Решение по дело №2452/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от С. П. А., [ЕГН], чрез адв. Б. К. от АК – Бургас, срещу решение № 1092 от 03.11.2023 г., постановено по АНД № 3384/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 23-0769-001175/03.08.2023 г. на началник група в О. М. Бургас, сектор Пътна полиция.

В касационната жалба се излагат възражения за неправилност на обжалваното решение. Сочи се, че не било доказано виновно поведение на жалбоподателката. Регистрационните табели на автомобила били на местата си, което означавало, че не бил дерегистриран. Жалбоподателката нямала достъп до регистъра с регистрираните МПС и не можела да следи какво се случва с автомобила. Не бил установен регистърът, в който се извършва дерегистрацията, както и дали е достъпен за 3-ти лица. От своя страна самите контролни органи узнали, че автомобилът е дерегестриран едва при проверката. Автомобилът бил закупен от лицето, с което жалбоподателката съжителства, но той не го регистрирал в срок. Не било установено на коя дата е закупен автомобилът и в какъв срок е следвало да го регистрира. Собственикът не бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и отмяна на наказателното постановление. Не се сочат нови доказателства.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът, редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител. Не представя отговор на касационната жалба. Не представя доказателства.

Представителят на прокуратурата поддържа становище за неоснователност на обжалването.

След като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Административен съд – Бургас намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение Районен съд – Бургас потвърдил наказателно постановление № 23-0769-001175/03.08.2023 г. на началник група в О. М. Бургас, сектор Пътна полиция, с което на касационния жалбоподател, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени „глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца. За да постанови решението, въз основа на доказателствата по делото, съдът приел, че АУАН е съставен от надлежно оправомощено лице, а НП е издадено от компетентен орган. В хода на административнонаказателното производство не били допуснати съществени процесуални нарушения. По отношение на субективната страна на нарушението е посочено, че нормата на чл.140, ал.1 от ЗДвП не изисква конкретна форма на вина, позовал се е на разпоредбата на чл.7, ал.2 от ЗАНН, приел е че нарушението е доказано, а наказанието – правилно определено.

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

От фактическа страна по делото се установява, че с договор за покупко-продажба на МПС от 05.12.2022 г., К. С. С. придобил собствеността върху л.а. Мерцедес С500 с рег.№ [рег. номер] (л.27 от АНД № 3384/23 г. на Районен съд – Бургас). При полицейска проверка, извършена на 18.02.2023 г., около 13,25 ч., в [населено място], по бул. Д. Д., до хотел Фаворит, в посока бензиностанция Лукойл, се установило, че С. А. управлява същия лек автомобил, като при проверката се установило, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДвП, считано от 06.02.2023 г. Бил съставен АУАН, в който нарушението е [жк], ал.1 от ЗДвП. Въз основа на акта е издадено атакуваното наказателно постановление.

Съгласно чл.145, ал.2 от ЗДвП, приобретателят на регистрирано пътно превозно средство е длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба.

На основание чл.143, ал.15 от ЗДвП, служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

Според чл.175, ал.3, предл. първо от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.

От доказателствата по делото се установява, че процесният автомобил е придобит на основание договор за покупко-продажба от 05.12.2022 г. от К. С. С., с който жалбоподателката е във фактическо съжителство. Не се твърди и не се доказва същите да са съпрузи. Към момента на придобиване автомобилът бил регистриран с рег.№ [рег. номер], поради което за С. възникнало задължение да го регистрира по реда и в срока по чл.143, ал.15 от ЗДвП. Поради неспазване на този срок, след изтичане на два месеца от придобиването и бездействие от страна на купувача регистрацията била служебно прекратена на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП, считано от 06.02.2023 г. (придобит – 05.12.2022 г. / срок за регистрация – 05.02.2023 г. / прекратена регистрация – 06.02.2023 г. / нарушение – 18.02.2023 г.).

По делото не се спори, че автомобилът е собственост на К. С. С., както и че е бил с регистрационни номера. Задължението за регистрация е за приобретателя. На това лице е известна датата на придобиване и задължението за регистрация по реда и в срока по чл.143, ал.15 от ЗДвП. За жалбоподателката съществува знание и убеденост, че по време на проверката е управлявала автомобил с регистрационни номера (с които е закупен), което означава, че автомобилът е регистриран, поради което за нея не са налице външни белези, въз основа на които да се приеме, че тя е знаела, че лицето, с което е във фактическо съжителство не е изпълнило задължението си по чл.143, ал.15 от ЗДвП. Ангажирането на доказателства, от които би могло да се изведе знанието й, би довело и до различни изводи, но такива не са представени.

Безспорно деянието не е осъществено от субективна страна. Не се установява форма на вината умисъл или непредпазливост. Дори да се приеме, че в условията на фактическо съжителство с приобретателя на автомобила, същата е била уведомена за момента на покупката, то не може да се предполага, че е знаела, че собственикът не е изпълнил задължението си за регистрация по по чл.143, ал.15 от ЗДвП.

С оглед изложеното, касационният състав приема, че решението на първоинстанционният съд е валидно и допустимо, но неправилно, поради което следва да бъде отменено, като следва да бъде отменено и наказателното постановление, поради субективна несъставомерност на деянието. По разноските не са направени искания.

Предвид изложените мотиви и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХXVІ състав

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ решение № 1092 от 03.11.2023 г., постановено по АНД № 3384/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас, като вместо него постановява:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-0769-001175/03.08.2023 г. на началник група в О. М. Бургас, сектор Пътна полиция.

Решението е окончателно.