Р Е Ш
Е Н И Е №
56
гр.Кюстендил, 28.03.2022год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Кюстендил, в открито съдебно
заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА
СТОЙЧЕВА
при участието на секретаря
Лидия Стоилова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 224 по описа
за 2021год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на
чл.215, ал.1 от ЗУТ вр. с чл.195, ал.5 и ал.6 от ЗУТ.
М.Д.С. *** обжалва заповед № РД-00-724/10.06.2021г. на кмета на Община Кюстендил. Релевирани са
основанията по чл.146, т.3 и т.4 от АПК. Нарушенията на
административнопроизводствените правила се свързват с неизпълнение на
задълженията от органа по чл.35 и чл.36 от АПК, както и неспазване на специалните правила на чл.196,
ал.2 от ЗУТ. Противоречието с
материалния закон се обосновава с доводи за отсъствие на фактически
установявания и предпоставки по чл.195,
ал.6 от ЗУТ. Отрича се правната възможност за издаване на заповедта едновременно на основание
чл.195, ал.5 и ал.6, т.1 от
ЗУТ. Прави се искане за отмяна на оспорената заповед.
В съдебното производство,
изложените в жалбата доводи се поддържат от пълномощника на жалбоподателя адв. Е.
Й., който предявява претенция за присъждане на деловодни разноски.
Ответникът - кметът на Община Кюстендил,
чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт М. Ц. – Е., изразява становище за неоснователност на
жалбата. Приема се, че оспорената заповед е законосъобразна като постановена от
компетентен орган в писмена форма, при спазване на
административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и
с целта на закона. Прави искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованото лице С.Е.С. ***,
изразява писмено становище за основателност на жалбата и за незаконосъобразност
на оспорената заповед. Счита, че не е надлежен адресат на същата поради това,
че е ползвател, а не и собственик на
процесния строеж. Отрича наличието на предпоставките, предвидени в
чл.195, ал.6 от ЗУТ.
Заинтересованите лица В.Д.С., А.К.С.
и И.Д.С.,***, не изразяват становище по жалбата.
Административният съд, като
прецени доказателствата по делото,
доводите и възраженията на страните, приема за установено следното фактическа
страна:
С оспорената заповед № РД-00-724/10.06.2021г.,
кметът на Община Кюстендил, на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, чл.195, ал.5 и
ал.6, т.1 от ЗУТ, нарежда на С.Е.С., М.Д.С., В.Д.С., А.К.С. и И.Д.С.,***
качеството им на собственици, да
премахнат незавършения, самосрутващ се
втори етаж от жилищната сграда с идентификатор 41112.503.2395.1 по КККР на гр.
Кюстендил, находяща се в ПИ
41112.503.2395, попадащ в УПИ І – за геолого-геофизичен комплекс, кв.329а по
плана на гр. Кюстендил, в интерес на сигурността, здравеопазването, чистотата и
спокойствието на гражданите.
Органът, въз основа на
констатациите на комисията по чл. 196, ал.1 от ЗУТ, приема следните относими
обстоятелства: в ПИ е разположена
двуетажна жилищна сграда, първият етаж от която е в добро техническо състояние
с носеща конструкция от стоманобетонови колони и греди, покрит със
стоманобетонова плоча и стени, изпълнени от тухлена зидария на вароциментов разтвор; вторият етаж от сградата е в незавършен вид,
като върху междуетажната плоча частично са изградени две ограждащи и една
преградна стени, изпълнени от единични тухли на вароциментов разтвор, покрити с
двускатен покрив, с дървена конструкция, покрита с марсилски керемиди, като дървените
елементи на покривната конструкция са изгнили и изметнати и част покрива се е
самосрутил, а по изградените външни и преградни стени се наблюдават силно изразени вертикални
пукнатини. Изводът от горното е, че недовършеният втори етаж е в лошо техническо състояние в
резултат на незавършеното строителство, дългогодишна експлоатация, естествено
износване и липса на поддръжка от собствениците, негоден е за ползване, застрашен
е от самосрутване и е опасен за здравето и живота на собствениците и
ползвателите на имота.
Административното производство,
приключило с издаване на атакувания административен акт е започнало служебно във връзка с постъпила жалба вх. № 94-00-2759/01.08.2018г.
на Е.Е.Д. с данни за наличие на строеж в лошо състояние и застрашен от
самосрутване в ПИ 41112.503.2395 по КККР на гр. Кюстендил. Следва писмо изх. №
94-00-259/05.03.2019г. на кмета на Община Кюстендил, с което от М.Д.С. в
качеството му на собственик на строежа в имота, е изискана информация относно
времето на строителството и евентуално за наличие на други собственици, ведно с представяне на документи,
установяващи горните обстоятелства. Не е спорно, че писма с идентично
съдържание са изпратени и до В.Д.С. и А.К.С., в изпълнение на които са
представени следните документи: нотариален акт № 183, том ІІ, дело №
1038/07.08.1991г. за собственост на недвижим имот, видно от който Е.В.С. е
признат за собственик, въз основа на влязло в сила съдебно решение на Окръжен съд – Кюстендил по гр. дело №
459/1991г., на недвижим имот – място от
1900 кв.м. празно и застроено с масивна жилищна сграда, находящо се в местността „Герена“ извън регулацията на гр.
Кюстендил; нотариален акт за продажба на недвижим имот № 69, том ІІІ, рег. №
3350, дело № 388/2017г., видно от който А.К.С., М.Д.С., В.Д.С. и И.Д.С. продават
на К. Р. В., ½ идеална част от ПИ
с идентификатор 41112.503.2395 по КККР на гр. Кюстендил, целият с площ 1971
кв.м.; нотариален акт за продажба на недвижим имот № 182, том ІІІ, рег. № 3952,
дело № 478/2017г., видно от който С.Е.С.
продава на К. Р. В., ½ идеална част от ПИ с идентификатор
41112.503.2395 по КККР на гр. Кюстендил, целият с площ 1971 кв.м.; декларация
от В.Д.С. и М.Д.С. с нотариална заверка на подписите от 01.11.2018г. с данни за
това, че жилищната сграда в ПИ 41112.503.2395 е построена от техния дядо Е.В.В./С./
около 1970г.; декларация от М.Д.С. с нотариална заверка на подписа от
14.03.2019г. с данни за това, че ПИ
41112.503.2395 е продаден на К. Р. В. през 2017г., а сградите в имота - 41112.503.2395.1
и 41112.503.2395.2 са построени съотв. първата през 1971г., а втората – от С., която
е сестра на баща му Д. С. /вече покойник/;
декларация от В.Д.С. с нотариална заверка на подписа от 15.03.2019г. с
данни за това, че ПИ 41112.503.2395 е продаден на К. Р. В. през 2017г., а
стопанската сграда в имота - е построена от неговата леля С.Е.С., която е сестра на баща му Д. С. /вече
покойник/; декларация от А.К.С. с нотариална заверка на подписа на 18.06.2019г.
с данни за това, че собственици на ПИ 41112.503.2395 са М.Д.С., В.Д.С., А.К.С. и И.Д.С. като наследници
на Д. Е. С. и С.Е.С., придобила имота въз основа на договор
за покупко-продажба по нотариален акт №
66, том ІV, дело № 1048/1991г.; че жилищната сграда в имота се ползва от С.Е.С..
В хода на производството е
издадена заповед № РД-00-1192/26.10.2020г. на кмета на Община Кюстендил, с
която е назначена комисия в състав от председател и трима
членове, която на 26.11.2020г. да се събере пред жилищната сграда с
идентификатор 41112.503.2395.1 по КККР на гр. Кюстендил, с административен
адрес гр. Кюстендил, ул. „Стара планина“ № 20 и да извърши оглед на място с цел
установяване вида и състоянието на сградата, необходимите ремонтни и
възстановителни работи, както и обстоятелствата по чл.195, ал.6 от ЗУТ.
На 26.11.2020г. е извършен оглед
на място от назначената комисия в присъствието на С.Е.С. и К. В., като
констатациите са отразени в съставения Протокол от посочената дата. Видно от
съдържанието на същия, при огледа е установено, че в ПИ е
разположена двуетажна жилищна сграда с долепена до северозападната и
североизточната фасади на същата, на постройка на допълващото застрояване с Г-образна
форма; че първият етаж от жилищната сграда е в добро техническо състояние с
носеща конструкция от стоманобетонови колони и греди, покрит със
стоманобетонова плоча и стени, изпълнени от тухлена зидария на вароциментов разтвор; че вторият етаж от
сградата е в незавършен вид, като върху междуетажната плоча частично са
изградени две ограждащи и една преградна стени, изпълнени от единични тухли на
вароциментов разтвор, покрити с двускатен покрив, с дървена конструкция,
покрита с марсилски керемиди, като дървените елементи на покривната конструкция
са изгнили и изметнати и част покрива се е самосрутил; че по изградените външни
и преградни стени се наблюдават силно
изразени вертикални пукнатини. Приема се, че недовършеният втори етаж е в лошо
техническо състояние и е застрашен от
самосрутване, като не подлежи на ремонт и възстановяване. Взето е решение да се
изискат от собствениците на сградата писмени становища относно намеренията им по отношение на
строежа, както и становище от главния архитект на Община Кюстендил относно
допустимостта на жилищната сграда.
Към административната преписка е
приложено писмо изх. № 94-00-2759/09.02.2021г. на кмета на Община Кюстендил, с което на М.Д.С., В.Д.С., А.К.С. и И.Д.С. са
предоставени данни за фактическите констатациите на назначената комисия при огледа на място относно вида и състоянието
на сградата в имота, отразени в съставения протокол от 26.11.2020г., като им е
указано, че имат възможност да представят писмено становище. По делото няма
данни за връчване на писмото на адресатите му, но видно от писмо изх. №
94-00-2759/11.03.2021г. на кмета на Община Кюстендил, изпратено до настоящия
жалбоподател М.Д.С., първото писмо е връчено на неговата майка с известие за
доставяне от 11.02.2021г., а второто писмо му е връчено лично на 28.04.2021г., като
отново му е предоставена възможност
за становище във връзка с
констатациите в протокола на комисията от
26.11.2020г. Следва писмено становище с рег. № 94-00-2759/05.05.2021г.
на М.Д.С. до кмета на общината, в което
се сочи, че жилищната сграда се нуждае от ремонт на покрива, а тухления зид на
същата е в добро състояние.
По делото е представено становище
изх. № 94-00-2759/17.02.2021г. на главния архитект на Община Кюстендил,
изготвено във връзка с решението на комисията по протокола от 26.11.2020г.,
видно от което, двуетажната жилищна сграда в имота с долепена до
северозападната и североизточната фасади на същата, на постройка на допълващото
застрояване с Г-образна форма не са търпими по смисъла на § 16, ал.1 от ПР на
ЗУТ и следва да се премахнат по реда на чл.195, ал.5 и ал.6 от ЗУТ.
Изготвените и събрани в хода на
административното производство документи
и становища са проверени от назначената със заповед № РД-00-1192/26.10.2020г.
на кмета на общината, комисия, която в съставен протокол от 04.06.2021г.
приема, че вторият етаж на двуетажната жилищна сграда в имота поради
естественото износване в резултат на дългогодишна експлоатация, атмосферни
условия и липса на поддръжка от собствениците, е в лошо техническо състояние и
е започнал да се руши, като не подлежи на поправяне и оздравяване. Прието е, че
същият е застрашен от самосрутване и е опасен за здравето и живота на собствениците
и ползвателите на имота, с оглед на което се предлага да бъде издадена заповед
за премахването му на осн. чл.195, ал.5 и ал.6 от ЗУТ.
В съдържанието на протокола от
04.06.2021г. има данни за изразени становища от собствениците на строежа - А.С., И.С. и В.С. във връзка с дадената им
възможност за това с протокола от 26.11.2020г., съобразно които нямат намерение
да възстановяват и поддържат жилищната сграда. Сочи се и представено становище
на собственика С.С., която като единствен ползвател на сградата е заявила
желание да се запази първия етаж и да се изгради покрив.
Административното производство
приключва с издаване на оспорената заповед № РД-00-724/10.06.2021г. от кмета на
Община Кюстендил.
В заповедта се съдържа описаната в протоколите от проверката
хронология на събитията, получените уведомления и становища на собствениците, становището
на главния архитект, както и разпоредителна част за премахване на втория етаж
от процесната сграда.
Административният акт с адресат собствениците на сградата и на
имота, е изпратен с писмо изх. № 94-00-2759/15.06.2021г.
на кмета на община Кюстендил и е получен от жалбоподателя лично на 16.06.2021г. Жалбата е подадена на 30.06.2021г., т.е.
в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ.
В съдебното производство, вкл.
пред ВАС, страните са представили допълнително следните доказателства: констативен
протокол № 1 от 18.01.2022г. на работна група
от отдел „Контрол на строителството“ при Община Кюстендил, видно от който при
извършения оглед на място на процесната
сграда е установено, че покривната конструкция е премахната и е започнало
изграждане на нов покрив, като строителството се извършва от К. В.; констативен
акт № 1 от 20.01.2022г. на работна група от отдел „Контрол на
строителството“ при Община Кюстендил, видно от който при огледа на място е
установено, че двуетажната сграда в имота е в различен вид от описания с
протокола от 26.11.2020г., а именно: покрива е премахнат и е започнало
изграждане на нов покрив; на втория етаж
в северозападната част е изградена нова дървена конструкция, покрита с
керемиди; писмо изх. №
94-00-2759/31.01.2022г. на кмета на Община Кюстендил до собствениците на
сградата и имота, с данни за образувано административно производство по чл.225а
от ЗУТ за незаконен строеж „покрив на двуетажна жилищна сграда с долепена до нея постройка на допълващото застрояване с
идентификатор 41112.503.2395.1 по КККР на гр. Кюстендил; нотариален акт № 99, том І, рег. № 0823,
дело № 92/2020г., видно от който М.Д.С. учредява на К. Р. В. вещно право на
ползване върху 1/16 идеална част от масивна жилищна сграда - еднофамилна с
идентификатор 41112.503.2395.1 по КККР на гр. Кюстендил. По делото са
представени и снимки, изготвени при огледите на място на 26.11.2020г.,
18.01.2022г. и 20.01.2022г.
Съдът е приел експертно
заключение вх. № 946/21.02.2022г. на вещо лице - инж. В.Ц., което е изготвено
след оглед на строежа, извършен през м. февруари 2022г. откъм улицата и в което
се съдържат следните констатации:
процесната сграда е със стени от единични плътни тухли, частично измазана
отвън; над първия етаж е изпълнена стоманобетонна плоча, лягаща върху стоманобетонни
пояси, обрамчващи тухлени зидове; над първия етаж е започнало изграждане на
втори етаж със зидария от плътни тухли, като са оставени отвори за врати и
прозорци; тухлените зидове са неукрепени, няма стоманобетонни колони, пояси и
греди; остатъците от югоизточния скат на полусрутената дървена покривна конструкция
са разчистени, а скатът от северозапад е ремонтиран и укрепен. Изводите на
вещото лице са за липса на конструктивни
елементи на втория етаж на сградата, укрепващи тухлените зидове при
хоризонтални въздействия /вятър и земетръс/; липса на защита на изградените тухлени зидове от атмосферни
въздействия, при което е нарушена структурата им от мокрене и замръзване. Сочи
се, че вторият етаж не може да бъде поправен и заздравен; представлява опасност
за обитателите; не отговаря на критериите за жилищен етаж; негоден е за
ползване.
В съдебно заседание вещото лице
заявява, че има промяна в конструкцията на покрива, която е резултат от
строителството, извършено след огледа от комисията, назначена в хода на
административното производство, което е видно при съпоставка на данните в
съставения протокол от 26.11.2020г. и изготвения снимков материал, от една страна, и
установеното на място при извършения оглед във връзка с изготвяне на
експертизата, от друга страна.
Заключението на вещото лице съдът
намира за обективно и достоверно, тъй като съответства на писмените
доказателства по делото.
Горната фактическа обстановка се
установява и доказва от посочените по-горе доказателства.
С оглед така установената
фактическа обстановка, съдът намира жалбата за допустима. Жалбоподателят е с
правен интерес от оспорването като адресат на заповедта и съсобственик
на строежа, предмет на разпореденото премахване. Заповедта е индивидуален
административен акт по чл.214 от ЗУТ с утежняващ за адреса характер. Жалбата е подадена в срока по
чл.215, ал.4 от ЗУТ пред компетентния за разглеждането й административен съд.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Административният съд,
преценявайки доказателствата по делото и изцяло оспорената заповед при усл. на чл.168 от АПК и съобразно
критериите визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита същата за валиден административен
акт, който е издаден
при спазване
на установената форма и на административнопроизводствените правила, в
съответствие с материалния закон и с целта на закона. Следва решение за отхвърляне на жалбата.
По отношение компетентността на
органа съдът констатира, че са налице изискванията за материална и териториална компетентност
на кмета на Община Кюстендил по арг. чл.195,
ал.6 ЗУТ. Страните не спорят относно
компетентността.
При проверка на формалните изисквания относно
съдържанието на обжалваната заповед
и предвид приобщаването на протоколите на назначената
комисия, съдът констатира, че същата съдържа изложение на фактически и правни
основания. Неоснователно оспорващият
поддържа, че в издадения административен
акт липсва ясно фактическо основание. В
случая органът е приел наличието на основанията
по чл.195, ал.6, т.1 от ЗУТ – опасност за здравето и живота на гражданите, негодност
на строежа да се ползва, застрашаване от самосрутване. Горният извод е мотивиран в обстоятелствената
част на заповедта с възпроизвеждане на
констатациите на назначената комисия относими към състоянието на етажа от
сградата, обективирани в протокола от
проверката на 26.11.2020г. Съобразно същите констатации и след допълнителна преценка на събраните становища на съсобствениците и на главния архитект на
общината, отразени в протокола от
04.06.2021г., органът е обосновал собствен извод както за приложимост на хипотезата по чл.195, ал.6,т.1 от ЗУТ, така и за невъзможността да се поправи процесният вторият етаж от
сградата. Налице са фактически установявания за това, че същият е в незавършен вид, като дървените
елементи на покривната конструкция са изгнили и изметнати и част покрива се е
самосрутил; че по изградените външни и преградни стени се наблюдават силно изразени вертикални пукнатини. Въз основа на горното е формиран извод, че
недовършеният втори етаж подлежи на премахване. Изложеното сочи на надлежна обосновка от органа за приложимата по казуса хипотеза
на чл.195, ал.6, т.1 от ЗУТ. Следват
изводи са спазване на правилото на
чл.59, ал.2, т.4 от АПК за мотивираност на акта.
Привръзката с основанията по чл.195, ал.5 от ЗУТ е неправилна,
както основателно възразява жалбоподателят. Допуснатата от органа непрецизност
във връзка с правното основание на издадената заповед, не променя по същество
фактическите констатации, обосноваващи приложимост на хипотезата на чл.195, ал.6, т.1
от ЗУТ, поради което съдът приема наличие на корелация между обстоятелствата по
казуса и
правната норма за упражненото властническото волеизявление.
След проверка на
административната преписка и на събраните доказателства, съдът установи изпълнение на процедурата по освидетелстване на строежа по чл.196, ал.1 и 2 от ЗУТ,
а обратните доводи в жалбата и в стаговището на заинтересованото лице С.С. са
неоснователни. Законодателят е създал
единен режим за констатиране на негодни
за ползване или застрашаващи сигурността строежи. В този аспект са цитираните разпоредби, които предвиждат правомощия на
комисия, назначена от кмета на съответната община, за констатиране на
състоянието на обектите. В конкретния случай е безспорно, че назначената от административния орган комисия
е извършила оглед на процесния строеж и е отразила установените фактически
обстоятелства в надлежно съставен протокол
от 26.11.2020год. Изпълнено е и
законовото задължение по чл.196, ал.2 от ЗУТ за изслушване на заинтересованите
лица. Видно е, че собственика на
сградата С.С. е присъствала при
проверката, а до останалите собственици е изпратено писмо с изх. №
94-00-2759/09.02.2021г. на кмета на Община Кюстендил, с което са им предоставени
данни за фактическите констатациите на назначената комисия при огледа на място относно вида и състоянието на строежа
в имота, отразени в съставения протокол от 26.11.2020г., като им е указано, че
имат възможност да представят писмено становище.
Съдът, с оглед данните в писмо изх. № 94-00-2759/11.03.2021г. на кмета
на Община Кюстендил и в протокола на комисията от 04.06.2021г., както и
съобразно приложеното към преписката
становище с рег. № 94-00-2759/05.05.2021г. на
М.Д.С., счита за безспорно, че заинтересованите лица са уведомени за
обстоятелствата от проверката и са реализирали правото си на участие в
административното производство, като са депозирали писмени становища преди издаване на
оспорената заповед. Последните, ведно с приложените към тях документи, са предмет на самостоятелна преценка от
назначената от кмета на общината комисия, резултатите от която са обективирани в протокола от 04.06.2021г.
Анализът на доказателствените
средства по делото обосновава изводи за
надлежно изпълнение на процедурата по
чл.196, ал.2 от ЗУТ.
В аспекта на проверката на
основанието по чл.146, т.3 от АПК, следва да се констатира спазване и
общите норми на чл.35 и чл.36 от АПК за издаване на акта след изясняване
на всички релевантни факти и обстоятелства от значение за случая и събиране на
относимите за това доказателства.
Преценена по същество, оспорената
заповед е материалноправно законосъобразна. Адресати на
административния акт са собствениците на строежа, видно от приложените по
делото документи, удостоверяващи права им на собственост. По аргумент от чл.195, ал.6, т.1 вр. с чл.196, ал.3, изр. 1
от ЗУТ, обстоятелството, че част от собствениците са и ползватели на сградата,
не води до отпадане на задълженията им
по чл.196, ал.3 от ЗУТ, както неоснователно сочи заинтересованото лице С.С..
Налице са и предпоставките,
предвидени кумулативно в чл.195, ал.6, т.1 от ЗУТ, а именно: строеж, който
поради износване или други обстоятелства
е станал опасен за здравето и живота на гражданите, негоден е за
използване и е застрашен от самосрутване, от една страна и от
друга страна, строежът да не може да бъде поправен или заздравен. В случая,
крайната мярка за премахване на строежа по чл.195, ал.6, т.1
от ЗУТ има за предмет част от сградата – незавършения втори етаж, т.е.
разпоредено е частично премахване, което е мотивирано от констатациите на органа във връзка със състоянието на
сградата, вкл. на процесния етаж от същата, както и
с възможностите за поправяне и
заздравяване, преценени в аспекта на всички основания по чл.195, ал.6 от ЗУТ. Анализът
на обстоятелствата и на относимото материално
право е мотивирал кмета на общината да
нареди премахване частично на
сградата, а именно на втория етаж, който не може да бъде поправен и
заздравен и е станал опасен за здравето и живота на гражданите, негоден за
използване, застрашен от самосрутване.
Оспорената заповед, с която е
разпоредено премахване на втория етаж от сградата в имота е издадена при
осъществен фактически състав по чл.195, ал.6, т.1 от ЗУТ.
От доказателствата по административната преписка и от заключението на вещото се установява
първия елемент от визирания състав, че процесният етаж е в незавършен вид с
частично изградени две ограждащи и една
преградна стени, покрити с двускатен
покрив с дървена конструкция, чийто елементи са изгнили и изметнати и част от
него се е самосрутил, а по изградените външни и преградна стени се наблюдават силно изразени вертикални
пукнатини. Следва изводът, че недовършеният
втори етаж е в лошо техническо състояние в резултат на незавършеното
строителство, дългогодишна експлоатация, естествено износване и липса на
поддръжка от собствениците, негоден е за ползване, застрашен е от самосрутване
и е опасен за здравето и живота на собствениците и ползвателите на имота. От друга страна, по отношение на втория
елемент от състава по чл.195, ал.6, т.1 от ЗУТ, събраните доказателства сочат,
че няма възможност за поправяне и заздравяване на строежа.
В този смисъл са доказателствата към преписката и заключението на вещото
лице. Последното е категорично в
констатациите си, че на частично изградения втори етаж от сградата липсват
конструктивни елементи, които да укрепват тухлените зидове при хоризонтални
въздействия при земетръс и че тухлените зидове не са защитени от атмосферни
въздействия, в резултат на което обектът е негоден за използване в състоянието,
в което се намира, застрашен е от самосрутване, поради което е опасен за живота
и здравето на обитателите си. Изложеното мотивира изводи за наличие кумулативните предпоставки по чл.195,
ал.6, т.1 от ЗУТ и издадената заповед е
законосъобразна.
Неоснователно оспорващият сочи,
че процесният етаж подлежи на поправяне и заздравяване като извежда аргументи
от данните в протоколите от м. януари 2022г. за новоизграден покрив.
Горното обстоятелство не е съществувало към момента на издаване на
оспорената заповед, а и е недоказано, че реализираният строеж има за
резултат поправяне и заздравяване на обекта. Следователно, органът при издаване
на заповедта и при формиране на
волеизявлението си за премахване на строежа, е съобразил действителните факти, прилагайки
спрямо тях относимата материалноправна
норма.
Неоснователно оспорващият
възразява, че като предмет на оспорената
заповед не е предвиден и покрива на сградата.
Освен, че горното касае фактическото
изпълнение на акта, но и видно от
приложените по делото документи,
покривът е обект на освидетелстване от нарочно назначена от кмета на
общината комисия, т.е. на самостоятелно
административно производство, в хода на което са съставени констативните
протоколи от 18.01.2022г. и 20.01.2022г.
С оглед на изложеното съдът счита
оспорения административен акт за законосъобразен и постановява решение за отхвърляне на жалбата.
Предвид изхода по делото, на оспорващия не се следват
деловодни разноски.
На основание чл.143, ал.3 от АПК, жалбоподателят дължи на ответника заплащане на деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв., определено по
чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ вр. с чл.37 от Закона за правната помощ.
Водим от гореизложеното и на осн.чл.172, ал.2 от АПК вр.
с чл.215, ал.1 от ЗУТ, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
М.Д.С., ЕГН **********,***-В, против Заповед № РД-00-724/10.06.2021г. на кмета на Община Кюстендил.
ОСЪЖДА М.Д.С., ЕГН **********,***-В, да
заплати на Община Кюстендил деловодни разноски в размер на 100,00лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: