№ 6749
гр. С., 18.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:В.Р.Д.
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от В.Р.Д. Гражданско дело № 20211110169885 по
описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „ДРУЖЕСТВО” ЕАД е предявил срещу Т. С. М. и С. М. М., като наследници
на М. С. М., осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца следните суми: сумата от
1933.76 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с
аб. номер .., находящ се в гр. С.., за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със
законната лихва от 07.12.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 358.16 лв. –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2019 г. до 01.11.2021 г., сумата от 41.86 лв. – такса за дялово
разпределение за периода м.10.2018 г. – м.04.2020г., ведно със законната лихва от 07.12.2021
г. до изплащане на вземането и сумата от 9.09 лв. – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за таксата за дялово разпределение за периода 01.12.2018
г. – 01.11.2021 г.
Счита, че съгласно наследствените квоти и притежаваното от тях право на собственост
ответниците следва да бъдат осъдени за следните суми:
1. Т. С. М. – 3/4, а именно: 1450.32 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за имот с аб. номер .., находящ се в гр. С.., за периода от
м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 07.12.2021 г. до изплащане на
вземането; 268.62 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 01.11.2021г., както и
главница за услугата дялово разпределение в размер на 31.39 лв. за периода от м.10.2018г.
1
до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 07.12.2021 г. до изплащане на вземането и
мораторна лихва за забава върху нея, в размер на 6.81 лв. за периода от 01.12.2018 г. до
01.11.2021 г.
2. С. М. М. – 1/4, а именно: 483.44 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за имот с аб. номер .., находящ се в гр. С.., за периода от
м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 07.12.2021 г. до изплащане на
вземането, 89.54 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 01.11.2021 г., както и
главница за услугата дялово разпределение в размер на 10.46 лв., за периода от м.10.2018 г.
до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 07.12.2021 г. до изплащане на вземането и
мораторна лихва за забава върху нея в размер на 2.27лв. за периода от 01.12.2018 г. до
01.11.2021 г.
Ищецът твърди, че е било налице облигационно отношение с наследодателя на
ответниците, който бил собственик на процесния топлоснабден имот и е бил клиент на
топлинна енергия за битови нужди, възникнало въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че ответниците не са
изпълнили задължението си по чл. 63, ал. 1 от Общите условия, тъй като не са подали
заявление за промяна на партидата след смъртта на наследодателя им. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна
енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана по системата за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на
месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество, като не е сторил
това, е изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение за забава върху главниците в
посочените по-горе размери. Поддържа, че съгласно чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ сумите за
топлинна енергия за процесния имот се начисляват от „ДРУЖЕСТВО“ ЕАД по прогнозни
месечни вноски, като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от
фирмата, извършваща дялово разпределение на ТЕ в сградата – „ФИРМА” ЕООД на база
реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба
№16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Ето защо, моли за уважаване на предявените
искове.
В срока за отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответниците, с който
оспорват предявените искове като частично неоснователни. Не оспорват, че са наследници
на М. С. М. при посочените от ищеца квоти, както и че към момента на смъртта му той е
бил собственик на процесния имот. Не оспорват, че в процесния имот е доставяна топлинна
енергия в твърдените от ищеца количества за периода от м. 05.2018 г. – м. 04.2020 г.
Оспорват дължимостта на претендираната от ищеца сума за размера над 1855.50 лв. до
пълния предявен размер от 1933.76 лв. Твърдят, че задълженията са частично погасени чрез
извършени от М. С. М., а впоследствие и от наследниците му Т. С. М. и С. М. М. плащания,
а за задълженията за периода м.05.2018 г. – м.11.2018 г. вкл. правят възражение за
2
погасяването им по давност. Оспорват претенцията за заплащане на лихва за забава в общ
размер на 358.16 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 01.11.2021 г. с аргумент, че частичната
неоснователност на главната претенция влече и частична неоснователност на акцесорната
претенция за лихва за забава, както и с аргумент, че част от задължението за законна лихва е
погасено чрез извършено от ответниците плащане. Оспорват частично претенцията за
заплащане на сумата от 41.86 лв. – главница за предоставена услуга дялово разпределение за
периода от м.10.2018 г. до м.04.2020 г., като за задълженията от м.10.2018 г. до м.11.2018 г.
навеждат възражение за давност. Оспорват частично и задължението за лихва за забава
върху главницата за услугата дялово разпределение, доколкото частичната неоснователност
на главната претенция влече и частична неоснователност на акцесорната претенция за лихва
за забава.
Твърдят, че с платежни нареждания от дати 19.12.2018 г., 31.01.2019 г., 08.03.2019 г.,
01.04.2019 г., 04.06.2019 г., 22.07.2019 г., 25.10.2019 г. били платили общо сумата в размер
на 765 лв. за топлинна енергия, потребена за процесния имот. Сочат, че с два броя платежни
нареждания от 20.02.2020 г. били платени сумите в размер на 240.70 лв. и 60 лв. съгласно
фактура №**********, а с платежно нареждане от 11.03.2020 г. била платена сумата в
размер на 330.92 лв. съгласно фактура № ... С платежно нареждане от 22.04.2020 г. била
платена сумата от 314.74 лв. съгласно фактура № .. С два броя платежни нареждания от
06.07.2020 г. били платени сумата от 150 лв. и сумата от 150 лв. съгласно фактура № .. и
фактура № ..
Предвид изложеното, молят да бъдат отхвърлени исковете за размера над 1855.50 лв.
до пълния предявен размер от 1933.76 лв. за потребена топлинна енергия, да бъде
отхвърлена претенцията за лихва за забава за сумата над 283.83 лв. до пълния предявен
размер от 358.16 лв., да бъде отхвърлена претенцията за услугата дялово разпределение за
сумата над 37.56 лв. до пълния предявен размер от 41.86 лв., както и акцесорната претенция
за заплащане на лихва за забава върху сумата за дялово разпределение съразмерно с
неоснователната част от претенцията за главницата.
Третото лице-помагач на страната на ищеца счита исковете за основателни.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. ., ал. 2
ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответниците, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори /а това се установява и от доказателствата/, че през
исковия период процесната сграда е била топлофицирана, както и че ищецът е доставил в
абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от
общия топломер. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и т. 2а от ДР ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г./ потребители, респ. битови клиенти на топлинна енергия през
процесния период са физически лица – ползвател или собственик на имот, които ползват
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. С
определението от 12.03.2022 г. за безспорно е обявено обстоятелството, че ответниците са
3
наследници на М. С. М., който е бил собственик на процесния топлоснабден имот, респ.
ответниците са съсобственици на процесния имот и период при сочените от ищеца квоти.
Следователно установено е съществуването на облигационно договорно правоотношение
между страните, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който
ищецът е доставял в имота на ответниците топлинна енергия, което е достатъчно за
доказване на иска по основание. Съдържанието на този договор е уредено в представените
общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват ответника дори и без да ги е приел
изрично съгласно специалната разпоредба на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ и доколкото не се
твърди и установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Обстоятелството колко точно
количество топлинна енергия е доставено в сградата и в жилището на ответника е от
значение единствено към доказването на размера на иска.
Съдът е отделил за безспорен и фактът, че ищцовото дружество е доставило до
процесния имот топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена. Видно,
както от представените и неоспорени от ищеца и третото лице-помагач писмени документи
– общи фактури, извлечение от сметки по месеци, изравнителни сметки, така и от приетото
по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, за периода от м.05.2018 г. до
м.04.2020 г. размерът на дълга е 3797.09 лв.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда,
че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г.; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.
Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния
период топлинна енергия, следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните
сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период
суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество
енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване.
В случая, експертизата е приела, че доставеното до имота на ответниците количество
топлинна енергия за първия отчетен период – периода м.05.2018 г. – м.04.2019 г. – възлиза
на 1787.93 лв. Видно от представеното и неоспорено съобщение към фактура № .. от
31.07.2019 г., подаденото то ФДР изравнение е било в размер на 345.84 лв. – сума за
доплащане, като впоследствие е направено ново изравнение от 31.08.2019 г. и така
изравнителната сметка за отоплителен сезон м.05.2018 г. – м.04.2019 г. е определена на
379.27 лв. – така, индивидуална справка за отопление и топла вода на л. 97 от делото и
изводите на вещото лице по експертизата, таблица по задача № 2/. Посочените стойности
съдът приема за безспорни предвид липсата на възражения от страна на ответниците
относно количеството и качеството на доставената топлинна енергия и нейната стойност, с
оглед на което и съдът не е допуснал изслушване на съдебно-техническа експертиза.
Видно от изложеното, установява се, че размерът на потребената топлоенергия за
4
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. е 2167.20 лв. (1787.93 лв. + 379.27 лв.) при
отчитане на изготвената изравнителна сметка за процесния период. Следва да се отбележи,
че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ и уговореното в общите условия сумите за топлинна
енергия за процесния период са начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, за
които са издавани фактури, като след края на отоплителния период са изготвяни
изравнителни сметки от дружеството, извършвало дялово разпределение. С последната
изравнителна сметка взаимоотношенията между страните се уреждат според реално
потребеното и по този начин абонатът заплаща действително изразходваната от него
енергия за целия отчетен период.
Ответниците (респ. техният наследодател) действително са извършвали текущи
плащания за задълженията за процесния апартамент, което обстоятелство е взето предвид от
ищеца при предявяване на исковата молба и е отразено в счетоводството на дружеството,
което ясно се установява, както от представените писмени документи, така и от приетата по
делото експертиза. Спорен обаче е въпросът дали „ДРУЖЕСТВО“ ЕАД законосъобразно е
отнасяло сумите за погасяване на задълженията на ответниците за процесния имот и период.
Платежните нареждания, които се отнасят до първия отчетен период, са представени
на л. 70 – 76 от делото. От тях е видно, че от клиента на топлинна енергия са извършени
следните плащания:
1/ с платежно нареждане от 19.12.2018 г. е заплатена сумата от 100 лв. с посочено
основание за превода – топлинна енергия за м.май, юни, юли, август, септември, октомври
2018 г., абонатен номер ..;
2/ с платежно нареждане от 31.01.2019 г. е заплатена сумата от 100 лв. с посочено
основание за превода – топлинна енергия за м. ноември 2018 г., абонатен номер ..;
3/ с платежно нареждане от 08.03.2019 г. е заплатена сумата от 100 лв. с посочено
основание за превода – топлинна енергия за м. януари 2019 г., абонатен номер ..;
4/ с платежно нареждане от 01.04.2019 г. е заплатена сумата от 105 лв. с посочено
основание за превода – топлинна енергия за м. февруари 2019 г., абонатен номер ..;
5/ с платежно нареждане от 04.06.2019 г. е заплатена сумата от 100 лв. с посочено
основание за превода – топлинна енергия за м. март 2019 г., абонатен номер ..;
6/ с платежно нареждане от 22.07.2019 г. е заплатена сумата от 100 лв. с посочено
основание за превода – топлинна енергия за м. април, май, юни 2019 г., абонатен номер ..;
7/ с платежно нареждане от 25.10.2019 г. е заплатена сумата от 160 лв. с посочено
основание за превода – топлинна енергия за м. януари 2019 г., абонатен номер ...
Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 1 ЗЗД този, който има към едно и също лице
няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може
да заяви кое от тях погасява. В настоящия случай длъжникът ясно е посочил кое свое
задължение погасява с всяко от горепосочените плащания и кредиторът е приел това
изпълнение, като е осчетоводил плащанията.
Общият размер на така извършените плащания по описаните седем броя платежни
5
нареждания обаче е едва 765 лв., а, както се посочи по-горе размерът на дълга за този
период е 2167.20 лв., т.е. незаплатеният остатък за този период възлиза на сумата от
1402.20 лв., като тук следва да се посочи, че задължението за м.декември 2018 г. не се
твърди да е заплатено, поради което то се дължи изцяло, а шестото плащане в размер на 100
лв. от 22.07.2019 г. е достатъчно да покрие частично единствено задължението за м. април
2019 г. (в размер на 201.96 лв. съгласно прогнозното начисление – видно от Общата фактура
на л. 21 от делото). Така, с извършените плащания и съобразно изрично посочените в
платежните документи основания на преводите погасени се явяват единствено прогнозно
начислените суми за периода м.05.2018 г. – м.10.2018 г., но не и изравнението за този
период съобразно индивидуалната справка за отопление и топла вода от 29.08.2019 г. и
останалите суми за периода от м.11.2018 г. до м.04.2019 г.
Що се отнася до следващия отчетен период – от м.05.2019 г. до м.04.2020 г., от
приетото по делото заключение на ССчЕ, както и от съобщение към фактура № . от
31.07.2020 г. се установява, че доставеното до имота на ответниците количество топлинна
енергия за този отчетен период възлиза на 2009.16 лв. /прогнозна стойност/, а
изравнителната сметка за този период е минус 308.66 лв. – сума за получаване –
индивидуална справка за отопление и топла вода от 28.09.2020 г. на л. 98 от делото. Или
общо дължимата сума за този период възлиза на 1700.50 лв.
Платежните нареждания, които се отнасят до втория отчетен период, са представени на
л. 77 – 80 от делото. Както се посочи по-горе, с плащането, извършено съгласно платежно
нареждане от 22.07.2019 г. с посочено основание за превода – топлинна енергия за м. април,
май, юни 2019 г., абонатен номер .., е погасено единствено частично вземането за м.април
2019 г., тъй като то е едва в размер на 100 лв. и с него няма как да се погасят задълженията
за м.май и м.юни 2019 г.
От посочените платежни нареждания е видно, че от клиентите на топлинна енергия са
извършени следните плащания:
1/ с вносна бележка от 20.02.2020 г. е заплатена сумата от 240.70 лв. с посочено
основание за превода – абонатен номер .., м. ноември 2019 г. по фактура **********
2/ с вносна бележка от 20.02.2020 г. е заплатена сумата от 60 лв. с посочено основание
за превода – абонатен номер .., просрочена сума за главница по фактура **********;
3/ с вносна бележка от 11.03.2020 г. е заплатена сумата от 330.92 лв. с посочено
основание за превода – абонатен номер .., топлинна енергия м.01.2020 г., фактура .. от
31.01.2020 г.;
4/ с вносна бележка от 22.04.2020 г. е заплатена сумата от 314.74 лв. с посочено
основание за превода – абонатен номер .., топлинна енергия по фактура . от 29.02.2020 г.;
5/ с вносна бележка от 06.07.2020 г. е заплатена сумата от 150 лв. с посочено основание
за превода – абонатен номер .., фактура . и топлинна енергия за м.03.2020 г.;
6/ с вносна бележка от 06.07.2020 г. е заплатена сумата от 150 лв. с посочено основание
за превода – абонатен номер .., фактура . и топлинна енергия за м.04.2020 г.
6
Общият размер на така извършените плащания по описаните шест броя вносни
бележки обаче е едва 1246.36 лв., а, както се посочи по-горе размерът на дълга за този
период е 1700.50 лв., т.е. незаплатеният остатък за този период възлиза на сумата от 454.14
лв. Тук следва да се посочи, че със сумата от 60 лв., платена на 20.02.2020 г., се погасява
именно главница за топлинна енергия, предвид това, че за прогнозно начислените суми
лихва за забава не се дължи.
Така, общо дължимата от ответниците за двата отчетни периода сума възлиза на
1856.34 лв. /1402.20 лв.+ 454.14 лв./. При това положение искът срещу Т. С. М. следва да
бъде уважен за сумата от 1392.25 лв. (3/4 от 1856.34 лв.), ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба до окончателното плащане, а искът срещу С. М. М. – за
сумата от 464.08 лв. (1/4 от 1856.34 лв.), ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане.
Във връзка с релевираното възражение за давност, следва да се посочи, че същото се
явява ирелевантно за изхода на спора по следните съображения. Съгласно задължителните
тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело
№ 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от
топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми,
независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради
което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. „в“
ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с
подаването на исковата молба на 07.12.2021 г., като в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020
г. същият е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за
здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). Ето защо, вземанията на ищеца,
станали изискуеми преди 30.09.2018 г., са погасени по давност, а това са вземанията за
м.05, м.06 и м.07.2018 г., станали изискуеми съответно на 15.07.2018 г., 15.08.2018 г. и
15.09.2018 г., тъй като съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, одобрени с решение на КЕВР от 27.06.2016 г., прогнозните
месечни дължими суми са дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Следователно погасителната давност за вземанията, по отношение на които
приложение намират общите условия, влезли в сила през 2016 г., започва да тече от 46-тия
ден, т.е. за вземането м. август 2018 г. – от 15.10.2018 г., за м. септември 2018 г. – от
15.11.2018 г. и т.н.
Видно от съобщение към Обща фактура №.., задължението за м.май 2018 г. и м. юни
2018 г. възлиза на сумата общо от 17.53 лв. по прогнозни начисления, а след изравнението –
39.61 лв. Доколкото обаче, видно от представеното от ответниците платежно нареждане от
19.12.2018 г., е заплатена сумата от 100 лв. с посочено основание за превода – топлинна
7
енергия за м.май, юни, юли, август, септември, октомври 2018 г., абонатен номер .., то на
практика с извършеното плащане на погасените по давност вземания, релевираното в
настоящия процес възражение за давност се явява ирелевантно – арг. чл. 118 ЗЗД.
Съдът намира, че към посочената по-горе сума за топлинна енергия следва да се
добавят дължимите такси за извършваната услуга за дялово разпределение в размер на 41.86
лв. за периода м.10.2018 г. – м.04.2020 г., за които не се твърди да са погасени чрез плащане
и които не попадат в обхвата на погасителната давност, тъй като най-старото задължение за
м.10.2018 г. става изискуемо на 01.11.2018 г., а исковата молба е предявена на 07.12.2021 г.
и в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. давност не е текла по силата на императивната
разпоредба на цитирания ЗМДВИП.
Ето защо, искът за главница за дялово разпределение срещу Т. С. М. следва да бъде
уважен за сумата от 31.39 лв. (3/4 от 41.86 лв.), ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане, а искът срещу С. М. М. – за сумата
от 10.46 лв. (1/4 от 41.86 лв.), ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното плащане. За горницата до пълните предявени размери исковете
следва да се отхвърлят.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е
предвидено, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада
в забава след изтичането му, а според ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
За процесния период намират приложение Общите условия на ищеца, одобрени с
Решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия,
одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично
е предвидено, че само ако последните задължения не са платени в определения срок /45 дни
от срока, за който се отнасят/ клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва – чл. 33, ал. 4 от Общите условия. От цитираните разпоредби се налага изводът, че
„ДРУЖЕСТВО“ ЕАД не начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължения, определени по прогнозна консумация, а начислява обезщетение за забава само
за задълженията по общата фактура, като не е необходимо отправянето на покана или
предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се поставят клиентите в забава
– арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД.
Определен по реда на чл. 162 ГПК и с помощта на електронен калкулатор, съдът
намира, че размерът на дължимата лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 01.11.2021
г. върху дължимата главница възлиза на сума в размер на 332.49 лв., при отчитане на
периода от 13.03.2020 г. до 09.04.2020 г., по време на който лихва за забава не се начислява –
чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, която,
действаща в редакция от 13.03.2020 г. до 09.04.2020 г. (Изм. – ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила
от 09.04.2020 г.), предвижда, че до отмяната на извънредното положение не се прилагат
последиците от забава за плащане на задължения на частноправни субекти, включително
8
лихви и неустойки за забава, както и непаричните последици като предсрочна изискуемост,
разваляне на договор и изземване на вещи.
Предвид изложеното, искът за лихва за забава върху дължимата главница за топлинна
енергия срещу Т. С. М. следва да бъде уважен за сумата от 249.37 лв. (3/4 от 332.49 лв.), а
искът срещу С. М. М. – за сумата от 83.12 лв. (1/4 от 332.49 лв.). За горницата до пълните
предявени размери исковете следва да се отхвърлят.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването исковата молба, поради което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените и претендирани по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете.
Ищецът претендира такива в настоящото производство в общ размер на 498.71 лв. за
заплатена държавна такса, такса за съдебно удостоверение и 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение. При това положение и предвид изхода на спора Т. С. М. следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца сумата от 356.12 лв. , а С. М. М. – сумата от 118.71 лв. –
разноски по делото по съразмерност.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците имат право на
разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете, като претендират сумата от 300
лв. – заплатено адвокатско възнаграждение /л. 95, гръб/. По съразмерност, на тях се следва
сумата от 14.37 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. С. М., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. С., ж.к. „Н.. .”, бл. ., ет. .
да заплати на „ДРУЖЕСТВО“ ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление в гр. С.,
ул. „Я. на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми:
сумата от 1392.25 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за имот с аб. номер .., находящ се в гр. С.., за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно
със законната лихва от 07.12.2021 г. до изплащане на вземането; сумата от 249.37 лв. –
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до
01.11.2021 г.; сумата от 31.39 лв. – главница за услугата дялово разпределение за периода от
м.10.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 07.12.2021 г. до изплащане на
вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – сумата от 356.12 лв. – разноски по
делото по съразмерност, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за незаплатена топлинна
енергия за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 1450.32 лв., иска за
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за разликата над уважения
размер до пълния предявен размер от 268.62 лв., както и изцяло иска за сумата от 6.81 лв. –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за цена за извършена
9
услуга дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 01.11.2021 г.
ОСЪЖДА С. М. М., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. С., ж.к. „Н.. .”, бл. ., ет. .
да заплати на „ДРУЖЕСТВО“ ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление в гр. С.,
ул. „Я. на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми:
сумата от 464.08 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
имот с аб. номер .., находящ се в гр. С.., за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със
законната лихва от 07.12.2021 г. до изплащане на вземането; сумата от 83.12 лв. – мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до 01.11.2021 г.;
сумата от 10.46 лв. – главница за услугата дялово разпределение за периода от м.10.2018г.
до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 07.12.2021 г. до изплащане на вземането, както
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – сумата от 118.71 лв. – разноски по делото по
съразмерност, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за незаплатена топлинна енергия за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 483.44 лв., иска за
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за разликата над уважения
размер до пълния предявен размер от 89.54 лв., както и изцяло иска за сумата от 2.27 лв. –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за цена за извършена
услуга дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 01.11.2021 г.
ОСЪЖДА„ДРУЖЕСТВО“ ЕАД, с ЕИК .. и със седалище и адрес на управление гр. С.,
ул. „Я. да заплати на Т. С. М., ЕГН ********** и С. М. М., ЕГН **********, двамата с
постоянен адрес в гр. С., ж.к. „Н.. .”, бл. ., ет. ., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от
14.37 лв. – разноски по делото по съразмерност.
Решението е постановено при участието в процеса на „ФИРМА” ЕООД като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10