М О Т
И В И към
Присъда № 161/17.04.2015г., постановена
по НОХД № 6846/2013г. по описа на
Пловдивски районен съд, XI н.
с.
РП Пловдив е повдигнала обвинение срещу Д.В.В. – роден
на ***г***, ***, български гражданин, висше образование, работещ, неженен,
осъждан, ЕГН ********** за това, че на 19.01.2012г. в гр. Пловдив, на
кръстовището на бул. „Дунав” и бул. „В. Левски” при управление на МПС – л. а.
„Сеат толедо” с рег. № ******** е нарушил правилата за движене по пътищата, а
именно:
Чл.5 ал.1 т.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДП/:
„Всеки
участник в движението по пътищата
с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето
на хората и да причинява имуществени вреди”;
Чл.5 ал.3 т.1 от ЗДП: „На водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно
превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи
вещества”;
Чл.6 т.1 от ЗДП: „Участниците в
движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и
със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка”;
Чл.20 ал.2 от ЗДП: „Водачите на пътните
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия за видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението”;
Чл.21 ал.1 от ЗДП: „При избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство, управлявано с категория „В” в населено място е забранено да превишава стойността от 50 км/ч”;
Чл.47 от ЗДП: „Водач на пътно превозно
средство, приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост,
че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението,
които имат предимство”;
Чл.31 ал.7 т.1 от ППЗДП: „Светлинните
сигнали имат следното значение: червена светлина – означава „Преминаването е
забранено”. Водачите на пътни превозни средства не трябва да преминават „стоп –
линията” или, ако няма такава, да преминават линията, на която е поставен
светофарът. Когато светофарът е поставен в средата на кръстовището, водачите не
трябва да навлизат в кръстовището или на пешеходната пътека, при което по
непредпазливост е причинил значителни имуществени вреди на стойност
40 966.42 лв. по л. а. „Нисан навара” с рег. № ********, собственост на
фирма „Евро аванс” ЕООД Пловдив – престъпление по чл.343 ал.1 б.а вр. чл.342
ал.1 от НК
и за това, че на 19.02.2012г. в гр.
Пловдив, на кръстовището на бул. „Дунав” и бул. „В. Левски” е управлявал МПС –
л. а. „Сеат толедо” с рег. № ********, собственост на „Сарс груп и Ко” ООД
Пловдив след употреба на аналози на наркотични вещества – метадон в количество
над 300 ng/ml, установено с
токсикохимична експертиза за определяне наличието на наркотични вещества или техни
аналози – Протокол № 12/БТМ – 33 на НИКК София – престъпление по чл.343б ал.3
от НК.
В хода на съдебното следствие поради наличие
на основания за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението
по чл.343б ал.3 от НК, прокурорът е изменил същото, като по отношение на подс. В.
е повдигнато обвинение за това, че на 19.01.2012г. в гр. Пловдив, на
кръстовището на бул. „Дунав” и бул. „В. Левски” е управлявал МПС – л. а. „Сеат
толедо” с рег. № ********, собственост на „Сарс груп и Ко” ООД Пловдив след
употреба на наркотични вещества – метадон в количество над 300 ng/ml, установено с
токсикохимична експертиза за определяне наличието на наркотични вещества или техни
аналози – Протокол № 12/БТМ – 33 на НИКК София.
Прокурорът поддържа повдигнатите срещу
подс. В. обвинения, като предлага същият да бъде признат за виновен и осъден,
като за престъплението по чл.343 ал.1 б.а вр. чл.342 ал.1 от НК му бъде
наложено наказание шест месеца лишаване от свобода, а за това по чл.343б ал.3
от НК – около една година лишаване от свобода, както и лишаване от право да
управлява МПС за срок от две години. На основание чл.23 ал.1 от НК наложените
наказания да бъдат кумулирани и определено едно общо най – тежко наказание
лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в
затвор или затворническо общежитие от закрит тип, към което да бъде
присъединено наказанието лишаване от право за управление на МПС, както и да
подсъдимият да бъде осъден да заплати направените по делото разноски.
Защитникът на подс. В. – адв. О.Т. моли
съда да признае подзащитния му за невинен и да го оправдае по повдигнатите му
обвинения, като е направено алтернативно искане, ако подсъдимият бъде признат
за виновен за престъплението по чл.343 ал.1 б.а вр. чл.342 ал.1 от НК да му
бъде наложено наказание пробация, включващо двете задължителни пробационни
мерки, а именно задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни
периодични срещи с пробационен служител, както и лишаване от право да управлява
МПС.
Подс. В. не се признава за виновен и моли съда да го
оправдае.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Подс. Д.В.В. е роден на ***г***, ***, български
гражданин, висше образование, работещ, неженен, осъждан, ЕГН **********.
Подс. В. бил с дългогодишна зависимост към употребата
на опиати, в която връзка бил лекуван многократно амбулаторно и стационарно,
вкл. и в комуна. През месец май 2006г. постъпил в метадонова програма към ЦПЗ
Пловдив, в началото на която симптоматиката била овладяна и била постигната
стабилизация. Макар, че в хода на лечението, имало периоди, в които подсъдимият
бил нестабилен, състоянието му било овладявано. Поради направен опит за
записване и получаване на метадон от друга програма, пациентът бил изписан от
програмата към ЦПЗ Пловдив.
От 2011г. подс. В. постъпил в частна метадонова
програма – програма „Пламък” за субститиращо и поддържащо лечение с метадон, където
лечението му продължило при д – р В.Д. ***/. Тъй като по време на лечението му
подсъдимят имал отрицателни уринни тестове, като наред с това имал и
съответното поведение и спазвал правилата на програмата, получавал домашен
прием за шест дни, като една от дозите приемал при лекуващия го лекар, след
което останалите шест дози за всеки ден от седмицата, му се давали за вкъщи.
Препоръката на св. Д. към нейния пациент била да приема метадона сутрин, тъй
като това бил по – добрият вариант. Дозата метадон трябвало да се приема
наведнъж, а не да се разделя, както и всеки ден по едно и също време, за да
може да изпълни своето предназначение, а именно да замести хероиновата
зависимост. След започване на лечението в частната метадонова програма, подс. В.
първоначално приемал по 180 мг. метадон дневно, като от месец юли 2011г.
количеството било намалено на 150 мг. дневно, като била назначена и терапия с
таблетки „сероквел”, които се приемали за стабилизиране на състоянието на
пациента. През месец септември приемането на метадон спаднало на 140 мг. на
ден. През месец октомври дозировката била вдигната на 170 мг. метадон дневно,
като през следващите месеци паднала на 160 мг. на ден. Така на 06.01.2012г. на
подс. В. била изписана дозировка от 160 мг. дневно, като една от дозите била
приета при лекуващия го лекар, след което шест дози били дадени за вкъщи, от
които следвало да се приема по една на ден. Същото количество от 160 мг. на ден
било дадено на подс. В. и на 11.01.2012г., когато му била изписана поредната
доза. На 18.01.2012г. дозата била редуцирана на 150 мг. дневно.
При постъпване в частната метадонова програма, подс. В.
подписал декларация, с която декларирал, че е наясно и е запознат, че метадонът
хидрохлорид е упойващо вещество и съгласно ЗДП е забранено да се шофира под
влияние на упойващи вещества, както и че носи пълната отговорност за това.
С пациентите си д – р Д. не коментирала възможността
за управление на МПС след употреба на метадон. Същата не била информирана дали
управлението на МПС след употреба на метадон е забранено или не от закона. Включително
и с подс. В., св. Д. не била коментирала възможността същият да управлява МПС,
макар да знаела, че е правоспособен водач, тъй като не намерила за необходимо,
защото преценила, че дозировките метадон, които той приемал не предизвиквали
сънливост, забавени реакции на рефлексите и не нарушавали способността му да
реагира.
Подс. В. работел в „С.” ООД гр. Пловдив като ***. На 19.01.2012г. малко преди 10.00 ч. подсъдимият
тръгнал от офиса на дружеството, който се намирал в гр. Пловдив, на бул. „В.
Левски” № 168 за Административен съд Пловдив, където трябвало да се яви във
връзка с дела, по които страна било представляваното от него дружество, като се
придвижвал с л. а. „Сеат толедо” с рег. № ********, собственост на „Сарс груп и
Ко” ООД Пловдив, представлявано от св. А.К.. Малко след подс. В. от офиса на
фирмата тръгнал и св. О.Х., който бил колега на подсъдимия, като и двамата
работели в „С.” ООД. Св. Х. минал по същия път, по който се придвижил и подс. В..
С управлявания от него автомобил подсъдимият минал по бул. „В. Левски”, по
който се движил в средната лента на платното за движение в посока от север на
юг към кръстовището с бул. „Дунав”. Същият ден времето било ясно и с добра
видимост и не валяло дъжд.
По същото време св. Т.Н. управлявал л. а. „Нисан
навара” с рег. № ******** по средната лента на платното за движение на бул.
„Дунав” в посока от запад на изток към кръстовището с бул. „В. Левски”. Със св.
Н. пътувала и св. М.К., която се возела на предна дясна седалка.
В това време към кръстовището с управлявания от него
л. а. „Тойота корола” с рег. № *** приближавал и св. М.Б.,*** в посока от юг на
север, обратна на посоката, в която се движил автомобилът, управляван от подс. В..
Приближавайки кръстовището на бул. „В. ***, св. Б. видял, че за него
светофарната уредба светила с червена светлина, поради което спрял преди
кръстовището в средната лента на платното за движение, в която бил първа кола,
и видял, че на светофарната уредба оставали още около 10 секунди от червения
сигнал.
Когато подс. В. с управлявания от него л. а. „Сеат
толедо” достигнал кръстовището на бул. „В. ***, светофарната уредба светила с
червена светлина, но въпреки това подсъдимият навлязъл в кръстовището. След
това на зелен сигнал на светофара в кръстовището навлязъл и л. а. „Нисан
навара”, управляван от св. Н., при което настъпил удар между него и л. а. „Сеат
толедо”. Ударът настъпил в предната дясна част на л. а. „Сеат толедо” и в
предната част на л. а. „Нисан навара”. От възникналия удар л. а. „Нисан навара”
се преобърнал на тавана си и се придвижил на югоизток. Св. Б., който бил спрял
на кръстовището, тъй като изчаквал зеления сигнал на светофара, видял удара
между двата автомобила, както и движението на л. а. „Нисан навара” след това и
включил на задна скорост, за да избегне удар между неговия автомобил и л. а.
„Нисан навара”. Въпреки това обаче удар настъпил - между л. а. „Нисан навара” и
предната част на л. а. „Тойота корола”.
Ударът между л. а. „Сеат толедо” и л. а. „Нисан
навара” бил видян и от св. Г.Р., който управлявал т. а. „Форд Транзит” и бил
спрял като първа кола в крайна лява лента на платното за движение на бул.
„Дунав” в посока от запад на изток към кръстовището с бул. „В. Левски”, тъй
като видял, че светофарът свети с жълт сигнал, а възнамерявал да направи ляв
завой. За пътния инцидент св. Р. съобщил на тел.112.
По това време на спирката, която се намирала на
кръстовището на бул. „Дунав” и бул. „В. Левски”, в посока на кръговото движение,
бил спрял с автомобила си св. Н.М.. Докато св. М. бил в автомобила си чул удара
между автомобилите, при което се обърнал наляво и видял обръщането на л. а.
„Нисан навара”, като в този момент имало движещи се автомобили по бул. „Дунав”,
а тези по бул. „В. Левски” били спрели. След това св. М. слязъл от автомобила
си и се обадил на тел.112.
Ударът от сблъсъка между двата автомобила бил чут и от
св. П.Д. и негов колега, които работели в магазин за авточасти, намиращ се на
бул. „В. Левски” № 94. Двамата излезли отвън и видели, че е станало ПТП, след
което се притекли на помощ на пострадалите лица.
По време на удара пред офис на ул. „Стара планина” № 1
се намирала св. К.Г., която също чула удара от сблъсъка между автомобилите,
след което видяла и движението им след удара. След това св. Г. се притекла на
помощ на св. К., която се возила в л. а. „Нисан навара” заедно със св. Н. и с
която се познавали отпреди това.
На тел.112 се обадила и св. Л.М., която живеел наблизо
и чула удара, при което разбрала, че е станала автомобилна катастрофа, за която
сигнализирала на посочения номер.
На мястото на инцидента пристигнали служители на
Сектор „Пътна полиция” Пловдив, сред които свидетелите А.Г. и Д.П., както и
полицейски служители от Трето РУП Пловдив - свидетелите Ж.Ж., Т.Т. и С.Т.. Мястото
на произшествието било посетено и от служители на пожарната служба, както и от
екип на спешна медицинска помощ. Подс. В. бил в тежко състояние и след като бил
изкаран от автомобила бил качен на линейка и откаран болнично заведение. В
болница била откарана и св. К., която също била пострадала при ПТП – то.
Служителите от Сектор „Пътна полиция” Пловдив
изпробвали св. Н. и св. Б. за употреба на алкохол с техническо средство, като
пробите и на двамата били отрицателни. Подс. В. не бил изпробван за алкохол,
тъй като състоянието му не позволявало това. На подс. В. бил издаден талон за
медицинско изследване, съгласно който същият трябвало да посети УМБАЛ „Св. Г.”***,
за да бъде изследван за наличие на алкохол в кръвта, но талонът не могъл да му
бъде връчен, тъй като същият не бил в състояние да го подпише, което обстоятелство
било отразено.
Подс. В. бил откаран в УМБАЛ „Св. Г.”***, където бил
приет в Клиника по гръдно – коремна хирургия. В клиниката подсъдимият постъпил
по спешност в шоково състояние, с оплаквания от силни болки в корема и дясната
гръдна половина, задух, като наред с това съобщил и за краткотрайна загуба на
съзнание. Предвид обективното състояние на подс. В. и след първоначалните
изследвания и консултативни прегледи, на същия била извършена операция.
Подсъдимият бил изписан от болницата на 09.02.2012г. Докато се намирал в
болничното заведение подс. В. продължил да приема метадон, който бил носен от
майка му, на която бил предаден от св. Д., а в последствие и от последната.
След претърпения инцидент и постъпването на подс. В. за лечение в болничното
заведение и предвид здравословното му състояние, била коригирана дозата на
метадона на 100 мг. дневно, за разлика от преди това, когато подсъдимият
приемал по 150 мг. на ден.
На датата, на която подс. В. постъпил в УМБАЛ „Св. Г.”***,
а именно 19.01.2012г. му била взета кръв за алкохолна проба, както и за
изследване наличие на опиати. Кръвта била взета в 10.50ч. от дежурния хирург д
– р Д.М.. Предвид тежкото състояние, в което подсъдимият бил приет в болничното
заведение, същият не могъл да бъде освидетелстван, което обстоятелство било
отразено от св. М. в протокола за медицинско изследване за употреба на алкохол,
както и в този за употреба на друго упойващо средство. Кръвните проби от подс. В.
били взети по искане на полицията. След това едната кръвна проба била изпратена
от св. М. в Специализираната химическа лаборатория при „МБАЛ Пловдив” АД за
извършване на химическо изследване за алкохол. Другата проба била опакована,
парафинирана и предадена на главен сержант С. срещу подпис да транспортиране до
съответната лаборатория в гр. София поради липса на такава в гр. Пловдив. Със
Заповед рег. № З – 469/19.01.2012г. на Директора на ОДМВР Пловдив били
командировани служители и МПС от ОДМВР Пловдив в гр. София, НИКК МВР за
отнасяне на кръвна проба за химическо изследване относно установяване употреба
на наркотични или упойващи вещества от участник в ПТП, а именно инспектор П. Р.
Р. и полицай В. Я. Х. от група „ОДПКПД” на Сектор „Пътна полиция” Пловдив със
служебен автомобил „Опел астра” с рег. № ***. В изпълнение на горната заповед
била съставена докладна записка от П. Р., съгласно която същият съвместно с В.
Х. отнесли кръвна проба за химическо изследване относно установяване употреба
на наркотични или упойващи вещества от участник в ПТП, а именно Д.В. в НИКК МВР
София.
От заключението на изготвената по делото химическа
експертиза с Протокол № 48/20.01.2012г. се установява, че в кръвта на подс. В.
не е било установено наличие на алкохол.
Съгласно заключението на извършената токсикохимична
експертиза – Протокол № 12/БТМ – 33 в представената за изследване проба кръв,
взета на 19.01.2012г. от подс. В. се установява наличие на метадон в количество
над 300 ng/ml. В същата не
е било установено наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични
вещества /по смисъла на ЗКНВП, обн. ДВ бр.30/02.04.1999г., изм. ДВ
бр.61/2011г./ от следните групи: бензодиазепини, дибензазепини, фенотиазини, барбитурати,
трициклични антидепресанти, алкалоиди /в т. ч. опиеви, атропин, оксикодон,
кокаин и др./, амфетамини и метаамфетамини, канабис /ТНС/, респ. и на техни
метаболити.
От заключението на съдебномедицинската експертиза,
изготвена по отношение на подс. В. се установява, че на същия е било причинено
контузии на гръдния кош и корема – политравма със счупване на осем ребра в
дясно с излив на въздух и кръв в гръдната кухина, с контузии на белия дроб, две
пукнатини на черния дроб, шоково състояние, излив на кръв в коремната кухина. Описаните
увреждания са в резултат на удари с или върху твърд тъп предмет и отговарят по
време и начин да са причинени при ПТП - то, с което са в причинна връзка.
Счупването на осем ребра причинява трайно затрудняване движенията на снагата, а
останалите травматични увреждания причиняват разстройство на здравето, временно
опасно за живота.
Съгласно заключението на съдебномедицинската
експертиза, изготвена по отношение на св. К., на същата е било причинено
контузия на главата и тялото, съмнение за мозъчно сътресение. Описаните
увреждания са в резултат на удари с или върху твърд тъп предмет и отговарят по
време и начин да са причинени при ПТП, с което са в причинна връзка. На
пострадалата е било причинено болка и страдание.
От заключението на изготвената по делото тройна
съдебна автотехническа експертиза се установява, че ударът между л. а. „Сеат
толедо” и л. а. „Нисан навара” е настъпил върху платното за движение в
конфликтна точка на първоначален контакт, която приблизително се намира: по
дължина но около 15.5 – 17.5 м северно от ориентира, приет в протокола за оглед
и по широчина на около 4 – 5 м източно от западния край на платното за движение
на бул. „В. Левски”. Ударът между л. а. „Нисан навара” и л. а. „Тойота корола”
е настъпил върху платното за движение в конфликтна точка на първоначален
контакт, която приблизително се намира: по дължина но около 4 – 15 м северно от
ориентира, приет в протокола за оглед и по широчина на около 4 – 6 м западно от
източния край на платното за движение на бул. „В. Левски”. Скоростта на
движение на л. а. „Сеат толедо” в момента на удара е била около 83 км/ч.
Скоростта на движение на л. а. „Нисан навара” в момента на удара е била около
55 км/ч. В анализираната пътна ситуация, водачът на л. а. „Нисан навара” е
нямал техническа възможност да установи автомобила пред мястото на удара и да
избегне произшествието чрез спиране или друга маневра. Водачът е нямал
техническа възможност и да задейства спирачната система на автомобила. Водачът на
л. а. „Нисан навара” би имал техническа възможност да избегне удара чрез
безопасно екстрено спиране, ако се е движил със скорост по – малка от 32 км/ч. Водачът
на л. а. „Нисан навара” е навлязъл на зелен сигнал на неговата светофарна
секция /съгласно една част от свидетелските показания/ или на жълт /съгласно
показанията на св. Г.Р./, а водачът на л. а. „Сеат толедо” е навлязъл на червен
сигнал на неговата светофарна секция /съгласно всички показания, които не
противоречат на обективните данни по делото/. Най – вероятен от техническа
гледна точка, е следният механизъм на анализираното ПТП: водачът Д.В. е
управлявал л. а. „Сеат толедо” по средната лента на платното за движение на
бул. „В. Левски” в посока от север на юг. По това време водачът Т.Н. е
управлявал л. а. „Нисан навара” по средната лента на платното за движение на
бул. „Дунав” в посока от запад на изток, а л. а. „Тойота корола” се е намирал в
неподвижно състояние, изчакващ на червен сигнал на светофара, в средната лента
на платното за движение на бул. „В. Левски”, насочен в посока от юг на север.
Когато л. а. „Сеат толедо” е достигнал кръстовището водачът му е навлязъл на
червен сигнал на светофара. Около 1 сек. след това л. а. „Нисан навара” също е навлязъл в кръстовището на зелен или
жълт сигнал на светофара. Така след около 0,2 сек. е настъпил удар, който е бил
неизбежен. Ударът е настъпил в предната дясна страна на л. а. „Сеат толедо” и в
предната част на л. а. „Нисан навара”. От удара л. а. „Нисан навара” се е
преобърнал на тавана си и се е придвижил на югоизток, където е настъпил втори
удар с л. а. „Тойота корола”. След ПТТ - то автомобилите са се установили на
местата и в положенията, отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на
местопроизшествието. Основна причина за настъпилото ПТП от техническа гледна
точка е, че водачът на л. а. „Сеат толедо” е навлязъл в кръстовището по начин и
в момент, когато това не е било безопасно.
От заключението на изготвената по делото допълнителна
тройна съдебна автотехническа експертиза се установява, че ударът между л. а.
„Сеат толедо” и л. а. „Нисан навара” е настъпил върху платното за движение в
конфликтна точка на първоначален контакт, която приблизително се намира: по
дължина но около 15.5 – 17.5 м северно от ориентира, приет в протокола за оглед
и по широчина на около 4 – 5 м източно от западния край на платното за движение
на бул. „В. Левски”. Ударът между л. а. „Нисан навара” и л. а. „Тойота корола”
е настъпил върху платното за движение в конфликтна точка на първоначален
контакт, която приблизително се намира: по дължина но около 4 – 15 м северно от
ориентира, приет в протокола за оглед и по широчина на около 4 – 6 м западно от
източния край на платното за движение на бул. „В. Левски”. Скоростта на
движение на л. а. „Сеат толедо” в момента на удара е била около 89 км/ч.
Скоростта на движение на л. а. „Нисан навара” в момента на удара е била около
52 км/ч. В анализираната пътна ситуация, водачът на л. а. „Нисан навара” е
нямал техническа възможност да установи автомобила пред мястото на удара и да
избегне произшествието чрез спиране или друга маневра. Водачът е нямал
техническа възможност и да задейства спирачната система на автомобила. Водачът
на л. а. „Нисан навара” би имал техническа възможност да избегне удара чрез
безопасно екстрено спиране, ако се е движил със скорост по – малка от 29 км/ч. Водачът
на л. а. „Нисан навара” е навлязъл на зелен сигнал на неговата светофарна
секция /съгласно една част от свидетелските показания/ или на жълт /съгласно
показанията на св. Г.Р./, а водачът на л. а. „Сеат толедо” е навлязъл на червен
сигнал на неговата светофарна секция /съгласно всички показания, които не
противоречат на обективните данни по делото/. Най – вероятен от техническа
гледна точка, е следният механизъм на анализираното ПТП: водачът Д.В. е
управлявал л. а. „Сеат толедо” по средната лента на платното за движение на
бул. „В. Левски” в посока от север на юг. По това време водачът Т.Н. е
управлявал л. а. „Нисан навара” по средната лента на платното за движение на
бул. „Дунав” в посока от запад на изток, а л. а. „Тойота корола” се е намирал в
неподвижно състояние, изчакващ на червен сигнал на светофара, в средната лента
на платното за движение на бул. „В. Левски”, насочен в посока от юг на север.
Когато л. а. „Сеат толедо” е достигнал кръстовището водачът му е навлязъл на
червен сигнал на светофара. Около 1 сек. след това л. а. „Нисан навара” също е навлязъл в кръстовището на зелен или
жълт сигнал на светофара. Така след около 0,2 сек. е настъпил удар, който е бил
неизбежен. Ударът е настъпил в предната дясна страна на л. а. „Сеат толедо” и в
предната част на л. а. „Нисан навара”. От удара л. а. „Нисан навара” се е
преобърнал на тавана си и се е придвижил на югоизток, където е настъпил втори
удар с л. а. „Тойота корола”. След ПТТ - то автомобилите са се установили на
местата и в положенията, отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на
местопроизшествието. Основна причина за настъпилото ПТП от техническа гледна
точка е, че водачът на л. а. „Сеат толедо” е навлязъл в кръстовището по начин и
в момент, когато това не е било безопасно.
Съгласно заключението на съдебната автотехническа
експертиза /стоково – оценъчна/ стойността на материалните щети по л. а. „Нисан
навара” с рег. № ********, нанесени при ПТП – то на 19.01.2012г., възлизат на
40 966.42 лв. /към м. януари 2012г./.
Съгласно заключението на съдебната автооценъчна
експертиза /по писмени данни/ стойността на причинените имуществени вреди по л.
а. „Сеат толеда” с рег. № ******** към датата на настъпилото ПТП - 19.01.2012г.
е 865 лв.
От заключението на изготвената съдебно – психиатрична
експертиза на подс. В. се установява, че същият страда от психично заболяване –
психически и поведенчески разстройства от употреба на опиоиди. Синдром на
зависимост. Не се води на диспансерен отчет, но има данни като потребител на
психиатрична помощ от 2003г. Към момента на инкриминираното деяние и към датата
на изготвяне на експертизата е разбирал свойството и значението на извършеното
и е могъл да ръководи постъпките си. Може правилно да възприема фактите от
действителността и да дава достоверни обяснения за тях. Може да участва в
наказателното производство.
При управлението на автомобила подс. В.
е нарушил правилата за движение, регламентирани в чл.6 т.1 от ЗДП: „Участниците
в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и
със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка” и чл.31 ал.7
т.1 от ППЗДП: „Светлинните сигнали имат следното значение: червена светлина –
означава „Преминаването е забранено”. Водачите на пътни превозни средства не
трябва да преминават „стоп – линията” или, ако няма такава, да преминават
линията, на която е поставен светофарът. Когато светофарът е поставен в средата
на кръстовището, водачите не трябва да навлизат в кръстовището или на
пешеходната пътека, при което по непредпазливост е причинил значителни
имуществени вреди на стойност 40 966.42 лв. по л. а. „Нисан навара” с рег.
№ ********, собственост на фирма „Евро аванс” ЕООД Пловдив.
Описаната по – горе фактическа
обстановка се установява частично от обясненията на подс. В., частично от
показанията на свидетелите – В.Г.Д., М.К.Б. /депозирани в съдебно заседание, а
относно обстоятелствата, за които беше приложена процедурата на чл.281 ал.4 вр.
ал.1 т.1 от НПК и чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК – съответно от
показанията му, дадени пред орган на досъдебното производство/, Г.Р.Р., Н.А.М.
/депозирани в съдебно заседание, а относно обстоятелствата, за които беше
приложена процедурата на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК и чл.281 ал.4 вр. ал.1
т.2 пр2. от НПК – съответно от показанията му, дадени пред орган на досъдебното
производство/ и О.М.Х., както и изцяло от показанията на свидетелите - А.К., К.И.Г.
/депозирани в съдебно заседание, а относно обстоятелствата, за които беше
приложена процедурата на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК – съответно от
показанията и, дадени пред орган досъдебното производство/, А.Е.Г., Л.С.М., П.Р.Д.,
В.Р.К., Т.С.Н., М.П.К., Д.К.П., Ж.И.Ж., Т.В.Т., С.З.Т. и Д.И.М..
Спрямо част от показанията на
свидетелите Б. и М., дадени в хода на съдебното следствие, беше приложена
процедурата на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК поради наличие на съществени
противоречия между тях и показанията им, дадени пред орган на досъдебното
произовдство. Съдът кредитира показанията на свидетелите, депозирани в хода на
досъдебното производство, тъй като именно те кореспондират с останалите
доказателства по делото, а и освен това са дадени в един, по – близък до
инкриминираното деяние момент, като св.
М. потвърди именно показанията, които му бяха прочетени.
Спрямо част от показанията на
свидетелите Б., М. и Г. беше приложена процедурата на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2
пр.2 от НПК поради неспомняне на определени обстоятелства. Съдът кредитира
показанията на свидетелите, дадени пред орган на досъдебното производство, тъй
като те съответстват на доказателствата по делото, дадени са непосредствено
след деянието, а и освен това след прочитането им, бяха потвърдени от
свидетелите.
Съдът не кредитира обясненията на подс. В.
в частта им, в която същият твърди, че с управлявания от него л. а. „Сеат
толедо” е навлязъл в кръстовището на бул. „В. *** на зелен сигнал на
светофарната уредба, след което спрял да изчака движещите се направо
автомобили, за да може да направи ляв завой. След това подсъдимият твърди, че
не помни нищо от това, което се е случило. Обясненията на подс. В. относно
това, че е навлязъл в кръстовището на зелен сигнал на светофара, се
опровергават от показанията на св. Б., който с управлявания от него л. а.
„Тойота корола” се е движил по бул. „В. Левски” в посока от юг на север,
обратна на посоката, в която се е движил автомобилът, управляван от подсъдимия.
Когато св. Б. приближил кръстовището на бул. „В. *** видял, че за него
светофарната уредба свети с червена светлина, поради което спрял преди
кръстовището в средната лента на платното за движение, в която бил първа кола,
и видял, че на светофарната уредба оставали още около 10 сек. от червения
сигнал. От циклограмата на светофарната уредба, приложена към делото и
анализирана в тройните съдебни автотехнически експертизи, се установява, че в
този случай сигналът на светофарната секция за св. Б. съвпада със сигнала за
подс. В.. Т. е. и сигналът на светофарната секция за подсъдимия е бил червен. И това е така, тъй като св. Б. твърди, че са
оставали още около 10 сек. от червения сигнал на светофара, т. е. същият е бил
в края си, а не в началото, когато, видно от циклограмата, червеният сигнал на
светофарната секция за св. Б. започва преди този за подс. В.. В този случай, в
началото на червения сигнал за св. Б., сигналът за подс. В. в рамките на една
секунда е зелен, след което следват 3 сек. жълт сигнал и чак тогава червен, т.
е. червеният сигнал за подсъдимия започва 4 сек. след този за св. Б.. Но това,
както беше посочено по – горе, е само, ако св. Б. е бил в началото на червения
сигнал на неговата светофарна секция, а същият, както се установява от показанията
му е бил в края на този сигнал. Около 2 – 3 сек. след като св. Б. е видял, че
остават около 10 сек. от червения сигнал на светофара, е настъпил ударът между л.
а. „Сеат толедо” и л. а. „Нисан навара”. От заключенията на изготвените по
делото автотехнически експертизи се установява, че в кръстовището първо е
навлязъл л. а. „Сеат толедо” и около една секунда по - късно л. а. „Нисан
навара”, като след около 0,2 сек. е настъпил ударът между тях. Т. е. л. а.
„Сеат толедо” и л. а. „Нисан навара” са навлезли в кръстовището след като св. Б.
е видял, че остават около 10 сек. от червения сигнал на светофара, тъй като
ударът според свидетеля е настъпил около 2 – 3 сек. след това, а от навлизането
на л. а. „Сеат толедо” в кръстовището до удара с л. а. „Нисан навара” са
изминали около 1,2 сек. От горното категорично следва да бъде направен изводът,
че подс. В. с управлявания от него автомобил е навлязъл в кръстовището на
червена светлина на светофара.
Св. Б. дори твърди, че когато за пръв
път забелязал л. а. „Сеат толедо” същият навлизал в кръстовището, като
свидетелят се учудил защо водачът на автомобила предприема тази маневра. През
това време сигналът на светофара както за св. Б., така и за подс. В. е бил
червен. Наред с горното св. Б. посочва, че л. а. „Сеат толедо” е отнел
предимството на л. а. Нисан навара”, в резултат на което е настъпил ударът
между тях. Горното е в потвърждение на обстоятелството, че подс. В. е навлязъл
в кръстовището на забранен сигнал на светофара.
Обстоятелството, че подс. В. е навлязъл
в кръстовището на червен сигнал на светофара се установява и от показанията на
св. Г., дадени от нея пред орган на досъдебното производство и прочетени на
основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК, в които същата посочва, че св. К.,
на която е оказала помощ след катастрофата, постоянно повтаряла, че другият
автомобил е минал на червен сигнал на светофара. Наред с горното св. Г. заявява
в депозираните в съдебно заседание показания, че след удара, който тя не е
видяла, а само е чула сблъсъка на автомобилите, респ. видяла е движението им
след това, при обръщането си към мястото на удара, е видяла, че л. а. „Тойота”
чака на червен сигнал на светофара.
Св. Г., който е бил единият от
полицейските служители от Сектор „Пътна полиция” Пловдив, които са били
изпратени на мястото на ПТП – то, посочва, че по данни на свидетелите, които са
били установени на местопроизшествието, л. а. „Сеат толедо” е навлязъл в
кръстовището на червен сигнал на светофара.
Св. Б. твърди, че след като л. а. „Сеат
толедо” навлязъл в кръстовището, е започнал за завива наляво, което не успял да
направи, тъй като настъпил удар с л. а. „Нисан навара”. Поради констатирани
съществени противоречия относно горното обстоятелство, са били прочетени
показанията, дадени от свидетеля пред орган на досъдебното производство, в
които същият посочва, че не е видял движението на л. а. „Сеат толедо” преди
удара му с л. а. „Нисан навара”. Действително след прочитането на тези
показания и констатирането на противоречия, св. Б. потвърди показанията, дадени
от него в съдебното следствие. Съдът обаче намира, че следва да бъдат
кредитирани показанията на свидетеля, дадени в досъдебното производство, тъй като
именно те кореспондират с останалите доказателства по делото, а и освен това са
дадени в един, по – близък до инкриминираното деяние момент. Действително
показанията на св. Б. в известна степен кореспондират с обясненията на подс. В..
За разлика обаче от св. Б., който твърди, че л. а. „Сеат толедо” е започнал да
завива наляво, подс. В. твърди, че е спрял управлявания от него автомобил,
изчаквайки движещите се направо автомобили, след което е щял да предприеме
маневра завиване наляво.
Както показанията на св. Б., така и
обясненията на подс. В. в посочената им по – горе част категорично се
опровергават от заключенията на автотехническите експертизи, както и от
направените уточнения от вещите лица в разпита им в съдебно заседание. От
заключението на тройната автотехническа експертиза се установява, че скоростта
на движение на л. а. „Сеат толедо” в момента на удара е била около 83 км/ч.
Съгласно допълнителната тройна автотехническа експертиза скоростта на движение
на л. а. „Сеат толедо” в момента на удара е била около 89 км/ч. Това
категорично опровергава твърденията на подс. В., че е бил спрял управлявания от
него автомобил, доколкото от експертизите се установява не само, че се е
движил, но и с една доста висока скорост на движение. На следващо място, вещото
лице инж. С.М. в разпита си е уточнил причините, поради които не може да се
приеме, че л. а. „Сеат толедо” е спрял с цел извършване на маневра ляв завой,
респ. че същият е започнал извършването на такава маневра. На първо място,
вещото лице посочва, че ако л. а. „Сеат толедо” е извършвал маневра завой
наляво и предвид ниската скорост, необходима за това, респ. ако е бил спрял с
тази цел, то тогава след удара с л. а. „Нисан навара” е щял да се придвижи
напред и наляво, т. е. на североизток, тъй като е нямал собствено количество на
движение, а е получил такова от автомобила, с който се е ударил. В същото време
обаче след удара л. а. „Сеат толедо” се е придвижил напред и надясно, т. е. на
югоизток, което изключва възможността автомобилът да е бил спрял за извършване
на маневра ляв завой, респ. да е започнал да извършва същата. Според инж. М.
няма как, ако л. а. „Сеат толедо” е бил спрял за завиване наляво или е започнал
да завива, след удара да се придвижи напред и надясно, защото това противоречи
на природните закони, тъй като автомобилът е нямал собствена скорост, а е
получил такава от л. а. „Нисан навара”. На следващо място, вещото лице посочва,
че ако л. а. „Сеат толедо” е извършвал маневра завой наляво, следата, отразена
в протокола за оглед на местопроизшествие, ще се пада зад мястото на удара, т.
е. тогава автомобилите въобще няма да минат през мястото, на което се намира
следата, поради което такава не би била оставена, а тя е обективна данна по
делото. Инж. М. посочва и още една причина, чисто математическа такава, поради
която експертизата е приела, че ударът между двата автомобила не бил могъл да
настъпи при ляв завой на л. а. „Сеат толедо”, тъй като тогава л. а. „Нисан
навара” е трябвало да се движи на заден ход, за да може л. а. „Сеат толедо” да
има собствено количество на движение, така че след удара да се придвижи напред
и надясно. Тогава скоростта на л. а. „Сеат толедо” е трябвало да бъде толкова
голяма, а именно 125 км/ч, с която обаче същият по никакъв начин не би могъл да
извърши маневрата завой наляво. Наред с горното във връзка с допълнителната
тройна автотехническа експертиза, инж. М. уточнява и това, че след като са
направили анализ на транспортните потоци на кръстовището, са установили, че ако
л. а. „Сеат толедо” е изчаквал за маневра завой наляво, е нямало да има точка
на пресичане с автомобилите, които са идвали от бул. „Дунав”. Такава може да се
получи само, ако л. а. „Сеат толедо” е завършил маневрата, но тогава няма да се
е намирал с дясната си част към л. а. „Нисан навара”, в която именно част на
управлявания от подс. В. автомобил е настъпил ударът, а по – скоро със задната
си част.
Съдът не кредитира показанията на св. Х.,
който твърди, че както той, така и подс. В. са навлезли в кръстовището на зелен
сигнал на светофара, като подсъдимият е навлязъл малко преди свидетеля, тъй
като бил две – три коли преди него. В същото време обаче св. Х. посочва, че
нито е видял, нито е чул ударът между двата автомобила. В съдебно заседание
инж. М. уточнява, че ударът между л. а. „Сеат толедо” и л. а. „Нисан навара” е
бил, образно казано, като бомба и ако св. Х. се е движил две – три коли след
автомобила, управляван от подс. В., то тогава е необяснимо, че същият нито е
чул, нито е разбрал за този удар. Наред с горното следва да се отбележи и това,
че св. Х. твърди, че подс. В. се е движил в лявата лента на платното за
движение на бул. „В. Левски”, както и че в средната лента е имало други
автомобили. От всички доказателства по делото се установява, че управляваният
от подс. В. автомобил се е движил по средната лента на платното за движение.
Предвид горното не може да се приеме, че св. Х. е видял навлизането на
автомобила на подс. В. в кръстовището, респ. на какъв сигнал на светофара е
станало това, поради което и не следва да бъдат кредитира показанията му в
посочената им част.
Установява се от доказателствата по
делото, че св. Н. с управлявания от него автомобил е навлязъл в кръстовището на
зелен сигнал на светофара. В подкрепа на горното на първо място са показанията
на св. Н. и тези на св. К.. Действително св. Н. е **** на „Евро аванс” ЕООД, на чието дружество е
автомобилът, по който са били причинени имуществените вреди от престъплението.
Св. К. от своя страна е живяла на семейни начала със св. Н.. Т. е. двамата
свидетели са заинтересовани от изхода на делото лица. Техните показания обаче
се подкрепят от тези на св. Б., който посочва, че ударът между двата автомобила
е настъпил, тъй като л. а. „Сеат толедо” е отнел предимството на л. а. „Нисан
Навара”. От това следва да бъде направен изводът, че л. а. „Нисан навара” се е
движил на разрешен за него сигнал на светофарната уредба. В този смисъл са и
показанията на св. Г., който посочва, че по данни на установените на мястото на
ПТП – то свидетели, л. а. „Нисан навара” е навлязъл в кръстовището на зелен
сигнал на светофара. Св. М. от своя страна, който към момента на катастрофата
се е намирал в автомобила си, спрян на спирката на кръстовището на бул. „Дунав”
и бул. „В. Левски” в посока кръговото движение, чул удара между автомобилите,
след което се обърнал наляво и видял освен обръщането на л. а. „Нисан навара” и
това, че в този момент имало движещи се автомобили по бул. „Дунав”. Горните
показания св. М. е дал в досъдебното производство, като същите са прочетени
поради наличие на съществени противоречия с показанията, дадени от свидетеля в
съдебното следствие, респ. поради неспомняне на обстоятелства. Наред с горното
св. М. в депозираните в съдебно заседание показания заявява, че към момента, в
който се е обърнал наляво автомобилите по бул. „В. Левски” са били спрели. Т. е.
от една страна, автомобилите по бул. „Дунав” са се движили, а от друга тези по
бул. „В. Левски” са били спрели, което също е в подкрепа на извода, че сигналът
на светофарната секция за първите от тях е бил зелен, а за вторите –
червен.
Дори самият подсъдим в обясненията си
твърди, че след навлизането в кръстовището е изчаквал движещите се направо
автомобили. Т. е. от тези обяснения на подс. В. *** са се движили автомобили,
от което пък следва, че сигналът на светофарната уредба за тях е бил зелен.
Св. Р. посочва, че приближавайки
светофара на кръстовището с управлявания от него т. а. „Форд транзит” спрял в
крайна лява лента на платното за движение на бул. „Дунав” в посока от запад на
изток, тъй като видял, че светнал жълт сигнал. Една – две секунди след това,
докато бил спрял на жълтата светилна на светофара, твърди св. Р., л. а. Нисан
навара”, който се движил от дясната му страна, в средната лента на платното за
движение, не спрял на светофара, а навлязъл в кръстовището, където настъпил
удар между него и л. а. „Сеат толедо”. Показанията на св. Р. относно това, че
л. а. „Нисан навара” е преминал на жълт сигнал на светофара не следва да бъдат
кредитирани, той като те са изолирани от останалите доказателства във връзка с
това обстоятелство, от които се установява, че управляваният от св. Н.
автомобил е навлязъл в кръстовището на зелен сигнал. Установява се от
доказателствата по делото, че както преди, така и след навлизането на л. а.
„Нисан навара” в кръстовището, в средната лента на платното за движение на бул.
„Дунав” в посока от запад на изток, са се движили и други автомобили. Това
означава, че л. а. „Нисан навара” е преминал на зелен сигнал на светофара,
защото ако беше на жълт, щеше да има автомобили, които преди него да са
навлезли в кръстовището, той като от циклограмата се установява, че преди
жълтия е зеленият сигнал на светофара, но не и такива, които да навлязат след
него, доколкото след жълтия следва червен сигнал на светофарната секция за
автомобилите, движещи се в средната лента на платното за движение на бул.
„Дунав” в посока от запад на изток. Дори от доказателствата по делото се
установяваше, че л. а. „Нисан навара” е навлязъл в кръстовището на жълт сигнал,
то и в този случай л. а. „Сеат толедо” щеше да е навлязъл на червен сигнал, тъй
като от циклограмата се установява, че докато свети жълтият сигнал на
светофарната секция за автомобила на св. Н. в рамките на 3 сек., за автомобила
на подс. В. сигналът е червен. Съгласно циклограмата във всички случаи, в които
сигналът на светофарната секция за л. а. „Нисан навара” е зелен или жълт,
сигналът на светофара за л. а. „Сеат толедо” е червен.
От обективна страна, фактите по делото
се подкрепят и от събраните по същото писмени доказателства: от досъдебно
производство № 10/2012г. по описа на Сектор „Пътна полиция” Пловдив - Протокол
за оглед на местопроизшествие от 19.01.2012г. /л.2 – л.7/, албум за посетено
местопроизшествие от 03.02.2012г. /л.9 – л.18/, талон за медицинско изследване
/л.64/, протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго
упойващо вещество /л.65, л.104/, справка за съдимост /л.120 – л.121/,
циклограма на светофарната уредба на бул. „Дунав” и бул. „В. Левски” /л.124,
л.125/, справка за нарушител от региона на подс. В. /л.129/, характеристична
справка /л.130/, заверени копия на свидетелство за управление на МПС,
свидетелство за регистрация, контролен талон към знак за годишен технически
преглед, застрахователна полица № 09111 0270124 /л.136, л.137, л.138/, заверени
копия на свидетелство за управление на МПС, контролен талон, свидетелство за
регистрация, знак за първоначален технически преглед, застрахователна полица №
05111890694324 /л.139, л.140, л.141, л.142/,
заверени копия на свидетелство за управление на МПС, знак за
първоначален технически преглед, застрахователна полица № 02111891038477,
свидетелство за регистрация /л.143, л.144, л.145, л.146/, служебна бележка,
епикриза /л.149, л.150/, амбулаторен лист /л.176/, удостоверение за актуално
съдебно състояние на „Евро аванс” ЕООД /л.177/, болнични листове, амбулаторен
лист /л.178, л.179, л.180, л.181/, кратка характеристика на продукта метадон
алкалоид /л.184 – л.191/, докладна записка /л.210/, Заповед рег. № З –
469/19.01.2012г. на Директора на ОДМВР Пловдив /л.211/, справки /л.212, л.213,
л.214/, фактури, опис заключение /л.222, л.223, л.224, л.225, л.226, л.227,
л.228, л.229, л.230, л.231, л.232, л.233, л.234, л.235/, генерално търговско
пълномощно /л.252 – л.253/, констативен протокол за ПТП с пострадали лица
/л.265/; от НОХД № 6846/2013г. по описа на ПРС, ХІ н. с. – медицинско досие на
подс. В. /л.260 – л.333/, заверено копие от тетрадка кръв за опиати /л.351/,
доклад от ст. м. с. П. Ч. – Спешно отделение, Звено хирургия при УМБАЛ „Св. Г.”***
/л.353/, копие от журнал за алкохолни проби /л.355/, листовка: информация за
пациента относно метадон /л.424/.
В подкрепа на фактическата обстановка са
и заключенията на изготвените по делото химическа, токсикохимична, съдебномедицински,
тройна съдебна автотехническа, допълнителна тройна съдебна автотехническа,
автотехническа експертиза /стоково – оценъчна/, съдебна автооценъчна експертиза
/по писмени данни/ и съдебно – психиатричната експертиза, които съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвени, с нужните знания и опит в съответната
област.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна, че подс. В. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.343 ал.1 б.а вр. чл.342 ал.1 от НК за
това, че на 19.01.2012г. в гр. Пловдив, на кръстовището на бул. „Дунав” и бул.
„В. Левски” при управление на МПС – л. а. „Сеат толедо” с рег. № ******** е
нарушил правилата за движене по пътищата, а именно:
Чл.6 т.1 от ЗДП: „Участниците в
движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и
със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка”;
Чл.31 ал.7 т.1 от ППЗДП: „Светлинните
сигнали имат следното значение: червена светлина – означава „Преминаването е
забранено”. Водачите на пътни превозни средства не трябва да преминават „стоп –
линията” или, ако няма такава, да преминават линията, на която е поставен
светофарът. Когато светофарът е поставен в средата на кръстовището, водачите не
трябва да навлизат в кръстовището или на пешеходната пътека, при което по
непредпазливост е причинил значителни имуществени вреди на стойност
40 966.42 лв. по л. а. „Нисан навара” с рег. № ********, собственост на
фирма „Евро аванс” ЕООД Пловдив.
От обективна страна, подс. В. е
осъществил състава на посоченото по –
горе престъпление, тъй като при управление на МПС е нарушил правилата за
движение, в резултат на което са били причинени значителни имуществени вреди.
Подс. В. е правоспособен водач, който на 19.01.2012г.
в гр. Пловдив, на кръстовището на бул. „Дунав” и бул. „В. Левски” е управлявал
на МПС – л. а. „Сеат толедо” с рег. № ********, при което е нарушил правилата
за движение, регламентирани в чл.6 т.1 от ЗДП и чл.31 ал.7 т.1 от ППЗДП,
навлизайки в кръстовището на червена светлина, която забранява преминаването, и
е предизвикал ПТП с л. а. „Нисан навара” с рег. № ********, собственост на
„Евро аванс” ЕООД, управляван от св. Н., в резултат на което са били причинени
значителни имуществени вреди по автомобила в размер на 40 966.42 лв.
На значителните имуществени вреди по смисъла на
обективния признак по чл.343 ал.1 б.а от НК отговаря равностойността на 14
минимални работни заплати към момента на извършване на деянието, съгласно
Решение № 312/27.06.2008г. на ВКС по н. д. № 273/2008г., ІІІ н. о. С
Постановление № 180/30.06.2011г. на МС за определяне нов размер на минималната
работна заплата за страната, считано от 1 септември 2011г. е определен нов
размер на минималната работна заплата за
страната от 270 лв., от което следва, че с деянието си подс. В. е причинил
значителни имуществени вреди, тъй като към момента на извършване на
престъплението 14 минимални работни заплати са се равнявали на 3 780 лв.,
а причинените по л. а. „Нисан навара” имуществени вреди са на стойност
40 966.42 лв.
Съдът намира, че при управление на автомобила подс. В.
не е нарушил правилата за движение, регламентирани в чл.5 ал.1 т.1 от ЗДП, чл.5
ал.3 т.1 от ЗДП, чл.20 ал.2 от ЗДП, чл.21 ал.1 от ЗДП и чл.47 от ЗДП.
Разпоредбата на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДП регламентира общо правило за поведение на
участниците в движението по пътищата, поради което приложението и е изключено с
оглед наличието на нарушени специални разпоредби – тези на чл.6 т.1 от ЗДП и
чл.37 ал.7 т.1 то ППЗДП. Действително установява се от доказателствата по
делото, че скоростта, с която подс. В. е управлявал л. а. „Сеат толедо” е
превишавала предвидената в чл.21 ал.1 от ЗДП скорост на движение на водача на
пътно превозно средство, управлявано с категория „В” в населено място, но
доколкото същата не е в пряка причинно – следствена връзка с ПТП – то,
разпоредбите на чл.20 ал.2 от ЗДП, чл.21 ал.1 от ЗДП и чл.47 от ЗДП нямат
отношение към ПТП – то, причина за което е навлизането на водача на л. а. „Сеа
толедо” в кръстовището по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.
е. при забранен червен сигнал на светофарната уредба. Не се установява и пряка причинно
– следствена връзка на ПТП – то с обстоятелството, че подс. В. е управлявал МПС
след употреба на наркотици, още по – малко пък под въздействие на алкохол,
поради което от обвинението като нарушена следва да отпадне и разпоредбата на
чл.5 ал.3 т.1 от ЗДП.
От субективна страна, престъплението е извършено по
непредпазливост под формата на небрежност. Подс. В. не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди. Непредпазлива ще е вината на дееца и тогава, когато е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е мислил да ги предотврати, в
който случай ще е налице самонадеяност. При управление на автомобила
подсъдимият е бил длъжен да спазва правилата за движение, регламентирани в чл.6
т.1 от ЗДП и чл.31 ал.7 т.1 от ППЗДП. Подс. В. обаче е нарушил посочените по –
горе правила за движение и така се е отклонил от дължимото поведение, като не е
проявил дължимата грижа, в резултат на което за него възниква задължение да
предвиди и предотврати общественоопасните последици от своето деяние. При
небрежността не се изискват конкретни представи за престъпния резултат, а
деецът да има някакви най – общи представи за това, което върши, за
обстановката и за възможните опасности. На следващо място, за да е налице
небрежност, трябва деецът да е могъл да предвиди и предотврати
общественоопасните последици. Възможността за предвиждане и предотвратяване на
резултата зависи от конкретните обективни условия за извършване на деянието и
от индивидуалните особености на личността на дееца. В случая са съществували
всички обективни условия, за да се предвиди и предотврати настъпването на
престъпния резултат. Подс. В. е могъл да предвиди, че нарушавайки правилата за
движение е възможно настъпването на ПТП и причиняването на имуществени вреди,
включително и значителни такива. Както и самият подсъдим посочва притежава
свидетелство за управление на МПС от 18 години, като освен това и маршрутът, по
който се е движил в деня на ПТП – то, му е бил добре познат, тъй като често е
минавал оттам. В случая става въпрос за непредпазливост под формата на
небрежност, а не на самонадеяност, тъй като, за да е налице такава трябва у
деецът да е формирана една субективна увереност, че общественоопасните
последици въобще няма да настъпят, която увереност обаче е обективно
необоснована. За наличието на такава субективна увереност се съди по това, че
деецът е взел известни мерки за предотвратяване на престъпния резултат, а не
разчита само на случайността. В случая не се установява предприемането на
каквито и да било мерки от страна на подсъдимия за предотвратяване на
общественоопасните последици.
С оглед на посочената и приета по – горе правна
квалификация за извършеното от подс. В. престъпление, като се съобрази с целите
на наказанието, визирани в чл.36 от НК и обществената опасност на деянието и на
дееца, съдът е на становище, че на същия следва да бъде определено наказание
при условията на чл.54 от НК. Съдът намира, че няма основания за определяне на
наказание при условията на чл.55 от НК, тъй като в случая не са налице нито
изключителни, нито многобройни смекчаващи обстоятелства, поради които и най –
лекото, предвидено в закона наказание да се оказва несъразмерно тежко. При
определяне вида на наказанието, а именно лишаване от свобода или алтернативно
предвиденото пробация, съдът отчита всички обстоятелства по делото. От една
страна – оказаното, макар и частично съдействие за изясняване на обективната
истина по делото, добрите характеристични данни на подсъдимия, който се лекува
от наркотичната си зависимост, участвайки в метадонова програма, освен това е и
трудово и социално ангажиран. От друга страна следва да бъде отчетен размерът
на причинените от престъплението имуществени вреди, който надхвърля изискуемия
размер за наличието на този обективен признак. Предвид горното съдът намира, че
на подс. В. следва да бъде наложено наказание пробация. При определяне на
пробационните мерки, в които следва да се изразява наказанието пробация, както
и тяхната продължителност, съдът отчита всички обстоятелства по делото, както
смекчаващите, така и отегчаващото такова, посочени по – горе. Предвид горното съдът
намира, че на подс. В. следва да бъде наложено наказание пробация за срок от
една година, включваща следните пробационни мерки – задължителна регистрация по
настоящ адрес:*** за срок от една година с периодичност два пъти седмично и
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година.
Така наложеното наказание се явява справедливо и би постигнало целите на
специалната и генералната превенция на наказанието, визирани в разпоредбата на
чл.36 от НК.
На основание чл.343г вр. чл.343 ал.1 б.а вр. чл.342
ал.1 от НК подс. В. следва да бъде лишен от право да управлява МПС. При
определяне размера на наказанието лишаване от право да управлява МПС, съдът
отчита посочените по – горе обстоятелства, взети предвид при определяне
наказанието пробация, като намира, че подсъдимият следва да бъде лишен от това
право за срок от една година, считано от влизане в сила на присъдата, което
наказание се явява справедливо и би постигнало целите на специалната и генералната
превенция, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна, че подс. В. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.343б ал.3 от НК за това, че на
19.01.2012г. в гр. Пловдив, на кръстовището на бул. „Дунав” и бул. „В. Левски”
е управлявал МПС – л. а. „Сеат толедо” с рег. № ********, собственост на „Сарс
груп и Ко” ООД Пловдив след употреба на наркотични вещества – метадон в
количество над 300 ng/ml, установено с токсикохимична експертиза за определяне
наличието на наркотични вещества или техни аналози – Протокол № 12/БТМ – 33 на
НИКК София.
От обективна страна подс. В. е осъществил състава на
престъплението по чл.343б ал.3 от НК, тъй като на посочените дата и място е
управлявал МПС след употреба на наркотично вещество.
Както беше посочено по – горе подсъдимият е
правоспособен водач, който на 19.01.2012г. в гр. Пловдив, на кръстовището на
бул. „Дунав” и бул. „В. Левски” е управлявал МПС – л. а. „Сеат толедо” с рег. №
******** след употреба на наркотични
вещества – метадон в количество над 300 ng/ml, което е било
установено с токсикохимична експертиза за определяне наличието на наркотични
вещества или техни аналози, обективирана в Протокол № 12/БТМ – 33 на НИКК
София.
Съдът намира, че са били спазени правилата, регламентирани
в Наредба № 30 от 27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол
или друго упойващо вещество от водачите на МПС /Наредбата/ относно вземането,
пренасянето, съхранението и изследването на кръвната проба. Съставените в тази
връзка документи съдържат необходимите реквизити, като самата процедура, която
те отразяват, е проведена при спазване изискванията на специалните разпоредби
на Наредбата.
От страна на подс. В. и неговия защитник се твърди, че
е била опорочена процедурата по вземането и последващото изследване на кръвната
проба, поради което не следва да бъде кредитирана изготвената в тази връзка
експертиза. Първото възражение е свързано с твърдение за нарушение на чл.10
ал.1 и ал.2 от Наредбата, тъй като съставеният протокол за медицинско
изследване не бил изготвен в съответствие с посочените разпоредби. Съгласно
чл.10 от Наредбата при освидетелстването лекарят описва поведението, общото
психично и соматично състояние на лицето, поведенческите реакции, степента на
съзнанието, ориентацията, паметта, както и абстинентните прояви, когато има
такива /ал.1/. Резултатът от освидетелстването, събраните анамнестични и
клинико - диагностични данни, доказващи заболявания /диабет, епилепсия и др./ и
приетите от водача лекарства през последните 24 часа, се вписват в протокол за
медицинско изследване /приложение № 2/.
След ПТП – то подс. В. бил откаран в УМБАЛ „Св. Г.”***,
където постъпил по спешност в шоково състояние, с оплаквания от силни болки в
корема и дясната гръдна половина, задух, като наред с това съобщил и за
краткотрайна загуба на съзнание. Предвид обективното състояние на подс. В. и
след първоначалните изследвания и консултативни прегледи, на същия била
извършена операция. След откарване в болничното заведение на подс. В. била
взета кръв както за алкохолна проба, така и за изследване наличие на опиати,
като за целта били съставени два броя протоколи за медицинско изследване – за
употреба на алкохол, съответно за употреба на друго упойващо вещество. Предвид
тежкото състояние, в което подсъдимият бил приет в болничното заведение, същият
не могъл да бъде освидетелстван, което обстоятелство било отразено дежурния
хирург д - р М., който взел кръвните проби, в протокола за медицинско
изследване за употреба на алкохол, както и в този за употреба на друго упойващо
средство. Съдът не споделя възражението на подс. В. и неговия защитник, че
непопълването на графити в протокола за медицинско изследване за употреба на друго
упойващо вещество, единствено който има значение в случая, доколкото
повдигнатото на подсъдимия обвинение е за управление на МПС след употреба на
наркотични вещества, опорочава процедурата и е пречка да бъде кредитирана
извършената в последствие експертиза, тъй като вписването на информация за състоянието
на изследваното лице към момента на взимане на кръвната проба е възможно, само
ако то е било адекватно и контактно, както и е било в състояние да отговори на
въпроси, поставени при снемане на анамнезата му. Както беше посочено по – горе
подс. В. е бил приет по спешност в болничното заведение и се е нуждаел от
незабавна медицинска помощ, каквато му е била оказана, поради което
изясняването на въпросите, свързани с неговото състояние и попълването на
медицинското изследване в случая е било обективно невъзможно. В подкрепа на
извода, че липсата на отразяване в протокола за медицинско изследване на тези
данни не е пречка същият да бъде ценен и ползвани резултатите за изследването е
Решение № 576 от 08.03.2013г. на ВСК по н. д. № 1769г., І н. т., НК.
От представеното по делото заверено копие от тетрадка
за вземане на кръв за опиати, както и от писмо изх. № 120/05.11.2014г. от ст.
м. с. П. Ч. от Спешно отделение, Звено хирургия към УМБАЛ „Св. Г.”***, се
установява, че кръвната проба за изследване наличието на опиати е взета от
подс. В. на 19.01.2012г. в 10.50ч. От подс. В. били взети 40 мл кръв за
химическо изследване за употреба на друго упойващо вещество, което
обстоятелство се установява от протокола за извършената токсикохимична експертиза.
По този начин е било спазено изискването на чл.11 ал.2 от Наредбата, съгласно
което при изследване за употреба на друго упойващо вещество се взима по 40 мл
кръв. В показанията си св. М. посочва, че взетата кръв се съхранява в хладилник, в контейнер. Действително св. М.
посочва, че така се прави по принцип при взимането на кръв, като не може да си
спомни за конкретния случай. Не може обаче и да се очаква от св. М., предвид
многото на брой случаи на взимане на кръвни проби за изследване, същият да си
спомня конкретния случай, още повече като се има предвид изминалия
продължителен период от време. Предвид горното и доколкото по никакъв начин не
е дискредитирано съхранението на взетата от подс. В. кръв, следва да се приеме,
че е било спазено изискването на чл.14 от Наредбата. В деня, в който от подс. В.
била взета кръвната проба за изследване наличието на опиати, същата била опакована
и парафинирана по правилата и предадена на главен сержант С. срещу подпис за транспортиране
до съответната лаборатория в гр. София поради липсата на такава в гр. Пловдив,
което се установява от посоченото по – горе писмо изх. № 120/05.11.2014г. Със
Заповед рег. № З – 469/19.01.2012г. на Директора на ОДМВР Пловдив били
командировани служители и МПС от ОДМВР Пловдив в гр. София, НИКК МВР за
отнасяне на кръвна проба за химическо изследване относно установяване употреба
на наркотични или упойващи вещества от участник в ПТП, а именно **** П. Р. и ****
В. Х. от група „ОДПКПД” на сектор „Пътна полиция” Пловдив със служебен
автомобил „Опел астра” с рег. № ***. В изпълнение на горната заповед била
съставена докладна записка от П. Р., съгласно която същият съвместно с В. Х.
отнесли кръвна проба за химическо изследване относно установяване употреба на
наркотични или упойващи вещества от участник в ПТП, а именно Д.В. в НИКК МВР
София. Обстоятелството, че начинът на опаковане, запечатване и надписване на
прозрачното стъклено шишенце с тапа, в което е била поставена изпратената за
изследване в НИКК МВР София кръвна проба, са отговаряли на изискванията на
чл.13 от Наредбата, се установява от протокола за токсикохимичната експертиза,
в който това изрично е констатирано. Наред с горното в експертизата е посочено
и това, че при отваряне на опаковката не е било установено наличие на мирис,
характерен при протичане на разложителен процес. Ето защо не може да се приеме
за основателно възражението, че пробата кръв не е била съхранявана съобразно
изискванията на Наредбата. Действително в чл.15 ал.1 от същата е посочено, че
пробите от кръв се изплащат за анализ в специализираните химически лаборатории
в хладилни чанти с транспорт на лечебните заведения. Това, че кръвната проба е
била транспортирана до НИКК МВР София от служители на ОДМВР Пловдив, не
дискредитира същата, при положение, че са били спазени правилата на Наредбата.
Както беше посочено по – горе от протокола за токсикохимичната експертиза се
установява, че начинът на опаковане, запечатване и надписване на прозрачното
стъклено шишенце с тапа, в което е била поставена изпратената за изследване
кръвна проба, са отговаряли на изискванията на чл.13 от Наредбата, като при
отваряне на опаковката не е било установено наличие на мирис, характерен при
протичане на разложителен процес.
Експертизата е била изготвена като първо е бил
извършен предварителен /насочващ/ анализ от пробата кръв за наличие на упойващи
и наркотични вещества. След като тестовете са отчели наличие на метадон,
остатъкът от обекта на експертизата е бил разделен на две самостоятелни проби,
които са били изследвани с тънкослойна и с микротънкослойна хроматография –
сравнително и със система GC-MS „Thermo Electron Corporation Focus GS/DSQ ІІ”. След
обобщаване на получените аналитични резултати, в т. ч. хроматографи, спектри и
софтуерни библиотечни данни, в пробата кръв е бил идентифициран метадон. В
разпита си в съдебно заседание вещото лице И.П. е посочила, че при изследването
е използван газов хроматограф масспектрометър, от което следва, че е било
спазено изискването на чл.16 ал.1 от Наредбата, съгласно който изследването на
пробите се извършва по газхроматографския метод и/или по метода на Видмарк,
като обектът на експертизата е бил подложен на няколко анализа, включително и
като е бил разделен на две самостоятелни проби, които са били изследвани с
тънкослойна и с микротънкослойна хроматография – сравнително и със система GC-MS „Thermo Electron
Corporation Focus GS/DSQ ІІ”.
Неоснователно е направеното от подс. В. и неговия
защитник възражение, че не е била спазена разпоредбата на чл.19 от Наредбата,
тъй като изследването на кръвта е било извършено три месеца и три дни след
взимането на пробата. Съгласно посочената разпоредба след химическото
изследване пробите кръв се съхраняват в химическите лаборатории до 3 месеца при
температура +4 градуса. Т. е. предвиденият 3 – месечен срок не е такъв, в
рамките на който следва да бъде извършено химическото изследване на пробите
кръв, а срок за съхранението им след изследването. Действително химическото
изследване на пробата кръв е било извършено в периода от 09.04. до
21.04.2012г., т. е. повече от 3 месеца от получаването на пробата. Вещото лице
обаче посочва, че това обстоятелство по никакъв начин не дискредитира резултата
от изследването, доколкото в случая
пробата кръв е била правилно съхранявана при ниски температури. Наред с горното
вещото лице посочва и това, че задължение на химическата лаборатория е да
съхранява пробите кръв, ако има остатък от същата. Както е посочено и в
заключението на експертизата при проведените изследвания обектът е бил
изразходван.
Следващото възражение е свързано с твърдения за
нарушение на чл.20 ал.3 от Наредбата, като по този начин било ограничено
правото на защита на подс. В.. Действително посочената разпоредба предвижда
възможност в седемдневен срок от предявяване на обвинението за престъпление по
чл.343б от НК, изследваното лице да поиска за своя сметка повторно извършване
на химически анализ, ако не е изтекъл срокът по чл.19. Както беше посочено по –
горе при проведените химически изследвания обектът на експертизата, а именно 40
мл кръв е бил изразходван. Доколкото обаче взетата кръв е била в количеството,
предвидено от Наредбата, то последващо и изразходване при изследването по
никакъв начин не опорочава резултатите от същото. Неоснователно е възражението,
че е следвало да бъдат взети две кръвни проби по 40 мл. Такова изискване не
само, че няма предвидено в Наредбата, но и изрично е казано, че при изследване
за употреба на друго упойващо вещество се взема 40 мл кръв. Освен това обичайно
е от едно лице да се взема една кръвна проба в количество, каквото се изисква
от Наредбата. Наред с горното следва да се отбележи и това, на подс. В. е било
повдигнато обвинение за престъпление по чл.343б ал.3 от НК на 29.05.2013г. Предвид
това, че химическото изследване на пробата кръв е било извършено в периода от
09.04. до 21.04.2012г., следва, че предвиденият в чл.19 от Наредбата 3 –
месечен срок за съхраняване на пробата кръв, ако такава беше останала, щеше да
изтече на 21.07.2012г. Ето защо дори и обектът на експертизата да не беше
изразходван при изследването, дори и да бяха взети две кръвни проби, то същите
към момента на повдигане на обвинението щяха да бъдат унищожени. А относно
това, че обвинението е било повдигнато по – късно, следва да се отбележи, че до
повдигане на обвинение против дадено лице се стига след събиране на достатъчно
данни за това.
Прието е, че в представената за изследване проба кръв
наличието на метадон е в количество над 300 ng/ml. В разпита
вещото лице е уточнила, че това е приетото количество, тъй като производителят
на тестовете, послужили за установяване концентрацията на метадон, се ангажира
с това, че тестът може да даде положителен резултат при концентрация по –
висока от 300 ng/ml. Вещото лице посочва, че съществуват разтвори, с
които може да бъде изчислена точната концентрация на метадона в изследваната
кръв, но такива не се използват в тяхната лаборатория, тъй като са скъпи,
поради което не само в конкретния случай, но и по принцип не правят количествен
анализ. Действително вещото лице е посочила, че количеството метадон в случая
може да бъде най – малкото 300 или над 300 ng/ml. Тъй като
обаче вещото лице е заявила, че производителят на тестовете за установяване
концентрацията на метадон, се ангажира с това, че тестът може да даде
положителен резултат при концентрация по – висока от 300 ng/ml, съдът
приема, че количеството метадон в кръвта на подс. В. е било над 300 ng/ml, каквото е и
заключението на токсикохимичната експертиза.
Предвид всичко изложено по – горе съдът приема, че не
са налице нарушения на Наредбата, които да дискредитират взетата кръвна проба и
проведеното с нея изследване, поради което и същото следва да бъде
кредитирано.
Отделно от всичко изложено по – горе следва да се
посочи и това, че разпоредбата на чл.343б ал.3 от НК забранява управление на
МПС след употреба на наркотични вещества за разлика от престъплението по
чл.343б ал.1 от НК, при което за съставомерността на деянието е необходимо
концентрацията на алкохол в кръвта на водача на МПС да е над 1,2 на хиляда,
установено по надлежния ред, който е регламентиран именно в Наредба № 30 от
27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо
вещество от водачите на МПС – посредством използване на съответни технически
средства и/или чрез медицински и лабораторни изследвания. Доколкото за
съставомерността на деянието по чл.343б ал.3 от НК не се изисква определено
количество наркотично вещество, а е достатъчно само да бъде установено такова,
респ. не се изисква това да бъде стане по надлежния ред, следва, че същото може
да се установява с всички, предвидени в НПК доказателствени средства.
Обстоятелството, че подс. В. е управлявал МПС след употреба на метадон се
установява, на първо място, от това, че същият е участвал в метадонова
програма, като към периода на извършване на престъплението е получавал за
домашен прием дозите метадон, които тогава са били в количество 150 мг. дневно.
Употребата на метадон се установява и от показанията на лекуващия лекар на
подс. В., от изготвената по отношение на подсъдимия съдебно – психиатрична
експертиза, както и от представеното от д - р Д. медицинско досие. И най – вече
от обясненията на самия подсъдим, който не само не отрича, но и заявява, че към
момента на инкриминирана деяние е приемал метадон. Подс. В. твърди, че към оня
момент е приемал метадонът вечер. В показанията си св. Д. посочва, че метадонът
напълно замества и покрива зависимостта от хероина, като същият е с дълъг полуразпад.
За това обаче е необходимо дозата метадон да се приема наведнъж, а не да се
разделя, както и всеки ден по едно и също време, за да може да изпълни своето
предназначение, а именно да замести хероиновата зависимост. От горното следва
да бъде направен изводът, че макар и приета вечерта дозата метадон продължава
своето действие до следващата вечер, когато отново следва метадонът да бъде
приет.
Редът за класифициране на растенията и веществата като
наркотични е определен в Наредба за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични /НРКРВН/, като наименованията на наркотичните
вещества са посочени в списъци съгласно приложенията към НРКРВН. Съгласно чл.3
от НРКРВН растенията и веществата по смисъла на чл.3 ал.2 от Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ се класифицират в три списъка, както следва: списък І –
растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради
вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина /т.1/; списък ІІ – вещества с висока степен на риск, намиращи
приложение в хуманната и ветеринарната медицина /т.2/ и списък ІІІ - рискови
вещества /т.3/. Посочените списъци съдържат общоприетото международно
непатентно наименование на веществата /INN/ и/или систематичното им
наименование съгласно номенклатурата на Международния съюз за чиста и приложна
химия /IUPAC/ - чл.4 ал.1 от НРКРВН, както и други наименования на веществата:
непатентни, тривиални, акроними, кодови /ал.2/. В списък ІІ – вещества с висока
степен на риск, намиращи приложение в хуманната и ветеринарна медицина, е
включен и метадонът, от което следва да бъде направен извод, че същият е
наркотично вещество съгласно ЗКНВП и НРКРВН. Обстоятелството, че метадонът
намира приложение в хуманната и ветеринарната медицина, не изключва същият от
списъка на наркотичните вещества.
Действително подс. В. е участвал в метадонова програма
за лечение на зависимостта си. В програмата лечението на зависимостта към
наркотични вещества е било провеждано чрез метадон. Във връзка с горното в показанията
си св. Д. посочва, че метадонът за лице, зависимо от наркотични вещества,
включително и за подс. В., е лекарство. Това е посочено и в заключението на
изготвената по отношение на подсъдимия съдебно – психиатрична експертиза,
съгласно която метадонът е лекарство, което твърдение след това е поддържано от
вещото лице д – р Ф.Т. в разпита и в съдебно заседание. Дали метадонът е
наркотично вещество е правен въпрос, който следва да бъде решен от съда въз
основа на законовата уредба, в случая тази на ЗКНВП и НРКРВН, която класифицира
метадонът именно като наркотично вещество. Използването на метадона в медицината,
не води до отпадане на класифицирането му като наркотично вещество, доколкото и
съгласно НРКРВН метадонът е наркотично вещество, което намира приложение в
хуманната и ветеринарната медицина.
Разпоредбата на чл.343б ал.3 от НК забранява
управлението на МПС след употреба на наркотични вещества, като същата не
въвежда изключения от забраната, свързани с вида или количеството на тези
вещества, нито в случаите, когато наркотични вещества се използват в
медицината, респ. за лечение. В показанията си св. Д. твърди, че употребата на
метадон от лицата, които провеждат лечение в метадонова програма, не пречи на
същите да управляват МПС, тъй като не предизвиквал сънливост, забавени реакции
на рефлексите и нарушение на способността за реагиране. Дори д – р Д. твърди,
че тези лица са по – способни да управляват МПС под въздействие на метадон. На
първо място, следва да се отбележи, че становището на лекуващия лекар на подс. В.
относно това дали лицата, които участват в метадонова програма, могат или не да
управляват МПС, не следва да бъде взето предвид, тъй като е налице законова
забрана за управление на МПС след употреба на наркотични вещества, каквото е и
метадонът. Въпреки обаче, че д - р Д. твърди, че употребата на метадон не пречи
на управлението на МПС, посочва, че не е информирана дали това е забранено от
закона. И което е най – същественото - след постъпване в метадоновата програма,
ръководител на която е била именно д – р Д., подс. В. е подписал декларация, с
която е декларирал, че е наясно и е запознат, че метадонът хидрохлорид е
упойващо вещество и съгласно ЗДП е забранено да се шофира под влияние на
упойващи вещества, както и че носи пълната отговорност за това.
В заключението на съдебно – психиатричната експертиза
на подс. В. е посочено, че метадонът няма страничните ефекти на хероина и
позволява лечение и нормално функциониране на пациента – няма нарушение на
възприятията, концентрацията, двигателната активност и рефлексите, ако е
правилно дозиран. Вещото лице д –р Т. обаче в разпита си, макар и да посочва,
че когато пациентите са стабилизирани, са абсолютно адекватни да управляват МПС,
заявява, че съветва своите пациенти, след като приемат метадон, да не
управляват МПС, тъй като метадонът е опиат. Дори пациентите и попълвали
декларация, с която декларирали, че няма да управляват МПС, която декларация се
подписвала в началото на лечението и продължавала да важи до неговия края, т.
е. въпреки, че пациентът е стабилизиран.
От медицинското досие на подс. В., представено от д –
р Д., се установява, че при постъпването му в програмата последният е сключил
терапевтичен договор, в който е декларирал, че е запознат с това, че метадонът
е опиат с дълго действие, което може да бъде опасно, както и че той поддържа
зависимостта към опиати и че притежава странични ефекти. Т. е. въпреки
становището на вещото лице, изготвило съдебно – психиатричната експертиза на
подс. В., а именно, че метадонът позволява нормално функциониране на пациента –
няма нарушение на възприятията, концентрацията, двигателната активност и
рефлексите, стига да е правилно дозиран, следва да се приеме, че неговото
действие е опасно, както и че притежава странични ефекти. Макар и с метадона да
се лекува зависимостта от наркотични вещества, същият поддържа зависимост към
опиати, какъвто е и самият той, и то с дълго действие.
Действително, установява се от заключението на съдебно
– психиатричната експертиза, че към момента на инкриминираното деяние подс. В.
е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си. Могъл е правилно да възприема фактите от действителността и да
дава достоверни обяснения за тях и може да участва в наказателното
производство. Това обаче не означава, че подсъдимият е могъл да управлява МПС,
доколкото управлението на МПС след употреба на наркотични вещества, е забранено
от закона. Горното е от значение само и единствено за това, че подс. В. може да
носи наказателна отговорност за своето деяние, доколкото същият, въпреки че
страда от психично заболяване – психически и поведенчески разстройства от
употреба на опиоиди, синдром на зависимост, може да участва в наказателното
производство.
От субективна страна, престъплението е извършено с
пряк умисъл. Подс. В. е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.
Подс. В. е съзнавал, че управлява МПС след употреба на
наркотично вещество. Юридическата грешка, т. е. тази относно противоправността
на деянието, дори и да имаше такава, в никакъв случай не го оневинява. В случая
обаче няма не само грешка относно фактическите обстоятелства, но и юридическа
такава. Подсъдимият е правоспособен юрист, поради което и същият е бил длъжен
да е запознат с нормативната уредба, както относно фактическите обстоятелства,
които принадлежат към състава на престъплението, така и относно
противоправността на същото. Подс. В. е и правоспособен водач на МПС. Съгласно
чл.5 ал.3 т.1 от ЗДП на водача на пътно превозно средство е забранено да
управлява пътно превозно средство под въздействие на наркотици. Макар
разпоредбата на чл.343б ал.3 от НК да не препраща към тази на чл.5 ал.3 т.1 от
ЗДП, в случая това следва да бъде отчетено в смисъл, че подс. В. е бил наясно,
че е забранено управление на МПС след употреба на наркотични вещества предвид
забраната на ЗДП. На следващо място за умисъла на подсъдимия се съди и от това,
че при постъпването си в частната метадонова програма, същият е подписал
декларация, с която е декларирал, че е наясно и е запознат, че метадонът
хидрохлорид е упойващо вещество и съгласно ЗДП е забранено да се шофира под
влияние на упойващи вещества, както и че носи пълната отговорност за това.
Подс. В. твърди, че в началото на лечението му в
държавната метадонова програма е бил посъветван от лекуващия лекар да не управлява
МПС, като му било казано, че е само препоръчително да не се шофира до
уточняване на дозата, въпреки че това не било забранено. Наред с горното
подсъдимият твърди, че се е консултирал и със служители на КАТ, които са му
казали едва ли не, че не е забранено управлението на МПС след употреба на
метадон, както и че не е отнемано свидетелството за управление на МПС в такива
случаи. Подсъдимият обаче твърди, че не може да си спомни кой е докторът, респ.
кои са служителите на КАТ, които са го посъветвали в посочения по – горе смисъл,
поради което и не могат да бъдат приети неговите твърдения. На следващо място,
подс. В. посочва, че лекуващият го лекар в частната метадонова програма д – р Д.
му е казала, че няма проблем да управлява МПС, като декларацията, която бил
подписал в тази връзка важала само за първите етапи от лечението, докато
състоянието се стабилизира. Св. Д. обаче в показанията си посочва, че макар и
според нея дозировките метадон, които подс. В. приемал да не предизвиквали
сънливост, забавени реакции на рефлексите и не нарушавали способността му да
реагира, тя не е коментирала с него възможността същият да управлява МПС, макар
да знаела, че той е правоспособен водач, тъй като не намерила това за
необходимо.
Действително представената по делото листовка:
информация за пациента относно метадона, в която е посочено, че не следва да се
шофира, тъй като това лекарство силно повлиява способността за шофиране, както
по време на приема му, така и след това, е с дата на последно преразглеждане на
листовката от м. октомври 2013г. На първо място, в тази връзка следва да се
отбележи това, че последното преразглеждане на листовката е от м. октомври
2013г. не означава, че именно тогава е въведена забраната за шофиране. Освен
това по делото е приложена кратка характеристика на продукта метадон от м.
октомври 2005г., съгласно която пациентите, управляващи МПС, трябва да бъдат
предупредени, че метадон може да предизвика сънливост и да наруши способността
им за бързи реакции. Дори обаче да се приеме, че забраната за шофиране е била
включена в информацията за пациента относно метадона през м. октомври 2013г.,
то това по никакъв начин не изключва умисъла на подсъдимия предвид изложените
по – горе съображения. Дори тази листовка е в потвърждение на това, че не
следва да се управлява МПС след употреба на метадон.
С оглед на посочената и приета по – горе правна
квалификация за извършеното от подс. В. престъпление, като се съобрази с целите
на наказанието, визирани в чл.36 от НК и обществената опасност на деянието и на
дееца, съдът е на становище, че на същия следва да бъде определено наказание
при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.б от НК поради наличие на многобройни
смекчаващи обстоятелства, поради които и най – лекото, предвидено в закона наказание
се оказва несъразмерно тежко. Като такива следва да бъдат посочени – оказаното,
макар и частично съдействие, за изясняване на обективната истина, добрите
характеристични данни на подсъдимия, неговата трудова и социална ангажираност и
най – вече това, че същият участва в метадонова програма за лечение от
наркотична зависимост. Действително подс. В. е осъждан, което обаче не променя
изводите на съда относно това, че в случая и най – лекото, предвидено в закона
наказание ще се окаже несъразмерно тежко именно предвид наличието на посочените
по – горе смекчаващи обстоятелства, които са многобройни такива. Предвид
горното и на основание чл.55 ал.1 т.2 б. от НК на подс. В. следва да бъде
наложено наказание пробация. При определяне на пробационните мерки, в които
следва да се изразява наказанието пробация, както и тяхната продължителност,
съдът отчита посочените по - горе обстоятелства и намира, че на подсъдимия следва
да бъде наложено наказание пробация за срок от една година, включваща следните пробационни
мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес:*** за срок от една година с
периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от една година. Така наложеното наказание се явява справедливо
и би постигнало целите на специалната и генералната превенция на наказанието,
визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.
На основание чл.343г вр. чл.343б ал.3 от НК подс. В.
следва да бъде лишен от право да управлява МПС. При определяне размера на
наказанието лишаване от право да управлява МПС, съдът отчита посочените по –
горе обстоятелства, взети предвид при определяне наказанието пробация, като
намира, че подсъдимият следва да бъде лишен от това право за срок от една
година, считано от влизане в сила на присъдата, което наказание се явява
справедливо и би постигнало целите на специалната и генералната превенция,
визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.
На основание чл.23 ал.1 от НК така наложените на подс.
В. наказания следва да бъдат кумулирани, като му бъде наложено едно общо най –
тежко наказание пробация за срок от една година, включваща следните пробационни
мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес:*** за срок от една година с
периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от една година.
На основание чл.23 ал.2 от НК към така наложеното на
подс. В. общо най – тежко наказание пробация за срок от една година, следва да
бъде присъединено наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от
една година, считано от влизане в сила на присъдата.
На основание чл.189 ал.3 от НПК подс. В. следва да
бъде осъден да заплати в полза на ВСС по сметка на ПРС сумата от 2 628.33
лв., представляваща направени разноски по делото за изготвените експертизи.
Причини за извършване на деянието – незачитане
на установения в страната правов ред.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И.Й.