№ 78
гр. С......, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН сД – С......, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН ссАВ, в публично
засдание на девети юни през две хиляди двадеСТТ и пета година в седния
ссав:
Предсдател:Янко В. Чавеев
при учасието на скретаря Дарина Ив. Николова
като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Админисративно наказателно
дело № 20251870200040 по опис за 2025 година
за да с произнес, взе предвид седното:
И. В. Г. от гр. С...... обжалва Наказателно посановление № 23-0338-0011..,
издадено на 29.11.2023 г. от Е.П.Ф., на длъжнос Началник група към ОДМВР – С...., РУ
– С.......
В първото открито сдебно засдание жалбоподателят с явява лично и заявява, че
поддържа жалбата. В седващото открито сдебно засдание, в което е даден ход на
сдебните прения, жалбоподателят не с явява, не с предсавлява и не заявява сановище
по сщесвото на жалбата.
Въззиваемата срана не с явява, не с предсавлява и не заявява сановище по
жалбата.
сдът, сед като подложи на преценка сбраните по делото доказателсва и доводите
на сраните, намира за усановено от фактичеса и правна срана седното:
Производсвото е по Глава Трета, раздел V от Закона за админисративните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Внимателният прочит на жалбата налага извод, че жалбоподателят обжалва
горепосченото наказателно посановление (НП) в неговата цялос – на ср. 2 от жалбата
сщият излага доводи сещу възприетото в НП наличие на пътнотрансортно
произшесвие, който факт е относм и към двете админисративни нарушения, за които
той е снкциониран.
Жалбата е подадена от легитимирано лице в законоусановения сок против
1
подлежащо на обжалване пред Рс– С...... наказателно посановление (НП), поради което
е допусима.
По сщесвото на жалбата сдът намира седното:
В админисративнонаказателното производсво не с допусати сщесвени нарушения
на процесалните правила, които да с довели до накърняване на правото на защита на
наказаното лице. Актът за усановяване на админисративно нарушение (АУАН), счието
ссавяне сгласо чл. 36, ал. 1 от ЗАНН е образувано админисративнонаказателното
производсво сещу жалбоподателя, е ссавен от сидетеля Б. Г. К., на длъжнос „младши
автоконтрольор” в РУ – С......, който е оправомощен СТТ. 2.1, вр. т. 1.3.2. от
предсавената Заповед № 8121з-16../02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи
да ссавя актове за усановяване на админисративни нарушения по Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) по слата на заеманата от него длъжнос. АУАН сдържа
всчки реквизити, усановени в чл. 42 от ЗАНН, ссавен е в сответсвие счл. 40, ал. 1 от
ЗАНН и е връчен в сответсвие счл. 43, ал. 1 от ЗАНН. За посчените в акта нарушения
на ЗДвП против жалбоподателя в законоусановения сок е издадено НП от Е.П.Ф., за
когото от приобщеното като писено доказателсво писо рег. № 338000-2395/28.04.2025
г. от Началника на РУ – С...... с усановява, че към датата на издаване на НП е заемал
длъжноСТТа началник група „Охранителна полиция” в РУ – С...... при ОДМВР – С.....
сгласо т. 3.9 от гореобсдената Заповед № 8121з-16../02.12.2021 г. на Министъра на
вътрешните работи, която е била в сла към датата на издаване на НП, началниците на
сктори/групи „Охранителна полиция” в РУ при ОДМВР с оправомощени в сответсвие
счл. 189, ал. 12 от ЗДвП да издават НП за нарушения по ЗДвП на обсужваната
територия. Ето защо обжалваното НП е издадено от компетентен орган. Не на поседно
мясо, НП не сдържа нови фактичеси обсоятелсва, против които в
админисративнонаказателното производсво наказаното лице да не е могло да с
защитава.
Админисративнонаказателното производсво сещу жалбоподателя е образувано по
реда на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН ссссавяне на 23.06.2023 г. на АУАН от с. Б. Г. К., на
длъжнос „мл. автоконтрольор” в РУ – С......, за това, че на 23.06.2023 г. около 20,25 ч. в
с Д....., Община С......, по улица номер 8, жалбоподателят управлява сбсвения с лек
автомобил „Д.Р.“ срег. табели с 8... МА, като вседсвие движение снесобразена сорос
губи управлението над автомобила, блъса паркирания пред дом номер 35 на улица
номер 8, като реализира ПТП сматериални щети, както и че напуса мясото на
произшесвието, без да усанови поседиците от него, не уведомява контролните органи
и не изчаква на мясо тяхното присигане. Посчено е в АУАН, че СТТака описните с
деяния жалбоподателят е нарушил сответно чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3,
б. „в“ от ЗДвП.
Въз осова на АУАН админисративнонаказващият орган е издал обжалваното НП,
2
в което е възприел изцяло фактичесите консатации на актоссавителя, квалифицирал е
описното в АУАН деяние на жалбоподателя, изразяващо с в движение снесобразена
сорос, вседсвие на което е причинил ПТП, като нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, за
което на осование чл. 179, ал. 2, предл. първо от ЗДвП му е наложил админисративно
наказание „глоба“ в размер 200 лв., както и е квалифицирал деянието на
жалбоподателя, изразяващо с в напусане на мясото на ПТП като нарушение на чл. 123,
ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП, за което на осование чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложил
админисративни наказания „глоба“ в размер 50 лв. и „лишаване от право да управлява
МПС за сок от 6 месца.
От сбраните по делото доказателсва с усановява, че на 23.06.2023 г. около 20,25 ч.
в с Д....., Община С......, по улица номер 8 жалбоподателят е управлявал сбсвеното с
моторно превозно седсво (МПС – лек автомобил марка и модел „Д.Р.“ срег. № с 8...
МА и вседсвие движение снесобразена сорос е причинил пътнотрансортно
произшесвие (ПТП) сматериални щети, като е изгубил управление върху автомобила и
е блъсал лек автомобил, паркиран пред дом номер 35 на улица номер 8. Усановява с
сщо така, че между учасниците в ПТП не е имало съгласие относо обсоятелсвата,
свързани с него (това изрично с признава от жалбоподателя – вж. ср. 3 от жалбата) и
жалбоподателят е напусал месопроизшесвието, без да уведоми сответната сужба за
контрол на МВР на територията, на която е настъпило произшесвието.
Тези факти с надлежно отразени в АУАН. сщият е ссавен при сазване на
разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, отговаря на императивните изисвания към
сдържанието му, усановени в чл. 42, ал. 1 от ЗАНН и е връчен на жалбоподателя по
реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Поради това АУАН е редовно ссавен и на осование чл.
189, ал. 2 от ЗДвП с ползва спрезумптивна доказателсвена сла за тези факти. Тази
законоусановена презумптивна доказателсвена сла на АУАН не с опровергава от
сдържанието на други сбрани в хода на сдебното седсвие доказателсва, а напротив –
отразените в него факти с потвърждават от сидетелсите показания на актоссавителя Б.
К., които сдът кредитира логични, поседователни и безпротиворечиви.
В АУАН ясо с описни всчки признаци на конкретно фактичесо поведение на
жалбоподателя, ссавомерни за нарушение на усановеното в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП
правило за избор на сорос на движение при управление на МПС сгласо което водачите
на пътни превозни средства (МПСе вид пътно превозно седсво) с длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват сатмосерните усовия, срелефа на
местността, състоянието на пътя и на превозното седсво, спревозвания товар,
схарактера и интензивността на движението, сконкретните усовия на видимос, за да
бъдат в ссояние да срат пред вско предвидимо препятсвие; сщите с длъжни да намалят
скоростта и в сучай на необходимос да срат, когато възникне опасос за движението.
Щом в сучая управляваното от жалбоподателя МПСе блъсало МПС което е било
3
паркирано пред жилищен имот в с Д....., Община С...... и при положение, че в
насоящото производсво не с ангажирани доказателсва за възникнала по време на
движение техничеса неизправнос на движещото с МПС управлявано от жалбоподателя
или за други обективни причини за настъпилия удар, единсвеният възможен извод е,
че жалбоподателят е управлявал МПС със скорост, която не е била собразена
собсоятелсвата по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и че това негово поведение е в пряка причинна
връзка судар между управляваното от него МПСи паркираното МПС Не е
опровергано, а напротив – потвърждава с от показанията на с. К. и посченото в АУАН
обсоятелсво, че ударът между двете МПСпредсавлява пътнотрансортно произшесвие
по сисла на § 6, т. 30 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, което е предизвикало
материални щети. В тази връзка и отново соглед разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП
в АУАН не е необходимо да с посчва какви с по вид тези материални щети. В АУАН и
в НП не е посчено материалните щети да предсавляват значителни вреди, поради което
те не с ссавомерни за преСТТпление по НК.
В обобщение, от сбраните доказателсва с усановява по необходимия сгласо чл.
303, ал. 2 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН несмнен начин, че поради движение
снесобразена сорос жалбоподателят е причинил пътно-трансортно произшесвие. Това
деяние на жалбоподателя и причинения снего резултат с ссавомерни от обективна и
сбективна срана като админисративно нарушение по чл. 179, ал. 2, предл. първо от
ЗДвП.
За това админисративно нарушение админисративнонаказващият орган
законособразно е ангажирал админисративнонаказателната отговорнос на
жалбоподателя като му е наложил админисративно наказание „глоба“ в предвидения в
чл. 179, ал. 2 от ЗДвП твърд размер от 200 лв., който не подлежи на намаляване от сда.
По делото не с ангажирани доказателсва за липс или за незначителнос на вредните
поседици от нарушението, или за други секчаващи отговорността на жалбоподателя
обсоятелсва, соглед които то да предсавлява по-ниса сепен на общесвена опасос в
савнение собикновените сучаи на такова админисративно нарушение. Напротив,
деянието на жалбоподателя и причинения снего противоправен резултат с типични за
този вид админисративни нарушения. Ето защо не може да с приеме, че това деяние е
нессавомерно като админисративно нарушение соглед разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от
НК, сбсдиарно приложима на осование чл. 11 от ЗАНН, нито може да с приеме, че
деянието предсавлява маловажен сучай на админисративно нарушение по сисла на чл.
93, т. 9 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН и това да обусови прилагане на чл. 28 от ЗАНН от
админисративнонаказващия орган, рес. прилагане на чл. 63, ал. 4, вр. ал. 2, т. 2 от
ЗАНН от сда в насоящото производсво.
По изложените сображения, при липСТТа на осования за изменение или отмяна
на НП в чаСТТа му, скоято на жалбоподателя е наложена глоба в размер 200 лв. за
админисративно нарушение по чл. 179, ал. 2, предл. първо от ЗДвП, сщото е
4
законособразно и на осование чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. ал. 5 и ал. 9 от ЗАНН седва да бъде
потвърдено в тази му час.
В АУАН с описни и всчки признаци на конкретно фактичесо поведение на
жалбоподателя, ссавомерни за нарушение на усановеното в чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от
ЗДвП задължение на водач на МПС който е учасник в ПТП, при което с причинени
смо имущесвени вреди – ако между учасниците в произшесвието няма съгласие относо
обсоятелсвата, свързани с него, сщият без да напуса месопроизшесвието, да уведоми
сответната сужба за контрол на Минисерсвото на вътрешните работи на територията,
на която е настъпило произшесвието, и да изпълнява дадените му указания. смо за
пълнота седва да с отбележи, че никъде в АУАН и в НП не е посчено, че
жалбоподателят „не е осанал на мясото на ПТП до присигане на предсавители на МВР
и следствието“, какъвто довод с излага в жалбата сещу ясотата на описнието на
нарушението.
Безсорно с усановява, че жалбоподателят като водач на МПСе бил учасник в
ПТП, при което с причинени смо имущесвени вреди. Както вече с посчи по-горе,
смият жалбоподател счи в жалбата с до сда, че между учасниците в ПТП не е имало
съгласие относо обсоятелсвата, свързани с него. В такъв сучай сгласо чл. 123, ал. 1, т.
3, б. „в“ от ЗДвП жалбоподателят е бил длъжен да не напуса месопроизшесвието,
както и да уведоми сответната сужба за контрол на МВР на територията, на която е
настъпило произшесвието и да изпълнява дадените му указания. Напълно
неосователни с доводите на жалбоподателя за нессавомернос на деянието му като
админисративно нарушение, извлечени от чл. 6, т. 3 от Наредба № Із-41/12.1.2009 г. за
документите и реда за ссавянето им при пътнотрансортни произшесвия и реда за
информирането между Минисерсвото на вътрешните работи, Комисята за финансв
надзор и Гаранционния фонд (обн. ДВ, бр. 8/2009 г.), соред която разпоредба не с
посщават от органите на МВР – „Пътна полиция“, и не с ссавят документи за повреди
на МПС възникнали в паркирано ссояние. Посчената разпоредба на Наредба № Із-
41/2009 г. касае смо такива повреди на МПС които не с причинени при ПТП по сисла
на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП – напр. удар на паркирано МПСот паднало дърво,
поразяването му от мълния, повреда от лица, които не управляват ППси пр., каквито
обсоятелсва очевидно с неотносми към конкретния сучай. Не с опровергани от други
доказателсва посчените в АУАН обсоятелсва, че жалбоподателят е напусал
месопроизшесвието и не е уведомил сответната сужба за контрол на МВР, поради
което не може да сава и въпросда е изпълнявал указанията на тази сужба. Така
усановеното поведение на жалбоподателя ссавлява нарушение на усановеното в чл.
123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП негово задължение като водач на МПС който е учасник в
ПТП, при което с причинени смо имущесвени вреди. Нарушението на това задължение
е ссавомерно за админисративно нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. Не с
усановени по делото обсоятелсва, които да с възприемат от сда като обективни
5
причини за неизпълнение на това задължение от срана на жалбоподателя.
Извършеното от жалбоподателя нарушение на задълженията му като учасник в ПТП
не с отклонява от фактичеса срана от обикновените сучаи на админисративно
нарушение от този вид. Ето защо не може да с приеме, че това деяние е нессавомерно
като админисративно нарушение соглед разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, сбсдиарно
приложима на осование чл. 11 от ЗАНН, нито може да с приеме, че деянието
предсавлява маловажен сучай на админисративно нарушение по сисла на чл. 93, т. 9 от
НК, вр. чл. 11 от ЗАНН и това да обусови прилагане на чл. 28 от ЗАНН от
админисративнонаказващия орган, рес. прилагане на чл. 63, ал. 4, вр. ал. 2, т. 2 от
ЗАНН от сда в насоящото производсво.
В обобщение, от сбраните доказателсва с усановява по необходимия сгласо чл.
303, ал. 2 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН несмнен начин, че жалбоподателят е извършил
админисративно нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 5, вр. чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.
За това админисративно нарушение админисративнонаказващият орган е
ангажирал админисративнонаказателната отговорнос на жалбоподателя като му е
наложил предвидените в чл. 175, ал. 1 от ЗДвП админисративни наказания, както седва
- „глоба“ в предвидения минимален размер от 50 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС в предвидения максмален размер на това админисративно наказание –
за сок от 6 месца. Разпоредбата на чл. 175, ал. 1 от ЗДвП предвижда задължително
кумулативно налагане на тези админисративни наказания, които по този начин
предсавляват единна снкция за виновно извършено противоправно деяние, ссавляващо
админисративно нарушение. В този сисл сгласо чл. 27, ал. 2 и 3 от ЗАНН при
определяне на вско от админисративните наказания за нарушението седва да с вземат
предвид тежеСТТа на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите
секчаващи и отегчаващи вината обсоятелсва, както и имотното ссояние на
нарушителя, като секчаващите обсоятелсва обусавят налагането на по-леко наказание,
а отегчаващите - на по-тежко наказание. Предприетият от админисративнонаказващия
орган подход на драсичен дисалансмежду определяне на глобата на жалбоподателя в
минимален размер и определяне на лишаването му от право да управлява МПСв
максмален размер би бил законособразен смо при админисративно нарушение по чл.
175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, извършено смо при отегчаващи обсоятелсва, но от лице, което
е в тежко материално положение. В сучая такива обсоятелсва не с посчени в НП, а и
не с усановяват по делото. Поради това такава индивидуализация на
админисративните наказания на жалбоподателя за това нарушение противоречи на
материалноправните разпоредби на чл. 27, ал. 2 и 3 от ЗАНН. По делото не с
усановява към датата на извършване на нарушението жалбоподателят да е бил
снкциониран свлезли в сла НП за други такива или подобни нарушения на ЗДвП, нито
с усановява сщият да с е укрил сед деянието (в рамките на сщия ден АУАН е ссавен в
негово приссвие и му е връчен) или да с наСТТпили други тежки поседици от това
6
негово деяние. Тези обсоятелсва налагат извод за ниса сепен на общесвена опасос на
деянието и на дееца, поради което наложеното на жалбоподателя админисративно
наказание „лишаване от право да управлява МПС за сок от 6 месца е несразмерно
тежко и седва да бъде намалено до минималния негов размер, предвиден в закона, а
именно – до „лишаване от право да управлява МПС за сок от 1 месц, който размер е
сраведлив и е от есесво да посигне в пълнота целите на админисративното наказване,
визирани в чл. 12 от ЗАНН.
По изложените сображения, при наличие на осование за изменение на НП в
чаСТТа му, скоято за админисративно нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 5, вр. чл. 123, ал.
1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП на жалбоподателя с наложени админисративни наказания „глоба“
в размер 50 лв. и „лишаване от право да управлява МПС за сок от 6 месца, на осование
чл. 63, ал. 2, т. 4 и ал. 7, т. 2 от ЗАНН сщото седва да бъде изменено в тази му час чрез
намаляване на наложеното снего на жалбоподателя админисративно наказание
„лишаване от право да управлява МПС от 6 месца на 1 месц.
Независмо от изхода на делото разноси на сраните не с присждат поради липс на
исания в тази наска и на доказателсва за извършване на разноси.
Воден от гореизложеното, сдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно посановление № 23-0338-0011.., издадено на
29.11.2023 г. от Е.П.Ф., на длъжнос Началник група към ОДМВР – С...., РУ – С......, В
ЧАСТТА МУ, скоято за админисративно нарушение по чл. 179, ал. 2, предл. първо от
Закона за движението по пътищата на И. В. Г., ЕГН **********, садресгр. С......, ул.
„Р.К.“ № 8, е наложено админисративно наказание „ГЛОБА“ в размер 200 лв.
ИЗМЕНЯ Наказателно посановление № 23-0338-0011.., издадено на 29.11.2023 г.
от Е.П.Ф., на длъжнос Началник група към ОДМВР – С...., РУ – С......, В ЧАСТТА
МУ, скоято за админисративно нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 5, вр. чл. 123, ал. 1, т. 3,
б. „в“ от Закона за движението по пътищата на И. В. Г., ЕГН **********, садресгр.
С......, ул. „Р.К.“ № 8, с наложени админисративни наказания „ГЛОБА“ в размер 50 лв.
и „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за сок от 6 месца, като
НАМАЛЯВА сока на наложеното му админисративно наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ
ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС от 6 месца на 1 (един) месц.
РЕШЕНИЕТО може да с обжалва скасционна жалба пред Админисративен сд –
С....-област в 14-дневен сок от собщенията до сраните за обявяването му.
сдия при Районен сд – С......: _______________________
7