РЕШЕНИЕ
№ 1103/2.6.2021г.
гр. Пловдив, 02.06.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, ХХV състав, в
публично заседание на двадесет и втори април през две
хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
при
секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като
разгледа докладваното от Председателя адм.
дело № 3056 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във връзка с чл. 145 от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба вх.№ 19412/25.11.2020г.
на В.А.Д. и С.И.С., чрез адвокат В.С., против
Заповед № 20ОА-2161 от 16.10.2020г. на Кмета на Община Пловдив, с която е
одобрен ПУП-План за регулация и застрояване и план схеми
електрификация,водоснабдяване и канализация, и транспортно-комуникационна за
поземлени имоти с идентификатори ***, ***,*** по КК нагр.Пловдив,
район „Западен“, местност „Прослав“ за промяна на
предназначението на земята, като ги урегилира и от
тях се образува нов УПИ 238.16-складова, обществено обслужваща и производствена
дейност с ново свободно застрояване; по червените и сините линии,надписи със
син цвят, котировки с черен цвят за регулацията, по червените ограничителни
линии, надписи с черен цвят, котировки с черен цвят за застрояването и матрица
с устройствени показатели за зона СМФ2, височина до
15м., Кинт до 2.5, плътност на застрояване до 80%,
озеленяване минимум 20%, 100% паркиране, указани със син цвят.
Жалбоподателите твърдят, че целта на
заповедта била комасация на земеделски земи в УПИ.
Някои от заинтересованите лица имали право на преминаване през комасираните земи, което право се ликвидирало. Твърдят, че
заповедта е в противоречие с екологичното законодателство. Липсата на ОВОС,
особено предвид близостта на защитена зона „Марица-Пловдив, водило до
незаконосъобразност на одобрения план. В съдебно заседание допълват
възраженията си с това,че инвестиционното предложение било неправилно
квалифицирано,защото попадало в обхвата на Глава 6 от ЗООС и не е такова по
чл.2,ал.2, а по чл.2,ал.1,т.1 от Наредбата. Представят писмени доказателствени
средства. Претендират разноски.
Ответникът по жалбата - Кметът на Община Пловдив,
чрез процесуалния си представител юрисконсулт П., оспорва жалбата и моли да се
потвърди атакуваната заповед. Претендира разноски.
Заинтересованата страна „СК Инвест Груп“ ООД, представлявано от адвокат И., оспорва
жалбата. Излага подробни съображения в писмена защита. Представя писмени и
гласни доказателствени средства. Претендира разноски.
Съдът, като разгледа становищата и
възраженията на страните по делото, приложената административна преписка и
събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Предмет на съдебен контрол е Заповед № 20ОА-2161
от 16.10.2020г. на Кмета на Община Пловдив. Заповедта е с характер на
индивидуален административен акт по смисъла на чл.
214, т. 1. ЗУТ.
Жалбата е подадена в изискуемия по чл.215, ал.4 от ЗУТ 14-дневен преклузивен срок,
видно от представените известия за доставяне, връчени на 12.11.2020г. Жалбата е
с дата от 25.11.2020г.
Според представените скици на лист 47 и
49, жалбоподателките са с вещни права върху имоти № **
и № ** по картата на гр.Пловдив. Тези имоти, видно от представените нотариален
акт № 42,том I, рег.№ 403,дело 53/98г. на нотариус № 229 в рег. на нотариалната камара и
договор за доброволна делба на земеделска земя, на лист 256 и 258 от делото, представляват
съответно имот № *** по плана за земеразделяне и имот № ***. Същите тези
земеделски земи са съседни на имот с идентификатор ***, който е предмет на
одобрения ПУП, видно от графичната част,към заповедта, поради което по смисъла
на чл.131,ал.2,т.4 от ЗУТ те се явяват заинтересовани в производството по
изменение на ПУП лица. Следователно и разполагат с право на жалба.
Ето защо жалбата е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е частично
ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Производството по изменение на спорния ПУП
е започнало по заявление на „СК Инвест Груп“ООД.
Оспорваната заповед е издадена на
основание чл.129, ал.2 от ЗУТ във връзка
с чл.17а, ал.3 от ЗОЗЗ и след надлежно проведена процедура за това – заповед за
допускане изработването на ПУП-ПРЗ № 19ОА-2938/10.12.2019г. на кмета на община
Пловдив, писмо от РИОСВ, здравно заключение от РЗИ-Пловдив, становища от
МВР-Пловдив, ВиК Пловдив, решение на ЕСУТ- всичко
приложено към административната преписка.
Не се установява да е налице необходимост
от провеждането на процедура по реда на Глава втора от НАРЕДБА за условията и
реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и
инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони,
нито имотите да попадат в границите на защитени територии или защитени зони,както
и да е налице вероятност от отрицателно въздействие върху такива.
Последното се установява посредством
заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза. Видно
от същото е,че трите поземлени имота, предмет на оспорвания ПУП не попадат в
защитени територии и защитени зони. Най-близките защитени зони се намират на
около 400м. от най-близката им граница.
По отношение на възражението за нарушено
право на преминаване, установява се от експертното заключение, а и от
представените по делото скици на имотите, че по отношение имотите на жалбоподателките сервитутни права
не са налице. Такива има относно имот ***и ***, но те не са собствени на жалбоподателките и по отношение на тях същите нямат правно
защитим интерес. ПИ *** по КККР освен това изобщо не е контактен на процесния ПУП и не се засяга от него.
Неоснователни са и възраженията за
незаконосъобразност на оспорвания ПУП поради комасация
на земеделски земи. Комасирането на земеделски земи
няма нищо общо с промяната на предназначението им и с урегулирането им.
Групирането и преразпределянето на земеделски земи е свързано с бъдещото им
използване като такива,а не с урегулирането и промяната на предназначението за
неземеделски нужди. Уредбата на чл.81 от Закона за опазване на околната среда
относно екологична оценка и оценка на въздействието върху околната среда касае
инвестиционни предложения по отношение на земеделски земи, а не на такива, на
които се променя предназначението. От тук, нормата на чл.2,ал.1,т.2 от НАРЕДБА
за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове,
програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване
на защитените зони/наредбата/, не намира приложение. Още повече,че за да е
налице хипотезата на чл.2,ал.1,т.2 е необходимо наличието на двете кумулативни
предпоставки- имотите да попадат в защитени територии и да е налице промяна на
предназначението. В случая,каза се, имотите не попадат в защитени територии. Неприложима
е и нормата на чл. 31, ал. 5 от ЗБР, както и на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗООС,
тъй като инвестиционното предложение не попада в Приложения № 1 и 2 от ЗООС. Затова
и компетентният по чл.2,ал.2 от наредбата орган е приел,че не се следва
процедура по глава втора от наредбата.
Спазени са разпоредбите на ЗОЗЗ. Съгласно
чл. 17а ал. 1, т. 3 от ЗОЗЗ промяна предназначението на земеделска земя за
неземеделски нужди може да се допуска за създаване или разширяване на съществуващи
граници на отделни урегулирани поземлени имоти извън строителните граници на
съществуващи урбанизирани територии, като в ал. 3 е предвидено, че промяната на
предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди, предвидена с
влязъл в сила общ устройствен план се извършва без да
се провежда процедура за утвърждаване на площадка или трасе за проектиране. В
случая процесната процедура касае промяна на
предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди и към момента на
издаване на обжалваната заповед е налице влязъл в сила ОУП на общината,
съгласно който имотите попадат в границите на урбанизирана територия, поради
което е налице изключението предвидено в нормата на чл. 17а ал. 3 ЗОЗЗ.
Съгласно чл. 24, ал. 1 ЗОЗЗ при влязло в сила решение за утвърждаване на
площадка и/или трасе заинтересованото лице може да изиска разрешение за
изработване на подробен устройствен план по реда на
ЗУТ, а ал. 2 урежда че след влизане в сила на ПУП заинтересованото лице прави
искане за промяна предназначението на необходимата земеделската земя за
неземеделски нужди. Следователно решението за промяна следва процедурата по
одобряване на ПУП.
Ето защо в частта за регулация съдът
намира,че не са налице несъответствия на одобрения ПУП с материалния закон.
По отношение на частта за застрояване се
установява посредством експертното заключение на вещото лице арх.А., което
съдът кредитира като компетентно изготвено и неоспорено от страните,че според действащия
ОУП на град Пловдив , одобрен с Решение № 375, взето с протокол №
16/05.09.2007г. на ОбС – Пловдив, процесните
имоти,предмет на одобрения план, попадат в устройствена
зона „Смф2“. Съгласно т. 11 от устройствени
показатели за Общия устройствен план на град Пловдив /https://www.plovdiv.bg/wp-content/uploads /2013/08/ pravila%20i %20normi %20za%20ustroistvo %20na% 20teritoriyata.htm/ за Смф
2 се предвижда: „Зона предимно за
обитаване – средно етажно за социална и бизнес инфраструктура до 40 %,
обитаване и други функции, като не се допускат обекти с вредни отделяния и
влияния. Минимално 50 % озеленяване с висока дървесна растителност“; Макс.
плътност на застр. – 25 % до 50 %; Макс. Кинт - 1,2 до 2,5; Мин. озеленена площ – 30 % до 50 %;
Макс. кота корниз - до 15 м.
Според одобрения ПУП-план за застрояване, устройствените показатели са височина до 15м., Кинт до 2.5, плътност на застрояване до 80%, озеленяване
минимум 20%, 100% паркиране. Тоест, в частта за плътност на застрояване и
минимално озеленена площ, устройствените параметри
определени в процесния ПУП не отговарят на правилата
и нормите за устройство на територията към ОУП.
Това,че същите са съобразени с решение по
протокол № 1/10.01.2020г.,т.37 на ЕСУТ при община Пловдив не може да отстрани
несъответствието с ОУП.
Не са меродавни и показателите по Наредба
№ 7 от 22.12.2003 г., тъй като разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от същата сочи, че
при създаване, одобряване и прилагане на устройствените
планове и инвестиционните проекти правилата и нормативите, определени в тази
наредба, се спазват чрез конкретните стойности,
определени от съответния план или проект, а когато не са определени такива,
се спазват правилата и нормативите в установената стойност или диапазон
съгласно тази наредба.
Според т. 1.3 от Решение № 375, Протокол № 16
от 05.09.2007г. на общински съвет Пловдив подробните устройствени
планове, влезли в сила или одобрени до датата на одобряване на ОПУ – Пловдив,
запазват действието си, а конкретизирането на правилата и нормативите за
устройство на териториите по прилагането им да се решава в границите за устройствените показатели, установени с „Наредба № 7 от
13.01.2004 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и
устройствени зони“, освен в случаите, когато са
установени или се установяват специфични правила и нормативи по смисъла на чл.
13, ал. 2 от ЗУТ. Посочената възможност ясно е отнесена към прилагането на
заварени ПУП, но не и към ПУП за урегулиране на неурегулирани имоти. Съгласно чл. 103, ал. 4 от ЗУТ всеки устройствен план се съобразява с предвижданията на
концепциите и схемите за пространствено развитие и устройствените
планове от по-горна степен, ако има такива, и представлява по отношение на тях
по-пълна, по-подробна и конкретна разработка. Според чл. 104, ал. 1 от ЗУТ
предвижданията на общите устройствени планове, с
които се определят общата структура и преобладаващото предназначение на
териториите, видът и предназначението на техническата инфраструктура и
опазването на околната среда и обектите на културно-историческото наследство,
са задължителни при изготвянето на подробните устройствени
планове. Според ал. 2 на посочената норма неразделна част от общия устройствен план са правилата и нормативите за неговото
прилагане, които се изработват в съответствие с наредбата по чл. 13, ал. 1 и се
одобряват едновременно с плана. Да се приеме възможност за несъобразяване с ОУП
поради последващо решение на ЕСУТ би означавало да се
лиши от смисъл съществуването на ОПУ - Пловдив и съпътстващите го като
неразделна част правила и нормативи. Дори и това да е заявената от общински съвет
- Пловдив воля, тя ще се яви в пряко противоречие с правилото на чл. 104, ал. 1
от ЗУТ и чл. 2, ал. 3 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. В случая ОПУ – Пловдив
съдържа конкретни стойности за зона „Смф2“, определени в диапазоните на
правилата и нормативите, определени в наредбата, поради което именно спрямо тях
следва да се преценя допустимостта на процесните
предвиждания. Следва да се добави,че не се установява да са налице и изключенията
по чл. 27 от ЗУТ, поради което заложените в одобрения проект за изменение устройствени показатели следва да се преценят спрямо
показателите, установени с ОУП на град Пловдив.
Посоченото нарушение е съществено и
съставлява самостоятелно основание за отмяна на заповедта в разглежданата част.
Аргумент за обратното не би могла да е и Концепцията за пространствено развитие
на община Пловдив 2015 – 2025г., в която са заложени насоки за изменение на
Общия устройствен план на гр. Пловдив, тъй като
съгласно чл. 99 от ЗУТ „Концепциите и схемите за пространствено развитие
определят целите на държавната политика за устройство на територията за
определен период“, но. не съдържат конкретни показатели и нямат директно
приложимо действие. Констатираното противоречие с ОУП в частта относно устройствени показатели за новообразувания УПИ, надвишаващи
допустимите по ОУП за устройствената зона, в която се
намират имотите „Смф 2“, е основание за материална
незаконосъобразност на заповедта в частта за застрояване.
По изложените съображения съдът намира, че
оспорваната заповед следва да се отмени в частта за застрояване,а в останалата
част, доколкото не се констатират несъответствия с материалния закон,а и няма
конкретни възражения относно план схемите за електрификация, водоснабдяване и
канализация и транспортно-комуникационна, оспорването следва да се отхвърли.
За разноските:
Предвид изхода на спора, разноски се
следват по съразмерност. В полза на жалбоподателките
следва да се присъдят по 300лв. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
и по 5лв. за заплатена държавна такса.
В полза на ответника следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение, което при
приложение на чл.78 ал.8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл.37
от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за правната помощ, е в размер
на 100 лева.
В полза на заинтересованата страна
следва да се присъдят разноски по съразмерност и като се съобрази възражението
за прекомерност. Съгласно представения договор за правна защита и съдействие,
заплатеното възнаграждение е в размер на 4000лв. По чл.8,ал.2,т.1 от Наредба №
1/2004г. за процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела по ЗУТ възнаграждението е 900лв. Следователно, по
съразмерност следва да се присъдят 450лв. разноски и половината от разноските
за вещо лице 225лв.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на В.А.Д.,ЕГН ********** и С.И.С., ЕГН **********
против Заповед № 20ОА-2161 от 16.10.2020г. на Кмета на Община Пловдив, В
ЧАСТТА, с която е одобрен ПУП-План за регулация
и план схеми електрификация,водоснабдяване и канализация, и
транспортно-комуникационна за поземлени имоти с идентификатори ***, ***,*** по
КК на гр.Пловдив, район „Западен“, местност „Прослав“
за промяна на предназначението на земята, като ги урегилира
и от тях се образува нов УПИ 238.16-складова, обществено обслужваща и
производствена дейност с ново свободно застрояване.
ОТМЕНЯ по оспорване на В.А.Д.,ЕГН ********** и С.И.С., ЕГН **********
Заповед № 20ОА-2161 от 16.10.2020г. на Кмета на Община Пловдив, В ЧАСТТА, с която е одобрен ПУП-План за
застрояване относно нов УПИ 238.16-складова, обществено обслужваща и
производствена дейност с ново свободно застрояване с устройствени
показатели за зона СМФ2, височина до 15м., Кинт до
2.5, плътност на застрояване до 80%, озеленяване минимум 20%, 100% паркиране,
указани със син цвят.
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на В.А.Д.,ЕГН
********** сумата от 305лв. разноски.
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на С.И.С.,
ЕГН ********** сумата от 305лв. разноски.
ОСЪЖДА В.А.Д.,ЕГН ********** и С.И.С., ЕГН ********** *** сумата от 100/сто/
лева юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА В.А.Д.,ЕГН ********** и С.И.С., ЕГН ********** да заплатят общо на
СК“Инвест Груп“ ООД, ЕИК ********* сумата от 675/шестстотин
седемдесет и пет/ лева разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред ВАС в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: