани от него
доказателства за материалните възможности на ищеца.
Извън горното, съдът намира за необходимо да укаже на процесуалния
представител на ищеца адв. И. П. от САК, че осъществяването на процесуалните права
в процеса следва да се осъществява по начин, изключващ каквито и да било прояви на
неуважително и обидно отношение както към конкретен съдия или членове на съдебен
състав, така и към съда като правораздавателен орган, че процесуалните действия,
съдържащи обидни думи и квалификации се смятат за нередовни съгласно чл.100а
ГПК и че обидата на съда подлежи на санкциониране с глоба на основание чл.89 т.3
ГПК. В частната жалба, инициирала настоящото производство, процесуалният
представител на ищеца недопустимо си е позволил, в разрез с изискванията за етично
поведение, да направи обидно за съдията-докладчик и неговите професионални
качества изказване – че понеже съдията приемал, че ищцата има доходи от друг
източник, очевидно разполага със „специални знания – карти „таро, хвърляне на боб,
восък или гадателско кълбо…“. Констатацията на ОС – Ловеч, че в представената от
ищцата декларация тя не е отбелязала какъв доход има от друг източник, различен от
заплата, пенсия и наем, не е своеволна и необоснована, а е резултат именно от
представените към декларацията доказателства за получавани „надбавки на социална
солидарност“ в Република Гърция. С оглед ангажирането на такива доказателства,
ищцата е следвало да посочи в какъв размер социални надбавки получава.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 887/ 02.12.2022 г. по гр.д. № 500/ 2022 г. по описа на
ОС – Ловеч и ВРЪЩА делото на съда за продължаване на съдопроизводствените
3
действия по него.
УКАЗВА адв. И. П. от САК – процесуален представител на ищеца В. И. Н., че
осъществяването на процесуалните права следва да се осъществява по начин,
изключващ каквито и да било прояви на неуважително и обидно отношение към съда,
че процесуалните действия, съдържащи обидни думи и квалификации се смятат за
нередовни съгласно чл.100а ГПК и че обидата на съда подлежи на санкциониране с
глоба на основание чл.89 т.3 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4