№ 12.04.2017г. гр. Казанлък
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшкият районен съд, I-ви граждански състав
На 15.03. 2017година,
В открито
съдебно заседание,
в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ТОДОРОВА
при
участието на секретаря Д.Г.
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Валентина Тодорова
гражданско
дело № 1611 по описа за 2016г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от „Топлофикация - София" ЕАД, представлявано
от Г Б - изпълнителен директор против Н.А.С., ЕГН ***** *** за установяване
дължимостта на сумите, както следва: 379,59 лв. - главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2013г. -
30.04.2015г. за топлоснабден имот, находящ се
в гр. С,, ведно със законната лихва
върху главницата за периода от 25.04.2016г. до окончателното изплащане на вземането; 66, 80 лв. обезщетение за
забавено изпълнение на парично
задължение за периода от 30.06.2013г. до
15.04.2016г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
от 31.05.2016г. по ч. гр. д. № 952/2016г. по описа на РС- Казанлък. Претендира се и за присъждане на направените
разноски по заповедното и настоящо производство.
В срока по
чл. 131, ал.1 от ГПК ответницата е депозирала
писмен отговор, в който възразява срещу основателността на исковете.
През процесния период ответницата живеела в гр.Казанлък и не била вещен
ползвател на имота, такъв била Р С П. По делото липсвали доказателства, че била
поръчвала топлинна енергия.
Ищецът
претендирал, че ответницата била обвързана в договорни отношения с него,
съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия. Това противоречало на
съдебната практика на Върховния Административен съд, където се приемало, че
Общите условия за продажба на топлинна енергия, не представлявали по своята
правна същност индивидуален, общ, или нормативен административен акт по смисъла
на чл.21 от АПК, чл.65 и чл.75 от АПК, като същите не променяли характера на
правилата като договорни.
Ищецът
изрично основавал претенцията си на твърденията за извършен реален отчет на
действително потребена енергия, но не бил ангажирал доказателства, че бил изпълнил
свое законово и договорно задължение да подържа в изправност измервателните
уреди на топлинна енергия. Така се възпрепятствала възможността да бъдат точно
измерени доставените количества топлинна енергия и съответно заплатена стойност
от страна на ответника. От страна на ищеца не били ангажирани доказателства за
извършено отчитане на индивидуалните разпределители или за пречки в абоната,
поради които било възпрепятствано такова
отчитане.
Недопустимо било да се приемат като
доказателства фактурите, които не били подписани от клиента и съответно не
можело да се приеме за доказване на сумите съдебно-счетоводната експертиза,
която се основавала на тези документи.
Приложените
документи, с които се претендирали сумите били негодни. Съгласно нормата на чл.
182 от ГПК - вписвания в счетоводни книги се преценявали от съда според тяхната
редовност и с оглед на другите обстоятелства по делото. Само редовно водените
търговски книги и записванията в тях могли да се приемат като доказателство
между търговци за установяване на търговски сделки. Редовността не се
предполагала, а следвала да се докаже от този, който се позовавал на вписването.
Твърди, че счетоводните вписвания на ищцовото дружество били в разрез с нормата
на чл. 24 от ЗБНБ. След запетаята можело да има само два символа (цифри).
Неоспорим факт бил, че представените от ищеца фактури били израз на признание
на неизгоден за него факт (чл. 175 от ГПК), че
водил нередовно счетоводство. По тази причина дългът следвало да се
установи с други доказателства различни от счетоводната документация на
търговеца.
Посочва, че
съгласно законовите разпоредби, приспадане и добавяне на суми от изравнителни
сметки към други фактури, можело да става само с изричното съгласие на
потребителя на топлинна енергия.
В тази връзка ищецът трябвало да представи
документ за съгласие от нейна страна за приспадане или добавяне на суми от
изравнителни сметки към други фактури, както и съгласие за прихващане.
Не били
индивидуално уговорени клаузи, които
били изготвени предварително и поради това потребителят не бил имал
възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при
общи условия (чл. 37, ал. 1 и ал. 2 от същия закон). Това доказвало, че
клаузата от ОУ за рекламация била раг ехсеlleхсе (в най-висока степен)
неравноправна клауза. Тя била договорна уговорка, която ограничавала
възможността на потребителите да възразят по отношение на получаваните от тях
сметки от монополиста. Налице било нарушение на всяка една от цитираните
точки в чл. 35 от ЗЗП - отм..
Следователно тази клауза била абсолютно
нищожна.
Претендира
за отхвърляне на исковете. Претендира се
присъждане и на направените по делото разноски.
Ищцовото
дружество, редовно призовано за датата на съдебното заседание, не изпраща
представител, но в депозирано становище поддържа изложеното в исковата молба.
Ответницата,
редовно призована за датата на съдебното заседание, се яви лично и заяви, че
поддържа изложеното в исковата молба и в отговора.
Трето лице
помагач „Т.с." ЕООД ***, редовно призовано за датата на съдебното
заседание, не изпрати представител.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Между
страните не е спорно обстоятелството, а и се установява от събраните в хода на
производството писмени доказателства, че ответницата е собственик на недвижимия
имот, за топлоснабдяването на който се претендират сумите, както и че имотът се
води присъединен към топлопреносната мрежа
По делото са
представени справка за с описани 13 бр. фактури, история на преписка за съдебно вземане с описани 13
бр. фактури и 2 бр. кредитни известия,
от които се установява, че за периода м. 05.2013 г. – м. 07.2015 г., е формирано
задължение на ответницата, както следва: 348,67 лв. -главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2013 г. - 30.04.2015
г.; 63,24лв. - законна лихва за забава от 30.06.2013 г. до 15.04.2016 г., а за
дялово разпределение - 30,92лв.-главница, 3,56-лихва.
„Т.С.“ ЕАД е
възложила извършването на услугата по отчитане на потребената топлоенергия на
„Т С.“ ООД, което дружество е встъпило в договорни правоотношения и със
собствениците в етажната собственост, в която се намира имотът на ответника,
тъй като видно от Протокол от
25.03.2008г. на проведено Общо събрание
на етажните собственици същите са
решили да сключат договор за извършване
на услуга „ топлинно счетоводство“ с Т с“ ООД
и подизпълнител „Д“ ЕООД.
От
изслушаното заключение на съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира
като обективно и компетентно дадено, се установява, че ТЕ е разпределяна общо
между абонатите в топлозахранените входове/сгради. Няма данни за констативен
протокол по чл.61 от НТ за техническа невъзможност за прилагане на ДР в СЕС. Не
са представени данни за отоплителни тела, работещи в режим различен от този на
„сградната инсталация" в СЕС. Отчетът на уредите при абоната е правен от
ФДР и съответства на обичайната практика. Експертът не е установил
несъответствия между представените отчети и сметките за ДР на ФДР. ТЕ
разпределена на абоната всичко е 3572.8 кВтч в това число: ТЕ за БГВ 4872.2
кВтч; ТЕ за „сградна инсталация" 296.8 кВтч; ТЕ за отопление на имота /в т.ч. и за
общите части/ 1745.5 кВтч; корекция /изравняване/ на ТЕ на
абоната по отчет, общо е -3341.7 кВтч. Стойността на възложената на
абоната ТЕ всичко е 348.66лв. в
това число: стойност на ТЕ за БГВ
(прогнозно) 472.68 лв.; стойност на ТЕ
за „сградна инсталация" (прогнозно) 28.45 лв.; стойност на ТЕ за отопление на имота с
общите части (прогнозно) 172.39лв.;
стойност на корекцията на ТЕ на абоната по отчет, общо 324.86 лв.
Топломерите
в абонатната станция/абонатните станции /АС/ са отчитани ежемесечно, към първо
число от ищеца. Данните за отчетите и начисленията в АС са по Приложение 3 към
експертизата, където е видно, че ищецът е приспаднал за своя сметка
технологични разходи /ТР/ на топлоенергия /ТЕ/. Поради което е заключено, че
общите топломери са отчитани редовно, и че ТР в АС са определяни правилно.
Нямало данни
за недопустими отклонения от топлотехническия проект на системите за захранване
с ТЕ в СЕС, както технически, така и функционално. Не било установено
несъответствие между топлотехническите принципи и дяловото разпределение на ТЕ
между абонатите в топлозахранените входове/сгради. Дяловото разпределение на ТЕ
в СЕС е приложимо при процесните условия. Според вещото лице топлоподаването
към АС съответства на нормата и общите условия на ищеца. Неизследваните
метеорологични/статистически параметри и цените на ТЕ били правилно заложени в
сметките за ДР. Спрямо абонатите в СЕС нямало други неточности. Количествата на
разпределената на абоната ТЕ и ценовото й диференциране по пера/периоди са гарантирани
от лицензиран софтуер.
До
м.04.2014г. отчетът на общите водомери за БГВ в АС, респ. - корекционният
количествен коефициентза БГВ са били само за информация и не се отразили на
разпределението на ТЕ за БГВ. От м.05.2014г. насетне, при отсъствието на данни
за липси и/или нередовности на части водомери в СЕС съчетани с недиференцирано
разпределение между абонатите в СЕС на разликите между отчетите на общите
водомери за БГВ и частите отчети/начисления на БГВ, вещото лице е приело, че от
тази гледна точка разпределението на ТЕ за БГВ в СЕС е правилно; ФДР е нарушила
методиката за разпределение на ТЕ за БГВ, като е определила ТЕ за БГВ в СЕС за
с-н 2013-14г. с 14,56 % по-малко, при което съответно е занижена разпределената
на абоната ТЕ за БГВ в размер 122,80 лв. Занижаването на ТЕ за БГВ в СЕС е
довело до завишаване на разпределената на абоната ТЕ за „сградна
инсталация" за с-н 2013-14г., т.е. начислените на абоната 28,45 лв. са завишени.
В съдебно заседание вещото лице уточни, че за битово горещо водоснабдяване е начислена по-малко топлинна енергия, отколкото е следвало
да бъде начислено, което е
довело до завишаване на топлинната
енергия за сградна инсталация, тъй като те били скачени съдове,
когато едното е повече, другото става по-малко и обратно. По отношение
на битовото горещо водоснабдяване абоната не бил ощетен, но по отношение на
топлинната енергия за сградна
инсталация за този сезон
бил ощетен, но сумите се
компенсирали. Вещото лице не било установило други несъответствия между
разпределението на ТЕ за абоната и нормите.
Заключило,
че спрямо абоната ФДР са спазили методиката към НТ за разпределението на ТЕ
считано от м.05.2014г. насетне, но не и преди това. Правилно разпределената на
абоната за процесния период ТЕ възлиза общо на 320,93 лв., в това число за сезон
2013-14г.: за БГВ -107,20 лв.; за отопление - 69,09 лв.; за сезон
2014-15г.: за БГВ - 0,00 лв.;
за отопление -144,64 лв.. Разликите спрямо прогнозните фактурни
начисления се отнасят към изравняването.
Вещото лице
е заключило, че обичайната практика за отчет на данни при абонатите на ищеца е
спазена.
ФДР
изготвяла изравнителни сметки /сметки за дялово разпределение /ДР/ на ТЕ в СЕС
към АС, съгласно Приложение 2, където били видни стойностите на
определената/разпределената ТЕ. Сметките били изготвяни своевременно.В сметките
за ДР на ФДР липсвали данни за потребената в СЕС БГВ отчетена по общ водомер в
АС, респ. - за корекционния количествен коефициент за БГВ и заключило, че това
бил (до м.04.2014г. - само информационен) пропуск.
Вещото
лице не установило данни за промяна и/или увреждане, и/или нефункциониране
на АС и/или инсталацията за БГВ и/или сградната инсталация спрямо проектните им
параметри и процесните обстоятелства съответствали на топлотехническите принципи
за ДР на ТЕ.
Метрологичните
проверки на топломерите са извършвани съобразно нормите.
Фактурирането
на суми за топлоенергия /ТЕ/ на абоната е правено от ищеца ежемесечно, по отчет
на общия топломер в АС и прогнозни данни на ФДР, и периодично - по данни от
сметките за ДР от ФДР, т.е. фактурираната на абоната ТЕ, вкл. и след изравняване,
не било реално /пряко/ отчетена, а е разпределяна по методика, като са взети
предвид отчетите на различни технически средства. Експертът е заключил, че
фактурираните на абоната суми били верни, но само доколкото съответствали на
данните от общия топломер в АС и от ФДР, като по пера, за процесния период те
били по констатациите за възложените на абоната суми, а по месеци - съгласно Приложения
1 и 2 към експертизата.
От
заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в предоставените
справки от „Т.С." ЕАД нямало отразени плащания по процесните фактури. Непогасено
задължение за периода месец май 2013 година -месец април 2015 година било както
следва: главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия в
размер на 348, 67 лв. /триста четиридесет и осем лева и шестдесет и седем
стотинки/ и 30,92 лева /тридесет лева и деветдесет и две стотинки / дялово
разпределение.
В
информационната система на „Т.С." ЕАД, изравнителните сметки, изготвени от
фирмите „Т.с." ЕООД и „Д" ООД били отразени като намаление и
увеличение на задълженията на абоната, както следва: изравнителни сметки от
фирма „Т.с." ЕООД: за период
05.2013-07.2013 година - с/ка - минус 63,25; за период 08.2013-04.2013 година -
с/ка - минус 128,30. Изравнителни
сметки от фирма „Д" ООД: за период 05.2014г. -06.2014 г. с/ка - минус
56,43; за период 07.2014г. -03.2015 г. с/ка - минус 57,98; за период 04.2015г. -04.2015
година- с/ка-минус 18,90; за период
05.2015г. - 06.2015 г. с/ка-минус 18,76;
за период 07.2015 г. - 09.2015 г. с/ка-минус 7,95; за период 10.2015г. -
03.2016 г. - с/ка-49,51. Според вещото лице общата стойност на законната лихва
върху главницата 348, 67 лв. /триста четиридесет и осем лева и шестдесет и
седем стотинки/, за периода 30.06.2013г. до 25.04.2016 г., представляваща стойността
на незаплатената топлинна енергия, е 100,04 лева. Общата стойност на законната
лихва върху главницата 30,92 лв. / тридесет лева и деветдесет и две стотинки/ -
за дялово разпределение, за периода 30.06.2013 г. до 25.04.2016 г.,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия е 8,87 лева. От
предоставените документи вещото лице не
може да даде заключение дали счетоводството
на ищеца е водено редовно, тъй като не бил извършен или нямало документи за
извършен одит по международните стандарти.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
Производството
е образувано по обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и с правно основание чл.415,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
През
процесния период, 01.05.2013г. до 30.04.2015г., отношенията между страните се регулират от
действащите към процесния момент ЗЕ /ДВ бр.107/ 09.12.2003г/ и съответните
наредби за отчитане на ТЕ, за ползване
на ТЕ, и за топлоснабдяване, както и
общите условия, изработени от ищеца и обвързващи него и неговите потребители,
които не са възразили в срок срещу тях.
По делото
няма данни и твърдения ответницата в срока и по реда на чл.150,ал.3 от ЗЕ да е
възразила срещу ОУ и да е договорила специални условия в писмени допълнителни
споразумения.
За да се
приеме, че ответницата дължи сумите за доставена ТЕ ищецът следва да установи
главно и пълно, че тя е потребител на ТЕ, че в АС в сградата, където е
собственият й имот има монтиран топломер, годно СТИ, че дяловото разпределение
е извършвано законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети
на индивидуалните разпределители от ФДР
и правилно изчисляване на стойностите на различните компоненти, съставящи
цената на доставената ТЕ.
От
представения по делото нотариален акт за
покупко- продажба на недвижим имот. се установява, че е собственик на
процесното жилище – а в гр. С. Страните не спорят, а и от заключението на
съдебно- техническата експертиза се установи, че имотът е топлоснабден и в сградата има изградена АС
и топлопреносна мрежа. От гореизложеното следва, че ответницата като физическо
лице, ползващо ТЕ за битови нужди в процесното жилище е придобила качеството на
потребител на ТЕ. След като веднъж е придобила това качество, тя продължава да
го притежава, тъй като в производството не се установи да са настъпили законоустановени факти, прекратяващи облигационното правоотношение.
След като по
делото се установи, че страните са в договорна връзка, то за всяка една от тях
възникват права и задължения. Ищцовото
дружество има задължение да доставя ТЕ,
а ответникът има задължение да заплаща реално доставената ТЕ.
Ответницата
възрази, че не ползва имота. Настоящият съдебен състав счита, че въпреки това
тя не се е освободила от качеството “потребител на ТЕ”. Съгласно чл. 153, ал. 2
от сега действащия Закон за енергетиката
„когато собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в
сградата - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат клиенти на топлинна енергия за
отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено
това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на
топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна
станция или от нейното самостоятелно отклонение. В ал.3 законодателят е
предвидил, че „лицата по ал. 2 се смятат за клиенти на топлинна енергия до
датата на прекратяване на топлоснабдяването“. Предвид изложеното съдът счита, че
дори да се установи, че ответницата лично не е ползвала ТЕ за отопление на
индивидуалния си имот тя остава задължена за заплащане на дължимите се суми. В
Закона за енергетиката е утвърден принцип за уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради
– етажна собственост, за реално доставена топлинна енергияна границата на
собственост./ по арг чл. 156, ал.1 от ЗЕ „топлинната енергия се измерва със
средства за търговско измерване - собственост на топлопреносното предприятие,
монтирани на границата на собственост на съоръженията“/. С оглед на изложеното
ищцовото дружество следва да получи цената за доставената топлинна енергия до
АС на сградата на етажната собственост. Потребителят дължи да заплати частта от
общата цена, която съответства на реално
потребеното при въведена система за дялово разпределение въз основа на
отчетените единици топлинна енергия от средства за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището, и съответна част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, изчислена въз основа на
отопляемия обем на имота. Отчитането на доставената ТЕ до АС се осъществява
посредством СТИ абонатната станция, а индивидуалното разпределение-посредством
индивидуални разпределители или топломери и водомери. Съгласно нормативната
уредба на разпределение подлежи
подадената ТЕ, след приспадане на технологичните разходи, като остатъка
се дели на ТЕ за горещо водоснабдяване и
за отопление, като ТЕ за отопление на имот се сформира от ТЕ за отопление на
самия имот, ТЕ отдадена от сградната
инсталация, ТЕ за отопление на общите части. Ако в сградата е въведена система
за дялово разпределение, а потребител на ТЕ няма монтирани индивидуални
разпределители разпределението се изчислява, като инсталираната мощност на
монтираните в тях отоплителни тела се умножи с максималния специфичен разход на
сградата, определен по реда на наредбата по чл. 125, ал. 3. / по арг. на чл.
144,ал.6 от ЗЕ/.
Съдържанието
на договорното отношение между страните се определя от законовите разпоредби и Общите
условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С." ЕАД на потребители за
битови нужди в гр. София. В чл. 131 и следващите на ЗЕ законодателят е приел, че
оператор на топлопреносната мрежа осигурява режима на работа на тази мрежа,
като определя температурата и налагането на топлоносителя в съответствие с
изчислителния хидравличен режим и приетия температурен график и при постигане
на минимални разходи при производството на ТЕ и доставката на ТЕ до
потребителя. Това са параметрите на доставяната услуга. Въведено е определено
изискване за конкретна температура на водата, а за отоплението на помещения ищецът
дължи осигуряване на такива параметри на
подавания топлоносител, че с оглед
температурния график да осигури достигане на проектните и договорени
температури в помещенията, при нормална работа на вътрешната отоплителна
система. Съответно цената на доставеното количество ТЕ е нормативно определена,
също като част от договорното съдържание. А отношенията между страните се
уреждат от ЗЕ и Общите условия / по арг.
от чл.150,ал.3 от ЗЕ, съгласно който потребителят клиентът е обвързан от ОУ ако
не възрази в срок против тях./. Придобиването на права върху топлоснабден имот
представляват изразено съгласие за влизане в договорни отношения с Топлофикация
София. Поради големия брой потребители приемането на ОУ чрез невъзразяване улеснява отношенията и отпада необходимостта
да бъдат подписвани индивидуални договори, освен ако клиентът не поиска лично
да договаря съдържанието на договора си.
По делото се установи, че в АС на сградата,
където е имотът на ответника има монтиран топломер, който е изряден – годно
СТИ и неговите показания могат да
служат за разпределение на ТЕ между
потребителите в сградата по реда на дяловото разпределение. Дяловото
разпределение е законосъобразно извършвано от ФДР. На ОС на ЕС собствениците на имоти в сградата,
в която е жилището на ответницата е взето решение да се премине на дялово
разпределение на ТЕ, като бъде сключен договор с „Т.С“ ЕООД за топлинно
счетоводство. Ответницата не твърди да е
оспорила взетото решение на етажната собственост, поради което и тя е обвързана
от него. Със сключването на договора за топлинно счетоводство изпълнителят е
поел задължение да извършва индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за
отопление и топла вода и издаване на
обща и индивидуална сметка.
Вещото лице изготвило СТЕ посочва,че дяловото
разпределение е извършено законосъобразно. При изготвянето на заключението си
вещото лице е ползвало месечните отчети на общия топломер в сградата, годишното
отчитане на индивидуалните уреди и дяловите разпределения от фирмата за
топлинно счетоводство. Експертът е дал отговор на всички поставени му въпроси.
Ответницата е депозирала писмено възражение срещу заключението на вещото лице,
но не направи искане за назначаване на допълнителна или повторна експертиза.
За доказване
дължимост на сумите ищцовото дружество е представило документи частни по
характер и съставени от него или третото лице помагач, но този факт не прави документите лишени от
доказателствена стойност. Частните документи нямат материална обвързваща
доказателствена стойност, но те са писмени доказателства по делото. Частните
документи подлежат на проверка чрез съпоставката им с всички други
доказателства по делото. При тълкуването на посочените документи с всички други
доказателства по делото, в т.ч. съдебни експертизи, съдът приема, че
удостоверените в тях факти се установяват безпротиворечиво. Частните документи
по делото могат да се ползват от вещите лица, които да изградят въз основа на
тях изводи по специални въпроси/
икономически и технически/, а съдът би
могъл да се позовава на тях в съдебния си акт.
По възражението,
че счетоводните вписвания са в разрез с нормата на чл. 24
от ЗБНБ, тъй като след
запетаята можело да има само два символа /цифри/. Съдът счита, че липсват
счетоводни стандарти, които да изискват изписването на сумите в счетоводните
документи да се осъществява с до два знака след десетичната запетая. Чисто
логически е въпросът на закръгляне на изписаната с повече от два знака след
десетичната запетая сума, за да се определи задължението в левове и стотинки.
Неоснователно
е възражението на Н.С., че доставената ТЕ представлява непоръчана доставка. В
случая не се касае за непоръчана доставка на топлинна енергия, тъй като сумата,
която е призната за установена като дължима за доставена топлинна енергия, е
изчислена като цена на реално доставената, респ. потребена, топлинна енергия в
имота на ответницата, отчетена от годно СТИ и изчислена след реален отчет на
индивидуалните разпределители. След като е отчетено потребление на ТЕ от
ответника, ползвана за отопление на индивидуален имот няма как да се
претендира непоръчана доставка.
Предвид
изложеното, съдът прави извод, че общото
количество ТЕ , измерено от топломера в АС се разпределя от ФДР
законосъобразно. Следва да се приеме,че ответникът дължи
стойността на доставената му ТЕ за отопление в имота и от сградна инсталация за процесния
период.
Неоснователно
е позоваването на Н.С. на нищожност на клаузата за рекламации в ОУ на основание
разпоредбите на ЗПП. Задължението е определено според отчетеното количество на
подадената топлоенергия и при дела за ответника на база заявената кубатура.
Следователно, съответствието на клаузата за рекламация с изискванията на ЗПП е
без значение за решаването на спора.
В ОУ-02/03.02.2014
г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014г. били регламентирани освен права така и
съответните задълженията на битовите клиента, а именно в чл. 33, ал.1 ОУ, клиентите
били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача. В предвид цитираната разпоредба, „Т.С." ЕАД за отоплителен
сезон 2014 г. ежемесечно удостоверявал публикуването в интернет страницата на
данни за дължими суми за ТЕ за месец февруари до месец август включително (месеци
касаещи процесния период), като били съставени констативни протоколи,
удостоверяващи явяването на Нотариус и извършените действия по публикуване на
данни за дължими суми за ТЕ, чрез осигуряване на интернет достъп до
индивидуалните партиди на битовите клиента в масивите на дружеството, който
достъп се осъществявал чрез официалната уеб-страница на „Т.С." ЕАД на посочен
адрес „проверка на сметка“. Ответникът, видно от приложеното извлечение от
сметки за абонатен № 411898 използвал
доставяната от дружеството топлинна
енергия през процесния период и не бил погасил задължението си.
За периода
01.05.2013г. до 30.04.2015г. ответникът дължи стойност на доставена ТЕ в размер
на 379, 59лв. за процесния имот.
Върху
главницата следва да бъде начислено обезщетение за забава. Падежът на отделните
вноски, дължими като стойност на доставена ТЕ е определен в ОУ за продажба на
топлинна енергия от „Т С“ . Ответникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва. Размерът на обезщетението за забава за периода
от 30.06.2013г. до 15.04.2016г., съгласно
заключението на ССчЕ възлиза на
108, 91лв., което прави тази искова претенция основателна до претендирания
размер от 66, 80 лв..
По отношение
на разноските:
На осн. чл.
78, ал.1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
направените по делото разноски, както следва: в размер на 75 лв. – заплатена държавна такса,
450 лв. възнаграждение за вещи лица, и на осн. чл. 78, ал.8 от ГПК и с оглед на
възражението на ответницата за прекомерност - юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50 лв. и разноски по
заповедното производство както следва: 25 лв. държавна такса и на осн. чл. 78, ал.8 от ГПК и с оглед на
възражението на ответницата за прекомерност -юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50 лв.
Воден от
гореизложеното, КРС
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Т - С" ЕАД, , представлявано от Г Б - изпълнителен
директор, със седалище и адрес на управление:*** Н.А.С., ЕГН **** ***, че Н.А.С. ***
представлявано от Г Б - изпълнителен директор със седалище и адрес на
управление:***, както следва: 379,59 лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2013г. - 30.04.2015г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. С. ведно
със законната лихва върху
главницата за периода от 25.04.2016г. до окончателното изплащане на вземането; 66, 80 лв. обезщетение за
забавено изпълнение на парично
задължение за периода от 30.06.2013г. до
15.04.2016г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
от 31.05.2016г. по ч. гр. д. № 952/2016г. по описа на РС- Казанлък.
ОСЪЖДА Н.А.С., ЕГН *** *** да заплати на „Т - С" ЕАД, представлявано от Г Б - изпълнителен директор,
със седалище и адрес на управление:*** по настоящото производство както следва:
75 лв. – заплатена държавна такса; 450 лв.
възнаграждение за вещи лица; 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение и разноски
по заповедното производство както следва: 25 лв. държавна такса; 50 лв. -
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред ОС – Стара Загора в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: