Р
Е Ш Е
Н И Е №114
гр.К., 16.03.2017 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
К. районен съд,
гражданско отделение в публично заседание на тридесети януари, две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Й.П.
при секретаря.....................Х.К.………...............като разгледа
докладваното от съдията.................гр.дело №1779 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.135 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че И.М.З. е солидарен длъжник по
договор за покупко-продажба на горива от 11.02.2016г., сключен между представляваното
от него дружество на което е и едноличен собственик на капитала „В.т.9.“
ЕООД, с ЕИК:********1 и „А.Т.0.“ ЕООД с ЕИК:********, на база на който
били издадени фактури за продажба и възникнало вземането в размер на **** лв.
За да избяга от отговорност, умишлено и с цел да увреди И.М.З. разпродал
имуществото на дружеството, като го декапитализирал изцяло и на 09.08.2016г. в
качеството си на едноличен собственик на капитала взел решение и сключил
договор за покупко-продажба на притежаваните от него дружествени дялове от
капитала на „В.т.9.“ ЕООД. За това обстоятелство били депозирани за вписване в
ТР по партида на дружеството съответните документи с цел вписване на новия
собственик и оповестяване на новите обстоятелства спрямо третите лица. Тъй като
регистърното производство с вх.№20160809144219 не било довършено, защото по
силата на определение по ч.гр. д №609/2016г. по описа на РС - Т. била издадена
обезпечителна заповед от 12.08.2016г. за спиране на същото, с оглед защитата на
законните права и интереси, фактическият състав на сделката останал недовършен,
но въпреки това сключения договор за покупко-продажба на дружествени дялове от
капитала на дружеството „В.т.9.“ ЕООД обвързал страните по него, поради което
следвало същият да бъде обявен за относително недействителен. Следвало да бъдат
обявени и всички други сделки сключени от „В.т.9.“ ЕООД непосредствено преди
договора за покупко-продажба на дружествени дялове, т.к. всички извършени
разпореждания с имущество на главния и солидарния длъжник били извършени след
като същият бил уведомен за образуваното изп.д.№371/2016г. по описа на ЧСИ И.Б.
с рег.№869 на КЧСИ. Твърди, че ответникът знаел за предприетите действия за събиране
на вземанията и с цел да го затрудни максимално като кредитор и/или направи
невъзможно осребряване на имуществото го отчуждил и то на максимално занижени
цени като сключил следните договори за покупко-продажба на МПС рег. №2838 от
02.08.2016г. и рег.№ 2908 от 05.08.2016г. и двата по описа на нотариус Р.Б. с
рег. №097 на НК със свързано лице, а именно неговата вуйна - С.Б.К., на чието
име били прехвърлени обезпечените с обезпечителната заповед, издадена по ч.гр.д. №307/2016г по
описа на ОС - Л. Товарен автомобил марка МАН, модел ТГХ 18.440 БЛС с рег. № СТ ****
ВН; Товарен Автомобил марка МАН , модел ТГХ 18. 440 БЛС с рег. № СТ**** ВН ;
Товарен автомобил марка ДАФ , модел ФТ ХФ 105 с рег. № СТ **** ВК, както и още
осем броя МПС с намерението да го увреди като отчуждавайки имуществото на
главния длъжник правило невъзможно събиране на вземането, а продавайки
дружествените си дялове, част от капитала на „В.т.9.“ ЕООД правело невъзможно и
принудително изпълнение спрямо тях, което само по себе си доказвало намеренията
му да не носи поетата от него солидарна отговорност и да не плати. Счита, че е
налице правният интерес от предявяване на иска. Моли съдът да обяви за
относително недействителна спрямо дружеството „А.Т.0.“ ЕООД, с ЕИК:********,
със седалище и адрес на управление ***2, извършената от ответниците И.М.З., в
качеството на едноличен собственик на капитала на „В.Т.9.“ ЕООД, с ЕИК:********1,
със седалище и адрес на управление *** и „И.Т.“ ЕООД, с ЕИК:******** със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Я.Г.З., сделка
обективирана в договор за покупко-продажба на дружествени дялове
рег.№2938/09.08.2016г. на Нотариус Р.Б. с рег.№097 на НК. ПретендИ.съдебни
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците не са подали отговори на
исковата молба, не са оспорили твърдените от ищеца обстоятелства, не са заявили
възраженията си относно исковата претенция, не са ангажирали доказателства, не
са оспорили представените с исковата молба документи макар, че с получаването на преписите на исковата
молба, ведно с приложените доказателства и разпореждането на съда им е указано,
както съдържанието на отговора, така и последиците от не подаването му в
законоустановения срок. В откритото заседание ответниците, редовно призовани не
се явяват и не вземат становище по иска.
От събраните по делото доказателства и
становището на страните, преценени в тяхната съвкупност съдът приема за
установено следното:
От представеното заверено копие на договор
за предоставяне на клиентски карти „Круиз“, неоспорен, е видно, че е сключен на
11.02.2016 г. в гр.Т. между „А.Т.0.“ ЕООД като доставчик и „В.Т.9.“ ЕООД, с ЕИК:********1 като
потребител за предоставяне от доставчика на потребителя клиентски карти
„Круиз“, даващи право на потребителя да ползва определени отстъпки от цените на
течни горива, предоставяни от верига бензиностанции „Круиз“, както и отложено
плащане на стойността им при предоставяне на клиентската карта в момента на
зареждане на гориво в съответния обект на верига бензиностанции „Круиз“.
Договорът е подписан от страните, както
и от И.М.З. едноличен собственик на капитала на „В.Т.9.“ ЕООД, който
изрично заявил, че „поръчителства лично за изпълнение ангажиментите на
дружеството по изпълнение на този договор“. Съгласно приложение №1 към договора
за покупко-продажба на нефтопродукти, неоспорено, доставчика “А.Т.0.“ ЕООД е
предоставило на И.М.З. като МОЛ на „В.Т.9.“ ЕООД 9 бр.клиентски карти с
посочени №-ра за 6 бр. МПС, с посочени модели и ДРН. Приложението е подписано
от доставчика и клиента на 11.02.2016 г.
От заверено копие на определение
№435/14.07.2016 г. постановено по ч.гр.д.№307/2016г по описа на ОС-Л. и обезпечителна заповед №307/4.07.2016 г. се установява,
че е допуснато обезпечение на бъдещ иск по чл.318 вр. с чл.327 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД в полза на “А.Т.0.“ ЕООД *** против „В.Т.9.“ ЕООД, с ЕИК:********1, със седалище и
адрес на управление *** до размер на сумата **** лв. като е наложен запор върху
банковата сметка на „В.Т.9.“ ЕООД, с
ЕИК:********1 в „Търговска банка Д“ АД до размер на сумата **** лв. и запор
върху моторни превозни средства, собственост на длъжника „В.Т.9.“ ЕООД, с ЕИК:********1,
както следва: товарен автомобил марка МАН, модел ТГХ 18.440 БЛС с рег. № СТ ****
ВН; товарен автомобил марка МАН , модел ТГХ 18.440 БЛС с рег. № СТ**** ВН ;
товарен автомобил марка ДАФ , модел ФТ ХФ 105 с рег. № СТ **** ВК до размер на
сумата **** лв.
От приетите като доказателства уверение
№6159/10.08.2016 г. на ЧСИ И.Б., рег.№869, с район ОС-С.З. съобщение
изх.№5533/18.07.2016 г. до Началник сектор ПП на КАТ при ОД на МВР Ст.З.,
съобщение изх.№5535/18.07.2016 г. по изп.д.№20168690400371 по описа на ЧСИ И.Б.,
рег.№869 на КЧСИ, с район ОС-С.З. получено от В.З. на 19.07.2016 г. и известие
за доставка от 19.07.2016 г. получено от В. Касабова като пълномощник,
неоспорени, е видно, че „В.Т.9.“ ЕООД е уведомено за насрочен опис и оценка на
МПС-та на 10.08.2016 г. от 10 часа на адрес с.Я., общ.К., ул.“П.“ №12, в
изпълнение на обезпечителна заповед, издадена по ч.гр.д.№307/206 г. по описа на
ОС-Л., с указание /описаните подробно в съобщението“ МПС-та/ да бъдат осигурени
на адреса в деня на описа. Съгласно
протокол за опис на движими вещи от 10.08.2016 г. по изп.д.№20168690400371 по
описа на ЧСИ И.Б. МПС –тата не са открити на мястото, на което е регистрирано
дружеството длъжник, а е открито лицето С.Б.К., която представила договор за
продажба на търсените МПС-та. Видно от заверени копия на 2 бр. договори за
покупко-продажба на моторно превозно средство от 05.08.2016 г. с нот.зав.рег.№2908/05.08.2016
г. на Нотариус Р.Б., с район РС-К. и от 02.07.2016 г. с
нот.зав.рег.№2838/02.08.2016 г. на Нотариус Р.Б., „В.Т.9.“ ЕООД, с ЕИК:********1,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от И.М.З. като управител
и едноличен собственик на капитала от с.Я. продал на С.Б.К. от с.Я., общ.К. на
следните МПС-та: влекач МАН модел ТГА 01, рег.№СТ****ВВ, влекач МАН ТГА модел
18.410, рег.№СТ****ВВ и лек автомобил марка Шкода, модел Октавия, рег.№СТ****ВР
за общата сума **** лв., влекач марка ДАФ модел ФТ ХФ 105 с рег. № СТ****ВК,
влекач марка МАН, модел ТГХ 18.440 БЛС с рег.№ СТ**** ВН, влекач марка МАН , модел ТГХ 18.440 БЛС с рег.
№ СТ**** ВН, полуремарке марка полуремарке, рег.№СТ1198ЕМ и полуремарке марка
ШМИТЦ рег.№СТ****ЕХ за общата сума ****
лв. С договор за покупко-продажба на МПС от 09.08.2016 г. с
нот.зав.рег.№5628/09.08.2016 г. на Нотариус П.К., с район РС-К. /л.22/ С.Б.К.
от с.Я. продала на Т.А.П. от гр.К. следните МПС-та: влекач МАН, модел ТГХ 18.440 БЛС с рег. № СТ ****
ВН и влекач марка МАН , модел ТГХ 18.440 БЛС с рег. № СТ**** ВН, общо за сумата
**** лв.
От 2 бр.удостоверения за родствени връзки
№2567/18.10.2016 г. и №2568/18.10.2016 г. на Община К. е видно, че С.Б.К. е съпруга на С.В.К.,
който е вуйчо на И.М.З..
С договор за покупко-продажба на дялове от дружествения
капитал на „В.Т.9.“ ЕООД от
09.08.2016 г. с нот.зав. рег.№2938/09.08.2016 г. на Нотариус Р.Б., с район РС-К.,
И.М.З.
от с.Я. продал на „И.Т.“ ЕООД, с ЕИК:******** със седалище и адрес на
управление:*** всички свои дялове от капитала на „В.Т.9.“ ЕООД, а именно: 2
дяла по 1 лв. всеки, в равностойност по номинал 2 лева, ведно с всички активи и
пасиви, права, задължения и фактически отношения, произтичащи от тези дялове,
за сумата от 2 лв. Представени са уведомление от 01.08.2016 г. и Протокол
№02/09.08.2016 г. за взетото решение за
продажба.
Съгласно
представеното определение №358/12.08.2016 г., постановено по ч.гр.д.№609/2016
г. по описа на РС-Т. и обезпечителна заповед от 12.08.2016 г. допуснато обезпечение на бъдещ иск в полза на “А.Т.0.“ ЕООД с ЕИК:********
със седалище и адрес на управление *** против „В.Т.9.“ ЕООД, с ЕИК:********1,
със седалище и адрес на управление *** с правно основание чл.135 от ЗЗД като е
постановено спиране на регистърно производство вх.№20160809144219, заявено пред
АВ-ТР по партида на „В.Т.9.“ ЕООД, *** и е наложен запор на дружествените
дялове от капитала на „В.Т.9.“ ЕООД, с ЕИК:********1 със седалище и адрес на
управление ***, с представител И.М.З., собственост на солидарния длъжник И.М.З.,
на обща стойност 2.00 лв. Представено е и
съобщение за запор върху дружествен дял по изп.д.№209/2016 г. на ДСИ при
СИС на РС-Л..
Съгласно заверено копие на
спогодба от 01.09.2016 г. с нот.зав. рег.№12771/01.09.2016 г. на Нотариус П.Д.,
рег.№543, с район РС-Т. сключена между „А.т.0.“ ЕООД като кредитор, „В.Т.9.“
ЕООД като длъжник и И.М.З. като солидарен длъжник, длъжникът „В.Т.9.“ ЕООД
представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала И.М.З. и лично И.М.З.
признава, изцяло вземането на кредитора „В.Т.9.“ ЕООД в размер на ***** лв. с
вкл.ДДС-главница, както и обезщетение за забава по чл.86 от ЗЗД в размер на *****
лв., както и направени разноски в размер на ***** лв. по обезпечаване на
вземането по посочени в споразумението 6 бр. фактури, издадени на основание
договор 11.02.2016 г. за предоставяне на клиентски карти за отстъпка при
зареждане на горива, продажба на горива и нефтопродукти и отложено плащане и се
задължават да заплатят сумата в срок до 07.09.2016 г. Съгласно заверено копие на спогодба от 01.09.2016 г. с
нот.зав. рег.№12770/01.09.2016 г. на Нотариус П.Д., рег.№543, с район РС-Т.,
сключена между „А.т.0.“ ЕООД и И.М.З. като управител и едноличен собственик на
капитала „В.Т.9.“ ЕООД, в чл.1 И.М.З. признава и декларира, че сключения на
09.08.206 г. договор за покупко-продажба на дружествени дялове от капитала на „В.Т.9.“
ЕООД с „И.т.“ ЕООД , представлявано от Я.Г.З. е сключен с цел избягване на
солидарната му отговорност по договор за прожба на горива от 11.02.2016 г.,
сключен с кредитора „А.т.0.“ ЕООД и признава, че с това си действие е имал
намерение да увреди кредитора, като го затрудни и/или направи невъзможно събирането на вземането му, като
декларИ.и че уведомил представляващия дружеството купувач Я.Г.З. за тези
намерения, която се съгласила да му помогне като придобие дружествените дялове
от „В.Т.9.“ ЕООД.
В показанията си св.В.Й.П.
сочи, че в средата на месец септември 2016г., присъствала на среща между Р.Н.-управител
и едноличен собственик на ищцовото дружество и И.З., на която З. й казал, че е
прехвърлил всичко-МПС-та, дяловете си от фирмата, че няма да види нито лев. На
срещата провел телефонен разговор с жена на име Я. и когато включил високогорителя
на мобилния си телефон чула жената да казва, че му направила услуга и че имали
уговорка /“…. той говори по телефона с лице на име Я.... Разбрах, че З. говори
с някаква жена Я., като каза, че на нея прехвърлил дяловете си... И.З. включи
телефона на високоговорител и жената каза: „И., аз не знам за такива пари, ние
имахме уговорка с теб. Аз ти направих услуга, а ти сега ме занимавах с твоите
проблеми.“… Неведнъж, на двете срещи, на които присъствах е казвал: „Аз прехвърлих
всичко. Няма да видиш нищо. Оттегли си исковете.“ Казвал е това и се държи като
собственик на превозните средства и на дяловете си като каза: „Каквото кажа аз,
те това ще направят”, за С., за Т. и за Я.…Виждала съм С., по повод описа на
съдия-изпълнителя. Тогава тя показа договорите за покупко-продажбите на МПС на
съдия-изпълнителя и каза: „Разбирайте се с И..“ На втората среща в гр.К., дойде
и Т.. Т. дойде, понеже И. каза: „Сега ще доведа Т., да потвърди, че това
каквото аз преценя, това ще е. Правя го, за да ти докажа, че каквото аз кажа,
това ще направи.“ Дойде Т. и каза, че наистина е направил услуга, и че каквото И.
каже, ще го изпълни…“/. Съдът кредитИ.показанията на св.В.П., тъй като
впечатленията и са преки и непосредствени.
От така събраните
доказателства, съдът прави следните правни изводи:
С искът по чл.135 от ЗЗД кредиторът може да
иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него на действията, с които
длъжникът го уврежда, ако длъжникът и третото лице, с което той е договарял, са
знаели за увреждането при извършването на възмездна сделка. За да бъде уважен
Павловият иск следва да са осъществени кумулативно елементите на сложния
фактически състав: да е налице вземането на ищеца срещу ответника, от който
ищецът извежда качеството си на кредитор; да е налице увреждащо кредитора
действие, с което обективно да се намалява имуществото на длъжника или да се
затруднява удовлетворяването на кредитора; длъжникът и неговият контрагент да
са знаели за увреждането, произтичащо от сделката, ако е възмездна.
В съдебната
практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 от ГПК /решение №552/15.07.2010
г. по гр.д.№171/2009 г. на ВКС, IV г.о., решение №328/23.04.2010 г. по
гр.д.№879/2009 г. на ВКС, III г.о., решение №639/06.10.2010 г. по
гр.д.№754/2009 г.на ВКС, IV г.о., решение №45/01.06.2011 г. по гр.д.№450/2010
г. на ВКС, III г.о., решение №149/12.11.2013 г. по т.д.№422/2012 г. на ВКС, I
т.о./ е прието, че качеството на кредитор е налице, ако ищецът по иска твърди,
че вземането му произтича от твърдените в исковата молба факти, като за
действителността на вземането му не е необходимо да е ликвидно и изискуемо или
установено с влязло в сила решение. Изводът за несъществуването му може да се
направи само ако твърдяното вземане е отречено със сила на присъдено нещо. От
приетите по делото и неоспорени доказателства съдът приема за установено, че
ищецът „А.т.0.“ ЕООД е кредитор на ответника „В.Т.9.“ ЕООД, представлявано от
управителя и едноличен собственик на капитала И.М.З., за вземане в размер в размер на **** лв. произтичащо от договора за покупко-продажба на горива от 11.02.2016г. Съдът намира, че с атакувания договор за договор
за продажба на дружествен дял от 09.08.2016 г. обективно се уврежда ищеца като
кредитор. С продажбите на моторните превози средства първият длъжник е намалил
имуществото си, придобил е актив, спрямо който принудително изпълнение е трудно
осъществимо и следователно намалява възможността на кредитора и да се
удовлетвори от него, а отчуждаването на дяловете чрез процесния договор от
09.08.2016 г. окончателно прекъсва връзката между длъжника и имуществото му. Освен
това по делото не са наведени доводи и доказателства, че длъжникът притежава
друго имущество, което да послужи за удовлетворяване на кредитора поради което
съдът приема за доказан обективно увреждащият характер на процесната сделката. От субективна страна се установи, че ответникът И.М.З. като управител и едноличен собственик на
капитала на „В.Т.9.“ ЕООД е осъзнавал, че уврежда
кредитора си, тъй като е знаел за наличието на неизпълнени задължения по
издадените 6 бр.фактури на обща стойност ***** лв. с ДДС по договора за покупко-продажба
на горива от 11.02.2016г. преди разпоредителните сделки. Този извод се подкрепя и от извънсъдебното му признание в приетата по делото
спогодба от 01.09.2016 г. с нот.зав. рег.№12771/01.09.2016 г. на Нотариус П.Д..
Тъй като увреждащата сделка
е възмездна, то съгласно чл.135, ал.2 от ЗЗД е необходимо да се установи и
знание за увреждането от страна на контрагента на длъжника по атакуваната
сделка. Знанието за увреждане у
трето за отношенията кредитор-длъжник лице следва да бъде установено при
условията на главно и пълно доказване. Спецификата на отношенията между двама съдоговорители по възмездна сделка, целяща увреждане
на трето лице е почти невъзможно да бъде разкрита посредством преки и непосредствени впечатления на
свидетели или писмени доказателства. Това е така, тъй като страните по сделката
нямат интерес да установяват знанието, че сделката се сключва въпреки, че води до увреждане на интересите на
кредитора на продавача. Затова рядко доказването може да бъде осъществено чрез
преки доказателства. Няма пречка това да стане чрез косвени такива, които само
установяват странични обстоятелства, но които преценени в съвкупност водят до
непротиворечив извод за основния факт. За да се постигне чрез косвени
доказателствени средства пълно доказване, е необходима такава система от
доказателствени факти, която да създаде сигурност, че фактът, индициран чрез
съвкупността на доказаните доказателствени факти, наистина се е осъществил. / т.см. решение №61/01.03.2016г. по гр.д.№4578/2015г. на
ВКС ІV г.о, решение №226/12.07.2011г. по гр.д. №921/2010г. на ВКС, ІV г.о.,/.
Подхождайки по този начин съдът намира, че ищецът е ангажирал косвени
доказателства за фактите, установяване осъществяването на които, ценени в
тяхната съвкупност се стига до извода, че законния представител на вторият
ответник е знаела, че закупувайки дружествени дял от първия ответник уврежда
интереса на ищцата като негов кредитор. Този извод на съда следва от
извънсъдебното признание на представляващия и едноличен собственик на капитала
на „В.Т.9.“ ЕООД И.З. в спогодбата от 01.09.2016 г. с нот.зав.
рег.№12770/01.09.2016 г. на Нотариус П.Д., че е уведомил Я.Г.З. управителя и
едноличен собственик на капитала на „Ира Т.“ ЕООД за намерението си да увреди
ищеца преди процесната сключване на процесния договор и от показанията на св.В.П.,
които установяват, че знаейки намерението на първия
ответник да увреди ищеца, представляващият втория ответник се е съгласила да
сключи процесната сделка. Поради установяване и на последната предпоставка на
фактическия състав на чл.135, ал.1 от ЗЗД съдът намира предявеният иск за основателен
и следва да бъде уважен. Сделката следва да бъде прогласена за относително
недействителна по отношение на кредитора-ищец.
Ответниците следва да заплатят на ищеца на
основание чл.78, ал.1 и чл.80 от ГПК съдебни разноски в размер на *** лв.
Водим от
гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОБЯВЯВА
за относително недействителен на основание чл.135, ал.1 от ЗЗД по отношение
на „А.Т.0.“
ЕООД, с ЕИК:********, със седалище и адрес на управление ***2, договор за покупко-продажба на дялове от дружествения капитал на „В.Т.9.“ ЕООД от
09.08.2016 г., нот.зав. рег.№2938/09.08.2016г. на Нотариус Р.Б. с рег.№097 на
НК с район РС-К., по силата на който И.М.З., с ЕГН-********** *** е продал на
„Ира Т.“ ЕООД, с ЕИК:********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Я.Г.З. всички свои дялове от капитала на „В.Т.9.“ ЕООД: 2
дяла по един лев всеки, в равностойност по номинал 2 лева, ведно с всички
пасиви, активи, права, задължения и фактически отношения, произтичащи от тези
дялове, за сумата от 2 лв.
ОСЪЖДА
И.М.З.,
с ЕГН-********** в качеството на едноличен собственик на капитала на „В.Т.9.“
ЕООД, с ЕИК:********1, със седалище и адрес на управление *** и „И. Т.“ ЕООД, с ЕИК:********, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от Я.Г.З. да заплатят на „А.Т.0.“ ЕООД, с ЕИК:********, със седалище и адрес на управление ***2 на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по
делото разноски в размер на *** лв.
Решението може да се
обжалва пред Окръжен съд-С.З. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: