Определение по дело №3535/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 3213
Дата: 21 декември 2022 г. (в сила от 21 декември 2022 г.)
Съдия: Величка Борилова
Дело: 20221000503535
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 15 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3213
гр. София, 20.12.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Величка Борилова

Зорница Гладилова
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно частно
гражданско дело № 20221000503535 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК и е образувано по частна жалба на
Софийска градска прокуратура, чрез прокурор М. М. насочена против Определение №
3389/27.10.2022 г., постановено по т.д. № 1271/2022 г. по описа на СГС, ТО, с което
производството по делото е прекратено, поради недопустимост на предявения иск, а
допълнително и поради неподведомственост на повдигнатия правен спор пред съда.
В частната жалба се поддържа неправилност на атакуваното определение, като
постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Поддържа се, че в нормата на чл.155, т.3 ТЗ е установила в лицето на прокурора
активната легитимация да предяви пред съда иск за прекратяване на дружеството, което
повече от три месеца няма вписан управител, а в случая с ответното дружество е налице
именно коментираната хипотеза.
По подробно изложени доводи в подкрепа на тези твърдения се иска отмяна на
обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Софийският апелативен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на частния
жалбоподател и данните по първоинстанционното дело, намира следното:
Предявената частна жалба е процесуално допустима, като депозирана в рамките на
преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от страна по висящото пред СГС дело – частният
жалбоподател е ищец по образуваното т.д. № 1271/2022 г. пред първоинстанционния съд,
срещу съдебен акт, подлежащ на последващ съдебен контрол.
Разгледани по същество оплакванията за неправилност на обжалваното определение,
развити в частната жалба, настоящата инстанция приема за основателни, по следните
съображения:
Безсъмнено се установява от данните по първоинстанционното дело, че същото е
инициирано по предявена искова молба от СГП против „Йота 21“ЕООД.
С твърдения, че посоченото дружество е останало без вписан управител повече от три
месеца, след смъртта на едноличния собственик на капитала му и негов управител, като
наследниците на последния не предприели действия за продължаване дейността на
дружеството, е поискано от съда да постанови решение, с което да прекрати „Йота 21“ЕООД
1
по реда на чл.155, т.3 ТЗ.
Като се запознал с исковата молба и приложенията към нея първоинстанционният съд
приел, че в случая прекратяването на ответното дружество е настъпило по силата на закона,
със смъртта на едноличния собственик на капитала му, поради което и липсвал обществен
интерес от намесата на съда. В този смисъл и предявеният иск бил недопустим.
Отделно - липсата на вписан управител не произтичало от бездействието на
съществуващ върховен орган, а от липсата на такъв. Затова и преодоляването на
несъответствието в действителното правно положение на едноличното дружество с
ограничена отговорност и вписването н ТР по неговата партида следвало да се извърши по
реда на § 5, ал.2 ППЗТРРЮЛНЦ, която процедура била административна и не изисквала
съдебна намеса.
В обобщение като приел, че поради административния характер на производството по
§ 5, ал.2 ППЗТРРЮЛНЦ повдигнатия пред него спор не е подведомствен на съда, поради
което и прекратил производството по делото.
Решаващият въззивен състав не споделя изложените доводи от първоистанционния
съд в подкрепа на тези негови крайни изводи, като приема, че същите не съответстват на
установеното от приложимия материален закон и от действащите съдопроизводствени
правила, по следните съображения:
Нормата на чл.155, т.3 ТЗ е установила в лицето на прокурора нарочна активна
процесуална легитимация да предяви иск за прекратяване на дружеството тогава, когато в
продължение на три месеца то няма вписан управител.
Безсъмнено е в хипотеза като уредената, че искът се предявява пред съд, а не пред
друг орган, т.к. от редакцията на обсъжданата правна норма не може да се заключи друго,
освен че същата обуславя правото на иск на прокурора спрямо съда, който е длъжен да
разреши образуваното пред него дело.
Ето защо и като е приел противното, първоинстанционният съд е действал в разрез с
установените съдопроизводствени правила, касаещи подведомствеността на гражданските
/разб. и търговски/ дела, в резултат на което постановеното от него определение се явява
неправилно и следва да се отмени, а делото да му се върне за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Отделно от изложеното по отношение изложените доводи за недопустимост на
предявения иск, поради настъпване на целения правен резултат от него със смъртта на
едноличния собственик на капитала следва да се посочи, че в хипотеза като процесната,
когато със смъртта на едноличния собственик на капитала се прекратят членствените права,
съсредоточени в едно лице, наследниците на същия получават единствено имуществото на
дружеството, т.к. за да продължат дейността му следва да сключат нов дружествен договор.
Ако не желаят да сторят това имуществото подлежи на осребряване в производство по
ликвидация, в което ликвидаторът, който е законен представител на дружеството /чл.267 ТЗ/
да обяви прекратяването на дружеството и да покани кредиторите да предявят вземанията
си.
Доколкото в случая служебно извършената справка по партидата на ответния
търговец не установи да е проведена процедура по посочения ред /ликвидатор се назначава
служебно от Агенцията по вписванията по сигнал на всяко заинтересовано лице - прокурор,
кредитор и др./, то безсъмнено е, че липсват процесуални пречки дружеството да се
прекрати по реда на чл.155, ал.1, т.3, във вр. с чл.154, ал.1, т.5 ТЗ.
Целеният правен резултат при евентуално позитивно решение в развиващото се
исково производство ще бъде постигнат едва с развитието на производството по
ликвидация, след приключването на което дружеството се заличи.
По изложените съображения и на посочените основания, Софийският апелативен съд,
Търговска колегия, пети състав,
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОТМЕНЯ Определение № 3389/27.10.2022 г., постановено по т.д. № 1271/2022 г. по
описа на СГС, ТО, с което производството по делото е прекратено.
ВРЪЩА делото на СГС, ТО за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3