Р Е Ш Е Н И Е
№
219/29.3.2022г.
гр.
Пазарджик,
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик – VІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на
двадесет и четвърти февруарив, две хиляди двадесет и втора година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
СВЕТОМИР БАБАКОВ |
|
|
|
|
при секретар |
Янка Вукева |
и
с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша
докладваното |
|
от съдия |
СВЕТОМИР БАБАКОВ
|
|
|
по адм. дело № 1403 по описа на съда за
2021 г. |
||
Производството е по чл. 208, ал. 2 вр. с чл. 197 от
Данъчно -осигурителния процесуален кодекс.
Делото е образувано по жалба на „ХРИС“ ООД против Решение № 145 /27.05.2021 г. на
Директора на ТД на НАП - Пловдив, с което е
потвърдено, като правилно и законосъобразно Постановление № С2000013 – 125 – 0117342/ 20.05.2021
г., издадено от публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив, ИРМ Пазарджик.
Твърди се в жалбата, че решението е незаконосъобразно,
тъй като разпределението
е извършено по отношение на несеквестируемо имущество. Тези средства били предоставени от държавния бюджет и
/ или от бюджета на ЕС, които са и целеви такива, средства за субсидиране на
дейности в земеделието на конкретния земеделски производител. Иска се от съда
да отмени оспореното решение, като незаконосъобразно, както и потвърденото разпореждане за разпределение на
сумата от 66 517,08 лв.,
съставляващи целево финансово подпомагане.
Ответникът по делото, чрез процесуалния си
представител, оспорва жалбата. Твърди, че процесната
сума не се обхваща от приложното поле на чл. чл. 99 от ЗДБРБ
за 2021 г. Според ответника за финансовите средства предоставяни от
ДФЗ не са
несеквестируеми имущество и няма
пречка с тях да се извършва погасяване на публични задъления. Иска се от съда
да отхвърли жалбата, като неоснователна. Претендира се присъждането на суми за
ю. к. възнаграждение.
Съдът, като взе предвид обжалвания административен
акт, становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна, следното:
Между
страните не се спори, че на
20.04.2021г. с изх. № *********/20.04.2021г. от Министерство на Финансите на
Република България е получено писмо, с което е изпратено Уведомление със
системен вх.№ 3536616/20.04.2021г. от Държавен фонд „Земеделие“ за предприемане
на незабавни действия спрямо „Хрис“ ООД, ЕИК *********, с оглед предстоящо
плащане в размер на 66 517.08 лева с основание за плащане
13/548222/0272547/04.02.2021г.
На 21.04.2021г. по отношение на „Хрис“ ООД, ЕИК
********* е образувано изпълнително дело № *********/2021 г. със СДИ изх. №
С210013-048- 0060218/21.04.2021г. за
събиране на публични вземания по Декларации по ЗДДС за периода 01.01.2021 г-
28.02.2021г., ЗОВ по декларации - образец 6 за периода 01.01.2021Г. -
28.02.2021г., по ЗДДФЛ за периода 01.01.2021г- 28.02.2021г. и Акт за
установяване на публично вземане № 01-2600/В50-02/19.02.2021Г. на Държавен фонд
„Земеделие“ София. Публичните задължения на дружеството били в обш размер 120
030.77 лева, от конто главница - 118614.21 лева и лихва към 21.04.2021 г. - 1416.56 лева.
С
Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С 210013-022- 0027000/21.04.2021г. на основание
чл.200 и чл.202, ал.2 от ДОПК. вр. чл.195, ал.1-3 от ДОПК на „Хрис" ООД е
наложен запор върху вземане от трето задължено лице Държавен фонд “ Земеделие“, ЕИК *********, с адрес гр. София, бул. .Дар Борис Трети“ № 136, по
документ с достоверна дата. Уведомление № 353661/20.04.2021 г. с основание за плащане
13/548222/0272547/04.02.2021г. за сумата от 66 517.08 лева. Същото е получено
от жалбоподателя на 13.05.2021г.
Със
Запорно съобщение изх, №
С210013-119-004285/21.04.2021 г. на основание чл.202, ал.2 от ДОПК Държавен
фонд „Земеделие“ София и „Хрис“ ООД, ЕИК ********* са уведомени за наложения
запор върху вземането за сумата в размер на 66 517.08 лева.
На 13.05.2021г. от
публичния изпълнител при ТД на НАП - Пловдив, ИРМ Пазарджик е изготвено Разпореждане за изпълнение на основание
чл.230, ат.4 от ДОПК с изх. С210013 **********/13.05.2021 г., което е изпратено до Държавен фонд „Земеделие“. Съгласно изпратено
разпореждане в 3 -дневен срок от получаване на същото, запорираната сума в
размер на 66 517.08 лева следва да бъде прехвърлена от ДФЗ по сметка на ТД на
НАП - Пловдив, офис Пазарджик.
След
получаване на сумата в размер на 66 517.08 лева от Държавен фонд .Земеделие“ по
сметка на ТД на НАП - Пловдив, офис Пазарджик е издадено Разпореждане с изх.
№С200013-125-0117342/20.05.2021г. Със същото са погасени публични задължения на
„Хрис“ ООД, както следва; Декларации по ЗДДС
за периода 01.01.2021г- 31.03.2021г.. ЗОВ по декларации - образец 6 за периода
01.01.2021г. - 31.03.2021г. и по ЗДДФЛ за периода 01.01.2021г- 31.03.2021г. Акт
за установяване на публично вземане № 01-2600/850-02/19.02.202lr. на Държавен фонд „Земеделие“ София е
частично погасен със сумата в размер на 50 104.67 лева.
Посоченото разпореждане е било обжалвано пред директора на ТД на НАП
Пловдив, който с оспореното пред настоящата инстанция решение го е потвърдил.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е допустима, като подадена от надлежна страна,
срещу подлежащ на обжалване административен акт, в срока по чл. 208, ал. 2 вр. с чл. 197 от ДОПК. В случая е обжалвано
решение, което е потвърдено разпореждане
на публичния извършител, с което е извършено разпределение на постъпило плащане
за погасяване на публични задължения. Няма съмнение, че разпореждането на
публичния изпълнител е негово действие, което подлежи съгласно разпоредбата на
чл. 266 ал.1 от ДОПК на обжалване пред директора на ТД на НАП. Възражението на
процесуалния представител на ответника, че не се касае за окончателен акт,
подлежащ на обжалване и е приложимо правилото на чл. 21 ал.5 от АПК е
неприемливо, още повече, че в случая органът се е произнесъл с решение, изрично
приемайки допустимост на извършеното пред него оспорване. Именно това решение
се обжалва и пред съда.
Разгледана по същество, жалбата е и основателна.
Оспореният административен акт е издаден в писмена
форма, от компетентен орган по чл. 268, ал. 1 от ДОПК. Същият обаче не е съобразен с материалния закон по
следните съображения:
В чл. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ са уредени различни форми на финансово
подпомагане, а именно: държавно подпомагане; прилагане на схеми за директни
плащания в съответствие с Общата селскостопанска политика на ЕС, както и
прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони.
Средствата, с които се субсидират земеделските производители включват такива от
държавния бюджет и от бюджета на ЕС.
Видно от разпоредбата на чл. 99, ал. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2020
г. обаче, целево
предоставяните средства от държавния бюджет на нефинансовите предприятия за
субсидии, компенсации и капиталови трансфери за възложени от държавата дейности
и услуги не могат да се използват за обезпечения, а съгласно ал. 2 на същия
член, тези средства не могат да се използват и за принудително погасяване на
публични и частни държавни вземания, както и на вземания на трети лица. В § 1, т. 1 от ДР на ЗПЗП е посочено, че "земеделски
производители" са физически и юридически лица, които произвеждат
непреработена и/или преработена растителна и/или животинска продукция, от което
следва, че те не представляват финансови предприятия. Следователно, цитираните
по-горе норми на Закона за държавния бюджет за 2021 г. намират приложение по отношение на
държавните субсидии, които се отпускат на земеделските производители и тези
средства не могат да се използват за принудително погасяване на вземания,
включително и на публични такива, какъвто е и настоящият случай. По отношение
на средствата, отпускани от фондовете на ЕС, те са публични финансови средства
съгласно чл. 17а от ЗПЗП,
като на основание чл. 11 и чл. 11а от ЗПЗП дейността по управлението и контрола на плащанията на
отпуснатите от еврофондовете средства и свързаното с тях национално
съфинансиране, се извършва от Държавен фонд "Земеделие". Съобразно Регламент /ЕС/ № 1306/2013 г., бенефициери на тези плащания - в пълния им
размер, са регистрираните земеделски производители, а целта – влагането на
средствата в осъществяваната от тях дейност по схемите и мерките в рамките на
общата селскостопанска политика. Регламентът предвижда, че плащанията следва да
се извършват навреме, за да могат да се използват от бенефициерите ефективно,
по предназначение. Всяка мярка от общата селскостопанска политика следва да
бъде предмет на мониторинг и оценка, а имената на бенефициерите се публикуват,
с оглед засилване на публичния контрол относно разходването на предоставените
им средства. От изложеното следва, че се касае за публично целево финансиране и
единствения овластен да получи средствата в пълния им размер е бенефициерът –
земеделски производител. Следователно, тези средства също не могат да бъдат
използвани за принудително погасяване на публични и частни държавни вземания и
на вземания на трети лица.
Нещо повече, изразходването на отпуснатите целеви
средства, каквито са постъпилите от ДФ "Земеделие", подлежи на
контрол, както бе посочено и по – горе. Установяването, че те не са използвани
по предназначение би довело, както до връщането им в европейския бюджет, тъй
като подлежат на възстановяване, така и до финансови корекции или налагане на
санкции, както на земеделския производител, така и на Държавата, тъй като
неизползването на средствата по предназначение е станало чрез нейните органи.
Поради това и тези средства няма как да послужат за друго освен за тази дейност
за извършването, на която са отпуснати и предоставени на конкретния бенефициер.
Предвид горното съдът намира, че извършеното разпределение относно постъпващите плащания от ДФ
"Земеделие" за погасяване на публични задължения,
е незаконосъобразно и като такъв е следвало да бъде отменено от Директора на ТД на НАП, гр. Пловдив. Като не е сторил това, последният на свой ред е
постановил незаконосъобразен акт, подлежащ на отмяна.
Предвид гореизложеното обжалваното решение, с което е
потвърдено постановлението на публичния изпълнител е незаконосъобразно.
При този изход на делото, тъй като жалбата е
основателна, жалбоподателят има право на разноски, които се а именно - сумата от 50 лева за държавна
такса, както и сумата от 550 лева за адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност е
неоснователно, тъй като договорения
адвокатски хонорар е в близост до минималния размер, предвиден в Наредба
№ 1 от 9 юли 2004 за минималните адвокатски възнаграждения.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 145 /27.05.2021 г. на Директора на ТД
на НАП – Пловдив и потвърденото с него Постановление
№ С2000013 – 125 – 0117342/ 20.05.2021 г., издадено от публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при
ТД на НАП Пловдив, ИРМ Пазарджик.
ОСЪЖДА ТД на НАП - Пловдив
да заплатят на „ХРИС“
ООД сумата от 600 /шестотин/ лева разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/П/