Решение по дело №25/2015 на Районен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.В.,03.04.2015 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският районен съд,VІІІ граждански състав,в публичното съдебно заседание на 26.03.2015 г.,в състав:

 

Районен съдия:ЕМИЛ КРЪСТЕВ

 

при секретаря С.Р. и прокурора И.Х.,като разгледа докладваното от съдията гр. дело №25 по описа за 2015 г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано по предявени от А.М.М. с ЕГН ********** от гр.К.,с адрес за връчване на съобщения гр.В. бул.”***”№*** вх.*** ап.***,против И.Л.М. с ЕГН ********** *** искове с правни основания чл.чл.132 ал.1 т.2 и 134 т.1 от СК.

Ищцата твърди,че от съвместното съжителство с ответника било родено детето Л.И.М. с ЕГН **********.От раждането на детето до 2004 г.,страните живяли в дома на родителите на ищцата в гр.К..През 2003 г.,заминали да работят в Италия,като детето било поверено на грижите на майката на ищцата.

През 2006 г.,страните се разделили,като детето останало при ищцата.4-5 г. по-късно,ответникът се преместил да живее в гр.Р.,впоследствие-в с.Струпец. Първите години осъществявал някакви контакти с детето, изразяващи се във виждания 3-4 пъти годишно за по 1 ч.. Издръжка не бил заплащал никога.Последните 3-4 г., преустановил и тези контакти.

От 2010 г.,ищцата периодично пътувала до Швейцария,за да работи.Детето оставало в България при майка й.През м.09.2014 г.,и двете заминали за Швейцария,където ищцата работела,а детето учело.

Ответникът периодично пътувал и работел в Италия.

Ищцата намира,че са налице предпоставките по чл.132 ал.1 т.2 от СК за лишаването на ответника от родителски права-трайно неполагане на грижи без основателна причина и недаване на издръжка.

Съответно,исканията са:

-ответникът да бъде лишен от родителски права;

-ответникът да бъде осъден да заплаща на детето чрез ищцата месечна издръжка в размер на 150 лв.,считано от 07.01.2014 г./т.е. и за минало време/.

След проверка на исковата молба,Съдът е намерил същата за редовна и съдържаща допустими искове.В срока по чл.131 от ГПК,ответникът е дал отговор,с който оспорва исковете.

Твърденията на ищцата не отговаряли на истината.В началото на 2006 г.,ответникът действително се намирал в Италия,където работел по това време.Тогава разбрал,че ищцата била изоставила детето на майка си и заминала на неизвестно място.След около 2 м. разбрал и че била избягала с друг мъж в Италия,където престояла няколко месеца.В средата на 2007 г. се събрали отново,през 2009 г. се разделили окончателно.

През лятото на 2014 г.,ищцата и детето заминали за Швейцария,където се намирали и понастоящем.До заминаването,ответникът поддържал постоянни контакти с детето,редовно давал издръжка и му купувал дрехи.За последно му купил дрехи в деня,преди да заминат.След заминаването,ищцата прекъснала връзка с него.Бил поставен в невъзможност да контактува с детето.Разбрал,че ищцата живеела с италианец.На страницата на детето бил отбелязан статус ”омъжена”.Притеснен,че детето било продадено за булка/ищцата била от ромски произход/,ответникът отправил гневни упреци в Интернет.Ищцата ги прочела и той получил обиди и заплахи за живота си,вкл. и от името на детето.

Ответникът е категоричен в твърдението си,че от раждането на детето до заминаването му за Швейцария поддържал постоянни контакти с него и давал издръжка.

Отделно,нямал доходите да заплаща издръжка повече от 100 лв. месечно/много рядко пътувал до Италия,самият той изпитвал затруднения/.

Становището на ВРП е,че искът/за лишаване от родителски права/ е неоснователен и недоказан.Не се установило ответникът да има тежко укоримо поведение, което да застрашава интересите на детето.Напротив, установило се,че ответникът проявява интерес към настоящето и бъдещето на детето.

Съдебният състав,предвид наведените доводи и съгласно събраните допустими,относими и необходими доказателства, приема за безспорно установено от фактическа страна следното:

Представените писмени доказателства обуславят следните изводи за факти:

Страните са родители на малолетната Л.И.М. с ЕГН **********.

Горното е видно от представеното по делото удостоверение за раждане.

Детето учи в гр.Аарау Швейцария.

Горното е видно от представеното с превод на български удостоверение от средно общообразователно училище гр.Аарау.

За периода м.12.2013 г.-м.12.2014 г.,ищцата има доход 3 000 лв. от положен труд в Швейцария.От м.01.2014 г. до м.01.2015 г. ответникът има доход в размер на 350 лв. месечно.

Горното е видно от представените декларации с отбелязване на наказателната отговорност по чл.313 от НК.

Ответникът не е декларирал недвижими имоти и МПС.

Горното е видно от представеното удостоверение от 30.01.2015 г. от Община Р..

Твърденията на страните/вкл. обяснения по чл.176 от ГПК/ и показанията на свидетелите/ищцата е довела майка и съседка,ответникът-вуйчо и приятел/,както и почерпената от изслушаното дете информация,позволяват на Съдът да приеме,че:

След раждането на детето,през 2003 г. страните са заминали на работа в Италия,като детето е останало при бабата по майчина линия.През 2006 г.,страните са се разделили/ответникът твърди и за събиране от средата на 2007 г. до 2009 г./.

От 2010 г.,ищцата е започнала да пътува до Швейцария, за да работи.Впоследствие се е установила трайно,като през есента на 2014 г. е взела детето при себе си. Понастоящем,ищцата работи на постоянен договор и с месечна заплата от 4 000 швейцарски франка/сериозно разминаване между декларацията и обясненията/.Установила е нова връзка.Детето учи там.Ответникът е дал разрешение детето да учи,впоследствие е отказал такова за самостоятелни пътувания между двете държави.

До 2013 г.,ответникът периодично е пътувал до Италия, за да работи.В България се е установил първоначално в гр.Р.,впоследствие и понастоящем-в с.Струпец общ.Р..Понастоящем работи непостоянно в строителството без трудов договор.

Спорни факти са контактите на ответника с детето и заплащането на издръжка последните 3-4 г..Ищцата ангажира свидетели за липсата на такива,ответникът,на свой ред-за редовни.Съдът отчита близостта на свидетелите с довелите ги страни,вкл. неприязънта на майката на ищцата към ответника/който й бил нанесъл побой/,като приема истина по средата,а именно че последните години ответникът е търсил детето,макар и не много често,както и че инцидентно му е давал суми/възможно поради заради липсата на постоянни и адекватни доходи,както и поради значително по-високите доходи на ищцата/.

При тези фактически констатации се налагат следните правни изводи:

Иска с правно основание чл.132 ал.1 т.2 от СК:

Искът е допустим/като предявен от правен субект с правен интерес/.Разгледан по същество,същият обаче е неоснователен.

Съгласно чл.132 ал.1 т.2 от СК,родител може да бъде лишен от родителски права когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не дава издръжка.

Лишаването от родителски права се разглежда като крайна мярка за защита на детето,която следва да се прилага изключително и само при доказана нужда-когато с поведението си родителят създава риск за отглеждането и възпитанието на детето.Т.е.,трайното неполагане на грижи и недаване на издръжка е приравнено на противоправно поведение,създаващо риск за детето.

Съдът е докладвал делото,вкл. като е указал на страните,че всяка следва да докаже твърденията си за изгодните за нея факти.Ищцата,освен връзката между страните-че ответникът се е дезинтересирал от детето и не дава издръжка.Ответникът обратното-че полага грижи и дава издръжка.

Съдът не намира,че е доказана дезинтересираност на ответника.В случая така са се насложили обстоятелствата-поради заминаването в чужбина в търсене на доходи, родителите са предоставили детето за непосредствени грижи на бабата по майчина линия.Самата ищца също не може да претендира за постоянно присъствие в живота на детето. Макар и по-рядко,след раздялата между родителите, ответникът е търсил и е имал контакти с детето,което в нито един момент не е било поставено/от някой от родителите си/ в опасната ситуация да остане без грижи и надзор от възрастен.

По подобен начин стои и въпросът с издръжката на детето.Инцидентните суми от ответника безспорно не представляват регулярна издръжка,каквато обаче до момента не е била търсена,което е показателно за нуждата от средства от ответника.Явно ищцата е имала яснота за възможностите му и до момента се е справяла.

Съдът намира,че претенцията на ищцата всъщност почива на практически съображения,че искането за лишаване на ответника от родителски права е мотивирано от желанието на ищцата да избегне усложнения за в бъдеще при снабдяване с документи за самоличност и пътуване в чужбина на детето,които изискват общото съгласие на родителите.Още повече,че в случая се констатира разногласие.Тези спорове обаче може и следва да бъдат разрешени по друг ред-чл.127а от СК в съответствие с разпоредбите на Закона за българските документи за самоличност.

По гореизложените съображения,Съдът намира,че предявеният иск следва да бъде отхвърлен.

    Иска с правно основание чл.134 т.1 от СК:

    И при отхвърлянето на иска за лишаване от родителски права,Съдът дължи произнасяне по иска за издръжка,с оглед интересите на детето.Искът Съдът съответно квалифицира с правно основание чл.149 от СК във връзка с чл.143 от СК.

Искът Съдът намира частично основателен,като доказан изцяло по основание и частично по размер.

Съдът е докладвал делото,като е посочил,че ищецът по иск за издръжка следва да ангажира доказателства,че страните са родители и че той отглежда детето,както и за нуждите и разходите на детето и доходите и разходите на родителите.

Ако се оспорва,че ответникът затаява доходи,следва да докаже и доходи в повече.

Съдът намира,че доказването е проведено по основание. Ответникът е давал инцидентно суми,които предвид недоказаните честота и размер не представляват регулярна издръжка.

Следва да се фиксира размер,адекватен с оглед разходите на детето и доходите на ответника.Следва да се съобрази и че в една част от периода,детето е пребивавало в държава със значително по-висок стандарт.Доходите на ответника,които безспорно установено са минимални,не позволяват да поеме половината разходи за тази част от периода.

Същевременно,не са установени особени разходи на детето-за обучение и/или лечение.

След тези разсъждения,Съдът се спира на сумата от 110 лв. месечно,която ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата за детето/общо 1 320 лв. за периода/.

В останалата му част до пълния му размер,искът за издръжка следва да бъде отхвърлен.

Иска с правно основание чл.143 от СК:

Този иск Съдът също намира частично основателен,по изложените във връзка с предходния иск съображения,с допълнението,че за ищцата,освен непосредствените грижи за детето,остава и осигуряването на по-голямата част от необходимата издръжка,доколкото от ответникът не може да се очаква да осигури по-съществени суми.

Ответникът съответно следва да бъде осъден да заплаща на ищцата за детето месечна издръжка от 110 лв.,считано от 07.01.2015 г..

Разноските по делото:

Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС 208.40 лв. държавни такси върху уважените искове.

Решението подлежи на предварително изпълнение, доколкото се присъждат суми,представляващи издръжка,и само в тази му част-чл.242 ал.1 от ГПК.

    При този изход на делото/при частичното уважаване на претенциите на ищцата и доказани разноски на ищцата 30 лв. държавна такса и 500 лв. адвокатско възнаграждение и на ответника 300 лв. адвокатско възнаграждение/,ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника по компенсация 6.67 лв..

Водим от горното,Съдът

 

 

                 Р  Е  Ш  И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от А.М.М. с ЕГН ********** от гр.К. против И.Л.М. с ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.132 ал.1 т.2 от СК-за лишаване ответника от родителските права спрямо детето Л.И.М. с ЕГН **********.

 

 

ОСЪЖДА И.Л.М. с ЕГН ********** *** да заплати на А.М.М. с ЕГН ********** от гр.К.,като майка и законен представител на малолетната Л.И.М. с ЕГН **********,сумата от 1 320 лв.-месечни издръжки от по 110 лв. за периода 07.01.2014 г.-06.01.2015 г. вкл.,ведно със законната лихва върху сумата,считано от 07.01.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.

 

 

ОСЪЖДА И.Л.М. с ЕГН ********** *** да заплаща на А.М.М. с ЕГН ********** от гр.К.,като майка и законен представител на малолетната Л.И.М. с ЕГН **********,месечна издръжка от 110 лв.,считано от 07.01.2015 г. до настъпването на предвидени в Закона основания за изменяването или прекратяването на издръжката,заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

 

 

    ОТХВЪРЛЯ исковете за издръжка в останалата им част до пълния им размер.

 

 

ОСЪЖДА И.Л.М. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Врачанския районен съд 208.40 лв. държавни такси върху уважените искове.

 

 

ОСЪЖДА А.М.М. с ЕГН ********** от гр.К. да заплати на И.Л.М. с ЕГН ********** *** сумата от 6.67 лв.-деловодни разноски пред настоящата инстанция.

 

 

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението, касателно присъдените издръжки.

 

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.В частта,касателно допускането на предварително изпълнение,решението има характер на определение и като такова може да се обжалва с частна жалба пред ВОС в едноседмичен срок от постановяването му.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :