Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260077
гр. ВРАЦА, 14.06.2021
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд гражданско отделение в
публичното заседание на 10.06.2021 г. в състав:
Председател:Мария Аджемова
Членове:
в присъствието на:
прокурора секретар Мария Ценова
като разгледа докладваното от съдията
т. дело N` 133
по описа за 2020 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано е по искова
молба вх.№ 262234/13.11.2020 г., с която "Корпоративна търговска
банка" АД в несъстоятелност с ЕИК ***
и седалище и адрес на управление гр. София е предявила ОТРИЦАТЕЛЕНИ
УСТАНОВИТЕЛНИ ИСКОВЕ за признаване за установено по отношение на ОТВЕТНИЦИТЕ - В.Й.Д.
*** и "Грифон Естейтс България" ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес
на управление гр. Враца НЕСЪЩЕСТВУВАНЕ
на ПРИЕТО вземане, включено в списъка на
приетите вземания с определение № 260123 от 29.10.20 г., постановено по
т. д. № 160/19 по описа на окръжен съд гр. Враца в размер на 8 967.66 лв., представляващо част от предявено вземане от В.Й.Д. в общо в
размер на 89 766.60 лв., произтичащо от споразумение от 18.10.12 г., сключено между
ответниците, което вземане от 8 967.66 лв. е включено с одобрения с определение
от 29.10.20 г. по т. д. № 160/19 г. на
ВрОС списък на приетите от синдика вземания на кредиторите на "Грифон
Естейтс България", обявено в търговския регистър на 30.10.20 г.
Банката ищец поддържа в исковата молба,
че сумата от 8 967.66 лв. не се дължи от ответника в несъстоятелност
"Грифон Естейтс България" ЕООД гр. Враца на ответника физическо лице В.Й.Д.,
тъй като тя не е предмет на предявеното от кредитора В.Д. срещу длъжника "Грифон Естейтс България" ЕООД
вземане по реда на чл. 685 от ТЗ. Банката твърди, че ответникът В.Д. не е
претендирал по реда на чл. 685 от ТЗ исковата сума от 8 967.66 лв., като
неизплатено възнаграждение по трудов договор за управление за периода от
01.10.05 г. до 16.09.11 г. Претенцията на ответника В.Д. по цитирания текст от
ТЗ била друга сума - за 89 766.60 лв. произтичаща от сключено между него и
ответника "Грифон Естейтс България" ЕООД споразумение от 18.12.12 г.,
но представлявала обезщетение за неизпълнение
на договора за управление, а не възнаграждение по договора. С оглед на
изложеното, според банката-ищец с определението си от 260123/29.10.20 г. по т.
д. № 160/19 г., постановено по реда на чл. 692, ал. 2 от ТЗ, съдът по
несъстоятелността включил в списъка на приетите вземания сумата 8 967.66 лв. в
нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес.
При невъзприемане на изложеното, ищецът
излага и други основания за несъществуване на процесното вземане в размер на
сумата 8 967.66 лв., именно:
Банката твърди, че възнаграждение на
ответника В.Д. в размер на исковата сума, ако се приеме, че произтича от
трудово правоотношение за управление на ответника "Грифон Естейтс
България" за периода от 010.05 г. до 16.09.11 г. не се дължи, тъй като
възнаграждението не е индивидуализирано - не е посочен неговия размер по месеци
и периоди. От ведомостите за заплати не можело да се направи извод, че става
дума на трудово възнаграждение, тъй като там
било посочено, че В.Д. е получавал за различни периоди различно по
размер възнаграждение. А промяната на възнаграждението следвало да е резултат
от изменение на трудовото правоотношение, което да стане в писмен вид, каквито
доказателства по делото не били представени. По делото нямало доказателства за
споразумение между страните за промяна на възнаграждението по трудовото
правоотношение до отразения във ведомостите за заплати размер, при което не
било доказано, че възнаграждението е именно в осчетоводения от "Грифон
Естейтс България" ЕООД размер.
Банката
излага твърдения и за НИЩОЖНОСТ на договорите описани в молбата на В.Д. за
предявяване на вземания в производството по несъстоятелност на длъжника
"Грифон Естейтс България" ЕООД на стр. 14, а именно: – трудов договор
от 29.09.05 г., допълнително споразумение към същия от 04.01.10 г. сключени
между ответниците, също така заповед № 1/16.09.11 г. за прекратяване на
трудовото правоотношение с В.Д. и ведомости за заплати в периода от 2005 г. до
2011 г. и споразумение от 18.10.12 г.
Ищецът твърди, че договорите са нищожни
на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, като противоречащи на закона, конкретно
нормата на чл. 635, ал. 1 от ТЗ. Навежда се и друго основание за нищожност на
договорите - абсолютна симулативност на същите, като създадени единствено във
вр. с несъстоятелността на ответника "Грифон Естейтс България ЕООД, в тази
връзка банката ищец твърди, че догорите са антидатирани и нямат достоверна дата
спрямо нея. Най-ранната достоверна дата на документите, според банката, е
18.03.20 г. – датата на предявяване на вземанията, но тъй като към тази дата
производството по несъстоятелност е открито, то длъжникът не може да сключва
сделки. На следващо място, банката-ищец поддържа оплакване за нищожност на
споразумението от 18.10.12 г., конкретно на клаузата за заплащане на
обезщетение в размер на сумата 89 766.60 лв. в случай на неизпълнение
задълженията на "Грифон Естейтс
България" по трудовото правоотношение, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД – нарушение на добрите
нрави. За това оплакване, банката се позова на ТР №1/15.06.10 г. на ОСГТК на ВКС.
В процеса на размяна на книжа са постъпили отговори на исковата молба само от
ответника физическо лице В.Д., в които той оспорва предявения срещу него
отрицателен установителен иск, като оборва с подробни мотиви всички изложени от
банката-ищец основания. Според В. Д., в подадената от него молба за предявяване
на вземания срещу ответника "Грифон Естейтс България" ЕООД в
производството по несъстоятелност, той не бил посочил, че сумата от 89 766.60
лв. представлява обезщетение по сключеното между него и "Грифон Естейтс
България" споразумение от 18.10.12 г. В действителност предявеното от него
вземане представлявало сбор от дължимото му възнаграждение по договор за
управление, а не по трудов договор, в размер на 8 976.66 лв. и сумата 80 798.94
лв. представляваща част от договореното с длъжника в несъстоятелност
"Грифон Естейтс България" ЕООД обезщетение в споразуменето от
18.10.12 г. Според В. Д. сумата 8 976.66 лв. му се дължала, тъй като по сметка
421 в счетоводството на длъжника "Грифон Естейтс България" ЕООД
сумата 8 798.94 лв. е записана като задължение
по граждански договор, наред със задължение към друг кредитор – В. Д. за същата
сума. Тази констатация се съдържала в заключението на вещото изготвило
счетоводната експертиза по делото за несъстоятелност на ответника "Грифон
Естейтс България" ЕООД. Ответникът В. Д. намира, че било несериозно
твърдението, че плащането на обезщетение за забава при едно парично задължение
освобождавало длъжника от заплащане на главния дълг.
Ответникът "Грифон Естейтс
България" ЕООД, редовно уведомен при предпоставките на чл. 50 ал. 2 от ГПК, за постъпилата искова молба и за възможността за подаване на отговор по чл. 367 от ГПК,
включително и за последиците от неподаване на отговор, не представя такъв.
С вх. №260675/25.01.21 г. е постъпило становище по исковата
молба от синдика на ответника "Грифон Естейтс България" гр. Враца - Р.Т., в което тя мотивира становище за
основателност на предявените искове. Според синдик Т., ответникът В.Д. не е
предявил вземане произтичащо от т. 5 на споразумение от 18.10.12 г. в размер на
сумата 8 976.66 лв., а само за договорената по това споразумение неустойка от
89 766.60 лв.
Изложените в исковата молба обстоятелства налагат извода, че правното
основание
на предявените отрицателни установителни искове е по чл. 694, ал. 3, т.1 от ТЗ.
След съвкупна преценка на събранитне
доказателства по делото, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, окръжен
съд приема за установено следното от фактическа
страна:
По делото, на стр. 14, е представена
молба вх. № 2381/18.03.20 г. по т. д. № 160/19 г. на окръжен съд гр. Враца, от ответника
В.Й.Д. ***, с който на осн. чл. 685 от ТЗ и в качеството си на кредитор на
другия ответник в производството "Грифон Естейтс България", той е
предявил своите вземания пред съда по несъстоятелносттта. В молбата на В. Д. е
посочено основанието и размера на вземането, посочено е съща така, че се
представят и писмени доказателства по подробен опис. В молбата ответникът В. Д.
посочва, че е работил по трудов договор, като *** на "Грифон Естейтс
България" за периода от 01.10.05 г. до 16.09.11 г., като за посочения
период не му били изплатени дължимите възнаграждения в размер на 8 976.66 лв.
Ответникът В. Д. твърди, че във вр. с неизплатените възнаграждения, той и
"Грифон Естейтс България" ЕООД постигнали писмено споразумение от
18.10.12 г., в което бил определен размерът на неизплатените възнаграждения,
като ЕООД "Грифон Естейтс България" се задължило да му ги изплати до
18.10.2017 г. Със споразумението, дружеството поело задължението, ако не
изплати дължимото на В. Д. възнаграждение за управление до датата 18.10.17 г.,
или по-рано, да му заплати обезщетение в размер на 89 766.60 лв. При така
посоченото основане, В. Д. моли вземането му към "Грифон Естейтс
България" ЕООД в размер на 89 766.60 лв., произтичащо от трудови
правоотношения, възникрали преди датата на решението за откриване производството
по несъстоятелност на дружеството, да бъде включено в списъка на предявените и
приети вземания с ред за удовлетворение по чл. 722, ал. 1 т. 4 от ТЗ.
Въпреки указанията на окръжен съд, по
делото не са представени като доказателства описаните в молбата на В. Д. за
предявяване на вземането договори посочени по-горе.
На стр. 15 от делото е представен
препис от съставен на осн. чл. 686 от ТЗ списък на предявените приети вземания
на кредиторите на "Грифон Естейтс България" ЕООД по т. д. № 160/19 г.
на ВрОС. В списъка под № 8, като кредитор с прието вземане е посочен ответника
В. Д. за сумата 89 766.60 лв., а като основание за вземането е посочено, че то
представлява обезщетение по споразумение от 18.10.17 г., по договор за
управление.
Срещу списъка на приетите вземания е
постъпило възражение от "Корпоративна търговска банка" по реда на чл. 690, ал. 1 от ТЗ, по което
съдът по несъстоятелността се е произнесъл с приложеното по делото определение №
260123/29.10.20 г. постановено по т. д. № 160/19 г. и на осн. чл. 692, ал. 4 от ТЗ е уважил частично възражението на банката, като е намалил приетото вземане
на В. Д. от сумата 89 766.60 лв. на сумата 8 967.66 лв., като разликата от 80
798.94 лв. съдът е включил в списъка на неприетите вземания. Именно сумата 8
967.66 лв. е предмет на процесния отрицателен установителен иск на
банката-ищец.
По делото не са представени други,
относими към предявените отрицателни установителни искове, доказателства.
По допустимостта на иска:
Между
страните не се спори, а и след извършени служебни справки се установява, че
ищецът "Корпоратвина търговска банка" /н/ АД има качеството на
кредитор на ответника "Грифон Естейтс Балгария" ЕООД по отношение, на
което дружество е инициирано производство по несъстоятелност и е образувано
търг.д.№ 160/2019 г. по описа на ОС-Враца. Ответникът "Грифон Естейтс
България" има качеството на
длъжник, а ответникът В.Й.Д. е с качеството на друг негов кредитор.
Вземане на ответника В.Й.Д. в размер на
89 766.60 лв. е включено в списък от
03.06.20 г., под № 8 на приетите вземания на кредиторите изготвен от временния
синдик Р.Т. на осн. чл. 686 от ТЗ. Банката-ищец и подала възражение по чл.690,
ал.1 ТЗ, като то е уважено частично
от съда по несъстоятелността и с определение № 260123/29.10.20 г. по т. д. №
160/19 г., съдът по несъстоятелността, на осн. чл. 692, ал. 4 от ТЗ, е намалил приетото вземане на кредитора В.Й.Д.
към "Грифон Естейтс България" ЕООД от сумата 89 766.60 лв. на
исковата сума 8 967.66 лв.
Решението за откриване на производството
по несъстоятелност по търг.д.№ 160/2019 г. по описа на ОС-Враца е вписано в
търговския регистър на 17.02.2020 г., а кредиторът В.Й.Д. е предявил писмено
своите вземания пред съда по несъстоятелността на 18.03.2020 г., т.е. срокът по
чл.685, ал.1 ТЗ е спазен.
Определението на съда по чл.692, ал.4 ТЗ
е обявено в търговския регистър на 30.10.2020 г., а процесната искова молба е
постъпила в окръжен съд на 13.11.20 г. или иска е предявен в 14 дн. срок по
чл.694, ал.6 ТЗ.
В обобщение на изложеното, съдът приема,
че исковата молба е предявена от срещу процесуално легитимирани страни и има за
предмет допустими искове, подлежащи на разглеждане по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
По същество на спора:
Искът по чл. 694 от ТЗ е специален
установителен иск, предоставен в полза на кредиторите на длъжника, за защита на
правото им да искат включване или изключване на вземане от списъка, одобрен от
съда по несъстоятелността. Целта е да бъде установени по съдебен ред
съществуването или несъществуването на конкретно задължение на длъжника към
конкретния кредитор. Исковото производство по чл. 694 от ТЗ, мака и да подлежи
на разглеждане от съда по несъстоятелността /разглеждан от друг състав на
съда/, представлява допълнително производство, което има обслужващо
предназначение по отношение на основното, същинско производство по
несъстоятелност. Този иск е под режима на общия исков процес и по отношение на
него важат правилата на състезателното исково производство. В производството по
иска по чл. по чл. 694 от ТЗ /във всички хипотези/ съдът следва да провери,
както допустимостта, която в случая е налице, така и съществуването или
несъществуването на материалното право, тъй като от това зависи възможността на
кредитора да се ползва от механизма на универсалното принудително изпълнение. При
това положение и тъй като изпълняемото право не е установено със сила на
пресъдено нещо, в производството по установителния иск ищецът носи доказакелствена
тежест за установяване съществуването на материалното право, съответно
ответника за несъществуване на материалното право при отрицателен установителен
иск. Предметните предели на производството по чл. 694 от ТЗ включват и проверка
дали заявената претенция представлява вземане по смисъла, който законодателя е
вложил в нормите на чл. 685 и чл. 688 от ТЗ.
В конкретни казус, предявеният от
банката-ищец иск черпи правното си основание от чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ и
има за предмет признаване несъществуването на намаленото от съда по
несъстоятелността вземане на ответника
В. Д. към "ЕООД "Грифон Естейтс България" /н/ в размер на сумата
8967.66 лв. произтичащо от споразумение от 18.10.12 г. и представляващо част от
сумата 89 766.60 лв., като намаляването е извършено с определение на окръжен
съд по чл. 692, ал. 4 от ТЗ, а разликата от 80 798.94 лв. и е включена в
списъка на неприетите вземания. В тежест на ответника В. Д. е да установи
съществуване на вземането, което означава в контекста на изложеното по-горе, че
той следва да установи, че спорното вземане от 8967.66 лв., предмет на
предявените отрицателни установителни искове, е предявено от него в срока на
чл. 685 от ТЗ, с посочено основание и размер на вземането, а също така, че
вземането е включено от синдика в списъка на приетите вземания, с посочване на
титуляр на вземането, размер и основание.
Тоест, в тежест на ответника В. Д. е да установи наличие на идентичност на
вземането предмет на процесните искове и приетото от синдика вземане.
Противното би означавало в производство по чл. 694 от ТЗ да се установява със
сила на пресъдено нещо съществуване или несъществуване на вземания, които
изобщо не са предявявани от кредитора на несъстоятелното дружество - ответника
ЕООД "Грифон Естейтс България", по реда и в срока по чл. 685 или чл.
688 от ТЗ. Това би променило обслужващото несъстоятелността предназначение на
производството по чл. 694 от ГПК и би довело до принципно накърняване
възможността на "Корпоративна търговска банка" АД /н/ да се ползва
механизма на универсалното принудително изпълнение.
От съдържанието на молбата за
предявяване на вземане на ответника В. Д. от 18.03.320 г. следва извода, че той
претендира включване в списъка на приетите вземания договореното между него и
ЕООД "Грифон Естейтс България" в споразумение от 18.10.12 г.,
обезщетение в размер на 89 766.60 лв., тъй като дружеството не е изпълнило до
18.10.17 г. задължението си да му плати възнаграждение по тр. договор за
управление в размер на сумата 8 976.66 лв. Синдикът на ЕООД "Грифон
Естейтс България" е възприел предявеното от кредитора В. Д. вземане, като
договорено в споразумението от 18.12.12 г. обезщетение и в съставения от него
списък по чл. 686 от ТЗ на приетите предявени вземания, вземането на В. Д. е
прието в размер на сумата 89 766.60 лв., а като основание е посочено
обезщетение по споразумение от 18.10.17 г. След анализ на двата документа
/молбата на В. Д. за предявяване на вземания и списъка на синдика на приетите
вземания/, се налага извода, че В. Д. не е предявявал вземане срока по чл. 685
от ТЗ за дължащото му се възнаграждение по тр. договор за управление на
ответника ЕООД "Грифон Естейтс България", в размер на сумата 8 976.66
лв. От съдържанието на молбата на В. Д. следва, че неизплатеното му
възнаграждение за управление от страна на "Грифон Естейтс България"
от 8 976.66 лв. е само основание той да претендира договорената неустойка, в
значително по-голям размер /89 766.60 лв./ по реда на чл. 685 от ТЗ.
В обобщение, тъй като вземане в размер
на 8976.66 лв., с основание неизплатено възнаграждение за управление по тр.
договор за периода от 01.10.05 г. до 16.09.11 г., не е предявявано от кредитора
В.Д. срещу длъжника в несъстоятелност ЕООД "Грифон Естейтс България"
гр. Враца в срока и по реда на чл. 685 от ТЗ, такова по основание и размер вземане може да бъде
включено в списъка по чл. 686 от ТЗ на приетите вземания. Ответникът не е
доказал съществуване на вземане в посочения размер и основание, при което предявените
от банката ищец специални отрицателни установителни искове с правно основание
чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ са основателени и следва да бъдат уважени.
Окръжен съд не споделя възражението заявено
от ответника В.Д. в отговора на исковата молба, че предявената от него сума от
89 766.60 лв. по реда на чл. 685 от ТЗ включва намалена част от обезщетението
по споразумението от 18.10.12 г. и неизплатеното му възнаграждение за
управление по тр. договор в размер на 8796.66 лв., при което следва да се
приеме, че сумата от 8 796.66 лв. също е предмет на предявеното срещу ЕООД
"Грифон Естейтс България" вземане. Ответникът В. Д. тълкува
съдържанието на молбата си до съда по несъстоятелността по чл. 685 от ТЗ
субективно и в своя полза, като тълкуванието има изцяло защитен характер.
Съдът не държи произнасяне по
останалите възражения на банката ищец за недължимост на исковата сума,
доколкото те са заявени като евентуални.
При изхода от спора и на осн. чл. 694,
ал. 7 от ТЗ, ответниците в производството следва да бъдат осъдени да заплатят
държавна такса в размер на 1 435 лв. в бюджета на съдебната власт, по сметка на
окръжен съд гр. Враца
На банката ищец и съгласно чл. 78, ал.
1 от ГПК не следва да се присъждат разноски в производството, тъй като
представляващия банката адв. Б. заявява, че не претендира такива.
Мотивиран от изложеното окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА за УСТАНОВЕНО по иск с правно
основание чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ предявен от АД "Корпоративна
търговска банка" С ЕИК ***, в несъстоятелност, със седалище и адрес на
управление гр. София срещу ответниците В.Й.Д. с ЕГН ********** *** и ЕООД
"Грифон Естейтс България" /н/ с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, че вземането на В.Й.Д.
към ЕООД "Грифон Естейтс България гр. Враца /н/ включено в списъка на
приетите предявени вземания по т. д. № 160/19 г. по описа на окръжен съд гр.
Враца, с определение на съда № 260123/29.10.20 г. постановено на осн. чл. 692, ал.
4 от ТЗ, като намалено в размера на сумата 8
967.66 лв. представляващо възнаграждение за управление по трудов договор за
периода от 01.10.2005 г. до 16.09.11 г., произтичащо сключено между ответниците
споразумение от 18.10.12 г., не
съществува.
ОСЪЖДА ответниците В.Й.Д. с ЕГН ********** ***
и ЕООД "Грифон Естейтс България" /н/ с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр. ***, да заплатят държавна
такса в бюджета на съдебната власт по сметка на окръжен съд гр. Враца в размер
на сумата 1 435 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
САС в двуседмичен от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ : ........