Р Е Ш Е Н И Е
№ 148
гр. Плевен, 17.03.2021
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- ПЛЕВЕН, ОСМИ СЪСТАВ,
в открито съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЛИЦА МАРИНСКА
при секретаря Милена
Кръстева и с участието на прокурора НАНКА
РАЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия МАРИНСКА адм. дело №604/2020г.
по описа на Административен съд Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 284, ал.1, вр. чл.3,
ал.2, вр. ал.1 от ЗИНЗС, вр. чл.52 от ЗЗД, вр. чл. 203 и сл. АПК.
Производството по адм.д. №604/2020г. по описа на
Административен съд- гр. Плевен, е образувано въз основа на искова молба от л. св.
Н.Д.Х.,***, против ГД „ИН“– София, с която са предявени обективно кумулативно
съединени иска за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в
резултат от действия и бездействия на администрацията на Затвора-Белене, всеки
в размер на 20 000лв, за периода 07.07.2016-14.02.2020г., общо в размер на 100
000лв. Делото е изпратено по подсъдност от ОС- Русе, след прекратяване, с
влязло в сила определение, на производството по гр.дело № 112/2020г. по описа
на същия съд.
По делото, съдът, с определение №1604/26.10.2020г., е
заменил, по реда на чл. 26, ал.5 от ЗПрП, адв. Г. Г. ***, по предоставената на
ищеца правна помощ, и е назначил адв. А.Д. ***, за негов процесуален представител.
По делото, с нарочни съдебни определения, ищецът Х. е освободен от внасяне на
държавна такса и разноски.
По делото, с определение №1689/10.11.2019г., съобразно
депозираните уточняващи молби, съдът е приел, че е сезиран с пет обективно кумулативно
съединени иска, с правно основание чл. 284, ал.1, вр. чл.3, ал.2, вр. ал.1 от ЗИНЗС, вр. чл.52 от ЗЗД, вр. чл. 203 и сл. АПК, в размер на 20 000лв.- за
всеки- общо за сумата от 100 000лв., както следва:
1. Иск за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, в резултат на незаконосъобразни действия от страна на
затворническа администрация- Затвора Белене, изразяващи се в уронване
достойнството на ищеца пред останалите затворници, чрез отправяне на заплахи и
унизително оповестяване на исканията му, с цел на да бъде дискредитиран и
игнориран от тях, за да бъде демотивиран за подаване на сигнали и жалби до
различни институции, за периода 07.07.2016г.- 14.02.2020г., ведно със законната
лихва, считано от датата на исковата молба, до окончателното й изплащане;
2. Иск за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, в резултат от неосигуряване на достатъчно жилищна площ,
осветление и проветрение- настаняването му в тясна и неудобна килия, от 24
км.м., ползваща се от 6 човека, с тоалетна с размери 90/ 90см и наличие на
дървеници и хлебарки, за периода 10.05.2019г. -14.02.2020г., ведно със
законната лихва, считано от датата на исковата молба, до окончателното й
изплащане;
3. Иск за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, в резултат на отказ да бъде дадена на ищеца подходяща за
него платена работа и неприспадането на положеният от него труд от наказанието
му „лишаване от свобода“, за периода 10.05.2019г.-14.02.2020г., ведно със
законната лихва, считано от датата на исковата молба, до окончателното й
изплащане;
4. Иск за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, в резултат на отказ на ОП-Плевен да го освободи
предсрочно, на основание чл. 447, т.3 от НПК, за периода 07.07.2016г.-
14.02.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба,
до окончателното й изплащане;
5. Иск за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, настъпили в резултата в на непредоставяне на необходимата
на ищеца медицинска помощ, в т.ч. забавяне на предоставяне на нужни лекарства,
съобразно заболяването му, както и неосигуряване на подходяща и предписана му
диета №1 и необходимият дневен грамаж храна, за периода
10.05.2019-14.02.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата
молба, до окончателното й изплащане;
Със същото определение, съдът, на основание чл. 130 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, е прекратил частично производството по предявените
искове, по т.2, т.3 и т.5- описани по- горе, за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди, за периода 07.07.2016г.- 09.05.2019г., като
недопустимо. Определението е влязло в законна сила.
По делото, с протоколно определение от 11.01.2021г, на
основание чл. 233 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, е прекратено производството по
делото, по предявеният иск с правно основание чл. 284, ал.1, вр. чл.3, ал.2,
вр. ал.1 от ЗИНЗС, вр. чл.52 от ЗЗД, вр. чл. 203 и сл. АПК, за заплащане на
сумата от 20 000лв- по т. 4 по -горе, съставляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на отказ на ОП-Плевен
да освободи ищеца Х. предсрочно, на основание чл. 447, т.3 от НПК, за периода
07.07.2016г.- 14.02.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на
исковата молба, до окончателното й изплащане. Определението е влязло в сила.
Ответникът по жалбата- ГД „ИН“- София., представлявана
от юрк. Н. У., изразява становище за неоснователност на предявените искове и
моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани. В депозираният по
делото писмен отговор се посочва, че спалното помещение, където ищецът е
настанен, съответства на минималните стандарти за жилищна площ, в което има и обособена
тоалетна. Оспорва се твърдението, че в спалното помещение е имало дървеници и
хлебарки. Посочва се също, че затворническата администрация няма задължение да
осигурява платена работа на лишените от свобода. Посочва се, че за процесния
период, на ищеца са зачетени 27 работни дни. Посочва се също, че на ищеца се
предоставя храна по диета № 1, предписана му от лекар. Оспорва се твърдението,
че ищецът страда от тежка желязодефицитна анемия, като се представят писмени
доказателства. Претендират се разноски, изразяващи се в юрк. възнаграждение.
Представителят на ОП- Плевен изразява становище за
неоснователност и недоказаност на предявените искове, тъй като по делото не се
установява фактическия състав за ангажиране отговорността на Държавата.
Съдът, ката съобрази становищата на страните, въз
онова на събраните по делото доказателства и закона, намира за установено
следното:
По делото безспорно се установява, съобразно
представената от ответника справка, че ищецът Н.Х., е осъден на наказание
„лишаване от свобода“, в размер на 14 години и 11 месеца, с начало на
изтърпяването-20.01.2008г. Същият е постъпил в Затвора- гр. Белене на 19.03.2008г, където изтърпява наложеното му
наказание, при условията на общ режим.
По иска с правно основание чл. 284, ал.1, вр. чл.3,
ал.2, вр. ал.1 от ЗИНЗС, вр. чл.52 от ЗЗД, вр. чл. 203 и сл. АПК, по т.1 –
описана по- горе, за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в размер на 20 000лв.,
настъпили в резултат на незаконосъобразни действия от страна на затворническа
администрация- Затвора Белене, изразяващи се в уронване достойнството на ищеца
пред останалите затворници, чрез отправяне на заплахи и унизително оповестяване
на исканията му, с цел на да бъде дискредитиран и игнориран от тях, за да бъде
демотивиран за подаване на сигнали и жалби до различни институции, за периода
07.07.2016г.- 14.02.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на
исковата молба, до окончателното й изплащане.
Изрично в определението си за насрочване на делото за
разглеждане в открито съдебно заседание, с №1689/10.11.2019г., съдът е приел,
че е сезиран с такъв нарочен иск, съобразно фактическите твърдения на ищеца,
като е дал указания до страните, съобразно разпределената доказателствена
тежест между тях. В случая, изцяло в тежест на ищеца е да докаже, по пътя на пълното и главно
доказване, всички елементи от фактическият състав за ангажиране отговорността
на Държавата за вреди, изразяващи се в уронване достойнството на ищеца пред
останалите затворници, чрез отправяне на заплахи и унизително оповестяване на
исканията му, с цел на да бъде дискредитиран и игнориран от тях, за да бъде
демотивиран за подаване на сигнали и жалби до различни институции, за
посоченият период. От страна на ищеца обаче не са ангажирани каквито и да е
доказателства в тази насока, вкл. и разпит на свидетели, които да установят
наличието на твърдяното унизително отношение. Поради това, предявеният иск е
неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен като такъв. Следва да се
посочи също, че в рамките на настоящето производство, съдът не счита, че ищецът
Х. е ограничаван по какъвто и да е начин, в изпращането на писма и становища,
както до съда, така и до първоначално определеният му процесуален представител-
адв. Г. Г. ***. На съда е служебно известен и факта на образуване на адм. дело
№527/2019г. на АдмС- Плевен, по искова молба на ищеца Н.Х., посочено като
основание за частично прекратяване на производното по делото. Съдът констатира
също, че ищецът Х., в депозираната от него първоначална искова молба до Окръжен
съд- Русе, е посочил наличие на други образувани от него съдени производства-
по описа на ОС- Русе, АдмС- Плевен и ВАС, което изявление, доколкото
удостоверява неизгодни за самата страна факти, следва да се приеме за
доказателство в насока упражняване правото на жалба от страна на Х., за
процесния период.
По иска с правно основание чл. 284, ал.1, вр. чл.3,
ал.2, вр. ал.1 от ЗИНЗС, вр. чл.52 от ЗЗД, вр. чл. 203 и сл. АПК, по т.2 – описана по- горе, за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, в размер на 20 000лв., настъпили в резултат от
неосигуряване на достатъчно жилищна площ, осветление и проветрение-
настаняването му в тясна и неудобна килия, от 24 км.м., ползваща се от 6
човека, с тоалетна с размери 90/ 90см и наличие на дървеници и хлебарки, за
периода 10.05.2019г. -14.02.2020г., ведно със законната лихва, считано от
датата на исковата молба, до окончателното й изплащане, съдът намира за
установено следното:
Съобразно представена по делото, от страна на
ответника, докладна записка рег. №8755/27.11.2020г. - л. 247, се установява, че
за процесният период 10.05.2019г. -14.02.2020г., ищецът Н.Х., е бил настанен в
спално помещение №205 на 3- та група, в левия коридор на Корпус 2, с размери на
помещението- 24,39 кв.м. В докладната е посочено, че помещението е с два
прозореца- ПВЦ, с размери 115/165 см, като всеки прозорец има по едно отваряемо
крило, с размери 55/165см. Установява се също, че в помещението има изградена
тоалетна, с размери 100/88 см., със затваряща се врата, в която има тоалетно
керамично седало с капак, свързано със съответната ВиК система. Установява се
също, че в килията има мивка, облицована с фаянсови плочки, с течаща питейна
вода; пода е с теракот, стените с варова мазилка, боядисани с латекс. Посочено
е също, че в помещението има осветление, състоящо се от две осветителни тела-
една луминесцентна лампа-120 см. и и една лампа с нажежаема жичка- 75 вата. В
докладната записка е посочено, че за процесния период, в килията са се
помещавали предимно 5 лица, лишени от
свобода. Към докладната записка, са представени поименни списъци на
настанените лица от 3-та група, по килии, от които се установява, че през м.
09.2019г., м. 10.2019г, м. 11.2019г, м.12.2019г, в килия 205 са настанени 6
лица, лишени от свобода, в т.ч. и ищеца; през м. 01. и м. 02. 2020г.- в килия
205 са настанени 5 лица, лишени от свобода, в т.ч. и ищеца.
По делото се установява също, съобразно представените
писмени доказателства- становище рег.№ 8535/18.11.2020г., договор между ГД“ИН“
и „ДДД-1“ ООД от 13.11.2018г., ведно с протоколи за извършени услуги, факта на извършване на дезинсекция и
дератизация на сградата на Затвора- Белене. Съобразно представените 7 броя
протоколи за извършени услуги в процесния период- от м. 05., м. 06, м. 07., м. 08,
м. 09., м. 11.2019 и м. 01.2020г, се установява извършването на химична
дезинсекция, против хлебарки и дървеници, и дератизация против сив плъх. От
съдържанието на становището се установява, че на всеки от лишените от свобода,
се раздават индивидуални миещи и перилни препарати /сапуни/; осигуряват се
дезинфекциращи и миещи средства за площи, столови, пералня и др. Посочено е
също, че къпането на лишените от свобода е организирано в обща затворническа
баня, съгласно график. Посочва се, че в групите са изградени бани и са
монтирани бойлери.
По делото, като свидетел е разпитан л.св. И.Д.Н.,
който посочва, че през 2020г за около един месец, през лятото- юни или юли, е
бил настанен заедно с ищеца Х. в общо спално помещение, като общо са били
настанени 6 човека. Посочва, че килията е била с размери 24 кв.м., в нея има
тоалетна, два прозореца, единия от които
се отваря; посочва, че в килията има течаща студена вода. Посочва също, че е виждал в килията дървеници и хлебарки,
като е виждал също и хора да пръскат против насекомите, но рядко. Съдът
констатира, съобразно представената по делото нарочна справка, че свидетеля- л.
св. Н., е бил настанен в една килия с ищеца, за периода 02.05-12.05.2019г, заедно с други пет лишени
от свобода лица, поради което приема, че през м. 05.2019г., в килия 205 са били
настанени общо 6 лица, лишени от свобода.
При така установено от фактическа страна, съдът намира
за установено от правна страна следното:
Съобразно нормата на чл. 286, ал.1 от ЗИНЗС, Държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3. Нормата на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, визирана в нормата на чл. 286, ал.1,
постановява, че осъдените и задържаните под стража, не могат да бъдат подлагани
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съобразно ал.2 на
чл.3, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност. В случая, от страна на ищеца Х. се твърди
настъпване на неимуществени вреди, като резултат от неосигуряване на достатъчно
жилищна площ, осветление и проветрение- настаняването му в тясна и неудобна
килия, от 24 км.м., ползваща се от 6 човека, с тоалетна с размери 90/ 90см, и от
наличие на дървеници и хлебарки, като в
тежест на ответника по делото е да установи изпълнение на законовите изисквания
в тази насока по осигуряване на съответните подходящи и законоустановени
условия за живот.
Съобразно нормата на чл. 40, ал. 2, т. 1 от ЗИНСЗ, поправителното
въздействие върху затворниците се осъществява чрез осигуряване на условия за
поддържане на физическото и психическото здраве и за уважаване на човешкото
достойнство на осъдените, а по реда на т.4 на същата норма- чрез осигуряване на
условия за осигуряване правата на осъдените. От своя страна, нормата на чл. 43,
ал. 2 от ЗИНЗС постановява, че всяко място за лишаване от свобода трябва да
разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на
поправително въздействие. Чл. 43, ал.4 от ЗИНСЗ постановява, че минималната
жилищна площ, в спалното помещение, за всеки лишен от свобода, не може да е
по-малка от 4 кв.м., а според ал.5, количеството дневна светлина, степента на
изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли
и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения се определят
с правилника за прилагане на закона.
Съобразно чл.20, ал.2 ППЗИНЗС, в спалните помещения се
осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено
проветряване, като количеството дневна светлина, степента на изкуственото
осветление, отопление и проветряване се определят в зависимост от изискванията
на съответните стандарти за обществени сгради; ал.3 от своя страна
регламентира, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип, ползването на
санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. Според чл.21
ал.1 от ППЗИНЗС, спалните помещения се обзавеждат с отделни легла за
настанените лица, снабдени със спални принадлежности, шкафчета за лични вещи,
маса, столове, осветителни и отоплителни тела, като се осигуряват условия за
пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване.
На плоскостта на посочените правни норми, съдът
намира, че претенцията на ищеца е частично основателна, доколкото по делото не
се установи изпълнение от страна на ответника, на изискването на чл. 43, ал.4
от ЗИНСЗ за минимална жилищна площ, в спалното помещение, от 4 кв. м. за всеки
затворник. В случая, съдът намира, че нормата визира и поставя изисквания за
„жилищна площ“, което понятие не се припокрива с общата площ на килията.
Доколкото липсва изрична регламентация на понятието „жилищна площ“ в ЗИНЗС и в Правилника
за прилагането му, то следва приложение на намерят общите правила – или това е
площта на помещението, измерено по вътрешния контур на съответните вертикални
конструктивни елементи -стени и колони. В жилищната площ обаче не се включват обслужващите
и спомагателните помещения - бани, тоалетни /в т. см. §1, ал.1 и ал.2 от ДР на
Наредба за жилищните нужди на длъжника и
членовете на неговото семейство/, поради което, площта на тоалетната от
0,88кв.м., следва да бъде извадена от общата площ на помещението от 24,39
кв.м., с което жилищната площ за килия №205 е 23,51 кв.м. Съобразно
представените и обсъдени по-горе списъци на настанените лица, съдът приема, че
за част от процесния период- м.05, м.09.2019г., м. 10.2019г, м. 11.2019г,
м.12.2019г- в килия 205 са настанени 6 лица, лишени от свобода, в т.ч. и ищеца;
през м. 01. и м. 02. 2020г.- в килия 205 са настанени 5 лица, като за периода
м.06.- м.08.2019г, няма представени конкретни писмени доказателства за броя
настанени лица. Съобразно изложеното, съдът приема, че за периода, през който в
килията са били настанени 6 лица, лишени от свобода, е налице нарушение на извикването
на чл. 43, ал.4 от ЗИНСЗ за минимална жилищна площ, което само по себе си е
основание за ангажиране отговорността на Държавата по реда на чл. 286, ал.1,
вр. чл.3, ал.2 от ЗИНСЗ, за поставяне в неблагоприятни условия. Съдът приема,
че в случая, от събраните по делото доказателства безспорно се установи, че
е налице незаконосъобразно бездействие
от страна на служителите на ответника, като основание за ангажиране
отговорността на Държавата за вреди. При
определяне размера на обезщетението за претърпените вреди, съобразно нормата на
чл.52 от ЗДД- по справедливост, и съобразно чл. 286, ал.2 от ЗИНСЗ, според
която, в случаите по чл. 3, ал. 2, съдът взема предвид кумулативното
въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и
други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора, съдът
намира, че справедливото обезщетение е в размер на 450лв. Съдът намира, че в
случая следва да се отчете, че се касае до сравнително кратък период от време-
част от заявеният процесен период, в който ищецът л.св. Х. е бил настанен в
неблагоприятни, на база недостатъчна жилищна площ, условия, която
недостатъчност също е в минимален размер- при жилищна площ от 23,5 кв.м. на
килията, при настанени 6 лица, лишени от
свобода, на човек се полага 3,92 кв.м. „жилищна площ“. От събраните по делото
доказателства, обсъди по-горе, съдът приема, че от страна на ответника е налице
изпълнение на задълженията му по чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, вр. чл.20, ал.2 и чл.21
ал.1 ППЗИНЗС, като в килията, в която е
настанен ищецът, е осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за
естествено проветряване. По делото безспорно се установи също, че в килия 205
лишените от свобода имат достъп до течаща студена вода, като килията, както и
цялата сграда на Затвор- Белене, са регулярно дезинсекцирани против хлебарки и
дървеници. С оглед изложеното, съдът намира, че претенцията на ищеца за вреди,
като резултат от поставянето му в неблагоприятни условия, чрез поставянето му в
килия, без необходимото осветление и проветрение, както и наличие на дървеници
и хлебарки, е неоснователна.
На основание чл. 286, ал.5 от ЗИНСЗ, в случаите по ал.
1 – на установено нарушение по чл. 3, каквото безспорно се установи, на
основание изложеното по- горе, настъпването на неимуществени вреди се
предполага до доказване на противното. Следва, предявеният иск да бъде уважен
до размера на сумата от 450лв., съставляваща обезщетение на претърпени
неимуществени вреди, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия на
живот, в нарушение на изискването за достатъчна жилищна площ, за периода 10.05.2019г.
-14.02.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
исковата молба-14.02.2020г, до окончателното й изплащане, като за разликата до
пълния предявен размер от 20 000лв., искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
По иска с правно основание чл. 284, ал.1, вр. чл.3,
ал.2, вр. ал.1 от ЗИНЗС, вр. чл.52 от ЗЗД, вр. чл. 203 и сл. АПК, по т.3-
описан по- горе, за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на отказ да бъде
дадена на ищеца подходяща за него платена работа и неприспадането на положеният
от него труд от наказанието му „лишаване от свобода“, за периода
10.05.2019г.-14.02.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на
исковата молба, до окончателното й изплащане.
По делото се установява, съобразно нарочно изготвената
и представена по делото справка, че за периода 10.05.2019г.-14.02.2020г.,
ищецът л.св. Н.Х., не е работил и не е получавал трудово възнаграждение;
установява се, че същият е полагал доброволен, неплатен труд, на основание чл.
80 от ЗИНСЗ, през м. май, м. юни и м. юли. 2019г. От допълнително изготвена
справка, приета по делото се установява, че
за м. май.2019г л. св. Х. има зачетени 7 работни дни, за м. юни.2019г.-
общо 10 работни дни и за м. юли.2019г.-общо 10 работни дни. По делото се
установява също, че общо, от началото на
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, до датата на депозиране на
отговора на исковата молба от ответника- 0.12.2020г, на ищеца са зачетени общо
885 работни дни. По делото се установява също, съобразно приложената справка,
че въз основа на заповед №254/15.03.2019г на Началника на затвора- Белене,
свободните работни места в затвора се обявяват със списък, на общодостъпни
места, в който са посочени необходимите условия, на които следва да отговарят
кандидатите и срок за кандидатстване. По делото не се установява, а и не се твърди,
ищецът л. св. Х., да е подавал конкретно заявление за платена работа.
Съобразно нормата на чл. 77, ал.1 от ЗИНСЗ, по време
на изтърпяване на наказанието, лишените от свобода имат право на подходяща
работа., като по реда на ал. 2, по възможност предпочитанието на лишения от
свобода към конкретен вид работа се удовлетворява. На основание чл. 80, ал.1 от
ЗИНСЗ, с изрично писмено съгласие на лишените от свобода, администрацията на
затвора може да им възлага доброволен неплатен труд, на основание ал. 2, времето,
през което лишените от свобода са положили доброволен труд, се зачита за
намаляване срока на наказанието. Правото на лишените от свобода на платен труд,
по чл. 77, ал.1 от ЗИНСЗ, обаче не е скрепено с безусловно задължение на
длъжностните лица да осигурят такава работа, през целия им престой в местата за
изтърпяване на наказание или всеки път, когато те са заявили желанието си.
Назначаването на работа е свързано с редица условия, както и с възможностите да
им бъде осигурена такава. Предлагането и осигуряването на възможност за
полагането на труд е предоставено на преценката на началника на затвора, в
зависимост от нуждата за осъществяването на конкретни дейности и качествата на
лишения от свобода. Възможността за преценка на административния орган може да
е продиктувана от обективна невъзможност или от субективна преценка, но е
правомощие на началника на затвора, който действа в условията на оперативна
самостоятелност, след като е получил мотивирано писмено становище от ИСДВР. По
делото, както бе посочено по- горе, не
се установява лишеният от свобода да е заявявал такова желание, в писмен вид, а
от друга страна, ответникът няма безусловно задължение за осигуряването на
такава.
На основание гореизложеното,
предявеният иск е изцяло неоснователен, доколкото не се установява
противоправно поведение на ответника, по
смисъла на чл. 3, ал.1 и ал.2 от ЗИНСЗ, респ.- не е налице фактическият състав
по чл. 286, ал.1 от ЗИНСЗ, за ангажиране отговорността на ответника за вреди.
По иска с правно основание чл. 284, ал.1, вр. чл.3,
ал.2, вр. ал.1 от ЗИНЗС, вр. чл.52 от ЗЗД, вр. чл. 203 и сл. АПК, по т. 5, за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, настъпили в резултат
в на непредоставяне на необходимата на ищеца медицинска помощ, в т.ч. забавяне
на предоставяне на нужни лекарства, съобразно заболяването му, както и
неосигуряване на подходяща и предписана му диета №1 и необходимият дневен
грамаж храна, за периода 10.05.2019-14.02.2020г., ведно със законната лихва,
считано от датата на исковата молба, до окончателното й изплащане.
По делото се установява, съобразно приложената
медицинска справка от 24.01.2020г, че на л. св. Н.Х., са поставени диагнози-
бъбречно-каменна Болест; вътрешни хемороиди с кървене, анемия. В снетата
анамнеза е посочено, отразена в справката, че се касае до лице, което по повод
на болки в кръста и често уриниране, е консултирано с уролог, назначена е
терапия и е изпълнена; по повод същите оплаквания, лицето е поискало да бъде
лекувано в СБАЛЛС-София. посочено е, че се предлага л.св. Х. да бъде преведен
за лечение в СБАЛЛС-София, за което е подал молба и е подписал декларация на
информирано съгласие.; молбата е приложена по делото. По делото е представен,
към здравното досие на ищеца, амб. лист от 23.07.2020г, с посочена основна диагноза
„хиперплазия на простата“, в който е отразена и назначената терапия с
лекарствени средства; амб. лист е подписан от пациента. По делото, от страна на
ищеца, с допълнителна молба, са представени рецепти с предписани лекарства.
По делото се установява също, че въз основа на Заповед
№ Л-2501/19.06.2020г на зам. Гл. директор на ГДИН, е наредено л.св. Н.Х.,***,
да бъде изплатен за лечение в СБАЛЛС- София, върху която заповед, л.св. Х. е
отбелязал, с дата 26.06.2020г, ръкописно, че е запознат, но отказва лечение.
Представена е декларация, съставена и подписана от л.св. Х., рег.№
3143/30.06.2020г. на Затвора Белене, в която декларира, че отказва лечение,
поради предстоящи дела в АдмС-Плевен.
По делото се установява също, че на ищеца л.св. Х., е
дадено предписание от 14.02.32019г, за прилагане на Диета №1 „Хронични
възпаления на стомаха и дванадесетопръстника“. Приложени са и резултати от
кръвни изследвания, от м. 07.2020г, в които е отразен хемоглобин 129g/L. Съдът констатира, че по делото, като част от
здравното досие на ищеца, са представени епикризи, които не касаят процесния
период и които не следва да бъдат обсъждани.
По делото се установява също, съобразно изложеното в
становище рег.№ 8635/18.11.2020г. на началник- сектор ФЛКР към Затвора Белене,
че приготвянето на храна за лишените от свобода, е съгласно Сборник- рецепти
обществено хранене. Храната се приготвя в затворническа кухня, за всички лишени
от свобода, като преди да се предостави, храната се проверява от служител от
надзорно- охранителния състав и от лишен от свобода от Затворническия колектив.
Посочено е също, че диетичното хранене в Затвора Белене се осъществява при
спазване на указания рег. № 5465/27.05.2015г. на ВПД Гл. директор на ГДИН, в
което указание са посочени необходимите хранителни продукти и ястия за
съответната диета. Посочено е също, че за храната, за Диета №1, е приготвена
без пържене. Посочените в становището указания рег. № 5465/27.05.2015г., са
представени по делото, като съда констатира, че
същите са издадени в изпълнение на чл.84, ал.3, изр. последно от ЗИНСЗ,
за получаване на диетична храна, по лекарско предписание, за което се
разработва отделни седмично меню, в зависимост от заболяването и вида подходяща
храна. Към Указанията е приложена Диета №1. По делото са приложени и 5 броя
примерни седмични менюта на Затвора Белене, утвърдени от Медицински център, мл.
експерт и домакин- склад и одобрени от Началника на Затвора, от м. 06.2019, м.
07.2019г, м.01.2020 и м.02.2020г, в които съдът констатира, че е отразена
предлаганата храна по Диета №1, Диета №9 и допълнително хранене на диабетици.
Съдът констатира, че включената храна в Диета №1, се различава от
общопредлаганата храна по меню.
По делото, е допусната и назначена СМЕ, от
заключението по която се установява, че в основни линии, храненето на ищеца л.
св. Н.Х.,***, е съобразено с основните му заболявания и не е опасно за неговото
здраве. ВЛ е посочило, че медицинският екип е определи подходящ хранителен
план, с малки недостатъци, които лесно могат да бъдат коригирани. Посочено е,
че диетотерапията цели подпомагане протичането на оздравяването, но не и да
излекува болестите, като за целта е необходим радикален оперативен метод на
лечение. В констативно- съобразителната част на заключението си, ВЛ е посочило,
че дори при спазването на строг хигиенно- диетичен режим, няма да бъде решен
проблема с хемороидите и вторичната желязодефицитна анемия на ищеца, за което е
необходима операция. ВЛ е посочило също,
че в менюто на ищеца, не е
необходимо да присъстват „специални храни“. ВЛ е посочило също, че съобразно
представените примерни менюта, в Затвора- Белене осигурено диетично хранене на
ищеца, съобразно Диета №1, като е посочил също, че в периодите на ремисия,
предлагането на обща храна, не би довело до здравословни проблеми за
ищеца.
Съобразно нормата на чл. 84, ал.2, т.1 от ЗИНСЗ, лишените
от свобода имат право на безплатна храна, достатъчна по химически и калориен
състав, съгласно таблици, утвърдени от министъра на правосъдието съгласувано с
министъра на здравеопазването и министъра на финансите, а на основание ал.3, по
предписание на лекаря болните получават диетична храна.
Съдът намира, съобразно събраните по делото
доказателства, обсъдени по- горе, че от страна на ответника, чрез затворническа
администрация Затвора- Белене, е налице изпълнение на законовите задължения по
цитираните норми от ЗИНСЗ, като на ищеца Н.Х., за процесния период, 10.05.2019-14.02.2020г,
е предоставяна предписаната му от лекар диетична храна по Диета №1. Съдът
приема, че в случая не е налице
допуснато нарушение от страна на ответника, на посочените законови изисквания и
не се установи фактическият състав по смисъла на чл. 286, ал.1, вр. чл. 3,
ал.2, вр. ал.1 от ЗИНСЗ, който да ангажира отговорността на държавата за вреди
, за нарушение по чл. 3, ал.2, вр. ал.1 от ЗИНСЗ- жестоко изтезание и нечовешко
отношение, изразяващи се в неосигуряване на подходяща храна на ищеца л. св. Х.,
за процесния период.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства
не се установи неизпълнение на задължението на ответника, за предоставяне на
адекватно медицинско обслужване на ищеца,
за процесния период. Както бе
посочено по- горе, безспорно по делото се установи, че на ищецът са изписвани и осигурявани
медикаменти, съобразно заболяването му, както и му е осигурено провеждане на
лечение в СБАЛЛС- София, което ищецът е отказал.
С оглед изложеното, следва предявеният иск за
заплащане на неимуществени вреди, претърпени в резултат на неосигуряване на
медицинско обслужване и на предписаната му диетична храна, да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан, тъй като не се установи наличието на първата
предпоставка по чл. 286, ал.1 от ЗИНСЗ- противоправно поведение на ответника.
Съдът приема, че в случая не следва да бъдат
присъждани разноски в полза на ответника, изразяващи се в юрк. възнаграждение,
доколкото отговорността на ищеца за разноски, по арг. чл. 286, ал.2 ЗИНЗС, се
свежда само до разноски в самото производство, по извършени процесуални
действия. Цитираната норма от ЗИНЗС се явява специална по отношение на чл. 78,
ал.1 от ГПК и дерогира същата. Изводът се
формира от обстоятелството, че според чл. 76 от ГПК разноските по
производството са свързани само с процесуалните действия, които страната иска
да бъдат извършени, поради което и съгласно чл. 75 от ГПК, за разноски по
производството следва да се приемат възнагражденията за вещи лица и тези за
призоваване на свидетели. Както ГПК, така и ЗОДОВ ясно отграничават института
на разноски по производството от дължимата държавна такса и възнагражденията за
адвокат. Отговорността на загубилия делото ищец, съгласно чл. 10, ал. 2, предл.
първо ЗОДОВ, норма, която има специален характер спрямо чл. 78 ГПК в делата по ЗОДОВ, се ограничава само до разноските по производството, същата не включва
заплащане на държавната такса и възнаграждение за адвокат. Различен е режимът
на отговорността на ответната страна, когато искът бъде признат за основателен
- било изцяло, било частично. В тази хипотеза отговорността на ответника е
пълна - както по исковата претенция, така и за заплащане на разноските за
производството, държавната такса и за възнаграждението за адвокат, съразмерно с
уважената част от иска - ал. 3 на чл. 10 ЗОДОВ (в този смисъл Решение № 2611 от
28.02.2018 г. по адм. д. № 592/2017 г., Решение № 1521 от 05.02.2018 г. по адм.
д. № 9762/2016 г. и Решение № 819 от 22.01.2018 г. по адм. д. № 10451/2016 г.
на Върховния административен съд на Република България).
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н.Х.Х., ЕГН **********, понастоящем в Затвора
– гр. Белене, против Главна дирекция „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“, гр. София, иск
с правно основание чл.284, ал.1, вр. чл.3, ал.2, вр ал.1 от ЗИНЗС, вр. чл.52 от ЗЗД, за присъждане на сумата от сумата от 20 000лв. обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразни
действия от страна на затворническа администрация- Затвора Белене, изразяващи
се в уронване достойнството на ищеца пред останалите затворници, чрез отправяне
на заплахи и унизително оповестяване на исканията му, с цел на да бъде
дискредитиран и игнориран от тях, за да бъде демотивиран за подаване на сигнали
и жалби до различни институции, за периода 07.07.2016г.- 14.02.2020г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба, до
окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл. 284, ал.1, вр. чл.3, ал.2, вр
ал.1 от ЗИНЗС, вр. чл.52 от ЗЗД, Главна дирекция „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА
НАКАЗАНИЯТА“, гр. София, ДА ЗАПЛАТИ НА
Н.Х.Х., ЕГН **********, понастоящем в Затвора – гр. Белене, сумата от 450лв., съставляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, в резултат на поставянето му в
неблагоприятни условия на живот, в нарушение на изискването за достатъчна
жилищна площ, за периода 10.05.2019г. -14.02.2020г., ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба-14.02.2020г, до
окончателното й изплащане, като ЗА
РАЗЛИКАТА до пълния предявен размер от 20 000лв. и за вреди, резултат от
поставянето му в неблагоприятни условия на
живот, изразяващи се в неосигуряване на достатъчно осветление и проветрение, и
наличие на дървеници и хлебарки, за същия период, ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН
И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н.Х.Х., ЕГН **********, понастоящем в
Затвора – гр. Белене, против Главна дирекция „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“, гр.
София, иск с правно основание чл.284, ал.1, вр. чл.3, ал.2, вр ал.1 от ЗИНЗС, вр. чл.52 от ЗЗД, за присъждане на сумата от сумата от 20 000лв.,
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на отказ да бъде
дадена на ищеца подходяща за него платена работа и неприспадането на положеният
от него труд от наказанието му „лишаване от свобода“, за периода
10.05.2019г.-14.02.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на
исковата молба, до окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н.Х.Х., ЕГН **********, понастоящем в
Затвора – гр. Белене, против Главна дирекция „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“, гр.
София, иск с правно основание чл.284, ал.1, вр. чл.3, ал.2, вр ал.1 от ЗИНЗС, вр. чл.52 от ЗЗД, за
присъждане на сумата от сумата от 20 000лв.- обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, настъпили в резултат на непредоставяне на необходимата му
медицинска помощ, в т.ч. забавяне на предоставяне на нужни лекарства, съобразно
заболяването му, както и неосигуряване на подходяща и предписана му Диета №1 и
необходимият дневен грамаж храна, за периода 10.05.2019-14.02.2020г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба, до
окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба, в
14- дневен срок от получаване на съобщението, пред Тричленен състав на
Административен съд- гр. Плевен.
АДМ.
СЪДИЯ :/п/